Р Е Ш Е Н И Е №38
01.03.2023 г., гр. Стара
Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на първи
февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ИРЕНА ЯНКОВА
2.
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА
и в
присъствието на прокурора АНДРЕАН СУТРОВ
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №316
по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №297 от 24.11.2022г., постановено по анд №1055/22г. РС Казанлък отменил наказателно
постановление НП № 22-0284-001249 от 26.07.2022г. на Началник РУ Казанлък при
ОДМВР Стара Загора, с което на Д.И.Р. ***, ЕГН **********, за нарушение на
чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП и на осн. чл.174,
ал.3 от ЗДвП била наложена административна санкция „глоба“ в размер на 2000
лева и „лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца“.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказващият орган, който го
обжалва в срок като незаконосъобразно,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушение на
материалният закон.
Касаторът не бил
доволен от мотивите в решението, че било нарушено правото на защита на водача,
тъй като бил тестван за употреба на наркотични вещества не на място, а в РУ
Казанлък. Сочи, че работата на тестовете /дръг тест
500/ била зависима от атмосферните условия, а в случая температурата навън била
ниска. В този случай тестването ставало в помещение, като по този начин не се
нарушавало правото на защита. Тестването в административните сгради на МВР се
приемало за законосъобразна практика, като се цитират решения на този съд. Иска
се отмяна на жаления съдебен акт, ведно с потвърждаване на процесното наказателно
постановление /НП/. Прави се искане за присъждане юрисконсултско
възнаграждение, а в алтернатимност се прави и
възражение за прекомерност на евентуално
претендирано възнаграждение за един адвокат от страна на ответника по
касацията.
Касаторът, редовно
призован в с.з., не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по касационната
жалба.
Представителят на ОП Стара Загора
изразява мнение за неправилност на въззивното решение, поради което същото
следвало да се отмени, като се постанови потвърждаване на наказателното
постановление.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява изцяло основателна.
За да отмении
жаленото пред него НП, съставът на РС Казанлък, приел от фактическа страна, че
на 10.07.22г. в 17.29 часа в град Казанлък, по ул. „Орешака“ до №7 в посока
север-юг Д.Р. управлявал собствения си мотоциклет от посочената мярка и ДКН,
като отказал да му бъде извършена проверка в сградата на РУ Казанлък за
употребата на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дръг тест 500“ с фабричен №ARAM-0003 в
18.45ч на същата дата. Бил издаден и връчен талон за изследване с бл. №083286 и
стикери А051043. Водачът бил съпроводен до ФСМП-Казанлък, но отказал да даде
кръв и урина за изследване. За горните факти бил съставен АУАН от мл. автоконтрольор в РУ на МВР Казанлък, като правно те били
основани на чл.174, ал.23, предл. второ от ЗДвП.
Съдът посочил, че и двамата
свидетели /актосъставителя и св. Г./ потвърдили, че
жалбоподателят бил отведен в сградата на РУ за тестване с техническото
средства, където водачът отказал, а на място на проверката ответникът по
касация бил тестван само за алкохол, като пробата отчела 0,3 промила. Въз
основа на тези показания и другия събран доказателствен материал, РС приел, че
безспорно Д.Р. бил тестван за алкохол на място, но за тестването му са употреба
на наркотични вещества и техните аналози бил отведен в сградата на РУ, където
отказал да бъде тестван. РС приел за безспорно и обстоятелството, че Р. отказал
да изпълни и връченото му предписание за химико-токсикологично изследване в
определения в талона час.
Независимо от тези установявания,
въззивният съд приел за основателен основният аргумент на защита, че било
допуснато нарушение на чл.3 от Наредба №1/19.0.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози, който текст установявал, че при извършване на проверка на
място от контролните органи, концентрацията на алкохол в кръвта се установявала
с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или аналози- с тест.
В случая обаче било установено, че Р. не бил тестван с тест на мястото, където
бил първоначално спрян, а в сградата на РУ, където и отказал да бъде тестван,
което било на един по-късен етап, което въззивният съд възприел за съществено
процесуално нарушение, поради това, че водело до нарушаване правото на защита
на нарушителя. С този единствен довод бил изведен и краен правен извод за
отмяна на жаленото НП.
Касационната инстанция не споделя
за правилен изводът на РС Казанлък, че жаленото пред него НП е
незаконосъобразно, поради коментираното и възприето за съществено процесуално
нарушение тестване за употребата на наркотични вещества не на мястото на
първоначалната проверка, а в по-късен момент и в сградата на РУ Казанлък.
Съгласно чл.3, ал.1 от наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. В конкретният случай на мястото на първоначалната проверка, водачът действително не е тестван с тест по см. на §1, т.4 от ДР на Наредбата. Същият обаче е съпроведен за тестване в сградата на РУ Казанлък, но вече чрез техническо средство, а не чрез тест- лента. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че установеното в чл.3 от наредбата не следва да намира приложение, което прави неправилен изводът на РС, че същият е нарушен и това съществено засяга правото на защита на водачът. В конкретният случай, водачът е санкциониран за това, че е отказал да бъде тестван с техническо средство, поради което е ирелевантно, дали поканата за тестване с тест по см. на §1, т.4 от ДР на наредбата е следвало да се извърши на мястото на спиране на водача или е допустимо това да стане в сградата на РУ чрез тестване на водач с техническо средство от посочения модел. Съотв., не е налице нарушение на правилото на чл.3 от наредбата именно, защото де факто е обективиран отказ от тестване. Релевантно за отговорността е именно безспорно установеното пред РС обстоятелство, че Д.Р. е отказал /едната алтернативна форма на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП/ да бъде тестван за наличието на наркотични вещества или техните аналози, нито е изпълнил и връченото му предписание да даде кръв и урина за изследване в определения му в издадения талон времеви период и в посоченото здравно заведение. Т.е., налице е едно умишлено поведение от страна на водача, което чл.174, ал.3 от ЗДвП е самостоятелно основание да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на същия именно поради това, че е отказал да бъде тестван. Законодателят задължава водачите на МПС /каквото несъмнено е управлявал Р./ да се подложат на проверка за наличие на алкохол в кръвта или за употреба на наркотични вещества под страх от административно-наказателна отговорност, като способа и предмета на проверката се определят от полицейските органи.
По тези съображения и
като се съобрази, че пред РС е безспорно установен фактът на отказ на водачът
да бъде тестван чрез техническо средство за употребата на наркотични вещества
или техните аналози, се следва правният извод, че законосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на Д.Р. за извършено от
него умишлено нарушение по чл.174, ал.3, предл. второ
от ЗДвП, а достигайки до обратния правен извод, РС е постановил едно неправилно
решение, което поради това, че страда от визирано от касатора
касационно основание по чл.348 от НПК, следва да се отмени, като се постанови
друго, с което е потвърди процесното наказателно постановление.
При изхода на спора
основателно е искането на представителя на касатора
да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции, като данните оп делото на РС удостоверява, че в
приложеното писмено становище от юрк. А. пред РС се
съдържа изрично искане за такова, както и се прави искане и пред тази
инстанция. С оглед на което съдът намира, че следва да определи размерна юрисконсултско възнаграждение от по на 80 лева за двете
съдебни инстанции или общо 160 лева, които да бъдат заплатени от Д.И.Р..
Водим от горното и на
осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение №297 от 24.11.2022г., постановено
по анд №1055/22г. по описа на РС Казанлък, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0284-001249
от 26.07.2022г. на Началник РУ Казанлък при ОДМВР Стара Загора, с което на Д.И.Р.
***, ЕГН **********, за нарушение на чл.174, ал.3, предл.
второ от ЗДвП и на осн. чл.174, ал.3 от ЗДвП била наложена административна
санкция „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право на управление на МПС
за срок от 24 месеца“.
ОСЪЖДА Д.И.Р. ***,
ЕГН ********** да заплати на ОДМВР разноски за юрисконсулт за две съдебни
инстанции в размер общо от 160 лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.