О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 101
16.03.2020г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На шестнадесети март през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №440 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№1110/10.02.2020г. от Н.А.Г. чрез пълномощника й адв.К.Б. с искане за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно Решение №213 от 18.12.2019г. в частта му за разноските по съображения, че въззивното производство е образувано по жалба на „Ц.р.г.“ЕООД срещу първоинстанционното решение, подаването на каквато я е провокирало да подаде насрещна въззивна жалба, неподлежаща на разглеждане при оттегляне на първоначалната, поради което единствено процесуалното поведение на ответното дружество да е причина за направените от нея разноски за въззивното производство и то да следва да й ги възстанови изцяло като му бъдат възложени.
Ответникът по молбата „Ц.р.г.“ЕООД е депозирал чрез пълномощника си адв.Щ.Ц. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност, според които подаването на насрещна въззивна жалба зависи изцяло от волята на страната и в случай, че първоначалната бъде оттеглена въззивното производство се прекратява изцяло, но платената за насрещната въззивна жалба такса не подлежи на връщане и ответникът ще има право на разноски, а ако насрещната въззивна жалба бъде уважена, по нея биха били присъдени разноски в тежест на ответното дружество, съразмерно на уважената част. Претендира искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските да не бъде уважавано.
Молбата е подадена в срока за обжалване на решението по чл.248,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-ищец; касае изменение на постановеното решение в частта му за разноските за въззивното производство чрез възлагането им изцяло на жалбоподателя-ответник, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на материалите по делото и доводите на страните, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Въззивното производство е било образувано по жалба на ответника „Ц.р.г.“ЕООД и насрещна въззивна жалба на ищеца Н.А.Г. против Решение №612 от 03.05.2019г. по гр.дело №2793/2015г. на Окръжен съд-Пловдив. С въззивното решение първоинстанционното е частично отменено в осъдителните му части за присъденото в размер над 4800лв. до 12000лв. обезщетение за неимуществени вреди и за присъденото в размер над 3797,60лв. до 9494лв. обезщетение за имуществени вреди с отхвърляне на исковете за тези разлики и е потвърдено в частите му за присъдените обезщетения до размерите съответно от 4800лв. и от 3797,60лв. и в частта му, с която иска за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 12000лв. до пълния предявен размер от 50000лв. С решението Н.Г. е осъдена да заплати на „Ц.р.г.“ЕООД разноски от 2957,85лв. за въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете, а дружеството е осъдено да й заплати разноски от 346,83лв. за въззивното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Подаването на насрещна въззивна жалба е процесуално право, което страната решава дали да упражни или не, въпреки подадената въззивна жалба, както резонно счита ответникът. Разглеждането на насрещната въззивна жалба е подчинено на това на въззивната жалба, и тя не се разглежда, ако първоначалната бъде оттеглена или върната, съгласно чл.263,ал.4 от ГПК, на което акцентира молителката. Извън този случай, обаче, разглеждането на насрещната въззивна жалба се подчинява на общите правила – тя може да бъде върната като нередовна на самостоятелно основание, да бъде оттеглена от подателя й, а при надлежно сезиране с нея се възобновява висящността на спора и в останалата му част, по която съдът дължи произнасяне по същество. С оглед на това, независимо, че страната първоначално не е обжалвала решението в срок, а е подала насрещна въззивна жалба по причина на подадената от другата страна въззивна жалба в срока за отговор по нея, не може да се приеме тя да не е причастна към образуването на въззивното производство и неговия предметен обхват. Приложими са общите правила на чл.78 от ГПК относно разпределението на отговорността за разноските в зависимост от резултата по делото. При това положение и при липса на специална законова разпоредба хипотезата на подадена насрещна въззивна жалба не е основание разноските за въззивното производство да бъдат възложени изцяло на подалата въззивната жалба страна.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, която като такава следва да се остави без уважение.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№1110/10.02.2020г. от Н.А.Г. чрез пълномощника й адв.К.Б. за изменение на Решение №213 от 18.12.2019г., постановено по в.гр.дело №440/2019г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, в частта му за разноските за въззивното производство чрез възлагането им изцяло на „Ц.р.г.“ЕООД.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: