Решение по дело №262/2019 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 май 2019 г. (в сила от 14 октомври 2019 г.)
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20193420200262
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 148

 

гр.Силистра, 14.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Силистренският районен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Христов

 

при секретаря Ан.Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия АНД № 262/2019г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

 

Жалбоподателят „Аква Стил-8“ ЕООД, със седалище и адрес на управление- гр.Д. обл.С, представлявано от управителя А.Ц.А., ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление № 351902-F382169/ 07.08.2018г. на Директора на офис С при ТД на НАП-гр.В, с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 500 / петстотин / лева за извършено нарушение по чл.125 ал.5 от ЗДДС. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Ответникът – ТД на НАП- гр.В, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях проц.представител- ст.юристконсулт Никола Огнев, упълномощен и приет от съда.

Актосъставител- Т.А.К., редовно призована, явява се лично и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по делото.

Свидетел- П.Л.П., редовно призована, явява се лично и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.

Районна прокуратура- С-надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.

Жалбоподателят „Аква Стил-8“ ЕООД, надлежно уведомен, не се явява представител, не изпраща проц.представител, не депозира писмено становище по делото. Моли съда чрез жалбата си да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и излага доводи в тази насока.

Ответната страна- АНО чрез проц.представител заявява, че оспорват жалбата изцяло и молят съда да потвърди изцяло обжалваното НП като законосъобразно и излагат доводи.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

На 17.04.2018г. при извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства в информационната система на НАП, в офис С при ТД на НАП- В било установено, че жалбоподателя- „Аква Стил-8“ ЕООД, с управител А.Ц.А., ЕГН **********, като данъчно задължено лице по ЗДДС не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период 01.03.2018г.- 19.03.2018г. в компетентната ТД на НАП, съгласно изискванията на чл.125 ал.5 от ЗДДС в законно установения срок до 16.04.2018г.

Тъй като според актосъставителят и АНО бил осъществен състава на чл.125 ал.5 от ЗДДС на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН е изготвен АУАН № F382169/ 26.04.2018г. въз основа на който е съставено и обжалваното НП № 351902-F382169/ 07.08.2018г. на Директора на офис Силистра при ТД на НАП-гр.В. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за извършеното нарушение по чл.125 ал.5 от ЗДДС е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 500 лева.         

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, а по същество- неоснователна по следните съображения:

АУАН № F382169/ 26.04.2018г. и обжалваното НП № 351902-F382169/ 07.08.2018г. са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.125 ал.5 от ЗДДС.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че по делото са налице категорични и несъмнени доказателства относно факта, че е извършено нарушение по горепосочения текст от ЗДДС от страна на жалбоподателя. Това е така, тъй като съгласно чл.125 ал.5 от ЗДДС „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят”, а според ал.1 от ЗДДС, с оглед конкретиката на казуса,  „За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157”.

Видно от материалите по делото е, че данъчно задълженото лице-жалбоподателя „Аква Стил-8“ ЕООД е бил длъжен да подаде своята справка-декларация за данъчния период от 01.03.2018г. до 19.03.2018г., който ден от своя страна е бил работен. Съобразно приложените по делото доказателства е видно, че на жалбоподателя е била изпратена покана с изх. № 359/ 18.04.2018г. за изпълнение на задължението му и съставянето на АУАН, поради неизпълнението му. Жалбоподателят твърди, че веднага след получаването на АУАН-ът е подал и изискуемата справка-декларация т.е. същата е била подадена с 10 дни закъснение, тъй като била подадена на 26.04.2018г. Същото е видно както от приложените към делото доказателства, така и от събраните гласни доказателствени средства в съдебно заседание чрез разпита в качеството на свидетел на актосъставителя К. и свидетелят по акта П..

В тази връзка настоящия съдебен състав и в предвид направените възражения от страна на жалбоподателя счита, че въпреки липсата на търговска дейност у търговеца и нулевите стойности в дневниците за продажби и покупки, то той не е изпълнил задължението си по чл.125 ал.5 от ЗДДС, тъй като всички регистрирани лица следва да подават декларации, независимо дали извършват дейност или не. Нарушението по своя характер е формално и не се влияе от наличието или липсата на вредоносни последици.

Във връзка с направените в жалбата възражения за това, че жалбоподателя е счел, че след като вече е подал документи за дерегистрация по ДДС, то не следва да подава и справка-декларация по ЗДДС, следва да се има предвид и че докато описаното в жалбата дерегистриране стане факт, търговецът продължава да бъде регистрирано по ЗДДС лице и за него продължават да важат установените в този закон задължения, включително и това за подаване на справка-декларация. Такава следва да се подава и в случаите по чл.125 ал.4 от ЗДДС, т.е. когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. По този начин щом търговецът е бил регистриран и не е извършвал търговска дейност, той е трябвало да подаде справка-декларация, макар и с нулева стойност, а неизпълнението на това неговото задължение съставлява административно нарушение по ЗДДС. Следва да се има предвид и факта, че дължимата от жалбоподателя справка-декларация за периода от 01.03.2018г.-19.03.2018г. е преди настъпването му на дерегистрацията на търговската му фирма по ЗДДС.

Ирелевантни за предмета на делото са възраженията на жалбоподателя, че търговеца не е развивал никаква дейност, тъй като законодателят не е направил разграничение между дружествата и търговците, развиващи дейност и тези, които не развиват такава, а и този факт се установява именно чрез подаването на справка декларация по ЗДДС.

По делото няма спор, че жалбоподателят е бил регистрирано по ЗДДС лице и регистрацията му не е била прекратена към описания в обжалваното НП момент. Затова за данъчния период от 01.03.2018г.- 19.03.2018г. съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС е бил длъжен да подаде справка-декларация въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС. Независимо дали лицето е извършвало дейност се дължи подаване на справка-декларация, съгласно изричната разпоредба на чл.125 ал.4 от ЗДДС, а с нея и отчетните регистри. Справката-декларация и отчетния регистър съгласно  чл.125 ал.5 от ЗДДС се подават в срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период. За данъчния период 01.03.2018г.-19.03.2018г. жалбоподателят е следвало да подаде справка-декларация и отчетните регистри, независимо дали е извършвал дейност, в срок до 16.04.2018г. вкл., а същия не ги е подал, като е сторил това едва след съставянето и връчването на АУАН-ът му. С това жалбоподателя не е изпълнил в срока по  чл.125 ал.5 от ЗДДС задълженията си по чл.125 ал.1 ЗДДС – за подаване на справка-декларация за данъчен период 01.03.2018-19.03.2018г. С това си деяние е осъществил състава на нарушение, за които обосновано е наказан с предвидената минимална "глоба" в размер на 500 лв. на основание чл.179 ал.1 от ЗЗДС. Разпоредбата предвижда наказание както за неподаване на справка-декларация и отчетни регистри, така и за подаването им след срока. Задължението съществува, дори и при неизвършване на дейност, затова факта, че не е бил ощетен държавния бюджет е само смекчаващо вината обстоятелство, което е било преценено с налагането на минималното предвидено в закона наказание.

Факт е, че се касае за забава, поради което съдът намира, че не следва да се прилага нормата на чл. 28 от ЗАНН. От една страна законодателят не е обвързал състава на конкретното нарушение с определен срок, а е предвидил санкция за всяка забава. От друга страна съдът констатира, че не се касае за забава по обективни причини, а за такава, която е свързана със субективното отношение на дееца. Ангажирана е обективната имуществена отговорност на търговеца, поради което и въпросът за наличие или липса на виновно поведение е ирелевантен, още повече, че дори да е имало обективни причини представляващият да не е могъл лично да подаде декларация, законодателят е предвидил и редица други алтернативни възможности. Касае се за ежемесечно дължима декларация, за подаването на която законодателят е предвидил 14 дневен срок, поради което съдът намира, че нарушението в конкретния случай не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид и не следва нарушението да се приема за маловажно. Невнасянето на ДДС съставлява съвсем различно нарушение, поради което и липсата на доказателства в тази насока не обуславя приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Липсата на вредни последици е ирелеванта, тъй като нарушението е формално и такива не са предвидени във фактическия му състав. Не се споделя доводът, че търговеца е подал декларацията си, макар и със закъснение и не може да се сравнява със случаите, в които те не са били подадени изобщо. Следва да бъде отбелязано, че изискуемото действие- подаване на декларациите и отчетите не е било извършено, а фактическият състав на нарушението включва като елемент "неподаване в срок", а не неподаване въобще на документите. Справката-декларация е документ в който регистрираното лице е длъжно да декларира определена информация, свързана с неговата дейност, което е основание за възникване на определени права и задължения. Тя се подава в случаите, когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите когато регистрираното лице не е извършило и получило доставки на стоки и услуги за този данъчен период. Именно поради това справката-декларация не е обвързана с настъпването на някакъв вредоносен резултат. Необходимо е да се отбележи, че в областта на данъчното законодателство разпоредбите за маловажен случай и маловажност на деянието не намират широко приложение, а напротив – прилагането им е оправдано в изключително редки хипотези. Настоящият съдебен състав намира, че деянието за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя изключва маловажност на случая по дефиниция, доколкото засяга изпълнението на данъчните му задължения. Спазването на тези правила е определено от императивни норми от съответните данъчни закони, нарушаването, на които винаги засяга базови обществени отношения, каквито са тези за фискалното обезпечаване на държавното управление. Но неподаването на дължимата справка-декларация в предвидения за това срок, не представлява "маловажен случай". Изхождайки от законовите критерии за преценка на "маловажен случай", дадени в нормата на чл. 93 т. 9 от НК, приложима съгласно препращането по чл. 11 от ЗАНН, не може да се приеме, че извършеното нарушение, сравнено с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, не е породило вредни последици или те са незначителни.

При така установените фактически положения се налага категоричния извод, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на административно нарушение по посочената правна квалификация, в която ситуация за административно-наказващия орган принципно е възникнало задължение за наказване на нарушителя съгласно чл.179 ал.1 от ЗДДС, според който текст, действащ към датата на нарушението „Регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв”.

Така определеното за извършеното нарушение наказание по вид – имуществена санкция, е законосъобразно, тъй като се касае за деятелност, осъществена от жалбоподателя в качеството му на ЕООД т.е ЮЛ, с оглед безспорната установеност, че същия не е подал в законовия срок изискуемата по ЗДДС справка-декларация. Настоящия съдебен състав счита, че правилно АНО е наложил наказанието на жалбоподателя като е изследвал въпросите по чл.27 ал.2 от ЗАНН и предвид тежестта на нарушението му и имущественото състояние на жалбоподателя му е наложил наказание в минимален размер, който не може да бъде ревизиран от съда.

При служебна проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването им, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити, издадени са в законно установените за това срокове от органи, имащи материалната компетентност да сторят това, което на свой ред обосновава законосъобразността на атакуваното постановление, както и липса на отменителни основания за последното.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 351902-F382169/ 07.08.2018г. на Директора на офис С. при ТД на НАП- В, издадено въз основа на АУАН № F382169/ 26.04.2018г. с което на „АКВА СТИЛ-8“ ЕООД, със седалище и адрес на управление- гр. Д. обл. С. представлявано от А.Ц.А., ЕГН ********** на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 500 / петстотин / лева за извършено нарушение по чл.125 ал.5 от ЗДДС като законосъобразно, доказано,правилно и обосновано.

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред Силистренски административен съд, считано от датата на съобщаването му.

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….

                                                                            / М. ХРИСТОВ /