Р Е Ш Е Н И Е
№………./……………………...2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1634 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се
разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приети са за разглеждане искове
на М.Ц.В., ЕГН **********,***,
представлявана от адв. Св. С. *** предявени срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ********* с адрес гр. София бул. Витоша № 89Б, чрез адв. Д (ВАК) със служ. адрес гр. Варна, ул. Цар
Симеон I № 26, № 2, за заплащане на остатъчно
обезщетение над изплатена от
застраховател сума:
в размер на 60 000 лв., за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания поради телесно увреждане (счупване на 6 ребра в лява гръдна
половина, кръвонасядания в предна повърхност на гръден кош, по дясна и предна
половина на корема над пъпа, предностранична лява повърхност на кореба, задна
дясна седалищна повърхност, по дясна мишница и дясна предмишница в горна трета, по вътрешна повърхност на
ляво бедно в долна трета в област на ляво коляно) и психическа травма и емоционален
стрес, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до
окончателно изплащане на обезщетението по банкова сметка на пълномощника *** ***;
и обезщетение в размер на 6550 лв. за забавено изплащане на това застрахователно обезщетение
в периода от 05.09.2018 (дата на изтичане на срок за определяне на
обезщетението от застрахователя) до предявяване на иска на 02.10.19г.
Ищцата е основала иска си на твърдения, че водачът М В Х застрахован с полица №
06/118001832045/23.06.2018г за управление на МПС л.а. „***“ рег. № *** по поет
от 23.06.18г. до 09.10.2018г от ответното застрахователно дружество риск
„гражданска отговорност”, е предизвикал ПТП на 30.07.2018 год. на третокласен път между гр. Долни Чифлик и с.
Пчелник като навлязъл в насрещна лента за движение, където настъпил челен удар
с л. а. „*** “. Твърди, че като пътник в ударения автомобил понесла телесни
увреждания, изразяващи се в счупване на ребрата и множество кръвонасядания,
които са били диагностицирани от съдебен медик, а лечението й е проведено в
МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е била изследвана и наблюдавана в отделение
за гръдна хирургия. Твърди, че след изписването се възстановявала бавно и
изтърпяла силни болки, които не са отшумяли и към настоящия момент, като сочи,
че са вероятни и допълнителни негативни последици които ще тълпи и в бъдеще.
Излага, че телесните наранявания и
емоционалния стрес от изживяното произшествие влошили социалния й живот,
намалили способността й да общува с близки и приятели, и въпреки възстановяването
продължават да нарушават ритъма й на живот. Твърди, че сънува кошмари, страхува
се да се вози в автомобил и силно се разстройва при новини за катастрофи. Счита, че негативни за нея последици с такъв
интензитет и продължителност са основание
за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в целия
поискан размер, а предложеното след изтичане на срока за определянето му
обезщетение в размер на само 15000лв не е справедливо.
По същество пълномощникът на ищеца пледира за уважаване на доказаната
претенция в цялост, като излага доводи за остатъчни и непреодолени с лечението
физически и психичен дискомфорт.
Ответното застрахователно дружество,
оспорва претенцията, като сочи, че след като е бил уведомено за
събитието е предприело установяване на щетите, но не е получило съдействие в
срока за разглеждане на претенцията. Едва след като е получил изискани от
разследващите органи книжа е определил обезщетение в размер, съответен на обема
на установените щети. Оспорва настъпване на други увреждания, вследствие
процесното ПТП, за чието възстановяване да е необходим период по-дълъг от 1-2
месеца, които да налагат справедливо обезщетяване на неимуществени вреди
над този размер. Оспорва ангажирането на
отговорността му за забава, като сочи, че въпреки указанието за нуждата от документи, не са били представени
никакви данни за вината на застрахования, с което ищецът сам е осуетил
своевременното определяне на обезщетението и съответно застрахователят не е бил
в забава.
По същество пълномощникът на ответника поддържа същите доводи и пледира
за отхвърляне на неоснователна и недоказана претенция за присъждане на горница
над полученото вече обезщетение.
Страните претендират насрещно разноски, конкретизирани в списъци (л.77,
79).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били
разрешени в нарочно определение №497/14.02.2020г.(л.50). Допълнително е било уточнено искането като
неполучена горница, а окончателната правна квалификация и по-подробно изложение
на твърденията и възраженията на страните се съдържа в доклада, обявен за
окончателен в открито съдебно заседание (л. 83) по допълнен проект, възприет от
страните без възражения (л.53-54).
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Няма спор между
страните относно наличие на валидно
застрахователно правоотношение, признато въз основа на удостоверена по
общодостъпен начин регистрирана полица за застраховка гражданска отговорност на
автомобилист за л.а. „***“ рег. № *** с № 06/118001832045/23.06.2018г сключена
с ответното застрахователно дружество и действала от 23.06.18г. до прекратяване
на покритие на 09.10.2018г.
Механизмът на възникване
на ПТП и причинната връзка на настъпилата средна телесна повреда с
противоправното поведение на водача Хасан са установени с утвърдено
споразумение по НОХД 2571/2019г по описа на ВРС, с което подсъдимият се
признава за виновен за инкриминирано деяние. На осн. чл. 383 ал.1 НПК споразумението има значение на присъда,
която следва да бъде зачетена от граждански съд, разглеждащ последици от
конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). Застрахователното събитие се урежда като противоправно вредоносно поведение
на водача на застрахования автомобил,
покриващо фактическия състав на престъплението по чл. 343 ал.3 б. „а“ пр. 2 вр.
ал.1 б. „б“ пр.2 НК. Затова и в настоящия процес тези престъпни обстоятелства
съставляват и основание за ангажиране на договорната отговорност на
застрахователя на причинителя на вредите към пострадалия. В случая
наказателният съд е наложил наказание за виновно и противоправно причиняване на
престъпен резултат – средна телесна повреда на пътника М.В., като несъмнено е
установил причиняване на счупване на 6 ребра в лява гръдна половина, обусловило
трайно затруднение в движението на снагата за 1-2 месеца, именно като
съставомерна последица от удара между насрещно движещите се два автомобила в
резултат на нарушените правила за движение от застрахования водач.
За интензитета и
характера на настъпилия вредоносен резултат ищцата се позовава на медицинската документация от
проведено лечение и освидетелстване (медицинско удостоверение № 764/13.08.18г и
епикриза на л. 11-12), която е допълнително интерпретирана от назначен от съда
медицински експерт. Съдебният лекар потвърждава(л.75), че още след
катастрофата, пострадалата пътничка е била транспортирана до Спешен сектор на
МБАЛ и приета за лечение в Гръдна хирургия, където са установени фрактури на
левите ребрени дъги, но оперативно лечение не се е наложило и пациентката е
била изписана с препоръки за наблюдение и контролни прегледи. При изписването
допълнително са удостоверени и множество кръвонасядания по корема, седалището, мишница и предмишница, бедро и подбедрица. Документираните телесни
увреждания според експерта точно съответстват на възприетия механизъм на
понасяне на удари върху тъпи предмети от тяло на пътник в автомобил блъснат
челно от друго МПС. Вещото лице е потвърдило провеждането на адекватно за тези
увреждания домашно лечение с обезболяващи медикаменти, както следващия
възстановителен процес, продължил около 3 месеца, е протекъл без усложнения и
без нужда от допълнителна рехабилитация. Към настоящия момент при личен преглед
лекарят е констатирал пълно срастване на фрактурите и възстановяване на обема
на движенията в пълен обем. Вещото лице потвърждава, че счупването на ребрата
се характеризира с много силни болки, затруднения в дишането и ограничения в
движението на тялото, като до зарастването през първия месец е била нужна и
чужда помощ за обгрижване на пациента, а след това интензитета на болката
намалява и постепенно се възстановява самообслужването. Остатъчни неблагоприятни последици от
комплекса физически увреждания категорично вещото лице не може да
обоснове.
Отделно
психологичната експертиза (л.69) установява, че ищцата е преживяла ПТП и
породените от него физически увреждания, особено в периода до възстановяване на движенията, като
психотравма, нарушила баланса на личността и засегнала настроението, емоциите и
волевата дейност, понижила самооценката и създала усещане за малоценност,
особено при общуването й в семейството,
и повишена страхова готовност до степен да изключи ползването на МПС от
преди активен шофьор. Травматичният спомен и негативната емоция са породили
разстройство в адаптацията, изразило се в психосоматични прояви на
генерализирана тревожност – нервност, треперене, мускулно напрежение,
изпотяване, замайване, сърцебиене, световъртеж и епигастрален дискомфорт, главоболие
и липса на сън, които създават дискомфорт в ежедневието, Според експерта,
извършила освидетелстване на ищцата към настоящия момент, продължаващият стрес,
породен от околната градска среда, където ежедневно среща МПС, и изживява
опасения за евентуално настъпване на нов инцидент, възпрепятства овладяването
на тревожността със собствените сили на личността на пострадалата и налага
провеждане на психологична терапия за предотвратяване на хронифициране и
задълбочаване на симптомите.
Макар и депозирани
от съпруг на ищцата, съдът не намира основание да не кредитира показанията на
разпитания свидетел В. (л. 85), тъй като те са последователно изложени, без
противоречия и несигурност, а и кореспондират на медицинската документация и наблюденията
на експертите. Свидетелят ясно описва изживяванията на пострадалата
непосредствено след катастрофата и периода на възстановяване и лечение.
Свидетелства за болезнено понесени не само физически болки и неудобства от
нуждата да ползва чужда помощ но и новопоявило се усещане за безпомощност, непреодолим
страх от МПС и тревожната симптоматика,
която изцяло кореспондира със заключението на психолога. Съдът приема за
установена съществената разлика в самооценката
й на социалната роля на грижовна майка и домакиня, оказала се поради
увреждането си в тежест на своите близки.
В заключение, съдът
приема за установени като причинени от противоправното поведение на
застрахования водач не само телесните увреждания породили негативни изживявания
като значителни по интензитет болки и неудобства от обездвижването и
възстановяването на движенията на тялото за период от 3-4 месеца, но и продължилите с различен
интензитет („флуктруиращи”) тревожни и страхови изживявания. Същевременно категорично
се установява, че оздравителния процес по телесните увреждания е приключил без
усложнения. Затруднения в движенията на
ищцата и понастоящем и произтичащи от
тях емоционални негативни изживявания не се доказаха. Затова и сега наличния
психологичен дискомфорт съдът преценява като преодолим при подходящо лечение,
като най- същественото засягане на социалните функции на личността (майчинската
малоценност) следва да може да бъде преодоляна след отпадане на физическата
безпомощност.
При така установените факти, съдът намира претенциите на ищцата за
частично основателна по следните правни съображения:
Съдът отчита, че отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на делинквента, поради което и дължимото за това
застрахователно събитие обезщетение следва да покрие пълния размер на
понесените от пострадалия вреди. Такива са настъпили в неимуществената сфера на
ищеца, но само в обема на доказаните увреди и страдания, изцяло
преодолени като телесни увреждания и преодолими с лечение негативни
психични промени.
При съпоставката на установените телесно и психично увреждания със
обичайните негативни изживявания до възстановяване на здравето и пълноценното
функциониране на личността, съдът намира за напълно доказано, че ищцата е
изтърпяла негативни неимуществени промени в порядък и интензитет в рамките на
обичайния за такива увреждания. Съдът отчита при определяне на размера на
обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г на ВС по приложението на
чл. 52 ЗЗД, конкретните обективно съществуващи обстоятелства: леки и средна по
степен телесни травми, без усложнение при обичайно еднократно домашно лечение,
както и обичайна реакция на стрес от изживяно ПТП. Болковият синдром е бил ясно
изразен, но само в началния етап от не повече от месец, остатъчен дефицит и
причина за продължаващ физически дискомфорт липсва. Макар възстановителния
процес на психиката да не е довършен и трайно пониженото й самочувствие и
негативните последици от тревожността да продължават да се проявяват защото не
могат да бъдат преодоляни самостоятелно от конкретната личност, не се
установява необратима промяна в социалните възможности на пострадалата, които
да не могат да се повлияят положително при професионална намеса. Увреждането е
претърпяно и преодоляно в средна възраст, характеризираща се със съхранени
възможност за компенсиране на негативните изживявания с нови положителни емоции
в бъдеще. Тъй като последиците за пострадалата в случая са комплексни и взаимно обвързани, при определяне на общото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява целия комплекс от тези
фактори. Не се доказа твърдението на
пострадалата за хронифициране на вредоносните последици, което да налага
обезщетяване на необичайно продължително възстановяване или разстройство на
личността. В този смисъл увреждането на ищцата не може да се обезщети като
трайно, с остатъчно действие през целия й живот. Тези обстоятелства мотивират съда при определяне на размера на
неимуществените вреди в размер около средния според установените в практиката
на съдилищата обезщетения, обичайно свързвани със такова комбинирано телесно и
психично увреждане без трайни остатъчни последици. Съдът отчита и действащите
към момента на застрахователното събитие завишени размери на лимитите на
минималните застрахователни суми
(Решение № 189 от 4.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 634/2010 г., II т. о.,
ТК), като критерий за обществена оценка за стойността на накърняване на лични
права, като възприема размер значително надхвърлящ сумите, определяни при
събития с подобен резултат при по- ниски нормативни лимити на покритие. (Решение № 86 от 11.07.2016 г. на ВКС по т.
д. № 602/2014 г., II т. о., ТК, Определение № 455 от 10.07.2019 г. на ВКС по т.
д. № 2675/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 637 от 13.11.2019 г. на ВКС по т.
д. № 791/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 488 от 30.10.2019 г. на ВКС по т.
д. № 468/2019 г., I т. о., ТК). Доколкото компенсацията за болките и
страданията следва да се определи в паричен еквивалент, съдът отчита като
съответен на вида и интензитета им сума ненадхвърляща 40 000лв. По-високият претендиран размер би могъл да се обоснове само при
комбиниране та фрактура с друг вид увреждания
или остатъчни невъзстановими последици, а такива не се доказаха. По този начин съдът преценява, че е постигнат
справедливият баланс между претърпени вреди в резултат на деликта и паричното
измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на
стандарта на живот на пострадалия.
С оглед признато
получаване на 15 000лв, съдът намира, че застрахователят не е предложил
обезщетение в достатъчен размер, поради което искът за присъждане на остатък от
25 000лв е основателен. Претенцията за разлика над тази сума до претендиран неплатен доброволно остатък от 60 000лв
следва да се отхвърли.
При направения извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 493 от КЗ, основателна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главниците за лихва, считано от предявяване
на исковата молба. Към този момент несъмнено застрахователят вече е бил
поставен в забава и няма данни за наличие на обстоятелства, които да го
освобождават от отговорност за нея до окончателното изплащане на обезщетението
по посочена от ищеца банкова сметка.
Ответникът е
оспорил забавата си преди началото на процеса като се е позовал на неполучено
съдействие от пострадалия по установяване на застрахователното събитие. В тази
връзка съдът отчита безспорното обстоятелство по уведомяването на ищеца за
нужда от документиране на престъпното деяние на застрахования водач, отправено
от застрахователя по пощата и получено на 30.08.18г. С разпоредбите на чл. 493
ал.1 т.5 и чл. 494 т.10 КЗ функционалната отговорност на застрахователя за
дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за
неимуществените вреди се ограничи до лихви за забава на застрахования, считано
от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). В случая
няма спор, че претенцията от пострадалия е била предявена на 15.08.2018 г и до
изтичане на тримесечния срок за разглеждането й изпълнение от страна на
пострадалия не е настъпило. Същевременно няма спор, че описаните приложения към
искането за обезщетение(протокол за ПТП, епикриза от болничното лечение и
касовата бележка за разхода за медицинско изделие) са изискани служебно и
предоставени от разследващи органи на 15.04.2019г. Като съобрази специалното
правило на чл. 496 ал. 3 и 4 КЗ съдът преценява, че макар и действително да не
са съдържали категорични данни за вината на застрахования, законодателят отчита
като достатъчни документи относно констатирано ПТП, евентуално възлага на
застрахователя да се снабди с допълнителни пояснения, като го легитимира да
иска съдействие от разследващи органи. Затова и след като е бил надлежно
информиран за резултата от разследването, застрахователят не може да се
позовава на кредиторовата забава. В заключение, съдът на основание чл. 84 ал.3
и чл.86 от ЗЗД и специалните правила на чл. 493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ намира за основателно и акцесорното вземане за покриване от страна на
застрахователя и на забавата на делинквента от момента, следващ изтичане на
срока за разглеждане на искането от уведомения застраховател. За периода от 11.05.2019г (следващ
петнадесет работни дни от получаване на всички документи) до предявяване на
настоящия иск на 02.10.2019 г. размерът на обезщетението за забава върху
процесния остатък от главницата 25 000 лв съдът определя на 1006.94лв с
общодостъпен лихвен калкулатор, чрез прилагане
на нормативно установената методика за законната лихва по ПМС № 426/2014
г.
До този размер следва да се уважи тази претенция, а за горницата до
6550лв да се отхвърли.
Съответно на този
резултат, съдът разпределя и отговорността за разноските по делото.
Ищцата е претендирала заплащане на разноски, като в списъка по чл. 80 ГПК е посочено само вземане на адвоката за предоставена безплатна адвокатска
услуга. Представен е договор с удостоверено безплатно представителство в
хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. С
оглед установената съдебна практика (определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч.
гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, ГК) при липса на оспорване на съвпадащите волеизявления
на страните по договора за правна помощ, съдът следва да приеме за установена
материалната затрудненост на страната като основание за договарянето на
безплатната услуга. В случая насрещната страна не е възразила по възможностите
на ищцата да заплати услугата по защита в исков процес. Минималният размер за
тази услуга, според интереса( 66550лв) предявен с исковата молба, възлиза на
2526,50 лв с отчитане на методика по чл.
7 ал. 2 от НМРАВ. От тази сума на адв. С., представлявал ищцата пред настоящата
инстанция, следва да бъде присъдена част от 987,32лв, съразмерна на
основателната част от исковете (26006.94/66550).
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на държавния бюджет по сметка на
съда следва да бъдат събрани невнесени авансово дължими такси в размер на
1050лв ( сбор от 4 % от присъдено обезщетение и минимум от 50 лв по иска за
лихвите). Направените авансирани от бюджета разходи в размер на 400 лв за
възнаграждение на експерт(по допуснатите експертизи), назначена по искане на
страна, освободена от авансово внасяне на разноски също следва да бъдат събрани
от ответника (чл. 78 ал.6 ГПК), съразмерно на основателната претенция или до
размера от само 156.31лв.
Частичната неоснователност на исковете ангажира отговорността за
разноски. Според представения неоспорен
списък и приложени към него доказателства за уговорен и изплатен в брой хонорар
на адвокат и депозиране по сметка на съда разходи, общият размер на доказани
плащания възлиза на 2927лв, от които в полза на ответника следва да се присъди
само част от 1783,16лв, съответна на отхвърлена
част от исковете (40543,06/66550).
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ********* с адрес гр. София бул. Витоша № 89Б, да заплати на М.Ц.В., ЕГН **********,***, следните
суми, платими по банкова сметка на изрично упълномощен адвокат С.Б.С. с IBAN ***, както следва:
25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева),
представляващи остатък от неизплатена разлика над определено от
застрахователя сборно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди като
болки и страдания, понесени поради телесни увреждания (счупване на 6 ребра и кръвонасядания по гърди, корем, седалище и крайници), обездвижване и възстановяване за
3-4 месеца и емоционален стрес и психическа травма (генерализирана тревожност),
резултат
от ПТП на 30.07.2018 г., причинено от водач, признат за виновен
извършител на престъпление по НОХД 2571/2019г
по описа на ВРС, застрахован за риск „гражданска отговорност“ с полица № 06/118001832045/23.06.2018г за
управление на л.а. „***“ рег. № ***,
ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска 02.10.2019 до окончателно
изплащане на обезщетението, на осн. чл.499
КЗ вр. чл.45 ЗЗД;
1006.94 лв. (хиляда и шест лева и деветдесет и четири
стотинки), представляващи обезщетение
за забавеното изплащане на тази главница
в периода от 11.05.2019г до 02.10.2019 г., на осн. чл. 493 ал.1 т. 5 КЗ вр. чл. 84 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ********* с адрес гр. София бул. Витоша № 89Б, да заплати на адвокат С.Б.С., ЕГН ********** *** сумата
987,32лв (деветстотин осемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки),
представляваща част съразмерна на основателната част от исковете от
възнаграждение за безплатно предоставена на ищеца М.Ц.В. адвокатска услуга за процесуално представителство, на основание чл. 38
ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ********* с адрес гр. София бул. Витоша № 89Б да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр.Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон
Варна, BIC ***, IBAN ***, следните суми:
1050 лв. (хиляда и
петдесет лева) , представляваща дължима по делото държавна такса по
основателния размер на иска, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК,
156.31лв. (сто
петдесет и шест лева и тридесет и една стотинки), представляваща авансирани от
бюджета разходи за допуснати експертизи, съразмерно на основателна претенция,
на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на длъжника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, че следва да представи доказателства за
заплатената присъдена сума, като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в
сила на решението, в полза на бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен
лист, като в него допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна
лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Ц.В. срещу „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД искове за присъждане на:
горница над 25 000 лв до 60 000 лв., претендирана като неизплатен доброволно остатък
от обезщетение за неимуществени вреди от същото
застрахователно събитие
горница над 1006.94 лв до 6 550 лв., претендирана като обезщетение за забавеното изплащане на тази сума в периода от 05.09.2018 г. до предявяване на
иска на 02.10.2019 г.
ОСЪЖДА М.Ц.В., ЕГН **********,*** да заплати
на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ********* с адрес гр.
София бул. Витоша № 89Б, сумата 1783,16лв. (хиляда седемстотин осемдесет и три лева и
шестнадесет стотинки), представляваща част от направените от ответника по
делото разноски, съответна на отхвърлена
част от исковете, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД