Определение по дело №140/2023 на Окръжен съд - Сливен

Мотиви
към Определение №149 /10.04.2023 г. по ЧНД № 140/2023 г. по описа на Окръжен
съд-Сливен

Производството е с правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл.
437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената Г.Ф.Г., чрез адв. Е.П. от АК Сливен. В съдебно
заседание молбата се поддържа лично и чрез защитника на осъденото лице.
В хода на съдебните прения осъденото лице счита, че е дало доказателство за своето
поправяне, поради което се настоява за уважаване на молбата и за допускане на условно
предсрочно освобождаване.
Процесуалният представител на Затвора - Сливен поддържа становището на
Началника на Затвора - Сливен. Счита, че не са изпълнени кумулативните изисквания на
закона за условно предсрочно освобождаване, в частта относно поправяне на лицето. Сочи
се, че осъденото лрице Г. трудно се адаптира в условията на затвора, не проявява активност
и сътрудничество в процеса на поправителното въздействие, отказва да извършва
допълнителни дейности, свързани с общозатворническия живот. Акцент се поставя върху
обстоятелството, че рискът от рецидив се задържа в средните стойности, който към
настоящия момент се равнява на стойността при първоначалното му обследване, а именно
53т. Твърди, че за кратък период стойността се понижила на 50т., което е стимулирано със
замяна на режима от строг в общ. Предлага се на съда да оставена без уважение молбата на
осъденото лице Г. за условно предсрочно освобождаване, с оглед постигане целите на
наложеното наказание.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен също намира за неоснователна
молбата на осъдената Г. за допускане на условно предсрочно освобождаване. Счита, че не са
налице предпоставките за допускане на условно предсрочно освобождаване.
Защитникът на осъденото лице поддържа молбата и предлага на съда да я уважи като
основателна. Счита, че са налице всички законови предпоставки осъдената Г. да бъде
условно предсрочно освободена. Заявява, че лицето е изтърпялао повече от половината от
наложеното наказание.Отчита, че становището на Началника на Затвора не е благоприятно
по съдържание за осъденото лице, но намира, че цитровото изражение на риска от рецидив
налага извод за постигнат значителен резултат в процеса на поправянето и превъзпитанието.
Заявява, че осъдената Г. е преосмислила поведението си и съжалява за стореното, поради
което моли съда молбата за условно-предсрочно освобождаване да бъде уважена.
Упражнявайки правото си на защита и на последна дума осъденото лице Г. моли
съда да уважи молбата й за допускане на условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното й наказание „Лишаване от свобода“. Заявява, че е
осмислила поведението си и съжалява за стореното от нея.
Въз основа на доказателствения материал по делото съдът направи следните
фактически констатации:
Осъдената Г.Ф.Г. е с българско гражданство, родена в гр. К., с постоянен адрес в с.
П., общ. К., със средно образование. Осъждана е. Постъпила в Затвора - Сливен на
11.03.2016 г. след осъждането й с влязла в сила присъда № 5/28.04.2016 г. по НОХД №
40/2016 г. по описа на Окръжен съд - К., с която е наложено наказание в размер на 12 години
„лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 116, ал.1, т.9 от НК при първоначален строг
режим.
Видно от приобщените доказателства към датата на поведеното съдебно заседание -
10.04.2023 г. осъдената е изтърпяла фактически 7 години 10месеца и 28 дни, от работа – една
1

година 4 месеца и 11дни или общо 9 години 3 месеца и 9 дни. Остатъкът за изтърпяване е в
размер на 2 години 8 месеца и 20 дни.
Със Заповед № 4/15.03.2022 г. на Началника на Затвора-Сливен режимът на
изтърпяване на наказанието й е променен от строг в общ на 15.03.2022г.. Придобила е
формално право за условно предсрочно освобождаване на 13.05.2021г.
От наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения
материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден
правонарушител, становището на Началника на затвора, се установява, че след постъпването
в Затвора - Сливен осъдената не е дисциплинарно проявена и няма наложени
дисциплинарни наказания. Силно фиксирана около собствените си виждания, че при
придобиване на формално право ще бъде освободена от затвора условно предсрочно. Не
отчита и не приема аргументи в подкрепа на тезата, че следва да развива определени свои
качества и силни страни, както и да проявява активност и сътрудничество в процеса на
поправително въздействие. Поради ригидност в убежденията и стереотипност в нагласите
осъденото лице е доминирано от представата, че условното предсрочно освобождаване е
механизъм, който не зависи от поведението на лишената от свобода Г., а от външни фактори
и лица. Тези особености на личността са намерили израз в затрудняване на емоционалната
регулация и при отказ да се изпълнят очакванията и представите й, осъдената Г. реагира
дезатаптивно. В резултат на тези нагласи и затруднения в емоционалната саморегулация е
регистрирана проява на самоувреждащо поведение чрез поглъщане на минимално
количество почистващ препарат на 13.11.2022г, като е назначена медикаментозна терапия от
психолог. В следствие на проведените мотивационни разговори осъдената е била включена
в подготвяне на сценична изява във връзка с коледните и новогодишни празници, но отново
отказва участие с мотив, че не желае да бъде ангажирана с „натоварващи“ я дейности.
В началото на 2023 г. осъдената Г. е споделила за депресивно състояние и трудности
при справяне с живота, по повод на което й е предложено лечение в СБАЛЛС при Затвора -
Ловеч, което лечение отказва. В същото време редовно участва в трудова дейност и няма
резки промени в обичайното й функциониране. Награждавана е за активност в трудовата
дейност и справяне с възложените й задачи в звеното, в което е устроена. В затворническото
общество не се ползва с авторитет и отказва да се ангажира с попълването на заявления за
доброволен неплатен труд на лишени от свобода. Осъдената изразява предпочитание към
дейности, които пряко кореспондират с интересите й и носят очаквана от нея полза,
конкретна и измерима.
На осъдената Г. в хода на поправителното въздействие са извършени няколко оценки
на риска от рецидив - една първоначална и няколко последващи. Първоначалната оценка
регистрира 53т. - среден риск. Една от последващите оценки достига стойности до 57т, в
началото на 2022г. се понижават до 50т., а понастоящем се отчита връщане към
първоначалните стойности – отново 53т. Видно е колебание в оценката на правонарушителя,
която остава категорично в средния диапазон и която показва в количествено отношение
липсата на чувствителна промяна в поведението и личността на осъдената. Повишението от
три точки се дължи на промени в поведението й в отрицателен аспект. Идентифицирани са
следните зони за специализирано въздействие в оценката на правонарушителя –
емоционално състояние, мисловни умения и поведение и нагласи. Осъдената проявява
емоционална неустойчивост, поради което е консултирана с психолог и психиатър. Склонна
е към необмислени реакции при натрупано напрежение, не умее да идентифицира правилно
проблемните си области и не притежава умения, за изграждане и вземане на алтернативни
решения. В провежданите дейности по осмисляне на свободното време участва епизодично
и според моментното си настроение, неинициативна, своенравна, с повишен егоизъм,
търсеща външни причини за неуспехите си, с изявена склонност към себеоправдание и
прехвърляне на отговорности.
2

В индивидуалния план за изтърпяване на наложеното наказание са активизирани
именно тези области, които пряко влияят върху динамичните криминогенни зони:
подобряване уменията за емоционален самоконтрол и формиране на адекватни механизми
за разрешаване на проблемни ситуации; приемане на различия, допускане на друга гледна
точка, изграждане на алтернативи; съобразяване не само със собствените виждания и
стандарти, но и с тези на останалите; насърчаване на проактивност и асертивно поведение;
активизиране на наличния вътрешен потенциал не само за постигане на собствени цели, но
и за такива, които следват общоприети ценности и значими каузи.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Молбата на лишената от свобода Г. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание „Лишаване от
свобода“ е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Съдът
намира, че не са налице законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70, ал.1 от
НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от
изтърпяване на останалата част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Действително налице е формалното условие по чл.70, ал.1, т.1 от НК и към
настоящия момент осъдената Г. е изтърпяла повече от половината от наложеното й
наказание. Видно от становището на затворническата институция и приложените към него,
както и представените в съдебно заседание от ст.юрисконсулт С. писмени доказателства,
съдът не може да обоснове извод, че осъдената Г. е дала доказателства за своето поправяне и
превъзпитание.
Предвид разпоредбата на чл. 439а, ал.1 от НПК доказателства за поправянето на
осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у
него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, обществено полезни прояви. Тези доказателства се установяват с
всички възможни източници на информация за поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието. Нормативно това е уредено в разпоредбата на чл.439а, ал.2 от
НПК, като основните доказателствени източници са оценката за осъденото лице по чл.155 от
ЗИНЗС, както и индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.
Съдебната практика, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд №
7/1975 г., изм. с ППлВС № 8/1987 г., приема, че констатацията за показано от осъдения
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още
изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и
поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на
обществения интерес.
Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика на върховната съдебна
инстанция, следва, че разпоредбите на чл. 70, ал. 1 от НК и чл. 439а от НПК изискват
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно
поправяне на лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за
условно предсрочно освобождаване.
Необходимо условие за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената Г. е наличието на категоричен извод, че е започнало трайно и необратимо
поправянето й като не е необходимо окончателното й поправяне в условията на затвора. По
делото бяха представени и приети писменото становище на Началника на затвора, което е
поддържано от представителя на затвора в съдебно заседание, както и система за оценка на
3

осъден правонарушител, индивидуалния план за изпълнение на наказанието, материалите,
съдържащи се в затворническото досие на осъдената, справка за изтърпяното наказание на
осъдената към датата на съдебното заседание, които съдът взе предвид при решението си.
Имайки предвид всички тези доказателства, съдът намира, че при осъдената
продължават да са налице проблемни зони, свързани с „Емоционално състояние“ и
„Мисловни умения и поведение" и „Нагласи“ с оглед идентифицираните рискови фактори,
които към настоящия момент задържат промяната, целите и дейностите, свързани с
пенитенциарното третиране на продължаващо въздействие. Идентифицираните проблемни
области, включително тези от първоначалната оценка, се нуждаят от допълнително
пенитенциарно третиране с цел реализиране на целите в индивидуалния план за въздействие
по отношение на тях. От анализа на изпълнението на поставените цели в плана следва извод
за липса на напредък, което налага дейността по въздействие в тази насока да продължи
предвид избирателността по отношение на условията на труд, както и по отношение
самооценката на осъдената. В подкрепа на този извод са и показанията на бащата на
осъденото лице, от които е видно, че осъдената Г. намира затворническото учреждение за
неподходяща за поправянето й среда. Стойностите на оценка на риска от рецидив - 53 точки
попадат средните граници на риск, което налага извода на съда, че осъдената към настоящия
момент не дава доказателства за положителна промяна в поведението си, имащо отношение
към процеса на поправяне и превъзпитаване. Следователно не може да се направи
заключение, че е започнало поправяне на осъдената, което единствено би могло да бъде
основание за допускане на условното предсрочно освобождаване.
Данните за полаган от Г. труд, не са достатъчни за категорично заключение, че
осъдената се е поправила. Наред с това, липсата на осъзната вина и искрено критично
отношение към реализираната престъпна деятелност, данните за омаловажаване на тази
дейност не изключват безусловно опасността от последващо неправомерно поведение на
осъдената Г. и указват, че не са постигнати в пълен обем целите на индивидуалния план за
изпълнение на наказанието, свързани с трайна промяна на мисленето и поведението на
осъдената. Фиксираните трайно запазени проблемни зони в оценката на правонарушителя,
рискът от рецидив в неконтролирана среда, не сочат на успешен поправителен ефект по
смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК.
От становището на началника на затвора, както и приложените система за оценка на
осъдения правонарушител, индивидуална програма за въздействие, планиране на присъдата,
затворническото досие се налага извод, че осъдената с цялостното си поведение в
пенитенциарното заведение не е дала доказателства за своето поправяне. Процесът на
положително въздействие в пенитенциарното заведение не е завършен и не може да се
приеме, че са налице доказателства за поправянето на Г.. Анализът на представените
доказателства показва, че осъждането не е оказало необходимия превантивен и
поправителен ефект и положително въздействие върху личността на осъдената. Размерът на
остатъка от наложеното наказание дава реални възможности за продължаване на
поправителното въздействие върху осъденото лице и постигане на заложените в
индивидуалната програма цели.
Осъдената макар да полага труд не разбира и не осъзнава факторите в живота си,
които стоят в основата на престъпното й поведение. Корекционното въздействие спрямо
осъдената следва да продължи в посока на осъзнаване и поддържане на трудовите умения,
идентифициране на проблемни области, осмисляне на свободно време, търсене и осмисляне
на алтернативи за справяне с трудностите до постигане на устойчивост на целената промяна,
чието външно проявление е снижаването на стойностите на риска от рецидив.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът
стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства за своето поправяне, не е
налице настъпила трайна и необратима положителна промяна у осъдената по време на
4

изтърпяване на наказанието й, предвид което не следва да бъде допуснато условното й
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й с Присъда №
5/28.04.2016 г. по НОХД № 40/2016 г. по описа на Окръжен съд - К. „Лишаване от свобода“.
Воден от изложените мотиви съдът постанови своя акт.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	149
Дата:	10 април 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20232200200140
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	16 март 2023 г.

Определение по дело №140/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите