Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Асеновград,
19.11.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася
Иванова, като разгледа АНД № 562 по описа на Асеновградски районен съд за 2020
година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно
постановление № 208/15.06.2020 г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните – д-р Камен Атанасов Янков на Х.Г.К. ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл. 416 ал.1 от ЗВМД е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лв. за
нарушение по чл.132 ал.1 т.6 от ЗВМД.
Недоволна
от горното постановление е останала Х.К. и е депозирал жалба срещу него пред АРС
в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез
процесуалния представител адв. Ю. се валидират основания за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на наказателното постановление, като се сочи, че същото
е постановено при нарушение на материалния закон и при издаването му е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Ответната страна ОДБХ-гр. Пловдив се
представлява от юрк. Бресковска, която моли за потвърждаване на НП като
обосновано, законосъобразно и правилно.
Асеновградският районен
съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата намери
следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се
разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
След като обсъди
събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
На 13.05.2020 г. била извършена контролна проверка от екип
от инспектори от отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ- Пловдив в животновъден
обект № 4260-0647, находящ се в землището на с.Тополово, собственост на Х.Г.К.,
при която било установено, че 5 бр. едри преживни животни са налични в Регистъра
за движение на животните и в ИИС на БАБХ, но ги няма в обекта, като по данни на собственичката са напуснали обекта
без ветеринарномедицинско свидетелство и без да е уведомен писмено регистрирания ветеринарен лекар обслужващ
обекта. При проверката, Х.К. декларирала, че животните са продадени без нейно
знание, тъй като е отсъствала от обекта за няколко дни. За установеното
нарушение на място срещу нея бил съставен АУАН. Същата го подписала, но при
предявяването на АУАН направила писмени възражения отразени в бланката на акта,
а именно, че животните са напуснали обекта след като тя е напуснала кравефермата,
за което няма вина. Въз основа на така
съставения акт, било издадено обжалваното наказателно постановление.
При пълната проверка за законосъобразност съдът
намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила довели до незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, съображенията за което са следните:
На първо място с НП жалбоподателят е санкциониран за
нарушение по чл. 132 ал.1 т.6 от ЗВМД, която норма въвежда задължение за
собствениците на животновъдни обекти със селскостопански животни в срок не по-късно от 24 часа преди
транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които
подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено да
уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект.
Описанието на нарушението фиксирано в НП е, че 5 бр. преживни
животни фигурират в РДЖ и ИИС на БАБХ, но ги няма в обекта, като по данни на
собственичката са напуснали обекта без ветеринарно медицинско свидетелство и
без да е уведомен ветеринарния лекар обслужващ обекта.
Изводимо от състава на нарушението очертан в материално-правната
разпоредба същото, ще е налице при три конкретно очертани хипотези, при които е
налице задължението за предварително писмено уведомяване, а именно при
транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които
подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация. При това положение за да има пълно и ясно
описание на нарушението в него следваше да бъде посочено коя от трите причини
за липса на животните в обекта е налице,за да е относимо неизпълнението на
задължението за уведомяване към състава на горното нарушение. Следваше да се посочи и самото изпълнително
деяние, а именно, че Х.К. в качеството й
на собственик не е уведомила писмено РВЛ обслужващ обекта. На следващо място
посочената липса на ветеринарномедицинско свидетелство по отношение на
липсващите животни е относима към нарушение по чл. 132 ал..1 т.3а, от ЗВМД, каквато
цифрова квалификация не е посочена. Не е изследвана и хипотезата за кражба на
животните, доколкото жалбоподателката е твърдяла,че те са продадени без нейно знание
и съгласие, като в този случай, ако това обстоятелство беше изяснено, потенциално
щеше да изключи състава на твърдяната квалификация
по чл. 132 ал.1 т.6 от ЗВМД, като в този случай щеше да възникне задължение на
собственика по 132 ал.1 т.5 от ЗВМД Не е
доказано от административнонаказващия орган, чиято е тежестта на доказване, че
жалбоподателката Х.К. е собственик на
животновъдния обект и съответно е годен субект на административнонаказателната
отговорност за горното нарушение.
Тъй като това не е сторено в НП е налице порок, засягащ неговите основни и
задължителни реквизити по чл. 57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, според която норма НП
следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено и да бъдат посочени законните разпоредби, които са били нарушени. В
конкретния случай липсва пълно описание на нарушението, като не са посочени
основните елементи от неговия обективен състав очертан в посочената като
нарушена материално-правна разпоредба. Тези пороци компрометират възможността
на нарушителя да разбере за какво точно нарушение му се налага санкцията и
пряко рефлектира върху правото му на защита срещу постановлението и
възможността да го упражни в пълен обем.
На второ място при така
структурираното описание на обстоятелствата на нарушението, не може да се заключи
категорично и по несъмнен начин, че нарушението е реализирано от жалбоподателя Х.К..
При липсата на посочване на тези факти
от обективния състав на нарушението, съдът намира, че извършването на същото не
е установено по несъмнен начин, което отново обуславя извода за незаконосъобразност
на издаденото НП и налага неговата отмяна.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат
право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на
жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в
размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към
жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно
претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази
на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху административнонаказващият орган.
С
оглед на изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
208/15.06.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните –
д-р Камен Атанасов Янков, с което на Х.Г.К. ЕГН:********** с адрес ***,
на основание чл. 416 ал.1 от ЗВМД
е наложено административно наказание – глоба
в размер на 200 лв. за нарушение по чл.132 ал.1 т.6 от ЗВМД.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните –
Пловдив да заплати на Х.Г.К. ЕГН:**********
сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
- Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: