№ 1510
гр. Русе, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20224520103898 по описа за 2022 година
Ищецът „Гаранционен фонд” със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван заедно от изпълнителните директори Максим
Колев и Стефан Стоилков, твърди, че на основание чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ изплатил по
щета № 210115/09.04.2015г. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 2 323.79
лева на Л. Б. М., пострадала като пешеходец при ПТП, настъпило на 19.03.2015г. в гр.Русе,
по влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 51127/2015г. по описа на СРС. Виновен за
катастрофата съгласно влязло в сила Наказателно постановление е бил ответникът, който
управлявал лек автомобил „Деу Ланос” с ДК № Р 0112 РВ. ПТП е настъпило при следния
механизъм: На 19.03.2015г., при извършване на маневра движение назад лек автомобил
„Деу Ланос” с ДК № Р 0112 РВ, управляван от Д. Х., блъснал М., която пресичала пътното
платно. Разпоредбата на чл.40 от ЗДвП вменява задължение на водачите на МПС да се
убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат опасност или
затруднения за останалите участници в движението преди да започнат движение назад. По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Изложеното обуславя извод, че водачът на автомобила е допуснал
нарушение, като е извършил маневра „заден ход”, без да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и няма да създаде опасност за другите участници в движението. С оглед
на това ирелевантно за преценка противоправността на Д.ието е обстоятелството дали
пострадалата е попадала в т.нар. „мъртва зона”, каква е опасната зона и предотвратим ли е
бил удара. С неизпълнение на задължението си да наблюдава пътя непрекъснато,
респективно да осигури човек, който да сигнализира за опасности, водачът сам се е поставил
1
в невъзможност да избегне удара. В нарушение на чл.461 във вр.с чл.483 от КЗ ответникът
управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Л. Б. М. се обърнала към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.288 от КЗ /отм./ сега чл.557 от КЗ – без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Деу Ланос” с рег.№
Р 0112 РВ и по образувана щета № 210115/09.04.2015г. УС на Гаранционен фонд отказал
изплащане на обезщетение. Л. М. не се съгласила с определеното обезщетение и образувала
срещу ищеца гр.дело № 51127/2015г. по описа на СРС. Въз основа на съдебното решение по
последното дело, ищцата изпратила до Гаранционен фонд покана за доброволно изпълнение
и в резултат на това обезщетението, ведно със законната лихва и присъдените съдебни
разноски й били изплатени, която сума възлиза в общ размер на 2 323.79 лева. Ищецът
поканил Д. Х. да възстанови изплатеното от него обезщетение, но и до днес той не е погасил
задължението си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Д. Х., да
му заплати сумата от 2 323.79 лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд по щета
№ 210115/09.04.2015г. и присъденото по влязло в сила съдебно решение по гр.дело №
51127/2015г. по описа на СРС, обезщетение за неимуществени вреди с лихвите към него и
съдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.558, ал.7 във вр.с чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ.
Ответникът Д. Н. Х. в срока за отговор не подава такъв и не взема становище по иска.
В съдебно заседание ответникът признава изцяло предявения иск.
Съдът като взе предвид, че ответникът признава изцяло предявения иск, намира, че са
налице предпоставките на чл.237, ал.2 от ГПК и следва да бъде постановено решение без да
се коментира спора по същество, като иска следва да се уважи изцяло, основаващ се на
признанието на ответника, като Д. Х. бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 323.79
лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд по щета № 210115/09.04.2015г. и
присъденото по влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 51127/2015г. по описа на СРС,
обезщетение за неимуществени вреди с лихвите към него и съдебни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 25.07.2022г.
до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски в размер на 92.95 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и
150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.237, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. Х. от *********, с ЕГН: **********, да заплати на „Гаранционен
фонд” със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4,
представляван заедно от изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков,
сумата от 2 323.79 лева /две хиляди триста двадесет и три лева и седемдесет и девет
стотинки/, представляваща изплатено от Гаранционен фонд по щета № 210115/09.04.2015г. и
присъденото по влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 51127/2015г. по описа на СРС,
обезщетение за неимуществени вреди с лихвите към него и съдебни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2022г. до окончателното й изплащане,
както и сумите от 92.95 лева /деветдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ –
направени по делото разноски и 150.00 /сто и петдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Присъдените парични суми могат да се внесат по банкова сметка на ищеца
„Гаранционен фонд” със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №
2, ет.4, представляван заедно от изпълнителните директори Максим Колев и Стефан
Стоилков, в „УниКредит Булбанк” АД – IBAN: BG66UNCR 7630 1009 5185 01, BIC:
UNCRBGSF.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3