РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Перник, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20231700500810 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Териториално поделение – гр. Перник на
Национален осигурителен институт, представлявано от И.П. – директор срещу Решение №
218/09.11.2023 г. по гражданско дело № 173/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир, с
което на основание чл. 3, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТОССР е признато за
установено, че Р. К. К., ЕГН ********** от *** е придобила трудов и осигурителен стаж за
периода от 01.02.2005 г. до 31.12.2005 г. и за периода от 16.03.2006 г. до 31.05.2008 г. на 8-
часов работен ден, на длъжност „***“ при работодател „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
в гр. София и е осъден да заплати разноски в размер на 800 лв.
Наведени са доводи за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт.
Изложено е, че районният съд се е произнесъл по искова молба, която не отговаря на
изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗУТОССР и към която не са представени
задължителните приложения по чл. 4, ал. 2 от ЗУТОССР. Обосновани са оплаквания за
процесуални нарушения в първоинстанционното производство при допускането,
обсъждането и оценката на събраните доказателства – разпитан е свидетел, за който не са
били налице условията по чл. 6, ал. 1, във вр. с ал. 2 и по ал. 4 от ЗУТОССР и чиито
показания са заинтересовани; ценени са трудов договор и трудова книжка, оспорени от
1
насрещната страна, респективно – неоформени по реда на Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж; приети са за установени факти, за които не са представени доказателства.
Поддържа се, че решението е необосновано и постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Искането към въззивния съд е да го отмени и да реши спора по
същество, като отхвърли предявения иск.
С представения писмен отговор, възиваемата Р. К. К. е оспорила жалбата и е изложила
аргументи за неоснователност на всички наведени оплаквания и за правилност на
обжалваното решение. Искането към въззивния съд е да потвърди първоинстанционния
съдебен акт и да присъди направените разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си – юрисконсулт С.
поддържа жалбата. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения
иск и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си адв. П., моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в
изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.
Неоснователни са оплакванията на въззивния жалбоподател за нередовност на
исковата молба, по която се е произнесъл районният съд, поради несъответствието с чл. 4,
ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ЗУТОССР. В нея изрично е посочено, че работодателят/осигурителят,
при който е полаган труд е „***“ ЕООД, който не се е пререгистрирал в срока по § 4, ал. 1 от
ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ и е заличен. Видно от представеното решение № 1/13.12.2001 г. на СГС
е, че седалището и адресът на управление на дружеството е бил в ***. Индивидуализацията
на работодателя/осигурителя и представянето на доказателства за вписаните седалище и
адрес на управление на същия, изпълняват изискването на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗУТОССР,
макар и формално седалището и адреса на управление да не са посочени изрично в исковата
молба.
Към последната са приложени два броя трудови договори, сключени с работодателя и
копие от стр. 6 и стр. 7 от трудова книжка на ищцата, издадено от него, с което е изпълнено
изискването на чл. 4, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 6, т. 1 и т. 5 от ЗУТОССР. Оспорването им от
насрещната страна е от значение за преценката на доказателствената им стойност, но не се
отразява на редовността на исковата молба.
С представеното разпореждане на ТП на НОИ – Перник от 12.07.2022 г. и отказ на
началника на сектор КР на ДОО при ТП – Перник на НОИ да издаде удостоверение УП – 13
2
за спорния трудов и осигурителен стаж, е изпълнено изискването на чл. 4, ал. 2, т. 1, във вр.
с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР отсъствието на доказателства
за положения трудов и осигурителен стаж се удостоверява с издадено от работодателя или
правоприемника му удостоверение, а когато последният е прекратил дейността си, без да
има правоприемник, ал. 2 предвижда, че това обстоятелство се удостоверява от съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт.
По делото безспорно е установено, че „***“ ЕООД не се е пререгистрирал в срока по §
4, ал. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ и съответно на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ е
заличен, считано от 01.12.2012 г. Представеното удостоверение, обективира отказ на
началника на сектор КР на ДОО при ТП – Перник на НОИ да издаде УП-13 за установяване
на зачетен трудов и осигурителен стаж за процесния период. В него изрично е посочено и,
че ТП – Перник на НОИ не е приемало ведомости и трудовоправни документи, от които да
може да се установи спорния трудов и осигурителен стаж. Отсъствието на документи, които
да установяват претендирания стаж, без да е налице спор между работника/осигурения и
работодателя/осигурителя за наличието на трудово правоотношение, е предпоставка за
допустимост на предявения иск, а представянето на доказателства за това, е условие за
редовност на исковата молба. В настоящия случай от представеното удостоверение се
установява, че ТП на НОИ не съхранява ведомости или други документи на прекратения
работодател/осигурител, от които да може да се установи твърдения от ищеца
трудов/осигурителен стаж. Ищецът не твърди между него и работодателя му да имало спор
за наличието на трудово правоотношение. Затова съдът намира, че са налице посочените по-
горе изисквания за редовност на исковата молба и процесуална допустимост на предявения
иск, поради което обжалваното решение на Районен съд – Радомир е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от
страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи
от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС/.
Решението е правилно.
Не са допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения при допускането,
събирането и оценката на доказателствата.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТОССР урежда предпоставките, при които са
допустими гласни доказателства за установяване на спорния трудов и осигурителен стаж.
От систематичното тълкуване на двата текста следва, че релевантните факти могат да се
установяват със свидетелски показания, ако са представени писмени доказателства,
издадени от работодателя по време на полагане на труда, от които може да се направи извод
за вероятното им настъпване, като не е необходимо те да се отнасят до целия процесен
период, а могат да касаят само отделни части от него. В ал. 2 примерно са изброени
3
документите, представляващи начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 от
ЗУТОССР, но като такова следва да се счита и всеки друг документ, отговарящ кумулативно
на горепосочените условия. В изложения смисъл са Определение № 708 от 11.10.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 952/2017 г. и Решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015
г., IV г. о., ГК.
С исковата молба са представени два броя трудови договори, сключени между ищцата
и „***“ ЕООД на 01.02.2005 г. и на 16.03.2016 г. за полагане на труд като *** в *** на 8
часов работен ден с трудово възнаграждение в размер на 490 лв. и копие от стр. 6 и стр. 7 от
трудова книжка, подпечатана с печат на работодателя и подписана от него, но без подпис на
счетоводителя, в която е отразен трудов и осигурителен стаж при същия работодател в
периода от 16.03.2006 г. до 01.05.2008 г., положен на длъжност ***. Трудовите договори и
трудовата книжка са изрично посочени в чл. 6, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗУТОССР, като годни да
обусловят допустимостта на гласни доказателства. Те са издадени през процесния период, от
работодателя/осигурителя, стажът, при който е предмет на установяване и дават основание
да се приеме, че той вероятно е положен. Затова настоящият състав намира за правилен
извода на районния съд за допустимост на гласните доказателства и за неоснователно
оплакването на въззивника за нарушение на нормите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТОССР.
Това становище не се променя от оспорването на посочените писмени доказателства от
въззивния жалбоподател, заявено своевременно пред районния съд.
В съдебно заседание, проведено на 09.10.2023 г. ищцата е представила оригинал на
трудовата си книжка и съдът е констатирал, идентичността на стр. 6 и стр. 7 от нея, с
представеното по делото копие. В тази връзка недоказано е останало твърдението на
въззивния жалбоподател, че трудовата книжка не съществува, тъй като ищцата е посочила,
че не може да я открие при подаване на заявление от 24.10.2019 г. до директора на ТП –
Перник на НОИ за отпускане на пенсия. Причината, поради която е налице такова посочване
в заявлението е без значение за настоящия спор, поради което аргументът за неправилност
на обжалваното решение поради неустановяването ѝ, е неоснователен.
Обстоятелството, че оформянето на трудовата книжка не е в съответствие с чл. 6, ал. 1
от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж – не е подписана от счетоводителя, а само
от работодателя, също не я прави негоден документ по чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР, защото
това е едно от основанията, отразеният в нея трудов и осигурителен стаж да не бъде зачетен
и да породи спора, предмет на делото.
Оспорванията на жалбоподателя по отношение на представените два трудови договора
не са конкретизирани и не касаят достоверността на датата и на авторството на лицата,
които са ги подписали. Изложените доводи по съществото си са твърдение, че те не
установят фактите, за които са представени, което касае доказателствената им стойност, а не
достоверността им.
Неоснователни са и оплакванията относно обсъждането и оценката на свидетелските
показания, извършена от районния съд. Разпитаният свидетел Т.М.К., е от кръга лица по чл.
6, ал. 4 от ЗУТОССР, с чиито показания може да бъде установяван трудов и осигурителен
4
стаж. Цитираната разпоредба предвижда, че за свидетели се допускат само лица,
притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали
длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен
претендираният стаж. Видно от представеното решение № 1/13.12.2001 г. на СГС Т.М.К. е
вписан като управител на дружеството – работодател/осигурител на въззиваемата.
Следователно заемането на длъжност при работодателя/осигурителя през процесния период
е установено с писмени доказателства съгласно изискването на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР.
Действително свидетелят е съпруг въззиваемата, което е установено при снемана на
самоличността му, но първостепенният съд е изпълнил задължението си да разясни правото
му по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК и отговорността по чл. 290 от НК, като К. се е съгласил да
свидетелства и дал обещание, че ще каже истината. Районният съд е обсъдил подробно
показанията му и е преценил достоверността им в съответствие с чл. 172 от ГПК, като е взел
предвид възможността за заинтересованост и ги е съпоставил с останалите събрани писмени
доказателства, включително и с данни за осигуряването на въззиваемата от регистрите на
ТД на НАП – София, от които е видно, че през целия процесен период тя е осигурявана за
всички осигурителни рискове от „***“ ЕООД.
Предвид изложеното настоящият състав намира за неоснователни оплакванията за
допуснати от първостепенния съд нарушения на процесуланите правила и следва да
разгледа доводите за неправилно приложение на материалния закон.
Предмет на делото е иск по чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТОССР за установяване на
трудов и осигурителен стаж, придобит след 31.12.1999 г. – за периода от 01.02.2005 г. до
31.12.2005 г. от 16.03.2006 г. до 31.05.2008 г., за полагането на който, както се посочи по-
горе са представени писмени доказателства по чл. 6, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗУТОССР. От
разпитания свидетел, който е бил управител на дружеството – работодател се установява, че
през посочения период Р. К. е работила на длъжност *** в ***, находящ се в ***,, на
осемчасов пълен работен ден и с трудово възнаграждение в размер на 490 лв. Магазинът е
бил семеен, като свидетелят е извършвал снабдяването и административните дейности, а
съпругата му е работела като ***, за което той и е заплащал на ръка трудово възнаграждение
в размер на 490 лв.
Настоящият съдебен състав, счита, че въпреки близката семейна връзка между
свидетеля и въззиваемата, няма основание показанията му се считат за недостоверни. Те са
ясни, последователни и житейски логични. Съответстват, както на отразеното в писмените
доказателства, обосновали допустимостта гласните доказателства, така и на информацията
съдържаща се в регистрите на НАП за осигурителния статус на К. през процесния период.
Пред настоящата инстанция жалбоподателят не е поддържал твърдението си за
извършена проверка на „***“ ЕООД и дадени предписания за заличаване на данни. При
задължаване от районния съд по реда на чл. 190 от ГПК да представи всички материали по
преписката, във връзка с извършването , той не е сторил това в указания му срок, а и до
приключване на съдебното дирене, включително и пред въззивната инстанция.
Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че по делото е установен
5
трудовия и осигурителния стаж, предмет на спора. Предявеният иск е основателен и
правилно е уважен от районния съд. Затова обжалваното решение следва да се потвърди и
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения в полза на въззиваемата да се присъдят заплатените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Неоснователно е възражението за
прекомерността на същото, тъй като то е в размер под минималния по чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредбата.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 218/09.11.2023 г. по гражданско дело № 173/2023 г. по
описа на Районен съд – Радомир.
ОСЪЖДА Териториално поделение – гр. Перник на Националния осигурителен
институт, представлявано от И.П. – директор ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. К., ЕГН ********** от
*** сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ - направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване с касационна жалба по аргумент от чл. 280,
ал. 3, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6