Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, …………..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 10722 по описа за 2016 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Р.Х.Д. от с.Чепинци против Г. Ф. искове с правно основание чл. 288, ал.1,
т. 2, буква „а“ от КЗ/отм/. Ищецът
твърди, че на 01.09.2015г., около 12.00 ч., пострадал при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на път ПП 7909, община Бургас, причинено от водача на
л.а „Мерцедес С 220“ с рег.№ *******– К.Ж.П.. Отговорността на водача не била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност”. При пътно-транспортното
произшествие на ищеца били причинени телесни повреди – разкъсно-контузна рана
на бузата в темпоромандибуларната област, контузия на очната ябълка и
околоочната област на лявото око, частично отлепване на ретината, мозъчно
сътресение, счупване на долната челюст, счупване на осем зъба, световъртеж от
централен произход, цервикоартроза на ЦЗ, Ц4, от които претърпял болки и
страдания. Счита, че стойността на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на 120 000 лв., от които претендира част в размер на 30 000 лв./допуснато
изменение на иска в съдебно заседание от 13.02.2019г./. Твърди, че претърпял и
имуществени вреди, които се изразили в заплащане на потребителска такса от
8.70лв. и закупуване на лекарства на обща стойност 1 000 лв. Ищецът предявил
извънсъдебна претенция пред Гаранционния Ф. за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, но ответникът отказал да уважи претенцията.
Поради изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., представляващи
част от общо дължими 120 000 лв., и обезщетение за имуществени вреди в размер
на 8.70 лв., представляващи част от общо дължими 1 000 лв., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците, считано от 31.03.2016г./датата на произнасяне
на „Гаранционния Ф.“/ до окончателното изплащане. Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва механизма на
настъпване на пътно-транспортното произшествие; твърди, че поведението на
водача на л.а „Мерцедес С 220“ не било виновно и противоправно; поддържа
становището, че липсвала причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие
и описаните от ищеца вреди; прави възражение за съпричиняване на вредите от
ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан; оспорва размера на
предявените искове; оспорва датата, от която ищецът претендира законна лихва. Моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Третото
лице – помагач на страната на ответника К.Ж.П. оспорва исковете. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: По предявения иск с правно основание
чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./ за заплащане на неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.,
представляващи част от 120 000 лв.: За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния Ф. по чл.
288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./ за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортното
произшествие, трябва да са налице следните предпоставки: да е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи – деяние(действие
или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда,
причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, вина
на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено на
територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, чийто водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл. 288, ал.11 от КЗ /отм./, увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако Гаранционният Ф. не се произнесе по подадената молба в срока по чл. 288, ал. 7 или откаже да плати обезщетение,
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението. От представената по делото застрахователна щета № 210005/06.01.2016г. се
установява, че Д. е предявил застрахователна
претенция пред
ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С
писмо изх.№ 24-01-6/31.03.2016 г. Гаранционният Ф. е отказал да изплати
обезщетение на ищеца, поради което съдът приема, че са спазени изискванията на
чл.288, ал.11 от КЗ/отм/. Видно
от справка за публикувана на сайта на Гаранционния Ф. информация за л.а „Мерцедес
С 220“ с рег.№ *******не е имало сключена застраховка “Гражданска
отговорност“ към датата на настъпване на произшествието. От заключението на автотехническата
експертиза, което съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване
на произшествието: На третокласен път 7909, в района на отсечката между каменна
кариера “Горно Езерово“ и разклона за с.Батово, срещу „Биологичен резерват“, на прав участък
от пътя с двупосочно движение с по една лента за движение в едно направление,
разделени от непрекъсната осева линия, в светлата част на денонощието л.а
„Мерцедес С 220“ с рег. № *******се е отклонил наляво леко в насрещната лента
за движение и се е ударил „плъзгащо-челно“ в насрещно движещия се л.а „Фолксваген
Пасат“ с рег. № *******. При удара по л.а „Фолксваген Пасат“ са настъпилипи повреди
по предното ляво огледало, задната лява врата и задния ляв калник. Автомобилът
е бил оборудван с триточкови предпазни колани за местата на всички пътници. С оглед на автотехническата експертиза, съдът приема, че поведението на
водача на л.а „Мерцедес С 220“ с рег. № *******е било противоправно и виновно – същият е нарушил чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП и в резултат на това е настъпило
пътно-транспортното произшествие. За установяване на претърпените от ищеца телесни повреди по делото са назначени
стоматологична и офталмологична експертиза и са приети медицински документи,
които са обсъдени от експертите при изготвяне на заключенията. Видно
от заключението на стоматологичната експертиза, което съдът приема, при
прегледа на ищеца след катастрофата е установено: 1/счупване на зъбните корони на първи и втори долни
зъби в ляво и 2/травматично доразклащане
на предварително болестно увредени от пародонтоза първи и втори долни зъби
в дясно. Експертът не е категоричен по въпроса дали е налице причинно-следствена връзка между катастрофата
и повредените зъби/първи и втори долни зъби в ляво и първи и втори долни зъби в
дясно/. Посочил е, че в медицинската документи липсват данни за кръвонасядания
по лигавицата на устните срещу увредените долни зъби. В заключението и в съдебно
заседание експертът заявява, че от
медицинска гледна точка, за да се приеме, че зъбите са увредени от травма,
трябва да има кръвонасядания по лигавицата на долната устна, но такива
кръвонасядания при ищеца липсват, не са описани в медицинските документи. От друга страна, Д. е страдал от тежка
форма на парадонтоза – трета степен, и голяма част от неговите горни и долни
зъби са липсвали. Същевременно експертът е посочил, че групирането на
уврежданията в малка по площ анатомична област - в лявата половина на лицето, дава основание
да се направи извод, че е възможно те да бъдат получени от еднократен удар с
твърд тъп предмет, какъвто представлява страничното огледало на автомобила. След
катастрофата спрямо ищеца са извършени следните дентални дейности: екстракции
/изваждане/ на първи и втори долни зъби в дясно и на първи и втори долни зъби в
ляво. Поставена е диагноза – „пародонтоза III стeпен“, което заболяване клинично се изразява във видимо голяма подвижност на
зъбите. Терапията на заболяването изисква изваждането на зъбните корени в
областта на увредените зъби. Според експерта, при прегледите на 02.09.2015 г. и
27.11.2015 г. е установен зъбен статус на ищеца, характеризищ се със силно редуцирано съзъбие /липса на
множество зъби на горна и долна челюст, което е с по голяма давност от датата на претърпяното
ПТП/, като сред липсващите зъби са и зъби – антагонисти на горната челюст
срещу извадените първи и втори долни зъби в дясно и срещу зъбните корени на
първи и втори зъби в ляво, което означава, че не е била налице естествена
дъвкателна функция /хранене/ на същите и преди
тяхното изваждане, респ. преди катастрофата, както и говоренето е било
затруднено още преди пътно-транспортното
произшествие и изваждането на зъбите от долната челюст. Оздравителният процес и
възстановяването на тъканите в областта на екстракционните рани е продължил 15
- 20 дни. Според експерта, в моторното превозно средство главата на шофьора не се
фиксира неподвижно от обезопасителния колан, движението й не може да бъде
ограничено, независимо от това дали е поставен или не е поставен обезопасителен
колан. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че при контролния преглед,
който е извършен на ищеца, е установено, че шестият долен зъб в дясно съществува на място, не е
изваден, не е изваден и зъбният корен, който е кариозно
променен; увреждането на шестия зъб няма връзка с
пътно-транспортното произшествие. Според експерта е
невярно отразяването в амбулаторен лист от 02.09.2015 г., че е изваден шести
зъб, за което лекарят, който е издал този документ, носи отговорност. Клиничната
картина на заболяването „пародонтоза“ се
изразява във видимо разклащане на зъбите. Парадонтозата в трета степен не е
лечима и се налага изваждане на зъбите. В случай, че има увреждане от
пародонтоза, зъбите могат да се доразклатят от травма. При тежка степен на
парадонтоза има подвижност, тъй като се стопява костта на венеца. Зъбният
статус на ищеца се характеризира със силно редуцирано съзъбие. При него не е
имало налични горни зъби срещу долните увредени зъби, поради което не може да
се приеме, че долните зъби са имали запазени дъвкателни функции. При
състоянието, в което се е намирал ищецът, вследствие на заболяването, класическото
лечение за него е подвижното протезиране. В плана на лечение при трета степен
на парадонтоза се предвижда, за да може да се получи добър лечебен
резултат, увредените от заболяването зъби да бъдат извадени, тъй като те са
подвижни от болестта. Парадонтозата е генерализирано заболяване. Обхваща всички
налични зъби. От медицинска гледна точка е изключено в ляво да има парадонтоза,
а в дясно – да няма. В медицинската практика фронталните зъби на горна и долна
челюст се засягат в по-тежка степен от пародонтозата. Тя е хронично заболяване с дълга еволюция. На
ищеца е поставена диагноза при прегледа
на 02.09.2015 г., като липсва налична
документация от кога датира заболяването, но предвид степента на засягане на
съзъбието, може да се приеме, че е с голяма давност. При Д. е установена
парадонтоза от трета степен. При четвърта степен зъбите почти не са в костта,
могат да изпаднат при дъвкателен акт. Колкото повече заболяването напредва,
толкова по-голямо е патологичното разклащане на зъбите, защото засяга
зъбозадържащия апарат „пародонт“, който се стопява и се стопява костта, оголва се
корена на зъба и той се държи само на върховата част на венеца при тежката
степен на парадонтоза. При трета степен на парадонтоза зъбите се клатят нагоре
и надолу. Ищецът е получил разкъсно-контузна рана на брадата и като се вземе предвид площта на огледалото, е
възможно да е имало удар по зъбите, но с най-голяма сила ударът е бил в областта на брадата. При счупване на зъби,
без мекотъканни травми на устните, не може да се приеме травматично увреждане. От
заключението на вещото лице-офталмолог, което съдът приема, се установява, че при ПТП на 01.09.2015г. ищецът е
получил следните телесни повреди в областта на окото: Контузия
на горния клепач на ляво око. Хематом на клепачите на ляво око. Подконюнктивен
кръвоизлив на ляво око. Едем на роговицата на ляво око парацентрално, гънки на
десцемета. Лекуващите лекари са приели, че няма нужда от хирургична обработка. Липсват
данни за отлепване на ретината. В медицинско направление № 62558 е отразена
диагнозата: Частично отлепване на ретината, но се касае за медицинско
направление, което не е придружено от обстоен офталмологичен преглед, респ. не е
удостоверено и описано състоянието на очите./констативна част на заключението –
л.144/ В съдебно заседание експертът е категоричен, че ищецът не е получил
отлепване на ретината. Вещото лице е извършило личен преглед на Д., при който
не е установило подобна травма. В конкретния случай при пострадалия е настъпило
пълно функционално и структурно възстановяване на 7 мия ден (08.09.2015г.) след пътнотранспортното
произшествие. Той е търпял болки и неудобства в продължение на 7 дни. Възстановителният
период е протекъл гладко, не са настъпили усложнения на здравословното му състояние. От амбулаторните листове от 02.09.2015 г. и
08.09.2015 г., издадени от д-р М., експертът е установил, че на ищеца е била
предписана терапия със следните медикаменти: „Диклофенак дуо“, „Максидекс“, „Йелокс“; „Корнерегел“. Назначената терапия е била адекватна за неговото състояние и
необходима за неговото пълно очно възстановяване от травмите, получени на 01.09.2015г.
Липсват рецепти, фактури и др. документи за извършени разходи за лечение във
връзка с очните травми. В съдебно заседание вещото
лице – офталмолог заявява, че „едем на роговицата“ представлява натрупване на
възпалителна течност в ретината, в следствие на травмата, който отшумява за
няколко дни, без да оставя трайни следи, роговицата не се уврежда. Тенденцията
към схиза е състояние на ретината, при което самата ретина се разслоява и тази
схиза няма нищо общо с пътно-транспортното произшествие, тъй като е налице още
при предишни прегледи на пациента. Кръвоизливът е отшумял за 7 дни, след това вече
не се споменава в амбулаторните листове, а това е нормалният период от време за
отшумяване на подобен кръвоизлив. Той не е влияел на зрителната функция на окото. При така събраните доказателства съдът
приема, че при катастрофата ищецът е претърпял следните леки телесни повреди:
разкъсно – контузна рана на лицето в областта на брадичката/констативна част от
стоматологична експертиза, в която е обсъден лист за преглед в Спешно отделение
№ 14859/01.09.2015г. на МБАЛ –Бургас – л. 89/; контузия на горния клепач на ляво око; хематом на клепачите на ляво око;
подконюнктивен кръвоизлив на ляво око; едем на роговицата на ляво око парацентрално,
гънки на десцемета./офталмологична експертиза/. В ИМ ищецът
твърди, че освен тези телесни повреди, претърпял и други телесни повреди:
контузия на очната ябълка, частично отлепяне на ретината, мозъчно сътресение,
счупване на долната челюст, счупване на осем зъба, световъртеж от централен
произход и цервикоартроза Ц 3, Ц 4, но в хода на делото не бе установено за
част от тези травми да са настъпили, а за други не бе доказана причинно-следствена
връзка с катастрофата. Видно от
офталмологичната експертиза, която съдът приема, не се установява ищецът да е
претърпял контузия на очната ябълка и частично отлепване на ретината, поради
което не бе доказано по делото такива травми да са настъпили. По
отношение твърденията на ищеца, че при катастрофата се счупили осем от неговите
зъби: Това
твърдение също остана недоказано. Видно от заключението на стоматологичната
експертиза, което съдът приема, ищецът е страдал от напреднала форма на
„парадонтоза трета степен“ и вследствие
на това заболяване са липсвали голяма част от зъбите на горната и долната
челюст. При прегледа на 02.09.2015г./ден след катастрофата/ е установено, че липсват общо 20 зъба в устата на
ищеца - от първи до осми зъби горе в дясно, както и първи, втори, четвърти и от пети до осми зъби горе в ляво, а по
долната челюст в дясно липсват от пети до осми зъб, като липсата на тези зъби е
била с голяма давност, значително е предшествала датата на катастрофата. Единствено по отношение разклащането на първи и втори зъб на долната челюст в дясно и
фрактурата на коронките на първи и втори зъби на долната челюст в ляво експертът
е посочил, че биха могли да настъпят
при катастрофата, но липсват данни да са били травматично увредени, тъй като липсват
данни в медицинските документи за кръвонасядания по лигавицата на устната
в областта срещу тези зъби, а без такива кръвонасядания не може да се приеме,
че са в причинно-следствена връзка с катастрофата. Тъй като липсват
доказателства за настъпил удар в областта на устата/няма кръвоносядания по
лигавицата на устните/, няма основание съдът да приеме, че разклащането на
първи и втори зъб долу в дясно и повредите по първи и втори зъб долу в ляво са
настъпили при катастрофата. Разклащането на зъбите и увреждането на коронките
се дължи на заболявания на ищеца, а не на катастрофата. Два месеца след
прегледа от 02.09.2015г. е извършен нов преглед на ищеца – на 27.11.2015г., при
който установено, че пародонтозата продължава да прогресира – трети и четвърти
зъби на долната челюст в дясно също са обхванати от пародонтоза, както и трети
до пети зъби долу в ляво. В съдебно заседание вещото лице заявява, че
парадонтозата е генерализирано заболяване, нелечимо в напредналала фаза, като
най-тежко се засягат фронталните зъби на горната и долната челюст. От
заключението се установява, че преди катастрофата зъбите – антагонисти на
горната челюст спрямо първи и втори зъб от долната челюст в дясно и в ляво са
липсвали далеч преди катастрофата, а това означава, че долните зъби също са
били обхванати от тежка форма на болестния процес – парадонтоза. Поради
изложените съображения съдът прие, че при катастрофата ищецът не е получил травми
на зъбите. Установено е, че е имал разкъсно- контузна рана на брадата, но при
такъв удар здрав човек не би получил разклащане на зъбите, нито счупване на
коронки на зъбите, каквито биха могли да се получат при тежка форма на
парадонтоза и при кариозни процеси. Дори и да не се възприемат тези изводи на
съда и да се приеме, че ударът в областта на брадата е доразклатил увредените преди
това от парадонтозата зъби, то не е налице пряка
причинно-следствена връзка между състоянието на зъбите на ищеца и катастрофата,
а тази връзка е опосредена, поради
което не се дължи обезщетение за неимуществени вреди от изваждането на зъбите
на ищеца от долната челюст, които са били увредени от предходни негови
заболявания. По
отношение на твърденията на ищеца, че при катастрофата е счупена неговата долна челюст и е получил мозъчно сътресение: По
делото не е установено чрез медицинска експертиза ищецът да е получил такива
увреждания, липсват и документи за проведени изследвания, които да обосноват извод за наличие на
подобни телесни повреди, които да са в причинно-следствена връзка с
катастрофата. По отношение твърденията на ищеца,
че в следствие на катастрофата е получил „световъртеж от централен произход“ и
„цервикоартроза Ц 3, Ц 4“: Представен
е амбулаторен лист от 28.09.2015г. за извършен преглед на ищеца, при който му е
поставена дигноза „световъртеж от централен произход“, но не е отразено въз
основа на какви изследвания е поставена тази диагноза. По делото не са
ангажирани доказателства, че това заболяване е в причинно-следствена връзка с
катастрофата, поради което за него не се дължи присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди. Представен
е резултат от образно изследване от 28.09.2015г., според който ищецът страда
от „цервикоартроза Ц 3, Ц 4“, но липсват
доказателства това заболяване да е в причинно-следствена връзка с катастрофата,
поради което за него не се дължи обезщетение за неимуществени вреди. За установяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са изслушани показанията на
неговата дъщеря – св.Д.. Същата заявява, че е очевидец на произшествието,
пътувала заедно с баща си в автомобила, прибирали се от почивка в Приморско. При напускане на гр. Бургас, преди Горно
Езерево, на един остър завой в тяхната лента за движение навлязъл насрещно
движещ се автомобил. Ищецът се опитал да избегне удара, който щял да бъде
челен, ако не бил изтеглил своя автомобил
най-вдясно. Огледалото на насрещната кола се ударило в страничното
огледало на процесния автомобил, страничният прозорец бил отворен и огледалото
от автомобила на ищеца влетяло вътре в колата и ударило Д. в лицето, долу на брадата. Бликнала кръв обилно, освен това била спукана и лявата
вежда на ищеца, окото му било наранено, а зъбите били избити. Пет зъба от
горните били избити, ищецът имал рана и на
горната устна, както и разцепена брадичка. След удара другата кола
не могла веднага да преустанови движението си, а спряла доста по-надолу. Извикали
полиция и линейка. Закарали ищеца в болницата в Бургас, направили му 6 шева на
брадичката и промили раните над окото. Той имал проблем с окото, ходел на
прегледи няколко пъти в седмицата, притеснявал се, че може да има разлепване на ретината, доста
капки и мехлеми използвал, за да подобри
състоянието на окото, то било цялото подуто и синьо дълго време след
катастрофата. По-късно отишъл пак на преглед и му сложили очила - 1,5 диоптъра
на двете очи, преди това не бил носил очила. Боляла го постоянно главата, не
можел да вижда добре с окото, зрението му било замъглено и не се чувствал
комфортно. Тъй като горните зъби изпопадали,
дъвченето му било затруднено, към настоящия момент продължавал да има проблеми
с челюстта, не можел да си сложи изкуствени зъби. Всички тези проблеми били следствие
на катастрофата. Ищецът имал парадонтоза, но зъбите му не се клатели преди
катастрофата, а след нея паднали. Това състояние го затруднявало, не можел да
дъвче, трябвало да яде меки храни, да се ограничава, липсата на зъби му пречела
при говор, притеснявал се да говори. Катастрофата се отразила негативно на неговата психика –
понастоящем шофирал, но бил доста по-внимателен. Съдът не
кредитира показанията на свидетелката в частта, в която твърди, че ищецът е
получил рана на горната устна и
изпопадали горните му зъби, както и
че зрението му било замъглено от травмите при катастрофата, тъй като
противоречат на медицинските документи по делото и заключенията на
стоматологичната и офталмологична експертизи.
Тази свидетелка е дъщеря на ищеца и е заинтересована от изхода на делото.
Нейните показания са житейски правдиви единствено относно претърпените
неимуществени вреди от Д. в периода на възстановяване от установените от
експертизите травми и преживения от него стрес и негативни преживявания от
катастрофата, които са се отразили на начина му на шофиране. Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ/отм/, поради което искът е доказан по основание. При
определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства:
възрастта на ищеца към датата на катастрофата – 53 г., вида на телесните
повреди – леки телесни повреди, изразили се в разкъсно-контузна рана на
брадичката; контузия на горния клепач
на ляво око; хематом на клепачите на ляво око; подконюнктивен кръвоизлив на
ляво око; едем на роговицата на ляво око парацентрално, гънки на десцемета.
Съдът отчете вида на проведеното лечение - разкъсно-контузната рана на брадата
е била зашита/констативна част на медицинска експертиза, в която е обсъден лист
за преглед в Спешно отделение № 14859/01.09.2015г. на МБАЛ –Бургас – л. 89/, а за
лечението на очите са предписани медикаменти. Периодът на болки и
страдания за офталмологичните травми е
продължил 7 дни, а за лечението на разкъсно-контузната рана е издаден болничен
лист за 14 дни - л.19/. Липсват данни да са настъпили усложнения при лечението
на травмите. Съдът отчете преживеният от ищеца силен стрес и типичните за механизма на настъпване на
катастрофата негативни преживявания. От друга страна съобрази обстоятелството, че
ищецът е напълно възстановен. Според вещото лице – офталмолог, е настъпило
пълно функционално възстановяване на пострадалия от травмите в областта на
окото в рамките на 7 дни, разкъсно-контузната рана също напълно е заздравяла,
останал е напречен белег на брадичката в лявата половина с белезникав цвят,
разположен леко над нивото на околната кожа с дължина 4 см и ширина 2-3 мм./констативна
част на заключението на стоматологичната експертиза – л.91/. Не се
твърди, нито са ангажирани доказателства белегът да притеснява ищеца. Като съобрази горепосочените
обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през 2015 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание
чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 6 000 лв. По възражението за съпричиняване на
вредните: Ответникът
поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който пътувал
без поставен обезопасителен колан. Възражението е неоснователно.
От заключението на стоматологичната експертиза, което съдът приема, се
установи, че и при поставен колан главата остава подвижна и би могла да се травмира,
още повече, че в конкретния случай огледалото от автомобила на ищеца се е
счупило и е влетяло вътре в автомобила, като го е ударило по брадата. Тъй
като възражението за съпричиняване не бе доказано по делото, предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера на 6 000 лв., а в
останалата част, до пълния предявен размер от 30 000 лв., представляващи част
от 120 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен. По иска за имуществени вреди: Ищецът
твърди, че претърпял имуществени вреди, изразили се в заплащане на
потребителска такса от 8.70 лв. и за закупуване на лекарства на обща стойност 1
000 лв., от които претендира част в настоящото производство в размер на 8.70
лв. Ответникът изцяло оспори предявения иск по
основание и размер. По
делото са представени доказателства за заплатени от ищеца потребителски такси
на 08.09.2015г. за преглед при д-р Танев, на 09.09.2015г.за преглед при д-р М.
и на 28.09.2015. за преглед при д-р С. в размер общо на 8.70 лв. /л.23/. Видно от амбулаторен лист от
02.09.2015г. д-р Танев е травматолог/л.12/, от амбулаторни листове от 08.09.2015
г. и от 09.09.2015г. се установява, че
д-р М. е офталмолог, а от амбулаторен лист от 28.09.2015г. е видно, че д-р С. е
невролог. Тъй като по делото бе
установено, че ищецът е получил разкъсно-контузна рана на лицето и травма в
областа на окото, съдът приема, че извършените прегледи на 08.09.2015г. и на
09.09.2015г. от д-р Танев/травматолог/ и от д-р М./офталмолог/ и разходите за
установяване на здравословното състояние на Д. са в причинно-следствена връзка
с катастрофата. По отношение на разхода за потребителска такса за преглед при невролог/д-р
С./ не бе доказано заболяването, което е констатирано от невролога „световъртеж
от централен произход“ да е в причинно-следствена връзка с катастрофата, поради
което за този разход не следва да се присъжда обезщетение. Не са ангажирани
доказателства за направени други разходи от ищеца. При така
събраните доказателства, предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде
уважен за сумата от 5.80 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част до пълния предявен размер от 8.70 лв., представляващи част от
общо дължими 1000 лв., следва да бъде
отхвърлен. По законната лихва: Съгласно
чл.288, ал.7 от КЗ/отм./, Ф.ът изплаща
обезщетения по реда, определен с правилника за устройството и дейността на Ф.а,
и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по
претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде
по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на чл.288,
ал. 9 от
КЗ/отм/. Ф.ът изпада в
забава не от настъпването на деликта, а от момента, в който е поканен да
плати обезщетение, съответно с изтичане на законния срок за отговор. По
делото се установи, че ищецът е отправил претенция до ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение на 06.01.2016 г./л.106/. Тъй като Гаранционният Ф. е
отказал да изплати обезщетение с писмо изх.№ 24-01-6/31.03.2016г., за начална дата на
дължимата законна лихва следва да се приеме датата, на която е отправено искане
до ответника за заплащане на обезщетение – 06.01.2016 г. Тъй като ищецът претендира
законна лихва от по-късна дата – 31.03.2016г., предявеният иск следва да бъде
уважен за посочения от ищеца период. В тази насока е и практиката на ВКС/решение
№
217/21.12.2010г. по т.д.№ 149/2009г. на ВКС, ІІ т.о,
решение №
60/29.04.2011г. по т.д.№381/2010г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 82/09.08.2013г. по т.д.848/2012г. на ВКС,
І т.о,
решение
№ 13/04.02.2013г. по т.д.№1191/20111г.на ВКС,
ІІ т.о./ По разноските: Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 265.24лв., съобразно уважената част от иска. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 259.95 лв., съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.К. ***, адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „*********, офис №**, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 343.49 лв. с ДДС, съобразно уважената част от исковете. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на 290 лв. върху
уважената част от исковете. Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г. ф., със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Р.Х.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***0, на
основание чл.
288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./, сумата от 6 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания от леки телесни повреди: разкъсно – контузна рана на лицето в
областта на брадичката; контузия на
горния клепач на ляво око; хематом на клепачите на ляво око; подконюнктивен
кръвоизлив на ляво око; едем на роговицата на ляво око парацентрално, гънки на
десцемета, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 01.09.2015г., по
вина на водача К.Ж.П., при
управление на л.а „Мерцедес С 220“ с рег.№ *******, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2016г.
до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 30 000 лв., представляващи част от общо дължими 120 000 лв.,
като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати на Р.Х.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./, сумата от 5.80 лв./обезщетение за имуществени
вреди, изразили се в разходи за потребителски такси за преглед при травматолог
и офталмолог по касови бонове от 08.09.2015г. и от 09.09.2015г./, ведно със
законната лихва, считано от 31.03.2016г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 8.70 лв.,
представляваща част от общо дължими 1 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. ф. да заплати на Р.Х.Д., на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 265.24лв., съобразно уважената част от иска. ОСЪЖДА Р.Х.Д. да заплати на Г. Ф., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 259.95 лв., съобразно отхвърлената
част от иска. ОСЪЖДА
Г. ф. да заплати на адвокат П.К. ***, адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул.
„*********, офис №10, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 343.49 лв. с ДДС, съобразно уважената част от
исковете. ОСЪЖДА
Г. Ф. да заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса върху уважената част от исковете
в размер на 290 лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – К.Ж.П.,
ЕГН **********,***. Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :