№ 3128
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110141433 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК:
*********, чрез юрк. Михаела Стоянова, против ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД, с ЕИК: *********, с която се иска ответното дружество да бъде осъдено
да заплати на ищеца следните суми: сумата от 649.36 лева – главница,
представляваща незаплатен остатък от застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в пълен размер от 3651.14 лева /вкл. 15 лева
ликвидационни разноски/ по застраховка „Автогрижа“, преписка №
********* от 18.09.2018 г., /от които заплатени от ищеца на ответника преди
образуване на настоящото дело са били 3001.78 лева/, като сумата от 3636.14
лева е заплатена от „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК: ********* в полза
на трето лице, сумата от 203.69 лева – обезщетение за забава за периода от
24.07.2020 г. до 24.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба – 25.07.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.09.2018 г., на ул. Филип Кутев в
гр. София водачът на товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № СВ5426АМ с
прикачено ремарке с рег. № СО6198ЕК, при извършване на маневра,
реализирал ПТП като ударил паркиран лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фокус“, с рег. № СА3722СК. В резултат на ПТП били причинени
имуществени вреди на ударения автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“,
като между участниците в ПТП бил подписан ДКП, при който автомобил
„Ивеко“ с рег. № СВ5426АМ бил означен като виновен водач. Посочва се, че
1
автомобил „Форд“ бил собственост на „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД, като имал
сключена валидна имуществена застраховка „Автогрижа“ при ищеца с
валидно застрахователно покритие към датата на ПТП. За настъпилите вреди
при ищеца била образувана щета, направен бил опис и калкулация на щетите,
вследствие на което ищцовото дружество заплатило за ремонт в сервиз на
„МОТО-ПФОЕ“ ЕООД на увредения от ПТП лек автомобил застрахователно
обезщетение в размер на 3 636,14 лева.
Твърди се, че водачът на товарен автомобил „Ивеко“ с рег. №
СВ5426АМ бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите“ при ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД.
На последно място ищецът поддържа, че на 19.11.2018 г. изпратил
регресна покана до ответника, с която претендирал процесната сума, ведно с
15 лв. обичайни разноски, като изтъква. Ответното дружество заплатило на
ищеца сумата от 3001,78 лв., като останала непогасена сумата от 649.36 лева.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: ДКП за ПТП, застрахователна полица
„Автогрижа“ № 0320189907012223, ОУ по КАСКО на МПС, свидетелство за
регистрация на МПС, искане за оценка на вреди, опис заключение за вреди,
снимки, възлагателно писмо, приемо предавателен протокол, две фактури,
ликвидационен акт, преводно нареждане, справка от Гаранционен фонд,
писмо до ответника, разписка и справка за лихва.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е
постъпил писмен отговор. В същия се излага становище, че исковата
претенция била ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА. Поради това исковите
претенции изрично се признават. Не се правят доказателствени искания.
Възразява се срещу доказателствените искания на ищеца.
Прави се единствено възражение, че ответното дружество не следва да
дължи на ищеца разноски, доколкото с поведението си не е станало повод за
образуване на настоящото дело. Евентуално се прави възражение за
прекомерност на разноските.
В съдебно заседание по делото, проведено на 30.01.2024 г., от всяка от
страните е постъпило писмено становище.
В своето становище ищецът поддържа исковата молба и прави изрично
искане за постановяване на решение при признание на иска. Претендира
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Ответникът поддържа направеното признание на иска. Прави
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца.
Съдът, след като съобрази предмета на делото и изивленията на
страните, намира че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, като
съображенията за това са следните:
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
2
представител на ответника прави писмено изявление, с което поддържа, че
признава иска.
От своя страна процесуалният представител на ищеца прави нарочно
искане за постановяване на решение при признание на иска.
В тази връзка и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил
съдебното дирене, като е обявил на страните, че ще се произнесе с решение
при признание на иска.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска спрямо ответника без да бъдат обсъждани по
същество ангажираните от страните доказателства.
В този смисъл настоящият състав намира за основателни исковите
претенции на „Дженерали застраховане“ АД срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 649.36 лева
– главница – незаплатен остатък от застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в пълен размер от 3651.14 лева /вкл. 15 лева
ликвидационни разноски/ по застраховка „Автогрижа“, преписка №
********* от 18.09.2018 г., /от които заплатени от ищеца на ответника преди
образуване на настоящото дело са били 3001.78 лева/, като сумата от 3636.14
лева е заплатена от „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК: ********* в полза
на трето лице, сумата от 203.69 лева – обезщетение за забава за периода от
24.07.2020 г. до 24.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба – 25.07.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Горното налага предявеният иск да бъде уважен без съдът да излага
мотиви за това, доколкото е налице признание на иска.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски от 100 лева държавна такса –
действително извършени и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, което е
в минимален размер по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. В тази връзка и липсва необходимост съдът да намалява разноските и
да определя същите на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В случая не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК,
доколкото ответникът е станал повод за завеждане на делото – като не е
заплатил претенцията изцяло след отправената покана, а само частично, което
е наложило и търсене на разликата по съдебен ред.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
3
управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 68 ДА ЗАПЛАТИ
на „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София, № 7, ет. 5, следните суми:
сумата от 649.36 лева – главница, представляваща незаплатен остатък от
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в пълен размер от
3651.14 лева /вкл. 15 лева ликвидационни разноски/ по застраховка
„Автогрижа“, преписка № ********* от 18.09.2018 г., /от които заплатени от
ищеца на ответника преди образуване на настоящото дело са били 3001.78
лева/, като сумата от 3636.14 лева е заплатена от „Дженерали застраховане“
АД, с ЕИК: ********* в полза на трето лице, сумата от 203.69 лева –
обезщетение за забава за периода от 24.07.2020 г. до 24.07.2023 г., както и
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 25.07.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 68 ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света
София, № 7, ет. 5 сумата от 100 лева, представляваща разноски за държавна
такса и сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство.
Решението е постановено при условията на признание на иска по
реда на чл. 237 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4