№ 19
гр. Асеновград, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Пашова
при участието на секретаря Юрия Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Административно
наказателно дело № 20225310200664 по описа за 2022 година
Обжалвано е НП № 20 -0239-000512 от
02.06.2020г. на ОДМВР, РУ Асеновград, с което на В.
М. К., ЕГН – ********** с адрес: град Асеновград,
ул.“Г.В.“ № **, е наложена глоба в размер на 200 лева
- двеста лева, за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
По същество:
Жалбоподателката, представлявана от адвокат Г.,
плетира за отмяна на обжалваното НП, като
постановено при съществени процесуални нарушения
и като незаконосъобразно.
Сочи, че неправилно е била определена материално -
правната норма сочена като нарушена. Изложеното
като правна норма, която е нарушена, не кореспондира
с фактически вмененото адм.нарушение
дотолкова, доколкото е реализирано ПТП, а не е
създадена опасност за такова и поради това, че вината
за настъпване на ПТП-то е на другия автомобил.
1
Сочи се, че не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Алтернативно се моли да бъде приложен чл. 28 от
ЗАНН дотолкова, доколкото се касае за значителни
материални щети, настъпили в следствие на
посоченото ПТП. На следващо място се сочи, че
връченият на нарушителката акт за установяване на
административно нарушение е толкова нечетлив, че
изобщо не може да се разбере от него какво
адм.нарушение е било вменено на жалбоподателката.
Въззиваемата страна – Началник на РУ на МВР –
Асеновград, пледира за постановяване на съдебно
решение, с което да бъде потвърдено обжалваното НП
като правилно и законосъобразно, постановено при
спазване на административно – производствените
правила, като се прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
По процедурата:
АУАН № 512 от 09.03.2020г. е съставен на
посочената дата за нарушение, сочено за извършено на
същия ден, а НП за него е издадено на 02.06.2020г., с
което съдът намери, че са спазени сроковете по чл. 34
от ЗАНН за съставяне на акт за установяване на
адм.нарушение и на НП, поради което и наведеното
възражение в обратния смисъл, се отхвърля от съда,
като неоснователно.
Обстоятелството, че НП е било връчено две
години по-късно от неговото издаване, не е
процедурен проблем по чл.34 от ЗАНН дотолкова,
доколкото касае давност по чл. 82 от ЗАНН, която е
две годишна, когато наложеното административно
наказание е глоба, но тя започва да тече не от датата
на издаване на наказателното постановление като акт,
с който тя е наложена, а от датата на влизането му
2
сила, което не е налице, предвид неговото обжалване.
Следва да се посочи, че няма указан срок за
връчване на наказателното постановление, което
налага извода за възможност на Българската държава
да преследва администратвино наказателно,
позовавайки се на собствените си неуредици,
административно бездействие, или корупция,
нарушители, попадащи под неийна юрисдикция, с
години.
Въпреки това, норма, указваща срок на връчване
на наказателно постановление няма, поради което и то
може да бъде връчено и след години, стига да са
спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а те са спазени в
случая. Ето защо, възражението за късното връчване –
две години след датата на деянието, не представлява
по своя характер съществено процесуално нарушение,
поради което и то се отхвърля от съда, като
неоснователно.
Не е приложен по делото копие и на АУАН, който
е връчен на жалбоподателката, за да се провери
твърдението за неговата нечетливост. С оглед на това
и възражението за допуснато в този смисъл
съществено процесуално нарушение, се отхвърля от
съда, като неоснователно.
АУАН съдържа изискуемите от чл.42 от ЗАНН
реквизити, а НП – тези по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
По отношение на наведеното от адвокат Г.
възражение за това, че е налице несъответствие между
описателна фактическа част на вмененото
адм.нарушение и сочената както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в
обжалваното НП правна норма, съдът намери
следното:
Всъщност, нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, която
3
е вменена на жалбоподателката за нарушена, изисква,
при заобикаляне на пътно превозно средство, каквато
маневра е предприела жалбоподателката, преди да
започне маневрата, тя да се убеди, че няма да създаде
опасност за следните изрично и изчерпалетно
изброени участници в движението, а именно: които се
движат след него, преди него, или минават покрай
него.
Сега, първо, тези участници следва да се движат,
е да не са спрели и второ, това тяхно движение, за да е
съставомерна нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, следва
да се извършва след него, преди него или покрай
движещото се МПС.
Тоест, тази норма не съдържа изискване за
съобразяване със спряло МПС, което не се движи,
макар и то да се заобикаля и следователно, след като
законът не изисква такова съобразяване със спряло
МПС при неговото заобикаляне, то това не се дължи
от участниците в движението, а несъобразяването е
несъставомерно.
На следващо място, нормата не изисква да се
оставя достатъчно разстояние между спряло МПС и
движещо се такова, каквото е вменено словестно като
адм.деяние.
С оглед на това, съдът намери, че е налице пълно
неосъответствие както в издадения АУАН, така и в
обжалваното НП, между фактически и правно
обвинение в извършванве на административно
нарушение, поради което и това по своя характер
възпрепятства нарушителката да разбере какво
4
всъщност адм.нарушение й е вменено както от
фактическа, така и от правна страна, за да организира
защитата си, поради което и това по своя характер
представлява съществено процесуално нарушение,
което налага отмяната на обжалваното НП на
процесуално основание.
За пълнота на съдебното решение, съдът разгледа
делото по същество.
По фактите:
Въз основа на събраните по делото доказателства,
от фактическа страна, съдът намери следното:
На 09.03.2020г. свидетелката М. К. се возила в лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № РВ ..., управляван от
жалбоподателката В. М. К., като около 11:20 часа,
движейки се по улица „Съединение“ в град
Асеновград, срещу № 24, посока ул.“Г. Данчов“,
жалбоподателката предприела маневра заобикаляне на
спрял на платното за движение лек автомобил, при
наличие на пътен знак „Забранено спиранено и
паркирането“, който е затруднявал преминаването по
пътната лента. Този лек автомобил е марка „Пежо“ с
рег. № РВ....., като при това заобикаляне леко закачила
със свое лява странично огледало дясното му
странично огледало, но първоначално не усетила, че е
реализирала ПТП.Т
ъй като при подминаването на спрялата кола чули
лек шум, жалбоподателката веднага завила в първата
пресечка и спряла управлявания от нея лек автомобил,
като след нея спрял и удареният в странично дясно
огледало, лек автомобил.
Собственикът на лекия автомобил „Пежо“ казал,
5
че ще извикалп полиция и се обадил на телефон 112.
Полицията дошла и установила, че са счупени
огледалата, при което им казала, че следва да отидат
при застрахователя. Те отишли, но поради това, че
собственикът на лекия автомобил „Пежо“ не желаел в
протокола за ПТП да се вписва, че е спрял на пътното
платно при знак „Забранено спирането и
паркирането“, то такъв не бил изготвен, а била отново
извикана полиция, която съставила акт за
установяване на административно нарушение на
жалбоподателката, въз основа на който било издадено
и обжалваното НП, както и протокол за ПТП №
I737760.
По доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото,
съдът намери за доказани от показанията на
актосъставителя К. и свидетелката К., които напълно
се подкрепят от писмените доказателства по делото, а
именно протокол за ПТП № I737760,както и са
напълно логични и последователни, поради което и се
кредитират от съда.
Като надлежно приобщена и достоверна, съдът
кредитира и Заповед Рег. № 8121з- 515 от 14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи и справка за
нарушител.
От правна страна:
Налице е липса на осъществен от обективна
страна състав на вмененото адм.нарушение, тъй като
първо, описаното такова фактически, не покрива
фактическия състав на нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП,
сочена за нарушена, където такава деятелност не е
6
въведена като наказуема и на второ място, налице е не
движещо се, а спряло МПС, в нарушение на пътен
знак, забраняващо това, при което то не е такова,
което се движи, съгласно сочената норма на чл. 25,
ал.1 от ЗДвП преди МПС-то, управлявано от
жалбоподателката, покрай него или след него, за да
има задължение тя да се съобразява с него.
Касае се за пропуск на законодателя, който обаче
води до единствения в тази ситуация извод, за
несъставомерност на вменоното адм. Нарушение,
водещо до нарушение на материалния закон и
налагащо и на това правно основание, отмяна на
обжалваното НП.
Разноски не са претендирани, поради което и
съдът не разгледа този въпрос.
Предвид на това и на основание чл. 61 ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № НП № 20 -0239-000512 от
02.06.2020г. на ОДМВР, РУ Асеновград, с което на В.
М. К., ЕГН – ********** с адрес: град Асеновград,
ул.“Г.В.“ № **, е наложена глоба в размер на 200 лева-
двеста лева, за нарушение по чл. 25, ал.1 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на жалбоподателката,
адвокат Г. и на въззиваемата страна.
7
Същото подлежи на обжалване пред
Административен съд – Пловдив, в 14 дневен срок от
неговото съобщаване на страните, по реда на глава 12
от АПК, на касационните основания, визирани в НПК.
Районен съдия:
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
8