Р Е
Ш Е Н И Е
Номер / 14.06.2022 година град
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско отделение
На
30.05. 2022 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР:
Антонина Н.
изслуша
докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело
№ 8 по описа за 2021година,
за
да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба
,предявена от К.С.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: *** чрез адв.Р.М., против ЗК „Л.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.- С., представлявано
от ***, с правно основание: чл.432, ал.1 и чл.429, ал.1, т.1, във вр. с ал.3 от КЗ и цена на иска: 100 000 лева /сто хиляди/.
В исковата молба
се посочва, че на 26.02.2020г., в с. З., общ.С.З., западно от ул. „***“,
водачът на товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 2628“, с per. № СВ 7299 НА
- И.Д.И., при движение на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде
опасност или затруднения за другите участници в движението, удря Й. А.М. и
реализира ПТП. При инцидента е причинена смъртта на Й. М..
Сочи се, че за
произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1228р-2647/27.02.2020г. Образувано е и досъдебно производство № 45/2020 г., по
описа на РУ - С.З..
Посочва се, че починалият Й. М. е фактически съпруг на К.Г.
и е съжителствал с нея на семейни начала. К.Г. изключително тежко понася
неговата загуба. К.Г. и Й. М. живеели на семейни начала във фактическо
съпружеско съжителство и били сплотено и задружно семейство. Те били
изключително близки и силно привързани един към друг. В атмосфера на любов и
доверие К.Г. и Й. М. се справяли с житейските трудности и създали свое
семейство. Те съумели да изградят силна емоционална и духовна връзка помежду
си. Обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Загубата на Й. М.
дълбоко е травмирало ищцата. Тя е загубили важна част от своето семейство -
своя фактически съпруг и спътник в живота. Починалият винаги е бил опора и
подкрепа за К.Г.. Двамата били неразделни и нямали пререкания помежду си. Й. М.
бил изключително грижовен и любвеобилен съпруг. Обичал да прекарва време с
фактическата си съпруга. Помагал й в ежедневието с домашните задължения и с
грижите за дома. Те живеели в разбирателство и хармония. Починалият бил
всеотдаен и много отзивчив съпруг, а ищцата разчитала за всичко на него. К.Г.
винаги срещала разбиране и подкрепа у мъжа си, затова обичала да споделя с
него. Й. М. се грижел за своята съпруга и гледал нищо да не й липсва.
Починалият бил стожерът на семейството им. Ищцата успяла да създаде
индивидуална и дълбока връзка със своя съпруг във времето, през което живеели
съвместно, а сега е изцяло променена и потънала в скръб. В пътния инцидент
ищцата е загубила изключително близък и скъп човек, поради което към настоящия
момент усеща празнота, която никой не може да запълни.
Посочва се, че
починалият Й. М. бил силно привързан към своята съпруга К.Г.. Той силно я
обичал и споделял ежедневието си с нея. Във всеки един момент, неотлъчно бил до
жена си и често засвидетелствал своята любов и отдаденост към нея.
Твърди се,че
ритъмът на живот на ищцата сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата
загуба. Тя постоянно плаче и с умиление си спомня за всички хубави мигове,
преживени с нейния обичан съпруг, починал по такъв нелеп начин. След неговата
загуба, тя избягва да излиза и да се среща с хора извън семейството. Станала е
мрачна и некомуникативна. По-затворена е от преди. Страда от апатия към
случващото се около нея. Потънала е в скръб и не може да приеме смъртта на своя
спътник в живота. К.Г. отказва да приеме загубата на Й. М., като смъртта му е
повлияла на общото й емоционално и психологическо състояние. Постоянно говори
за мъжа си и всеки път се разстройва. Ежедневно усеща липсата на починалия.
Всичко около нея й напомня за обичания й съпруг. Без съмнение ищцата ще изпитва
болка и ще скърби до края на дните си. Тази болка никога няма да отшуми, тъй
като за човешкия живот няма еквивалент. Моралните страдания на К.Г., претърпяната
скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през
целия живот. След загубата на Й. М., ищцата се оплаква от нарушения в съня,
обща тревожност и липса на апетит.
В исковата
молба се посочва, че видно от справката, извършена на страницата на
Информационен център към Гаранционния фонд и от Констативния протокол за ПТП с
пострадали лица, към момента на събитието, виновният водач, който е управлявал
товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 2628“, с per. № СВ 7299 НА, е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена със ЗК „Л.“ - полица № BG/22/119003154416, валидна от 13/11/2019г. до
12/11/2020г.
Сочи се, че
законодателят в чл. 432, ал. 1 от КЗ регламентира възможността на увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. след като отправи извънсъдебно към
застрахователя, писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя е
всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС
пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите справедливо
обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по
силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди
изисква обезщетението да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от
увреденото лице.
Сочи се, че в
тази връзка ищцата отправила претенция до застрахователя- ЗК „Л.“ АД, с искане
да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от
Молба с вх. № 6266/01.06.2020г., но към настоящия момент въпреки, че е изтекъл
законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда
правния й интерес на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата
претенция по исков ред.
Сочи, че с
оглед чл. 429, ал.3 от КЗ и обстоятелството, че е уведомила застрахователя на
01.06.2020г. за настъпилото произшествие, видно от Молба с вх. № 6266/ 01.06.2020г.,
то от тази дата върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна
лихва до окончателното й изплащане.
Моли съда да
осъди ЗК „Л.“ АД, да заплати на ищцата К.С.Г., с ЕГН: **********, следните
суми:
- обезщетение в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева)
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат от смъртта на фактическия й съпруг - Й. М., починал при ПТП от
26.02.2020г.
- законната лихва върху претендираната главница считано
от датата на уведомяване на застрахователя - 01.06.2020г. до датата на
окончателното изплащане.
- направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Претендира се адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
Ответникът ЗК „Л.“ АД, ЕИК *** е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
изцяло претенциите на ищцата, както по основание, така и по размер, както и
представените в исковата молба твърдения, като моли съда да отхвърли същите
изцяло, като на основание чл.78 ГПК, моли да им присъди разноските в настоящото
производство, в това число и за адвокатско възнаграждение. В условията на
евентуалност и в случай, че исковете се намерят за основателни, то моли съда да
намали размера на евентуално присъденото обезщетение, тъй като размерът на иска
е прекомерно завишен.
Заявява, че
предявените искове са неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно
завишени по размер, като излага съображения. Оспорва основанието и интереса на
ищцата да предяви претенция за репариране на неимуществени вреди по съдебен
ред, предвид императивно установените други възможност и процедури,
регламентирани в Кодекса за застраховането, които са известни и на процесуалния
представител на ищцата. По подадена молба пред ЗК „Л.“ АД е образувана щета.
Застрахователят не се е произнесъл по заведената извънсъдебна претенция, тъй
като липсват достатъчно доказателства. Поради това на основание чл.106, ал.3 КЗ, той е изискал представянето на допълнителни документи и доказателства за ангажиране
отговорността на застрахователното дружество.
Оспорва
представения в исковата молба механизъм на ПТП. Намира фактическите твърдения
на ищцата за несъответстващи на действителното положение при реализираното
пътнотранспортно произшествие. Оспорва виновно и противоправно поведение от
страна на водача на специализиран автомобил „Мерцедес 2628“ № СВ 7299НА.
Твърди, че водачът И.Д.И. не носи изключителната вина за настъпилите вреди
вследствие на ПТП от 26.02.2020г. От представения Констативен протокол не се
установява точното място на настъпване на събитието, а в частта „Обстоятелства
и причините за ПТП“ е записано, че са в процес на изясняване. В Констативния
протокол няма данни и за механизма на настъпване на пътния инцидент, само е отразено,
че по случая е образувано ДП. Твърди, че от наличните по делото данни не може
да се обоснове извода за наличието на виновно и противоправно поведение на
водача на специализиран автомобил „Мерцедес 2628“ № СВ 7299НА. Твърди, че няма
присъда, установяваща вината на водача И.Д.И..
На следващо място твърди, че инцидентът е възникнал по
изключителната вина на пострадалия Й. А.М., тъй като без знанието на водача И.И.,
се е качил на стъпенката на автомобила, знаейки, че предстои извършване на
маневра „движение на заден ход“. По този начин пострадалият, пренебрегвайки
правилата за безопасност, сам се е поставил в положение да предизвика
инцидента.
Твърди, че в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилите фатални последици за Й. А.М. е
личното му поведение, с което е съпричинил настъпилия вредоносен резултат с
90%. Твърди, че Й. А.М. е нарушил правилата за безопасност, като е останал на
стъпенката на товарния автомобил, возейки се прав при движение на автомобила на
заден ход. Работодателят е разяснил на служителя правилата за безопасност, но
въпреки това Й. А.М. не ги е спазил, а е бил прав на стъпенката, намираща се
отзад на специализирания автомобил, на тесен участък от пътя, по време на
движение на заден ход. Пострадалият е имал възможност и е бил длъжен да слезе
от специализирания автомобил и да навигира водача за евентуални препятствия,
намиращи се зад него, съгласно чл.40, ал.2 от ЗДвП. Неизпълнението на тези
задължения от страна на Й. М., е довело до настъпването на неблагоприятните
последици и е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите фатални
увреждания. Поради обстоятелството, че увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението следва да се намали съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Счита, че
претендираният от ищцата размер на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди е необосновано прекомерно завишен. Съгласно съдебната практика понятието
„справедливост”, по смисъла на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението, и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на
пострадалото лице. От значение са и редица други обстоятелства, които би
следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди.
В т.II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени
вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението
общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения,
както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, създадена при действието на чл. 290
от ГПК, обезщетението за неимуществени вреди цели да бъдат репарирани вредите
на пострадалите, а няма за цел неоснователно обогатяване и реализиране на
печалба.
Ответникът
посочва, че претенцията за 100 000 лв. обезщетение за претендирани
неимуществени вреди е завишена по размер с оглед минималната работна заплата за
страната, към момента на настъпване на събитието (която е 610 лв., съгласно ПМС
№ 350/19.12.2019 г.), претендират се 164 MP3, който размер е прекомерен спрямо
българската и европейска практика и законодателство. Ищецът е работил на трудов
договор за минимална работна заплата. Размерът не е съобразен и с платената
премия от 200.54 лв., получена от застрахователя-ответник, покриваща
отговорността на водача.
Оспорва
твърдението, че ищцата попада в кръга на лицата, които имат право да получат
обезщетение, тъй като няма доказателства, че пострадалият е живял във
фактическо съжителство с ищцата. Няма данни кога, къде и от колко време ищцата
и пострадалия са живеели в общо домакинство, тъй като видно от представената
искова молба, ищцата К.С.Г. е с адрес ***, докато Й. А.М. *** - обстоятелство,
установено с представените Констативния протокол за ПТП и Препис-извлечение от
акт за смърт.
Оспорва
твърдението за психически увреждания, дискомфорт, страдания и мъка, причинени
на ищцата вследствие на загубата на пострадалия. Няма никакви преки
доказателства за тези твърдения. Няма доказателства за наличието на силна
емоционална връзка между ищцата и починалия Й. А.М., която да е довела до
отключването на някакво психическо заболяване. Нещо повече, няма данни реално
ищцата да е потърсила помощ от психиатър/психолог, няма данни да са и
предписвани и да е приемала лекарства за някакви психически заболявалия.
Оспорва всички
твърдения за съществували отношения на общност, трайност, привързаност, обич и
доверие между ищцата К.С.Г. и починалият Й. А.М., които да са били прекъснати
единствено с оглед на настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Оспорва всички
направени твърдения за търпени от ищцата неимуществени вреди - болки и
страдания и психически състояния, както и твърденията за тяхната
продължителност и интензитет.
Оспорва
претенцията по акцесорния иск за лихва по аргументи за неоснователност на главния
иск, както и размера на претендиралите лихви и началния момент, от който същите
се претендират. Съгласно чл.412, ал.3 от Кодекса за застраховането
застрахователя изпада в забава 30 дни, след като бъде уведомен и му бъдат
представени всички необходими документи, включително банкова сметка ***.
Предвид изложеното счита, че ответното дружество не е изпаднало в забава, за да
му се възлага и задължение за изплащане на лихва.
Претендира сторените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.380 от КЗ и чл.86 от ЗЗД
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
В хода на
производството се установява следната фактическа обстановка:От представения с
исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установи, че на
26.02.2020 г. в с.З., западно от ул. „***“ е настъпило ПТП с участник - т.а.
„Мерцедес“, мод. 2628 с per. № СВ 7299НА, собственост на „Г.“ АД и водач И.Д.И.,
при което е настъпила смъртта на Й. А.М..
Страните по
делото не спорят за наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“
към датата на ПТП - 26.02.2020 г., т.а. „Мерцедес“ с per. № СВ 7299НА е бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в „З. Л.“
АД.Също така не е спорно, че Й. М. е изпълнявал длъжността „сметосъбирач“ в
ДЗЗД „Г.-БКС“.
На 26.02.2020г. е
било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал.1, буква
„В“ за това, че на 26.02.2020г. в с. З., общ. С.З., при управление на МПС
деецът И.Д.И. е нарушил правилата за движение по пътищата - ЗДвП, като с
деянието си е причинил смъртта на лицето Й. А.М. с ЕГН **********.
От събраните по
делото доказателства се установява, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380
от Кодекса на застраховането ищцата на 01.06.2020г. е предявила пред
застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за причинените й от ПТП
неимуществени вреди.
В хода на
производството е назначена комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза ,от чието заключение се установява, че при възникналото на
26.02.2020г. ПТП, на пострадалия Й. А.М., в резултат от притискане на тялото му
от товарния автомобил към електрическия стълб са причинени следните травматични
увреждания:
-Черепномозъчна травма /разкъсноконтузни рани на главата,
охлузвания по лицето, кръвонасядане на меките черепни покривки, многофрагментно
счупване на костите на черепния покрив и основа, разкъсване на мозъчните
обвивки, размачкване и контузия на мозъчното вещество/, усложнена с вдишване на
кръв в белите дробове.
-Охлузвания на шията.
-Счупване на дясната лопатка и ребра в дясната гръдна
половина.
-Разкъсноконтузни рани и охлузвания на дясното бедро.
Експертите приемат, че причина за смъртта на Й. М. е
тежката, несъвместима с живота черепномозъчна травма. В заключението е
посочено, че е налице причинно-следствена връзка между получените травматични
увреждания от Й. М. при процесното ПТП и настъпилата смърт.
Съгласно
заключението на вещите лица, местопроизшествието е настъпило на локален път,
без тротоари, водещ до частни имоти, западно от кръстовището с ул. „***“, в
северозападния край на с. З., общ. С.З.. Участъкът от локалния път в района на
ПТП е прав, като има лек вертикален наклон нагоре по посока на движение на
автомобила. Пътната настилка е бетон, с гланцирано циментово покритие.
Хоризонтална маркировка липсва. Пътни знаци не са налични. Кръстовището в
района на ПТП е нерегулирано. В конкретния случай липсват пътна маркировка и
пътни знаци. В протокола за оглед на ПТП е описано, че платното за движение в
района на ПТП е с ширина 2,50 м. Товарен автомобил Мерцедес 2628, с per. № СВ
7299 НА се е движил на заден ход в посока от изток на запад. Пострадалият Й. М.
се е возил отзад на сметосъбиращият автомобил. Бил е прав, стъпил на дясната
стъпенка. Изхождайки от данните от тахографския лист, експертите приемат, че
скоростта на т.а. „Мерцедес“ непосредствено преди ПТП е била около 10 км/ч. Тъй
като водачът не е задействал спирачната система преди удара, то скоростта на
автомобила преди ПТП и в момента на удара е една и съща - около 10 км/ч.
Видно от
експертното заключение механизъм на ПТП е следният: На 26.02.2020 г., около
07:30 ч. в с. З., общ. С.З., по локален път, водещ до частни имоти, западно от
кръстовището с ул. „23- та”, на заден ход се е движил специален товарен
автомобил „Мерцедес 2628“ с per. № СВ 7299НА, предназначен за извозване на
битови отпадъци, управляван от И.И.. На задните стьпенки са се возили
работниците-сметосъбирачи К.С. - вляво и Й. М. - вдясно. При движението назад,
товарният автомобил е напуснал платното за движение надясно по посока на
движението си, като десните му състави са попаднали в затревената площ, с
денивелация около 0,15-0,20 м. Настъпил е удар със задна дясна част на т.а.
Мерцедес в метален стълб от електропреносната мрежа, който е разположен в
близост до южната граница на платното за движение. В резултат на този удар е
било притиснато тялото на возещия се отзад, на дясната стъпенка Й. М.. След
удара автомобилът се е установил в покой в непосредствена близост до стълба
така, както е описан в протокола за оглед и е нанесен в мащабната скица, а
тялото на пострадалия е изпаднало на терена, отдясно на МПС така, както е
описан в протокола за оглед и е нанесен в мащабната скица. Вследствие на ПТП
пострадалият е получил травми, несъвместими с живота.
Техническите
причини за настъпване на ПТП са:субективните действия на водача на т.а.
Мерцедес, който при движение назад е напуснал платното за движение, в резултат
на което е последвал удар в метален стълб от електропреносната
мрежа;субективните действия на пострадалия, който не е спазил изискванията за
безопасна работа, посочени в Инструкция № 2 за здравословни безопасни условия
на труд на работник комунална дейност: т. 19. - „Забранено е ползването на
степенките от работниците по време на маневриране на автомобила“ и т. 20. - „По
време на маневриране на автомобила работниците са длъжни да стоят на безопасно разстояние
от автомобила.“
По отношение на
зоната за видимост на заден ход за водач на специализиран автомобил „Мерцедес
2628“ с per. № СВ 7299НА, вещите лица приемат, че са налице части от околния
пейзаж, които остават невидими за водача по време на управление - т. нар,
„мъртви зони“. В тях попада и задната част на автомобила, където е разположена
дясната стъпенка, върху която се е намирал пострадалият непосредствено преди и
по време на инцидента.
От експертното
заключение се установява, че от техническа гледна точка не е безопасно
пострадалият да се намира върху стъпенката на сметосъбиращия автомобил по време
на маневрата „движение назад“. Местоположението на стъпенката е такова, че
водачът няма видимост в страничното дясно огледало към тялото на работника
стъпил на нея, ако е във вертикална позиция и максимално притиснат към
елементите на превозното средство, тъй като най-издадения вдясно елемент -
вертикалният метален профил с командното табло е на една равнина с дясната част
на тялото.
Вещите лица са
категорични, че предвид ниската скорост на автомобила непосредствено преди ПТП
и височината на стъпенката, където се е намирал Й. А.М. (около 0,27 м),
пострадалият е имал техническата възможност да слезе/скочи от нея преди
произшествието.
Експертите са
категорични, че технически правилно е при извършване на маневрата „движение
назад“ пострадалият да не е върху стъпенката на сметосъбиращия автомобил, а да
стои на безопасно разстояние от него.
Основен спорен
момент е дали ищцата К.С.Г. е
материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Й. М. .
Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща
най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. Право да
претендира обезщетение за вреди настъпили от смърт причинена при деликт има
лице, което е съжителствало на съпружески начала с починалия. Съжителството на
съпружески начала е алтернатива на брачното съжителство. Следва да са налице
отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, обща грижа за
семейството и децата, ако съжителстващите имат такива и споделяне на разходите.
Съжителстващите на семейни начала демонстрират пред обществото и околните, че
живеят като съпрузи, обитават едно жилище, полагат общи грижи за домакинството,
имат общ бюджет, правят съвместни планове за бъдещото си. Съжителстващите
партньори следва да са обвързани от взаимни уважение, разбирателство, подкрепа,
грижи и усилия според възможностите им за домакинството, като това е отликата
от фактическото съпружеско съжителство и другите форми на отношения между
партньори.
Настоящият
съдебен състав намира,че в хода на производството не се доказва , ищцата да е
съжителствала на съпружески начала с починалия вследствие ПТП Й. М.. Видно от
показанията свидетеля М.С. Г. - брат на
ищцата, тя и Й. били в едно домакинство. Първо били в кв.Л., после дошли в Я..
В Я. живеели при свидетеля, после на квартира, после пак при свидетеля. В С.З. живеели
при майката на Й.. В показанията си другата свидетелка - М.А.Й. - съпруга на
посочения по-горе свидетел М. Г. твърди, че К. и Й. си живеели в С.З., в кв.Л..
При свидетелката идвали за по 10-15 дни, щом съберат пари и пак се връщали в С.З..
По думите на тази свидетелка ищцата е заплатила погребението на Й. и е
присъствала на погребението му, а майката и братята му не са присъствали на
погребението.
Свидетелят С.Г.З.
твърди, че К. и Й. са живеели заедно повече от 20 години. От показанията на
свидетелите Б.А.М. /брат на Й. М./ и С.Д. М. /съпруга на свидетеля М./ се
установява, че Й. не е живял сам в една къща с майка си, а заедно с другите си
братя и техните семейства. Свидетели установяват, че ищцата е била приятелка на
Й., но те не са живели заедно като семейство. Свидетелите посочват, че Й. не е
имал свое семейство, имал е много приятелки, в същите отношения като с К.,
които са оставали да преспиват при него, но същият не е съжителствал с нито
една от тях. От показанията на тези свидетели се установява, че ищцата не е
живеела постоянно с Й.. Идвала е за няколко дни при него, след което за дълго
време се е връщала при семейството си в с. Я.. По думите на свидетелите между
тях не е имало разбирателство, постоянно са се карали, не са имали общо
домакинство, не са имали и общи средства. Ищцата е посещавала брат им, само
когато той е разполагал с пари и като свършели парите му си тръгвала за с.Я..
Съдът кредитира
с доверие показанията на свидетелите Б.М. и Станка М., тъй като същите са
логични и последователни, непротиворечиви и правдоподобни, досежно липсата на
фактическо съжителство и действителните отношения в семейството на Й. М..
Събраните доказателства, сочат за наличието на една продължителна интимна
връзка между ищцата и пострадалия, но не и на фактическо съжителство.
Назначена е съдебно-психологическа експертиза. Видно от експертното заключение
смъртта на Й. А., починал при ПТП от 26.02 21 предизвикала у К.Г. типична
реакция на скръб и траур и е нормална психологична реакция на мъка след смъртта
на близък и значим човек.Вещото лице установява,че към момента на прегледа,
водещите емоционални преживявания на освидетелстваната са предимно негативни -
тъга, самота, усещане за беззащитност. Тези преживявания се подсилват от
недоброто физическо здраве на освидетелстваната, но не са в категориите на
психичните разстройства.
Към настоящия
момент негативните емоционални преживявания на освидетелстваната, предизвикани
от смъртта на Й. А. са намалили своята сила и интензивност, без напълно да са
отзвучали.
При така
установеното съдът намира следното:За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между
страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП, по силата ,на което ответникът по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения
срещу него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ иск, с която норма е
регламентирано увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" за заплащане на обезщетение.
На следващо
място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В конкретният случай елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.45 ЗЗД са налице.
Обезщетението
за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищците
неимуществени вреди от настъпилото ПТП.
Наличието
на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във
всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.
В конкретния
случай искът е предявен от лице,което твърди ,че фактически е съжителствало с
пострадалия. Съдът приема с оглед събраните по делото доказателства ,че ищцата
е била в интимни отношения с Й. М.,но не е била негова фактическа съпруга по
смисъла на закона.
Свидетелските
показания, че ищцата се е почувствала зле вследствие смъртта на своя приятел,
не доказва твърденията за изключителна близост. Това е нормална реакция при
почти всяка загуба на близък , но това обстоятелство не е категорията на тези,
които да разкриват изключително дълбока връзка.
С оглед изложеното по-горе настоящият състав
намира,че предявеният от ищцата иск за обезщетение на причинени неимуществени
вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид горните правни
изводи не следва да обсъжда възражението на ответното дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К.С.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв.Р.М., против ЗК „Л.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С.- С., представлявано от *** за обезщетение на претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.
(сто хиляди лева), в резултат от смъртта на Й. А.М., починал при ПТП от 26.02.2020г. ведно със законната лихва върху претендираната главница
считано от датата на уведомяване на застрахователя - 01.06.2020г. до датата на
окончателното изплащане като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
К.С.Г., с ЕГН: **********, с
адрес: *** чрез адв.Р.М. да заплати на ЗК „Л.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.- С., представлявано от *** сумата 2925 лв./две
хиляди деветстотин двадесет и пет лева/ –разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: