Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Нова Загора, 16. 12. 2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на петнадесети
декември през
две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
Съдебни заседатели: Членове:
при
секретаря: Д.Д.
и
в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело
№ 561 по описа за 2015 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.
422 от ГПК.
Производството е образувано по депозирана в РС-Нова
Загора искова молба от „Водоснабдяване и
канализация”ЕООД, гр. Стара Загора, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Р.Р., чрез процесуалния му представител – адв. Н.З. *** против И.Г.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***, с която е предявен иск за съществуване на вземането
за сумата от 387.40 лева, от която,
както следва – 347.52 лв. - сума
представляващо цената на доставена
питейна и отведена канална вода, по партида № 000053 за имот в ***, по 18 броя
квитанции/фактури/, издадени за периода от 01.02.2013г. до 01.10.2014г.;
39.88лв. – представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода от
01.03.2013г. до 11.02.2015г., по издадените 18 броя квитанции, както и
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 490/2015г. по описа на РС-Нова
Загора, до окончателното плащане.
Ищцовото дружество, твърди в исковата си молба, че е
предоставило услуга на ответницата, в качеството му на потребител по смисъла на
чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/2004г./, като му е
открило партида № 000053 и абонатен № ********* за недвижим имот, находящ се в ****.
Между двете страни било налице облигационно отношение, което се регулирало от
Закона за водите/ЗВ/, Заякона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги/ЗРВИКУ/, Наредба № 4/2004г. и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на „ВиК”ЕООД-Стара Загора/Общи условия/. Съгласно
чл.8 от Наредба № 4/2004г., получаването на ВиК услуги се осъществявало, при
публично известни Общи условия. По силата на посочените нормативни актове,
оператора се задължавал, да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от
имота на абоната, а последния се задължавал да заплаща предоставените ВиК
услуги, в установения между страните срок и размер. Цените на услугите се определяли от оператора, при спазване
изискванията на Наредба № 4/2004г.
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия на „ВиК”ЕООД-Стара
Загора, за периода от 01.02.2013г. до 01.10.2014г. ищцовото дружество било
издало 18 броя фактури на обща стойност 347.52лв., за услуги предоставени на
абоната от 01.01.2013г. до 01.09.2014г. По силата на ал.2 от същата разпоредба,
длъжникът следвало да плати в 30-дневен срок от датата на фактуриране.
Ищцовото дружество твърди в исковата си молба че
абоната/ответника по настоящото дело/ не бил заплатил предоставената му услуга
за исковия период, поради което на основание чл.40, ал.1 от Наредба № 40, ал.1
от Наредба № 4/2004г., върху дължимите суми се начислявала и лихва за забава,
която в случая била в размер на 39.88лв., считано от 01.03.2013г. до
11.02.2015г., съгласно приложен лихвен лист. На длъжникът била връчена и Покана
за доброволно плащана № 291767/14.05.2013г. на „ВиК”ЕООД-Стара Загора.
За събиране на горепосочените парични суми ищцовото
дружество образувало производство по реда на чл.410 от ГПК, но след получаване
на Заповедта за изпълнение, ответника бил депозирал в законовия срок възражение,
на основание чл. 414 от ГПК. Във възражението се сочело, че длъжника вече не е
собственик на процесния имот.
Ищцовото дружество считало това възражение на длъжника
за ирелевантно, т.к. по силата на чл. 64 ал.1 от Общите условия, „ако предишния
собственик не закрие партидата си, оператора събира дължимите суми от него, до
датата на откриване на партида на новия собственик”. В този смисъл бил чл.9 „А”
от Наредба № 4/2004г.
Предвид гореописаната фактическа обстановща ищеца
считал, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, за
установяване на следното, ликвидно и изискуемо задължение: главница в общ
размер на 347.52 лв. - сума представляващо цената на доставена питейна и отведена
канална вода, по партида № 000053 за имот в ****, по 18 броя
квитанции/фактури/, издадени за периода от 01.02.2013г. до 01.10.2014г.;
39.88лв. – представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода от
01.03.2013г. до 11.02.2015г., по издадените 18 броя квитанции.
Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация”ЕООД,
гр. Стара Загора, с ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Р. моли съда
да признае за установено, че ответника И.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес *** МУ
ДЪЛЖИ общо сумата от 387.40 лева, от която, както следва –
347.52 лв. - сума представляващо цената на доставена питейна и отведена
канална вода, по партида № 000053 за имот в ****, по 18 броя
квитанции/фактури/, издадени за периода от 01.02.2013г. до 01.10.2014г.;
39.88лв. – представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода от
01.03.2013г. до 11.02.2015г., по издадените 18 броя квитанции, както и
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 490/2015г. по описа на РС-Нова Загора до
окончателното плащане. Моли съда да му присъди и направените по настоящото
производство съдебни и деловодни разноски и разноските по ч.гр.д. № 490/2015г.
по описа на РС-Нова Загора.
В законоустановения срок ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба и не е изразил становище по делото.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано – не се явява
представител, чрез депозирано писмено становище по делото заявява, че поддържа
исковата молба и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответницата И.Г.Д.,
заяви че не може да плати начислената и вода, както и че не живеела в процесния
имот, а го е предоставила за живеене на сина си и на внука си.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Ищцовото дружество
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр.Стара Загора е депозирало на
20.07.2015г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника И.Г.Д. с ЕГН ********** за дължими суми за доставена
питейна вода и отведена канална вода за
периода от 01.01.2013г до 01.09.2014г. съгласно издадени 18 квитанции/фактури/
за обект – жилище, находящо се в ****, за който на името на длъжника има
открита партиден № 000053/ и абонатен № *********.
Въз основа на заявлението
било образувано ч.гр.д. № 490/2015г. по описа на РС-Нова Загроа, по което съдът издал
Заповед за изпълнение на парично задължение № 304/10.08.2015г. против длъжника
и настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 347,52 лв. за доставка
на питейна вода и отведена канална вода за периода от 01.01.2013г. до 01.09.2014г.,
39.88лв. – лева от 01.03.2013г. до 11.02.2015г. ведно със законната лихва за
забава, считано от подаване на заявлението – 20.07.2015г. до окончателното и
изплащане, както и разноски в размер на 228,00 лв.
В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжницата И.Г.Д. подала
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от
съобщаването, заявителят “Водоснабдяване и канализация” ЕООД , гр. Стара
Загора предявил настоящия
положителен установителен иск – на 14.09.2015г.
Не се събраха доказателства
от които да е видно, че процесния имот не е собственост на ответницата, поради
което съдът счита, че между страните не е спорно, че на името на ответницата
има открита партида за процесния имот. Не е спорно че процесния недвижим имот, находящ се в **** е свързан с водопреносната мрежа
на ***. Не е спорно и обстоятелството, че в обекта ищцовото дружество е
предоставяло ВиК услуги / доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води/ за исковия период от 01.01.2013г. до 01.09.2014г.
За исковия период ищцовото дружество издавало
фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект /общо 18 – подробно
изброени в опис на квитанции на л. 10 от делото/.
По делото е представен,
респ. приет като писмено доказателство един лист заверено за вярност копие от карнетна книга, от който е видно, че е
извършвано отбелязване на показанията на водомера на абоната-ответник, като е
отбелязано че водомера е затапен с бат./л.9 от делото/, отчитането не е било
осъществявано в присъствието на абоната срещу негов подпис тъй като такъв
липсва, както и е посочено, че абоната е без водомер и е начисляван служебно
разход на вода.
Изложената по-горе фактическа обстановка е
несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от
страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 422
от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, разполагащо с правен интерес
да установи със сила на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против
която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество предявеният иск е основателен.
Предявеният положителен установителен иск
има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин
неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество
следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител
на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в
недвижимия имот на
ответника – абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и
стойност.
Между двете страни било налице облигационно отношение,
което се регулирало от Закона за водите/ЗВ/, Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги/ЗРВИКУ/, Наредба № 4/2004г. и
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „ВиК”ЕООД-Стара Загора/Общи
условия/. Съгласно чл.8 от Наредба № 4/2004г., получаването на ВиК услуги се
осъществявало, при публично известни Общи условия. По силата на посочените
нормативни актове, оператора се задължавал, да водоснабди, отведе и пречисти
отпадъчни води от имота на абоната, а последния се задължавал да заплаща
предоставените ВиК услуги, в установения между страните срок и размер. Цените
на услугите се определяли от оператора,
при спазване изискванията на Наредба № 4/2004г.
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия на
„ВиК”ЕООД-Стара Загора, за периода от 01.02.2013г. до 01.10.2014г. ищцовото
дружество било издало 18 броя фактури на обща стойност 347.52лв., за услуги
предоставени на абоната от 01.01.2013г. до 01.09.2014г. По силата на ал.2 от
същата разпоредба, длъжникът следвало да плати в 30-дневен срок от датата на
фактуриране. След изтичането на срока по чл.31, ал.2
от Общите условия, абоната - потребител изпада в забава.
Тези обстоятелства не са спорни между
страните. Единственото, направено от ответницата възражение направено в съдебно
заседание е, че не живее в процесния имот, а го е предоставила за живеене на
своя син и внук.
Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение с цел предприемане на действия за
принудително изпълнение, ищцовото дружество подало на 20.07.2015г.
От събраните по делото доказателства се
установи, че вземането на ищцовото дружество за доставена питейна вода и
отведена канална вода в процесния имот находящ се в с**** за който е открита
партида на името на ответницата за периода от 01.01.2013г. до 01.09.2014г. в
общ размер на 347.52лв. се установи по делото, че е дължимо от ответницата.
Последната не оспорва факта, че в имота е доставена питейна вода през този
период от време, а количествата
вода и стойността им се установяват от събраните по делото писмени
доказателства – издадени надлежни фактури. С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният главен положителен установителен иск по чл.422 от ГПК е основателен
и доказан и следва да бъде уважен, като основателен и доказан. С оглед
уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и иска за лихвата за забава. Върху начислената
сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за
плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86,
ал.1, вр.
чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С оглед
дължимостта на горепосочената главница от 347.52 лв. за периода от 01.01.2013г.
до 14.09.2014г. върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 01.03.2013г. до 11.02.2015г., възлизаща
на сумата от 39.88 лв.
Върху
посочената като дължима главница в размер на 347,52 лв. следва да се признае за
дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 20.07.2015г. до изплащане на дължимата
сума, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК.
Следва да се уважат
и разноските направени от ищцовото дружество в заповедното производство в
размер на 228.00лв.
Ответната
страна следва да поеме отговорността за разноски, сторени от ищцовото дружество
и в настоящото производство, а именно сумата от 276.70лв..
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.”Христо
Ботев” № 62, със законен представител – Р.Р. – управител и И.Г.Д., с ЕГН **********,
с адрес ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул.”Христо Ботев” № 62, със законен представител
– Р.Р. – управител за СУМАТА 387.40/триста осемдесет и седем лева и четиридесет стотинки/лева,
от която, както следва – 347.52 /триста
четиридесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ лева – ГЛАВНИЦА,
представляваща цената на доставена
питейна и отведена канална вода, по партида № 000053 за имот в ****, по 18 броя
квитанции/фактури/, издадени за периода от 01.02.2013г. до 01.10.2014г.; 39.88/тридесет и девет лева и осемдесет
и осем стотинки/лева – обезщетение за забавено плащане, за
периода от 01.03.2013г. до 11.02.2015г./по издадените 18 броя квитанции/, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2015г./датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до
окончателното плащане срещу И.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА И.Г.Д., с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Стара Загора, ул.”Христо Ботев” № 62, със законен представител – Р.Р. –
управител направените разноски в общ размер на 504.70/петстотин и четири лева и седемдесет стотинки/лева, от които
както следва: 228.00/двеста двадесет
и осем/лева – разноски по ч.гр.д. №
490/2015г. по описа на РС-Нова Загора и 276.70/двеста седемдесет и шест
лева и седемдесет стотинки/лева – разноски
по настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: