Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260002 Дата 24.08.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение, Трети
търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги
Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 08.юли 2020
г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг.
дело номер № 153/ 2020
г. на ПАС
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на
ищеца „Ю.Б. „АД ЕИК *********
като правоприемник ва „Ю.И Е.Д.Б. „АД, предсатвялана от адвокат А. Х. от САК, редовно упълномощен от изпълнителните директори
на банката против
Решение № 708 от 23.12.2019
г.,постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело№538/2018 г
По силата на
обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от „Ю.Б. „ АД ЕИК********* против Г.Т.П. с ЕГН:********** иск по чл.79 ЗЗД във връзка с чл.430 ТЗ за заплащане на следните суми:
сумата 86 312.09 швеийцарски франка- част от получена и непогасена
главница,дължима по договор за
кредит за покупка на недвижим имот № ******
от 10.01.2008 г. и допълнителни споразумения към него, като общият размер на
претендираната главница е 87 133
швейцарски франка.
Сумата 1 850.18 лева,представляваща разноски за нотариални такси, направени от
банката по същия договор за банков
кредит.ведно със законните лихви върху сумите,считано от датата на подаване на
исковата молба в съда-09.07.2018 г.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването,че решението
е постановено в нарушение на чл.293,ал.3 ТЗ Жалбоподателят счита
,че ответника не е оспорил
действителността на договора за банков кредит,респ. на погасителния план към
него. Поддържа се становището , че
погасителния план няма самостоятелен характер и не поражда
задължение за плащане.
Второто оплакване във въззивната жалба е, че обжалваното
решение е постановено в нарушение на чл.143 от ЗЗП на което основание съдът е
обявил нищожността на клаузите на
чл.1, чл.2,ал.1 ,чл.6,ал.2 и чл.20 -22 от договора за банков кредит
По отношение на тези клаузи не е била налице хипотезата на чл.143,т.10 от ЗЗП,тъй
като ответникът е имал възможност да се
запознае предварително със съдържанието на договора и съзнателно и избрал кредита да му бъде отпуснат във швейцарски
франкове поради изгодния валутен курс
към датата на сключването на договора. Излагат се съображения,че неправилно в
обжалваното решение съдът е приел, че
клаузите са неравноправани по смисъла на чл.143,т.11 ЗЗП и
чл.143,т.12 от същия закон.
Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяване на
въззивно решение по съществото на спора, по силата на което да се уважат изцяло
предявените искове.
Ответника по
въззивната жалба Г.Т.П. чрез
процесуалния си представител адвокат Р.С.
поддържа писмен отговор, съгласно което въззивната жалба е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след
преценка на изложените във въззивната
жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното :
Предявеният иск е
осъдителен с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ.
По делото е
установено, че спорното
правоотношение е възникнало по силата на договор за кредит от 10.01.2008 г.
за покупка на недвижим имот под № ******
от 20.01.2008 г. Кредитор по този договор е „Ю.И Е.Д.Б. %АД,правоприемник на
която банка е ищецът „Ю.Б. „АД. ,а
кредитополучател е ответника Г.П.Т.. .
Съгласно чл.1 от договора банката се е задължила да предостави на кредитополучателя „кредитен
лимит в швейцарски франкове“ в размер на
равностойността в швейцарски франкове
на 50
000 евро по курс „ купува“ на
швейцарския франк към евро на
банката в деня на усвояване на кредита,както следва:
-Равностойността в швейцарски
франкове на 5 133 евро по курс “ купува“ за швейцарския франк към евро в
деня на усвояване на кредита за покупка
на недвижим имот,надлежн индивидуализиран в договора.
- равностойността в швейцарски
франкове на 44 887 евро по
курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита за други разплащания.
В чл.1,ал.5 от договора е
посочено, че курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката се формира
от официалния курс „продава“ на евро към
лева на Банката, разделен на официалния курс „ купува“ на швейцарския
франк към лева на банката. По
делото е представено Приложение №1,подписано от страните, в което се удостоверява, че датата на която кредита е усвоен е 31.01.2008 г..,към която дата
приложеният курс „ купува“ за швейцарски
франк към евро е 1.646638, като определеният съобразно този курс размер на
предоставения кредит,усвоен от кредитополучателя е 82 332 швейцарски франка.
В чл.2,ал.1 от договора е
определен начина на реалното усвояване
на кредита, който се усвоява „ по блокирана сметка в швейцарски франкове“,след
представяне в банката на определени
условия. В тези условия е посочено и представяне на молба за превалутиране на
кредита /по образец/ на банката.
След изпълнението на тези условия от страна
на кредитополучателя усвоеният кредит в
швейцарски франкове се превалутира
служебно от банката в евро по
търговския курс „Купува“ на швейцарския
франк към евро ва банката за съответната валута в деня на усвояването. Съгласно
чл.2,ал.3 от договора усвоеният в швейцарски франкове кредит се превалутира
в евро по открита от кредитополучателя
банкова сметка, ***. Още на този етап
възниква въпроса как точно кредита е усвоен в
швейцарски франкове след като
кредитополучателя е получил по сметката си
сумата в евро, в която
валута е била валута на плащането по договора за покупка
на недвижимия имот. На този въпрос ще отговорим по –късно в изложението.
Съгласно чл.5,ал.1 от договора
крайният срок за погасяване на кредита,включително дължимите лихви е 348
месеца,считано от датата на усвояването на кредита – 31.01.2008 г.,посочена в
Приложение № 1.
Съгласно чл.6,ал.1 кредитополучателят погасява кредита на месечни
вноски,включващи главница и лихва с размер на всяка вноска,съгласно Приложение № 2- неразделна част от договора.
В разпоредбата на чл.6,ал.2 от
договора е предвидено, че погасяването
на кредита се извършва във валутата,в
която същият е разрешен и усвоен- швейцарски франкове В случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по
главницата и/ или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове по сметката си,но има средства в лева или в евро по своите
сметки в банката,погасяването на кредита може да се извърши от банката освен
във валутата на кредита и в лева или в
евро след служебното превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по
курс „продава „ на банката за швейцарски
франк към лева / евро. Този курс на
превалутиране е дефиниран в чл.6,ал.4 от договора.
Предвидена е и възможността при определени условия
банката да обяви кредита за частично
или изцяло за предсрочно изискуем. Съгласно чл.18,ал.1 от договора при
непогасяване на която и да е вноска по кредита банката има право да направи
кредита предсрочно изискуем.В чл.18,ал.2 от договора е предвидено, че при
неизпълнение на три последователни месечни погасителни вноски,изцяло или
частично,целият остатък по кредита се превръща / автоматично/ в предсрочно изискуем.
Особено внимание заслужава разпоредбите, съдържащи се в глава Шеста „ Специални условия“.
Съгласно чл.20 от договора кредитополучателят има право да поиска от
банката да превалутира предоставения му
кредит в швейцарски франкове, съответно в български лева или евро по обявения
курс „купува“ на банката за
швейцарски франкове на датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на
превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката.
В чл.21 е дадено определение на понятието „превалутиране“,което представлява
промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което
следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата
валута на кредита при изчисляване на
лихвата по същата.
В чл.22,ал.1 от договора кредитополучателят декларира,че е запознат и
съгласен с обстоятелството ,че промяната на обявения от банката курс „купува“
и/или „продава „ на швейцарския франк
към българския лев или евро, както и превалутирането по чл.20 от договора,може
да има за последица, включително и в случаите на чл.6,ал.2 от
договора,повишение на размера на дължимите погасителни вноски по
кредита,изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя еметка риска от
такива промени и повишаване,както и е съгласен да поеме всички вреди,включително
и пропуснати ползи.,произтичащи от
промяната във валутните курсове и новите лихви дължими по превалутирания
кредит. Във втората алинея на чл.22 от договора
кредитополучателят декларира, че
изцяло е запознат и разбира
икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл.6,ал.2 и чл.20 до 22 от договора, както и че е
съгласен с настъпването им.
По делото са приложени две допълнителни споразумени към договора за
кредит,от които първото е 30.04.2010 г.,а второто е от 30.06.2011 г. Чрез тези две
споразумения са преоформени
задълженията на кредитополучателя чрез натрупване на редовната
главница Предвидени са периоди на облегчен режим на погасяване на кредита на
равни месечни погасителни вноски. Съгласно условията на допълнителните споразумения
след изтичането на периода на облегчено погасяване на дълга към него се натрупва начислената, но непогасена през периода лихва.
В крайна сметка в резултат на преоформянето на дълга по начина договорен в споразуменията размера на
усвоената от кредитополучателя главница възлиза
на 88 642.46 швейцарски
франка. Всъщност с оглед на направеното
от ответника оспорване, че не е
подписвал двете споразумения,нито двете молби за предоговаряне на кредита –
се оказа,че споразуменията са едностранно изготвени и подписани. Но не са
подписани от ответника Г.П..
Заключенията на едноличната и на тройната графологични експертизи са стигнали до еднозначен и
категоричен извод, че положените подписи за кредитополучател „в двете
допълнителни споразумения от 30.04.2010 г. и 30.06.2011 г., както и в двете
молби за предоговаряне на кредита- не са изпълнени от ответника
Г. Т.П.. Правилно при това положение
първоинстанционният съд е изключил тези документи от доказателствата по делото.
Това означава, че отношенията между страните са уредени съгласно
сключения договор за банков кредит,а кредита не е бил преструктуриран по
начина, по който се твърди от банката.
Първият проблем, който се
поставя във въззивната жалба
е,че погасителния план няма самостоятелен характер и липсата му не
влияе на валидността на договора за банков кредит.
Всъщност ответника в отговора на исковата молба не е оспорил
валидността на договора за банков кредит,оспорил е само, че не е подписал
погасителния план, което е безспорно и
видимо..
При това положение първият съд
е приел, че при неподписан
погасителен план не може да се определи
падежа и размера на дължимите
погасителни вноски. Този извод на съда не се споделя от въззивния съд ,тъй като в чл.6,ал.1 от договора е посочено, че кредитът
се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва.Освен това в чл.7,ал.1 от договора е
предвидено, че погасителните вноски се
изплащат ежемесечно, като падежът на
всяка погасителна вноска е „ всяко число на месеца, следващо датата на
усвояване на кредита“ Тази дата,както
вече бе коментирано е посочена в Приложение № 1 /31.01.2008 г/, което е
подписано от кредитополучателя..
Очевидно същият е бил наясно не само с падежа, но и с размера на месечните
погасителни вноски.
От заключението на съдебно –икономическата експертиза става ясно ,че
първите осем погасителни вноски от №1 до № 8 са внесени в същия размер, който е
в неподписания от ответника погасителен план, а именно: 459.91 шв.франка.
След като е изплатил пог.вноска № 8 кредитополучателят е допуснал забава на
следващите вноски, което според банката е наложило предоговаряне на кредита. Оказва се обаче,
че предоговаряне в юридическия смисъл на
това понятие няма – двете споразумения не са подписани от ответника.
По тези съображения ПАС приема
,че изискуемостта на вземането за главница не настъпва с изтичането на крайния срок от действието
на договора през 2040 г.
Жалбоподателят се
аргументира с разпоредбата на чл.293,ал.3 ТЗ,която норма
се отнася до нищожност на сделка,поради
неспазването на писмена или друга форма,необходима за действителността на
търговска сделка. Съгласно
чл.430,ал.3 ТЗ договорът за банков като кредит е именно търговска сделка и се сключва в писмена форма ,която безсъмнено е
спазена в конкретния случай.
По-голямата част от изложеното
във въззивната жалба се основава на
чл.293,ал3 ТЗ,която разпоредба в настоящия казус е неприложима, тъй като
ответника не оспорва валидността на
договора за банков кредит. Не оспорва и че е подписал същия.
Единственото което оспорва е,че
двете допълнителни споразумения не са подписани от него, както и че не е подписал
погасителния план. Този план обаче няма самостоятелен характер и както вече бе
коментирано паадежа на всяка една погасителна вноска е определен в чл.7 от договора
във вр. с Приложение №1 от 10.01.2008 г.Липсата на подписан от кредитополучателя погасителен
план не се отразява на валидността на
договора за банков кредит – такъв извод първоинстанционният съд не е направил в решението си.
Точно обратното – при отделяне
на безспорните от спорните факти съдът изрично е приел, че ответника не
оспорва сключването на процесния договор за кредит.
Не
оспорва и валидността на договорните клаузи с изключение на разпоредбите на чл.1 ,чл.2, чл.3,чл.6,чл.20
и чл.22 от договора,които счита за неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП и следователно
нищожни.Това оспорване на посочените клаузи
е направено в подробния отговор на исковата молба и се поддържа
отново в допълнителния отговор на допълнителната
ИМ.
Следователно валидността на
останалите клаузи от договора за кредит не се оспорва,договорът е сключен в
изискуемата съгласно чл.430 ТЗ писмена форма и за съда е необяснимо защо
жалбоподателят се позовава на чл.293,ал.3 ТЗ. Неподписания погасителен план не е от съществено значение,
тъй като падежът на месечните вноски е
определен в самия договор – чл.7,ал.1.
Проблемът по настоящото дело е дали оспорените от ответника клаузи са нищожни или
валидни, в зависимост от който ще се отговори на въпроса дали кредитополучателят
на главницата по кредита в швейцарски франкове.
Съгласно чл.1,ал.1 от договора
банката предоставя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 50 000 евро по курс
„купува“ за швейцарски франк към евро на
„Ю. И Е. Д. „АД в деня на усвояване на кредита за покупката на недвижим имот.
Съгласно чл.2,ал.1 от договора
разрешения кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове,която е
на името на кредитополучателя Г.П.. Интерес представлява въпроса как точно кредитополучателят е усвоил кредита в
швейцарски франкове, при положение , че няма достъп до сметката си, която е
блокирана. Съгласно чл.2,ал.3 от договора кредитът отпуснат в швейцарски
франкове се превалутира служебно от банката в евро по търговския курс „купува
„на банката.
В крайна сметка от заключението на ССЕ се оказва, че
ответника е получил кредита си за покупка на жилище в националната
валута – в лева, в която е закупен недвижимия
имот. В този случай швейцарския
франк, в която валута е
сключен договора за банков кредит
има „ „функцията на парична виртуална
единица,служеща за изчисление“. Това е оригинална и точна формулировка в
мотивите на Решение № 384 от 29.03.2019 г. на ВКС по т.д.№ 2520/2016 г. на
първо т.о. ТК. Както правилно е отбелязъл
съдът в обжалваното решение паричен поток на швейцарски франкове от
банката – кредитор към кредитополучателя няма. И няма как да има
,тъй като сметката в швейцарски франкове е била блокирана.
Реалният поток
от банката към кредитополучателят ,
след служебното превалутиране на
швейцарските франкове в евро и от евро в български лева, води до извода, че
. кредитът е бил усвоен в националната валута,а не във виртуалната валута. Тази валута
не е позната като валута на плащане на пазара на недвижимите имоти в България,който е използвал
националната, резервната валута /евро/ и щатски долари.
Оспорените от ответника клаузи на чл.1,чл.2
,чл.3, чл.6 и чл.20 и чл.22, които счита
за неравностойни, тъй като имат за
резултат прехвърлянето изцяло
върху кредитополучателя – потребител по смисъла на ЗЗП рисковете относно
колебанията на валутния курс на виртуалната валута.
По делото е безспорно ,че на ответника е предоставен жилищен кредит
по ЗКИ,който не е бил предназначен за
извършване на търговска или
професионална дейност. В този смисъл ответника има качеството на „потребител „ по смисъла на §
13,т.1 от ДР на ЗЗП,а банката е търговец по смисъла на §13,т.2 от ДР на ЗЗП.
Понятието за неравноправна клауза
е дефинирано в Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т.д.№3539/2015
г. на второ т.о. ТК на ВКС,като същото е
изведено от задължителна практика на СЕС,посочена
в решението.
„
Неравноправна е неиндивидуално уговорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута,последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин,така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора и когато при проверката й за
неравноправия характер бъде констатирано,че въпреки изискванията за добро съвестност
тя създава, във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните,произтичащи от договора, като в този случай за
валутните разлики приложения не намират изключенията на чл.144,ал.3 ЗЗП.“.
Това
определение на понятието за неравноправна клауза е изведено от задължителната практика на СЕС и конкретно от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
Съгласно чл.4,пар.2 от същата Директива и чл.145,ал.2 от ЗЗП преценката
за неравноправния характер на клаузите
не се свързва нито с основния предмет на договора,нито със съответствието на
цената и възнаграждението, от една страна и по отношение на доставените стоки
или предоставените услуги от друга,при условие, че тези клаузи са изразени по ясен и разбираем
начин. Според т.2 от диспозитива на решението на СЕС по дело
С-186/16, чл4 §2 от Директива 93/13
трябва да се тълкува в смисъл, че
изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем
език, предполага че при договорите за кредит финансовите институции
трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна
информация,която да им позволява да вземат решения,основани на добра информираност
и благоразумие. Във връзка с това изискване това означава, че клаузата съгласно кято кредитът трябва да
бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се
разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка
един среден потребител,относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен може не само
да установи възможното поскъпване
или обезценяване на чуждестранната
валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите
икономически последици от подобна клауза
върху финансовите му задължения.
Както може да се констатира в решението се
съдържа доста сложна формулировка със сложни съставни изречения.
Нещата стават малко по-ясни с
разясненията,дадени в т.50 от
диспозитива на същото решение на
СЕС. В нея е посечено ,че от една страна
потребителят трябва да е добре осведомен,че със сключването на договор за
кредит в чуждестранна валута той се
излага на определен риск,свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде
икономически трудно да понесе при
обезцяняването на валутата, в която получава доходите си.
Това разяснение е много по-ясно и
означава, че след като в конкретния случай
кредитополучателят получава доходите си в български лева, при
обезценката на лева в резултат на
инфлационни процеси той трябва
да погасява кредита си в скъпи
швейцарски франкове,а ще получава доходите си в обезценена национална валута.
Тъй като този риск съществува в
решението е отбелязано,че националната юрисдикция, т.е. българският съд трябва да прецени дали банката е предоставила
на кредитополучателите цялата относима
информация, позволяваща на потребителите да преценят по –задълбочено икономическите
последици от клаузата, съгласно която погасяват
кредита си в същата чуждестранна валута , в която той е получен.
В решението се подчертава, че постоянната практиката на СЕС се основава върху това,
че системата на защита на потребителя,
въведена в Директива 93/13 ЕИО се основава на
идеята , че потребителят е в
положение на по-слабата страна в
отношенията си с продавача или доставчика. При това той е в това положение
както при преговорите, така и на степен на информираност – положение, което го
принуждава да се съгласява с установените
предварително от продавача или доставчика условия,без да може да влияе върху съдържанието им.
В
диспозитива на определението по
дело № С-119/17 е посочено, че чл.3 до чл.5 от Директива №93/13ЕИО на Съвета
следва да се тълкува в смисъл, че националната
юрисдикция може да
прецени като неравноправна клауза в кредитен договор,последиците от
която са цялостното прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е
съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и при проверката й за
неравноправност бъде констатирано ,че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на
потребителя значително нераавновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от догвора за кредит.Тези разпоредби от Директивата са
транспонирани в чл.143,чл.145 и чл.147
от ЗЗП.
ПАС напълно споделя приетото становище на първоинстанионния съд, че въпреки посочения текст от договора , че кредита се
усвоява в швейцарски франкове, то последният е
получен реално в български лева.
Швейцарския
франк е валута, която случи само
за изчисляване на кредита, като факта, че е открита сметка в
швейцарски франкове не е аргумент за обратното. Вече стана ясно ,че тази
валутна сметка е блокирана от самото начало и
кредитополучателят никога не е имал достъп до нея. Съгласно чл.2,ал.3 от
договора ?усвоения кредит в швейцарски франкове“ се превалутира, при това
служебно от банката в евро по търговския курс „купува“ на банката за
съответната валута / евро / в деня на усвояване на кредита. Следователно в деня
на усвояването на кредита
кредитополучателят получава по
сметката си евро. В конкретния
случай сумата в евро е превалитурана в лева , като в крайна сметка след двойното превалутиране
кредитополучава отпуснатия кредит в български лева. В националната валута е уговорена и плащането
към продавача по договора за покупко-проджба на недвижим имот, за който е отпуснат и самия кредит.
Напълно прав е съдът в преценката си , че чрез клаузите на чл.1 , чл.2,ал.1 и ал.3,чл.6,ал.2,чл.21
и чл.22 от договора в своята съвкупност
са довели до това ,че целият риск от промяната на валутните курсове,т.е. курс“купува“ и/ил
„продава „ на банката на швейцарския франк към българския лев се поемат изцяло от кредитополучателя. Както вече се
посочи в случая швейцарския франк изпълнява ролята на виртуална валута, но разликата в обмените курсове е напълно реална
и това е реална загуба , която кредитополучателят заплаща. Задължение на
банката като търговец е да предостави
пълна и актуална информация на кредитополучателя за условията на отпускания кредит. Това означава ,последният да бъде предупреден
, че по –ниските лихвени условия имат и обратна страна – валутния риск.
Някой служител на банката от отдела
за кредитиране е трябвало да уведоми все
пак кредитополучателите ,че националната
валута няма фиксиран курс към швейцарския франк, както това е налице по
отношение на еврото А това означава, че
целият риск от евентуалното обезценяване на националната
валута, респективно:от поскъпването на франка банката е
прехвърлила на кредитополучателя. Вместо
да предостави пълна и достоверна информация,включително и за съществуващите рискове банката
е решила проблема опростено. Това тя е постигнала чрез клаузата на чл.22
от договора, с която кредитополучателят декларира, че е запознат и е съгласен с това, че след като
следва да погаси задълженията си в швейцарски франкове,то курсовите разлики,
както и при служебното превалутиране могат да имат за последица повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита. Последният е не само
съгласен да приеме за своя сметка тази
очевидно неблагоприятна последица от това, че получава кредита в
сравнително непозната чуждестранна валута ,но
„жертвоготовно“ поема за своя
сметка всички вреди, включително и
пропуснатите ползи,произтичащи от промяната на валутните курсове…“
Самият факт, че ответника Г.П. е подписал договора ,при тези
условия и най-вече с клаузата на чл22 от договора е доказателство,че не е разполагал
с оглед на притежаваното от него образование, способонст да прецени
икономическите последици от договора.А и с неговите правни последици,ако изобщо юристите на банката са обяснили кои са тези „всички вреди“ и „ пропуснати
ползи“ кото той поема. Клаузата на
чл.22,ал.1 от договора,макар и декларативна е неравноправна и следователно нищожна на
основание чл.143,т.19 във вр. с чл.146,ал.1 от ЗЗП.
Всички оспорени от ответника неравноправни
клаузи не са били индивидуално уговорени,а са били предварително изготвени от
банката,поради което потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието
им.
Всички тези клаузи са част от един предварително изготвен типов договор за
жилищен кредит с еднакво до запетая
съдържание. Този факт е служебно
известен на въззивния съд, който преди това е постановил решение № 19
/04.02.2020 г. по въззивно търг.дело№ 517/2019 г по описа на ПАС. Делото е
образувано по въззивната жалба на „Ю.Б.“АД
и спорното правоотношение е породено от същия еднотипов договор за банков
кредит,сключен на 22.05..2008 г.
ПАС споделя становището на първия съд, че
процесният кредит е предоставен реално в
български лева,поради което подлежи на връщане в лева. Петитум за връщане на
главницата в български лева не е формулиран, поради което при съобразяване с
диспозитивното начало съдът трябва да се произнесе по искането, както е формулирано в исковата молба. А с нея се претендира
връщането на главницата в швейцарски франкове,каквато / виртуална/ валута ответника никога не е получавал.
Следва да се потвърди обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен главният иск за присъждане на сумата 86 312.09 швейцарски франка, представляваща главница,
претендирана като дължима по договор за банков кредит от 10.01.2008 г. за покупка на
недвижим имот.
По отношение на втората претенция за
сумата 1850.18 лева- претендира се от
банката като направени разноски за нотариални такси. Очевидно тази величина е
сборна,тъй като такава по размер нотариална такса няма.
Тази сума е посочена единствено в
заключението на ССЕ,но както правилно е посочил първия съд заключението е изготвено на база на счетоводството на банката. Липсва
конкретика относно за какви конкретни като размер и основание
нотариални такси става въпрос,както и връзката им с настоящия договор за банков кредит.
Правилно съдът е отхвърлил като
недоказана тази претенция.
Следва да се потвърди обжалваното решение, с което след задълбочен и прецизен анализ на всички
релевантни за спора факти съдът е
отхвърлил обективно съединените искове
като като неоснователни и недоказани.
При този резултат от въззивното решение в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
Последните са документално
установени в размер на 4 777.81 лев,представляваща адвокатско
възнаграждеиие.
По тези съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 708 от23.19.2019 г., постановено от Пловдивският окръжен съд
по търг.дело № 538/2018 г. по описа на
ПОС.
ОСЪЖДА„Ю.Б. „АД ЕИК********* да
заплати на Г.Т.П. с ЕГН:**********
сумата от 4 777.81 лева, представляваща съдебни разноски, направени
от ответника пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва
пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2..