Р Е Ш Е Н И Е
№ 298/16.11.2018г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМО Д.
ЯНА ПАНЕВА
при секретар Галя
Иванова
и с участиетона
прокурор Нина Величкова
като разгледа
докладваното от съдия Георгиев
ВНОХД № 766 по описа
на съда за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Девненският
районен съд, с присъда по НОХД № 407/17г по описа на същия съд, постановена на 14.05.2018г
е признал подсъдимия Я.В.К. за ВИНОВЕН
в това, че на 27.06.2014 г. в село Звънец Ваненска област, като непълнолетен,
но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – преносим компютър „ ASUS
X551CA SX030D” и черна чанта за компютър на обща стойност 522 лева от
владението на К.П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на осн. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, му е
наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на
което е отложил на осн. чл. 69 вр. чл. 66 от НК с изпитателен срок от ДВЕ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Недоволен от така постановената
присъда е останал подсъдимия, който чрез адв. Д. я е обжалвала в срок,
считайки, че същата е незаконосъобразна и неправилна, моли да бъде признат за
невинен по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание пред състава на
ВОС, адв. Д. поддържа жалбата, счита, че подсъдимият следва да бъде признат за
невинен.
Подсъдимият нередовно призован, не
се явява.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище, че присъдата на ДРС е правилна и
законосъобразна, счита, че обективната истина е установена по един категоричен
начин.
След преценка доводите по жалбита на
защитата, становището на представителят на ВОП, както и след цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на
Варненският окръжен съд констатира, че същата е неоснователна по следните
съображения:
В съответствие с всички събрани по
делото доказателства, относими към предмета на доказване, съставът на ДРС е
приел за установено, че
Свидетелката П.живеелав село Звънец,
Варненска област в къща на един етаж, където държала закупения на 21.04.2014г
преносим компютър „ ASUS
X551CA SX030D”, зарядно устройство и черна чанта за компютър.
Подсъдимият К. *** с майка си.
На 27.06.2014г, около 20,30 часа,
св. П.излязла от домът си, като оставила прозореца на стаята в която бил
поставен компютъра отворен.
Същата вечер подс. К. излязъл от
домът си и решил да извърши кражба. Минавайки покрай къщата на св. П.видял, че
прозореца е отворен и решил да влезе и да осъществи намерението си. Влизайки в
помещението видял оставения преносим компютър и чантата за него, взел ги
излязъл през прозореца. Тръгнал да се прибира в домът си, минавайки покрай
къщата на св. М., около 21,30, решил да му го предложи. Влязъл в домът му
където бил и С.С., казал че има за продажба преносим компютър, св. М.отговорил,
че няма пари, като от своя страна предложил в заманя двата си мобилни телефона
„Сони Ериксон” и „Ел Джи”, попитал дали компютъра е краден, подс. К. отрекъл и
се съгласил на замяната. Взел давата телефона и един какетофон с флашка и си
тръгнал. След като подсъдимият напуснал къщата, св. М.включил компютъра, уверил
се, че работи, но разбрал, че няма зарядно устройство.
Свидетелката П.се върнала в домът си
около 23,50 часа и установила, че компютъра го няма. Веднага се обадила на
тел.112 и съобщила за кражбата. На 28.06.2014г подала жалба в ПУ Вълчи дол.
Същият ден С.С.казал на майка си, св. Р.С., че подс. К. е занесъл и заменил със
св. М.преносим компютър за два телефона. Тя от своя страна отишла при св. П.,
тъй като из селото се било разчуло за извършената кражба на компютър.
Свидетелката П.веднага отишла в домът на св. М., който й показал компютъра и тя
си го познала. Двамата отишли в домът на подс. К., П.го попитала къде е чипът
от компютъра, той го извадил от джоба си и го дал, след което избятъл. Баба му,
която била в къщата дала на св. М.телефона марка „Сони Ериксон”. Същият ден подсъдимият
К. предал с протокол за доброволно предаване и телефона марка „Ел Джи”.
Тези
изводи съдът е направил като взел предвид: гласните доказателства по делото –
показанията на св. П.и М., както и от писмените доказателства по досъдебно
производство № 2094/2014.
Първоинстанционният съд е подложил
на внимателен анализ всички събрани доказателства и на тази база е постановил
атакувания съдебен акт. Правилна е преценката, че следва изцяло да се
кредитират показанията на свидетелите, като обективни и безпристрасни,
последователни и логични.
По делото са налице достатъчно преки
и косвени доказателства в подкрепа на приетата фактическа обстановка.
Твърдяното от защитата, че подсъдимият
е признат за виновен единствено въз основа на показанията на св. М.е невярно и
несериозно. Налице са писмени доказателства, освен показанията на свидетелите.
Изводите и заключенията относно
правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания
доказателствен материал. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си
задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства
по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса.
Събраните доказателства са ценени съобразно правилата на формалната логика. При
установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не
престъплението за което спрямо подсъдимия е било предявено обвинение, е
анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение
са писмените доказателствени средства.
След като е установено по несъмнен
начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното деяние, правилно
е бил признат за виновен по предявеното му обвинение.
Фактическата обстановка е правилно
установена, а правната квалификация – законосъобразна. Извода, че подсъдимия е
осъществил състава на престъплението от обективна и субективна страна е напълно
законосъобразен.
Мотивите на съда представляват достатъчно
подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно
излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Правилно не са били приети
възражнията на защитата, като неоснователни.
Предвид изложеното въззивната
инстанция прави изводите си, че присъдата на ВРС не страда от пороци по смисъла
на чл. 314 от НПК, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за
отменяването й или изменяване, поради което и на основание чл. 338 от НПК
същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.
338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата на Девненския районен съд по НОХД № 407/17г по описа на
същия съд, постановена на 14.05.2017г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.