Решение по дело №434/2024 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 4515
Дата: 30 април 2024 г. (в сила от 30 април 2024 г.)
Съдия: Станислава Стоева
Дело: 20247050700434
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 4515

Варна, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА кнахд № 20247050700434 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Трейдфарма“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от Е. Т. Б., със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, [жк], [улица], чрез адв. И. С. от АК-Варна, срещу Решение № 27/09.01.2024 г., постановено по АНД № 5256/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № В-004041 от 26.10.2023 г., издадено от Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Трейдфарма“ ЕООД, [ЕИК], за нарушение на чл. 114 т. 1 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 206 ал. 1 от Закона за туризма.

Релевира се неправилност на решението поради нарушение на закона и процесуални нарушения – касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Заявява, че решението на ВРС е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и е необосновано. Твърди, че в случая законът не предвижда издаването на временно удостоверение за категоризация в случаите на подадено заявление-декларация за потвърждаване категорията на обекта. Твърди, че въззивният съд не е направил проверка на подробно изложените възражения относно некомпетентността на органите, съставили АУАН и НП. Твърди и съществено процесуално нарушение на решението, тъй като е постановено преди да е изтекъл срока за обжалване на протокола по делото, т.е. при липса на протокол, което е основание за обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане, заедно с това, че в решението е написано, че „съдът намира, че следва да измени наказателното постановление, а в диспозитива е потвърдено НП. Иска се отмяна на обжалваното решение на РС – Варна, а в условията на евентуалност решението да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане. Претендират се разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява.

Ответникът – Директор на РД Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра при КЗП представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред РС-Варна е образувано по повод на постъпила жалба от „Трейдфарма” ЕООД срещу НП № В-004041 от 26.10.2023 г., с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за това, че извършва търговска дейност като предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект – заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр Варна, к. к. Златни пясъци, хотел „Роял“. Обектът разполага с 80 места за сядане и консумация на място на топли, алкохолни, безалкохолни напитки, бира. По време на проверката на 02.08.2023г., на видно място в обекта не е поставено и не се представя Удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. На документална проверка в офиса на КЗП на 08.08.2023г. също не се представя документ, удостоверяващ категоризацията на обекта. При извършена справка в електронната страница на Националния туристически регистър също е установено, че за обекта няма издадено Удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Търговецът не е изпълнил административното си задължение, съгласно изискванията на чл. 114 т. 1 от закона за туризма да представя услуги в категоризиран обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директор в регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, упълномощен със Заповед №668/06.07.2023г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че към момента на проверката „Трейдфарма“ ЕООД е осъществявал търговска дейност, като предоставя туристически услуги, без да е разполагал с необходимата категоризация на обекта. Правилно административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 114 т.1 от Закона за туризма, тъй като към момента на проверката такава категоризация на обекта не е била налице. За да потвърди наказателното постановление, ВРС приел, че към момента на проверката „Трейдфарма“ ЕООД е осъществявал търговска дейност, като предоставя туристически услуги, в некатегоризиран туристически обект – заведение за хранене и развлечения, респ. правилно е приложена разпоредбата на чл. 114 т.1 от Закона за туризма, тъй като към момента на проверката такава категоризация на обекта не е била налице.

По същество е обоснован извод за доказаност на нарушението. Въззивният съд е констатирал, че правилно е определена нарушената и санкционна правна норма, както и размера на наложената имуществена санкция. Предвид вида и характера на осъществяваната от жалбоподателя дейност по предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран обект, районният съд е счел, че случаят не е маловажен, тъй като не може да се приеме, че извършеното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност.

Така постановеното решение е правилно.

Районен съд – Варна е установил правилно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Административнонаказателната отговорност на „Трейдфарма“ ЕООД е ангажирана за нарушение на чл. 114 ал.1 от ЗТ , съгласно която разпоредба лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3., са длъжни да: предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или| в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Съгласно чл. 133 ал. 2 от ЗТ, срокът на издаденото удостоверение за определена категория на местата за настатоняване е 5 г. и в срок до три месеца преди изтичане на този срок, лицето следва да подаде заявление – декларация за потвърждаване на категорията на обекта или за получаване на категория, различна от определената до момента. При липса на ново удостоверение, категорията на обекта се прекратява с изтичане срока на определената категория. В конкретния случай въпреки, че жалбоподателят е подал заявление до Министерство на туризма, към момента на проверката временно удостоверение за открита процедура по категоризиране не им е било издадено предвид нередността в подадената документация. Въпреки, че са били наясно, че за стопанисваното от тях заведение няма издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране жалбоподателя е извършвал в него туристическа дейност.

Съдът приема, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на основание чл. 40 ал. 2 от ЗАНН от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен и връчен по реда на чл. 232 ал. 4 от ЗТ. Възраженията на касатора за липса на компетентност са неоснователни.

Правилно е ангажирана отговорността на дружеството на основание визираната в НП санкционна норма на чл. 206 ал. 1 ЗТ. Наложената санкция е в минималния, предвиден в посочената разпоредба, размер, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.

Настоящият тричленен съдебен състав напълно споделя изложените във въззивното решение мотиви относно липсата на основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, обосновани с високата степен на обществена опасност на този вид противоправни деяния, както и предвид липсата на данни, че процесното нарушение се отличава с по-ниска такава в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.

Неоснователни са твърденията за липса на доказателства за компетентността на издателя на наказателното постановление. Същото е издадено от оправомощен от Председателя на КЗП орган, съгласно приложената по административнонаказателната преписка Заповед №668/06.07.23г.

Неоснователни са твърденията за допуснати процесуални нарушения – липса на протокол от съдебно заседание към датата на постановяване на решението. Срокът, в който може да се иска поправка на протокола, е възможност, а не задължение и след изтичането му, протоколът е доказателство за извършените процесуални действия. Постановяване на решение преди изтичане на този срок, не е условие за валидност на решението, нито срокът е такъв за „влизане в сила“ на протокола. Не е налице нарушение на процесуалните правила наличието на изречение, че наказателното постановление следва да бъде изменено, а в диспозитива същото е потвърдено, тъй като това не прави решението неясно, неразбираемо или мотивите да противоречат на диспозитива.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Комисия за защита на потребителите съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото и осъщественото по него процесуално представителство.

На основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/09.01.2024 г., постановено по АНД № 5256/2023 година, по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Трейдфарма“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от Е. Т. Б. да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата 150 /сто и петдесет/ лева - разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: