Решение по дело №12976/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262096
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 26 април 2022 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20191100112976
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

            Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

       гр. София, 29.03.2021  г.

 

          В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13 състав, в закрито заседание на  двадесет и първи януари през  две хиляди двадесет и първа година,   в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров

 

при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от  съдията гр.д. № 12976/2019 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

         Производството е по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

          Предявен е иск от М.М.М., ЕГН ********** против „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, получени в резултат от ПТП на 09.12.2018 г. в размер на сумата от 70 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума считано от 26.04.2019 г. - датата, на която изтича 3-месечният срок за произнасяне по претенцията, предвиден в КЗ до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата от 860,18 лв. – представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи във връзка с лечението, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

         Чрез своя процесуален представител ищцата поддържа иска за неимуществени и имуществени вреди, които търпи вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с per. № ******, К.Т.Н., за който автомобил е имало валидна застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.

Твърди,че е получила фрактура на дясна глезенна става, а също така, че настъпването на тези травми е в пряка причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на процесното ПТП.Търпяла е и търпи понастоящем болки,страдания и неудобства от увреждането,наложило се е да бъде оперирана два пъти.Увреждането е довело и до психически страдания,страх от придвижване с автомобил,депресия от накуцването, останалия белег и спорадичните болки водещи до чувство на непълноценност.

         Моли съда да уважи предявения иск в претендираните размери, тъй като е основателен и доказан, ведно със законните последици-разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.

         Ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва, че процесното ПТП е причинено от действията на водача на л.а. Рено Клио, с peг. № ******, респ. че е осъществено противоправно деяние, което е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка сочи, че твърдените от ищцата обстоятелства и механизъм на ПТП се основават единствено на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който обаче, в частта относно механизмът на ПТП не е официален свидетелстващ документ. Оспорва иска като прекомерно завишен и по размер.Претендира разноски.

Доказателствата по делото са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените констативен протокол № 2018-1026-1325/16.01.2019 г. , протокол за оглед на местопроизшествие от 09.12.2018 год. със скица и фотоалбум, се  установява, че на 09.12.2018 г., около 15:30 часа на път ПП - 6, около 144 км. е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил марка „Фиат“, с per. №******и лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с per. № ******, управляван от К.Т.Н., при което последният внезапно е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е реализирал катастрофа с насрещно движещия се лек автомобил  „Фиат“.

В следствие на удара на М.М.М. като пътник на задната седалка в лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио са причинени телесни увреждания  .

По делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП-то, за лек автомобил лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“е бил налице валиден застрахователен договор по застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № BG/06/11800Q852192, валидна от 21.03.2018 г. до 20.03.2019 г. Това се установява и от констативния протокол на ПТП .

От заключението на приетата и неоспорена от страните  СМЕ се установява,че ищцата е получила закрита фрактура на вътрешния (тибиалния) глезен. Приета е била по спешност в УМБАЛ „Св. Анна“ за периода от 09.12 - 17.12.2018, където е била оперирана е осъществяването на наместване и поставяне на импланти - 2 винта задържащи фрактурата на глезена в благоприятно анатомично положение. На 30.10.2019 . е оперирана повторно за изваждане на двата винта поставени при първата операция.

След изписването е продължила лечението в домашни условия,като през първия месец се нуждаела от помощ при битовото си обслужване. Изпитвала е болка с висока интензивност до хоспитализацията в лечебно заведение, където след започване на лечението и даването на болкоуспокояващи, същата преминава в умерена до 3-ия месец, с изостряния при рехабилитацията или неправилно натоварване на засегнатия крайник.След зарастването на фрактурата болката би трябвало да е слаба към затихване до 4-5 месец, като остане само дискомфорта при промяна на атмосферното налягане.Според експерта при ищцата все още има умерени болки и изтръпване на глезена и стъпалото . За в бъдеще се очаква бавно и постепенно възстановяване на движенията и окончателно спадане на отока. Налице е голяма вероятност за по-бързо развитие на дегенеративния процес и от там за по-ранно настъпване на артрозата в по-далечно бъдеще.

Заключението на съдебно психологическата експертиза сочи,че при ищцата е налице относително висока тревожност, ситуативно свързана с преживяното преди почти две години ПТП. Преживява се като човек с намалени възможности, което я напряга допълнително. Съобщава за внезапно появяващи се тревожни мисли, свързани с преживяното. Страда от нощни кошмари, които с времето стават по-редки. Същата обаче е клинично здрава, без психотични симптоми, с налични невротични оплаквания.

От заключението на приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява , че на 09.12.2018г около 16,00 часа на първокласен път №6 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 144+200 се е движел л.а. „Фиат Улисе” ван с регистрационен номер ******, управляван от Р.С.в посока от гр. София към гр. Пирдоп в у пътна лента, със скорост от порядъка на 49 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпване на процесното ПТП, той се е движел по прав участък. В същия момент л.а. „Рено Клио” с регистрационен номер ******, управляван от К.Т.Н. се движи в обратна посока със скорост от порядъка на 72 км/ч. Преди да се разминат на разстояние 41 м преди мястото на удара, водачът на л.а. „Рено“ е отклонил управлявания от него  автомобил на ляво навлизайки в пътната лента за насрещно движение. В този момент л.а. “Фиат“ отстои на 28 м от мястото на удара и водачката Радостина Гайдарова няма техническа възможност да осъществи спиране преди настъпилия челен удар.

Свидетелят Д.Д./майка на ищцата/ установява с показанията си, че след ПТП дъщеря й била с подута челюст и изпитвала болки в гръдния кош,които продължили повече около месец и половина. Дълго време имала страх да се вози в автомобил.

По делото са представени молба от ищцата до ответното дружество за изплащане на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди от горното ПТП в размер подадено на 25.01.2019 год. 

С оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна страна следното:

Съгласно 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

В настоящия случай се установи, че са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

Установи се, че е налице непозволено увреждане - К.Т.Н.,при управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с per. № ****** е изгубил контрола върху управлението му и е навлязъл в насрещната лента за движение,където се е ударил челно в насрещнодвижещия се лек автомобил “Фиат“- нарушения на чл.20,ал.1 и чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП .

От представената медицинска документация и заключението на СМЕ е доказано наличието на причинени на ищеца Г.С.Д.неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на лекия автомобил.

Предвид изложеното съдът приема фактическия състав на разпоредбата на чл. 45,ал.1 от ЗЗД за доказан.

Установено е и не се оспорва от ответника, че към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащия лек автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество „ДЗИ – О.З.“ ЕАД.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени и имуществени вреди  е ОСНОВАТЕЛЕН.

По отношение на размера на претенцията за неимуществени вреди:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид характера и степента на увреждането, претърпените болки и неудобства в началния период след злополуката и продължили около 4-5 месеца по-леки болки. Съобрази също така, че обезщетението следва да отговаря и на социално – икономическите условия в страната и да служи единствено за репариране на причинените болки и страдания, поради което приема, че справедливият му размер е от 50 000 лв.,за която сума ответникът следва да бъде осъден ведно със законната лихва 26.04.2019 г. - датата, на която изтича 3-месечният срок за произнасяне по претенцията, предвиден в КЗ до окончателното й изплащане, като в останалата част до 70 000 лв. претенцията за неимуществени вреди е неоснователна и следва да се отхвърли.

Претенцията за обезщетяване на имуществените вреди се доказа от представените Фактура №**********/11.12.2018 г., с касова бележка - Фактура №**********/17.12.2018г., с касова бележка,Фактура № **********/17.12.2018г., с касова бележка; Фактура № **********/20.12.2018 г., с касова бележка; Фактура № **********/27.08.2019 г. с касова бележка и следва да се уважи изцяло в претендирания размер от 860.18 лв., ведно със законната лихва от 08.10.2019 год. до окончателното й изплащане.

Съобразно този  изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 727 лв.,на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „М. И Д.“, Булстат ******на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА сумата от 2030 лв., а по сметка на СГС държавна такса в размер на 2035 лв.

Ищцата следва да заплати на ответника сумата от 250 лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно с отхвърлената част от иска .

Водим от горното, съдът

 

            Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК ******, гр. София, бул. "******да заплати на М.М.М., ЕГН: ********** съдебен адрес ***,чрез адвокат Н.М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 09.12.2018 г. в размер на сумата от 50 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от 26.04.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 860,18 лв. – имуществени вреди от горното увреждане ведно със законната лихва от 08.10.2019 год. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 727 като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществените вреди над уважения размер от 50000 лв. до претендирания такъв от 70 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК ****** да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „М. И Д.“, Булстат ******сумата от 2030 лв. ,а по сметка на СГС държавна такса от 2035 лв.

ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН: ********** да заплати на "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК ****** сумата от 250 лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

 

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: