№ 1253
гр. Варна, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501648 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на К. В. М.
чрез адвокат Б. Б. срещу решение № 1308 от 05.05.2022 г., постановено по
гр.д.№ 15585 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, тридесети състав, с
което е изменен по предявения от въззивницата в качеството на майка и
законна представителка на детето Р.. Н. Д. ЕГН ********** срещу Н. Р. Д. иск
с правно основание член 49, алинея 9 във връзка с член 59, алинея 3 от СК
определения режим на лични отношения с решение № 260311 от 16.09.2020
г., постановено по гр.д.№ 7590/2020 г. на ВРС, на бащата Н. Р. Д. с детето Р..
Н. Д., като вместо него е постановен следния режим на лични отношения на
детето Р.. Н. Д. с неговите родители Н. Р. Д. /баща/ и К. В. М. /майка/:
1. Бащата ще взима детето всяка нечетна седмица от годината, съгласно
официалния календар от 17 часа в петък до 18 часа в неделя.
2. Бащата ще взима детето за рождения ден на бащата /15 март/ от 9 часа
на 15 март до 9 часа на 16 март.
3. Бащата ще взима детето на рождения ден на детето /09.10./ от 18 часа
на 08.10. до 16 часа на рождения ден на нечетна година, а на четна от 16 часа
на рождения ден до 10 часа на следващия ден. Майката ще има режим на
1
личен контакт с детето на четна година от 18 часа на предния ден до 16 часа
на рождения ден на четна година, а на нечетна от 16 часа на рождения ден до
10 часа на следващия ден, през което време няма да се прилага режимът на
лични отношения на бащата, по която и да е от точките в настоящото
решение.
4. Бащата ще взима детето на националните празници, само ако
националният празник, респективно почивният ден, който се полага във
връзка с този празник, се пада в деня непосредствено преди или деня
непосредствено след седмичния му режим на лични отношения с детето, като
когато се пада преди, ще има право да го взема на предходния ден от 17 часа,
тоест четвъртък, а когато се пада в деня след ще го връща в 18 часа на
последния почивния ден. Не е изключено кумулиране на празнични дни и
преди и след режимът на лични отношения.
5. Бащата ще взема детето през коледната ваканция всяка четна година от
9 часа на 23.12. до 18 часа на 29.12., като майката ще има същото право всяка
нечетна година, което ще дерогира режимът на лични отношения на бащата с
детето по точка 1, а всяка нечетна година бащата ще взима детето от 18 часа
на 29.12. до 18,30 часа на последния почивен ден, като майката ще има
същото право всяка четна година, което ще дерогира режимът на лични
отношения на бащата с детето по точка1.
6. Бащата ще взима детето по време на Великденските празници
/официални почивни дни/, когато Разпети петък се пада в нечетна седмица от
годината, като бащата ще има право да вземе детето от 18 часа на Велики
четвъртък до 18 часа на Велики понеделник.
7. Бащата ще взима детето през пролетната ваканция всяка нечетна
година от 18,30 часа на последния учебен ден до 18,30 ч. на последния
почивен ден, като майката ще има същото право на всяка четна година, което
ще дерогира режимът на лични отношения на бащата в този период.
8. За лятната ваканция - бащата ще има право да взима детето от 10 часа
на 01.07. до 18 часа на 15.07. и от 10 часа на 01.08. до 18 часа на 15.08., а
майката ще има право да е с детето от 18 часа на 15.07. до 10 часа на 01.08. и
от 18 часа на 15.08. до 18 часа на 31.08., което право ще дерогира режимът на
лични отношения на бащата през този период.
Във въззивната жалба е посочено, че решението е неправилно и
необосновано. Излага се, че родителите трябва да имат равни възможности да
2
прекарват свободното му време, като в тази връзка се намира, че
определеният режим на лични отношения е крайно неподходящ – по
отношение на рождения ден на детето, националните празници. Категорично
се възразява против направеният от първоинстанционния съд извод, че
майката е на свободна практика и не ползва годишен отпуск. Като цяло се
сочи, че така определения режим на лични отношения не е в интерес на
детето. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което
да бъде уважено посочения в исковата молба режим на лични отношения.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва. Възразява се, че майката е в „ощетено
положение“ с така постановяния режим на лични отношения. Сочи се, че
спорът касае формулировката на дните, в които да се осъществява режимът
на личен контакт, а не ограничаването му. Изразява се становище по всеки от
пунктовете на определения режим на лични отношения. Желае се
потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищцата К. В. М. твърди в исковата си молба, че с Н. Р. Д. са родители на
детето Р.. Н. Д., роден на *** г. С решение № 260311 от 16.09.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 7590/2020 г. по описа на Районен съд - Варна,
упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено
на майката, където е определено и местоживеенето на детето, а бащата е
определен режим на лични отношения. Излага се, че към момента на
постановяване на решението с бащата имали нормални отношения, водили
диалог и успявали да се разберат относно режима на личен контакт, но към
настоящия момент отношенията им били влошени. Ответникът взимал детето
всяка седмица от петък и го връщал едва в понеделник, като по този начин
лишавал майката от възможността да прекарва лично време с детето си, тъй
като през седмицата то ходи на училище. Единствените почивни дни на
ищцата били събота и неделя, а по това време детето било при своя баща.
Винаги отсъствало от всички семейни събирания на майката. Липсата на
повече време за майката и детето започнала да се отразява и на него, като то
питало защо всяка седмица трябва да ходи при баща си и заявявало, че иска
3
да прекарва равно време от почивните дни и с майка си. Сочи се, че
отношенията между страните се влошили още повече през миналата година,
когато рожденият ден на детето се паднал в събота. Ответникът заявил, че
детето трябва да бъде при него на рождения ден и след като е събота няма как
да се празнува съвместно от двамата родители. Ищцата се опитала да обясни,
че е организирала рожден ден на детето с други деца, но бащата заплашил да
подаде жалба за неизпълнение на постановения режим, което принудило
майката да не прекара заедно с детето неговия рожден ден. По-късно научила
от детето, че въобще не е имало празненство за рождения му ден и просто са
редили пъзел с баба си. Сочи, че обикновено детето не прекарва фактически
времето на лични отношения със своя баща, а се отглежда от своята баба по
бащина линия. Детето споделяло, че когато е при баща си, рядко се вижда с
него и дори няма самостоятелно легло, на което да спи, а спи с баба си.
Посочва се, че е в интерес на детето да прекарва равно време от почивните
дни и с двамата си родители, тъй като целта на режима на личните отношения
е да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижата и с
подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на
всяко дете е да общува и с двамата си родители.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че режимът
на лични отношения е определен по взаимно съгласие между родители, при
съобразяване на професионалните ангажименти на майката като фризьор,
работеща и в събота, и привързаността на детето към бабата по бащина
линия, преди малко повече от една година. Излага, че след прекратяването на
брака живее в жилището на майка си, което представлява къща с двор в
квартал В., където детето е отраснало и се чувства спокойно и обгрижено,
като има възможност да прекарва част от времето си на чист въздух и да
играе, вместо да стои в апартамент, където майката живее с друг мъж и
дъщеря си от предходен брак, а през уикендите мястото се посещава и от
детето на мъжа. Твърди, че връзката между него и сина му е много силна,
участва в непосредствените грижи по отглеждането му от неговото раждане и
детето ходи с голямо желание при него всеки уикенд, за да играят шах, редят
пъзели, гледат филми, играят на куклен театър /детето си съчинява пиеси/,
правят си пикници, тренират заедно, ходят на плаж, карат колело. Сочи, че
работата като фитнес инструктор му позволява сам да определя часовете на
ангажиментите си през седмицата, а почивните дни да прекарва със сина ми.
Детето само изявило желание да спи при баба си, поради изградената и с нея
силна връзка. Посочва, че детето е прекарало рождения си ден с неговото
семейство, защото майката отказала да отиде в къщата на ответника. Той
предложил на детето да излезе да се види с други деца, но то не искало.
Получило много подаръци и се радвало, както на тях, така и на
организираната за него заря в двора. Възразява детето да има желание за
промяна на режима. Възразява, че не е задържал детето извън определения
режим без съгласие на ищцата. Настоявал да връща детето в неделя, а майката
4
му казвала, че няма проблем в понеделник да го заведе на училище. Не
възразява, ако ищцата осигури възможност за нейно лично присъствие и
личен контакт с детето, то да прекарва част от почивните дни от месеца с нея,
защото всяка майка трябва да има място в живота на детето си, както и че
всяко дете има нужда от пълноценен контакт с майка си. Моли режимът на
лични отношения между него и детето да бъде изменен по следния начин:
всяка нечетна седмица от календарната година /като първата седмица в
годината без значение колко дни има се счита за нечетна/ от 16 часа в петък
и/или след учебните занятия до 18 часа в неделя; всяка четна седмица от
месеца в петък от 16 часа в петък и/или след учебните занятия до 10 часа в
събота; за всички национални празници /официални почивни дни/ през
първата половина на годината всяка четна година от 10 часа на първия ден на
03.03., 01.05., 06.05., 24.05. до 18 часа на последния ден от почивните дни; на
всички национални празници /официални почивни дни/ през втората
половина на годината всяка нечетна година от 10 часа на първия ден на 06.09,
22.09., 01.11. до 18 часа на последния ден от почивните дни; през коледната
ваканция всяка четна година от 10 часа на 23.12. до 18 часа на 28.12. и всяка
нечетна година от 10 часа на 28.12. до 18 часа на 03.01. или последния ден от
ваканцията; за великденската ваканция /официални почивни дни/ всяка
нечетна година от 10 часа в на първия ден /Велики петък/ до 18 часа на
последния ден /Велики понеделник/; през пролетната ваканция, ако
ваканцията не съвпада с великденските празници, през нечетните години: от
18 часа в четвъртък на седмицата на ваканцията до 10 часа в следващия
понеделник /втората половина/ , а през четните години: от 18 часа на деня,
предшестващ първия почивен ден от пролетната ваканция, до 10 часа в
четвъртъка от седмицата на ваканцията /първата половина/; през лятната
ваканция от 15.06. до 20 часа на 30.06., от 15.07. до 20 часа на 30.07., от 10
часа на 15.08. до 20 часа на 30.08.; за рождения ден на детето /09.10./ в
нечетна година; за рождения ден на бащата, бабата и лелята по бащина линия,
като през описаните ваканции се прилага само режима на лични отношения за
конкретната ваканция, без да се прилага седмичния режим. За осъществяване
на режима на лични отношения, бащата /или неговата майка или леля/ ще
взема и връща детето от дома, в който то живее с майка си.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна изразява становище, че
детето следва да има възможност да общува пълноценно и с двамата си
родители с оглед правилното му психо-емоционално израстване и интересите
му.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Единствено следва да бъдe съобразено изслушването родителите
пред въззивната инстанция.
5
На основание член 59, алинея 6 от СК въззивният съд изслуша и двамата
родители.
Н. Р. Д. споделя, че спорните въпроси с майката са на личностна основа.
С детето има връзка още откакто се е родило, всяка седмица било при него,
майка му, сестра му, въпреки че живее отделно от майка си, но във фамилната
къща. Детето вчера имало рожден ден, но не го видял, в деня преди това го
видял за последно. Случвало се е да има проблеми при упражняване на
режима на лични отношения и затова иска да е регламентирано всяко едно
вземане. Имало момент, в който тя била пропуснала, че трябва да го вземе и
не можал да се види с детето – това било преди две седмици, но се е случвало
и друг път. Вече се обаждал предварително на К. кога ще вземе детето. От
17,30 часа вечерта в петък го вземал, когато той е еуфория, играело му се,
защото не сме се виждали цяла седмица и не можел да разбере с кого първо
да играе. Правят всичко, което си били обещали, докато имат сили - играят на
народна топка и футбол, с количка с дистанционно управление, ходят на
катерене. Сега е в трети клас. Също така се подготвят за училище. Д.
обяснява, че е завършил математическа гимназия и му помага.
К. В. М. явства, че спорните въпроси с бащата са, че той и бабата на
детето смятат, че е редно всеки уикенд детето да е при тях, което не ги
устройва с детето, защото аз тя няма почивни дни с него. Иска четните
седмици да е при нея, нечетните - при баща си и баба си. Нямало е случай
досега, когато й се обадят по поводи, празници, гости, отпуски, да й кажат с
добър тон, и да откаже. Не вижда проблем в това да ходи при баща си и баба
си, но когато е искала да остане при нея някоя събота, отговорът бил: „Ти
тогава се съгласи, ние сега не сме съгласни.“. Детето не се е оплаквало и
нямало проблеми, когато се връщало след личен контакт с бащата. Случвало
се да е извън града, да има ангажимент и бащата и бабата по бащина линия са
първите хора, на които предлагала да поемат грижата за детето, дори преди на
нейните родители да предложи. Проблемите според майката идват от другата
страна, когато тя изяви претенции за повод, започвали да я плашат с полиция,
което притеснявало, както нея, така и детето.
В разпоредбата на член 59, алинея 9 от СК изрично е предвидено, че при
изменение на обстоятелствата съдът по молба на единия от родителите може
да измени постановените по-рано от него мерки и да определи нови. С
предходното, влязло в сила на 16.09.2020 г., съдебно решение по гр.д.№
7590/2020 г. по описа на ВРС е било утвърдено постигнато между страните
споразумение по член 127, алинея 1 от СК, съобразно което родителските
права по отношение на детето Р.. са били предоставени за упражняване от
майката, при която е било определено и неговото местоживеене. С това
решение на бащата бил определен режим на лични отношения с детето, както
следва: всеки петък, събота и неделя от календарния месец с преспиване за
времето от 16 часа в петък до 18 часа в неделя; три дни по коледните
празници в четна година; три дни в новогодишните празници в нечетна
6
година; една седмица през зимната ваканция; една седмица през пролетната
ваканция; три дни по великденските празници; половината от лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, като точните периоди
подлежат на допълнително договаряне в зависимост от заетостта на
родителите; детето да присъства на рождения ден на бащата, на бабата и
дядото и лелята по линия на бащата, както и на други празници на
семейството на бащата; рожденият ден на детето се празнува съвместно от
двамата родители или по уговорка; за всички останали дни, включително за
официалните празници, - по допълнително споразумение между бащата и
майката; родителите договарят свободен режим на лични отношения между
детето и бащата извън посочения по-горе по предварителна уговорка между
тях или по искане на детето. Постановяването на този разширен и
детайлизиран режим на контакти е мотивиран с установеното тогава от съда
фактическо положение – страните са постигнали споразумение помежду си,
което съдът е одобрил, а детето към този момент е било почти на седем
години.
В настоящото производство от събраните по делото доказателства пред
първата инстанция е установено влошаване на отношенията между двамата
родители – двамата трудно комуникират помежду си, почти при всяка среща
възникват спорове.
За да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла
на член 59, алинея 9 във връзка с член 59, алинея 2 от СК не е достатъчно да
се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента
на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са
се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на
положението на детето, като новите обстоятелства влошават положението на
детето или биха подобрили положението му. Затова обстоятелството, че
който и да е родител не може да осъществява пълноценно контакта си с
детето представлява самостоятелно основание за изменение на постановените
по-рано мерки относно личните отношения и за определянето на нови. В тази
хипотеза материалноправните изисквания на член 59, алинея 9 от СК се
осъществяват, само ако честотата и продължителността на личните
отношения с родителя, комуто не са предоставени родителските права,
влошават положението на детето или ако новото разрешение би подобрило
неговото положение.
Предвид събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че е установена промяна на обстоятелствата, които са били
определящи за постановяване на посочения по-горе режим на лични
отношения на бащата с детето. Поддържането на лични отношения между
бащата и детето е жизнено необходимо за него с оглед създаване на
възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и
доверие, което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и
самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с
двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено
7
упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото
тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква, когато
семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил,
контактът между детето и отсъстващия родител да продължи. Известно е
становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза,
която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен
елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по
правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят за нейното
правилно приложение, признават “право на контакт” като фундаментално
човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво, както на всеки
от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне подходящ баланс
между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от
контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като
двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако
ненамесата би причинила вреда на детето. В тази връзка следва да се
отбележи, че за родителя, комуто са предоставени родителските права
възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение спрямо
другия, да не настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му,
както и да му оказва съдействие при упражняване на правата му на родител.
Действително определеният режим е неподходящ при установената
конфликтност в отношенията между родителите и липсваща на този етап воля
и разбиране у родителите по преодоляване неразбирателствата им и желание
за доброволно уреждане на спора, въпреки дадената от съда по тяхно искане
възможност. Той е несъответен и на интереса на детето и правото му да
общува пълноценно в спокойна и защитена среда с двамата си родители. При
определяне на конкретен режим на лични отношения на детето с бащата
съдът трябва да се ръководи от неговата възраст, физическото и
емоциионалното му развитие, наличието на установена връзка на детето с
родителите, качествата им да го отглеждат и възпитават и влиянието, което
може да оказват за развитието му като личност. Емоционална връзка на
бащата е налична и тя следва да бъде активно поддържана. Съдът следва да
съобрази и обстоятелствата, че Р.. е навършил девет години на 09.10.2022 г. В
съдебно заседание страните постигнаха частична уговорка, че желаят детето
да остава при бащата през уикендите на нечетните седмици на годината,
както и по отношение на рождения ден на детето, ако той се падне в почивен
ден.
С оглед изложеното настоящият състав на съда намира, че определеният
от първоинстанционния съд режим на лични отношения на бащата с детето е
съобразен с най-добрия му интерес, както и с този на родителите, като
детайлното му разписване в съдебния акт ще е предпоставка за изключване на
конфликти по повод упражняването му.
С оглед изложените мотиви първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
8
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1308 от 05.05.2022 г., постановено по
гр.д.№ 15585 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, тридесети състав.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9