Р Е Ш Е Н И Е
972 /23.10.2019г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав,
на двадесет
и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №730по описа на ШРС за 2018 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба
от Б.С.И.,
с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, С* , О**, чрез адв.П. Х. при ШАК, срещу „Х. Г.“ ЕООД гр. Ш., ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. Ш., ул. „П. П.“ ***,***, ***, ***, представлявано от
Х.Ф.Х., като са предявени искове по чл. 128, т.2 от КТ и по чл. 215 от КТ .
Ищецът
твърди, че на *** г. сключил трудов договор с ответника и бил назначен на
длъжност „международен шофьор“, с трудово възнаграждение месечно 460 лева.
Твърди, че реалната уговорка с работодателя била да му плаща месечна заплата от
460 лева, плюс месечно обезщетение за командировките в размер на 1800 евро,
като тези уговорки за командировъчните пари не залегнали в договора.
Автомобилният
парк на фирмата се намирал в гр.Г., К. Б., тъй като дейността на фирмата се
заключавала в извършване превоз на товари по линията: Х. - Ф. и обратно. Не му
е предоставяна писмена длъжностна характеристика от работодателя.Твърди, че в периода
от ***
г. до *** г. е изпълнявал служебни задължения като международен шофьор,
като е извършвал превоз на товари по различни маршрути винаги
извън пределите на Р. Б..
В сочения период управлявал два товарни автомобила с регистрационни номера ***и
***.
Първоначално за периода
от *** г. до 04.04.2017г. управлявал автомобил с номер СВ
1825ВА, марка „ДАФ“ при
условията на „единична езда“ . За периода от ***г. до ***г. осъществявал
перманентно трудова дейност по управление на двата автомобила, като от
05.04.2017г. започнал да управлява при „двойна езда“, заедно с колегата си Г.
С. Г.. Маршрутите били от Ф. към Х.. Последният рейс - от И. към Х.. Твърди, че
за периода на трудовата му дейност е получил от работодателя паричен превод на
сумата от 1500 евро /2934лв./, по банков път. Не е наясно дали тези пари са
трудово възнаграждение за периода или са обезщетение за командировка за периода
в исковата молба. Представя удостоверение за командироване и приложение към
него с превод.
Заявява, че обезщетението му за командировъчни за
целия период възлиза на 5200лв., като след приспадане на платената по банков
път сума от 1500 евро, остават неплатени 2266лв.
Заявява, че работодателят му дължи и следва да бъде
осъден да му изплати брутно трудово
възнаграждение за четири месеца- февруари, март, април и май 2017г., от ***г.
до ***г., в размер на 1500лв., ведно със законната лихва от деня на
депозиране на исковата молба, претендира
и обезщетение за командировка за периода от ***г. до ***г., съответно от ***г.
до 04.04.2017г. - при условията на „единична езда“ -
по 35 щатски долара дневно, от 05.04.2017г. до ***г.
- при условията на „двойна езда“ - по
27,50 щатски долара дневно, или общо в размер на 2266лв., изчислено съобразно Наредбата за служебните
командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни
превози на товари и пътници. Моли за решение в горния смисъл.
Претендира направените по делото разноски. Прилага
писмени доказателства и прави доказателствени искания.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея, са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок, от негова страна не е бил депозиран писмен отговор. В съдебно заседание,
пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Ответникът не изразява становище по
исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави
искания и не се представлява в първото по делото заседание.
В съдебно заседание за него се явява адв. Х. при ШАК, който
прави изменение на исковите претенции на основание чл. 214 от ГПК - искът по
чл. 128, т.2 от КТ увеличава от 1500лв. на 1518лв. брутно трудово
възнаграждение за периода от ***г. до ***г.
и иска по чл. 215 от КТ от 2266лв. - на 2653,59 лв. обезщетение за
командировъчни за периода от ***г. до ***г.
Съгласно разпоредбата на чл. 239,
ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.
С определение в съдебно заседание на 22.10.2019г.,
съдът е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради
наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
По чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК:
ответникът не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 14.12.2018г.,
постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването в съдебно заседание.
По
чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове ищецът се
позовава на следните приети по делото доказателства: Трудов договор ***/***г.;
Карта на водача; Списък на използвани автомобили от 07.04.2017г. до
06.04.2017г.; Удостоверение за командироване в оригинал и в превод; Приложение
Информация за командирования служител в оригинал и в превод; Извадка от
търговски регистър; заключението
по АТЕ и по ССЕ, свидетелски показания на св. Ц., св.Г., св. Т., материали,
съдържащи се в преписка вх. № ***/***г. на ДИТ.
Настоящият състав счита, че
изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенцията по чл.
128, т. 2 от КТ и тази по чл. 215 от КТ. Тоест, предявените искове са
вероятно основателни и обосновават наличието на предпоставката по чл. 239, ал.
1, т. 2 от ГПК.
Видно от представените по делото доказателства
е, че ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор *** /***г. на
длъжност „международен шофьор“, с основно месечно трудово възнаграждение 460лв. и че е
изпълнявал служебни задължения като
международен шофьор и извършвал превоз на товари по различни
маршрути извън пределите на Р. Б..
Горната фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени доказателства. Изложената фактическа
обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че за
периода от ***г. до ***г. размерът на дължимото брутно трудово възнаграждение
е 1518лв. За същия период размер на дължимото обезщетение за командировъчни е
общо 5587,59лв., от които са му изплатени равностойността на 1500 евро
/2934лв/, т.е. дължима е сума в размер на 2653,59лв. Изложената фактическа
обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство АТЕ .Установява
се, че ищецът е управлявал посочените товарни автомобили в периода от *** г. до *** г., като е изпълнявал
служебни задължения като международен шофьор и е извършвал превоз на
товари по различни маршрути винаги извън пределите на Р. Б.
При така установената фактическа обстановка по
отношение на иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ, съдът приема от правна
страна следното:
От събраните в хода на съдебното производство
доказателства и съдебно-счетоводна експертиза, се установява по безспорен
начин, че страните са били в трудово-правни отношения, като ищецът е работил в
ответното дружество от *** г. до *** г.
Разпоредбата на чл.245 от КТ гарантира, при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения, на работника или служителя, да бъде изплатено трудово
възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не
по-малко от минималната работна заплата за страната, а разпоредбата на чл.128,
т.2 от КТ предвижда задължение за работодателя в установените срокове да плати
на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. От
представените и посочени по-горе писмени доказателства се установява точният
размер на неизплатено трудово възнаграждение за периода на престирания труд. В
подкрепа на извода на съда е назначената и изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза. Поради изложеното, съдът намира, че
предявеният иск се явява основателен и доказан до претендирания размер и следва
да бъде уважен за сумата от 1518лв.,
представляваща неизплатената част от брутното трудово възнаграждение за периода
от *** г. до *** г..
При преценка на иска, съдът съобрази отразеното
в исковата молба, в която се претендира брутно дължимо трудово възнаграждение.
В този смисъл съдът съобрази и константната съдебна практика на ВКС по този
въпрос, съгласно която, при иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, може да
се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъкът от чистата сума за
получаване, след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като
решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или
се присъжда остатъкът, след приспадане на брутното трудово възнаграждение на
дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. В този смисъл е
Решение №166 от 25.02.2010 год. на ВКС по гр.дело №220/2009 год., ІІІ н.о., ГК,
което е постановено по реда на чл.290 от ГПК и съгласно т.2 от ТР №1 от
19.02.2010 год. на ВКС по тълк.д. №1/2009 год. на ОСГТК, е задължително за
съдилищата.
По отношение претенцията по чл. 215 от КТ, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.215 от КТ, за времето на командироване работникът има право до получи от
работодателя освен брутното си трудово възнаграждение и пътни, дневни и
квартирни пари, при условия и в размери, определени от МС. За сочения период на
ищеца е било изплатено обезщетение за командировъчни
в размер на 1500 евро /или 2934лв/.
С цел установяване на
общият дължим размер на обезщетението по
делото бе назначена експертиза , като вещото лице следваше да изчисли размера по всяка от двете
наредби: Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115/2004 г. (ДВ, бр. 50
от 2004 г., в сила от 1.7.2004 г.) и Наредбата за служебните командировки на
шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на
товари и пътници/НСКШСЧМАПТП/, приета с ПМС № 40/2.7.1987 г., изм. с
писмо № 04-18-0118 от 4.12.1996 г. на МФ.
Съдът намира, че в случая за преценката какъв
е общия размер на дължимото обезщетение за командировъчни е приложима Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС №115/2004г.,
обн ДВ бр.50/2004г. Наредба за служебните командировки на шофьорите и
стюардесите при международни автомобилни превози на товари и пътници, не е обнародвана в
Държавен вестник, поради което не е влязла в сила и няма нормативен
характер - аргумент от чл. 5, ал.
5 от Конституцията на Р. Б. /Опр.№612/01.06.2017г.на ВКС по гр.д.№500/2017г.IV г.о./ Нейното
обнародване е било задължително с оглед нормите на чл. 108, ал. 2 от Конституцията от 1971 г. и
чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове.
Съгласно заключението на
назначената по делото ССЕ, изчислено по Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, и съобразявайки изплатената сума от 2934лв. на ищеца, съдът намира, че искът предявен в размер на 2653,59лв. следва да се уважи изцяло.
Настоящото неприсъствено решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за това.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
дължи на ищеца и сумата от 150лв. за направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в хода на настоящото производство, съгласно
представен списък.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ШРС разноски
в производството в общ размер от 516,84лв.,
от които 350лв. - възнаграждение
за вещи лица и 166,84лв. за държавни такси по исковите претенции .
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х. Г.“ ЕООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „П. П.“ ***,***, ***, ***,
представлявано от Х.Ф.Х., на основание чл.128, т.2 от КТ да заплати на Б.С.И., ЕГН **********,
сумата 1518,00лв.
(хиляда петстотин и осемнадесет) лева, представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода от ***г. до ***г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до
изплащането на сумата.
ОСЪЖДА „Х. Г.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
ул. „П. П.“ ***,***, ***, ***, представлявано от Х.Ф.Х., на основание чл. 215
от КТ да заплати на Б.С.И., ЕГН **********, сумата от 2653,59лв. (две хиляди шестстотин петдесет и
три лева и петдесет и девет ст.), представляваща неизплатено обезщетение за командировъчни за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва
от датата на завеждането на исковата молба до изплащането на сумата.
ОСЪЖДА „Х. Г.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
ул. „П. П.“ ***,***, ***, ***, представлявано от Х.Ф.Х., да заплати на Б.С.И., с ЕГН **********, сумата от 150,00лв. (сто и петдесет) лева за
заплатено адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА „Х.
Г.“ ЕООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „П. П.“ ***,***, ***, ***,
представлявано от Х.Ф.Х., да заплати
в полза на държавата, по сметка на
ШРС, сумата от 516,84лв. (петстотин
и шестнадесет лева и осемдесет и четири ст.), включваща сума за държавна такса
и разноски за възнаграждение на вещи лица.
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението в частта на присъденото трудово възнаграждение и обезщетение.
Решението, на основание чл. 239, ал.
4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: