Решение по дело №1282/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1047
Дата: 27 септември 2022 г.
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20227040701282
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №1047

 

гр. Бургас, 27.09. 2022г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                                     СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 1282 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал.2 във вр. с чл.77, ал.1 от ЗУБ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от С.П., ЛНЧ **********, гражданка на Украйна против Решение №5614/09.06.2022г., постановено от зам.председателя на Държавна агенция за бежанците при МС.

С решението, на осн. чл.68, ал.1, т.2 от ЗУБ, е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на С.П..

Жалбоподателката счита, че оспорения акт е незаконосъобразен и иска неговата отмяна. Според нея, посоченото в решението основание за издаването му не е сред изчерпателно предвидените с нормата на чл.15, ал.1 ЗУБ за прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила. Счита, че  текстът на чл.68, ал.1, т,2 от ЗУБ предвижда, че когато молбата за международна закрила е подадена при действието на временната закрила, производство не се образува до прекратяването или отнемането на временната закрила. След като такова производство, обаче, е било образувано, въпреки че вече е била предоставена временна закрила, то не следва да бъде прекратявано, а да бъде продължено, поради липса на предпоставките на чл.15, ал.1 от ЗУБ.       

В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Ответникът- зам.председател на Държавна агенция за бежанците при МС, не се явява и не изпраща представител. С писмени бележки, представени по делото на 20.09.2022г. процесуалният представител аргументира тезата за неоснователност на оспорването. Сочи, че съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗУБ производство за предоставяне на международна закрила се образува за чужденец, подал молба за международна закрила при действието на временната закрила - с регистрирането на чужденеца след прекратяването или отнемането на временната закрила. Според него, в настоящия случай временната закрила по отношение на П.С. не е била прекратена или отнета, поради което предвид т. 4 от Заповед № РД05 - 263/08.04.2022 г. на Председателя на ДАБ при МС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗУБ производството за предоставяне на международна закрила на същата е следвало да бъде прекратено. Счита, че предвид основанието, въз основа на което е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на П.С. разпоредбите на чл. 15, ал. 1 от ЗУБ са неотносими. Недопустимо е едно лице да ползва повече от една форма на закрила, което е съответно на европейските директиви, отнасящи се до международната и временна закрила.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, адресат на акта и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

Украинската гражданка С.П. е пристигнала на територията на Република България на 24.07.2016г.

На 18.03.2022г. същата е подала до Държавната агенция за бежанците молба вх. № 166, с която е поискала от властите на РБ „хуманитарен статут, заради войната в Украйна“.

С молбата представила и регистрационен лист, в който освен идентификационни данни посочила, че войната в Украйна е единствената причина да не може да се завърне в страната си.

На 18.03.2022г. П. била регистрирана в производство за предоставяне на международна закрила в ДАБ-МС.

Според писмо вх.№7326/29.07.2022г., подписано от директора на РПЦ-с.Баня, лицето С.П. не е регистрирано за временна закрила в Република България.

На 8.04.2022г. председателят на ДАБ, като взел предвид ,че с Решение № 144 от 10 март 2022 г. на Министерския съвет на Република България (МС), изм. с Решение № 180 от 30 март 2022 г. на МС, на основание чл. 2, ал. 2 от ЗУБ е предоставена временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила, издал Заповед № РД05-263, с чиято т.4  прекратил производствата по предоставяне на международна закрила, образувани след 14 март 2022 г. по молба на разселени лица от Украйна, до изтичането на първоначално определеният срок на действие на временната закрила на 4 март 2023 г. съгласно чл.4 от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г., а ако този срок бъде продължен - до датата, на която изтича срокът на продължаването му, освен в случаите, в които временната закрила е прекратена или отнета в съответствие с чл. 82, ал. 1 или ал. 2 от ЗУБ.

На 09.06.2022г. зам.председателя на Държавна агенция за бежанците при МС  постановил Решение №5614, с което прекратил производството за предоставяне на международна закрила на С.П., ЛНЧ **********, гражданка на Украйна

Административният орган приел за установено,  че чуждата гражданка попада в категорията на лицата, обхванати от действието на въведената временна закрила в Република България съгласно чл. 2 от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. и т. 1 и 3 от Решение № 144 от 10 март 2022 г. на МС изм. с Решение № 180 от 30 март 2022 г. на МС. Преценил, че в случая временната закрила по отношение на С.П. не е била прекратена или отнета, поради което производството следва да бъде прекратено.

Този си извод аргументирал с разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците.

По фактите страните не спорят.

ІІ.ПРАВОТО:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Според разпоредбата на чл.48, ал.1, т.2 от ЗУБ, председателят на Държавната агенция за бежанците прекратява производството за предоставяне на международна закрила. Нормата на чл.58 от ЗУБ предвижда възможност за председателя на ДАБ да делегира правомощията си по чл. 48, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и във връзка с дейностите по чл. 53, т. 12, с изключение на правомощието да отнема международна закрила, на заместник-председателите на Държавната агенция за бежанците.

В случая тази възможност е реализирана със Заповед № 03-15/03.05.2022г., издадена от председателя на ДАБ, с която правомощията са делегирани на зам.председателя на Държавна агенция за бежанците при МС Д.К..

Спазена е предвидената от закона писмена форма.

Материалния закон е приложен неправилно.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че предпоставките за прекратяване на производството са изчерпателно регламентирани с нормата на чл.15, ал.1 от ЗУБ.  Въпрос на законодателна техника е дали с една или няколко правни норми да бъдат въведени нормативните основания за прекратяване на административния процес.

Разпоредбата на чл.68 от ЗУБ регламентира положителните предпоставки за допустимост на производството по предоставяне на международна закрила. При липсата на която и да е от тях производството е недопустимо и следва да бъде прекратено,  като наличието на предпоставките за допустимостта на производството може и следва да бъде преценявано във всеки един негов етап.     

Според разпоредбата на чл. 68, ал. 1, от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува: 1. с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила; 2. за чужденец, подал молба за международна закрила при действието на временната закрила – с регистрирането на чужденеца след прекратяването или отнемането на временната закрила.

По делото е доказано, че първата предпоставка за образуване на производство за предоставяне на международна закрила е реализирана. Жалбоподателката е подала молба за международна закрила и е регистрирана като чужденец, търсещ такава.

В случая административният орган приема, че по отношение на жалбоподателката не е реализирана втората предпоставка, тъй като С.П. попада в кръга на лицата, обхванати от действието на въведената временна закрила в Република България съгласно чл. 2 от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. и т. 1 и 3 от Решение № 144 от 10 март 2022 г. на МС изм. с Решение № 180 от 30 март 2022 г. на МС, която закрила към момента на подаване на заявлението за предоставяне на международна закрила не е прекратена или отнета.

Тази теза не може да бъде споделена.

Според разпоредбата на чл.2, ал.1 от Решение за изпълнение (ес) 2022/382 на съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила, временна закрила се предоставя на лицата, настоящото решение се прилага за следните категории лица, разселени от Украйна на или след 24 февруари 2022 г., вследствие на военното нашествие на руските въоръжени сили, започнало на тази дата: а) украински граждани, пребиваващи в Украйна преди 24 февруари 2022 г.; б) лица без гражданство и граждани на трети държави, различни от Украйна, които са се ползвали от международна закрила или равностойна национална закрила в Украйна преди 24 февруари 2022 г.; в) членове на семейството на лицата, посочени в букви а) и б).

Т.е. временната закрила се предоставя по силата на решението, без да е налице изрично искане за това по отношение на лица, разселени на или след 24 февруари 2022 г., вследствие на военното нашествие на руските въоръжени сили, започнало на тази дата.

Аналогично е разрешението на въпроса, дадено и с Решение  № 144 от     10 март 2022 година за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Република България.

Този акт също предвижда предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила, която действа, считано от 24 февруари 2022г.

При това положение не може да се приеме, че украинската гражданка С.П. попада в обхвата на посочените документи, тъй като тя не е напуснала Украйна вследствие на военното нашествие на руските въоръжени сили, започнало на 24 февруари 2022г., защото е пристигнала на територията на Република България на 24.07.2016г. и няма никакви данни да се е завърнала в Украйна след тази дата и да е пристигнала отново на 24 февруари 2022г. или след това.

Вярно е, че същата в регистрационния лист е посочила, че войната в Украйна е единствената причина да не може да се завърне в страната си.

Този факт обаче не е от естество да предпостави извод за предоставена временна закрила.

Това е така, защото според чл.2, ал. 2 Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 4 март 2022г., предвижда предоставяне на временна закрила на лица, които  не могат да се завърнат трайно в своята държава или регион по произход при безопасни условия, но само когато тези лица са без гражданство или граждани на трети държави, различни от Украйна, които са пребивавали законно в Украйна до 24 февруари 2022г., а по делото е доказано, че жалбоподателката е украинска гражданка.

С оглед изложеното, съдът намира, че към датата на подаване на искането за предоставяне на международна закрила С.П. не е била лице, по отношение на което е предоставена временна закрила, така че да се изисква прекратяването или отпадането й за допустимост на производството по предоставяне на международна закрила.

Като е приел обратното административният орган неправилно е приложил материалния закон и е постановил акт, който следва да бъде отменен.

Предвид наличието на предпоставките за допустимост на производството по предоставяне на международна закрила, издателят на оспорения акт дължи произнасяне по същество по подаденото от жалбоподателката искане за предоставяне на предоставяне на международна закрила, поради което и преписката следва да му бъде върната.

С оглед горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК и чл.85, ал.3 от ЗУБ, ІV състав на Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №5614/09.06.2022г., постановено от зам.председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на С.П., ЛНЧ **********, гражданка на Украйна.

ИЗПРАЩА преписката на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за ново произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила на С.П., ЛНЧ **********, гражданка на Украйна, при съобразяване на задължителните указания на по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

СЪДИЯ: