М О Т И В И
към присъда №11/28.03.2016г.
по НОХД №47/2016 г.
по описа на Окръжен съд гр.Силистра
Окръжна прокуратура- гр. Силистра е
внесла обвинителен акт срещу
Н.И.М.
За това, че :
На 03. 06. 2015г. около 17.00 ч., в извън населено място - път
1-7, км. 18.640, гр. Силистра - гр.
Шумен, в посока гр. Силистра, при управление на лек автомобил марка „Рено
лагуна“ с per.
№ CC 11 42 СВ, е нарушил правилата за движение по
пътищата: чл. 20, ал.1 от ЗДвП /Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват/, чл. 20, ал.2 от ЗДвП /водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението/ и чл.
21, ал.3 ЗДвП /при избиране на скоростта
на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч: 90 км./ч. за извъннаселено
място/, като се е движел със скорост 139 км./ч., вследствие на което е допуснал
ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на Б.Р.А.
е ЕГН ********** от гр. Силистра – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, предл.
„първо”, във вр.
с чл. 342, ал.1 НК.
На основание чл.76 от НПК съдът
конституира в качеството им на частни обвинители Р.Б.Р., Б.Б.Р.,
Р.Б.Р. – наследници на пострадалия,починал Б.А. Реза.
Редовно призовани,същите не се явяват, явява се техния повереник
адв. М.Й.М. ***.
Наказателното производство протече по
реда да глава ХХVІІ от НПК. Направени са
изявления на подсъдимия, че признава фактите описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти в съдебното производство. На
подсъдимият М. са разяснени правата
и е уведомен, че направените от него самопризнания и събраните на
досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, ще се ползват при
постановяване на присъдата, съгласно чл.372 ал.І от НПК.
В хода на производството, със
съгласието на страните се приеха писмени доказателства касаещи социалното и
семейно положение на подсъдимия.
След провеждане
на съкратено съдебно следствие и след определение на съда, с което е
констатирано, че самопризнанията на подсъдимия и описаните факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепят от събраните по
досъдебното производство доказателства, е даден ход на съдебните прeния.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита за доказано, че подсъдимият е
извършил престъпление по чл. 343, ал.1,
б. „в“, предл. „първо”, във вр. с чл. 342, ал.1 НК. Иска се съдът да наложи наказание по
вид „Лишаване от свобода”, след съответната редукция по приложението на чл.58а
от НК в размер от две години и се
приложи разпоредбата на чл.66 от НК, като така редуцираното наказание бъде с
отложено изпълнение за пет години изпитателен срок.
Повереникът на частните обвинители се присъединява към
становището на прокурора. Заявява, че при определяне на наказанието следва да
се вземат предвид приетите доказателства в съд. заседание и смекчаващите вината
обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия счита, че с
поведението си пострадалия от ПТП пешеходец Али е
нарушил правилата по чл. 113, ал.2, във вр. с ал.1 и
чл.114, т.1 от ЗДвП и има определена съвина за
настъпването на ПТП. Пледира се, че спрямо подсъдимия
следва да се вмени нарушение само на чл.21, ал.3 от ЗДвП и не и на чл.20 от
същия закон, тъй като се е движил с превишена, а не със несъобразена скорост.
Изтъкват се редица смекчаващи вината обстоятелства, липсата на наказания по
ЗДвП и ППЗДвП,
обременено. Прави се извода за наличие на изключително и многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и в тази връзка се иска съдът да наложи наказание в минимален размер с прилагане разпоредбата на чл.66 от НК.
В правото си на дуплика повереникът на ЧО адв. М. сочи, че липсват данни са съпричиняване от страна
на пострадалия, същият се е движил извън опасната зона за спиране на
автомобила.
В даденото му право на последна дума
подсъдимият заявява, че дълбоко съжалява за станалото, мана извършени нарушения
и наложени наказания като водач на МПС, предвид обремененото му семейно
положение се явява грижовен родител и роднина. Предоставя на съда да определи
наказанието му.
Съдът,
като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК
самопризнания в съдебно заседание и прецени събраните и приобщени по делото
писмени доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 03.06.2015 г. пострадалият Б.А. и
свидетелите Е.С., М. П. и П. Т., всички работници в „Строител 2005"ЕООД,
са тръгнали с управляваният от П. Т. л. а. "Фолксваген Голф“ с per. № СС 73 11 СК от гр. Алфатар към гр. Силистра. Малко след като
напуснали гр. Алфатар, в близост до място за отдих „Гергана" по път I -7
км. 18.640, пострадалият Б.А. помолил водача -св. П. Т. да спре и след като Т.
отбил вдясно от пътя е спрял, като десните колела на автомобила са се намирали
на десния банкет, а левите върху платното за движение и пуснал аварийни
светлини. Пострадалият Б.Р.А., който е пътувал на предната дясна седалка в
автомобила е излязъл от автомобила, след което е предприел пресичане на
платното за движение непосредствено зад задната част на лекия автомобил
"Фолксваген Голф с per. № СС
73 11 СК.
Също на 03.06.2015 г. в около 17.00
ч. по път I - 7 гр. Алфатар- гр. Силистра, в същата посока - посока гр.
Силистра, се е движел лекият автомобил Рено Лагуна с per.
№ СС 11 42 СВ, управляван
от подс. Н.М. В автомобила са пътували съпругата на М.
- св. Ш.М.М.. на предната дясна седалка, а на задната седалка са били техните
две деца. В момента когато пострадалият Б.А. е пресичал пътното платно е бил
ударен и повлечен от идващият от посока гр. Алфатар, л.а. Рено Лагуна с per. № СС 11 42 СВ, управляван от подс. Н.М.. Ударът
е настъпил между предната средна част на лекият автомобил и тялото на
пешеходеца в изправено положение. Мястото на удара между лекият автомобил и
пешеходеца се намира на около 4 м. след първоначалната линия на огледа и на
около 4 м. в ляво от десният край на платното за движение. Пътуващите в лекия
автомобил „Фолксваген голф“ с per. № СС 73 11 СК свидетели, след
спиране на автомобила са видели, че пострадалия Б.А. излиза от автомобила,
минава зад него, тръгва да пресича и почти веднага са чули силен звук от удар.
Свидетелите са видели покрай тях да преминава автомобил, от който са се
разхвърчели части от автомобила, обувки. Автомобила е продължил да се движи още
около 100 метра, като явно тялото на Али е останало под автомобила, след което
свидетелите са видели, че автомобила е преминал през тялото на Б.А. продължил е
още около 10 метра и е спрял. Веднага след като л а. Рено Лагуна с per. № СС 11 42 СВ е спрял, от него веднага е излязъл водача - подс. М. и е отишъл към местото където е паднал трупа на Б.А.,
а през това време и всички свидетели от л. а. „Фолксваген голф“ с per. № СС 73 11 СК са слезли и са отишли към това място. Св. П. Т. и подс. М. са започнали да звънят на тел. 112 за да съобщят
за допуснатото ПТП и да извикат помощ. Пристигналият
екип на ЦСМП -Силистра установил смъртта на Б.А. и транспортирал трупа за
аутопсия в Съдебна медицина МБАЛ-Силистра.
Пред пристигналите на место
полицейски служители, които са запазили местопроизшествието, подс. М. е заявил, че е видял лице, което пресича пътното
платно, но в последния момент лицето не е продължило пътя си, а се е върнал
назад и тогава е последвал удар между управлявания от него автомобил и лицето.
На место подс.
М. е бил изпробван с техническо средство „Алкотест дрегер“ за наличие на алкохол в дъха, като уреда е отчел
0.0 промила, поради което и не му е даден талон за кръвна проба.
Видно от заключението на назначената
химическа експертиза № 290/19.06.2015 г. на кръвна проба иззета от трупа на Б.Р.А.
с ЕГН ********** от гр. Силистра, се установява наличие на 0.49 промила етилов
алкохол.
По делото е назначена съдебно
медицинска експертиза от чието заключение е видно, че при огледа и аутопсията
на трупа на Б.А. се установява черепно - мозъчна - гръдна - коремна травма.
Непосредствената причина за смъртта на Б.А. се дължи на тежките несъвместими с
живота наранявания на главата, гърдите и корема, причинили механично увреждане
на жизнено важни органи, в черепната, гръдната и коремната кухина. Всички
установени увреждания са прижизнено причинени и се
обясняват с механизма на ПТП, а именно удар на
автомобила с челната му част в намиращият се в изправено положение пешеходец на
пътното платно с последващо падане върху капака и
предното обзорно стъкло и провлачване на тялото върху
асфалтовата настилка на значително разстояние /92м. от първоначалната линия на
огледа- ПЛО/. Непосредствено преди смъртта си Б.А. е
употребил алкохол, като не е бил алкохолно повлиян, тъй като установената
концентрация от 45 %о представлява субклинична степен
на алкохолно опиване.
В заключението си автотехническата
експертиза сочи следният механизъм на настъпване на произшествието:
На 03.06.2015 г. около 17.00 ч. по
път I - 7 гр. Алфатар гр. Силистра по посока гр. Силистра се е движел лекият
автомобил "RENAULT LAGUNA
2,0" с per. № СС 11 42
СВ. Пътната настилка е била асфалтова, суха, запазена в много добро състояние.
Платното за движение в района на произшествието е било със широчина 7,60 м.,
като движението по него се е осъществявало двупосочно. Произшествието е
настъпило през светлата част на денонощието при ясно слънчево време и отлична
метеорологична видимост. Лекият автомобил е бил управляван от Н.И. ***.
В същото време, в същото посока, пред
лекият автомобил "RENAULT LAGUNA
2,0" с per. № СС 11 42
СВ се е движел лекият автомобил „VOLKSWAGEN
GOLF" с per. № СС 73 11 СК управляван от П.
Иванов Т. от с. Айдемир. Когато е достигнал до мястото на произшествието, Т. е
спрял управляваният от него автомобил, като десните му колела са се намирали
върху десният банкет, а левите върху платното за движение. Пострадалият Б.Р.А.,
който е пътувал на предната дясна седалка в автомобила е излязъл от автомобила
през предната дясна врата, след което е предприел пресичане на платното за
движение непосредствено зад задната част на лекия автомобил.
При създалата се ситуация, вследствие
на взаимното пресичане на траекториите на движение на лекият автомобил "RENAULT LAGUNA 2,0" с per. № СС 11 42 СВ и пешеходец Б.А. е настъпил удар между тях. Ударът е
настъпил между предната средна част на лекият автомобил и тялото на пешеходеца
в изправено положение.
Непосредствено преди произшествието и
в момента на удара с пострадалият пешеходец, лекият автомобил "RENAULT LAGUNA 2,0" с per. № СС 11 42 СВ се е движел със скорост около 139 км/ч., при която
скорост на движение, опасната му зона на спиране е имала дължина около 173 м.,
а при скорост на движение 90 км/ч., опасната му зона на спиране е следвало да
има дължина около 80 м. Водача на лекият автомобил "RENAULT
LAGUNA 2,0" c per. №
CC 11 42 CB е реагирал и е предприел интензивно
спиране, когато се е намирал на около 48 м., преди удара е пострадалият
пешеходец, след което е изминал спирачен път около 82 м. След края на
спирачният път, спирането на автомобила е продължило плавно, при по нисък
коефициент на съпротивление, без гумите му да оставят следи върху асфалтовата
настилка, след което автомобила се е установил в покой в дясната част на платното
за движение
Ако непосредствено преди
произшествието лекият автомобил "RENAULT LAGUNA 2,0" е per. № CC 11
42 СВ се е движел със скорост 90 км/ч. и водача му е
реагирал своевременно и предприел спиране, в момента, в който пострадалият
пешеходец Б.Р.А. е навлязъл в платното за движение, той е имал техническата
възможност да предотврати произшествието спирайки автомобила си, преди мястото
на удара с пешеходеца. Причина за настъпването на произшествието и удара с
пешеходеца е, както движението на лекият автомобил "RENAULT
LAGUNA 2,0" с per. №
CC 11 42 СВ със скорост по висока от 90 км/ч., така и
факта, че водача му не е реагирал своевременно, като е предприел интензивно
спиране в момента, в който пешеходеца е навлязъл в платното за движение.
При извършване оглед на кормилният
механизъм, окачването на предният мост, задният мост, ходовата част и
спирачната система на лекият автомобил "renault laguna 2,0" с per. № CC 11
42 СВ, не се установяват повреди, които да са
съществували преди произшествието.
Място на удара между лекият автомобил "renault laguna 2.0" с per. № CC 11 42 СВ и пешеходеца Б.Р.А.
се намира на около 4 м., след първоначалната линия на огледа и на около 4 м. в
ляво от десният край на платното за движение, по посока гр. Силистра. Непосредствено
преди произшествието лекият автомобил "renault laguna 2.0" с per. № CC 11
42 СВ се е движел със скорост около 139 км/ч.
При скорост на движение 139.12 км/ч..
Опасната зона на спиране на лекият автомобил "renault
laguna 2.0" с per. №
CC 11 42 СВ е имала дължина около 160 м.
Лекият автомобил "renault laguna 2.0" с per. № CC 11 42 СВ се е намирал
на отстояние около 48 м., преди мястото на удара с
пострадалият пешеходец Б.Р.А., в момента, в който водача му е реагирал и е
предприел интензивно спиране.
Водача на лекият автомобил "renault laguna 2.0" с per. № CC 11 42 СВ не е реагирал
своевременно, като е предприел интензивно спиране в момента, в който
пострадалият пешеходец Б.Р.А. е навлязъл в платното за движение.
Причина за настъпването на
произшествието и удара с пешеходец Б.Р.А. е както движението на лекият
автомобил "renault laguna
2.0" с per. № CC 1 1
42 СВ със скорост по висока от 90 км/ч., така и
факта, че водача му не е реагирал своевременно, като е предприел интензивно
спиране в момента, в който пешеходеца е навлязъл в платното за движение.
От назначената допълнителна
автотехническа експертиза е видно, че:
Радиусът на левия завой предшестващ мястото на произшествието
по средата на лентата за движение на л. a. "RENAULT
LAGUNA 2.0" С РЕГ. № CC 11 42 СВ е около 588 м.
Критичната скорост за безопасното
преодоляване на левият завой предшестващ мястото на произшествието при отчитане
състоянието на платното за движение от л. а. "RENAULT
LAGUNA 2.0" С РЕГ. № CC 11 42 СВ е била около 172 км/ч.
Описаната фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимият, показанията на свидетелите, както и
от писмените доказателства по делото, автотехническите
и съдебно-медицински експертизи, и др.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимият по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК и приетите по делото доказателства, събрани в хода на
проведеното ДП № 90/2015 г. по описа
на ОДМВР -
Силистра.
Гореописаните доказателства, обсъдени
в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин установяват
описаната фактическа обстановка в обвинителния акт, авторството на деянието и
вината на подсъдимият Н.И.М..
Предвид събраните по делото доказателства
категорично се установява, че подсъдимият М. е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение.
С деянието си подсъдимият М. на 03.
06. 2015г. около 17.00 ч., в извън
населено място - път 1-7, км. 18.640,
гр. Силистра - гр. Шумен, в посока гр. Силистра, при управление на лек
автомобил марка „Рено лагуна“ с per. № CC 11 42 СВ, е нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал.1 от ЗДвП /Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/, чл. 20,
ал.2 от ЗДвП /водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението/ и чл. 21, ал.3 ЗДвП /при
избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: 90 км./ч. за извъннаселено място/, като се е движел със скорост 139
км./ч., вследствие на което е допуснал ПТП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Б.Р.А. е ЕГН ********** от гр. Силистра
Тъй като извършеното престъпление е
формално, то е довършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние и то се е изразило в боравене от
него с различни лостове за управление на МПС, в резултат на което, са приведени
в движение механизмите му. Подсъдимият е управлявал моторно превозно средство
по смисъла на чл. 150а, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
От обективна страна:
Подсъдимият М. на 03. 06. 2015г. около 17.00 ч., в извън населено място - път
1-7, км. 18.640, гр. Силистра - гр.
Шумен, в посока гр. Силистра, при управление на лек автомобил марка „Рено
лагуна“ с per.
№ CC 11 42 СВ, е нарушил правилата за движение по
пътищата: чл. 20, ал.1 от ЗДвП /Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват/, чл. 20, ал.2 от ЗДвП /водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението/ и чл. 21,
ал.3 ЗДвП /при избиране на скоростта на
движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч: 90 км./ч. за извъннаселено
място/, като се е движел със скорост 139 км./ч., вследствие на което е допуснал
ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на Б.Р.А.
е ЕГН ********** от гр. Силистра.
Посочените нарушения на правилата за
движение по пътищата са в пряка причинно следствена връзка с последвалото ПТП при което е загинало посоченото лице. Престъплението е
квалифицирано по основния състав на чл.
343, ал.1, б. „в“, предл.
„първо”, във вр.
с чл. 342, ал.1 НК.
От субективна страна - налице е непредпазливо деяние, като настъпилите обществено опасни
последици са в пряка причинна връзка с виновното поведение на М., който е нарушил
разпоредбите на ЗДвП.
Нарушавайки,
описаните по-горе, разпоредби на ЗДв.П и ППЗДв.П, подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжен и е могъл да
ги предвиди.
С оглед на всичко изложено по-горе,
съдът счита, че подс. Н.И.М. е извършил престъпление
по чл. 343, ал.1, б. „в“, предл. „първо”, във вр. с чл. 342, ал.1 НК.
Относно определеното наказание:
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимата, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36
от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона
наказание за извършеното престъпление, както и императивната разпоредба на чл.
373, ал. 2 от НПК, според която норма в случаите по чл.372, ал.4 от НПК,
какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя
наказанието при условията на чл.58а от НК. Според редакцията на чл. 58а, ал. 1
от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 НПК,
съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите
на общата част, т.е. при условията на чл. 54 от НК и намалява така определеното
наказание с една трета. Според разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК в случаите,
когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл. 55 от НК,
съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Съдът приема като смекчаващо отговорността обстоятелство
опита на подсъдимия да потърси помощ, липсата на констатирани извършени
нарушения и наложени наказания като водач на МПС, добрите данни за личността на
подсъдимия, обремененото му битово положение, както и поведението на
пешеходеца, а именно: недооценяването от негова страна на конкретната пътна
обстановка и заниженото му внимание при пресичане на двете ленти за движение на
пътното платно.
Съдът установи като отегчаващо
отговорността обстоятелство настъпилите тежки последици в резултат на
инкриминираното деяние- настъпилата смърт.
Причините за извършване на
престъплението са подценяването на
редица фактори от значение за безопасността на движение посочени по-горе.
Поради това съдът намира, че са на
лице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът прецени при тези
обстоятелства, че може да приложи чл. 55
ал. 1 т.1 от НК при определяне на наказанието,
тъй като са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
На основание чл. чл. 343, ал.1, б. „в“, предл.
„първо”, във вр.
с чл. 342, ал.1 НК вземайки предвид доказателствата по делото, обществената
опасност на извършеното и на подсъдимият, наличието на редица смекчаващи вината
обстоятелства, съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал. 4 от НК намали с 1/3 до ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА. Съдебният състав намира, че така
определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на наказанието - да се
поправи и превъзпита подсъдимия, да му окаже необходимото сплашващо въздействие и да се
въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото.
Да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието и какъв да
бъде изпитателния срок при евентуално условно осъждане:
Съдът прецени, че определеното наказание може да
бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият М. към момента на
извършване на престъплението е неосъждан,
на лице са основанията за прилагане на тази норма. Съдът определи срока за отлагане изтърпяване
на наказание в размер от четири години, предвид характера и тежестта на противоправните последици от деянието.
На основание чл.343г от НК, съдът
лишава подсъдимият от право да управлява
лек автомобил за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ОСЕМ от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА Н.И.М. да заплати в полза на Републиканския
бюджет сумата от 1197лв. 04ст. лв. /хиляда сто и деветдесет и седем лв. и 04
ст./ представляваща направени разноски по делото.
Съдът се произнесе и по веществените
доказателства по делото:
Връща описаните по делото веществени
доказателства лек автомобил марка "Рено", модел "Лагуна" с
рег.№ СС 1142СВ на собственика Н.И.М. *** след
влизане на присъдата в сила.
По мярката за неотклонение:
Съгласно чл. 57 от НПК, мерките за
неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да
извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила
присъда. Като взе предвид наложеното наказание на подсъдимия на основание чл.
309, ал. 2 от НПК съдът потвърди взетата МНО.
Воден
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: