М О
Т И В И:
С
обвинителния акт подсъдимия Б.С.И. е предаден на съд затова, че на 16.09.2010
г. в землището на с. ******, Плевенска област, при условията на незавиС. съпричинителство с
подсъдимата В.В.Ц., като управител на „СИБИ И.“***,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност, свързана с работата със земеделска техника при
провеждане на земеделска дейност в областта на земеделието, извършвана от „СИБИ
И.“***, нарушил задълженията си по чл. 127, ал. 1, т. 5, предл.
2 КТ, чл. 275 КТ, чл. 281, ал. 2, предл. 1, във
връзка с ал. 1 КТ, чл. 277, ал. 1 КТ, чл. 281, ал. 4 КТ, чл. 6, т. 3 от Правила
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и
отраслите от отрасъл „Земеделие“ на Министерството на земеделието и горите, чл.
3, предл. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, член 12, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с ал. 1, във
връзка с чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., чл. 13, ал. 4 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., заповед № 2 от 04.01.2010 г. – т. 2, на
управителя на „СИБИ И.“*** и заповед № 1 от 04.01.2010 г. – т. 6, на управителя
на „СИБИ И.“*** и по непредпазливост причинил смъртта на С. Г.Н. *** –
престъпление по чл. 123, ал. 1, предл. 2, във връзка
с ал. 1 НК.
С
обвинителния акт подсъдимата В.В.Ц. е предадена на
съд затова, че на 16.09.2010 г. в землището на с. ******, Плевенска област, при
условията на незавиС. съпричинителство
с подсъдимия Б.С.И., като заместник-управител на „СИБИ И.“***, на когото със
заповед № 1А от 04.01.2010 г. на управителя на дружеството е възложено
обучение, провеждане на начален инструктаж и инструктаж на работното място на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на дружеството, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, свързана
с работата със земеделска техника при провеждане на земеделска дейност в
областта на земеделието, извършвана от „СИБИ И.“***, нарушила задълженията си
по член 281, ал. 2, предл. 1 и предл.
3, във връзка с ал. 1 КТ, чл. 6, т. 3 от Правила за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл
„Земеделие“, чл. 12, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 год. и по непредпазливост причинила смъртта на С. Г.Н. *** – престъпление
по чл. 123, ал. 1 предл. 2 НК.
По делото
гражданските ищци и частни обвинители Г.С.Н. и Л.С.Н. са предявили граждански
искове солидарно срещу подсъдимите Б.С.И. и В.В.Ц. за
претърпените в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди в
размер на по 75 000, лева заедно със законната лихва, считано от
16.09.2010 г. до окончателното изплащане на сумите.
Прокурорът
и повереникът на гражданските ищци и частни обвинители
– адвокат А.Т., поддържат обвинението, изразяват становище, че то е доказано по
несъмнен начин и предлагат на подсъдимите да бъдат наложени наказания в размер
на по три години лишаване от свобода, изпълнението на които да бъде отложено с
пет годишен изпитателен срок, а предявените граждански искове да бъдат уважени
в пълния им размер.
Защитниците
на подсъдимите – адвокат Г.Г. и адвокат Б.М.,
изразяват становище, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен
начин, поради което Б.С.И. и В.В.Ц. следва да бъдат
оправдани.
От анализа
на събраните и проверени на съдебното следствие доказателства по делото, съдът
приема за установено следното:
Подсъдимият
Б.С.И. е роден на *** ***. Завършил е средно образование, женен е и до момента
не е осъждан.
Подсъдимата
В.В.Ц. е родена на *** г. в с. Алтимир, Врачанска
област. Завършила е полувисше образование, омъжена е за подсъдимия Б.И. и до
момента не е осъждана.
Подсъдимият
Б.С.И. е управител и представляващ на няколко търговски дружества, сред които
„Десислава 85“ ЕООД и „СИБИ И.“ ЕООД. Занимава
се със земеделска дейност, която осъществява в района на гр. Кнежа и в село ******,
Плевенска област.
От 04.08.1993 г. пострадалият С. Г.Н. притежавал
свидетелство за управление на МПС – категории „В“, „С“, М“ и „Ткт“, и имал право да управлява колесни
трактори. Дълги години бил тракторист в различни търговски дружества,
занимаващи се със земеделие. През периода 19.08.2002 г. – 24.10.2003 г. той работил
като общ работник в „СИБИ И.“***, а през периода 24.10.2003 г. – 21.11.2003 г.
– като тракторист в „Десислава 85“ ЕООД-гр. Кнежа.
През лятото на 2010 г. С. Н. *** и бил безработен. По същото
време неговият баща – свид. Г.С.Н., работил като фадромист в производствената база на „СИБИ И.“***, намираща
се в с. ******, Плевенска област.
На 01.09.2010 г. Г.Н. провел разговор с подсъдимия Б.И. и го
помолил да назначи С. Н. на работа в „СИБИ И.“ ЕООД. И. се съгласил.
На
02.09.2010 г. Г.Н. информирал сина си за проведения с Б.И. разговор и С. Н. се
съгласил да започне работа като механизатор в управляваното от подсъдимия
дружество.
На
03.09.2010 г. Г.Н. и С. Н. *** до производствената база на „СИБИ И.“***
служебен транспорт на търговското дружество. На същата дата С. Г.Н. постъпил на
работа като механизатор /оператор на селскостопанска техника/ в „СИБИ И.“ ЕООД.
Въпреки че нямал сключен трудов договор с работодателя по реда на чл. 61 и
следващите от КТ, С. Н. придобил качеството „работещ“ по смисъла на §1, т. 2а
от Допълнителните разпоредби на закона за здравословни и безопасни условия на
труд /ЗЗБУТ/, тъй като бил лице, което е наето от работодател.
Подсъдимият
Б.И. имал качеството „работодател“ по смисъла на §1, т. 2 от допълнителните
разпоредби на ЗЗБУТ, тъй като бил лице, което възлага работа и носи цялата
отговорност за предприятието, кооперацията или организацията, както и по
смисъла на §1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ, тъй като бил управител
на юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители.
Легалната
дефиниция на понятието „работодател“, дадена в § 1, т. 1 от ДР на КТ, изисква
наличие на трудово правоотношение между физическото лице и наетия работник,
възникващо по силата на трудов договор. Когато обаче се касае за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите, относими към понятието „работодател“ са и съответните
разпоредби от ЗЗБУТ и от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. Съобразно
разпоредбите на чл. 14, ал. 1 – редакция, ДВ, бр. 40 от 2007 г., и ал. 2 от
ЗЗБУТ юридическите и физически лица, които самостоятелно наемат работници, са
длъжни да им осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички
случаи, свързани с работата, незавиС. от задълженията
на работещите по този закон. Трайна е съдебната практика, че липсата на сключен
писмен трудов договор, както изисква КТ, не е задължителна предпоставка за
носене на наказателна отговорност по член 123 от НК. В аналогичен смисъл е
решение № 408 от 05.11.2013 г. по н. д. № 1400/2013 г., ІІ н. о.
Подсъдимият
Б.И. в качеството си на „работодател“ на
„работещия“ С. Н., бил длъжен да осигури на Н. – въпреки отсъствието на валидно
сключен трудов договор, здравословни и безопасни условия на труд в съответствие
с разпоредбите на КТ, Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие“ на Министерство на
земеделието и горите, утвърдени на основание чл. 276, ал. 3 от КТ със заповед №
РД-09-148 от 19.02.2002 г. на министъра на земеделието и горите, обнародвана,
ДВ, бр. 23 от 2002 г., Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, издадена от Министерство на труда и социалната политика, обнародвана, ДВ,
бр. 102 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. и в съответствие
с утвърдените в „СИБИ И.“ ЕООД собствени правила.
На
04.01.2010 г. подсъдимият Б.И. изготвил заповед № 1 от същата дата, с която
определил видовете инструктаж по безопасност и здраве, техния обхват,
съдържание и продължителност, лицата които следва да бъдат инструктирани, както
и длъжностните лица, които следва да провеждат отделните видове инструктаж.
Съобразно
т. 1 от заповедта в дружеството следвало да се провеждат начален инструктаж, инструктаж на работното място, периодичен, ежедневен и
извънреден инструктаж, а съгласно т. 7 от заповедта началния инструктаж и
инструктажа на работното място били възложени на подсъдимата В.В.Ц..
Съгласно т.
3, буква „А“ от заповедта начален инструктаж се провежда на новопостъпили
работници и служители в деня на постъпване на работа по утвърдена програма.
Длъжностното лице, провело начален инструктаж регистрира инструктажа в Книга за
начален инструктаж, съобразно Приложение № 1 на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г. и издава служебна бележка, съгласно Приложение № 2 на Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г., която се съхранява в личното досие на работещия.
Съобразно
т. 3, буква „Б“ от заповедта инструктаж на работното място се провежда на
работниците и служителите, преди да им се възложи самостоятелна работа -
индивидуално. На работниците и служителите, на които работата е свързана с
използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения или
са заети с дейности, създаващи опасност за здравето или живота на хора, незавиС. от тяхната подготовка, образование, квалификация и
трудов стаж по същата или друга професия, освен инструктаж на работното място
се провежда и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд. Работниците и служителите се допускат до самостоятелна работа
след успешно положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд и удостоверяване за преминат курс на обучение чрез
протокол.
Съгласно т.
6 от заповедта не се допускат до работа лица, които не са обучени и
инструктирани.
На
04.01.2010 г. подсъдимият Б.И. изготвил заповед № 1А от същата дата. С
посочената заповед било регламентирано провеждането на обучение и изпит по
правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд с новопостъпили работници – трактористи, комбайнери, шофьори
и общи работници. Обучението било с продължителност три работни дни по посочени
в заповедта теми и било възложено на подсъдимата В.Ц. и свидетелите М.Б. и Т.П..
Два дни след приключване на обучението следвало да се проведе изпит чрез
събеседване, а работниците и служителите трябвало да бъдат допускани до
самостоятелна работа след успешно положен изпит по правилата за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд.
На
04.01.2010 г. подсъдимият Б.И. изготвил заповед № 2 от същата дата, в която
били регламентирани начина и периода на обучението и инструктажа на работниците
и служителите в дружеството. В т. 2 от заповедта изрично се забранявало
допускането до работа на работници и служители, които не притежават
необходимите знания и умения и не са инструктирани по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
В началото
на месец септември 2010 г. – във връзка с провеждащата се земеделска кампания,
подсъдимите Б.И. и В.Ц. се намирали в производствената база на „СИБИ И.“***
организирали и ръководели дейността на дружеството.
На
03.09.2010 г. – след като пострадалият С. Н. и свид. Г.Н.,
пристигнали в базата в с. ******, Плевенска област, подсъдимият Б.И. се срещнал
с тях и предложил на С. Н. да си избере трактор, с който да работи, което
пострадалият сторил /л. 127-гърба, от том ІІ от нохд
№ 118/2015 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен/.
Същевременно
на същата дата С. Н. подал молба до управителя на „СИБИ И.“ ЕООД за назначаване
на работа като механизатор /оператор на селскостопанска техника/. Подсъдимият Б.И.
поставил резолюция върху молбата, съгласно която с Н. следвало да бъде сключен
трудов договор и той да бъде назначен на работа след като представи
необходимите документи /л. 99 от том ІІ от нохд №
118/2015 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен/. Молбата на пострадалия заедно
с резолюцията на Б.И. била предадена на свид. А.П.Л.,
която трябвало да изготви трудовия договор на С. Н.. През следващите дни трудов
договор не бил сключен, тъй като пострадалият не представил на Л. всички
необходими документи.
Сутринта на
16.09.2010 г. подсъдимият Б.И. се срещнал със свид. И.П.Л.
в офиса на дружеството в гр. Кнежа. При проведения между двамата разговор И.
наредил на Л. да изготви трудов договор между „СИБИ И.“ ЕООД и пострадалия С. Н..
След като Л. изготвил договора, И. го подписал и заявил на Л. да подаде
уведомление до НАП по реда на чл. 62, ал. 4 от КТ за сключения трудов договор
след като Н. представи всички необходими документи.
През
периода 03.09.2010 г. – 16.09.2010 г. С. Н. работил в производствената база на
„СИБИ И.“ ЕООД в с. ******, Плевенска област, като изпълнявал поставените му от
подсъдимия Б.И. и свид. И.В.П. задачи. В нарушение на
разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ, чл. 6, т. 3 от Правила за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от
отрасъл „Земеделие“ на Министерство на земеделието и горите, чл. 3, предл. 2 и чл. 12, ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 1, във
връзка с чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., както и в
нарушение на заповед № 1 от 04.01.2010 г. – т. 6, заповед № 1А от 04.01.2010
г. и заповед № 2 от 04.01.2010 г. – т.
2, на управителя на „СИБИ И.“*** той не бил запознат с правилата за вътрешния
трудов ред в дружеството, с Правила за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие“, не му бил
проведен начален инструктаж и обучение по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Подсъдимите Б.И. и В.Ц. знаели, че С. Н. е започнал работа,
тъй като – както бе посочено по-горе в мотивите, се намирали в базата на
дружеството в с. ******, Плевенска област. Същевременно те съзнавали, че С. Н.
не е инструктиран, не е обучен и не е положил изпит по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд и не притежава необходимите знания
и умения, които се предвиждат в „СИБИ И.“ ЕООД за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Въпреки това И. го допуснал до работа, а Ц. не го
обучила и не го инструктирала.
На 16.09.2010 г. свид. И.П. – по
устно разпореждане на подсъдимия Б.И., наредил на пострадалия С. Н. да извърши
предсеитбена обработка на нива в местността „Попово дъно“ в землището на с. ******,
Плевенска област, с колесен трактор „Ню Холанд“, модел TN 80F, с рег. № ЕН 5615 ЕХ, собственост на „Десислава-85“ ЕООД,
и комбинирана машина за предсеитбена обработка на почвата /компактор/
„Gaspardo“,
модел „Granchio 600“. Това обстоятелство се
установява от свидетелските показания на И.П., дадени пред органа на
досъдебното производство – л. 43 от папка 5 от том 2 от досъдебното
производство, които бяха включени в доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, във връзка с ал. 1, т.
1 и т. 2 НПК в проведеното на 03.12.2015 г. съдебно заседание.
Въпреки че
на 16.09.2010 г. на пострадалия била възложена самостоятелна работа,
подсъдимата В.Ц. не му провела инструктаж на работното място – в съответствие
със заповед № 1 от 04.01.2010 г., точка 3, буква „Б“, на управителя на „СИБИ И.“
ЕООД.
Компакторът бил със сгъващи се
секции и се използвал с прикачване към енергонаситени
трактори, притежавал позиционирана работна секция и две странични секции, които
могли да се сгъват в транспортно положение с широчина 2.50 метра. Работната
широчина на компактора с включени секции била 6 метра.
Странично сгъващите се секции се управлявали хидравлично, директно от кабината
на трактора, притежавали механично заключване в транспортно положение и всяка
от тях имала тегло от 1 110 кг.
Транспортирането на комбинираната машина за предсеитбена
обработка на почвата се осъществявало със сгънати странични секции, осигурени
със заключващи устройства. При движение въжето за спускане на страничните
секции трябвало да бъде отпуснато с цел да не може да бъде дръпнато случайно.
Привеждането на компактора в работно
положение включвало поставяне в правилно положение на хоризонтална повърхност, управляване
от трактора – чрез лост на хидропредавателя, на спускането или повдигането на
колелата на машината, променяне на колея на машината
чрез лост на рамата, спускане и повдигане отново в транспортно положение на
задните колела на машината, поставяне на лоста в противоположно положение с цел
задвижване на страничните секции, издърпване на въжето, за да се освободят
заключващите устройства, задържане на въжето опънато и задействане на лоста на
хидропредавателя за сгъване и разгъване на страничните секции, пускане на
въжето след като обсега на действие на ключалката се подмине, спускане на
страничните секции до хоризонтално положение и повдигане на задните колела,
докато компакторът заеме положение за работа.
Компакторът „Gaspardo“, модел „Granchio 600“ бил собственост на сина
на подсъдимия Б.И. – Светослав Божидаров И., който
бил регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ „Светослав И.“.
На 01.08.2010 г. компакторът бил
отдаден в заем за послужване на „СИБИ И.“*** за срок от 10 месеца, като
последния технически преглед на комбинираната машина бил извършен от Контролно
техническа инспекция-гр. Плевен на 11.11.2009 г.
Комбинираната машина за предсеитбена обработка на почвата
била технически неизправна – видно от заключението на вещите лица В.К.П., В.Т.И.
и К.И.Б., тъй като:
1.Оста на носещия възел на механизма за
спускане на лявата секция била силно износена и пластично деформирана с
пукнатини. Тази ос не била фиксирана в аксиално
направление по изискващия се начин – с два тръбни пружиниращи щифта. Вместо
това на единия отвор на оста имало поставен фиксиращ болт М8, но неосигурен
срещу саморазвиване, а другия отвор на оста бил
свободен;
2. Липсвала лагерна втулка със сферична
повърхност, която трябвало да бъде монтирана в отвора на стъблото на
хидравличния цилиндър на лявата секция;
3. Липсвало въже за отваряне на
механичните ключалки.
Описаните неизправности на компактора
били видими и е било възможно да бъдат установени при оглед на машината и да
бъдат отстранени. В същото време от събраните и проверени на съдебното
следствие доказателства по делото не се установи подсъдимият Б.И. – в качеството
си на управител на „СИБИ И.“*** да е знаел, че компакторът
е технически неизправен и да не е взел мерки за отстраняването на
неизправностите.
Преди да тръгне за местността „Попово дъно“ С. Н. извършил
преглед на комбинираната машина за предсеитбена обработка на почвата. Поради
липсата на специални знания и умения, както и поради това, че не бил обучен и
инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, пострадалият не успял да установи неизправностите по комбинираната машина
за предсеитбена обработка на почвата.
Около 16.30 часа на 16.09.2010 г. – в съответствие с
получените от подсъдимия Б.И. указания, С. Н. се придвижил с управлявания от
него колесен трактор „Ню Холанд“,
модел TN 80F с рег. №
ЕН 5615 ЕХ и комбинираната машина за предсеитбена подготовка на почвата „Gaspardo“,
модел „Granchio 600“ до местността „Попово
дъно“ в землището на с. ******, Плевенска област. Теренът на нивата, в която
пострадалият следвало да изпълни възложената му задача не бил равнинен. С. Н.
навлязъл в нея и спрял състава на място със значителен наклон. При спирането
трактора и компактора останали наклонени наляво по
посока на движението им, като двигателя на колесния
трактор продължавал да работи. Поради спирането на трактора и компактора на наклонена повърхност, центъра на тежестта на
лявата секция на компактора се преместил спрямо
рамата й, и силата на теглото създавала отварящ въртящ момент на секцията.
Поради наклона на компактора наляво и износването на
шарнирната връзка на устройството за управление на лявата секция, тази секция
натоварила заключващия механизъм и той не можел да се отвори с въжето. Поради
това, че не бил обучен и инструктиран по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд С. Н. предприел неправилни технически
действия по подготовката на комбинираната машина за предсеитбена обработка на
почвата – взел чук, преминал под лявата секция на компактора
и започнал да нанася удари с него върху рамото на механичната ключалка. В
резултат на ударите той успял да освободи лявата секция.
При
изправна ос и монтирана лагерна втулка в отвора на стъблото на хидравличния
цилиндър, цилиндърът трябвало да поддържа лявата секция във вертикално
положения т.е. да осигурява хидравлично заключване.
Поради
наличие на хлабина в шарнирното звено на буталния прът и отвора на рамената, в
които била поставена оста, се получила свободна частична ротация на лявата
секция. Тази секция е със значително тегло и при ротацията тя натоварила оста.
В резултат на силното износване на оста и наличието на пукнатини от умора на материала,
оста се скъсала и секцията започнала свободно да ротира
с нарастваща скорост. В същото време дясната секция на компактора
останала в затворено положение – повдигната в транспортно положение. Свободното
падане на секцията след отключването на заключващия зъб и скъсването на оста
станало поради наклона на секцията и действието на силата на теглото наляво за
отваряне на секцията. С. Н. нямал възможност да излезе извън обсега на падащата
секция и бил притиснат от нея към земята, а скъсаната на две части ос изпаднала
от износените отвори на планките.
В резултат от притискането на тялото на С. Н. от лявата
секция на комбинираната машина за предсеитбена обработка на почвата към земята
и заравянето на дихателните му отвори – уста и нос, в обработената почва, той
получил механична асфикция, която довела до смъртта
му.
Преди и по време на инцидента с пострадалия в същата
местност, но в друга земеделска нива работил свид. Г.Б.Л..
Л. забелязал, че трактора и компактора на С. Н. стоят
продължително време на едно място. Той опитал да се свърже с пострадалия по
телефона, но не успял. Затова около 17.00 часа на 16.09.2010 г. се придвижил
със своя трактор до мястото на злополуката. Л. заварил Н. затиснат към земята
от лявата секция на комбинираната машина за предсеитбена обработка на почвата и
установил, че пострадалият е починал. Малко по-късно на мястото на инцидента
пристигнала и свид. Т.И.П.. За злополуката със С. Н.
бил уведомен дежурния в РУ „Полиция“-гр. Долна Митрополия, който изпратил на
място свидетелите И.В.М. и К.Т.Ф., които запазили местопроизшествието.
На 16.09.2010 г. в 20.07.30 часа – след смъртта на С. Н., свид. И.П.Л. подал по реда на чл. 62, ал. 4 КТ по
електронен път уведомление до НАП за сключения между „СИБИ И.“*** и С. Н.
трудов договор от 16.09.2010 г. /л. 131 от папка 5 от том 2 от досъдебното
производство/, въпреки че договора бил подписан единствено от подсъдимия Б.И.,
но не и от пострадалия /л. 130 от папка 5 от том 2 от досъдебното
производство/.
Във връзка със смъртта на С. Н. била извършена проверка от свид. Ж.Н.Б. – главен инспектор в ТЗ РУ „СО“-град Плевен, свид. Светлозар Л.З. – главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“-гр. Плевен и Маргарита Стефанова Ангелова – главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Плевен. Резултатите от
извършеното разследване на злополуката били оформени в протокол № 24 от
28.09.2010 г. /л. 111 – л. 114 от папка 5 от том 2 от досъдебното
производство/. В протокола бил направен анализ на причините за възникване на
злополуката, били посочени допуснатите нарушения на нормативните актове и
лицата, които са ги допуснали и били набелязани мерки за недопускане на подобни
инциденти.
На 29.09.2010 г. свид. Ж.Н.Б.
изготвила разпореждане № 64 от същата дата, с което на основание чл. 60, ал. 1
от КСО злополуката, станала на 16.09.2010 г. със С. Г.Н. се приема за трудова
злополука, тъй като е налице внезапно увреждане на здравето, причинило смърт,
през време и във връзка с извършваната работа /л. 120 от папка 5 от том 2 от
досъдебното производство/.
На 07.10.2010 г. подсъдимият Б.С.И. – в качеството си на собственик
и управител на „СИБИ И.“***, сключил споразумение с Е.Р.Н. – съпруга на С. Г.Н.
и законен представител на малолетните им деца Г. С.в Н. и Ралица С.ва Н., по силата на което изплатил на Е.Н. обезщетение в
размер на 34 000 лева.
От назначената по делото съдебномедицинска експертиза за
изследване на труп № 165/2010 г. е видно, че при огледа и аутопсията на трупа
на С. Н. е установена трупна картина на бързо настъпила смърт – екхимотична маска /точковидни и по-големи подкожни
кръвоизливи/ по тялото и мишниците, оток на мозъка и белите дробове, петна на Тардьо, счупени ребра двустранно и разкъсно-контузна
рана с охлузвания по дясната ръка.
Причината за смъртта на С. Н. е механичната асфикция, настъпила по механизма на притискането на снагата
и запушване на дихателните отвори, за което се съди по аутопсионната
находка и мястото на намирането на трупа, както и поради липсата на друга
причина за настъпването на смъртта.
Травматичните увреждания на пострадалия са резултат от тъпа
травма с много голяма сила и отговарят да са причинени от падането и силното
притискане на тялото към земната повърхност.
От приложения на л. 60 от папка 5 от том 2 от досъдебното
производство талон за изпращане на проби за химическо изследване за съдържание
на алкохол става ясно, че в кръвта на С. Н. не се съдържа алкохол.
Съгласно заключението на назначената по делото
физико-химична експертиза № 1 от 11.01.2012 г. ръкописните текстове „147/Стефан
М. Вълчиновски/ СИБИ И. ЕООД /пазач/02.09.10 г./
147“, „148/С. Г.Н./СИБИ И. ЕООД/механизатор/ 148“ и„149/П. Христинов
М./СИБИ И. ЕООД/механизатор/17.09.10 г./149“ на страница 3 в Книгата за
инструктаж на работници и служители по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана на „СИБИ И. ЕООД са изписани със сходна паста за химикал.
Съобразно заключението на назначената по делото графическа
експертиза № 393 от 14.12.2011 г.:
1.Ръкописния
текст „148/С. Г.Н./СИБИ И. ЕООД/механизатор/ 148“ на страница 3 в Книга за
инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана при „СИБИ И.“ ЕООД е изписан от свид.
И.П.Л.;
2. Подписа в графа „Подпис на лицето,
извършило инструктажа“ на страница 3 – срещу № 148, в Книга за инструктаж на
работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана при „СИБИ И.“ ЕООД е положен от подсъдимата В.В.Ц.;
3. Няма
друг ръкописен текст на страница 3, изписан от свид. И.П.Л.;
4. Няма
следи от химично или механично заличаване на първоначално изписан текст в графа
148 на страница 3 в Книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана при „СИБИ И.“ ЕООД.
От
назначената по време на досъдебното производство допълнителна техническа
експертиза /л. 74 – л. 93 от папка 5 от том 2 от досъдебното производство/ е
видно, че цилиндричният щифт /ос/, свързващ буталното стъбло на силовия
цилиндър, управляващ лявата секция на компактора е
огънат и е с конусно износване, а в отвора на буталното стъбло няма плъзгащ
лагер. Отворите, в които е бил поставен щифта са елипсовидни – износени по
надлъжната ос на свързващите планки и буталното стъбло. От техническа гледна
точка този възел е бил износен. Хлабината между отворите на планките, буталния
прът и щифта, при наклонена секция навън от вертикалното й положение е създала
възможност при определени условия секцията да получи скорост на движение и
гравитационно преместване, с което да скъса щифта. Износването на възела не е
аварийно – то е станало в продължение на доста време при експлоатацията на
машината.
От същото заключение става ясно, че
причините за произшествието и смъртта на С. Г.Н. са износения шарнирен възел
между буталния прът на хидравличния цилиндър на лявата секция и неправилните
действия на пострадалия при подготовката на машината за работа – Н. е стоял под
лявата секция и се е опитал с чук да отвори заключващото устройство, което е
недопустимо.
От
заключението на вещите лица В.К.П., В.Т.И. и К.И. Братанова по назначената по
време на съдебното следствие по нохд № 710/2012 г. по
описа на Окръжен съд-гр. Плевен тройна комплексна техническа експертиза е
видно, че:
1.Към
16.09.2010 г. скъсаната ос е била силно износена и пластично деформирана.
Наличието на остатъчна /пластична деформация/ означава, че е премината
границата на провлачване и работните напрежения в
материала стават опасни.
Липсвала е
лагерната втулка със сферична повърхност в отвора на стъблото на хидравличния
цилиндър. Липсата на лагерна втулка води до хлабина над 5 мм., което пък
довежда до ударни натоварвания и промяна на кинематиката на механизма.
На
скъсаната ос е констатирано износване над 5 мм. и пластична деформация. Тази ос
има само един ограничаващ болт М8, без той да е осигурен срещу саморазвиване. В противоположната страна на оста липсва
такъв ограничителен болт, което може да доведе до надлъжно изместване на оста и
нарушаване на шарнирната връзка. В оригиналния възел, оста се фиксира в аксиално направление посредством два тръбни пружиниращи
щифта.
2.
Механизма на произшествието е свързан с износен възел за спускане на секциите
на компактора в работно положение и с неправилни
технически действия на пострадалия при подготовка на машината за работа.
Подготовката
на комбинираната машина за предсеитбена обработка на почвата за работа следва
да се извърши, като тя се постави на хоризонтална повърхност. В разглеждания
случай съставът – трактор и компактор, е установен на
наклонена повърхност, поради което е наклонен наляво.
Спускането или повдигането на колелата на машината се
извършва посредством лост на хидропредавателя. Трактористът следва да постави
лоста в опредено положение, за да може да се задвижат страничните секции.
Заключващите устройства на секциите се освобождават с
издърпване на въжето. Стандартно въжето е изведено в кабината на трактора, за
да може тракториста да управлява заключващите устройства без да слиза от
кабината.
При установяването на трактора и компактора
на наклонена повърхност, центъра на тежестта на лявата секция е преместен
спрямо рамата и силата на теглото създава отварящ въртящ момент на лявата
секция. Поради наклона на компактора наляво и
износването на шарнирната връзка на устройството за управление на секцията,
лявата секция е натоварила заключващия механизъм и той не е могъл да се отвори.
Трактористът е взел чук, преминал е под лявата секция, нанесъл е удари върху
рамото на механичната ключалка и е освободил секцията. При изправна ос и
наличие на лагерна втулка хидравличният цилиндър трябва да поддържа секцията
във вертикално положение, осигуряващо хидравлично поддържане на самата секция.
Поради хлабина в шарнирното звено на буталния прът и отвора на рамената, в които
е поставена оста, се е получила свободна частична ротация на секцията, като при
ротацията секцията е натоварила оста. В резултат на силното износване на оста и
наличието на пукнатини от умора на материала оста се е скъсала и секцията е
започнала свободно да ротира с нарастваща скорост.
Пострадалият не е имал възможност да излезе извън обсега та падащата секция и е
бил затиснат от нея. Свободното падане на секцията – след отключването на
заключващия зъб и скъсването на оста, е станало поради наклона на секцията и
действието на силата на теглото наляво за отваряне на секцията.
3. Причините за
произшествието се дължат на износен шарнирен възел за спускане на секцията на компактора и на неправилни технически действия на
тракториста при подготовката на машината за работа.
Основната причина за настъпване
на произшествието е обстоятелството,
че компакторът е бил технически неизправен.
Шарнирният възел между буталния прът на хидравличния цилиндър и носещите рамена
на лявата секция е бил недопустимо износен. Нарушени са били т. 8 и т. 12 от
Общите мерки за безопасност – страница № 7 от Ръководството за експлоатация и
техническо обслужване на комбинираната машина за предсеитбена обработка на
почвата /папка 4 от том 2 от досъдебното производство/.
С. Н. е нарушил т. 13 от Общите мерки за безопасност –
страница № 7 от ръководството, тъй като е работил в опасната зона под лявата
секция и е освободил механичната ключалка с чук.
4. Произшествието е
могло да се предотврати с отстраняване на неизправността на шарнирния възел и с
извършване на правилни технически действия от страна на тракториста при
подготовката на компактора за работа.
5. Цилиндричната ос – веществено доказателство по делото, не
е оригинална. Преди нейното разрушаване по нея са установени три пукнатини от
умора на материала. Към 16.09.2010 г. конфигурацията и размерите на оста са
отразени на фигура 15 в констативно съобразителната част на заключението.
Чертеж с основните размери на оригиналната цилиндрична ос е показан на фигура
16. Двата чертежа показват, че оста – веществено доказателство по делото, се
различава значително по форма и размери от оригиналната, и следователно тя не е
оригиналната ос от производителя на компактора.
6. Действията на пострадалия на 16.09.2010 г. не са били
технически правилни – той не е установил компактора
на хоризонтална повърхност преди подготовката му за работа и е работил в опасна
зона под лявата секция, като е освободил механичната ключалка с чук.
7. При производството на компактора
от производителя и при продажбата му в отвора на стъблото на хидравличния
цилиндър е имало лагерна втулка със сферична повърхност, която играе ролята на
сферичен самонагаждащ се плъзгащ лагер.
Подсъдимият Б.С.И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 123, ал. 1, предл.
2 НК, тъй като на 16.09.2010 г. в землището на с. ******, Плевенска област, в
местността „Попово дъно“, при условията на незавиС. съпричинителство с подсъдимата В.В.Ц.,
като управител на „СИБИ И.“***, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, свързана
с работата със земеделска техника при провеждането на земеделска дейност в
областта на земеделието, дейност осъществявана от „СИБИ И.“ ЕООД, нарушил
задълженията си по чл. 127, ал. 1, т. 5, предл. 2 от
КТ, чл. 6, т. 3 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие“ на Министерство на
земеделието и горите, чл. 3, предл. 2 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, чл. 12, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка
с ал. 1, във връзка с член 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.,
заповед № 2 от 04.01.2010 год. на управителя на „СИБИ И.“*** – т. 2, и заповед
№ 1 от 04.01.2010 г. на управителя на „СИБИ И.“*** – т. 6, и по непредпазливост
причинил смъртта на С. Г.Н. ***.
Подсъдимата В.В.Ц. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 123, ал. 1, предл. 2 НК, тъй като на 16.09.2010 г. в землището на с. ******,
Плевенска област, в местността „Попово дъно“, при условията на незавиС. съпричинителство с
подсъдимия Б.С.И., като заместник-управител на „СИБИ И.“***, на когото със
заповед № 1А от 04.01.2010 г. и заповед № 1 от 04.10.2010 г. на управителя на
„СИБИ И.“ЕООД е възложено обучение, провеждане на начален инструктаж и
инструктаж на работното място на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, свързана с работата със земеделска техника при провеждането
на земеделска дейност в областта на земеделието, дейност извършвана от „СИБИ И.“
ЕООД, нарушила задълженията си по чл. 6, т. 3 от Правила за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от
отрасъл „Земеделие“ на Министерство на земеделието и горите и чл. 12, ал. 2,
във връзка с ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, и по
непредпазливост причинила смъртта на С. Г.Н. ***.
Съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 5, предл. 2 от КТ работодателят е длъжен да осигури на
работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото
правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури указания за реда и
начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права,
включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и правилата за
здравословни и безопасни условия на труд.
Подсъдимият Б.И. е нарушил посочената разпоредба от КТ, тъй
като при постъпването на С. Н. на работа в „СИБИ И.“*** той не го запознал с
правилата за вътрешния трудов ред в дружеството и с правилата за здравословни и
безопасни условия на труд.
Съобразно разпоредбата на чл. 6, т. 3 от Правила за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и
дейностите от отрасъл „Земеделие“ на Министерство на земеделието и горите
работодателите и длъжностните лица по безопасност на труда, които ръководят и
управляват трудовите процеси са длъжни да организират провеждането на всички
видове инструктаж и обучение, съгласно утвърдените вътрешни правила за
безопасна работа.
Подсъдимите Б.И. и В.Ц.
са нарушили посочената разпоредба, както и
заповеди № 1А от 04.01.2010 г. и
№ 1 от 04.10.2010 г., изготвени от И. в качеството му на управител на „СИБИ И.“
ЕООД, тъй като И. не организирал
провеждането на начален инструктаж на пострадалия С. Н. при постъпването му на
работа, а Ц. не провела начален инструктаж и инструктаж на работното място на С.
Н..
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, предл. 2 на Наредба № РД-07-2
от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и
социалната политика, работодателят не допуска до работа работник и служител, който
не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
Подсъдимият
Б.И. е нарушил посочената разпоредба, тъй като допуснал пострадалия С. Н. до
работа без той да е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Съобразно
разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с ал. 1 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по
безопасност и здраве на всеки работещ незавиС. от
срока на договора и продължителността на работното време. Началният инструктаж
се провежда в деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя
програма, в която се включват въпроси от общ характер: характер
на производството; опасности и рискове, чиито източници, съществуване, прояви и
начин на предотвратяване, намаляване и ограничаване са известни – работно
оборудване, машини, съоръжения и технологични процеси, фактори на работната
среда и трудовия процес, използвани материали, пътни маршрути и опасни зони,
транспортни средства; правила за организация на работа в предприятието на
работните места; причини и характер на най-често допускани трудови злополуки и
професионални заболявания, примери за допускани грешки и нарушения; условия и
ред за деклариране, установяване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки и професионалните заболявания; колективни средства за защита и лични
предпазни средства, в това число специално работно облекло; правила за оказване
на първа долекарска помощ при увреждане на здравето
при работа; безопасност на движението в района на предприятието и извън него;
запознаване с плановете за действие при пожар и авария; начините за безопасна
евакуация на работниците, служителите и временно пребиваващи в обекта при
възникване на извънредна ситуация; въпроси, свързани със съответна дейност или
професия: конкретни правила и изисквания по безопасност и здраве при работа,
отнасящи се за цеховете, производствата, дейностите, технологичните процеси,
работните места, машините, механизмите, инструментите и електросъоръженията, с
които ще се работи; работни места, при които съществува опасност от възникване
на аварии и повреди; енергийни уредби и съоръжения на територията на
предприятието и общи изисквания за безопасната им експлоатация; съществуващи
опасности и рискове за здравето, тяхното непосредствено и последващо
въздействие; знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа и
изисквания за специфично поведение на работещите; пожарна и взривна опасност на
работните места в района на предприятието, мерките за пожарна безопасност,
които трябва да се спазват, както и работата с уредите, съоръженията и
инсталациите за известяване и гасене на пожари и начините на използването им;
транспорт на хора, материали и тогова продукция; съхраняване на опасни
химически вещества и препарати, начини на безопасна работа с тях, включително и
мерките, които трябва да бъдат предприети при разливане, разопаковане и
смесване и разпиляване, използване на корозивни материали и др.; конкретни забранителни
разпоредби, действащи в предприятието, и други специфични правила и изисквания.
Подсъдимите
Б.И. и В.Ц. са нарушили посочените разпоредби, тъй като И. не осигурил
провеждането на начален инструктаж на пострадалия С. Н. в деня на постъпването
му на работа, а Ц. не провела начален инструктаж на С. Н. в деня на
постъпването му на работа.
Б.С.И. е
нарушил и изготвените от него – в качеството му на управител на „СИБИ И.“***
заповед № 1 от 04.01.2010 г. – т. 6, и заповед № 2 от 04.10.2010 г. – т. 2, тъй
като допуснал пострадалия С. Н. до работа без той да е обучен и инструктиран по
правилата осигуряване за здравословни и безопасни условия на труд.
Подсъдимата
В.Ц. е нарушила и изготвените от подсъдимия Б.И. – в качеството му на управител
на „СИБИ И.“***, заповед № 1 от 04.01.2010 г. и заповед № 1А от 04.01.2010 г.,
тъй като не провела начален инструктаж на пострадалия, както и не провела
обучение и изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд на С. Н..
Подсъдимият
Б.И. – в качеството му на управител на „СИБИ И.“***, и подсъдимата В.Ц. – в
качеството й на заместник-управител на същото дружество, са годни субекти на
престъплението по чл. 123, ал. 1 НК. Според константната практика на ВКС –
например решение № 1138/70 г., ІІІ н. о., решение № 494 от 08.12.2009 г. по н.
д. № 489/2008 г., І н. о. и решение № 18 от 10.03.2014 г. по н. д. № 2234/2013
г., ІІІ н. о., правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, може да обхваща както действия на пряко изпълнение, така и
дейност от организационен, ръководен и контролен характер. Ето защо субект на
престъплението по чл. 123, ал. 1 НК могат да бъдат не само преките изпълнители
на правно регламентирана дейност, но и лицата, които имат ръководни и
организаторски функции по осъществяването на такава дейност, когато правилното
й извършване е свързано с правилното ръководство, организацията и контрола на
тази дейност. В аналогичен смисъл е и Постановление на Пленума на ВС № 2 от
27.09.1979 г. – т. 2, съобразно която субекти на престъплението по чл. 123, ал.
1 НК могат да бъдат както преките изпълнители на правно регламентирано занятие
или дейност, така и лицата, които имат нормативни задължения по организирането,
ръководенето или контролирането на тази дейност за нейното правилно или
безаварийно изпълнение.
Съобразно
непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела – например решение № 447
от 09.01.2011 г. по н. д. № 2008/2011 г., ІІІ н.о., за да е налице от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК, се изисква
– както това е в разглеждания случай, с изпълнителното деяние – действие или
бездействие, деецът да е нарушил конкретна норма от нормативен или ненормативен
акт – например технологични правила, невключени в нормативни актове, или на
безспорни положения от общопризнати правила от научната теория, уреждащи
безопасното упражняване на правно регламентирано занятие или дейност,
представляващи източник на повишена опасност, и с това да е причинено
настъпването на предвидения в закона общественоопасен
резултат. В конкретния случай работата със земеделска техника при провеждането
на дейност в областта на земеделието е правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност и подсъдимите Б.И. и В.Ц. са
нарушили конкретни норми от нормативни и ненормативни актове, уреждащи
безопасното упражняване на тази дейност.
Допуснатите
от подсъдимите Б.И. и В.Ц. нарушения на описаните по-горе в мотивите разпоредби
на КТ, Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., на Правила за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от
отрасъл „Земеделие“ на Министерство на земеделието и горите и на заповедите на управителя на „СИБИ И.“ ЕООД са
в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни
последици – смъртта на С. Н.. И. знаел,
че пострадалият не е инструктиран, не е обучен и не е положил изпит по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и
че не притежава необходимите знания и умения по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, но въпреки това го допуснал до
работа. Ц. е съзнавала, че С. Н. е постъпил на работа, но въпреки това не му
провела начален инструктаж – в деня на постъпването му на работа, както и
инструктаж на работното място преди да му бъде възложена самостоятелна работа.
От заключението на вещото лице И.Т.А. /л. 103 – л. 108 от папка 5 от том 2 от
досъдебното производство/ е видно, че подписа в графа „Подпис на лицето
извършило инструктажа“ на страница № 3, срещу № 148, в Книга за инструктаж на
работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана в „СИБИ И.“ ЕООД е положен от подсъдимата В.Ц.. Този факт още веднъж
доказва, че Ц. е знаела, че С. Н. е постъпил на работа, но въпреки това тя не
му е провела начален инструктаж и инструктаж на работното място.
Причинната
връзка между допуснатите от подсъдимите нарушения и настъпилите общественоопасни последици е налице, тъй като неправилните
технически действия на С. Н. при подготовката на компактора
за работа са резултат от това, че той не
е бил обучен и инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Обстоятелството, че между „СИБИ И.“*** и С. Г.Н. не е имало
валидно сключен трудов договор не може да изключи и не изключва наказателната
отговорност на подсъдимите Б.И. и В.Ц..
Това е така, тъй като наличието на трудово или гражданско правоотношение между
пострадалия и субекта на престъплението по чл. 123 НК не е задължителна
позитивна предпоставка за носене на наказателна отговорност. Наказателна
отговорност се носи, когато субектът на престъплението е лице, което упражнява
занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност и е осъществил нарушение на нормативно определени свои
задължения, в резултат на което е настъпила съставомерна
вреда. Наличието или липсата на трудово или гражданско правоотношение между
извършителя на престъплението и пострадалия не е съставомерен
факт и не е от значение за носене на наказателна отговорност. В този смисъл е и
решение № 139 от 06.06.2013 г. по н. д. № 196/2013
г., ІІІ н. о.
От субективна страна подсъдимите Б.И. и В.Ц. са извършили
престъплението по непредпазливост. Те не са предвиждали настъпването на общественоопасните последици, но са били длъжни и са могли
да ги предвидят.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и
доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели Е.Р.Н., Г.С.Н.,
Л.С.Н., Г.Б.Л., И.В.П., Ж.Н.Б., А.П.Л., И.П.Л., И.В.М., К.Т.Ф., Р.Ц.П., Т.И.П.,
Л.Н.Х., С.Л.З., Т.М.М., М.Х.Х.,
А.Г.И., К.П.М., Павлина Блажева Чипинска, Б.Г.Н., М.В.Б.,
със заключенията на вещите лица д-р П.Д.Д., В.К.П., В.Т.И.,
К.И.Б., С.В.С., И.Т.А., Ц.М.Ц., доц. д-р П.И.Л. и доц. д-р Б.Ц.Н..
Съдът не взе предвид като доказателство по делото писмените
обяснения на подсъдимия Б.И., депозирани пред Дирекция „Инспекция по труда“-гр.
Плевен по повод на станалата трудова злополука със С. Н., тъй като те не са събрани
по предвидения в НПК ред, а в процедурата по разследване на причините за
трудовата злополука.
Съдът не взе предвид като доказателство по делото и
свидетелските показания на Б.И., дадени пред органа на досъдебното
производство, тъй като впоследствие той е придобил качеството на обвиняем по
същото досъдебно производство.
Обстоятелството, че С. Г.Н. е започнал работа не на
16.09.2010 г., а още на 03.09.2010 г. се установява по несъмнен начин от свидетелските
показания на Г.С.Н., Е.Р.Н., Г.Б.Л., Р.Ц.П. и Б.Г.Н..
Обстоятелството, че подсъдимият Б.И. е възложил – чрез свид. И.В.П., самостоятелна работа на пострадалия на
16.09.2010 г. се установява от свидетелските показания на П., дадени пред
органа на досъдебното производство – л. 43 от папка 5 от том 2 от досъдебното
производство, включени в доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 1 НПК.
Обстоятелството, че подсъдимите са знаели, че С. Н. е
започнал работа се установява от извършените от тях действия – поставената от Б.И.
резолюция върху молбата за назначаване на Н. на работа, подписа му на трудовия
договор – в качеството му на управител на дружеството, разговора, проведен на
16.09.2010 г. между И. и свид. И.П.Л., възлагането от
И. на 16.09.2010 г. на самостоятелна работа на С. Н., подписа на В.Ц. в Книга
за инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на
работниците и служителите в „СИБИ И.“*** – като лице, провело инструктаж на С. Н..
Свидетелите
Р.Ц.П., А.Г.И., Т.М.М. и М.Х.Х.
/върху чиито показания поставя акцент защитника на подсъдимите адвокат Г.Г./ установяват, че при
постъпването им на работа в дружеството им е бил проведен начален инструктаж от
подсъдимата В.Ц., а впоследствие са били инструктирани и от свидетелите М.Б. и Т.П..
Същевременно тези свидетелски показания не разколебават обвинението срещу
подсъдимите, тъй като П., И., М. и Х. не твърдят, че начален инструктаж и
инструктаж на работното място са били проведени и на пострадалия. Същевременно
провеждането на инструктаж се доказва чрез полагане на подпис на инструктирания
в Книга за инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана
в „СИБИ И.“***, а в тази книга липсва подпис на С. Н..
Причина за извършеното престъпление е нарушаването на
разпоредбите на КТ, Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие“ на Министерство на
земеделието и горите и на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. от страна на
двамата подсъдими.
При определяне размера на наказанията, които наложи на
подсъдимите Б.С.И. и В.В.Ц. съдът съобрази и прие:
а/ като смекчаващи обстоятелства – обстоятелството, че
подсъдимите не са осъждани, изминалия твърде продължителен период от извършване
на престъплението да реализиране на наказателната отговорност, а за подсъдимия Б.И.
и влошеното му здравословно състояние, което се установява от заключението на
вещите лица доц. д-р П.Л. и доц. д-р Б.Н..
б/ като отегчаващо обстоятелство – конкретната индивидуална
тежест на извършеното престъпление, характеризираща се с множеството драстични
нарушения на разпоредби на нормативни и ненормативни актове, предписващи
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
Съдът при превес на смекчаващите обстоятелства, които по
значение и тежест преобладават ОСЪДИ подсъдимите както следва:
1. Подсъдимият Б.С.И. – на основание чл. 123, ал. 1, предл. 2 и чл. 54 НК – на ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА
лишаване от свобода;
2. Подсъдимата В.В.Ц. – на основание
член 123, ал. 1, предл. 2 и чл. 54 НК – на ЕДНА
ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
При индивидуализиране на наказанията съдът взе предвид
по-големия брой нарушения, допуснати от подсъдимия Б.И., както и
обстоятелството, че той – в качеството на управител на „СИБИ И.“***, е имал
ръководни, организаторски и контролни функции в търговското дружество,
включително и по отношение на осигуряването на здравословни и безопасни условия
на труд.
Съдът, като взе предвид обстоятелството, че подсъдимите до
момента не са осъждани и извършеното престъпление се явява изолиран случай в
техния живот, ниската им обществена опасност и изминалия твърде продължителен
период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата, намери
че за тяхното поправяне и превъзпитание не е необходимо те да изтърпяват
наложените им наказания. В същото време според съда с наложените им наказания
лишаване от свобода в посочените размери и с отлагането на тяхното изпълнение е
възможно да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото. Това е така, тъй като извършеното престъпление е непредпазливо и
макар и да е с висока обществена опасност, в разглеждания случай тя не е
по-висока от типичната за този вид деяния. Ето защо в конкретния случай
условното осъждане е целесъобразно – отговаря на целите на генералната и
индивидуалната превенция. Общата превенция е постигната, тъй като наложените на
подсъдимите наказания са справедливи т. е. съответстват на тежестта на
обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението.
По изложените съображения и на основание чл. 66, ал. 1 НК
съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наложените на подсъдимите Б.С.И. и В.В.Ц. наказания за срок от по ТРИ ГОДИНИ от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 7 НПК съдът ВЪЗЛОЖИ
възпитателната работа с условно осъдените подсъдими на полицейския инспектор по
тяхното местоживеене.
С обвинителния акт подсъдимите Б.И. и В.Ц. са предадени на
съд и за допуснато нарушение по чл. 281, ал. 2, предл.
1, във връзка с ал. 1 от КТ – за подсъдимия И., и по член 281, ал. 2, предл. 1 и предл. 3, във връзка с
ал. 1 от КТ за подсъдимата Ц..
Съобразно разпоредбата на чл. 281, ал. 2 от КТ работниците и
служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане
на машини и други технически съоръжения, както и работниците и служителите,
заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им, задължително
се инструктират, обучават и полагат изпит по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Разпоредбата на чл. 281, ал. 2 от КТ е бланкетна по своя характер,
поради което не съдържа конкретни обвързващи предписания, респективно не
поражда задължения за двамата подсъдими. Освен това чл. 281, ал. 5 от КТ
предвижда, че работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично
обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика. Сега действащия
нормативен акт, който урежда материята, свързана с условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е Наредба
№ РД-07-2 от 16.12.2009 г., издадена от министъра на труда и социалната
политика, на основание чл. 281, ал. 5 от КТ, в сила от 01.01.2010
г. Именно част от разпоредбите на тази наредба създават конкретни обвързващи
предписания и пораждат задължения за подсъдимите Б.И. и В.Ц. по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което те са
предадени на съд и за нарушаване на отделни разпоредби от тази наредба.
С обвинителния акт подсъдимите Б.И. и В.Ц. са предадени на
съд и за допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. – за подсъдимия И., и на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от
същата наредба – за подсъдимата Ц..
Нормите на чл. 13, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № РД-07-2
от 16.12.2009 г. дефинират съдържанието на инструктажа на работното място, реда
за извършването му, субектите по отношение на които следва да бъде провеждан и
предвиждат, че работниците се допускат до самостоятелна работа след успешно
положен изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд. Тези норми не съдържат обвързващи предписания с конкретен адресат, не
създават конкретни задължения за лицата, осъществяващи определена дейност и в
частност за двамата подсъдими, а само определят съдържанието и приложимостта на
инструктажа при извършване на определени дейности. В този смисъл е и
непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 18 от
10.03.2014 г. по н. д. № 2234/2013 г., ІІІ н. о.
По изложените съображения съдът призна подсъдимите Б.С.И. и В.В.Ц. за НЕВИННИ да са нарушили разпоредбите на чл. 281, ал.
2, предл. 1, във връзка с ал. 1 от КТ – за подсъдимия
И., на чл. 281, ал. 2, предл. 1 и предл.
3, във връзка с ал. 1 от КТ – за подсъдимата Ц., на чл. 13, ал. 4 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. – за подсъдимия И., и на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от
същата наредба – за подсъдимата Ц., и ги ОПРАВДА по тези пунктове от
обвинението.
С обвинителния акт подсъдимият Б.С.И. е предаден на съд и за
допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 275 от КТ, чл. 277, ал. 1 от КТ и
чл. 281, ал. 4 от КТ.
Съобразно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 КТ работодателят е
длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите
за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени
или намалени.
Съгласно разпоредбата на чл. 277, ал. 1 КТ работодателят
разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд за специфични производства и дейности, както и за отделни
машини и съоръжения и работни места. Тези правила не могат да противоречат на
единните и отраслови правила.
Съобразно разпоредбата на чл. 281, ал. 4 КТ не се допускат
на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
предприятието.
Внимателният прочит на посочените правни норми сочи, че те
не съдържат обвързващи предписания с конкретен адресат, не създават задължения
за подсъдимия Б.И., а само общо определят осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труд от работодателя и разработването и утвърждаването на правила
за осигуряване на подобни условия на труд. Освен това разпоредбата на член 277,
ал. 1 от КТ е отменена – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., а чл.
281, ал. 5 КТ – както вече бе посочено по-горе, предвижда, че работодателят е
длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при условия и ред, определени с наредба на министъра
на труда и социалната политика. Това е Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., част
от разпоредбите на която създават конкретни задължения на подсъдимия Б.И. по
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
От обстоятелствената част на обвинителния акт и от неговия диспозитив става ясно, че конкретното нарушение на
разпоредбата на член 275 от КТ, допуснато от подсъдимия Б.И., се изразява в
това, че не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, като не
отстранил повреда по комбинираната машина за предсеитбена обработка на почвата
и на 16.09.2010 г. допуснал пострадалия С. Г.Н. да работи с технически
неизправна техника.
По делото по безспорен начин е установено, че към 16.09.2010
г. компакторът е бил технически неизправен –
неизправностите са подробно описани по-горе в мотивите. Според прокурора: „Тези неизправности, включително и възела, били
открити, видими и при оглед на машината е могло да те да се установят. Същите
задължително трябвало да бъдат ремонтирани преди комбинираната машина за
предсеитбена обработка на почвата да бъде използвана за работа на полето. Освен
тях на тази машина имало неизправности и на дясната й секция. Поради всички тях
комбинираната машина за предсеитбена обработка на почвата била встрани от
останалите и неизползвана. Б.И. знаел за тези обстоятелства. Преди да тръгне за
местността „Попово дъно“ С. Г.Н. извършил преглед на машината. Той успял да
установи само неизправности на дясната й секция. Те били отстранени от него с
помощта на неговия баща Г.С.Н.. Неизправностите на лявата секция останали“ – л.
11 от том І от нохд № 118/2015 г. по описа на Окръжен
съд-гр. Плевен.
Посочените твърдения на прокурора, съдържащи се в цитираната
част от обвинителния акт, са декларативни и не са подкрепени от нито едно
доказателство. Липсват гласни и писмени доказателства, които да установяват, че
технически неизправности е имало и по дясната секция на компактора,
че той – поради неизправностите, е стоял встрани от останалите машини и не се е
използвал до 16.09.2010 г., че С. Н. и Г.Н. на същата дата са извършвали ремонт
и са отстранили неизправностите по дясната секция на комбинираната машина,
както и че подсъдимият Б.И. е знаел за всички тези обстоятелства. Нито един от
разпитаните на досъдебното производство и на съдебното следствие свидетели,
включително и Г.С.Н., не потвърждава твърденията на прокурора.
Собственик
на комбинираната машина за предсеитбена обработка на почвата „Gaspardo“, модел „Granchio 600“, сериен № 240206 е ЕТ „Светослав И.“***, който я е закупил от
„ВАНТО ТРЕЙД АУТО“ АД-гр. София на 04.10.2004 година/л. 51 от том 1 от
следственото дело/.
С договор
за заем за послужване от 01.08.2010 г., сключен между ЕТ „Светослав И.“*** и
„СИБИ И.“*** култиваторът /компакторът/ „Gaspardo“ модел „Granchio 600“, сериен № 240206, бил предоставени от едноличния търговец на
„СИБИ И.“ ЕООД за временно и безвъзмездно ползване за срок от 10 месеца /л. 81
– л. 82 от том 1 от следственото дело/.
От
съдържанието на договора, както и от приложените на л. 85 – л. 86 от том 1 от
следственото дело талони за технически прегледи на земеделска и горска техника,
става ясно, че последния годишен технически преглед на компактора
е извършен на 11.11.2009
г. от РС на КТИ-град Плевен.
Изложените
по-горе факти показват, че комбинираната машина за предсеитбена обработка на
почвата е престояла в машинния парк на „СИБИ И.“ ЕООД 47 дни до датата на
злополуката със С. Н., както и че тя не е собственост на управляваното от
подсъдимия дружество. По делото липсват каквито и да било доказателства, че
подсъдимият Б.И. е знаел за техническите неизправности на компактора
– още повече, че той не притежава специализирано образование. Липсват писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, от които да е видно, че някой
от механизаторите, респективно друг работник или служител, е констатирал
неизправностите по компактора, уведомил е за
наличието им И. и последният не е взел мерки за тяхното отстраняване. Б.И. е
управител на „СИБИ И.“ ЕООД, а не длъжностно лице със специализирано
образование и специални знания, които биха му позволили сам да констатира
наличието на неизправности по компактора и да нареди
те да бъдат отстранени. Ето защо твърденията на прокурора, че той е знаел за
повредите в машината, не е взел мерки за отстраняването им и на 16.09.2010 г.
допуснал пострадалия да работи с неизправна техника са недоказани.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимия Б.И. за НЕВИНЕН да е нарушил
разпоредбите на чл. 275, чл. 277, ал. 1 и чл. 281, ал. 4 от КТ и го ОПРАВДА по
тези пунктове от обвинението.
По делото Л.С.Н.
и Г.С.Н. са предявили граждански искове солидарно срещу подсъдимите за
претърпените в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди в
размер на по 75 000 лева заедно с произтичащите от уважаването им законни
последици.
Съобразно
разпоредбите на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост, като се вземат предвид всички
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия.
В
разглеждания случай подсъдимите с неправомерното си поведение са причинили
смъртта на С. Г.Н., поради което при условията на чл. 51 ЗЗД следва да носят и
гражданска отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД.
Със
загубата на своя син гражданските ищци и частни обвинители Л.Н. и Г.Н. са
претърпели и ще търпят тежки болки, страдания и скръб. Между тях и техния син
са съществували обич, близост, привързаност и взаимна помощ. Претърпените от Л.Н.
и Г.Н. неимуществени вреди са изключително тежки по характера си, тъй като
подсъдимите Б.И. и В. Цанкова са причинили преждевременно смъртта на сина им.
По
изложените съображения съдът намери, че гражданските искове са доказани по
основание, но размерът им е завишен. Ето защо и на основание чл. 52 ЗЗД съдът
ОСЪДИ подсъдимите Б.С.И. и В.В.Ц. СОЛИДАРНО да
заплатят на гражданските ищци Л.С.Н. и Г.С.Н. по 60 000 лева за
претърпените в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди, заедно
със законната лихва, считано от 16.09.2010 г. до окончателното изплащане на
сумите, а на държавата – 4 % държавна такса върху уважените размери на
гражданските искове – общо в размер на 4 800 лева, която да бъде заплатена
по сметката на Окръжен съд-град Плевен, като гражданските искове в останалата
им част – до размера на сумите от 75 000 лева, ОТХВЪРЛИ като недоказани.
Защитниците на подсъдимите Б.И. и В.Ц. –
адвокат Г.Г. и адвокат Б.М., възразяват, че
гражданските искове са погасени по давност и на това основание следва да бъдат
отхвърлени. Възражението е неоснователно и съображенията за това са следните:
Въпросите
за това кога възниква вземането за вреди от непозволено увреждане, кога се
погасява по давност и какви са основанията за спиране или прекъсване на
давността са уредени в разпоредбите на ЗЗД. Законодателната уредба сочи по
несъмнен начин, че вземането възниква от деня на откриване на дееца и от този
момент започва да тече погасителната давност за предявяване на иск. Съгласно
разпоредбата на чл. 115, буква „ж“ от ЗЗД, давността не тече по време на
съдебния процес относно вземането. Наказателният процес относно престъплението,
когато то представлява деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, по начало не е съдебен процес относно вземането за вреди, защото има други
задачи – разкриване на престъплението, разобличаване на виновния и правилното
прилагане на закона. Затова наличието на наказателно производство не е
основание за спиране на погасителната давност за вземанията за вреди от деликта, освен ако пострадалият не е предявил граждански
иск. Когато гражданският иск е предявен в рамките на наказателното производство
и пострадалият е конституиран като страна в процеса – както това е в конкретния
случай, е налице съдебен процес относно вземането, който прекъсва давността. В
този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС, например Тълкувателно
решение № 5 от 05.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г. и решение № 169 от 03.04.2009
г. по н. д. № 88/2009 г.
По
конкретното дело пострадалите Л.Н. и Г.Н. са предявили граждански искове срещу
подсъдимите Б.И. и В.Ц. още на
08.01.2013 г. – в проведеното на същата дата съдебно заседание по нохд № 710/2012 г. по описа на Окръжен съд-град Плевен /при
първоначалното разглеждане на делото от друг състав на Плевенския окръжен съд/,
и са конституирани като граждански ищци в съдебното производство. Поради това
съдът намира, че повторно предявените от тях на 03.12.2015 г. граждански искове по нохд
№ 118/2015 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен не са погасени по давност, тъй
като давностният срок е спрял да тече от момента на
предявяване на исковите претенции на 08.01.2013 г.
Освен
всичко изложено по-горе давностният срок не е бил
изтекъл към 03.12.2015 г. и поради обстоятелството, че деня на откриването на
дееца, от който момент – съобразно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, започва да тече погасителната давност да
предявяване на иск за вземане от непозволено увреждане, по конкретното дело е 16.07.2012 г., на която дата Б.И. и В.Ц.
са привлечени в качеството на обвиняеми /л. 24 – л. 25 и л. 27 – л. 29 от папка
5 от том 2 от досъдебното производство/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали.
По делото
по несъмнен начин е установено, че действията на пострадалия С. Г.Н. на
16.09.2010 г. са били технически неправилни и са една от причините за
настъпване на трудовата злополука. Тези действия и обстоятелствата поради които
те са неправилни бяха изложени по-горе в мотивите. Въпреки това съдът прие, че С. Г.Н. няма принос за настъпилия
вредоносен резултат и не са налице основанията
за приложение на разпоредбата на чл. 51от ЗЗД. Това е така, тъй като от
доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че той е бил
допуснат до работа без да е обучен по правилата за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд, без да е положил изпит по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, без да му е проведен начален
инструктаж и инструктаж на работното място и без да притежава необходимите
знания и умения. Очевидно е, че не би могло да се иска от един новопостъпил работник да знае правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, след като не е бил обучен,
инструктиран и въведен в производствения процес. След като пострадалият не е
бил запознат с правилата за безопасна работа с комбинираната машина за
предсеитбена обработка на почвата, той не е допринесъл за настъпването на общоопасните последици. В този смисъл е и решение № 282 от
28.03.1980 год. по н. д. № Х 157/80 г., ІІІ н. о.
Съдът
постанови след влизане на присъдата в сила приложеното към делото веществено
доказателство – две метални парчета, стоманени, цилиндрични оси с неправилна
форма, иззети по време на огледа на местопроизшествието на 16.09.2010 г. да
бъдат унищожени.
По време на
досъдебното производство по делото са направени разноски в размер на 889.24
лева, а по време на съдебното следствие по нохд №
710/2012 г. и нохд № 118/2015 г. по описа на Окръжен
съд-град Плевен по делото са направени разноски в размер на 2 374 лева.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимите Б.И. и В.Ц. да заплатят по
сметката на Окръжна прокуратура-гр. Плевен направените по време на досъдебното
производство разноски по делото в размер на 889.24 лева, като всеки от тях
заплати по 444.62 лева.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимите Б.И. и В.Ц. да заплатят по
сметката на Окръжен съд-гр. Плевен направените по делото разноски в размер на
2 374 лева, като всеки от тях заплати по 1 187 лева.
По тези
съображения съдът постанови присъдата.
14.07.2016 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: