Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
05.12.2019 година град: Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ПЪРВИ наказателен състав
на 25 ноември Година: 2019
В публичното заседание в
следния състав:
Председател:
БЛАГА БОЗОВА
Секретар: ПЛАМЕНА ЯНКОВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдия
БОЗОВА
а.н.дело № 1361 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 6095 от
19.04.2019 г. на началник на отдел „Контрол по РПМ” Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол” Агенция „Пътна инфраструктура” София, с което на
Й.Н.Ж. *** на основание
чл.53, ал.1 от Закона за пътищата е наложено административно
наказание глоба
в размер на 1000 (хиляда) лева.
Жалбоподателят Й.Н.Ж. чрез упълномощен представител в съдебно
заседание поддържа жалбата си и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна изпраща представител, който оспорва жалбата
и моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени доводите и становищата на страните, приетите
доказателства и служебно провери правилността на издаденото наказателно
постановление /НП/, намира за установено:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице,
поради което е допустима.
Жалбата е основателна.
На 02.04.2019 г.,
в 17:00 часа, на път I-
Жалбоподателят
е спрян за проверка докато управлявал, осъществявал движение на
МПС с две оси (самоходна пръскачка) марка „MAZZOTTI”, модел „MAF4180”
с peг. № СТ 07572.
В процеса на
проверката е направено измерване от проверяващите, при което е
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва: - Измерената
широчина на ППС е
Измерването е
извършено с техническо средство — ролетка 1308/18 (
Измерените
параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла
на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно
по чл.2 на Наредбата. Съгласно чл.26 ал.2 т.1 б.„а” от ЗП,
движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).
За така
измерените параметри на ППС при проверката, жалбоподателят не е представил
на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно
извънгабаритно по чл.2 на Наредбата.
Свидетелят Д. възприел
нарушение по чл.26 ал.2 т.1 буква „а" от ЗП, поради което
на място съставил
и връчил на жалбоподателя акт за нарушение /АУАН/, въз основа
на който е издадено процесното НП.
НП е
издадено за нарушение на чл.26 ал.2 т.1, буква „а” от Закон за пътищата
във връзка с чл.37 ал.1 т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
На основание
чл.53 ал.1 от Закона за пътищата на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба
в размер на 1000.00 (хиляда) лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Съдът констатира съществени процесуални нарушения при издаването
на НП, които са основание за отмяна на същото без да се разглежда спора по
същество.
Съгласно чл.56, ал.3, т.1 от Закона за пътищата „Наказателните постановления се издават за
републиканските пътища - от председателя на управителния съвет на агенцията или
от упълномощено от председателя на управителния съвет длъжносностно
лице от агенцията”.
Цитиранато в процесното НП пълномощно с Вх. № П-285/07.12.2018 г. е подписано
от ръководител на АПИ, който към датата на съставяне на НП не ръководи
агенцията. Съответно към датата на съставяне на НП, председателят на УС на АПИ
е различен от настоящия председател на УС на агенцията. В тази връзка е налице
отсъствие на материална компетентност от АНО да издаде конкретното наказателно
постановление.
От представените по
делото доказателства - разпечатки от официалната страница на АПИ се установява,
че Георги Терзийски - председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура" заема тази длъжност от 31 януари
Това са и ноторно
известни факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени и при служебна
проверка на електронната страница на АПИ www.api.bg – раздел „За нас/Управителен съвет”.
По делото липсва
пълномощно от Георги Терзийски, в качеството му на председател на УС на АПИ, по
силата на което Я.М.И.да има правото да издава НП.
По делото е приложено
пълномощно от 07.12.2018 г., цитирано и в НП, с което Светослав Глосов –
Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” е
упълномощил Явор Иванов да издава НП.
Видно от официалния сайт на въззиваемата страна, считано
от 31.01.2019 година Председател на управителния съвет на Агенцията е Георги
Терзийски. Следователно, към датата на издаване на процесното НП – 15.05.2019
година Агенцията има нов председател. Няма доказателства същият да е
упълномощител, респ. на издателя на НП да са делегирани правомощия да издава
НП, което води до съмнения досежно компетентността на наказващия орган.
Липсата на нарочно оправомощаване в полза на издателя на
НП квалифицира същото като издадено от некомпетентен орган.
При това положение за съда не съществува друга възможност,
освен да отмени атакуваното НП само на това основание, без да разглежда спора
по същество.
Съгласно чл.47 ал.1
б.„а" и „б" ЗАНН, административни наказания могат да налагат
ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете
на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или
да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от
съответния закон или указ.
Според чл.47 ал.2 от ЗАНН ръководителите по буква „а” могат да възлагат правата си на наказващи
органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в
съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет.
Следователно, за да
има правото едно длъжностно лице да съставя НП, АНО трябва да бъде оправомощен
от председателя на управителния съвет на агенцията. След като представените
пълномощни и заповеди не са издадени от действащия към онзи момент ръководител
на АПИ, не е налице и надлежно оправомощаване на АНО да издава НП, поради което
обжалваният акт следва да бъде отменен само на това основание - като издаден от
некомпетентен (ненадлежно упълномощен) орган.
На второ място, налице е
разминаване между описаното деяние като фактическа обстановка и сочената за
нарушена правна норма.
В НП е посочен за нарушен
чл.26, ал.2, т.1, б.„а" от Закона за пътищата - дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват: в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия: движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. Твърди се от наказващия орган, че жалбоподателят
осъществявал движение с описаното извънгабаритно ППС в нарушение на
горепосочената забрана без разрешение/разрешително или квитанция за платени
такси/. Това твърдение на АНО е в противоречие с императивната разпоредба на
чл.8, ал.3 от Наредба № 11 на МРРБ (Нова - ДВ, бр. 97 от
Според цитираното
Приложение № 6 към чл.8, ал.3 от въпросната наредба:
(Ново - ДВ, бр. 97
от
и конкретно точка
8. Път I-5 (Е 85): Русе - Бяла - Полски Тръмбеш -
Велико Търново - Дебелец - Дряново - Габрово - Шипка - Казанлък - Стара Загора - Средец - Димитровград - Хасково - Конуш -
Черноочене - Кърджали - Момчилград - Маказа - граница Гърция.
На практика жалбоподателят
водач на процесното превозно средство е
санкциониран за това, че няма разрешение за движение на извънгабаритно ППС по
път „на път I-
Освен това съгласно
разпоредбата на чл.11 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, лицата, които извършват
превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните
ППС, а съгласно чл.15 ал.3 от същата Наредба, лицата, на които е възложено
задължението да снабдят описаните превозни средства със съответните документи,
са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват
превозите, като е предвидено, че същите са длъжни да подадат в Агенция „Пътна
инфраструктура” или в съответното областно пътно управление или община
заявление за издаване на необходимото разрешително по образец.
Жалбоподателят не е
собственик на ППС. Това е видно от представените по делото свидетелство за
регистрация на ППС и трудов договор.
От друга страна,
според легалната дефиниция, съдържаща се в §1, т.5 от ДР на Закона за
автомобилните превози, жалбоподателят не е „превозвач” по смисъла на закона.
Водачът на автомобила /тежкотоварен и/или извънгабаритен/ няма задължение за
снабдяване със съответно разрешително и липсата на последното у него не може да
му бъде вменена във вина, следователно не следва да бъде санкциониран по
посочения ред.
На трето място, в посоченото в НП
нарушение са налични две отделни хипотези и правни норми - че водачът няма
издадено разрешение или че не е представил квитанция за платени такси.
В НП следва да бъде
уточнено за кое от двете нарушения същият е санкциониран. Недопустимо е да се
предполага волята на административно наказващия орган /АНО/, коя от двете
хипотези е имал предвид, нито тази воля подлежи на тълкуване по време на
съдебното оспорване. Волята на АНО следва да е ясно и обективно изразена което
в настоящия случай не е така, което нарушава правото на защита на
жалбоподателя, тъй като същият не разбира в какво нарушение е обвинен.
От друга страна,
наложената санкция на водача на ППС се основава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП,
съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25,
чл.26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП
или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя.
В тази връзка
следва да се отбележи, че разрешението за движение на извънгабаритно ППС се
издава от органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП - от управителния съвет на
агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от
агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини -
за общинските пътища, но в хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредба № 11 се заплаща
такса, не се издава индивидуален административен акт.
При преценка на извършеното
нарушение следва да се има предвид разпоредбата на чл.8 ал.6 от Наредба № 11 на
МРРБ, според текста на която „За колесни трактори, тракторни ремаркета и друга
колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа
съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, с
допустими размери над определените по чл.5 ал.1, но до посочените в чл.15 ал.8
размери, маса и натоварване на ос, се издава едногодишно разрешително по ал.3
след заплатени пътни такси при условията и по реда на чл.18 ал.3 от Закона за
пътищата".
В тази връзка от
описаната в НП фактическа обстановка и цитирани правни норми не става ясно кое
точно се приема от АНО за извършено нарушение - че липсва издадено разрешително
или че не е заплатена съответната такса, които са две отделни деяния. Т.е. е очевидно, че не е
индивидуализирано твърдяното нарушение, което е самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Освен това в
издаденото наказателно постановление не е посочен конкретно кой от двата
документа, удостоверяващ разрешението за движение на ППС - то, е приел
наказващия орган, че не е представил жалбоподателят - разрешително или
квитанция за платени пътни такси, което нарушава правото на защита на
жалбоподателя и същият е изправен пред невъзможност да разбере какво нарушение
му се вменява във вина.
На четвърто място, в конкретния
случай управляваният от жалбоподателя състав от ППС с посочените за нарушени
габаритни размери попада в определението на чл.3 във връзка с чл.6,ал.1, буква
„ б" и чл.5, ал.1, т.1, буква „А" от Наредбата на МРББ за движение на
извънгабаритни ППС, но нарушени габаритни размери сочи и на изключението по
чл.8, ал.5 и специалната и такава по ал.6 във връзка с чл.14, ал.3 от същата
Наредба. Следователно, движението му не може да бъде квалифицирано като
нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б."а" от ЗП, защото тази
норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС без
разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на тежки
ППС до определени параметри на широчина, височина, дължина, без издадено
разрешение при заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното
от водача ППС отговаря на условията на чл.14 ал.3 от Наредба № 11/2001 г.,
административно наказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си
установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177 ал.3 от
Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно
наказание "глоба" от 500 лв. до 3 000 лв. за управление на ППС,
което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи
нормите, определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен
установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и
реда за движение на ППС - след заплащане на такса, са определени от Наредба №
11/03.07.2001 г. издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС.
Следователно, когато движението на извънгабаритно, тежко ППС се
извършва без необходимото разрешително по чл.8 ал.2 от
Наредбата на МРРБ е налице нарушение на чл.26, ал.2 т.1, буква "а" от
ЗП и се осъществява състава на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП. Когато движението на
ППС се извършва без заплатената такса по чл.14 ал.3 от Наредбата, се
осъществява състава на чл.177 ал.3 от ЗДвП, а не на чл.53 ал.1 т.2 от ЗП. В
тази връзка следва да се приеме, че заплащането на дължимата такса по чл.14
ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. срещу издадена квитанция, не означава
получено по облекчен ред разрешение за движение на тези ППС по пътищата от
републиканската пътна мрежа, поради което движението на извънгабаритно, тежко
ППС при липсата на разрешение по общия ред или по реда на чл.14, ал.3 от
Наредбата не съставлява нарушение на чл.26 ал.2 т.1 от Закона за пътищата и
съставомерно деяние по чл.53 ал.1 т.2 от ЗП. Разрешението за движение на тежко
ППС се издава от органа, посочен в чл.26 ал.3 от ЗП, а в хипотезата на чл.14
ал.3 от Наредбата се заплаща такса, не се издава индивидуален административен
акт. Следователно, налага се извода, че дадената правна квалификация
не съответства на формулираното изпълнително деяние. Тези пороци на
административнонаказващия акт обективно водят до ограничаване правото на защита
на привлеченото към отговорност лице.
В случая, както се посочи по
горе, са
допуснати и съществени формални нарушения при издаване на наказателното
постановление, които налагат отмяната му на формално основание без да се
разглежда спора по същество.
Водим от изложените съображения и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 6095 от 19.04.2019 г. на началник на отдел
„Контрол по РПМ” Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” Агенция „Пътна
инфраструктура” София, с което на Й.Н.Ж. *** на основание
чл.53, ал.1 от Закона за пътищата е наложено административно
наказание глоба
в размер на 1000.00 (хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд град Стара Загора пред Административен съд
Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: