Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.02.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9515
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9515/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД *** срещу решение №110439 от 09.05.2019 г постановено
по гр.д.№46314/18 г на СРС , 163 състав , с което са отхвърлени исковете на
въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.240 ал.1 ЗЗД , чл.9 ЗПК
,чл.99 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Д.Н.Б. ЕГН **********
гр.София му дължи сумата от 1000 лева главница по Договор за
паричен заем №2387032 от 14.9.2015г., 119,84 лева – договорна лихва за забава
за периода 16.10.2015г. – 14.3.2016г., 45,00
лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания, както и сума в
размер на 706,86 лева – неустойки за
неизпълнение на договорно задължение за периода 16.10.2015г. – 14.3.2016г , 145,52 лева – обезщетение за забава за
периода 17.10.2015г. – 30.5.2017г., ведно със законната лихва върху главниците
от 30.5.2017 г до окончателното им заплаща , за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.01.2018 г по ч.гр.д.№34738/2017г.
по описа на СРС , 30 състав .
Въззивникът излага доводи за
неправилност
на решението на СРС , тъй
като ответникът е
уведомен за цесията с уведомителното писмо , което е приложено и му е връчено
като препис към исковата молба. Не следва друго от това , че исковата молба и
приложенията към нея са връчени на особен представител . От друга страна
липсата на уведомление не прави цесията
недействителна като няма данни ответникът да е изпълнил на предишния кредитор .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който
оспорва въззивната
жалба . Не са представени доказателства за съобщаване
на цесията от цедента на длъжника , а ищецът не е легитимиран да предяви
исковете .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 22.05.2019 г и е обжалвано в срок на 29.05.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи процесните
искове СРС е приел , че между „И.А.М.“
АД и ответника е подписан договор за паричен заем №2387032 от 14.9.2015г., като
в този договор ответникът получил в заем сумата от 1000,00 лева, при съответно уговорени между
страните конкретни параметри по договора - брой на вноските, стойност на
месечната такава, начален падеж, лихвен процент и начин на плащане, както и
условия, свързани с дължимите лихви, такси и комисионни. Вземането по този
договор е било валидно цедирано от заемодателя на ищцовото дружество, по
силата на Приложение № 1/1.4.2016г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.
По делото е приложено пълномощно от 9.9.2015г.
кредиторът по договора за паричен заем изрично
е упълномощил ищеца да уведоми длъжника за сключения договор за цесия ,
като това е допустимо .
От друга страна уведомяване за цесията не е налице ,
защото уведомлението не е достигнало до знанието на ответника . До
ответника са били изпратени две уведомителни писма за извършеното прехвърляне
на вземания, но нито едно от тях не е достигнало до знанието му, като и двете
писма са върнати като в първото е отбелязано, че адресът на ответника е
променен и второто уведомително писмо е изпратено на друг адрес, но отново не е
получено от ответника. Двете уведомления се явяват непотърсени, респективно
недоставени.
Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за
цесията с връчване на приложение към искова молба. За това принципно няма пречка , но в случая ответникът не е получил лично препис от
исковата молба и приложенията , тъй като връчването им е извършено по реда на чл.47 ГПК /чрез залепване на
съобщение/ . Особеният представител
представлява ответника пред съда , но не и „в договорни пълномощия“ . Институтът
на назначаване на особен представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК е процесуална
форма на защита на ответник, който не може да бъде открит за целта на съдебното
производство, но по отношение на цесия уведомяването на адвокат особен
представител не може да се отъждестви на уведомяване на ответник-длъжник по
реда на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.
Решението на СРС е частично неправилно
, като настоящият съд не споделя водещите му мотиви за отхвърляне на исковете .
Правилно първоинстанционният съд е приел
, че няма пречка уведомяването за цесията да се извърши от цесионера като
пълномощник на цедента . В този смисъл са решение №137 от 02.06.2015
г
по гр.д.№5759/14 г на ВКС , III ГО , решение №156 от 30.11.2015
г
по т.д.№2639/14 г на ВКС , II ТО
решение №114 от 07.09.2016 г по т.д.№362/15 г на ВКС , II ТО и решение №204 от 25.01.2018 г по т.д.№2230/16 г
на ВКС , I ТО . Също правилно е посочено , че такова пълномощно в
случая е налице и че няма пречка уведомлението да се връчи като приложение към
исковата молба .
Не следва друго от това ,
че е извършено връчване на исковата молба на ответника по реда на чл.47 ал.6 ГПК . Съгласно чл.47 ал.6 във вр.ал5 ГПК назначаването на особен представител е
предпоставено от вече извършено
редовно връчване чрез залепване на уведомление . Щом връчването чрез
залепване е редовно връчване , то от него настъпват същите материално-правни
последици като при всяко друго редовно връчване . Не се поставя въпросът
особеният представител по чл.47 ГПК да „представлява ответника в договорни
отношения“ , защото съобщаването на цесията е извършено по посочения ред още
преди да се назначи особения представител . Действително назначаването на
особен представител е за нуждите на исковото производство и с оглед защита
правата на ответника . В своята практика ВКС допуска връчване на нотариални
покани т.е. на съобщения с материално-правни последици по реда на чл.47 ал.5 ГПК - решение №7 от 21.02.2014 г по т.д.№822/12 г на ВКС , I
ТО , решение №84 от 05.06.2014г.
по т.д.№1220/2013г. на ВКС, ТК, ІІ ТО , решение №217 от 12.05.2015 г по
т.д.№62/14 г на ВКС , I ТО .
При тези данни исковете не следва да се
отхвърлят само на основание липса на съобщаване на процесната цесия . Същите са
доказани по размер с приложените по делото писмени доказателства и приетата
пред СРС ССЕ . Неоснователно е възражението на въззиваемата страна срещу
материално-правната легитимация на ищеца . При справка в Търговския регистър се
установява , че ищецът е правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ ООД , което първоначално
е придобило процесните вземания .
От друга страна съдилищата трябва служебно да следят за неравноправни клаузи
и за последиците от тях , тъй като се касае за договор за потребителски
кредит - решение №23 от 07.07.2016 г
по т.д.№3686/14 г на ВКС , I
ТО , рeшение №237 от 20.01.2017 г
по т.д.№2927/15 г на ВКС , I
ТО , решение №98 от 25.07.2017 г по т.д.№535/16 г на ВКС , I ТО и др.
В случая съдът счита , че клузата на
чл.4 от договора за кредит , уреждаща неустойка от 706,86 лева – неустойки за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение противоречи на чл.147 т.5 ЗЗП . Същата задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Предоставеният
паричен заем е в размер на 1000 лева , а неустойката е в общо в размер на 706,86 лева т.е.в размер на 70,686 %. Срокът
„за предоставяне на поръчители“ е само три дни . Налице е уговорка във вреда на потребителя , която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и на потребителя /чл.143 ЗЗП/ . Въпросната „неустойка“ прикрива
действителната лихва и разходи по заема , като е налице противоречие с чл.33
ал.1 ЗПК във вр.чл.10а ал.2 ЗПК и чл.21 ал.1 ЗПК .
Също и уговорената в чл.8 „такса за
събиране на вземането „ и претендирана в размер от 45 лева е в
противоречие с чл.33 ал.1 ЗПК , както и с чл.147 т.5 ЗЗП - задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение /неустойка
.
Посочените два иска се основават на
нищожни клаузи , по които не са възникнали вземания , и трябва да се отхвърлят
.
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да се отмени частично и да се уважат исковете за сумите 1000 лева главница по Договор за
паричен заем №2387032 от 14.9.2015г., 119,84 лева – договорна лихва за забава
за периода 16.10.2015г. – 14.3.2016г 145,52
лева – обезщетение за забава за периода 17.10.2015г. – 30.5.2017г., както и
да се потвърди , в частта , в която са отхвърлени исковете за 45,00 лева – такса разходи за събиране
на просрочени вземания и за 706,86 лева
– неустойки за неизпълнение на договорно задължение за периода 16.10.2015г. –
14.3.2016г.
На ищеца трябва да се присъдят разноски
в заповедното производство , пред СРС и пред настоящия съд съобразно уважената
част от исковете .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №110439 от 09.05.2019 г постановено
по гр.д.№46314/18 г на СРС , 163 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД *** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.240 ал.1 ЗЗД , чл.9 ЗПК
,чл.99 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Д.Н.Б. ЕГН **********
гр.София му дължи сумата от 1000 лева главница по Договор за
паричен заем №2387032 от 14.9.2015г., 119,84 лева – договорна лихва за забава
за периода 16.10.2015г. – 14.3.2016г., 145,52
лева – обезщетение за забава за периода 17.10.2015г. – 30.5.2017г., ведно
със законната лихва върху главниците от 30.5.2017 г до окончателното им заплаща
, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 15.01.2018 г по ч.гр.д.№34738/2017г. по описа на СРС , 30 състав
; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.240 ал.1 ЗЗД , чл.9 ЗПК ,чл.99 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу Д.Н.Б. ЕГН **********
гр.София , че Б. му дължи сумата от 1000
лева главница по Договор за паричен заем №2387032 от 14.9.2015г., сумата от 119,84
лева – договорна лихва за забава за периода 16.10.2015г. – 14.3.2016г. и
сумата от 145,52 лева – обезщетение
за забава за периода 17.10.2015г. – 30.5.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от 30.5.2017 г до окончателното й заплащане , за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
15.01.2018 г по ч.гр.д.№34738/2017г. по описа на СРС , 30 състав .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение в частта , в която са отхвърлени исковете за сумата от 45,00 лева – такса разходи за събиране
на просрочени вземания и за сумата от 706,86
лева – неустойки за неизпълнение на договорно задължение за периода
16.10.2015г. – 14.3.2016 г , ведно със законната лихва върху главницата от
30.5.2017 г до окончателното й заплащане , за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.01.2018 г по
ч.гр.д.№34738/2017г. по описа на СРС , 30 състав .
ОСЪЖДА Д.Н.Б. ЕГН
********** гр.София да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** сумата от 577,91 лева
разноски в заповедното производство и пред СРС и сумата от 329,35 лева разноски
пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.