№ 315
гр. София , 16.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440 ал. 2 от НПК вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 345 от НПК.
Образувано е по частна жалба от Я. К. В., чрез адв.Я., срещу определение от
05.03.2021 год. по НЧД№660/2021 г. по описа на СГС, НО-23 състав, с което му е оставено
без уважение искането за условно предсрочно освобождаване(УПО). В жалбата се навеждат
доводи, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, че е тежко болен, че има
социална активност, която не е приемлива от затворническата администрация, тъй като е
изпратил множество сигнали за нарушения извършени от нея. Сочи се, че заповедите за
дисциплинарни наказания не следвало да се приемат безрезервно, тъй като нямало
процедура за обжалване пред съд, а доказателства за извършени нарушения нямало, което
водило до извод, че нямало основания за дисциплинарни наказания потвърждаващо
тенденциозно отношение на затворническата администрация към жалбоподателя и
причината за това била сдружението НДС чиито лидер бил В.. Не следвало да се вземат
предвид осъжданията, защото са с голяма давност. Остатъкът на наказанието бил малък, а
при престоя му в местата за лишаване от свобода не е извършил престъпления.
Дисциплинарните нарушения не били свързани с престъпления срещу личността. Сочи се и,
че В. не е награждаван, но нямало как да е така след като той е станал причина за
проверките срещу същата тази администрация. Настаняването в изолатор било нечовешко
отношение, изолирането му от близките изостряло диабета му и застрашава здравето и
живота му, изписването от болница е вид изтезание и нечовешко отношение, както и това,
че съдът не отчел отменените заповеди от съда. Имало тенденциозно отношение от ИСДВР
Мачорски, който пет години не е предложил план за изтърпяване на наказанието, тоест с В.
не е работено и било наглост, че той дава оценка без да е виждал осъдения. Последното
доказвало, че не можело да се приеме обективно и социалния доклад. С оглед на всичко
изложено се счита, че определението на съда е незаконосъобразно.
1
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, атакувания съдебен
акт и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалбата, по която е образувано настоящето въззивно производство, е
процесуално допустима с оглед процесуална легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна,
поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд задълбочено е изследвал материалите по делото, като е
съобразил всички доказателства и е взел становище по наведените възражения.
От една страна, правилно и законосъобразно, решаващият съд е констатирал, че е
налице първата предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като от наложеното
наказание по НЧД№855/19 год. в сила от 18.04.19 г. във връзка с определение по чл.25, ал.1
НК, където му е определено общо наказание от 8 години „лишаване от свобода“, В. е
изтърпял 5 години, 7 месеца и 1 ден към постановяване на определението на СГС, като му
остават да изтърпи 2 години, 4 месеца и 27 дни, тоест 2/3 от изтърпяваното общо наказание.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект, въззивната инстанция
констатира следното:
На първо място следва да се съобрази, като това настоящият състав нееднократно го е
посочвал в своите актове, че УПО при наличните предпоставки е право на всеки осъден, но в
никакъв случай законодателят не е имал предвид, че следва да се приема като автоматична
възможност за приложението му, ако са налице само някои положителни тенденции в
развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице, какъвто е процесният
случай. За да се приеме, че съществуват предпоставките за такова УПО, следва по делото да
са събрани толкова категорични доказателства, че същите да не дават възможност да се
приеме, че има дори и малка вероятност за осъществяване на други противоправни
действия. Тоест, лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е
претърпял толкова сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за
ресоциализацията му в обществото като личност зачитаща в бъдеще установените социални
и законови критерии. Така, че поведението в местата за лишаване от свобода на съответното
лице, следва да е съобразено с обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за
да може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и
мислене, каквито следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго
е конкретизирал в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя
страна се установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по
индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС. Именно поради тази
причина звучат неоснователно възраженията на защитата, че съдът не е съобразил всички
доказателства, извън представените от затворническата администрация, които били
2
тенденциозни. Напротив, съдът е взел предвид всички доказателства, но именно въз основа
на цитираните разпоредби той е нямало как да пренебрегне посочените от администрацията
доказателства, още повече, че и липсват такива за предубеденост. Това, че има отмяна на
издадени заповеди от съда не е доказателство за тенденциозност, тъй като право на всеки
заинтересован е да обжалва съответните актове. Това, че В. е председател на сдружението
„Национално движение съвършена България“, за което е представено с частната жалба
доказателство от Агенцията по вписване, отново не може да се приеме, че е доказателство за
предубеденост на затворническата администрация, тъй като за горните обстоятелства следва
да съществуват доказателства, а не предположения. В правото на всеки един осъден е да
членува в сдружения и организации, които са позволени от закона и не влизат в явно
противоречие с изискванията за престоя в местата за лишаване от свобода. В този смисъл
едно такова членство няма как да се приеме като достатъчно доказателство за
предубеденост.
За сметка на това, обаче, представените доклади и становища представят мнения и
констатации на лица, които по закон са със съответните експертизи за изготвяне на същите.
Не може да се приеме и възражението, че тъй като липсвал план за изтърпяване на
присъдата в продължение на 5 години, това е основание за предубеденост, тъй като видно от
доказателствата по делото е представен такъв и причините за това са свързани със
здравословното му състояние и невъзможността да участва в колективни и терапевтични
групи. Всичко останало свързано с евентуално тенденциозно отношение на лица от тази
администрация и за това, че не следвало да се извежда осъденият от болница, че не следвало
да се настанява в изолатор и, че не следвало да се откъсва от семейството му не е от
компетенциите на този съд, а редът за това е друг и е посочен в ЗИНЗС. Тоест, съдът не е
орган по изпълнение на наказанието.
В случая, видно от доказателствата по делото, се установява, че при жалбоподателя
макар и да има известен поправителен ефект, все още се наблюдават дефицитни стойности в
зоните – „криминално минало“, отношение към правонарушението“, „умения за мислене“,
„начин на живот и обкръжение“ и „междуличностни проблеми“. Сочи се, че поведението на
осъдения се характеризира с прояви на вербално, арогантно и демонстративно поведение
при засягане на лични интереси и при неправомерни конфронтации със служители от НОС.
При неудовлетворяване на претенциите му проявява изблици на гняв, вербална агресия и
отправяне на обидни закани, цинични изрази, въздействайки на останалите лишени от
свобода. Има нежелание да поддържа добро поведение и да участва в дейности, в които да
покаже желание за промяна в изпълнение на прогресивната система, тоест да бъде
награждаван, което е и причината да не бъде оценен, а не както се сочи, че е налице
тенденциозност свързана с неговото лидерство в посоченото сдружение. Прави и още нещо
впечатление, че В. е импулсивен с нисък праг на фрустрация и неосъзнаване на действията
си. Същият често се самонаранява и по този начин въздейства неблагоприятно на
здравословното си състояние, което от своя страна води до честия му престой в СБАЛЛС.
Той е манипулативен и неосъзнава необходимостта да промени поведението си, което води
3
до извод за сериозни дефицити за адекватно и законосъобразно поведение като предпочита
и лесни способи за финансовото си обезпечение.
На следващо място, правилно първата инстанция е констатирала, че от представените
материали по делото е отчетено не доброто здравословно състояние, за което осъденият е
настанен в болницата към затвора на гр.***, поради което основателно съдът е преценил, че
няма как при това положение същият да полага труд.
От друга страна, обаче е видно, че В. е наказван и за това му са наложени
дисциплинарни наказания. Това, че както сочи в частната жалба, той не е извършил деяния
срещу личността е очевидно, тъй като следва да се има предвид, че в случая става дума за
нарушения, които се санкционират с дисциплинарни наказания, и ако В. извърши
престъпление срещу личността редът е друг и той е описан в НПК.
В допълнение, както основателно е посочил първият съд, в рамките на това
производство няма как да се ревизират административните актове на началника на затвора и
в този смисъл поставеният въпрос е ирелевантен. Това, че тъй като тези заповеди не можело
да се обжалват пред съд (въпреки, че зависи за какво става въпрос с оглед чл.110 и чл.111
ЗИНЗС, тъй като тези по чл.111 подлежат на обжалване пред съд) и за това не следвало да
се приемат като доказателство е абсурдно като довод, тъй като докато няма основание тези
актове да бъдат изключени от доказателствената съвкупност същите се явяват годно
доказателство, което съдът следва да има предвид и да коментира. Неоснователен е доводът,
че нямало как осъденият да бъде награждаван, тъй като бил в конфликт с администрацията.
Както вече бе посочено по делото липсват доказателства за тенденциозно отношение и
липсата на награди подкрепен с такава обструкция се явяват голословни, докато наложените
наказания са подкрепени със съответната обосновка.
Що се отнася до възражението, че не можело да се приемат многократни осъждания
като основание за оставяне без уважение на молбата за УПО, тъй като нямало присъда за
убийство и телесни повреди са също несъстоятелни, тъй като по тази логика следва да се
приемат само онези осъждания, които са свързани с престъпления срещу личността, а
другите да бъдат игнорирани. В. е осъждан 13 пъти, а тези за които изтърпява общото
наказание са за присъди от специализирания наказателен съд за едни престъпления с висока
степен на обществена опасност. Именно в тази връзка и оценката за риска от рецидив за
целия период на пребиваване в местата за лишаване от свобода е снижена едва от 79 на 70
точки.
По отношение на възражението, че ИСДВР М. не бил виждал осъденият и не бил
изготвил план за присъда за срок от 5 години вече бе взето становище, като само следва да
се допълни, че видно от данните по делото е изготвен такъв на който се е подписал освен
ИСДВР М., но и самият В. с дата 14.12.2020 година като последният собственоръчно е
отбелязал, че е съгласен с този план. Всички останали въпроси свързани с личните
4
взаимоотношенията между ИСДВР и осъденият настоящият съд няма как да коментира, тъй
като не е компетентен, а и редът за това е друг.
В допълнение дефицитите за В. са „криминално минало“, отношение към
правонарушението, междуличностни проблеми и умение за мислене и въпреки
представеното доказателства, че е председател на посоченото сдружение, то това не може да
се приеме като доказателство за предубеденост при посочването на въпросните дефицити.
Не може да се приеме и възражението, че преместването му в друг затвор било
наказание и отново тенденциозно отношение, тъй като както правилно сочи първият съд,
самото поведение на В. сочи точно обратното. Именно по инициатива на осъдения е
отменена заповедта за преместването му от затвора в гр.*** в затвора в гр.*** с решение на
Административен съд - Стара Загора и твърдението, че тези заповеди са издадени в
нарушение на закона и доказателствата по делото, което водило до предубеденост, влизат в
явно противоречие с посоченото по-горе и поведението на осъдения.
С оглед на всичко изложено настоящият състав е на мнение, че индивидуалната
работа с В. трябва да продължи, за да се постигнат залегналите цели в индивидуалния план и
оттам целите на самото наказанието. Констатираните дефицитни зони, които са немалко,
въпреки проведената работа, усилия и направени срещи и консултации са останали почти
непроменени. Последното налага да се продължат усилията по изпълнение на втората
предпоставка за евентуално бъдещо УПО.
С оглед на всичко отбелязано частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното определение потвърдено като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 05.03.2021 год. по НЧД№660/2021 г. по описа на
СГС, НО-23 състав.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5