МОТИВИ
по НЧХД № 50 108/ 2009 г. по описа на МРС
Обвинението е предявено с тъжба от Р.В.Н. xxx
против подсъдимия В.И.Г. за престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. с
чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
Спрямо подсъдимия В.И.Г. са повдигнати обвинения,
както следва:
- за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НК
– за това, че на 03.12.2007 г. в с. В., област Монтана причинил на бременна
жена – тъжителката Р.В.Н. xxx леки телесни повреди с разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяващи се в контузия с хематом -
кръвонасядане във вътрешния ъгъл на дясна очна цепка и страничната повърхност
на носа в дясно и кръвонасядане на дясната челно – слепоочна област.
- за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл.
146, ал. 1 от НК – за това, че на 03.12.2007 г. в с. В., област Монтана нанесъл
публично обида, като казал думи, унизителни за честта и достойнството на Р.В.Н.
xxx в нейно присъствие – казал псувни по адрес на тъжителката Н. засягайки нея
и майка й.
Частния тъжител и граждански
ищец Р.В.Н. лично и чрез повереник – упълномощен адвокат, поддържа така
предявеното обвинение в хода съдебните прения, като молят съда да постанови
осъдителна присъда със законните последици от това – уважаване и на предявения
и приетите граждански искове.
Подсъдимият В.И.Г. се признава за виновен по обвинението, твърдейки обаче, че
не е удрял и обиждал тъжителката. В последното по делото съдебно заседание
подсъдимия заяви, че сам ще се защитава, без участието на упълномощения преди
това защитник. Последния редовно изрично призован, не се явява и не сочи
уважителни причини за неявяването си.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна
връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становището на страните,
приема за установено следното:
Подс. В.И.Г. е осъждан до настоящия момент както следва: 1.По НОХД №174/06 г.
на МРС е осъден за деяние по чл. 290, ал. 1 от НК, извършено на 16.02.2005 г.
на 4 месеца лишаване от свобода – условно с три години изпитателен срок,
считано от влизане в сила на присъдата – 18.10.2006 г..2.По НОХД №370/08 г. на
МРС е осъден за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК извършено на 03.12.2007 г.
на пробация чрез пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК
за срок от една година и 100 часа безвъзмезден труд и обществено порицание,
като присъдата е влязла в сила на 13.02.2009 г..3.По НОХД №251/09 г. на МРС е
осъден на шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим за деяние
по чл. 325, ал. 3 вр. с ал. 2 от НК, като при условията на чл. 68, ал. 1 от НК
е била приведена и условната присъда по НОХД №174/06 г. на МРС. Присъдата по
последното дело е влязла в сила на 03.12.2009 г., а деянието е извършено на
09.03.2009 г..
Към 03.12.2007 г. подс. Г. заедно със семейството си живеел в с. В., област
Монтана. Едно от децата на подсъдимия се прибрало от училище и се оплакало, че
е бито от дете на тъжителката. Заради горното подсъдимия отишъл в дома на Н..
Виждайки я, подсъдимия се нахвърлил спрямо същата, която била бременна по това
време в седмия месец започвайки да я псува и обижда засягайки с псувните си нея
и майка й. Подсъдимия ударил Н. с пистолет по главата, при което същата паднала
на земята, а подсъдимия продължил да я рита. Стресирана бременната Н. се свила
на кълбо и викала за помощ. Подсъдимия не спирал да удря и рита Н., казвайки й,
че ще я “изпрати на магистралата като проститутка”. Чувайки виковете за помощ
на място се притекли съседите на Н. – св. К. В. Б. и св. С. С. Б.. Последния
казал на подсъдимия да престане, но Г. не преставал, заради което се наложило
св. Б. да го удари с дъска от конската си каруца. На място дошла и св. А.А. –
съпруга на подс. Г., която пък влязла в конфликт със св. Б.. Заради случилото
се на мястото се събрали много хора, част от които били близки на подс. Г., а
друга такива на Н., като подс. Г. не преставал да псува и обижда Н.. Заради
скандала на място дошъл и кмета на с. В., област Монтана. Н. имала нужда от
спешна помощ, заради което била транспортирана до ЦСМП Монтана. Н. била
прегледана от гинеколог, който отразил само извършената гинекологична
консултация, без да отразява наранявания. Н. отказала хоспитализация. На
04.12.2007 г. Н. посетила съдебен лекар, който след преглед издал съдебно
медицинско удостоверение №280/2007 г., съгласно което вследствие на нанесения й
побой е получила следните наранявания – кръвонасядане във вътрешния ъгъл на
дясната очна цепка и страничната повърхност на носа в дясно и кръвонасядане в
дясната челно – слепоочна област. В хода на съдебното дирене при първоначалното
разглеждане на делото, е била назначена и извършена и съдебно медицинска
експертиза. Съгласно чл. 282, ал. 3 от НПК това заключение бе прочетено и
прието от настоящия съд, без да се оспорва от страните. Съгласно заключението
на тази експертиза Н. xxx след инцидента, била е назначена графия на лицев
череп със съмнение за счупване на носа, назначена е била и консултация с
гинеколог по повод бременността на Н.. Установено е било, че няма промяна на
акушерския статус и клинични индикации за хоспитализация. Установено е по
делото, че към момента на инцидента Н. е била в VІІ МЛ бременна, а медицинското
свидетелство издадено от д-р Михайлов удостоверява, че е била бременна в ІХ МЛ.
Съгласно заключението Н. е имала наранявания и те са се изразявали в контузия с
хематом - кръвонасядане във вътрешния ъгъл на дясна очна цепка и страничната
повърхност на носа в дясно и кръвонасядане на дясната челно – слепоочна област.
Така прието заключението, в съвкупност с показанията на тъжителката Н., св. К. Б.
и св. С. Б., подкрепят обвинението повдигнато спрямо подс. Г.. Съдът не
възприема показанията на св. А.А. и св. И. Г., защото същите са необективни и
неверни. Такива са и обясненията на подс. Г.. Към делото са приложени два броя
съдебни удостоверения с изх. №1298/16.09.2008 г. и изх. №1001/03.11.2008 г., в
които е посочено, че при прегледа на Н. на 03.12.2007 г. не са открити видими
наранявания по лицето. Тези удостоверения са в разрез с посоченото в съдебно
медицинското свидетелство издадено от съдебния лекар - №280/07 г. и с
заключението на съдебно медицинската експертиза, като това се обяснява от
факта, че подобни наранявания от вида на процесните както са отчели и
експертите, се появяват не винаги веднага след инцидента и проличават на по –
късен етап.
Уврежданията подробно визирани по – горе представляват две на брой леки телесни
повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Съдът квалифицира уврежданията съобразявайки експертните заключения по
делото в контекста на трайно установената съдебна практика, в т. ч. и в съдебен
окръг Монтана.
За да изложи горната фактическа обстановка съдът анализира поотделно и в
тяхната съвкупност всички гласни доказателства по делото, а именно показанията
на св. А., св. Г., св. К. Б. и св. С. Б., в т. ч. и показанията на тъжителката
Н. и обясненията на подс. Г.. В хода на провелото се съдебно дирене тъжителката
изпълни задължението си съгласно чл. 103, ал. 1, изр. 2 и доказа обвинението си
спрямо подс. Г. като автор на причинените увреждания на 03.12.2007 г. и
нанесената публично обида. Последната правдиво и без шиканиране изложи
известните й факти и обстоятелства относно поведението и действията на подс.
Г., като съдът изцяло възприема показанията на тъжителката Н.. Последната
освен, че е тъжителка е и граждански ищец и пострадала, а като такава може да
дава показания като свидетел, без да съществува забрана в тази насока съгласно
чл. 118, ал. 1, т. 2 от НПК. Посоченото от тъжителката се потвърди от
показанията на св. К. Б. и св. С. Б.. Съдът приема, че последните двама
свидетели са преки очевидци на побоя над тъжителката, като са видели и
състоянието й след побоя и са чули псувните на Г. отправени спрямо Н..
Посоченото от тъжителката се подкрепя и от приложеното по делото съдебно
медицинско удостоверение и изготвеното и прието заключение по съдебно
медицинска експертиза. Видът на уврежданията съвпада с показанията на
тъжителката относно механизма на нанасяне на ударите от страна на подс. Г..
Съдът взе предвид, че св. К. Б. и св. С. Б. са съседи на тъжителката, и въпреки
това, показанията на тези двама свидетели са обективни, без съда да констатира
неяснота.
Отделно внимание заслужават показанията на св. А.А. и св. И. Г.. Тези двама
свидетели не говорят истината пред настоящия съд и се опитаха да преиначат
случилото се на 03.12.2007 г. в с. В., област Монтана. Това, че показанията на
тези свидетели не са обективни се доказва и от постановената влязла в сила
присъда по НЧХД №2/08 г. на МРс, приложено също към настоящето дело. Съдът
изцяло не дава вяра на показанията на тези свидетели защото непосредствено при
разпита им в хода на съдебното дирене установи, че не са обективни и открито за
съда премълчават истината давайки показания в полза на защитната позиция на
подс. Г..
Деянието се квалифицира по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК тъй като към момента на деянието Н. е била бременна в VІІ МЛ. Съдът приема,
че е налице обида и е нанесена публично – подс. Г. е псувал и обиждал
тъжителката в присъствието на повече от две лица.
Съдът обсъждайки и анализирайки събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намери, че обвинението спрямо подс. Г. е доказано по несъмнен
начин по смисъла на чл. 303, ал. 2 НПК, респ. авторството в лицето на подс. Г.
е безспорно доказано.
При горния разбор на доказателствата и това тълкуване на закона, съдът
намери, че подсъдимия В.И.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна съставите на престъпленията по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. с чл.
130, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК:
- на 03.12.2007 г. в с. В., област Монтана нанесъл
публично обида, като казал думи, унизителни за честта и достойнството на Р.В.Н.
xxx в нейно присъствие – казал псувни по адрес на тъжителката Н. засягайки нея
и майка й.
- на 03.12.2007 г. в с. В., област Монтана причинил на
бременна жена – тъжителката Р.В.Н. xxx леки телесни повреди с разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяващи се в контузия с
хематом - кръвонасядане във вътрешния ъгъл на дясна очна цепка и страничната
повърхност на носа в дясно и кръвонасядане на дясната челно – слепоочна област.
От субективна страна престъпленията са извършени с
пряк умисъл – подс. Г. е съзнавал обществено опасния характер на деянията,
предвиждал е настъпването на обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване.
При новото разглеждане на делото съдът е съобразил
указанията на МОС дадени с Решение от 06.02.2009 г. по ВНЧХД №200/08 г. на МОС,
а освен това при определяне на наказанията е съобразил и изискванията на чл.
355, ал. 2 и ал. 3 от НПК.
Признавайки подс. Г. за виновен при условията
на чл. 303, ал. 2 от НПК по обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4,
пр. 1 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, съдът му наложи съответно наказание
съобразявайки и чл. 355, ал. 2 от НПК – ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
следва да се изтърпи ефективно от подсъдимия при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип съгласно чл. 60, ал. 1 вр. с
чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
Признавайки подс. Г. за виновен при условията
на чл. 303, ал. 2 от НПК по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1
вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, съдът му наложи съответно наказание съобразявайки и
чл. 355, ал. 2 от НПК - ГЛОБА в размер на 3 000 / три хиляди / лева в полза на
държавата и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане на настоящата
присъда по радиоуредбата в гр. Монтана.
При определяне вида и размера на наказанията съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за тяхната
индивидуализация, като ги определи при условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 вр. с
чл. 47, ал. 1 от НК. Наказанията бяха определени при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и съобразявайки имотното състояние и семейни задължения на
подсъдимия – последния има пет деца, четири от които учат, заради случили се
неща се е наложило той и семейството му да напуснат дома си в с. В., област
Монтана, макар и да са настъпили наранявания за Н., те не са оказали сериозно
влияние спрямо същата и не са довели до сериозни страдания. Съдът определи
наказанията при условията на чл. 54 НК приемайки, че не са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се определят
наказанията при условията на чл. 55 НК.
При определяне на наказанията съдът не приложи чл. 78а НК и чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като видно от изложеното по – горе подсъдимия е осъждан, без спрямо
осъжданията му да е била настъпила която и да е от трите вида реабилитация.
Съдът не приложи чл. 68, ал. 1 от НК спрямо присъдата по НОХД №174/06 г. на
МРС, защото второто престъпление – настоящето е от частен характер, а не от
общ, така както изисква чл. 68, ал. 1 от НК / в този смисъл е Решение
№292/26.05.1978 г. по н. д. №263/78 г., І н. о. на ВС/.
При определяне вида и размера на наложените наказания, съдът намира, че са
съобразени целите по чл. 36 НК, при отчитане степента обществена опасност на
извършените деяния и степента обществена опасност на подсъдимия, а също ги
намира и за съответни съгласно чл. 35, ал. 3 НК.
Съдът е постановил настоящата присъда въз основа на
събраните по делото доказателства, спазвайки основните признаци на наказателния
процес, в т. ч. и визирания в чл. 103, ал. 1, изр. 2 НПК относно
доказателствената тежест по дела образувани по тъжба на пострадалия. Съдът е
постановил присъдата си като е съобразил всички факти и обстоятелства от
значение за решаване на настоящето дело, подробно мотивирайки се защо приема
дадени показания и защо не възприема други, без да игнорира доказателства.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи
спрямо подсъдимия В.И.Г. общо най – тежко наказание – ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи ефективно от подсъдимия
при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип
съгласно чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК съдът присъедини
към най – тежкото наказание – шест месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим, наказанието ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което следва да се изпълни
чрез прочитане на настоящата присъда по радиоуредба в гр. Монтана.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъедини отчасти към най – тежкото наказание – шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим, наказанието ГЛОБА в размер на 500 / петстотин / лева в полза на
държавата. Съдът присъедини отчасти това наказание имайки предвид семейните
задължения на подсъдимия и имотното му състояние.
При условията на чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК и на
основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът ОПРЕДЕЛЯ
спрямо подсъдимия В.И.Г. общо най – тежко наказание по присъди по НОХД №
370/08 г. на МРС и НЧХД №50 108/09 г. на МРС в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи ефективно при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип
съгласно чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК съдът ПРИСЪЕДИНЯВА
към най – тежкото наказание – шест месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим, наказанието ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, наложено по НЧХД №
50 108/09 г. на МРС, което следва да се изпълни чрез прочитане на
настоящата присъда по радиоуредба в гр. Монтана.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът ПРИСЪЕДИНЯВА ОТЧАСТИ към най – тежкото наказание – шест месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим, наложено по НЧХД №50 108/09 г. на
МРС, наказанието ГЛОБА в размер на 500 / петстотин / лева в полза на
държавата.
На основание чл. 25, ал. 3 от НК съдът ПРИСПАДА изтърпяната
част от наказанието пробация по НОХД №370/08 г. на МРС равняваща се на 9 /
девет / месеца и 27 / двадесет и седем / дни от определеното по горе общо
най – тежко наказание – шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим, като два дни пробация да се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Съдът извърши горното групиране имайки предвид всички
влезли в сила до настоящия момент присъди спрямо подс. Г.. Процесната присъда
може да се групира и с тази по НОХД 251/09 г. на МРС, но това няма да е
благоприятно за подсъдимия защото така няма да може да се приспадне изтърпяната
част от наказанието пробация по влязлата в сила присъда по НОХД №370/08 на МРС,
при условие, че понастоящем подсъдимия все още изтърпява приведената условна
присъда по НОХД №174/06 г. с последващо предстоящо изтърпяване на присъдата по
НОХД №251/09 г. на МРС. За да извърши приспадането по смисъла на чл. 25, ал. 3
от НК групирайки присъдите по НОХД №370/08 г. и настоящата присъда по НЧХД №50
108/09 г. на МРС, съдът взе предвид посоченото в служебно изисканата справка от
ОС “ИН” Монтана посочена в писмо №743/24.03.2010 г.. Съгласно последното
изтърпяната част от наказанието пробация по НОХД №370/08 г. на МРС е 9 месеца и
27 дни. Деянията по НОХД №370/08 г. и настоящето НЧХД №50 108/09 г. са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, а най
– тежкото наказание е шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
За да определи първоначалния режим съдът взе предвид чл. 60, ал. 1 вр. с чл.
61, т. 2 от ЗИНЗС – подсъдимия не за първи път се осъжда на лишаване от
свобода, за да се прилага общ режим съгласно чл. 59, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 1
от ЗИНЗС. Групирайки присъдите по НОХД №370/08 г. на МРС и настоящата по НЧХД
№50 108/09 г. на МРС, отпада нуждата подс. Г. да изтърпява не изтърпяната част
от наказанието пробация по НОХД №370/08 г. на МРС в размер на 2 месеца и 3 дни.
Присъдата по НОХД №174/06 г. на МРС която е приведена в изпълнение по чл. 68,
ал. 1 от НК не подлежи на групиране и следва да се изтърпи самостоятелно.
Същото се отнася и до присъдата по НОХД №251/09 г. на МРС защото тя е в рецидив
спрямо тази по НОХД №370/08 г. на МРС.
По гражданската
отговорност:
В настоящето производство са предявени и приети граждански искове от
тъжителката и граждански ищец Р.В.Н. против подсъдимия В.И.Г. за
сумата 2 500 лева представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 25 лева
обезщетение за имуществени вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр.
с чл. 130, ал. 1 НК и 2 500 лева обезщетение за неимуществени вреди от
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със
законните последици от това и разноските по делото.
Съдът намери гражданските искове за неимуществени
вреди за частично основателни, а този за имуществени вреди за неоснователен,
поради недоказаност.
Установено и доказано е по делото, че на 03.12.2007 г.
подс. Г. е причинил на бременната тогава тъжителка следните увреждания –
контузия с хематом - кръвонасядане във вътрешния ъгъл на дясна очна цепка и
страничната повърхност на носа в дясно и кръвонасядане на дясната челно –
слепоочна област, а също така и нанесъл публично обида, като казал думи,
унизителни за честта и достойнството на Р.В.Н. в нейно присъствие – казал
псувни по адрес на тъжителката Н. засягайки нея и майка й.
На основание чл. 45 от ЗЗД подс. Г. е длъжен да
обезщети тъжителката за причинените й неимуществени вреди. От деянието по чл.
131, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК тъжителката е претърпяла болка и
страдание, а от това по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК обида и
срам, които следва да бъдат обезвъзмездени чрез присъждане на обезщетение на
основание чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Съдът се произнесе по гражданските
искове въз основа на установената по делото и описана по – горе фактическа
обстановка, като счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение
за определяне размера на дължимите от подс. Г. обезщетения. Макар и претърпяла
болки и страдание, няма данни за настъпили сериозни последствия за здравето на
тъжителката, затова и съдът присъди по справедливост точно този размер
обезщетение. Съдът намали и размера на присъденото обезщетение за обида
приемайки че справедливия размер е по – малък от този, които е бил присъден при
първоначалното разглеждане на делото. Забраните по чл. 355, ал. 2 и ал. 3 от НПК, липсата на жалба от тъжителката при първоначално разглеждане на делото, не
пречат на настоящия съд по справедливост да намали размера на присъдените
обезщетения в сравнение с първоначално определените, определяйки ги по
справедливост и вътрешно убеждение.
На основание горното съдът:
Осъжда подсъдимия В.И.Г. да заплати на тъжителката Р.В.Н. сумата
500 / петстотин / лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху посочената сума считано от 03.12.2007 г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният граждански иск в останалата му
част над уважения размер до претендирания такъв от 2 500 / две хиляди и
петстотин / лева за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл.
148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъжда подсъдимия В.И.Г. да
заплати на тъжителката Р.В.Н. сумата 1 000 / хиляда / лева
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената
сума считано от 03.12.2007 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният граждански иск в останалата му част над уважения размер до претендирания
такъв от 2 500 / две хиляди и петстотин / лева за неимуществени вреди,
причинени от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. с чл. 130, ал. 1 НК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Поради липса на писмени доказателства съдът отхвърли
предявеният граждански иск против подсъдимия В.И.Г. от тъжителката Р.В.Н.
за сумата 25 / двадесет и пет / лева обезщетение за имуществени вреди,
причинени от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 130, ал. 1 НК,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН поради недоказаност.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъжда
подсъдимия В.И.Г. да заплати на частния тъжител и граждански ищец Р.В.Н.
и сумата 303 / триста и три /лева, представляваща направени разноски по
водене на делото при първоначалното и при новото разглеждане на делото.
При този изход на делото и съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъжда подсъдимия
В.И.Г. да заплати по сметка на ВСС сумите - 60 / шестдесет / лева
държавна такса върху уважения размер на гражданските искове и 5 / пет / лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание горните мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: