Определение по дело №21075/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21143
Дата: 15 юни 2023 г.
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20231110121075
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21143
гр. София, 15.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110121075 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Т..“ ЕАД срещу Е. Г. Г., с която е
предявен иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 500 лева,
представляваща част от общо начислена сума в размер на 3949,46 лева, представляваща
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот
в гр. София, ж. к. „..............
В отговора на исковата молба ответникът релевира недопустимост на исковата
претенция поради липса на правен интерес като сочи, че за процесното вземане е била
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.03.2023 г. по ч. гр. д. № 11565/2023 г.
на СРС, 67 състав, като ищецът е подал възражение срещу заповедта, поради което
ответникът е упражнил правото си на иск, като е било образувано гр. д. № 29453/2023 г. на
СРС, 67 състав.
По ч. гр. д. № 11565/2023 г. на СРС, 67 състав, съдът е издал Заповед за изпълнение
от 02.03.2023 г. за сумата 3949,46 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г., сумата 604,20 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. - 20.02.2023 г., сумата 48,27 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2020 г.
- 30.04.2022 г. и сумата 8,33 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.03.2020
г. до 20.02.2023 г. След подадено възражение по чл. 414 ГПК на 27.04.2023 г. съдът е дал
указани по чл. 415 ГПК, като на 31.05.2023 г. е подадена искова молба, по която е
образувано гр. д. № 29453/2023 г. на СРС, 67 състав.
Вземането, предмет на гр. д. № 21075/2023 г. на СРС, 82 състав, е част от вземането,
предмет на ч. гр. д. № 11565/2023 г. на СРС, 67 състав, респ. гр. д. № 29453/2023 г. на СРС,
67 състав.
Отрицателният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е средство за защита на
длъжника по вземането в случаите, когато той твърди, че не дължи, докато заповедното
производство е средство за защита на кредитора по вземането и чрез него се дава
1
възможност на същия да се снабди с изпълнителен титул за принудително реализиране на
това вземане. Двете производства – заповедното и това по отрицателния установителен иск,
са различни и се развиват самостоятелно едно от друго. Кредиторът разполага с възможност
за избор на пътя, по който да реализира вземането си – по исков път или по пътя на
заповедното производство, ако са налице предвидените в закона предпоставки за
провеждането на такова. Обстоятелството дали е налице спор между страните по
правоотношението относно съществуването на вземането не задължава кредитора да
прибегне непременно до пътя на защита на правата си чрез исково производство, доколкото
при наличието на оспорване от страна на длъжника съществува възможността заповедното
производство да бъде трансформирано в исково такова по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК. В
случаите, когато кредиторът е избрал пътя за защита на правата си по реда на заповедното
производство, както е в настоящата хипотеза, то предвидените за това производство
процесуални правила определят действията, които следва да бъдат извършени от страните
до приключването му и последиците от тези действия. Доколкото следва да бъдат взети
предвид действия на страните, извършени извън заповедното производство, това следва да
бъде изрично предвидено в закона. Разпоредбата на чл. 414 ГПК определя действията, които
длъжникът в заповедното производство следва да предприеме, за да защити правата си.
Следва, че в случаите, когато длъжникът не подаде възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила като удостовереното с нея вземане не може да
бъде оспорвано по исков ред, освен в случаите, когато се намерят новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не
са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение
или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Доколкото предявяването на отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК става в отделно производство, различно от
заповедното такова, то заповедният съд няма как да разполага с информация за
съществуването на такова производство, поради което, за да се избегне настъпването на
последиците по чл. 416 и чл. 424 ГПК в заповедното производство, длъжникът следва да
подаде и възражение по чл. 414 ГПК в предвидения за това срок. В този случай обаче, по
силата на чл. 415, ал. 1 ГПК, заповедният съд е длъжен да укаже на кредитора да предяви
иск за вземането си по чл. 422 ГПК. Непредявяването на такъв иск от страна на кредитора
има за последица обезсилване на заповедта за изпълнение по силата на чл. 415, ал. 5 ГПК.
Поради тази причина, за да запази правата си по вече издадената заповед за изпълнение,
кредиторът е задължен да предяви установителен иск като по силата на чл. 422, ал. 1 ГПК
този иск ще се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение. Ето защо предявеният от „Т..“ ЕАД срещу Е. Г. Г. иск по чл. 422 ГПК се
счита предявен от 02.03.2023 г., а предявеният на 24.04.2023 г. от Е. Г. Г. срещу „Т..“ ЕАД
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява по-късно предявен и
производството по него подлежи на прекратяване по силата на чл. 126, ал. 1 ГПК.
Нещо повече - в случай че кредиторът не предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК или
производството по този иск бъде прекратено поради наличието на предявен от длъжника
отрицателен установителен иск, заповедният съд ще следва да приложи последиците по чл.
2
415, ал. 5 ГПК като по този начин кредиторът би се лишил от изпълнителен титул
независимо от изхода по отрицателния установителен иск. Това би създало възможност за
злоупотреба с процесуални права от страна на длъжника, а кредиторът ще бъде принуден да
предяви нов осъдителен иск, за да може да се снабди с изпълнително основание за
принудително осъществяване на правото си, като същевременно ще е загубил разноските по
заповедното производство. Предявяването на установителен иск винаги е обвързано от
наличието на правен интерес за това, а при издаване на заповед за изпълнение длъжникът
няма правен интерес да предяви установителен иск с оглед възможността му да оспори
вземането по реда на чл. 414 ГПК. Интерес от предявяване на установителен иск за
вземането при наличието на оспорване на същото е за кредитора по силата на чл. 415, вр. чл.
414 ГПК. Само по себе си предявяването на възражение по чл. 414 ГПК защитава
интересите на длъжника, без същият да е задължен да предяви отрицателен установителен
иск. Оттеглянето на възражението по чл. 414 ГПК има за последица влизане в сила на
заповедта за изпълнение като по отношение на същата настъпват и предвидените в чл. 424
ГПК последици. Тези последици важат в отношенията между страните не само в
заповедното производство, а и във всички останали производства, отнасящи се до това
вземане.
При тези съображения доколкото заповедното производство е образувано преди
предявяването на отрицателния установителен иск, то последиците от влизането в сила на
заповедта за изпълнение ще намерят приложение и по отношение на висящото производство
по иска, по който е образувано прекратено гр.д. № 21075/2023 г. на СРС, 82 състав. Тъй като
този иск се основава на факти, настъпили преди подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, то същите са преклудирани по силата на чл. 424 ГПК, поради което и
предявеният иск е недопустим.
По тези съображения съдът намира, че са налице основанията по чл. 126, ал. 1 ГПК за
прекратяване служебно на по-късно заведеното дело, а именно гр. д. № 21075/2023 г. на
СРС, 82 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 21075/2023 г. на СРС, 82 състав, на
основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3