№ 3262
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря И.НА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110162713 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. Г. Р. срещу М. П. И., с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от
нанесена на ищеца лека телесна повреда на 02.09.2020 г. в гр. *************, ведно със
законната лихва от 02.09.2020 г. до окончателното плащане. Претендира направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че с протоколно определение от 01.10.2024 г. е одобрено споразумение
по НОХД № 10772/2024 г. на СРС, НО, 129 състав, с което ответникът е признат за виновен
за това, че на 02.09.2020 г. в гр. *************, е нанесъл лека телесна повреда на ищеца в
качеството му на полицейски орган при изпълнение на служебните му задължения. Излага,
че се касае за нанесен му юмручен удар в дясната част на челюстта. Сочи, че бил прегледан в
УМБАЛ „***********ска“ и му било издадено Съдебно-медицинско удостоверение №
217/2020 г., според което му е причинен разлят оток, обхващащ десния среден лицев етаж и
обуславящ изразена лицева асиметрия, като в областта на дясната скула и скулово-предушна
област на фона на зачервяване на кожата и по-силно изразен оток има набелязано синкаво
дифузно кръвонасядане на площ от порядъка на 4/3 см, а отварянето на долната челюст е
ограничено и видимо болезнено, като болката в дясната скулово-предушна област се усилва
при раздвижване на челюстта. Твърди, че около 1 седмица имал затруднено движение на
долната челюст, поради което говоренето, храненето и всяко движение на долната челюст
било съпроводено с изключително голяма болка и му напомняло за инцидента. Излага, че
преживеният стрес го направил плах и нерешителен в ежедневната му работа, засилили се
подозрителността и недоверието му към хората, станал притеснителен и неразговорлив в
отношенията с колегите и началниците си, поради което получил същото отношение от тях,
в свободното си време се затворил в себе си, нямал желание за нищо, страдал от безсъние.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника М. П.
И., с който оспорва иска като неоснователен. Изтъква, че са били нанесени удари на ищеца в
една и съща област от двама участници при групово сбИ.не, поради което не става ясно
причинените травматични увреждания вследствие удара на кой участник са настъпили.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност за лихвата. Моли за отхвърляне на
иска.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от противоправно и виновно
поведение на ответника, изразило се в нанасяне на лека телесна повреда на ищеца на
02.09.2020 г. в гр. *************.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните факти: осъществяване от ответника на поведение,
което обективно не съответства на правно дължимото – противоправно поведение;
настъпили неимуществени вреди и техния вид и размер; причинно-следствена връзка между
деянието и настъпилия вредоносен резултат.
В случая от материалите по НОХД № 10772/2024 г. по описа на СРС, НО, 129 състав,
се установява, че същото е приключило с одобрено от съда и влязло в законна сила на
01.10.2024 г. споразумение, с което М. П. И. се е признал за виновен за това, че на 02.09.2020
г., около 4:45 ч., в гр. София, ж. к. „***********“, пред дискотека „*******“, е причинил
лека телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му, а именно с
дясната ръка, свита в юмрук, ударил А. Г. Р., който заемал длъжността „старши полицай“ в
група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 07 РУ – СДВР,
при изпълнение на службата му по охрана на обществения ред, вследствие на което А. Г. Р.
получил оток и кръвонасядане на дясната скулна област и областта на проекцията на
долночелюстната става вдясно с ограничаване на физиологичната функция на областта,
което довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за което на М. П.
И. е наложено на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено
за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото
има последиците на влязла в сила присъда, а разпоредбата на чл. 300 ГПК постановява, че
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това с приетия за окончателен
доклад по делото, обективиран в Определение № 51398/18.12.2024 г., на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 вр. чл. 300 ГПК са отделени като ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.
Извод за настъпването на неимуществени вреди за ищеца в резултат от
противоправното и виновно поведение на ответника, изразили се в телесни увреждания,
представляващи лека телесна повреда, и причинната им връзка с поведението на ответника
следва от споразумението, одобрено от наказателния съд, тъй като се касае за съставомерни
вреди, поради което в този случай актът на наказателния съд обвързва гражданския съд на
основание чл. 300 ГПК и по отношение на конкретно установения в наказателното
производство вид вреда. Ето защо възражението на ответника, че са били нанесени удари на
ищеца в една и съща област от двама участници при групово сбИ.не, поради което не става
ясно причинените травматични увреждания вследствие удара на кой участник са настъпили,
е неоснователно.
Ефектът на причинените на Р. телесни увреждания върху ежедневието му /последвали
проблеми с челюстта, поради което изпитвал дискомфорт и трудно се хранел/ и
настъпването на други неимуществени вреди за него в резултат на събитието, изразяващи се
в негативна промяна в отношението му към колегите и в поведението му при вземане на
решения по служба /затвореност поради притеснение, че може да бъде обект на подигравки
от колегите си; колебливост и нерешителност в работата; смутеност; замисленост/, се
установяват категорично от показанията на свидетелите ************ и ***********, които
2
съдът кредитира изцяло, защото като колеги на ищеца те имат лични и непосредствени
впечатления относно въздействието на инцидента върху него, които те изложиха пред съда
добросъвестно, а заявеното от тях не е опровергано от други доказателства по делото.
Предвид изложеното съдът намира за доказано причиняването от ответника на ищеца
при процесния инцидент на неимуществени вреди, изразили се в съставомерни телесни
увреждания и произтичащи от тях битови неудобства и поведенчески промени, но не и в
твърдяното в исковата молба безсъние. Следователно искът е доказан по основание.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а включва обсъждането на
обективни критерии, свързани например с вида на уврежданията, начина на настъпването
им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за
бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези и други. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквИ.лент на всички понесени от конкретното пострадало лице болки, страдания и
неудобства – физически, емоционални и психически сътресения, които намират отражение
върху здравето и върху психиката му и му създават дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
и/или психическото му състояние, и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди.
При определяне в случая на размера на обезщетението за понесените от ищеца
неимуществени вреди в съответствие с разясненията, дадени в т. 11 на ППВС № 4/1968 г.,
съдът взе предвид следните обстоятелства: 1. момента на настъпване на събитието и
социално-икономическата конюнктура в страната към този период, определяща глобалните
параметри на критерия за справедливост, във връзка с което съобрази средната месечна
работна заплата според НСИ; 2. възрастта на пострадалия към датата на събитието – 31
години; 3. вида, характера и степента на получените телесни увреждания – оток и
кръвонасядане на дясната скулна област и областта на проекцията на долночелюстната става
вдясно с ограничаване на физиологичната функция на областта, което е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, респ. касае се за ниски по интензитет телесни
увреждания; 4. начина, времетраенето и степента на тяхната регенерация – става въпрос за
телесни увреждания, които са отминали напълно от само себе си /без прилагане на лечение/
в кратък период от време, което се потвърждава от показанията на свид. ************, че
след инцидента Р. е ходел на работа, т.е. не е бил в състояние на временна
неработоспособност, и което корелира с признанието на ищеца в исковата молба, че
проблемите с челюстта са продължили не повече от 1 седмица; 5. претърпените битови
неудобства по време на възстановяването, произтичащи от проблемите с челюстта, които не
се установява по делото да са значителни и продължителни; 6. отражението на събитието
върху психо-емоционалния статус на ищеца – затвореност поради притеснение, че може да
стане обект на подигравки, смутеност, замисленост, колебливост и нерешителност в
работата. С оглед на всичко това, но давайки приоритет, от една страна, на вида на травмата,
сочещ на ниска степен на засягане на телесната неприкосновеност на Р., и от друга страна,
на проявилите се в резултат на събитието колебливост и нерешителност при вземането на
решения по служба, които биха могли да му създадат проблеми предвид заеманата длъжност,
налагаща бързо и категорично вземане на решения в критични ситуации, но които в случая
не се установява по делото действително да са го възпрепятствали или затруднили да
изпълнява служебните си задължения, съдът приема, че в съответствие с принципа на
справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД на ищеца следва да се определи обезщетение за
3
неимуществени вреди от процесното събитие в размер на 1 000 лв. Присъждането на по-
голяма сума според съда би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване.
По изложените съображения искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде частично уважен – за сумата от 1 000 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 3
000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Върху обезщетението се дължи от ответника и законната лихва, считано от датата на
увреждането – 02.09.2020 г., до окончателното плащане на задължението. Приложима
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД по отношение на законната лихва е 3-годишната давност.
Доколкото ищецът не доказва настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или
прекъсване на погасителната давност за законната лихва, основателно е възражението на
ответника за изтекла такава за част от периода, за който е дължима законната лихва. С оглед
датата на подаване на исковата молба съдът намира, че давността за вземането за законна
лихва е изтекла за периода до 22.10.2021 г. включително. Поради това ответникът следва да
заплати на ищеца законна лихва върху обезщетението за периода от 23.10.2021 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от иска. Ищецът претендира и доказва извършването на разноски в размер
на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар е неоснователно. С оглед
Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22, актуалната съдебна практика приема, че
съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на
адвокатски възнаграждения, а те имат характер на ориентир, като съдът следва да извърши
преценка за фактическата и правна сложност на делото и за съответния на нея размер на
адвокатско възнаграждение. В случая, извършвайки такава преценка, съдът намира, че
заплатеният от ищеца адвокатски хонорар съответства на правната и фактическа сложност
на делото, обусловена от обстоятелството, че негов предмет е един осъдителен иск,
проведено е едно открито заседание, събрани са малко по обем писмени доказателства,
разпитани са двама свидетели, а процесуалният представител на ищеца е имал активно
поведение в процеса. Ето защо липсва основание за редуциране на основание на чл. 78, ал. 5
ГПК. Следователно съразмерно на уважената част от иска на ищеца се дължат разноски в
размер на 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което такИ.
не следва да му бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
Софийски районен съд съответна на уважената част от иска държавна такса, а именно
сумата от 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, да заплати на А. Г. Р.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ************* следните суми: на основание чл. 45,
ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от нанесена
на ищеца лека телесна повреда на 02.09.2020 г. в гр. *************, ведно със законната
лихва от 23.10.2021 г. до окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
200 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ както следва: частично иска за обезщетение
за неимуществени вреди – за разликата над 1 000 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв.;
4
частично претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението – за периода от
02.09.2020 г. до 22.10.2021 г. включително.
ОСЪЖДА М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, да заплати на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 50 лв. – държавна такса за
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5