Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261945
12.07.2021 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
десети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 21226 по описа на съда
за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл. 86 ЗЗД от „Многопрофилна болница за активно лечение
„Уро Медикс” ООД срещу НЗОК.
Ищецът твърди, че е лечебно заведение за
болнична помощ със съответната регистрация и разрешение, което имало сключен
договор с НЗОК от 19.02.2015г. Твърди, че ответникът имал главно задължение в
размер на 60244 лева за отчетена, но незаплатена болнична помощ за месец юни
2015г., за което било образувано производство пред ПОС. Твърди, че плащането на
сумата е забавено от ответника и дължи обезщетение в размер на законната лихва
за периода от 23.12.2016г. до 26.12.2018г. Иска се осъждането на ответника за
плати сумата от 12284.06 лева обезщетение за забавено плащане на главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
претенцията. Твърди, че задължението е за надлимитна дейност и плащането му е
обвързано от наличния ресурс за съответната година. По отношение на главницата
не намирала приложение клаузата от договора, определяща срок за изпълнение.
Иска се отхвърляне на претенцията и присъждането на разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е
спорно, че ищецът е регистриран като лечебно заведение за болнична помощ и в
това си качество е имал сключен индивидуален договор за оказване на болнична
медицинска помощ по клинични пътеки с НЗОК, на основание чл.59, ал.1 ЗЗО, изменен
с доп. споразумения. По силата на договора, НЗОК възлага на ищеца оказване на
болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица и на тези по пар.2, ал.1 и
пар.7, ал.1 ЗБНЗОК. За извършената медицинска дейност, ответникът дължи плащане
до 30 число на месеца, следващ съответния отчетен период.
Няма спор и, че
ищецът като изпълнител по този договор е предоставил на здравноосигурени лица
през м. юни 2015 г. медицинска помощ по клинични пътеки, включени в договора и
основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Ответникът
не прави възражения и относно отчитането
на клиничните пътеки, като с решение от 12.01.2019г. на Апелативен съд
Пловдив, влязло в сила на 02.02.2021г. е осъден да заплати на ищеца сумата от
60244 лева, представляваща неплатена стойност на извършена през м. юни 2015г.
болнична помощ по клинични пътеки по договора, ведно със законната лихва от
27.12.2018г. Спорният въпрос е дали ответникът е поставен в забава, съответно
кога е настъпила тя.
Вземането на ищеца
за надлимитна дейност не притежава правната характеристика на периодично плащане,
според разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012
г., по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Извършената от
изпълнителя надлимитна дейност има случаен характер, тъй като с процесния
индивидуален договор между страните не е уговорено изрично задължение на
изпълнителя да осъществява такава през определен период от време, нито е
уговорено, че плащането й ще се осъществява ежемесечно. Извършването й зависи
изцяло то избора на здравноосигурените лица, които не са страни по
правоотношението между лечебното заведение и НЗОК. (Решение № 152 от
2.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 385/2020 г., II т. о., ТК).
Съгласно горното дори
да се приеме тезата на ответника, че клаузата е относима единствено към
стойностите уговорени в Приложение № 2 към договора, за които предварително е
осигурен бюджет, ответникът дължи обезщетение за забава по общите правила на
ЗЗД- чл. 84. След като денят за изпълнение на задължението не е определен,
длъжникът изпада в забава след поканата му от кредитора. В случая, такава е
отправена със самото отчитане на
клиничните пътеки за периода юни 2015г., което е безспорно между страните. С
отчитането на надлимитната дейност по предвидения в договора ред ищецът е
отправил искане към ответника за нейното заплащане. Ето защо при приключване на
бюджетната 2015 година, ответникът е следвало да извърши плащане на главното
задължение, след като е имало достатъчно средства за това и ищецът е поискал
възнаграждението. Тъй като веднъж е било отправено искане за плащане на сумата,
не е необходимо изпращането на ново след приключване на бюджетната година.
Размерът на
обезщетението за периода от 23.12.2016г. до 26.12.2018г. се установява от
представената справка и не се оспорва от ответника. Обезщетението е за периода
от 23.12.2016г.- три години преди подаването на исковата молба, поради което
възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Ето защо
претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
По
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
разноски в размер на 491.37 за д.т. и 898 лева за адв. възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национална
здравноосигурителна каса, гр. София, ул. „Кричим” № 1, БУЛСТАТ *********, да заплати на „МБАЛ Уро медикс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Колхида“-
продължение, ет. 3, сумата от 12 284.06 лева- обезщетение за
забава за периода 23.12.2016 г.– 26.12.2018 г. за главница от 60244 лева за извършена
болнична медицинска помощ по клинични пътеки през месец юни 2015 г. по договор
от 19.02.2015 г.
ОСЪЖДА Национална
здравноосигурителна каса, гр. София, ул. „Кричим” № 1, БУЛСТАТ *********, да заплати на „МБАЛ Уро медикс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Колхида“-
продължение, ет. 3, сумата от 1389.37
лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.