Р Е Ш
Е Н И
Е №…
гр.София, 26.09.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св., в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря
СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д № 157
по описа за 2021г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Правното
основание на спора е чл.422 ГПК вр.чл.415 вр.чл.124 ГПК, като обективно
съединените искове са предявени от „Л.“ АД с ЕИК ********срещу Н.Х.Б. ЕГН **********,
действащ като ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „С. – Н.Б.“ ЕИК ********
Ищецът
твърди, че е сключил с ответника
договор за заем Бизнес кредит с клиентски номер 5584 от 20.06.2017 г., по
силата на който същият, в качеството си на „заемодател“, е предоставил на
ответника ЕТ „С. – Н.Б.“ и Н.Х.Б., средства в размер на 10 000 евро. С
подписването на Анекс №1 от 28.06.2017 г., страните са преддоговорили
начина на отпускането на средствата. За обезпечаване на предоставените средства
е вписана договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на солидарния
длъжник, съгласно сключения Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот №174, том II, рег.
№6484, дело №311 от 2017 г. по описа на нотариус М.И.. Твърди, че гореописаният
договор за заем има специфична цел – „оборотни средства“, със срок на
издължаване 120 месеца. Заемополучателят се задължил
да ползва сумата, съгласно уговорената в договора цел и да върне усвоените
средства, ведно с уговорената възнаградителна лихва в
посочения срок. Ищецът твърди, че е налице неизпълнение от страна на ответника,
тъй като по посочената в договора банкова сметка ***ания
по падежиралите месечни вноски. Твърди, че
настъпилото неизпълнение трае 623 дни към 05.06.2019 г., като на основание
сключения между тях договор, за заемодателя е възникнало правото да обяви целия
заем за предсрочно изискуем. Изявлението за предсрочна изискуемост е връчено на
ответника на 16.06.2019 г., като със същото е предоставен доброволен срок за
изпълнение на всички изискуеми задължения. Твърди се, че въпреки това, длъжниците
не са направили плащане. За вземанията по кредита е проведено заповедно
производство, като съдът е уважил заявлението и е издал Заповед от 29.07.2019
г. за незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
Изпълнителен лист от 29.07.2019 г., с който осъжда ответниците да заплатят
дължимите суми.
Поради
подадено възражение от длъжника кредитополучател, „Л.“ АД предявява установителния иск и моли съдът да установи размерите на
вземанията на ищеца, а именно че ответникът му дължи следните суми :
-
Неиздължена главница – 9 981.93 евро
-
Неиздължена договорна лихва – 6 506.60 евро за
периода 21.08.2017г. – 20.06.2019г.,
-
Неустойка за забава от 19 102.55 евро за периода
21.10.2017г. – 11.07.2019г.
-
Разноски по заема – 300 евро;
-
Такса за предсрочно погасяване – 1779.26 евро
-
Разноски в размер на 1 373.54 лв. ДТ във връзка
със заповедното производство.
-
Юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
Претендира разноските за
настоящото производство.
ОТВЕТНИЦИТЕ
упражняват правото си на отговор в законоустановения срок. Оспорват исковете
като неоснователни. Излага се становище за недължимост
на претендираните от ищеца вземания с подробни аргументи. Твърди се, че
предсрочната изискуемост не е настъпила на датата 16.06.2019 г. (датата на
отправянето на изявлението), тъй като в последното не е посочен размерът на
непогасения дълг към датата на отправянето. Навеждат се доводи за нищожност на договора
за заем, съответно за клаузи от договора, поради накърняване на добрите нрави.
Твърди се, че процесният договор не е търговска
сделка, както и че същият попада в обхвата на Закона за защита на потебителя, поради което по отношение на него кредиторът не
може да иска заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. По отношение на сумата, представляваща неустойка за
забава се твърди нищожност на клаузата в договора, предвиждаща неустойката,
поради накърняване на добрите нрави. С депозирания отговор търси защита на
потребителски права, като се твърди нарушаване на ЗПК и ЗЗП при сключване на
договора. Излагат се доводи за прикрит потребителски кредит. Иска от съда да
отхвърли исковите претенции на ищеца и да признае нищожността на процесния
договор за заем, а в условията на евентуалност – да признае отделни клаузи от
договора за нищожни.
В
законоустановения срок е депозирана
допълнителна искова молба. Със същата ищецът оспорва твърденията,
наведени в депозирания отговор относно размера на отпуснатия заем, като твърди,
че по силата на договора за заем, заемодателят се задължава да отпусне „сума
до“ определен размер, а не сума „в определен размер“. Правят се уточнения,
относно конкретните етапи на отпускане на сумите. Ищецът застъпва, че
твърдението относно липсата на размера на непогасения дълг във връчената
нотариална покана, е неоснователно, тъй като са налице необходимите реквизити,
които трябва да съдържа поканата. Счита, че, тъй като не е банка, не може да се
приложат правилата, касаещи предоставяне на извлечения от счетоводни книги при
връчване на поканата за настъпилата предсрочна изискуемост. Навежда твърдения,
че искът с правно основание чл. 26, ал. 5 ЗЗД е неоснователен, тъй като същият
е недоказан. Ищецът твърди, че клаузите за неустойка, предвидени в договора не
са нищожни, поради противоречие с добрите нрави. Счита, че големият размер на
неустойката произтича само и единствено от продължаващото около две години
неизпълнение от страна на заемополучателя. По
отношение на вземането за възнаградителна лихва,
счита, че същото е действително, не противоречи на закона и добрите нрави, тъй
като страните притежават пълната свобода да уговорят размера в договора. Моли
съдът да остави без уважение възражението за нищожност на таксата за предсрочна
изискуемост на заема, тъй като счита, че същата е валидно уговорена и е дължима
с оглед обявената предсрочна изискуемост.
Моли
съдът да отхвърли възраженията, направени от ответната страна, като
неоснователни и да постанови решение, с което да признае за установени
вземанията, които има спрямо него. Моли за присъждане на съдебните разноски.
В срок
ответната страна депозира допълнителен отговор. Със същия поддържа направените
възражения за нищожност на процесния договор, поради незавършен фактически
състав, а в условията на евентуалност - нищожност
на договора, поради наличието на неравноправни клаузи в него по смисъла на ЗЗД
и ЗКНИП. Твърди, че заемодателят не е предоставил реално заетата сума. Навежда
твърдения по отношение на предсрочната изискуемост, като застъпва, че са
допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените
правила в рамките на заповедното производство, при което е уважено подаденото
от ищеца Заявление за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист. Моли съдът да
отмени издадените актове, тъй като счита, че е налице ненадлежо
обявяване на предсрочната изискуемост на договора за заем. Твърди, че сумата,
на стойност 20.85 евро е неправомерно удържана, тъй като застраховка не е била
сключена. Моли съдът да приеме, че спорът е потребителски, в подкрепа на което
навежда следните твърдения – имуществото на физическото лице и ЕТ е едно цяло, страна
по търговските сделки е физическото лице. Моли съдът да приеме, че физическо
лице, което обезпечава вземането по договор за заем, има качеството потребител
по Закона за защита на потребителя. Поддържа изцяло становището, изложено в
Отговора, че процесния договор за заем съдържа нищожни клаузи на основание чл.
26 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Налага твърдения, че клаузата от
договора, на която се основава претенцията за неустойка е неравноправна,
откъдето е нищожна.
Моли
съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции на ищцовото дружество и да признае нищожността на сключения
договор за заем.
Съдът,
като взе в предвид становищата на страните, както и събраните в хода на
съдебното производство доказателства намира следното :
Съдът по въпроса за процесуалната
легитимация следва да посочи, че по същество имаме един, а не двама ответници. Едноличния търговец не е самостоятелно
юридическо лице, а професионално качество на упражняващ търговска дейност. В
рамките на процеса ответник се явява физическото лице собственик, той и
представляващ именно в качеството му на търговец, поради което независимо, че е
призоваван по делото и като едноличен търговец и като отделно физ.лице в лично качество ответника е един. Не би следвало
да се прекратява делото спрямо никой от тях, доколкото действат в едно общо
процесуално качество на физическо лице, търговец. Физическото лице отговаря с
цялото си имущество за търговската си дейност и независимо, че кредитополучател е едноличния търговец, а в
договора физическото лице е посочен като солидарен и ипотекарен
длъжник, то съдът намира, че в рамките на процеса те са един и същ ответник.
Видно от приложените писмени
доказателства и документи съдържащи се в заповедно производство по ч.гр.д. 39987
от 2019г., СРС , 36 св. постъпило в
заверено копие от СРС се установяват твърденията на ищеца в исковата молба, че въз
основа на искане с правно основание чл.417,т.2 от ГПК ищецът е поискал издаване
заповед за незабавно изпълнение въз основа на договор за заем – Бизнес кредит с
клиентски №5584 от 20.06.2017 г., извлечение от счетоводните книги за
задълженията на ответното дружество и неговия солидарен съдлъжник. Съдът , 36
св. при СРС е намерил заявлението за
основателно и е издал заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК относно претендираните суми, а именно: -9981.93 евро главница по
договор за заем, в едно със законната лихва от 12.07.2019г. до изплащане на
вземането, 6506.60 евро договорна лихва, 19 102.55евро неустойка, 300 евро
такси и разноски, 1779.26 евро такса, предсрочно погасяване, 1623.54 лева
разноски за заповедното производство.
С оглед подадено възражение в срока по чл.415
от страна на фирмата кредитополучател съдът е указал предявяване на установителен
иск спрямо него за вземанията и същите са предмет на настоящото дело. Исковете
като подадени в 1 месечния срок и съобразно заявените вземания, по които е
издадена заповед за изпълнение са допустими.
От представените с исковата молба
договор за заем – Бизнес кредит с клиентски номер 5584 от 20.06.2017 г., общи условия
се установява, че страните са договорили ищеца да предостави на ответника в
качеството му на търговец в заем сумата от 10 000 евро, като част от тях
погасяват разноските по отпускане на кредита и учредяване на обезпечението
–ипотека върху недвижим имот, 2 790.70 лв. са изплатени за погасяване дълг
към ЧСИ и останалите са изплатени на ответника, в качеството му на физическо
лице търговец. Същият не оспорва че е получил сумите по начина посочен в
договора. Вземанията на ищеца са
обезпечени с ипотека върху недвижим имот, за което по делото е представен
нотариален акт.
Налице е редовно връчена покана
на кредитополучателя и на съдлъжника, с което ищецът е направил кредита
предсрочно изискуем считано от 05.06.2019 г.
Ответникът не е установил по
делото да е издължил суми извън установеното с приетата по делото експертиза.
За изясняване на делото от
фактическа страна е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, депозирана на 22.11.2022 г. От заключението на вещото лице Д. К. Д. се установява, че размерът на отпуснатата и усвоена главница е 10 000 евро, или
19 558 лева, като сумата, получена по сметката на Н.Б. е 8 141.89
евро или 15 924.15 лева. Посочено е, че по процесния
кредит са извършени плащания в общ размер на 1652.49 евро /3222.36 лева/, под
формата на 6 броя вноски: 21.07.2017 г. – 309.33 евро; на 21.08.2017 г. –
309.33 евро; на 03.10.2017 г. – 309.33 евро; на 20.10.2017 г. – 264.34 евро; на
20.11.2017 г. – 357.90 евро; на 09.02.2018 г. – 102.26 евро. Вещото лице е
посочило, че съгласно условията на процесния договор
и анекса към него фигурират следните задължения:
-
9 981.93 евро /19 552.96 лв/ - дължима
главница по договора, ведно със законната лихва за забава, считано от
12.07.2019 г. до пълното изплащане на вземането;
-
6 506.60 евро /12 725.80 лв/ - падежирала договорна лихва по смисъла на Погасителния план
към договора за периода 21.08.2017 г. – 20.06.2019 г.;
-
19 102.55 евро /37 361.34 лв/ - неустойка за
забава за периода 21.10.2017 г. – 11.07.2019 г.;
-
300 евро /586.75 лв/ - разноски по заема;
-
1 779.26 евро /3 479.93 лв/ - такса за
предсрочно погасяване;
-
1 373.54 лв – разноски по заповедното
производство;
-
50 лв – възнаграждение юрисконсулт
Вещото лице е посочило, че
размерът на неустойката се определя като процент от непогасената главница и
договорната лихва до момента на окончателното погасяване на всички просрочени
дължими суми: главница, лихва и неустойки и други такси и разноски. Неустойката
за забава се определя по съгласие на страните, като процент от цялата
непогасена главница и падежиралата непогасена
договорна лихва. Експертизата посочва като такса за предсрочно погасяване за
съответния период – 2 169.89 евро /4 339.78 лв/.
Вещото лице е посочило, че общият процент на лихва и неустойка на годишна база
е в размер на 119,95%.
На 08.03.2023 г. е депозирано
заключение по допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице Д.Д.. Вещото лице посочва, че заемополучателят дължи фиксирана лихва на заемодателя в
размер на 36% на година върху усвоената и непогасена част от главницата.
Установено е, че таксата за предсрочно погасяване е в размер на 6% от всички
вноски, които заемополучателят би дължал според
погасителния план. Експертизата приема изчислената такса за предсрочно
погасяване от ищеца след датата на предсрочното изискуемост до последната
вноска по погасителния план. В експертизата е установено, че заемполучателят е направил шест погасителни плащания, като
две от тях са извършени на падежните дати по Погасителния план, след което
плащанията са преустановени. Първото плащане е извършено на 21.07.2017 г. в
размер на 309.33 евро, направено е в срок и погасява вноска №1 – главница 8.90
евро; договорна лихва 300 евро, частично договорна лихва по вноска №2 – 0.43
евро. Второто плащане е на 21.08.2017 г. в размер на 309 евро, направено е в
срок и погасява вноска №2 – главница 9.17 евро; договорна лихва 299,30 евро,
частично договорна лихва по вн. №3 – 0.86 евро. Не е
постъпило плащане по вноска №3, поради което е начислена неустойка за забава до
02.10.2017 г. – до датата на следващото плащане. Третото плащане е на
03.10.2017 г. и е в размер на 309.33 евро, като погасява частично неустойката
по вноска №3 – 309.33 евро. Четвъртото плащане на 20.10.2017 г. е в размер на
264.34 евро, което погасява частично неустойката по вноска №3 – 264.34 евро.
Петото плащане е на 20.11.2017 г. и е в размер на 357.90 евро и погасява изцяло
неустойката по вноска №3 в размер на 112.18 евро и частично неустойката по
вноска №4 – 245.26 евро. Шестото плащане е на 09.02.2018 г. – 102.26 евро и
погасява частично неустойката по вноска №4 – 102.26 евро.
С експертизата е установено какви
суми са събрани в изпълнителното производство по изп.дело
№608/2019 г. по описа на ЧСИ – А.Б., образувано на 09.08.2019 г. срещу ЕТ „С. –
Н.Б.”. Констатирано е следното:
-
На 03.10.2019 г. – 20 000 лв, включващи:
14 509.79 лв – неустойка по Договора за заем;
50.00 лв – юрк.
възнаграждение; 3 479.93 – такса предсрочно погасяване; 1 373.54 –
държавна такса; 586.75 лв – такса изпращане на
нотариални покани.
-
На 03.12.2019 г. – 16 435.29 лв, включващи:
14 565.79 – неустойка по договор за заем; 1 769.50 лв – ЧСИ такси; 100.00 лв – юрк.възнграждение.
-
На 25.09.2020 г. – 114.71 лв – неустойка по
договор за заем.
-
На 25.06.2021 г. – 49 150,71 лв, включваща:
19 552.96 лв – главница по договор за заем;
12 725.80 лв – договорна лихва по договор за
заем; 16 901.95 лв – неустойка по договор за
заем.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Ответникът е заемополучател
по договор за заем – Бизнес кредит с клиентски номер 5584 от дата 20.06.2017
г., сключен с ищеца, притежаващ качеството заемодател. Установи се, че
кредитополучателят е издължил само шест броя вноски, в резултат на което ищцовото дружество е направило заема предсрочно изискуем,
чрез редовно връчено уведомление.
По възраженията на ответниците.
Ответниците желаят да бъде обявен договора за бизнес кредит с клиентски номер 5584 от дата
20.06.2017 г. и анекса към него за нищожни, поради противоречие с морала и
добрите нрави и в условията на евентуалност да
бъдат обявени за нищожни клаузите на т. 2.1 (b) (i), т. 2.1. (b) (iii), т. 2.2. (b) (i), т. 2.2. (b) (ii), т. 2.2.(d), т. 2.2.(е), т. 2.3.(а), т. 2.3 (b) (i), т. 2.3 (b) (ii), т.
2.3. (b)
(ii), т. 2.3. (b) (iii), т. 2.3. (b) (iv), т. 2.3. (с), т. 2.3. (d), т.2.3. (е), т.2.3.. (f), т. 2.3. (g), т.2.3. (h), т. 2.3. (i), т.2.4. (е) (ii), т.2.4. (g), т. 4.1. (b), т. 4.1. (с), т. 4.1. (е), т. 4.1.
(f), т. 4.1 (g), т. 4.1. (к), т. 4.1. (1), т. 4.1.
(е), т. 4.1. (р), т. 4.1. (q), т. 4.1. (r), т. 4.1. (s), т. 4.1. (t). от договора за кредит за нищожни
поради накърняване на принципите на морала и добрите нрави.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от
няколко елемента, които следва да бъдат доказани в
производството по иска за връщане на предоставената
на заем сума - съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична
сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от
фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията
на пълно и главно доказване,
като доказателствената тежест се носи от ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с
ответника - заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя. Следва да докаже
размера на дължимите неизплатени суми.
Съдът приема, че
се касае за договорно правоотношение,
което притежава характеристиките
на специфична търговска сделка - договор за бизнес кредит,
който е формален, консенсуален,
възмезден и двустранен
договор.
За да настъпят правните последици на едно договорно
правоотношение, то същото следва да отговаря на условията за валидност. Съществените и задължително изискуеми елементи на договора за кредит
са: страните, паричната сума - предмет
на договора, целта, за която е отпусната,
условията при които е отпусната
заемната сума с оглед възмездния
характер на договора - възнаградителна и санкционна лихва, срок на ползване, съответно връщане на отпуснатия и усвоен кредит. Процесният договор съдържа съгласие относно всички елементи
на типичния договор за кредит.
С оглед целта на кредитирането и търговското качество кредитора и кредитополучателя, процесния
договор е изключен както от приложното
поле на специалната уредба
на потребителския кредит,
така и от общата императивна
закрила срещу неравноправно
договаряне с физически лица
- ЗЗП. Съдът приема за валидни
и обвързващи страните, постигнатите
между тях уговорки за размера на предоставения
кредит, условията за
погасяване с фиксирани размери и периоди
и уговорени размери на цената
на кредитната услуга - възнаградителната лихва.
При така констатираното, съдът приема, че договорът
е породил валидно облигационно отношение между страните и в основното си съдържание,
формиращо вида му и не е нищожен в неговата цялост.По долу се разглежда нищожността на отделните разпоредби
По възражението на ответниците за
нищожност на договорената неустоечна клауза.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД предвижда, че нищожни са договорите, които
накърняват добрите нрави. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожна поради наличие на
посочения порок може да бъде и само отделна договорна клауза. За да се отговори
на въпроса дали уговорената с чл. 5 от договора за кредит неустойка е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, трябва да бъдат съобразени задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС. В
това тълкувателно решение е прието, че нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клаузата за неустойка, тогава, когато е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като преценка за това се прави за всеки конкретен случай и към момента на
сключване на договора, като се използват някои от следните примерно изброени
критерии: естеството и размера на задължението, чието изпълнение неустойката
обезпечава; обезпечено ли е изпълнението с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или незначително; съотношението между размера на неустойката и
очакваните вреди от неизпълнението, като могат да се използват и други критерии
съобразно конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Законът овластява страните както
да определят позитивния си интерес, реализацията на който желаят при обещаното,
поради което и очаквано изпълнение на поетите насрещни задължения, така и да
договорят механизъм, обезпечаващ надлежното изпълнение, съответно осигуряващ
обезщетение при липсващо изпълнение. Неустойката в търговските сделки не
подлежи на намаляване, но когато размерът й не може да бъде разумно обоснован
при съчетаване на присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция, клаузата влиза в противоречие на добрите нрави и губи
регулаторния си потенциал. С други думи, превишението в размера на неустойката
спрямо предвидимите вреди може да бъде оправдано само ако и доколкото
обезпечава обезпечителната и санкционната функция на неустойката.
В случая размерът на неустойката,
който е уговорен да се дължи според т. 2.3 (с) от договора за бизнес кредит, не
е определен като точна сума, а е описан начинът, по който той ще се изчислява -
посочен е конкретен лихвен процент, който е 0,23% дневно върху усвоения размер
на главницата по кредита, както и върху забавената договорна лихва, за времето
за забава до окончателното погасяване на забавените суми. Следователно размерът
на тази неустойка по волята на страните е поставен в зависимост от това какъв е
размера на неизпълнените в срок задължения за главница и за възнаградителна
лихва, като във всеки един случай тя се начислява върху целия размер на
усвоения и невърнат кредит. Това означава, че в случай на допусната от
кредитополучателя и солидарните длъжници забава в изпълнението за един ден -
неустойката ще бъде в размер на 64.08 лв. на
ден, ако забавата е за един месец - ще бъде 1922.31 лв., което я прави
неоправдано висока на годишна база. Противоречи и на добрите нрави неустойката
да се начислява на вземане, което не е изискуемо и не се явява забавено, както
е предвидено в договора т.е. върху целия предоставен и оставащ за издължаване
кредит. Това създава при забава на плащанията пълна невъзможност за издължаване
на договорни лихви и главница. Наред с това в договора няма ясно разграничение
на неустойката като обезщетение на забавата при изпълнение на договора и
неустойката като обезщетение при настъпила изискуемост на договора.
От заключението по приетата ССчЕ се установява, че незаплатената неустойка за периода
от 21.10.2017 г. до 11.07.2019 г. възлиза на сумата от 19 102.55 евро. От
експертизата и от представения по делото погасителен
план се установява, че считано от 21.10.2017 г. ответниците са в забава като
с покана за доброволно изпълнение от 05.06.2019 г. ищецът се е възползвал от
правото си да обяви предсрочната изискуемост на вземанията по кредита като
поканата е получена на 16.06.2019г. от ответниците.
Настоящият състав счита, че така уговорената мораторна неустойка е
нищожна, поради следните съображения:
Съдът намира, че начинът, по
който е уговорено да се изчислява размера на неустойката за забава е такъв, че
води до нарастването й до размер, който е много по-голям от този на забавеното
парично задължение, чието точно изпълнение обезпечава, като причината за това
не е поведението на длъжника, а предвидената в договора по съгласие на страните
завишена база при формирането й. Така уговореният размер на неустойката в
договора за бизнес кредит многократно превишава и размера на действителните
вреди от забавеното изпълнение от кредитополучателя на паричните задължения да
върне предоставените в заем парични средства и да заплати възнаградителна
лихва, които се изразяват в невъзможността на ищеца да използва в търговската
си дейност парични средства в размер, равен на този на забавената вноска от
отпуснатия кредит и/или на забавената възнаградителна
лихва, включително като ги предоставя на кредит на други правни субекти. Това
превръща тази неустойка в средство за неоснователно обогатяване само на едната
от двете насрещни страни по сделката - на заемодателя, за сметка на другата,
което излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Кредитът е обезпечен с ипотека на недвижим имот, чиято
стойност е значително по - висока от цената на предоставения кредит и той би
могъл чрез индивидуално принудително изпълнение за удовлетвори изцяло всички
свои претенции. Независимо от това, с така предвидената неустойка това по
същество става невъзможно. Ето защо
съдът намира, че уговорките за заплащане на процесната неустойка, които са част
от съдържанието на договора за бизнес кредит противоречат на добрите нрави и са
нищожни, в частта, с която предвиждат начисляване на неустойка за забава в
рамките на действащия договор върху пълния неиздължен размер на целия договор.
Това налага преизчисляване на погашенията с шестте направени вноски от страна
на длъжника, като 0.23 % неустойка на ден се начислява само върху размера на
съответната забавена вноска. В този случай шестте вноски водят до погашения на
пет вноски напълно –главница, лихви по погасителния план и неустойки, като от
шестата вноска се явява погасена оставаща неустойка от 65.34 евро, и лихва от
36.91 евро или остават от тази вноска дължими 261.67 евро лихви и 10.32 евро
главница. Неустойката в размер на 0.23 % на ден върху неиздължената вноска, в
рамките на действие на договора има дисциплиниращ ефект и съответно санкция за
забавата при плащанията.
При това приложение на
неустойката по договора след пълно неплащане на три вноски т.е. в рамките на 90
дни вземането по договора става
автоматично предсрочно изискуем след
20.03.2018г. както предвижда чл.5.2 б от договора. В този случай уведомлението
не води до предсрочна изискуемост на договора, а само уведомява длъжника, че
дължи пълния размер на сумите по договора . Предвид на това при настъпила
автоматично след изтичане на 90 дневния срок на пълно неизпълнение на договора
съответно съдът намира, че няма как да се дължи договорна лихва, която е възнаградителна лихва за предоставения кредит, в рамките на
действие на договора. Предвид на това и доколкото е налице в договора изрична
уговорка при настъпване предсрочна изискуемост по вина на заемополучателя,
да се дължи всичко договорено т.е. договорната лихва изцяло, както й сумата от
6 % върху неиздълженото изцяло, при предсрочно прекратяване – чл.2.3 б.Г и чл.5.2,б.А
и б.Б изречения последни също се явяват нищожни. Противоречи на морала и
добрите търговски нрави да се дължи договорна възнаградителна
лихва след като целия договор е станал изискуем. Противоречи на добрите нрави
уговорката да дължиш процент за
предсрочно прекратяване, равен на този, който дължиш ако сам изпълниш
предсрочно и така компенсираш заемодателя за загуба на прихода от лихвата.
Загубите на заемодателя от забавеното изпълнение, след предсрочната изискуемост
на вземането по договора, което е резултат от прекратяване поради неизпълнение
се компенсират от договорената неустойка. Същата е в значителен размер и
напълно компенсира заемодателя, давайки му възможност да събере неустойка в размер на неиздължената
главница и половина.
Предвид на тези съображения съдът
намира, че неиздължената главница се явява в размер на 9952.74 евро и разликата
до пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователна.
Договорната възнаградителна
лихва се следва за неиздължените вноски от 6 та / частично / и до вноската до 20.03.2018г. вкл. или
1 155.52 евро. Искът за договорна лихва за разликата до пълния предявен
размер и период се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
След прекратяване на договора
поради настъпила предсрочна изискуемост по вина на ответника, върху целия
неиздължен размер главница / само, без договорни лихви/ се следва договореното
обезщетение за забава или считано от 21.03.2018г. и до предявяване на
заявлението по чл.417 ГПК – 12.07.2019г. или
469 дни х 22.89 евро на ден неустойката възлиза на 10 735.41 евро.
Претенцията за разликата за пълния период и пълния размер се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Относно релевираното
възражение, че ответникът Н.Б. има качеството „потребител“, настоящият съдебен
състав намира същото за неоснователно, поради следните съображения: в § 13а, т.
9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни
законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б.
"б" от Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския
съюз, в която разпоредба е дефинирано понятието "потребител", като
всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на
директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата
търговска
или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство
е даденото сходно определение на същото понятие в § 13 от ДР на ЗЗП. Според
него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В т. 39 на решение по дело С-348/14 на СЕС е прието, че в определението за
"потребител" по чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 попада
физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа
за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.
Съобразно решение по дело С-110/14 на СЕС, понятието "потребител" е
обективно и не зависи от знанията, които съответното лице може да има, или от
информацията, с която то действително разполага. Посочено е, че трябва да се
извърши преценка на всички обстоятелства по делото, вкл. на клаузите на
договора, естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга,
за да се установи целта на придобиването или съответно на получаването й, с
оглед установяване на качеството на "потребител" на страната по него.
В определение, постановено по чл. 99 от процесуалния правилник на СЕС по дело
С-74/15 на СЕС е прието, че чл. 1, § 1 и чл. 2, б. "б" от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че директива може да
се прилага към договор за обезпечение на недвижим имот или за поръчителство,
сключен между физическо лице и кредитна институция за гарантиране на
задълженията, които има търговското дружество към тази институция по силата на
договор за кредит, когато това физическо
лице е действало за цели, които не попадат в рамките на упражняваната от него
дейност по занятие, и то няма връзка от функционално естество с посоченото
дружество. Разяснено е в т. 21-т. 23, че директивата се прилага за всички
договори, извън изключенията, изброени в десето съображение на Директива 93/13,
поради което предметът на договора е ирелевантен за приложното поле на
директивата, която дефинира договорите, към които се прилага, с оглед на
качеството на страните по договора - в зависимост от обстоятелството, дали те
действат или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или
професионална дейност. Понятието "потребител" по смисъла на чл. 2, б.
"б" от Директива 93/13 има обективен характер и трябва да се
преценява по функционален критерий, който се състои в това да се
прецени, дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на
дейности, външни за упражняването на дадена професия. Преценката се извършва с
оглед всички обстоятелства и доказателства по делото. В случаите на физическо
лице, което е поело да бъде гарант за изпълнението на задължения на търговско
дружество, задача на националният съд е да установи, дали това лице е действало
в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или поради връзка от
функционално естество, която то има с това дружество, като например неговото
управление или значителен дял от неговия дружествен капитал, или е действало за
цели от частен характер. Същото разрешение е дадено в решение по дело С-419/11 TiaXEC във връзка
с приложението на чл. 15, § 1 от Регламент № 44/2001 г. на Съвета за
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела. В него е прието, че физическото лице, което има тесни
професионални връзки с дружество, като например управлението или мажоритарното
участие в същото, не може да се счита за потребител по смисъла на тази
разпоредба, когато поръчителствува по запис на
заповед, издаден за гарантиране на задълженията, които това дружество има по
договор, свързан с получаването на кредит. С оглед посочената задължителна
практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на общностното
право, в Решение № 38/23.06.2017 по т.дело № 2754/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о. е
посочено, че физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или
обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има
качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и
да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа
за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът
извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото
с оглед установяване на качеството "потребител". Обезпечението на
дълг на търговец от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може
да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност
или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/
връзки с посоченият търговец, като например неговото управление или мажоритарно
участие в същото."
В настоящия случай процесният договор за Бизнес кредит е сключен с ответника
ЕТ „С. - Н.Б.”, в качеството му на заемополучател и с
ответника Н.Х.Б., в качеството му на солидарен длъжник по така сключения
договор. Видно от съдържанието на договора, в него изрично е посочено, че е
предоставен кредит на лице, осъществяващо стопанска дейност. Същевременно и в
самото наименование е посочено, че се касае за бизнес кредит. С оглед всичко
гореизложено следва да се посочи, че от събраните по делото писмени
доказателства е безспорно установено обстоятелството, че при сключването на договора
ответникът е действал за целите, свързани с осъществяваната от него търговска
дейност. С оглед на тези обстоятелства и
практиката на СЕС, съдът приема, че придобиването на качеството на съдлъжник
към ищцовото дружество от физическото лице е осъществено
с оглед тесните му професионални връзки с търговеца-кредитополучател, поради
което не може да се приеме, че задължаването от страна на физическото лице е
извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия.
Ето защо, независимо, че обезпечаването на кредита на търговското дружество
чрез встъпване в дълг е направено от физическо лице, доколкото последното няма
качеството на потребител по § 13 от ЗЗП, то не се ползва със защитата,
установената в глава шеста от ЗЗП. Ето защо, наведените в отговора на исковата
молба оплаквания за наличие на неравноправни клаузи, като неотносими
за настоящото производство, не следва да бъдат разглеждани.
Доколкото
по-горе съдът изложи съображения за нищожност на последните изречения от чл.5.2
б.А и б.Б от договора, то недължима изцяло се явява и претенцията за сумата от 1 779.26
евро, която следва да се отхвърли .
Доколкото претенциите са частично
приети за основателни съдът следва да преизчисли
разноските в заповедното производство и до определи разноски по компенсация за
настоящото съдебно производство. Съобразно уважената част от претенции на ищеца
се следват разноски за заповедното производство за ДТ в размер на 863.50 лева и
разноски за юр.възнаграждение в размер на 50 лева или
сумата от 913.50 лв. Разноските за настоящото съдебно производство се
претендират от всяка от страните и й се следват съобразно уважената част от
исковете по представен списък по чл.80 ГПК. Претендирани
разноски по списък от ищеца са в размер на 4 397.07 лева , като му се
следва 63 % от тях, или сумата от
2 771.15 лв съобразно уважените претенции. Ответника
претендира 6 800 лв. за адв.хонорар, като му се
следва 37 % от тях съобразно отхвърлените претенции или му се следва сумата от
2 516 лв.. След като се прихванат насрещните претенции за разноски
ответника следва да заплати на ищеца сумата от 255.15 лева разноски за
настоящото съдебно производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПО ИСКЪТ ПРЕДЯВЕН ОТ „Л.” АД /с
предишно наименование ТНК К.М./ с ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу Н.Х.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ в
качеството му на ЕТ „С. – Н.Б.” с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***
На осн.чл.124 вр.чл.422 ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Х.Б. ЕГН **********
действащ като ЕТ „С. – Н.Б.” с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Н.Х. дължи на „Л.” АД /с предишно наименование ТНК К.М./ с
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** присъдените вземания със
заповед за незабавно изпълнение чл.417 ГПК от 29.07.2019г. ,издадена по
ч.гр.д.№39987 / 2019г., СРС , 36 св., а именно :
-
Неиздължена главница – 9 952.74 евро /
девет хиляди деветстотин петдесет и две евро и седемдесет и четири цента/, по договор за заем „Бизнес кредит” –
клиентски №5584/20.06.2017 г., ведно със законната лихва, за периода от
12.07.2019 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за
разликата до пълния предявен размер, като неоснователна;
-
Неиздължена договорна лихва – в размер на
1 155.52 евро / хиляда сто петдесет и пет евро и петдесет и два цента / за
периода 20.11.2019 до 20.03.2018г. вкл. , като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния
предявен размер и период.
-
Неустойка от 10 735.41 / десет хиляди седемстотин тридесет и пет
евро и четиридесет и един цента/ за периода 21.03.2018г. – 12.07.2019г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния предявен размер и период.
-
Такси и разноски за нотариални покани – 300 евро
/триста евро/;
-
ОТХВЪРЛЯ изцяло претенцията за такса за
предсрочно погасяване от 1779.26 евро /хиляда седемстотин седемдесет и девет
евро и двадесет и шест цента/, като неоснователна;
-
разноски за заповедното производство в размер на 913.50 лв. / деветстотин и
тринадесет лева и петдесет стотинки /
ОСЪЖДА Н.Х.Б. ЕГН ********** действащ като ЕТ „С. – Н.Б.” с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н. да заплати на „Л.”
АД /с предишно наименование ТНК К.М./ с ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** разноски за настоящото съдебно
производство пред Софийски градски съд в размер от 255.15 лв./ двеста
петдесет и пет лева и петнадесет стотинки/ на осн.чл.
78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :