№ 11360
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110132710 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба от К. И. Б., ЕГН
**********, гр. София, бул. „--- срещу „-“ ООД, ЕИК --, гр. София, бул. „-----.
Исковата молба е уточнена няколко пъти – л.2-5, 19, 176-178 от
делото. Предявени са два обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.54 ЗКИР и чл.108 ЗС, с които ищецът да бъде
признат за собственик на част от поземления имот, предмет на настоящото
дело, и ответникът да бъде осъден да предаде владение на предмета на
делото.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на поземлен имот
(ПИ) с идентификатор ---, а ответникът на ПИ с идентификатор ----. След
неколкократни уточнения твърди, че част от земята от неговия имот --- е
неправилно заснета в границите на имота на ответника ----. Уточнява, че тази
спорна част представлява южната граница на имот ---. Като предмет на
делото представлява: грешка в кадастралната карта, изразравяща се в
неправилно заснемане и нанасяне в КК и КР на 31-33 кв. м., в имота на
ответника ----, която част се намира между точки 1,2,3,4,5,1 от приложената
по делото скица (Приложение 2 от допълнителната СТЕ, л.179, 93
(т.8,9,3,7,8) от делото), която част е собственост на ищеца и е към имот ---. В
открито съдебно заседание (о.с.з.) уточнява, че спорната част представлява
пространството между черната (зелената линия) и червената линия от
1
Приложение № 2 към допълнителната съдебно-техническа експертиза, т.е.
между границата по КК и линията по регулационния план от 1959 г.
Ищецът твърди, че е собственик на имот ---, чиито граници (черна
линия - КК) следва да бъдат по регулационния план 1959 г. (червена линия),
като южната част от имота неправилно е заснета в северната част на имота на
ответника ----. Като придобивно основание ищецът се позовава на
реституция по ЗВСОНИ, регулация, покупко-продажба. Същите от съда се
квалифицират като деривативни основания.
В открити съдебни заседания (о.с.з.) страните не спорят, че имотът на
ищеца не е правилно заснет в сега действащата кадастрална карта. Не спорят
за границите на имота на ищеца на изток, север, запад и югозападната
граница на имот ---. За югозападната част има спор с други лица, за което е
образувано е образувано гр. д. № 52642/2022 г. по описа на СРС. По делото
остава спорно правото на собственост на процесната част от имота, който е
неправилно е заснета и нанесена в имота на ответника, която част
представлява граница между двата имота. Тази процесна част е по южната
граница на имота --- и представлява пространството между черната линия
(по КК и зелената по РП от 1997 г. и 1982 г., л.206-209 от делото) и
червената от Приложение № 2 от допълнителната съдебно-техническа
експертиза (РП от 1959 г., л.209 от делото). Не е спорно между страните, че
ответникът владее тази процесна част (л.171-173 от делото).
С писмени бележки ищецът поддържа исковата молба. Изразява
подробно развитие на историята на имота. Твърди, че имотът е възстановен
по регулационния план от 1959 г. и регулацията е приложена. Сочи, че има
уредени сметки. Оспорва твърдението на ответника, че процесната част е
придобита от ответника на основание давностно владение, тъй като е
нарушен чл.200 ЗУТ. Излага подробни съображения за законността на
оградата.
Ответникът оспорва исковите претенция. Твърди, че находящата се
понастоящем незаконна масивна ограда между двата имота е изградена от
ищеца преди ответника да придобие през 2016 г. ПИ с идентификатор ----, а с
оглед липсата на заявени от страна на ищеца претенции към праводателя на
ответника и към предишните собственици на имота, които са владеели и
ползвали спорната част последователно в общ период от над десет години,
навежда възражение, че е придобил собствеността по отношение на
процесната част поради изтекла придобивна давност. Моли да се уважат
исковете и да се присъдят разноски.
В о.с.з. ответникът прави и възражение, че грешката, която твърди
ищецът е в допустимите от закона граници. Твърди, че границата в плана от
1959 г. е в допустимата точност, а това е планът, по който е възстановена
земята (л.200 от делото). Моли да се отхвърлят исковете и да се присъдят
разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
2
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 20.05.1960 г. П-- И. и Р- И.а купуват 1/2 идеална част от дворно
място, цялото с площ от 1001 кв.м., съставляващо парцел V-1 от кв. 207д по
плана на София, м. К-, Б----, при съседи: път, парцел VI—1, X-15 и IV-18
(л.124 от делото). Това е имотът на ответника.
На 17.02.1961 г. П-- И. и Р- И.а са признати за собственици, на
основание покупко-продажба и делба, върху дворно място с площ от 446
кв.м., представляващо парцел XI-1 в кв.207-д по плана на София, местност К-,
Б---- VI-част, при съседи: парцел VI-1, X-15 и V-1 (л.126 от делото).
На 17.02.1961 г. М---- И. и Ма----- И.а са признати собственици, на
основание покупко-продажба и делба, върху дворно място с площ от 553
кв.м., представляващо парцел V-1 в кв.207-д по плана на София, местност К-,
Б---- VI-част, при съседи: път, парцел XI-1, X-15 и IV-18 (л.127 от делото).
Това е имотът на ответника.
На 02.10.1961 г. М--------- е призната за собственик, на основание
наследство от майка си Ц-------- и съдебна делба, върху дворно място с площ
от около 1000 кв.м., а по скица 1116 кв.м., представляващо имот с пл. № 5, за
който е отреден парцел I, или УПИ IV-18 от кв.207д, по плана на София с
пространство от 960 кв.м., с неуредени сметки от 50 кв.м., при съседи:
улица П-------, парк, М-----------, М---------------- (л.128-130, 100, 110-112, 150 от
делото). Това е имотът на ищеца.
През 1963 г. парцел IV-18 по рег. план от 1959 г., e бил одържавен.
Същият е възстановен в реални граници по чл.88 НДИ, съгласно заповед от
13.12.1993 г. и по ЗВСОНИ, който факт не се оспорва от страните (л.11,12 от
делото и л.84-95 от делото, л. 202-206 от делото).
Първият регулационен план (РП) за имот IV-18 е този от 1959 г. и
3
представлява зелената част от първата СТЕ (л.93 от делото) и червената
пунктирана линия по ДСТЕ (втората СТЕ, л.208 от делото). Имотът на
ищеца е отчужден и възстановен съгласно плана от 1959 г. Процесният имот
представлява IV-18, съгласно плана от 1959 г. (л.93 от делото)
На 03.11.1975 г. М---- И. и Ма----- И.а продават на --------, жилищна
сграда на един етаж със ЗП 18.53 кв.м. с тераса, заедно с маце от 7 кв.м.,
заедно с тава от 18.53 кв.м. и заедно с дворно място от 553 кв.м., парцел V-1 в
кв. 207д по плана на София, местност К-, Б- VI част, находящ се на улица „А--
---- П-------“ № 74 при съседи: път, парцел XI-1, X-15, IV-18 (л.56-57, 101,
131-132 от делото). Това е имотът на ответницика.
От 1975 г. до продажбата на имота през 2016 г., семейството на --------
владее имот V-1 или това е XXXI-531 - ---- (л.82 от делото).
През 1978 г има изменение на ПР за кв.207д (л.91 от делото). Видно от
обясненията на плана, този план е създаден на основание чл.32, ал.1, т.1 и т.3
отм. ЗТСУ, а не поради грешка, очевидна фактическа грешка (ОФГ) или
нарушение на правилата. Видно от този план имотът представлява VII-530.
Единствено изменение на УПИ IV-18, с нов VII-530, има на границата в
източната част, като част от имота преминава в улична регулация (л.85 от
делото).
През 1982 г. има изменение на плана от 1978 г., като имот VII-530 е
разделен на два парцела – XXIX-530 и XXX-530, а на ответника XXXI-531.
При възстановяване на имота, същият е описан по плана от 1982 г. Планът от
1982 г. е изработен на основание чл. чл.32, ал.1, т.1 и т.3 отм. ЗТСУ, а не
поради грешка, ОФГ или нарушение на правилата. С този план
регулационната граница на имота се измества по източна посока, като отпада
отчуждаването за разширяването на бул. П-------. По южната част на имотите
XXIX-530 и XXX-530 има изместване на север, поради което от имотите на
ищеца има придаваеми части към южния имот XXXI-531 (имот на ответника)
и XXVI-540,539. В югозападната част на имота на ищеца се придават 80 кв.м.
(л.85,109 от делото).
Съгласно удостоверение имот с пл. № 5 от РП от 1959 г. е идентичен с
парцел IV-18 от кв.207 д., м. К- (л.149 от делото).
Имот пл. № 5 по плана от 1959 г. е отписан от актовите книги за
държавна собственост, съгласно Заповед от 1993 г. (л.10, 11, 108, 108 от
делото). Имотът на ищeца IV-18 е деактуван.
УПИ V-530 отговаря на УПИ XXIX-530 и XXX-530 от кв.207д. (л.149
от делото).
На 17.01.1994 г. ищецът К. И. Б. купува от М--------- и В------в ДВОРНО
МЯСТО от 990 кв.м., представляващо: УПИ XXX-530 с площ от 500 кв.м. и
УПИ XXIX-530 с площ от 250 кв.м, и двата имота от кв.207д по плана на гр.
София, местност ----, с неуредени сметки по регулация за 80 кв.м., при общи
съседи на двата парцела: ул. П-------, парк, М-----------, М---------------- (л.6, 105,
133-134 от делото).
4
На 22.03.1994 г. е съставен к.н.а за придобиване на имот по регулация,
съгласно който ищецът К. И. Б. е признат за собственик на имот, придобит по
регулация към собствения му парцел XXIX-530 от кв.207д на София, а
именно: празно дворно място от 80 кв.м. при съседни на придаваемата се
част: улица, парцел VI-528,529 и парцел XXIV-540,539, което място е
собственост на държавата (л.7, 106, 135-136 от делото).
През 1995 г. ищецът построява ограда на УПИ, съгласно представени
строителни книжа и одобрени проекти – инвестиционен и архитектурен и
протокол за завършен строеж (л.189-198 от делото).
Имотът на ищеца е ограден от всички страни с масивна ограда, като
вход има от ул. П------- – изток и от ул. Н--- – запад. Изградената ограда
изцяло съвпада с границите на имота по сега действащата кадастрална карта
(черните линии на всички комбинирани скици). Границата по КК по скица №
1, л.93 от делото е РП от 1982 г., т.е. по синята линия по рег. от 1982 г. (л.86,
87, 160-164 от цветните снимки на ДСТЕ).
През 1997 г. е изработен нов РП, като по този план за имота на ищеца е
отреден УПИ V-530 от кв.207д, а за ответника VI-531. По регулационните
линии на този план е изработена КК (л.86 от делото). Съгласно
изслушването на вещото лице КК съвпада с РП от 1997 г. и РП от 1982 г., но
не съвпада с РП от 1959 г. (л.170 от делото). Разликата между КК и РП от
1959 г. е различна в различните части, като максимално е в размер на 32 см
дължима между КК и план от 1959 г. Вещото лице уточнява, че тази грешка е
в допустимите стойности на отклонение, като измерванията от 1959 г. се
дължи на начина на изчертаване и измервания. В годините, когато е работено
по този план, самото трансформация на плана внася известни деформации на
модела и от там е спорен въпросът дали имотът има отклонение.
Единственото отклонение, което има е в югозападния ъгъл. Вещото лице
уточнява, че грешката се дължи в начините на измервания изчерпания,
различната координатна система, ксерокопието, което също води до
деформации.
На 22.07.2008 г. М------------- продава на съсобственика Н- собствената
си 1/5 идеална част от техния съсобствен недвижим имот, находящ се вна бул.
А------ П------- № 74 – дворно място, представляващо УПИ VI-531, с площ от
620 кв.м. от кв. 207д по плана на гр. София, местност „----“ при съседи: улица,
УПИ VII-532, XIV-539, V-530 и съседи по н.а. XI-1, X-15,. IV-18 (л.97, 102,
137-138 от делото).
На 02.12.2013 г. М------------- дарява на съсобственика Н- собствената си
1/20 идеална от ПИ ----, с номер по предходен план VI-531 от кв.207д, при
съседи: улица, VII-532, XIV-539, V-530 (л.98, 103, 139-140 от делото).
На 01.03.2016 г. ответникът „-“ ООД купува ПИ ----, който представлява
УПИ VI-531, от кв.207д, с площ от 620 кв.м. при съседни: път, XI-1, X-15,
IV-18 (л.50,141-146 от делото).
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА (ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО –
5
АНАЛИТИЧНА ЧАСТ)
По делото са приети две съдебно технически експертизи, които съдът
напълно кредитира напълно. От тях се установи историята на имотите,
промяна на плановете, индивидуализацията на имота и прилагане на
регулация (първа, л.84-95 от делото, ДСТЕ – 202-206 от делото ).
Видно от комбинираните скици и двете СТЕ, може да се направи
доказателствен извод, че имотите на ищеца и ответника са идентични както
следва:
СтранаРП отРП отРП от 1982РП отКК и
195919781997КР
ИщецIV-18VII-530XXIX-530 и XXX-V-530---
530
ОтветникV-1531XXXI-531VI-531----
Н.а. от 1960 г. описва имот парцел V-1. Видно то плана от 1959 г. този
парцел се намира през два парцела на юг от процесния. Следователно това е
имота на ответника. От планът се установи, че имот V е отреден за три
парцела – 1,2,3, като северният парцел 3 е на границата на IV-18. Този н.а.
установява правото на собственост на ответника (л.90,92 от делото).
Н.а. от 17.02.1961 – л.126 от делото описва имот, който е южен на
имот V-1. Видно от плана от 1959 г., същият е с два имота по на юг от
процесния IV-18, поради което съдът не кредитира този н.а., тъй като не е
относим (л.90 от делото).
Съдът напълно кредитира представените от страните писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, като от тях се установи
историята на придобиване на имотите, техните граници, идентичност,
наличие на уреждане на регулации и прочие. Страните не спорят по тези
доказателства и доказателствени средства, а спорят коя регулация следва да
бъде приложена между двата имота и дали тази регулация съответства на
изработената кадастрална карта.
Съдът не кредитира Удостоверението от общината, в частта, в която
пише, че в район „Витоша“ няма данни за прилагане на РП от 1978 г. за
парцел XXX-530 и XXIX-230. Съдът не кредитира тази част, тъй като дали
регулацията е приложена или не е правен въпрос и не може да бъде установен
от общината. В тази част съдът кредитира това удостоверение, че няма
платени сметки по регулация и издаден к.н.а (л.12,109 от делото).
Съдът напълно кредитира показанията на свид. Н-----, като обективни,
пълни, последователни и непротиворечащи на събраните по делото
доказателства и на житейската логика. Свидетелят е дъщиря на П--------, която
е купила имота през 1975 г. Следователно свидетелят в най-пълна степен
установява факти и обстоятелства досежно владението на имота. Това е и
една от причините съдът да кредитира нейните показания (л.82 от делото).
6
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съгласно РП от 1959 г. имотът на ищеца е IV-18. Първият
материалноправен въпрос, на който следва да отговори съдът е в какви
граници се възстановява имота по ЗВСОНИ и как следва да се отчита
регулацията. Съгласно Решение № 1656 от 7.V.1996 г. по гр. д. № 2350/95 г.
на ВКС, собствеността върху недвижимите имоти се възстановява в
размерите, в които са били отчуждени само ако съществуват реално, но като
обект на собствеността. Обхватът на правото на собственост се определя от
парцелните линии по дворищно-регулационния план. Следователно земята на
ищеца, неговите прехвърлители, се възстановява през 1993 г. в стари граници
от 1959 г., само ако имотът съществува в тези граници и няма приложена
регулация. При наличие на приложен дворищно-регулационен план, имотът
се възстановява, отчитайки именно прехвърлителнното действие на плана по
отм. ЗТСУ. Ето защо трябва да се изследва последващите регулации и
тяхното приложение.
В този смисъл е неоснователно твърдението на ищеца, че КК трябва да
съответства на РП от 1959 г. Това е така, тъй като съгласно цитираното
решение на съдия Любка Василева от 1996 г., реституцията е в границите при
отчуждаването, но следва да се затича и действието на последващите
приложени планове.
Съдът не обсъжда изменението на имота по РП от 1979 г., тъй като
изменението касае единствено границата има в източната част, като част от
имота преминава в улична регулация. Същото не е предмет на делото, поради
което съдът не обсъжда този факт (л.85 от делото). Предмет на делото е
само границата между двата имота --- и ----, т.е. южната граница на ---.
По отношение на плана от 1982 г., съдът не обсъжда промяната на
регулационните линии в източната част от имота и действието на
регулацията, тъй като тя не е предмет на обсъждане и не се спори между
страните. Спорът там би възникнал с общината, поради уличната регулация.
Съдът не обсъжда западната и югозападната граница на имота по РП от 1982
г. Това е така, тъй като и тази част също не е предмет на настоящото дело и
страните не спорят, че ищецът е собственик на тази част. Тази част
представлява представлява жълтия триъгълник между точки 5,6,7,7,8,5 от
Приложение № 5 от първата експертиза (л.95 от делото). Тази спорна част е
предмет на дело гр. д. № 52642/2022 г. по описа на СРС и със собствениците
на имот ------. В допълнение на изложението, само следва да се отбележи, че
за тази част има уредени сметки по регулация преди 2001 година, поради
което следва да се зачете, че тази част (5,6,7,7,8,5 – л.95 от делото) е към
имота на ищеца. В открито съдебно заседание и двете вещи лица поправят
експертизата, като твърдят, че тези 80 кв.м. следва да се четат, че се намират
по югозападната граница на имота, а не по източната. За тях е представен н.а.
от 22.03.1994 г., с издаден при придобиване по регулация на това парче.
Другият спорен проблем, който установява експертизата е западната част на
7
имота между т.6,4,7,13,6, във виолетов цвят (л.95 от делото), който касае
пределите на собственост спрямо общината. Но и това проблем не е предмет
на настоящото дело.
При това положение, след като спорната част е южната част на имота на
ищеца - границата с ответника, съдът трябва да изследва дали е приложена
регулацията от 1982, защото именно тя е станала основа за изработване на РП
от 1997 г. Приложението на регулацията има значение за определяте на
вярната имотна основа, по която следва да се изработи новият план този от
1997 г. В случай, че предшестващият план не е приложен, се отива към по-
ранния, докато се установи приложен план или положението на имотите към
първия одобрен дворищнорегулационен план (ДРП) на населеното място.
Следователно, ако планът от 1982 г. не е приложен, то при изработване на
новия план от 1997 г., следва да се изходи от първия, а именно този 1959 г.
Както настоящият съдебен състав уточни по-горе, планът от 1982 г. е
приет чл.32, ал.2 вр. ал.1, т. 1 и т.3 от отм. ЗУТ. Същото е видно от
обясненията на представения план – л.91,92 от делото. Следователно, за да
бъде признат ищецът, че е собственик на тази част, която е придаден към
имота на ответника, следва регулацията да не е приложена, т.е. парцеларните
граници от РП от 1982 г. да не се приемат за имотни граници. Или обратното,
за да бъде приложен планът, следва да е налице едно от следните
алтернативни предпоставки. Съгласно ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. №
2/1993 г., ОСГК на ВС на РБ, одобрена е законосъобразна регулация и
същата се прилага, ако придаваемите части са заети по законоустановения
ред, съобразно едно от алтернативните изисквания:
1. доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ
2. въвод във владение след снабдяване с титул за собственост – нотариален
акт за собственост по регулация
3. погасяване на вземането за обезщетение по давност – чл. 134, ал. 3 ЗТСУ
4. заплащане на парично обезщетение за придаваемите части.
Следва да се отбележи, че дворищнорегулационният план (ДРП) от
1982 г. може да се приложи в 6-месечен срок от влизане на ЗУТ в сила, т.е. от
31.09.2001 г. Предвиден е срок за прилагането – ал. 2 на § 6 ПР на ЗУТ, което
може да стане само чрез изплащане на обезщетението и след изтичането на
който не могат да се извършват сделки с парцели с неуредени сметки по
регулация, т.е. с неприложена регулация - § 6, ал. 5 ПР на ЗУТ. Последното се
отнася до това дали сделката след 2001 г. е произвела вещнопрехвърлителен
ефект за целия урегулиран имот или само за имота, послужил за кадастрална
основа на парцела, в случаите, в които при урегулирането има придаване на
площи от съседни имоти. Условията за прилагане на плана по § 6 ПР на ЗУТ
са определени в § 5, ал. 2 ПЗР на ЗКИР - Дворищнорегулационният план е
приложен за тези части от парцела, за които е платено дължимото
обезщетение за придадените към парцела недвижими имоти на други
физически или юридически лица, съответно когато частите на
8
съсобствениците в образуван по регулация общ парцел са изравнени. За
прилагането е необходимо в посочения 6-месечен срок да е подадено
заявление до общинската администрация с искане за прилагане на плана
/извършване на оценка, заплащане на дължимите суми и снабдяване с
нотариален акт за площите, придобити по регулация или нотариално заверено
заявление от собствениците на придавамите и отчуждаемите части от съседни
имоти, че са надлежно обезщетени/, без да е необходимо производството по
оценка да е приключило в този срок. - Решение № 221 от 20.05.2011 г. по гр.
д. № 1082/2010 г. на ВКС, Решение № 164 от 13.11.2019 г. по гр. д. №
851/2019 г. на ВКС.
Съгласно чл. 111 ЗТСУ /отм/ с декларация правоимащите могат да
заявят, че се считат обезщетени за придаваемите части. Тази декларация е
основание за заемане на придаваемата площ и за издаване на нотариален акт
по регулация – чл. 111, ал.3 и чл. 134, ал.2 ЗТСУ /отм/, който само констатира
настъпилата вещноправна трансформация. Заемането на частите от имотите,
които се придават по регулация е един от способите за прилагане на
регулацията, съгласно разясненията, дадени в ТР № 3 от 15.07.1993 г. по
гр.д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС на РБ при тълкуване на нормата на чл. 33,
ал.1 ЗТСУ /отм/. По делото се установи, че през 1993 г., преди 2001 г. ищецът
е построил масивна ограда на регулационната линия от 1982 г., т.е. оградата
се намира по-навътре от РП от 1959 г. Същото съдът не квалифицира като
действие по чл.111 ЗТСУ, тъй като липсва такава декларация по делото, а с
това действие не означава, че правоимащият (ищецът) се е отказал от правото
на собственост върху частта, която се придава към имота на ответника по
плана от 1982 г. Друг щеше да бъде въпросът, ако ответникът построи в това
място сграда, но такъв не е процесният случай. Оградата на ищеца не е
основание да се приеме наличие на чл.111 ЗТСУ и че същият се е отказал от
частите, които са придадени към ответника и да се приложи даденото в
Решение № 128 от 8.01.2021 г. по гр.д. № 1210/2020 г. Следователно няма
доброволно отстъпване по чл.111 ЗТСУ.
По делото липсват данни за заплащане на парично обезщетение от
страна на ответника или негови праводатели за придаваемите части. Липсват
данни за издаден к.н.а. Както експертизите (л.85, л.205 от делото), така и
удостоверението от общината установява (л.12 от делото), че не са открити
данни за уреждане на сметки по регулация с имота на ответника XXXI-531 и
по другите XXIV-540,539.
Съгласно, Решение № 27 от 8.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4170/2018
г. отчуждителното действие на дворищно-регулационния план е условно -
ако регулацията е приложена. Прилагането на регулацията е възможно по три
начина - чрез плащане /чл. 33, ал. 1, изр. 1 ЗТСУ /отм./, чрез владение и
придобиване по давност на придаваемото се место от имот към съседен
парцел от този от съседите, който е останал във владение на това място /чл.
33, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ /отм./, или чрез издаване на констативен нот. акт на
основание чл. 134, ал. 3 ЗТСУ /отм./. Първата и третата хипотеза не са налице.
9
Ответникът е направил възражение, че мястото е придобито по давност.
Завземането на имота, който се придава по регулация от този, към чийто
парцел се придава и установяване на владение върху тази част в продължение
на десет години е основание да се заснеме фактическото положение в плана,
като имотните граници съвпаднат с парцелните, независимо, че придаваемото
място не е било платено /чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ЗТСУ (отм.)/. Затова
владението в продължение на десет години преди влизане в сила на новия
план на придаваемо по регулация място към съседен парцел по предходния
план е другото основание освен плащането и издаването на нотариален акт по
чл. 134, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) да се приеме, че регулацията е приложена. Ако
регулацията не е приложена, отчуждителното действие на дворищната
регулация за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти
или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо
провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на
ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения
дворищнорегулационен план. В този случай пространствените предели на
правото на собственост не се определя от парцелните линии, включващи и
площите, за които не е приложена регулацията, а се определят от имотните
граници, без да се вземат предвид терените, придадени по регулация, за които
тя не е приложена. В този смисъл е Решение № 423 от 10.11.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1481/2010 г.
По делото е разпит свид. Н----- (л.82 от делото) от която се установи,
че праводателите на ответника и ответникът са владели имота от 1975 г., от
както П---- е купила имота. Свидетелят е майка на П----, която е купила имота
на ответника през 1975 г. Съдът приема, че със свидетелските показания се
установи, че е осъществен фактическия състав на давностно владение –
владение като факт, намерение за своене на имота, то е явно,
необезпокоявано, продължително, без прекъсване, има манифестиране, няма
упражнена сила, спокойно е. Следователно правопридобиващото възражение
на ответника, че е придобил тази част от имота чрез владение е основателно.
Освен това от показанията на свидетелката се установи, че праводателите на
ответника са завзели имота в продължение на повече от 10 години – има
осъществено владение преди плана от 1997 г. Следователно регулацията от
1982 г. следва да се счита за приложена. Следващият материалноправен
въпрос, на който съдът следва да отговори е дали, при доказан фактически
състав на давностно владение се счита и за доказано завземането на имота
по чл. 33 ЗТСУ /отм./. Настоящият съдебен състав приема, че за разлика от
завземането на имота по ЗТСУ, давността изиска и субективен елемент –
намерение за своете на вещта, както и други обективни предпоставки –
демонстрация, липса на нарушено владение и други. Следователно доколкото
давността има по-големи критерии, а завземането по-малко – само фактическа
власт от 10 години, без субективни елементи, то на поставения въпрос следва
да се отговори положително. След като е доказано давностното владение на
10
придаваемото място, то съдът приема, че е налице завземане на имота от
праводателите на ответника. Завземането се доказа и от свид. В--.
Следователно, регулацията от 1982 г. се счита за приложена, което е правен
извод.
Неоснователно е възражението на ищеца, че ответникът не може да
придобие тази част от земята, тъй като не съответства на чл.200 ЗУТ и чл.59
ЗТСУ (отм.). Това е така, тъй като не се придобива реална част, а част, която е
към имота на ответника, следствие на РП от 1982 г. и преминаване на граница
между двата имота по на север. В процесния случай няма значение размерите
на площта, тъй като по делото се установиха факти по завземането на имота,
което има значение за придобиването на продаваемата част на основание
регулация. Предмет на делото не е тази реална част, като самостоятелен обект
на правото на собственост, а като част от кой имот следва да бъзе заснета и
нанесена.
Следователно, след като РП от 1982 г. е приложен, то парцеларните
граници от 1982 г. се превръщат в имотни, като те стават имотната основа, на
която следва да се изработи следващият план. Както установи в.л. в о.с.з.
(л.170 от делото), РП от 1997 г. съвпада с този от 1982 г. и по КК.
Следователно съдът приема, че кадастралната карта правилно отразява
правото на собственост на ищеца спрямо ответника досежно предмета на
спора – южната част от имота. След като е приложим плана от 1982 г., и този
от 1997 г., то липсва грешка с отразяването на имотната граница в КК.
Следователно искът по чл.54, ал.2 ЗКИР е неоснователен.
Неоснователно е възражението на ищеца, че има разминаване на площ
по цитираните н.а. и акта по ЗВСОНИ. Площта не е определящ елемент при
индивидуализацията на земята, тъй като площта е функция от границите.
Затова в изложението по-горе съдът е описал имотите по граници и как те се
променят с течение на времето. Нотариалните актове на страните не биха
могли да съдържат данни за принадлежността на спорната площ към някой от
двата съседни имота, тъй като площта не е решаващ индивидуализиращ белег.
Изводът за принадлежност се прави от техническите експертизи и
приложените към тях скици. В този смисъл е Определение № 184 от
29.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5148/2021 г. Недвижимите имоти се
индивидуализират чрез тяхното местонахождението, вид, номер, площ и
граници. Площта, вида и предназначението на имота са несъществени белези,
които нямат самостоятелно значение за неговата индивидуализация /в този
смисъл решение № 429 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 579/2010 г. на ВКС, ІV
г. о., решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. на ВКС, І г. о.,
решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, І г. о. и
др./. При сега действащата система на вписване на актовете по чл. 4, б. "а" ПВ
- по партида на собственика /чл. 36 ПВ/, номерът на имота по действащ за
територията подробен устройствен план, кадастрална карта, КВС или план за
земеразделяне, не е съществен идентификационен белег (Решение № 129 от
14.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3314/2017 г., I г. о., ГК).
11
Ето защо е без значение написаното в Удостоверението от общината, че
възстановеният имот е по РП от 1978 г., но с квадратурата по РП от 1959 г.
(л.12, 109 от делото). На това основание съдът не взе предвид представеното
удостоверение в частта за разминаване на площите. Това е въпрос на
преценка от съда, а не от общината. Както съдът маркира по-нагоре
квадратурата е без значение, тъй като съдът следва да изследва границите на
имота. Единствено значение има изменението на имотните граници въз
основа на изменение на регулационните планове с течение на годините, до
приемането на ЗУТ (с изключение на чл.16 ЗУТ).
При това изследване съдът даде обяснения, кой регулационен план
счита за приложен и по-точно защо не прилага плана от 1959 г., тъй като
приложеният план определя имотната основа. При вярното определяне на
граници, площта ще е функция от нея и подлежи на пресмятане от в.л.
На следващо място, неоснователно е твърдението на ищеца, че същият е
собственик на имота по РП от 1959 г. На първо място, съдът направи извод,
че РП от 1982 г. е приложен, поради което планът от 1959 г. е отпаднал.
Независимо, че имотът е възстановен по граници от 1959 г., той се
възстановява само при съществуващи същите граници, като се отчита вещно-
прехвърлителното действие на планове. Второ, грешката между РП от 1959 г.
и КК е рамките на допустимата, поради което съдът прилага чл.18 Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри /ДВ бр. 4/13.01.2017 г.,
последно изменение ДВ, бр. 72/31.08.2021 г./.
Законодателят обаче е дефинирал в чл. 54, ал. 3 ЗКИР и кога не е
налице грешка в кадастралната карта при разминаване между определените
кадастрални точки на поземлен имот и геодезическото му измерване, като е
изходил от възможни незначителни неточности при отразяването в плановете
и измерването. Нормата на закона е конкретизирана в чл. 18 от Наредба №
3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, която е отменена, считано от
13.01.2017 г. Съгласно чл. 18, ал. 4, т. 2 б. "б", допустимите стойности на
несъответствие при липса на материализирани на место трайни граници са
били до 90 см. Към настоящият момент действа Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри /ДВ бр. 4/13.01.2017 г., последно изменение
ДВ, бр. 72/31.08.2021 г./, която е приложима към спора, с оглед това, че КК се
подържа в актуално състояние, а правото на собственост се установява към
настоящия момент. Нормата на чл. 18, ал. 4, т. 2 от тази наредба е аналогична,
урежда същата хипотеза, като определя допустима стойност на разминаване в
урбанизирани територии – равна или по-малка от 60 см. В този смисъл е
Определение № 50540 от 19.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2294/2022 г.
От изслушване на вещото лице по ДСТЕ се установи, че разликата
между КП от 1959 г. и КК, на места е 31 см., която е най-голямата стойност
12
(л.170 от делото). Следователно другите разлики са под тези 31 см. Ето защо
съдът приема, че грешката между КП от 1959 г. и сега действащата КК е в
рамките на допустимото отклонение. И на това основание, твърденията на
ищеца, че е собственик на възстановения имот от 1959 г. е неоснователно.
Съгласно чл.20, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.
разликата в площта на имота, записана в кадастралния регистър на
недвижимите имоти и в документа за собственост, не се счита за грешка и не
е основание за изменение на кадастралната карта. Ето защо е безпредметно да
се обсъжда колко е площта на процесния имот и дали площта представлява
грешка.
Доколкото ищецът не успя да докаже че е собственик на процесната
част, за която твърди, че неправилно е заснета в границите на имота на
ответника, то и ревандикационният иск за предаване на владение следва да се
отхвърли като неоснователен.
Ето защо следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и
недоказан, предявения от К. И. Б., ЕГН **********, гр. София, бул. „---
срещу „-“ ООД, ЕИК --, гр. София, бул. „-----, иск с правна квалификация
чл.54, ал.2 ЗКИР, с който К. И. Б. да бъде признат по отношение на „-“
ООД, че е собственик, на основание покупко-продажба, регулация и
реституция, на реална част от имот с идентификатор --- (УПИ V-530 от
кв.207д по плана на гр. София, м. „----“), намираща се между т.8,9,3,7,8 от
комбинирана скица, находяща се на л.93 от делото, която част представлява
площ, заключена между границата по сега действащата кадастрална карта и
линията по регулационния план от 1959 г., която част погрешно е заснета и
нанесена в кадастралната карта и кадастрални регистри в имот на ответника --
-- (УПИ VI-531 от кв.207д по плана на гр. София, м. „----“), а е следвало да
бъде включена в имота на ищеца ---, която грешка се изразява в погрешно
отразяване на граница между двата имота ---- и ---, като навлизането започва,
считано от бул. „А------ П-------“ и завършва до границата с ------ (УПИ XIV-
539 от кв.207д по плана на гр. София, местност „----“), като погрешното
отразяване на границата между двата имота е по регулационния план от 1978
г., 1982 г. и 1997 г., а не по регулационната линия от 1959 г.
Следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан,
предявения от К. И. Б., ЕГН **********, гр. София, бул. „--- срещу „-“ ООД,
ЕИК --, гр. София, бул. „-----, иск с правна квалификация чл.108 ЗС, с
който „-“ ООД да бъде осъден да предаде владението на К. И. Б. върху имота,
описан като предмет на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият представя списък по чл.80 ГПК (л.183 от
делото), съгласно който претендира възнаграждение за адвокат в размер на
2000.00 лева (л.63 от делото) и 1000.00 лева депозит за вещо лице (л.119 от
делото). Неоснователно е възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК. Делото
13
е сложно от фактическа и правна страна. От фактическа – изследване се
цялата история на имота от 1959 г. до сега, има осъществени много сделки,
реституции, придобивни способи по ЗУТ, различни регулационни планове.
От правна страна, делото също е сложно с оглед прилагане на решенията за
приложена регулация и норми по Временна наредба за приложение на
ЗПИНМ-отм., ДВ, бр. 45/1959 г., Правилник за приложение на ЗПИНМ –
отм., ДВ, бр.76/1960 г., Закон за териториалното и селищно устройство
/ЗТСУ/ - отм., ДВ, бр.29/1973 г. Ето защо общият размер разход, който следва
да се признае да ответника е 3000.00 лева.
Ето защо К. И. Б., ЕГН **********, гр. София, бул. „--- следва да бъде
осъден да заплати на “-“ ООД, ЕИК --, гр. София, бул. „----- сумата от
3000.00 лева (три хиляди лева), представляващи разноски по гр.д. №
32710/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
К. И. Б., ЕГН **********, гр. София, бул. „--- срещу „-“ ООД, ЕИК --, гр.
София, бул. „-----, иск с правна квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР, с който К.
И. Б. да бъде признат по отношение на „-“ ООД, че е собственик, на
основание покупко-продажба, регулация и реституция , на реална част от
имот с идентификатор --- (УПИ V-530 от кв.207д по плана на гр. София, м. „--
--“), намираща се между т.8,9,3,7,8 от комбинирана скица, находяща се на
л.93 от делото, която част представлява площ, заключена между границата
по сега действащата кадастрална карта и линията по регулационния план от
1959 г., която част погрешно е заснета и нанесена в кадастралната карта и
кадастрални регистри в имот на ответника ---- (УПИ VI-531 от кв.207д по
плана на гр. София, м. „----“), а е следвало да бъде включена в имота на ищеца
---, която грешка се изразява в погрешно отразяване на граница между двата
имота ---- и ---, като навлизането започва, считано от бул. „А------ П-------“ и
завършва до границата с ------ (УПИ XIV-539 от кв.207д по плана на гр.
София, местност „----“), като погрешното отразяване на границата между
двата имота е по регулационния план от 1978 г., 1982 г. и 1997 г., а не по
регулационната линия от 1959 г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от К.
И. Б., ЕГН **********, гр. София, бул. „--- срещу „-“ ООД, ЕИК --, гр.
София, бул. „-----, иск с правна квалификация чл.108 ЗС, с който „-“ ООД
да бъде осъден да предаде владението на К. И. Б. върху имота, описан като
предмет на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР.
НЕРАЗДЕЛНА част от решението е скицата на процесния имот, която
се намира на л.93 от делото
ОСЪЖДА К. И. Б., ЕГН **********, гр. София, бул. „--- следва да
14
бъде осъден да заплати на „-“ ООД, ЕИК --, гр. София, бул. „----- сумата от
3000.00 лева (три хиляди лева), представляващи разноски по гр.д. №
32710/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15