Р Е Ш Е Н И Е № 223
Гр.Сливен, 20.12.2018 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието на секретаря Галя Георгиева и на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 418 по описа за 2017 г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С.Р.Р., подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 96 от 16.11.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, с което е установено задължение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, като дължима такса за водовземане за осигуряване на питейно - битово водоснабдяване за населени места в общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица, област Сливен, за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г. в размер главница 689 659,36 лева и лихва за забава 275 975,21 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е материално и процесуално незаконосъобразен, противоречи на целта на закона и е следствие на превратно упражняване на власт. Излага съображения, че: административният орган е допуснал груби и съществени нарушения на административно-процесуалните и процедурни правила, регламентирани в АПК, ДОПК и ЗВ; административният орган не е изяснил фактическата обстановка, имаща отношение към издаването на оспорения акт; дружеството не дължи посочените в акта парични задължения; за възникването им в тежест на дружеството липсва законово регламентирано материалноправно основание; административният орган не е приложил института на погасителната давност. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си. Счита, че: към момента на издаване на акта не са били налице предпоставките за неговото издаване съгласно чл. 166 от ДОПК и чл. 195б от ЗВ, тъй като са липсвали установени по основание и размер съгласно предвидения в чл. 194б от ЗВ ред задължения, за които да бъде издаден АУПДВ; няма данни да са изпълнени процедурите по чл. 194б от ЗВ, поради което към датата на издаване на акта посочените в него задължения не са ликвидни и изискуеми; поради липса на изискуемо и просрочено задължение, не са налице и основания за определяне на задължения за лихви за забава върху главните задължения, определени в акта; административният орган неправилно е приел, че посочените в акта такси са просрочени от датата, определена в тарифата, действала за съответната година, което е в противоречие със ЗВ; не е надлежно уведомен за започване на административното производство; когато се извършва водовземане без издадено разрешително, счита, че административният орган е тълкувал и приложил неправилно § 9 от ПЗР на ЗВ. Прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за 2010 г. и 2011 г.
Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен, встъпила в образуваното съдебно производство, дава заключение за законосъобразност на оспорения АУПДВ.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разрешително № 0396 от 04.07.2001 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” /“ВиК Сливен“/ ООД е предоставено право на водовземане от сондажни кладенци – 107 бр., шахтови кладенци – 67 бр., дренажи – 140 бр и каптажи на естествени извори – 12 бр. , с цел на водоползването: питейно-битово водоснабдяване на населените места в общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица, разпределение на разрешеното водно количество: годишно до 18 767 000 м3, място на водоползването: за питейно-битово водоснабдяване на населените места в общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица, с краен срок на действие на разрешителното: срока за преоформяне на разрешителното за всяко конкретно водовземно съоръжение или система посочен в Приложение № 1.
Видно от Справки за подадена вода за населените места в общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица за 2010 г., издадени от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за цялата 2010 г. е 5 008 240,00 м3 /л.243 - 251/.
Видно от Справки за подадена вода за населените места в общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица за 2011 г., издадени от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за цялата 2011 г. е 5 717 606,00 м3 /л.251-258/.
Видно от Справки за подадена вода за населените места в общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица за 2012 г., издадени от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за цялата 2012 г. е 6 313 916,00 м3 /л.259 - 266/.
Видно от Справки за подадена вода за населените места в общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица за 2013 г., издадени от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за цялата 2013 г. е 5 357 349, 00 м3 /л.267 - 274 /.
Видно от Справки за подадена вода за населените места в общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица за 2014 г., издадени от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за цялата 2014 г. е 4 298 328,00 м3 /л.275 - 282/.
Видно от Справки за подадена вода за населените места в общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица за 2015 г., издадени от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за цялата 2015 г. е 4 091 526,00 м3 /л.283 - 290/.
Видно от Справки за подадена вода за населените места в общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица за 2016 г., издадени от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за цялата 2016 г. е 3 696 003,00 м3 /л.291 - 298/.
С Декларации по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2013 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 0396 от 04.07.2001 г. за населените места в общини Сливен, Нова Загора и Твърдица, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. е 6 313 916,00 м3 /л.45-82/.
С Декларации по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2014 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 0396 от 04.07.2001 г. за населените места в общини Сливен, Нова Загора и Твърдица, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. е 5 357 349, 00 м3 /л.83-122/.
С Декларации по чл. 194б от ЗВ от 30.01.2015 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 0396 от 04.07.2001 г. за населените места в общини Сливен, Нова Загора и Твърдица, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. е 4 298 328,00 м3 /л.123-164/.
С Декларации по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2016 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 0396 от 04.07.2001 г. за населените места в общини Сливен, Нова Загора и Твърдица, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. е 4 091 526,00 м3 /л.165-200/.
С Декларации по чл. 194б от ЗВ от 16.01.2017 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 0396 от 04.07.2001 г. за населените места в общини Сливен, Нова Загора и Твърдица, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. е 3 696 003,00 м3 /л.201-240/.
С Констативни протоколи от извършени проверки на 19.09.2017 г. и на 25.09.2017 г. № СЛ-539/19.09.2017 г.; № СЛ-558/25.09.2017 г. и № СЛ-559/25.09.2017 г., съставени от главен експерт в Дирекция Контрол при БД ИБР /л.33-44/, са обективирани проверки по документи във връзка с Разрешително № 0396 от 04.07.2001 г.. В протоколите е констатирано, че съгласно годишните справки за ползваните подземни води, дължимите годишни такси по години са както следва:
През отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г в годишните справки отнетите и използвани водни маси възлизат на общо 5 008 240,00 м3. Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001 г., отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., и възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 5 008 240,00 м3 = 100 164, 80 лева.
През отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г в годишните справки отнетите и използвани водни маси възлизат на 5 717 606,00 м3. Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001 г., отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., и възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 5 717 606,00 м3 м3 = 114 352, 12 лева.
За периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г. дължимите такси са изчислени съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм., бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., и са както следва:
През отчетения период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишните справки и представените декларации по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 6 313 916,00 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 6 313 916,00 м3 = 126 278, 32 лева.
През отчетения период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишните справки и представените декларации по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 5 357 349, 00 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 5 357 349, 00 м3 = 107 146, 98 лева.
През отчетения период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишните справки и представените декларации по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 4 298 328,00 м3 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 4 298 328,00 м3 = 85 966, 56 лева.
През отчетения период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишните справки и представените декларации по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 4 091 526,00 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 4 091 526,00 м3 = 81 830, 52 лева.
През отчетения период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишните справки и представените декларации по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 3 696 003,00 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 3 696 003,00 м3 = 73 920, 06 лева.
С Покана за доброволно изпълнение от Директора на БД ИБР – Изх. № ПО-02-107 от 26.10.2017 г., “ВиК Сливен“ ООД е поканено да заплати доброволно, в седемдневен срок от получаването й, задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б "б" от ЗВ, както и на основание § 9 от Преходни и заключителни разпоредби от Закона за водите /ЗВ/, съгласно който, когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на такси, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му, представляващо такса за правото на водовземане от подземни води за питейно - битово водоснабдяване за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г., в размер на 689 659,36 лева, върху която следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при неплащане на дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
Горепосочената покана заедно с Констативните протоколи № СЛ-539/19.09.2017 г.; № СЛ-558/25.09.2017 г. и № СЛ-559/25.09.2017 г. са връчени на оспорващото дружество на 31.10.2017 г.
С оспорения АУПДВ № 96 от 16.11.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, са установени по основание и размер задължения на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, като дължима такса за водовземане за осигуряване на питейно - битово водоснабдяване за населени места в общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица, област Сливен, за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г. в размер главница 689 659,36 лева и лихва за забава 275 975,21 лева.
Констатирано е, че към датата на издаване на АУПДВ от “ВиК Сливен“ ООД не са внасяни суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г..
В хода на съдебното дирене са приети справки за измерваното количество на подадената вода от оспорващото дружество за периода 2010 г. – декември 2016 г.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, комплексна съдебна експертиза от вещо лице със специалност „ВиК“ и от вещо лице - икономист, заключението по която съдът възприема като изготвено компетентно, безпристрастно, обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. Вещите лица дават заключение, че: към момента на изготвяне на експертизата, водните количества за посочените в АУПДВ водовземания и периоди могат да бъдат определени единствено на база приложените към делото документи; механизмът на отчитането е ставал съобразно чл. 194б от ЗВ – на базата на ежегодно подадени от “ВиК Сливен“ към БД ИБР декларации /за годините 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016/ и от Таблица-справка за подадени количества вода /за годините 2010 и 2011/ за иззети водни количества от съответния водоизточник; по данни от приложените по делото документи, задълженията по Разрешително № 0396 от 04.07.2001 г. /главница и лихва до датата на издаване на акта/ са за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 689 659, 36 лева и лихва за периода на забава 270 843, 58 лева. Изчислените от вещите лица такси са идентични с размерите на таксите, определени в оспорения акт. Налице е разлика при изчислените от вещите лица лихви върху главните задължения. Видно от експертизата / л. 389/ разликите в размера на лихвите са по причина, че административният орган е изчислил лихвата за 2010 г., считано от 01.01.2011 г., а вещото лице се е съобразило с тарифата и е изчислило лихвата, считано от 01.02.2011 г., а лихвата за годините след 2012 г., тъй като срокът за плащане е изменен с чл. 15 от Тарифата, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. в сила от 01.01.2012 г. - не по-късно от 31 март на следващата година, е изчислило лихвата, считано от 01.04. на съответната година.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният АУПДВ е съобщен на оспорващото дружество на 22.11.2017 г. Жалбата срещу акта е подадена на 06.12.2017 г., в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, в която е предвидено, че компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания, с които се определят вземанията за незаплатените такси по този закон е директорът на съответната Басейнова дирекция. Таксите, размерът на които е определен с оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗВ – за водовземане от подземни води.
Таксите за водовземане от подземни води представляват публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси, установени по основание със закон.
Основанието за дължимите такси е регламентирано със ЗВ. Разпоредбите на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане. Начинът на изчисляване на таксите е определен в подзаконов нормативен акт. В чл. 194, ал. 6 от ЗВ е предвидено, че размерът на таксите за водовземане, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. В разглеждания случай относимите тарифи са: Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект /приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001 г., отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г./ и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм., бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г./. Таксите за водовземане са годишни и съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г., се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011 г., се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.
При издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания. Спазена е и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, АУПДВ е издаден въз основа на представени от оспорващото дружество справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2010-2016 г. Изготвено е уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на АУПДВ заедно с изпратените покани за доброволно изпълнение, съставени въз основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно изпълнение, е издаден оспореният АУПДВ. По изложените съображения, съдът не споделя доводите на оспорващия, че актът е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Неоснователни са и твърденията на оспорващото дружество, че същото не дължи посочените в акта задължения за такси. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество справки за използваните количества вода за конкретните периоди. Същите са били представени от “ВиК Сливен“ ООД на БД ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия оспорващ количества са изчислени и задълженията по години. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ, водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. По делото са представени справки за измерваното количество на подадената вода от оспорващото дружество за периода 2010 г. – декември 2016 г., но както посочва вещото лице в експертизата / л. 392/ е обективно невъзможно към датата на съставяне на АУПДВ, както и към датата изготвяне на експертизата, изчисляването на съответната такса, понеже не би могло да се установи, в какъв обем по години са иззетите водни количества от съответните водоизточници - 107 броя сондажни кладенци, 67 броя шахтови кладенци, 140 броя дренажи и 12 броя каптирани естествени извори, на Общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица, Област Сливенска.
Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ, ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата /чл. 194б, ал. 2 от ЗВ/. Това е сторено с подадените справки към административния орган по години. За периода 2012 г.-2016 г. са представени и декларации по чл. 194б от ЗВ. Посочените количества в тези справки и съответно в декларациите, са идентични със стойностите, установени като задължения с оспорения АУПДВ.
По делото не се спори, че таксите за процесния период 01.01.2010 г.– 31.12.2016 г. не са заплатени от оспорващото дружество.
Приетите в оспорения акт стойности на таксите за процесния период се потвърждават изцяло и от изготвената и приета по делото като неоспорена от страните комплексна съдебна експертиза. Изчислените от вещите лица такси са идентични с размерите на таксите, определени в оспорения акт.
Противно на твърдяното от оспорващото дружество, такса за водовземане се дължи, не само когато ползвателят има издадено разрешително, но и в случаите, когато използва води без основание. Това нормативно решение е регламентирано в разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, съгласно която, когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон. Предвид горното правилно с обжалвания АУПДВ е изчислен размера на таксата на база отнетото водно количество по подадените справки по години и декларации от "Водоснабдяване и Канализация" ООД гр. Сливен, независимо, че към момента на проверката, разрешително № 0396/04.07.2001 г., издадено от Министъра на ОСВ, не е преоформено в определените срокове и е с изтекъл срок на действие. Дружеството е задължено по силата на чл. 194, ал.1 от ЗВ да заплати такса на база цялото отнето водно количество - иззето от съответните водоизточници, на база декларирания от него годишен обем вода. Този извод се подкрепя и от дадените в Решение № 4570/02.04.2014 г. постановено от състав на ІІІ отделение на ВАС по адм.д. 14965/13 г., в Решение № 8579 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10588/2014 г., III о., и Решение № 7016 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10803/2014 г., III о., тълкувания на понятието "водоползване" извлечено от разпоредбите на Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект /отменена с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г., но в сила за процесния период /и Закона за водите. Съгласно цитираните съдебни актове съдържанието на тарифата е обособено в два раздела: раздел I "Такса за правото на водоползване" и раздел II "Такса за разрешено ползване на воден обект". При логическо тълкуване на § 9 от ПЗР на ЗВ във връзка с чл. 9 и сл. от тарифата следва изводът, че § 9 се отнася само и единствено до използване на води, но не и за ползване на водни обекти. В този смисъл законодателят е последователен в използването, респ. в разграничаването на понятията "водоползване" (т.е. ползване на води) и "ползване на воден обект". Член 4 от ЗВ регламентира, че "воден обект" е постоянно или временно съсредоточие на води със съответни граници, обем и воден режим, в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. Съответно ползването на водите и ползването на водните обекти са две коренно различни по своя характер и съдържание дейности, респ. за тях се дължат и две отделни такси: такса за водоползване и такса за ползване на воден обект. Допълнителен аргумент в подкрепа на това становище е, че § 9 от ПЗР на ЗВ се отнася само до ползването на води, но не и до ползването на воден обект (какъвто е настоящият случай). В § 1, т. 7 от ДР на ЗВ (преди изменението му с ДВ, бр. 65 от 2006 г.) е дефинирано понятието "водоползване" (променено впоследствие на "водовземане"), а в § 1, т. 25 от ДР на ЗВ е дефинирано понятието "ползване" на водния обект. Тоест това са две различни дейности, като първата обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а втората представлява всяка дейност във водния обект, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите му. Затова прилагането на § 9 от ПЗР на ЗВ касае само и единствено използването на водите. Предвид горното правилно с обжалвания АУПДВ е изчислен размера на таксата на база цялото отнето водно количество от "Водоснабдяване и Канализация" ООД Сливен.
Частично основателни са твърденията на оспорващия относно началната дата, от която се дължи законната лихва за забава върху таксите. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г., таксите за водовземане са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011 г., таксите се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и съответно – началната дата, от която се дължи законната лихва. В чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, е предвидено, че неплатените в срок държавни вземания се събират със законната лихва. Следователно, върху установеното задължение за 2010 г. се дължи законна лихва за забава, считано от 01.02.2011 г., а върху установените задължения за периода 2011 г. – 2016 г. се дължи законна лихва за забава, считано от 01.04. на съответната следваща година. Поради изложеното, в разглеждания случай началната дата 01.01.2011 г. на дължимите лихви за задълженията за 2010 г. е определена незаконосъобразно от административния орган, вместо 01.02.2011 г., а началната дата на дължимите лихви за задълженията за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. – 01.04. на съответната следваща година, е определена законосъобразно от административния орган.
Не се споделя тезата на оспорващия, че задължението за заплащане на такса и съответно за изпадане в забава възниква от писменото уведомяване на титуляря на разрешителното от страна на директора на басейновата дирекция за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, съобразно чл. 194б, ал. 4 от ЗВ. Тази теза не намира опора в закона, доколкото същият определя съответен краен срок за заплащане на таксата за водовземане. В чл. 194, ал. 6 от ЗВ изрично е предвидено, че размерът на таксите за водовземане, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. В горепосочените тарифи е определен начинът на изчисляване на таксите за водовземане и срока за плащането им. Използваното количество вода се измерва от титуляра на съответното разрешително, поради което за задълженото лице не съществува необходимост от определяне размера на таксата от директора на басейновата дирекция. В случая дори да бъде изпратено уведомление, то би имало информативен характер, а не конститутивен за възникване на задължението. Задължението за такса за водовземане, с оглед разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ, възниква при наличие на установените в закона материалноправни предпоставки. За да се установят материалноправните предпоставки за възникване и за установяване на задълженията за такса по чл. 194, ал. 1 от ЗВ, законодателят е наложил на правните субекти задължение за деклариране на релевантните за пораждане и за установяване на задълженията факти. Размерът на дължимите такси за водовземане се определя според използваното количество вода от водоползвателя. Същият е задължен да уведомява съответната басейнова дирекция за ползваното количество вода. Нещо повече, пълното или неточно изпълнение на това задължение не означава, че се освобождава титулярът на разрешителното за водоползване от задължението за заплащане на такса в установените от закона срокове. Задълженията за такса възникват по силата на закона с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и субекта, на изискуемата правна връзка между тях. Нито възникването, нито изпълнението на това задължение, законодателят е обвързал с издаването на нарочен акт от басейновата дирекция, който при това да е надлежно връчен на задълженото лице. Предвиденото в разпоредбата на чл. 194б, ал. 4 от ЗВ задължение за директора на басейновата дирекция да уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който да е правопораждащ за тези задължения и който да ги прави ликвидни и изискуеми. Посоченото уведомление не е индивидуален административен акт за установяване размера на задълженията. Този акт има само информативен характер - за улеснение на задълженото лице. По изложените съображения, когато задълженото лице не е получило съобщение по чл. 194б, ал. 4 от ЗВ и не е заплатило в срок задълженията си за такса, директорът на съответната басейнова дирекция има правомощието да издаде служебно акт по чл. 166 от ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията. В този смисъл е константната съдебна практика на Върховен административен съд на Република България, включително: Решение № 1755 от 10.02.2017 г. по адм. дело № 109/ 2016 г., VII о.; Решение № 16853 от 16.12.2013 г. по адм. дело № 9638 / 2013 г., VII о.; Решение № 9518 от 13.07.2009 г. по адм. дело № 15528 / 2008 г., I о.
Гореизложеното следва и от разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, според която актът за вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В цитираната разпоредба не е посочено като основание за издаването на акта изпращане на уведомление по чл. 194б, ал. 4 от ЗВ, което потвърждава тезата, че това уведомление има само информативен характер. В разглеждания случай разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ е спазена, като за съществуващите задължения са изпратени покани за доброволно изпълнение и са съставени констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задълженията.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност за задълженията за 2010 година и за 2011 година, съдът счита следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С оглед предвидените срокове за плащане на таксите, съответно в чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г. / не по-късно от 31 януари на следващата година/ и в чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011 г. /не по-късно от 31 март на следващата година/, давностният срок за задълженията за 2010 г. започва да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 01.01.2017 г., а за задълженията за 2011 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 01.01.2018 г.
Давността не се прилага служебно, като в жалбата и в становището по делото на пълномощника на оспорващия е направено изрично възражение в този смисъл.
Предвид посоченото, таксите за водовземане за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. е следвало да бъдат внесени до 31.01.2011 г. Считано от 01.01.2012 г. 5-годишната давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК спрямо таксите за водовземане за 2010 г. изтича на 31.12.2016 г. (или на 01.01.2017 г. по правилото на чл. 22, ал.3 от ДОПК). Следователно, частта от оспорения АУПДВ, с която на жалбоподателя са вменени задължения за такса за водовземане за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. (общ размер от 100 164, 80 и законни лихви от общо 70 327, 13 лв.) е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Що се отнася до частта от оспорения АУПДВ, с която на жалбоподателя са вменени задължения за такса за водовземане за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., то настоящият състав на съда намира, че същата е правилна и законосъобразна, поради което жалбата е неоснователна в тази си част и не следва да бъде уважена.
Следва да се посочи, че 5-годишната давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК, спрямо таксите за водовземане за 2011 г. започва да тече от 01.01.2013 г. и би изтекла на 31.12.2017 г., но изтичането на давността е прекъснато с издаването на оспорения по делото АУПДВ.
Относно размера на определените в оспорения акт лихви за забава, съдът намира жалбата за частично основателна. Изчислените от вещите лица лихви върху главните задължения са с различна – по-ниска стойност, от определените в АУПДВ лихви. Съдът кредитира изцяло експертното заключение, като изготвено компетентно, безпристрастно и съобразено, както със сроковете за плащане на таксите, определени в съответните тарифи, така и с нормите на Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Съгласно Член единствен, ал. 2 на Постановлението, дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1 /ОЛП на БНБ в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта/. Разликите в размера на лихвите са по причина, че административният орган е изчислил лихвата за 2010 г., считано от 01.01.2011 г., а вещото лице се е съобразило с тарифата и е изчислило лихвата, считано от 01.02.2011 г., както и поради това, че за всички години административният орган е изчислил лихвите на база 365 дни, а вещото лице е изчислило лихвите на база 360 дни, съобразно ПМС за определяне на законната лихва.
С оглед на изложеното, оспореният акт е незаконосъобразен в частта, с която по отношение на „ВиК Сливен“ ООД е установено задължение за лихва за забава за периода от 01.04.2012 г. до 17.08.2017 г. общо в размер над 202 402, 64 лева до 205 648, 08 лева, и следва да бъде отменен в тази част.
Във всички останали части оспореният АУПДВ е законосъобразен, а подадената срещу него в тези части жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и съразмерно уважената част от жалбата, БД ИБР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото дружество направени по делото разноски в размер на 2 828, 88 лева /173 737, 37 : 965 634, 57 = 0,18 х 15 716 = 2 828, 88/. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. Адвокатският хонорар е съизмерим с минималните прагове на възнагражденията, предвидени от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като заплатеното от жалбоподателя е в предвидения размер, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6. На ответника също се следват разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно отхвърлената част от оспорването, в размер на 246 лв. С оглед обстоятелството, че и двете страни взаимно си дължат разноски, по компенсация, погасявайки двете суми до размера на по- малката от тях, следва да бъде осъдена БД ИБР да заплати на оспорващия разликата в тях, или сумата от 2 582, 88 лв.
Воден
от гореизложеното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 96 от 16.11.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: В ЧАСТТА, с която е установено на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от С.Р.Р., задължение за такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер главница 100 164,80 лева и лихва за периода 01.01.2011 г. – 16.11.2017 г. в размер на 70 327, 13 лева; И В ЧАСТТА, с която е установено на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от С.Р.Р., задължение за лихва за забава за периода от 01.04.2012 г. до 16.11.2017 г. общо в размер над 202 402, 64 лева до 205 648, 08 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от С.Р.Р., подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане № 96 от 16.11.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” В ЧАСТИТЕ, с които на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от С.Р.Р., са установени следните задължения: такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 589 494, 56 лева и лихва за забава за периода от 01.04.2012 г. до 16.11.2017 г. общо в размер на 202 402, 64 лева.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – гр. Пловдив, да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С.Р.Р., сумата от 2 582, 88 /две хиляди петстотин осемдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: