М
О Т И В И
към присъдата по ВНОХД № 1464 по описа на Варненския
окръжен съд за 2015 г., наказателно отделение
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивното производство е присъда № 319 от 17.09.2015 г. по НЧХД
№ 208/2015 г. на ВРС, двадесет и девети състав, с която подсъдимият С.Н.С. е
признат за виновен в това, че на 30 юли 2014 г., в гр.Шумен, казал нещо
унизително за честта и достойнството на другиго - Я.Й.Б. в негово присъствие,
като го нарекъл с думата, „престъпник” и обидата е нанесена публично, в
качеството на Б. на длъжностно лице - ЧСИ с рег. № 775, район на действие – ОС
– Шумен, по повод изпълнение на службата му, престъпление по чл.148, ал.1, т.1
и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК,
съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лева. На основание чл.304 от НПК съдът е
оправдал подс.С. да е нарекъл Я.Й.Б. с думата „невменяем“.
На основание чл.45 от ЗЗД, ВРС е осъдил подс.С. да заплати сумата от
500 лева на Я.Й.Б., ЕГН **********, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3,
вр. чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на инкриминираното
деяние – 30.07.2014 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
предявения граждански иск за сумата над 500 лева до 3 000 лева, като неоснователен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът е осъдил подс.С., да заплати направените по делото разноски от частния
тъжител Б. в размер на 612 лв., както и държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50 лева в полза на бюджета на Съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Варна.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимия С., който я е обжалвал в срок.
Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не е изследвал
всестранно и пълно всички факти по делото, поради което е направил непълни и
неправилни изводи. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна, че е неправилен
извода на съда, че инкриминираното изказване е направено умишлено и с цел да
бъдат унижени честта и достойнството на тъжителя, като се твърди, че подсъдимият
се е обърнал към служителите на МВР, за да изрази становището си, че добавката
в протокола за опис, направена под диктовката на тъжителя представлява
закононарушение, а дори и престъпление. Прави се искане за отмяна на
атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подс.С. бъде оправдан по
обвинението.
Защитникът на подс.С., адв.Г. моли жалбата да бъде уважена, а присъдата
отменена, а подсъдимият - оправдан. Излага, че коментара па подс.С. е направен,
за да защити интересите на клиента си, а не за да обижда ЧСИ Б.. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Адв.С., повереник на ч.тъжител Б. изразява мнението си, че съдът в
наказателното производство няма право да коментира действията на ЧСИ по време
на описа на имущество, тъй като тези действия са уредени в ГПК и има специален
ред за техния контрол. Счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли
за потвърждаването й.
Подс.С., в последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт, съобразно
изискванията на чл.314 от НПК намира, че искането в жалбата за постановяване на
оправдателна присъда е основателно, тъй като деянието е несъставомерно.
ВОС намира за установена следната фактическа обстановка:
В частната тъжба, инициирала производството пред ВРС, се въвежда обвинение
за публично изричане на думи /”невменяем” и „престъпник”/, унизителни за честта
и достойнството на тъжителя, в качеството му на дл.лице – ЧСИ с рег.№ 775, при
и по повод изпълнениена работата му.
Частният тъжител Я.Б. е частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ с рег.№ 77 и район
на действие Окръжен съд, гр.Шумен.
Подсъдимият С.С. е адвокат, вписан като такъв в АК, гр.Шумен.
Тъжителят имал на производство пред себе си
изп.д. № 20117750400085 с
длъжници Атанас Илиев Вичев и баща му Илия Атанасов Вичев и взискател „ПИБанка”
АД.
За 30.07.2014 г. от 10.00 ч., ЧСИ Б. бил насрочил опис на движимо
имущество, намиращо се във владение на длажниците, 2 бр.МПС Опел Астра с ДК №
Н8654 АН и Ланчия Дедра с ДК № Н 32 61 АТ, върху които има наложен запор и
недв.имот, върху който има възбрана, собственост на Ат.Вичев – ап.№3 в гр.Шумен,
ул.”Асен Златаров” 15, бл.2, вх.А, ет.1, с прилежащото му избено
помещение № 12А.
Подс. С. бил упълномощен от свид.Илия Вичев да го представлява и защитава
по всички образувани изпълнителни производства срещу последния.
Свид.Атанас Вичев не бил подписал пълномощно на адв. С., но желанието му
било да бъде представляван по изп.дело именно от него.
На 30.07.2014 г. в 10.00 ч. двамата свидетели Илия Вичев и Атанас
Вичев, заедно с техният адвокат – подс.С. били на адреса и чакали ЧСИ Б..
Последният пристигнал около 10.40 ч. заедно с своя помощник свид.Христо Г.
и двама служители на МВР – свидетелите Боян Панайотов и Петко Петков.
Последните двама свидетели били изпратени за оказване на съдействие на ЧСИ при
извършване на описа.
Ч.тъжител Б. попитал
свид.Атанас Вичев „Този защо го докара?”, като визирал адв.С.. Свид.Ат.Вичев
отвърнал, че е упълномощил писмено подсъдимия, а синът му /свид.Илия Вичев/-
устно. Ч.Тъжител Б. поискал от подс. С. да му представи пълномощно. Подс.С.
заявил, че упълномощаването му в конкретния момент от свид.Илия Вичев било
устно по Закона за адвокатурата, както и че свид.Ат.Вичев го е упълномощил за
всичките си изп.производства.
Първоначално
ч.тъжител Б. отказал да допусне подс.С. на описа и го оставил от вън. По-късно
го допуснал да присъства „като гражданин”.
Докато
ч.тъжител Б. описвал имуществото на длъжниците в жилището, подс.С. коментирал
работата му, като отправял забележки и съветвал клиентите си.
След като
приключил с описа на жилището, ч.тъжител Б., заедно с присъстващите лица
излезли пред блока, за опис на МПС.
ЧСИ описал
л.а. и предоставил протокола за подпис на свид.Илия Вичев. Подс.С. поискал да
се запознае с протокола, но ч.тъжител Б. му отказал. Свид.Ил.Вичев подписал
протокола, но подс.С. реагирал на това като възразил, тъй като в бланката на
протокола имало празни незачеркнати със знак ”Z” редове. В този момент Б. дал
на помощника си, свид. Хр.Г. протокола и последният започнал да дописва нещо на
празните редове в същия по разпореждане на Б..
Това
действие накарало подс.С. да се обърне към служителите на МВР – свидетелите
Панайотов и Петков, като заявил, че пред тях в момента се извършва престъпление,
и че ч.тъжител Б. е „престъпник”.
Показанията на свидетелите
Христо Г., Боян Панайотов, Петков Петков, Атанас Вичев и Илия Вичев съдът
кредитира като последователни и непротиворечащи се в основните моменти. Всички
свидетели са категорични, че подс.С. се е обърнал към свид.Панайотов и
свид.Петков, зайвявайки, че в момента пред тях се извършва престъпление. Свид.
Атанас Вичев и свид. Илия Вичев твърдят, че са чули само израза „Господа пред
Вас се извършва престъпление”, а свидетелите Г. , Пет е заявил пред тях, че
ч.т. е „престъпник” иков и Панайотов са чули С. да казва, че Б. е „престъпник”.
Подс. С.
заявява, че си е изпуснал нервите и се е обърнал към частния тъжител и
присъстващите с изразите -”Вие вършите престъпление” и „Господа пред Вас се
извършва престъпление”. Заявява, че е бил афектиран и няма спомен дали е
нарекъл частния тъжител с думата „престъпник”.
С оглед изложеното от фактическа страна ВОС приема следното от правна:
Основното различие между настоящата и първата инстанция касае сторените
правни изводи и само детайли от приетата за установена фактическа обстановка.
Обект на престъпленията по чл.146 - 148 от НК са обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеността на честта и достойнството на гражданите,
като в частност при обидата се накърнява доброто име, честта и достойнството на
пострадалия.
При обидата с осъществяване на изпълнителното деяние се изразява
неодобрителна оценка по отношение на пострадалия – адресат на обидата. Засяга
се неговата субективна чест и достойнство – самочувствието му, неговата
самооценка. Тази оценка в собствените му очи се определя още като достойнство в
собствен смисъл.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай деянието е
несъставомерно, защото видно от установените по
делото факти, инкриминираният израз е лична оценка на подсъдимия за действията
на ЧСИ по време на извършвания от него опис и като такава не нарушава правни
забрани. Тази оценка е резултат от мисловните процеси и анализ на факти, които
подс.С. е направил във връзка с дейността си като адвокат на свидетелите
Вичеви. Налице са съждения, умозаключения, функция от правото на свободно
изразяване на гражданите. За разлика от фактите и обстоятелствата, които имат
обективно изражение в действителността, мнението и оценката на фактите и
обстоятелствата не подлежат на възражение за истинност или не. Следователно, те
не могат да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на
престъплението обида и не са елемент от неговия състав. Още повече, че
инкриминираният израз е изречен от подсъдимия по време на извършване на
процесуално действие в образувано изпълнително производство, с цел защита
правата на длъжника.
Оценъчните твърдения на С. са мисловен израз на лична
преценка и собствена позиция в обсега на свободата на правото на изразяване на
личността, поради което не представляват обидни твърдения.
Нещо повече, изваждането на думата „престъпник” от
контекста на цялото изказване на подс.С. по повод действията на ч.т. Б.,
свързвани с дописването на текст във вече подписания от доверителя на С.
протокол за опис е неправилно, тъй като така на тази дума се придава
самостоятелно значение, каквото тя определено не притежава преценявайки
развилата се в него момент ситуация.
С оглед гореизложените факти, ВОС намира, че е налице
несъставомерност на престъплението по чл.146 НК, като изцяло се опровергава и
възприетия от първата инстанция извод за наличие на пряк умисъл.
Вината представлява субективното отношение на дееца
към извършеното общественоопасно деяние и неговите общественоопасни последици.
Настоящият съдебен състав счита, че възразявайки срещу неправомерните действия
на ЧСИ по време на описа на движимо имущество, подсъдимият е изразил мнението
си с цел да защити интересите на длъжниците Вичеви, а не да обиди частния
тъжител Б., до какъвто извод е стигнал първоинстанционния съд. Не е налице пряк
умисъл за извършване на инкриминираното деяние, тъй като подсъдимия не се е
водил от желанието си да изрази негативна оценка спряво ч.тъжител, а единствено
от желанието да бъде привлечено вниманието на служителите на МВР към
неправомерното поведение на ЧСИ, респ. това поведение да бъде прекратено.
Международното право е ясно по въпроса за политиците и обидата и клеветата
– от тях се изисква да търпят повече, а не по-малко критика за действията си, отколкото частните лица. За разлика от последните първите
неизбежно и съзнателно излагат себе си на щателно изследване на всяка дума и
действие от обществото като цяло, и следователно трябва да
проявяват по-висока степен на толерантност.
ЕСПЧ е потвърдил този принцип в редица свои решения и
той се е превърнал в основна постановка от неговата практика. При изявления по
въпроси от обществен интерес този принцип намира приложение и спрямо
длъжностните лица и държавните служители, също както и спрямо политиците.
В настоящия случай тъжителят е ЧСИ,
неговата дейност определено може да бъде класифицирана като такава от обществен
интерес, с оглед възложените му по закон правомощия, следователно той също
следва да е в по-висока степен толерантен към критиките, отправени към
действията му.
ЕСПЧ, в решението си от 25.06.1992 г. по делото
Торгейрсон срещу Исландия е припомнил прогласен в практиката си принцип, че
„Свободата на словото е една от основите на демократичното общество ... и се
отнася и за информация и идеи, които обиждат, шокират или смущават. Свободата
на изразяване, така както е закрепена в чл.10 от ЕКЗПЧОС, е подчинена на редица
изключения, които обаче следва да се тълкуват ограничително и необходимостта от
всяко ограничение трябва да бъде убедително установена".
В редица свои решения ЕСПЧ подчертава, че в едно
демократично общество индивидите имат право да коментират и да критикуват
правораздаването и длъжностните лица, участващи в него. Несъмнено границите на
приемливата критика по отношение на държавните служители при упражняването на
техните правомощия могат при определени обстоятелства да бъдат по-широки,
отколкото по отношение на частните лица. ЕСПЧ потвърждава, че разпоредбата на
чл.10, т.1 от ЕКЗПЧОС изисква свобода на изразяване на защитниците пред съда,
която да гарантира задължението им ревностно да защитават интересите на
клиентите си и да не бъдат повлиявани от смразяващия ефект на евентуална
санкция.
Ето защо в конкретния случай жалбоподателят С., в качеството си на адвокат
е упражнил права, гарантирани му от Конституцията на Република България и
Закона за адвокатурата – да изрази мнението си в хода на извършвания опис на
движими вещи по образувано изпълнително дело, свободно с цел защитата правата
на доверителите му. По този начин, реализирайки тези си права, подс.С. не е
осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на
престъплението „обида”, поради което незаконосъобразно е бил осъден от първата
инстанция.
По изложените правни доводи, съгласно чл.304 от НПК, съдът е длъжен да
признае подсъдимия за невинен, поради което след като отмени присъдата на ВРС,
постанови нова оправдателна присъда.
На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди ч.т.Б. да заплати на подс.С.
сторените от последния разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: