Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, ……………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-2
състав, в заседание при закрити врати на
единадесети декември две хиляди и
петнадесета година
в състав:
СЪДИЯ :
АНЖЕЛИНА Х.
при секретаря В.Х.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело
N8464 по описа за 2012г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. ТЗ.
Присъединеният
кредитор „У.Б.” АД твърди, че има
изискуеми парични вземания срещу ответното дружество „М.“ АД, произтичащи от
търговска сделка- договор от
16.10.2007г. за банков револвиращ кредит /кредитна линия/ в размер на
1 000 000 евро. Длъжникът е в забава по договора от 20.08.2011г.,
като последното плащане е извършено на 01.11.2011г. Цялото кредитно задължение става изискуемо на
20.01.2012г. - с настъпване на падежа, уговорен в последния анекс
№20/19.10.2011г., като размерът на дължимата главница към 13.12.2012г. е
1 000 000 евро, а на лихвите- 189 799.61 евро. С оглед изложеното счита, че е налице
хипотезата на чл.608, ал.1 ТЗ, като
съгласно презумпцията на ал.2 ответното дружество е в състояние на
неплатежоспособност. Претендира постановяване на решение по реда на чл.630,
ал.1 ТЗ.
С
допълнителна молба „У.Б.” АД твърди, че ответното дружество е длъжник и в
качеството си на встъпил в дълга
солидарен длъжник по договори за банков
кредит от 21.07.2008г. и 10.10.2008г. с кредитополучател „И.“ АД. Размерът на
задължението по първия договор към 29.03.2013г. е както следва:
6 000 000 лева просрочена главница и 1 344 781.56 лева-
просрочени лихви, като ответникът встъпва в дълга с договор от 17.08.2009г.
Размерът на задължението по втория договор към 29.03.2013г. е както следва:
1 900 000 евро просрочена главница,
339 710.98 евро- просрочени лихви и 38 000 евро - такси, като
ответникът встъпва в дълга с договор от 18.06.2010г.
Присъединеният
кредитор „О.Б.Б.” АД твърди, че има парични вземания от ответното дружество,
произтичащи от договор за банков кредит №207/03.08.2007г. и допълнителни
споразумения към него. По силата на този
договор на кредитополучателя е предоставен кредит в режим на овърдрафт в размер
на 5 200 000 евро за оборотни средства. С допълнително споразумение №2/15.06.2006г.
размерът на кредита е увеличен с 2 000 000 евро, с допълнително
споразумение №4/13.03.2009г. режимът на кредита от овърдрафт по разплащателна
сметка е трансформиран в кредитна линия за оборотни средства и е увеличен
размерът на кредита с 2 500 000 евро или кредитът общо става
9 700 000 евро. Кредитополучателят усвоява кредита изцяло, като е в
пълно неизпълнение за връщане на дължимата сума на падежа 30.06.2011г. Към 03.02.2013г. общото задължение на
ответника е в размер на 11 499 308.28 евро, от които 9 620 000
евро- главница; 1 879 308.28 евро- наказателни лихви за
периода 30.06.2011г.-03.02.2013г. Ответното
дружество е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ поради
невъзможност да изпълни изискуеми, установени по основание и размер парични
задължения, произтичащи от търговска сделка – договор за банков кредит. Ответникът е в забава за плащане от 30.06.2011г.,
когато е станала изискуема цялата главница по договора за кредит, ведно с
дължимите върху нея лихви и разноски. Претендира
постановяване на решение по чл.630, ал.1 ТЗ.
Присъединеният
кредитор „Б.П.Б.” АД твърди, че има парични вземания от ответното дружество, произтичащи от:
1. договор
за поръчителство №18С/09.03.2006г., по силата на който поръчителят „М.“ АД се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за банков кредит №18/09.03.2006г. „М.“
ООД за всички задължения по кредита, които към
23.01.2013г. са в общ размер от 1 138 491.88 лева /999 999.72 лева
главница; 71 077.16 лева възнаградителна лихва и 62 249.98 лева
наказателна лихва, а разликата до пълния размер- такси по договора/. Задълженията са с падеж 30.07.2012г.
2. договор
за поръчителство, обективиран в договор за кредит №068/2008/15.02.2008г. с
кредитополучател С.П.С.- земеделски
производител, по силата на който поръчителят „М.“ АД се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателя за всички задължения по кредита. Задълженията са с падеж
30.07.2012г. Към 28.01.2013г. общият размер на дължимите суми е
1 023 392.30лева /897 488.63 лева главница; 61 731.22 лева
възнаградителна лихва; 63 857.88 лева наказателна лихва, а разликата до
пълния размер- такси и разноски/;
3. договор за
поръчителство, обективиран в договор за кредит №066/2008/31.01.2008г. с
кредитополучател „К.“ АД, по силата на
който поръчителят „М.“ АД се задължава
да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения по кредита.
Задълженията са с падеж 30.07.2012г., като в полза на Б.та е издадена Заповед
за изпълнение от 07.02.2013г. по ч.гр.д.№3308/2013г. на СРС, ІІ ГО, 58 състав и
изпълнителен лист за сума в общ размер
309 884.91 лева /266 255.81 лева главница; 12 128.32 лева
възнаградителна лихва; 18 171.55 лева наказателна лихва, а разликата до
пълния размер- законна лихва, такси и
разноски/;
4. договор
за поръчителство, обективиран в договор за кредит №265/2009/09.11.2009г. с
кредитополучател „М.“ ЕООД, по силата на който поръчителят „М.“
АД се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателя за всички задължения по кредита. Задълженията са с падеж
30.07.2012г., като в полза на Б.та е издадена Заповед за изпълнение от
07.02.2013г. по ч.гр.д.№3317/2013г. на СРС, ІІ ГО, 58 състав и изпълнителен
лист за сума в общ размер
150 905.19 лева /121 678.56 лева главница; 2 401.28 лева
възнаградителна лихва; 20 378.27 лева наказателна лихва, а разликата до
пълния размер- законна лихва, такси и
разноски/;
5. договор
за поръчителство, обективиран в договор за кредит №067/2007/31.01.2008г. с
кредитополучател „К.“ АД, по силата на
който поръчителят „М.“ АД се задължава
да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения по кредита.
Задълженията са с падеж 28.02.2013г. Към 06.03.2013г. общият размер на
дължимите суми е 91 955.67 лева /78 495.38 лева главница; 2 932.46
лева възнаградителна лихва; 9 790.84 лева наказателна лихва, а разликата
до пълния размер- такси и разноски/;
6. договор
за поръчителство, обективиран в договор за кредит №069/2008/15.02.2008г. с
кредитополучател С.П.С.- земеделски
производител, по силата на който поръчителят „М.“ АД се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателя за всички задължения по кредита. Задълженията са с падеж
28.02.2013г. Към 06.03.2013г. общият размер на дължимите суми е
249 423.09 лева /225 305.70 лева
главница; 4 092.81 лева възнаградителна лихва; 18 896.74 лева
наказателна лихва, а разликата до пълния размер- такси и разноски/.
Твърди, че
ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608,
ал.1 ТЗ поради невъзможност да изпълни
изискуеми, установени по основание и размер парични задължения, произтичащи от
търговска сделка – договори за банков кредит, по които е поръчител. Претендира постановяване на решение по
чл.630, ал.1 ТЗ.
Присъединеният
кредитор „Ф.В.К.“ ООД твърди, че има изискуеми парични вземания от ответното
дружество, произтичащи от договор за поръчителство от 15.11.2009г., по силата на
който „М.“ АД отговаря за задълженията на „С.Х.“ ООД по рамков договор с
кредитора за доставка на комбинирани фуражи и издадени
фактури за всяка конкретна доставка. Общата дължима сума, представляваща цена
на доставени фуражи съгласно подробно описаните 67 броя фактури, издадени в
периода 19.09.2009г.-15.03.2010г., е 280 352.28 лева. Дължи се и
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане в общ размер от
88 846.29 лева. Поръчителят „М.“ АД е осъден да плати тези суми с влязло в
сила съдебно решение №17/21.04.2011г. по т.д.№66/2010г. по описа на Силистренски окръжен съд. Твърди, че
ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608,
ал.1 ТЗ поради невъзможност да изпълни
изискуеми, установени по основание и размер парични задължения, произтичащи от
търговска сделка, по които е поръчител.
Претендира постановяване на решение по чл.630, ал.1 ТЗ.
Присъединеният
кредитор „Б.Д.” ЕАД твърди, че има парични вземания от ответното дружество в
качеството му на солидарен длъжник, произтичащи от:
1. договор
за банков кредит-овърдрафт от
08.12.2006г. с кредитополучател „М.“ ООД и анекси към него. По силата на този договор на
кредитополучателя е предоставен кредит в режим на овърдрафт в размер на 1 500 000
лева за оборотни средства. Към 17.04.2013г. по кредита са налице изискуеми
просрочени задължения в общ размер от 99 760.12 лева /49 500 лева
главница; 50 260.12 лева просрочена лихва/;
2. договор
за банков кредит от 30.06.2006г. с
кредитополучател „Д.2.“ АД и анекси към него.
По силата на този договор на кредитополучателя е предоставен
инвестиционен кредит в размер на
3 900 000 лева. Към
17.04.2013г. по кредита са налице изискуеми просрочени задължения в общ размер
от 442 942.82 лева /439 902.53 лева главница; 3 040.29 лева
просрочена лихва
Ответното дружество е в състояние на
неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1
ТЗ поради невъзможност да изпълни изискуеми, установени по основание и
размер парични задължения, произтичащи от търговска сделка – договор за банков
кредит. Ответникът е в забава за плащане
от 24.02.2012г.-най-старото просрочие по договор за кредит. Претендира постановяване на решение по
чл.630, ал.1 ТЗ.
Присъединените
кредитори С.Р.И., действащ лично и като ЕТ „Б.Ф.И.“; М.Б.С., Д.Ж.Д., Г.С.Р., действаща
и като ЧЗП, „Д.2.“ АД, „С.“ ЕООД, „Г.“ АД и „А.“ АД твърдят, че имат изискуеми
парични вземания по отношение на ответното дружество, произтичащи от договори за консултантски услуги и договори
за встъпване в дълг, по силата на които „М.“ АД встъпва в дълга на трети лица
по договори за консултантски услуги или договори за управление. Твърдят, че
ответното дружество е неплатежоспособно и претендират постановяване на решение
по чл.630, ал.1 ТЗ. С.Р. твърди, че има
вземания на обща стойност 3 437 776.30 лева, от които 320 815.40
лева за вземания в качеството му на ЕТ „Б.Ф.И.“. М.С. твърди, че има вземания
на обща стойност 257 251.88 лева по три договори за встъпване в дълг на
трети лица по договори за консултантски услуги. Д.Д. твърди, че има вземания на
обща стойност 257 251.88 лева по два договора за встъпване в дълг на трети
лица по договори за консултантска дейност. Г.С.Р. твърди,
че има вземания на обща стойност 1 149 037.94 лева по два
договора за встъпване в дълг на трети
лица по договори за консултантски услуги, както и още 3 280 243.36
лева в качеството й на ЧЗП по два договора за встъпване в дълг на трети лица по
договори за консултантски услуги и по един договор за встъпване в дълг на трето
лице по договор за заем. „Д.2.“ АД твърди, че има вземания в общ размер от
2 059 227.23 лева по четири договори за встъпване в дълг на трети
лица по договори консултантска дейност. „С.“ ЕООД твърди, че има вземания в общ
размер от 338 400 лева по осем договори за встъпване в дълг на трети лица
по договори за наем на техническа инфраструктура. „Г.“ АД твърди, че има вземания на обща стойност
4 223 345.63 лева по десет договори за встъпване в дълг, договор за
консултантска дейност и договор за заем за послужване. „А.“ ЕООД твърди, че има
вземания на обща стойност 2 227 340 лева по два договора за встъпване
в дълг.
Ответникът „М.“
АД, *** оспорва молбите като неоснователни.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 16.10.2007г. между
кредитора „У.Б.” АД и „М.“
АД като кредитополучател е сключен договор за банков револвиращ кредит
/кредитна линия/ №36/05205/020037 в размер на 1 000 000 евро. Към
договора са подписани 20 анекси, като с последния анекс №20/19.10.2011г. договореният краен падеж за погасяване на
всички задължения е променен на 20.01.2012г. Видно от представеното извлечение от
информационната система на Б.та към 13.12.2012г. размерът на дължимата просрочена
главница е 1 000 000 евро, а
на лихвите- 189 799.61 евро /46 218.76 евро просрочена лихва;
120 858.63 евро наказателна лихва върху главницата и 22 722.22 евро
наказателна лихва върху договорната лихва/.
Няма
доказателства за погасяване на дължимите суми от страна на ответника или
солидарно отговорните лица.
На
17.08.2009г. между „У.Б.” АД и ответното дружество „М.“ АД като съдлъжник е
сключен договор, по силата на който
съдлъжникът встъпва във всички парични
задължения на кредитополучателя „И.“
АД по договор за банков кредит-овърдрафт
№251/05206/020037 от 21.07.2008г. в
размер на 6 000 000 лева.
Видно от
извлечение от счетоводните книги на Б.та размерът на задължението по договора
към 29.03.2013г. е както следва: 6 000 000 лева просрочена главница и
1 344 781.56 лева- просрочени лихви.
На 18.06.2010г.
между „У.Б.” АД и ответното дружество „М.“ АД като съдлъжник е
сключен договор, по силата на който
съдлъжникът встъпва във всички парични
задължения на кредитополучателя „И.“
АД по договор за банков револвиращ кредит №287/05205/020037
от 10.10.2008г. в размер на 1 900 000 евро.
Видно от
извлечение от счетоводните книги на Б.та размерът на задължението по договора към 29.03.2013г. е както следва:
1 900 000 евро просрочена главница,
339 710.98 евро- просрочени лихви и 38 000 евро – такси.
Няма
доказателства за погасяване на дължимите суми от страна на ответника или
солидарно отговорните лица.
На 03.08.2007г. е сключен договор за банков кредит
№207/03.08.2007г. между кредитора „О.Б.Б.” АД и кредитополучателя „М.“ АД, по силата на който на кредитополучателя е
предоставен кредит в режим на овърдрафт по разплащателна сметка в размер на
5 200 000 евро за закупуване на оборотни средства. С допълнително споразумение №2/11.09.2008г.
размерът на кредита е увеличен с 2 000 000 евро, с допълнително
споразумение №4/13.03.2009г. режимът на кредита от овърдрафт по разплащателна
сметка е трансформиран в кредитна линия за оборотни средства и е увеличен
размерът на кредита с 2 500 000 евро или кредитът общо става
9 700 000 евро.
Видно от
представеното извлечение от счетоводните книги на Б.та към 03.02.2013г. общото
задължение на ответника е в размер на 11 499 308.28 евро, от които
9 620 000 евро- главница; 1 879 308.28 евро- наказателни
лихви за периода
30.06.2011г.-03.02.2013г. Отразено е, че
целият кредит е усвоен, като от
30.06.2011г. цялото задължение е
изискуемо.
Няма
доказателства за погасяване на дължимите суми от страна на ответника или
солидарно отговорните лица.
На 15.03.2006г. е сключен договор за банков кредит
№18/09.03.2006г. между кредитора „Б.П.Б.”
АД и
кредитополучателя „М.“ ООД, като с договор за поръчителство №18С/09.03.2006г. поръчителят „М.“ АД се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателя по договора за банков
кредит №18/09.03.2006г. за всички
задължения по кредита. С последния анекс №А21-18/29.06.2012г. срокът за
ползване и погасяване на кредита е удължен до 30.07.2012г. Видно от справка от Б.та, имаща
характера на извлечение от счетоводните
книги, към 23.01.2013г. задълженията по договора за кредит са в общ
размер от 1 138 491.88 лева /999 999.72 лева главница; 71 077.16
лева възнаградителна лихва и 62 249.98 лева наказателна лихва, а разликата
до пълния размер- такси по договора/.
На
15.02.2008г. е подписан договор за
поръчителство, обективиран в договор за кредит №068/2008/15.02.2008г. между „Б.П.Б.” АД и кредитополучателя С.П.С.- земеделски производител, по силата на
който поръчителят „М.“ АД се задължава
да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения по кредита. С
последния анекс №А18-068/2012 срокът за ползване и погасяване на кредита е
удължен до 30.07.2012г. Видно от справка
от Б.та, имаща характера на извлечение
от счетоводните книги към 28.01.2013г. общият размер на дължимите суми е
1 023 392.30 лева /897 488.63 лева главница; 61 731.22 лева
възнаградителна лихва; 63 857.88 лева наказателна лихва, а разликата до
пълния размер- такси и разноски/.
На
31.01.2008г. е подписан договор за поръчителство, обективиран в договор за
кредит №066/2008/31.01.2008г. между „Б.П.Б.” АД
и кредитополучателя „К.“ АД, по
силата на който поръчителят „М.“ АД се
задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения по
кредита. С последния анекс №А20-066/2012 срокът за ползване и погасяване на
кредита е удължен до 30.07.2012г., като в полза на Б.та е издадена Заповед за
изпълнение от 07.02.2013г. по ч.гр.д.№3308/2013г. на СРС, ІІ ГО, 58 състав и
изпълнителен лист за сума в общ размер
309 884.91 лева /266 255.81 лева главница; 12 128.32 лева
възнаградителна лихва; 18 171.55 лева наказателна лихва, а разликата до
пълния размер- законна лихва, такси и
разноски/. Това е и размерът на задълженията съгласно справка от Б.та, имаща
характера на извлечение от счетоводните
книги към 28.01.2013г.
На
09.11.2009г. е подписан договор за поръчителство, обективиран в договор за
кредит №265/2009/09.11.2009г. между „Б.П.Б.” АД
и кредитополучателя „М.“
ЕООД, по силата на който поръчителят „М.“ АД се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателя за всички задължения по кредита. С последния анекс
№А13-265/2012 срокът за ползване и погасяване на кредита е удължен до 30.07.2012г.,
като в полза на Б.та е издадена Заповед за изпълнение от 07.02.2013г. по
ч.гр.д.№3317/2013г. на СРС, ІІ ГО, 58 състав и изпълнителен лист за сума в общ
размер 150 905.19 лева /121 678.56
лева главница; 2 401.28 лева възнаградителна лихва; 20 378.27 лева
наказателна лихва, а разликата до пълния размер- законна лихва, такси и разноски/.Това е и
размерът на задълженията съгласно справка от Б.та, имаща характера на извлечение от счетоводните книги към
28.01.2013г.
На
31.01.2008г. е подписан договор за поръчителство, обективиран в договор за
кредит №067/2007/31.01.2008г. между „Б.П.Б.” АД
и кредитополучателя „К.“ АД, по силата на който поръчителят „М.“
АД се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателя за всички задължения по кредита. С анекс
срокът за ползване и погасяване на кредита е удължен до 28.02.2013г. Видно от справка от Б.та, имаща характера на извлечение от счетоводните книги към 06.03.2013г. общият размер на дължимите суми е
91 955.67 лева /78 495.38 лева главница; 2 932.46 лева
възнаградителна лихва; 9 790.84 лева наказателна лихва, а разликата до
пълния размер- такси и разноски/.
На 15.02.2008г.
е подписан договор за поръчителство,
обективиран в договор за кредит №069/2008/15.02.2008г. между „Б.П.Б.” АД и кредитополучателя С.П.С.- земеделски производител, по силата на
който поръчителят „М.“ АД се задължава
да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения по кредита.
Задълженията са с падеж 28.02.2013г. Видно от справка от Б.та, имаща
характера на извлечение от счетоводните
книги към 06.03.2013г. общият размер на дължимите суми е 249 423.09 лева /225 305.70 лева главница; 4 092.81
лева възнаградителна лихва; 18 896.74 лева наказателна лихва, а разликата
до пълния размер- такси и разноски/.
Няма
доказателства за погасяване на дължимите суми от страна на ответника или
солидарно отговорните лица.
На 15.11.2009г. между „Ф.В.К.“ ООД /доставчик/,
„С.Х.“ ООД /купувач/
и ответника „М.“ АД /поръчител/ е сключен договор за доставка на фуражи,
като в чл.23 е обективиран договор за
поръчителство, по силата на който „М.“
АД отговаря за задълженията на купувача по договора. Общата дължима сума,
представляваща цена на доставени фуражи съгласно подробно описаните 67 броя двустранно
подписани фактури, издадени в периода 19.09.2009г.-15.03.2010г., е
280 352.28 лева. Видно от приложената справка към 25.03.2013г. размерът
на обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД за
забавено плащане на главницата е 88 846.29 лева. За част от дължимите суми
има постановено влязло в сила съдебно
решение №17/21.04.2011г. по т.д.№66/2010г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което
купувачът и поръчителите, вкл. поръчителят „М.“ АД са осъдени да платят цената
на доставени комбинирани фуражи и лихва за забава.
Няма
доказателства за погасяване на дължимите суми от страна на ответника или солидарно
отговорните лица.
На 08.12.2006г. между кредитора „Б.Д.” ЕАД и
кредитополучателя „М.“ ООД е сключен договор
за банков кредит-овърдрафт, като страна
по договора в качеството на солидарен длъжник е и ответното дружество „М.“ АД. По силата на този договор на кредитополучателя
е предоставен кредит в режим на овърдрафт в размер на 1 500 000 лева
за оборотни средства, като с последния анекс срокът за ползване на кредита е
продължен до м.април 2021г.
Видно от
заключението на СИЕ на в.л.С. Н. /стр.455 по делото/ към 29.04.2014г. дължимата
сума по договора е общо 1 453 381.18 лева.
На
30.06.2006г. между кредитора „Б.Д.” ЕАД и кредитополучателя „ Д.2.“ АД е
сключен договор за банков кредит, като
страна по договора в качеството на солидарен длъжник е и ответното дружество „М.“ АД. По силата на
този договор на кредитополучателя е предоставен инвестиционен кредит в размер на 3 900 000 лева, като с последния анекс срокът за
погасяване е м.юни 2016г.
Видно от
заключението на СИЕ на в.л.С. Н. /стр.455 по делото/ към 29.04.2014г. дължимата
сума по договора е общо 2 209 614.82 лева.
Няма доказателства за погасяване на дължимите
суми от страна на ответника или солидарно отговорните лица.
Присъединените кредитори С.Р.И., действащ лично и като ЕТ
„Б.Ф.И.“; М.Б.С., Д.Ж.Д., Г.С.Р., действаща и като ЧЗП, „Д.2.“ АД, „С.“ ЕООД, „Г.“
АД и „А.“ АД твърдят, че имат изискуеми парични вземания по отношение
на ответното дружество, произтичащи от
договори за консултантски услуги и договори за встъпване в дълг, по
силата на които „М.“ АД встъпва в дълга на трети лица по договори за
консултантски услуги; договори за възлагане на управление, договори
за заем и наем.
С.Р. сключва два договора за
консултантски услуги с ответното дружество– един на 27.12.2010г. и един на
28.12.2011г., като в качеството си на
консултант се задължава по предварителна заявка-задание на възложителя да
извършва специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни
на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свински меса, карантия,
а възложителят дължи възнаграждение по първия договор не по-малко от 5500 000
лева или 9% от целия оборот по експорта на „М.“ АД за 2011г., а по втория- 500 000
лева. Единственото доказателство за изпълнение на договорите са два
приемо-предавателни протоколи от 27.04.2012г. и от 01.08.2012г., като няма
доказателства за отправени заявки от
възложителя до изпълнителя за предоставяне на конкретна специализирана
консултантска услуга, няма доказателства за реално извършена дейност от страна
на консултанта, нито за оборота на ответното дружество от експорт за
съответните периоди.
На
06.01.2011г. С.Р. сключва договор за консултантска дейност и с дружеството „М.“
ЕООД, със същото съдържание като горните два договора, при възнаграждение
500 000 лева за 2011г. Единственото доказателство за изпълнение на
договора е приемо-предавателен
протокол от 24.04.2012г. /със същото
съдържание на съставените по горните два договора/, като няма доказателства за отправени заявки от възложителя до
изпълнителя за предоставяне на конкретна специализирана консултантска услуга,
няма доказателства за реално извършена дейност от страна на консултанта. С
договор за встъпване в дълг от 27.04.2012г. „М.“ АД, заедно с още 6 дружества
/4 от които с управител С.Р.- „Р.“ ООД, „ОМВ“ ООД, „С.“ ООД и „С.“ ООД/ встъпва
в дълга на „М.“ ЕООД към кредитора С.Р. по договора за консултантска дейност.
На 05.07.2011г.
С.Р. сключва договор за консултантска дейност с управляваното от него „ОМВ“
ООД, със същото съдържание като горните договори за консултантска дейност, при
възнаграждение за 2011г. 80 000 лева или 9% от целия оборот от експорта. Единственото
доказателство за изпълнение на договора е
приемо-предавателен протокол от
25.04.2012г. /със същото съдържание на съставените по горните два
договора/, като няма доказателства за отправени заявки от възложителя до
изпълнителя за предоставяне на конкретна специализирана консултантска услуга,
няма доказателства за реално извършена дейност от страна на консултанта. С
договор за встъпване в дълг от 27.04.2012г. „М.“ АД, заедно с още 6 дружества
/4 от които с управител С.Р.- „Р.“ ООД, „М.“ ЕООД, „С.“ ООД и „С.“ ООД/ встъпва
в дълга на ОМВ“ ООД, представлявано от С.Р. към кредитора С.Р. по договора за
консултантска дейност.
На
30.12.2011г. между „М.“ АД в качеството на мажоритарен съдружник и С.Р. е
сключен договор за управление на „Р.“ ООД, като Р. поема задължението да
управлява и представлява дружеството, което му дължи месечно възнаграждение в
размер на 3 500 лева. С договор за встъпване в дълг от 12.03.2012г. „М.“
АД, заедно с още 6 дружества /4 от които с управител С.Р.- „ОМВ“ ООД, „М.“
ЕООД, „С.“ ООД и „С.“ ООД/ встъпва в дълга на „Р.“ ООД, представлявано от С.Р.
към кредитора С.Р. по договора за управление на „Р.“ ООД.
На
30.12.2011г. са сключени още 5 договори за управление между „М.“ АД като
мажоритарен съдружник и С.Р. за възлагане на управлението на „ОМВ“ ООД, „Д.М.К.-2003“
ООД, „С.“ ООД , „С.“ ООД и „М.“ ЕООД, а на 12.03.2012г. още 5 договори за
встъпване в дълг, по които „М.“ АД заедно с посочените по-горе дружества
встъпва в дълга на възложителя към
кредитора С.Р..
На
30.06.2012г. С.Р. в качеството си на ЕТ „Б.Ф.И.“ сключва с „Р.****“ ООД договор
за консултантска дейност при възнаграждение в размер на 200 000 лева за
полугодието на 2012г. Единственото доказателство за изпълнение на договора
е приемо-предавателен протокол от 11.09.2012г. /със същото съдържание на
съставените по цитираните по-горе договори за консултантска дейност/, като няма доказателства за отправени заявки от възложителя до
изпълнителя за предоставяне на конкретна специализирана консултантска услуга,
няма доказателства за реално извършена дейност от страна на консултанта. С
договор за встъпване в дълг от 19.07.2012г. „М.“ АД, заедно с още 7 дружества /5
от които с управител С.Р.-„М.“ ЕООД, „Р.“ ООД, „ОМВ“ ООД, „С.“ ООД и „С.“ ООД/
встъпва в дълга на „Р.****“ ООД към кредитора С.Р. по договора за консултантска
дейност.
Г.С.Р. сключва на
05.01.2011г. с „Д.-БВ“ ООД договор за
консултантска дейност, като задълженията й като консултант са идентични със
задълженията на консултанта по всички описаните по-горе договори, а
договореното възнаграждение- 80 000 лева за 2011г. Единственото
доказателство за изпълнение на договора е
приемо-предавателен протокол от
26.04.2012г. /със същото съдържание на съставените във връзка с цитираните
по-горе договори за консултантска
дейност/, като няма доказателства за отправени заявки от възложителя до
изпълнителя за предоставяне на конкретна специализирана консултантска услуга,
няма доказателства за реално извършена дейност от страна на консултанта. С
договор за встъпване в дълг от 27.04.2012г. „М.“ АД, заедно със С.Р. и с още 7
дружества /5 от които с управител С.Р.-„М.“ ЕООД, „Р.“ ООД, „ОМВ“ ООД, „С.“ ООД
и „С.“ ООД/ встъпва в дълга на „Д.-БВ“ ООД към кредитора Г.Р. по договора за консултантска дейност.
На
02.02.2011г. Г.Р. сключва със „С.“ ООД, представлявано от С.Р. договор за
консултантска дейност, като задълженията й като консултант са идентични със
задълженията на консултанта по всички описаните по-горе договори, а
договореното възнаграждение- 500 000 лева за 2011г. или 8% от целия оборот от
експорта на дружеството за 2011г. Единственото доказателство за изпълнение на
договора е приемо-предавателен
протокол от 23.04.2012г. /със същото
съдържание на съставените във връзка с цитираните по-горе договори за консултантска дейност/, като няма доказателства за отправени заявки от възложителя до
изпълнителя за предоставяне на конкретна специализирана консултантска услуга,
няма доказателства за реално извършена дейност от страна на консултанта. С
договор за встъпване в дълг от 27.04.2012г. „М.“ АД, заедно със С.Р. и с още 7
дружества /5 от които с управител С.Р.-„М.“ ЕООД, „Р.“ ООД, „ОМВ“ ООД, „С.“ ООД
и „С.“ ООД/ встъпва в дълга на „С.“ ООД към кредитора Г.Р. по договора за консултантска дейност.
На
30.06.2012г. Г.Р., вече в качеството си ЧЗП, сключва още два договора за
консултантска дейност с дружествата „ОМВ“ ООД и „Р.“ ООД, представлявани от С.Р.,
като задълженията й на консултант са идентични с тези на консултанта по всички
цитирани по горе договори, а договореното възнаграждение е в размер на
400 000 лева за полугодието на 2012г. по първия договор и 300 000 лева за полугодието на 2012г.
по втория договор. Единственото доказателство за изпълнение на договорите
са двата приемо-предавателни протоколи
/със същото съдържание на съставените във връзка с цитираните по-горе договори за консултантска дейност/, като няма доказателства за отправени заявки от възложителя до
изпълнителя за предоставяне на конкретна специализирана консултантска услуга,
няма доказателства за реално извършена дейност от страна на консултанта. С
договори за встъпване в дълг от 19.07.2012г. „М.“ АД, заедно със С.Р. и с още 6
дружества /4 от които с управител С.Р./ встъпва в дълга на „Р.“ ООД и на „ОМВ“
ООД към кредитора Г.Р. по договора за
консултантска дейност.
На
29.08.2007г., на 06.12.2007г. и на 28.12.2007г. ЧЗП Г.Р. сключва три договори
за паричен заем с „М.“ ЕООД, по силата на които се задължава да предаде в
собственост на заемателя посочените парични суми в общ размер от
1 631 400 лева. Няма доказателства за предаването в брой или по
банков път на договорените суми. С договор за встъпване в дълг от 15.03.2012г.
„М.“ АД, заедно със С.Р. и с още 6 дружества /4 от които с управител С.Р.-„М.“
ЕООД, „Р.“ ООД, „ОМВ“ ООД, „С.“ ООД и „С.“ ООД/ встъпва в дълга на „М.“ ЕООД
към кредитора Г.Р. по договорите за заем.
М.Б.С., която е един от
управителите на ответното дружество „М.“ АД,
сключва на 28.12.2010г. три договори за консултантска дейност със „С.“
ООД, „С.“ ООД и „ОМВ“ ООД, и трите представлявани от С.Р., като задълженията й
на консултант са идентични с тези на консултанта по всички цитирани по горе
договори, а договореното възнаграждение е в размер на 52 000 лева по първия
договор; 50 000 лева по втория и 48 000 лева по третия договор.
Единственото доказателство за изпълнение на договорите са приемо-предавателни протоколи /със същото
съдържание на съставените във връзка с цитираните по-горе договори за консултантска дейност/, като няма доказателства за отправени заявки от възложителя до
изпълнителя за предоставяне на конкретна специализирана консултантска услуга,
няма доказателства за реално извършена дейност от страна на консултанта. С
договори за встъпване в дълг от 20.03.2012г. „М.“ АД, представлявано от самата М.С.
и другия управител Д.Д., встъпва заедно със С.Р. и с още 6 дружества /4 от
които с управител С.Р./ в дълга на съответните възложители към кредитора М.С. по договорите за консултантска дейност.
Д.Ж.Д., която е другият
управител на ответното дружество „М.“
АД, сключва на 28.12.2010г. два договора
за консултантска дейност със „С.“ ООД и
„ОМВ“ ООД, и двете представлявани от С.Р., като задълженията й на консултант са
идентични с тези на консултанта по всички цитирани по горе договори, а
договореното възнаграждение е в размер на 100 000 лева по първия договор и 50
000 лева по втория договор. Единственото доказателство за изпълнение на
договорите са приемо-предавателни
протоколи /със същото съдържание на съставените във връзка с цитираните
по-горе договори за консултантска
дейност/, като няма доказателства за отправени заявки от възложителя до
изпълнителя за предоставяне на конкретна специализирана консултантска услуга,
няма доказателства за реално извършена дейност от страна на консултанта. С
договори за встъпване в дълг от 31.05.2012г. „М.“ АД, представлявано от самата Д.Д.
и другия управител М.С., встъпва заедно
със С.Р. и с още 6 дружества /4 от които с управител С.Р./ в дълга на съответните възложители към кредитора Д.Д. по договорите за консултантска дейност.
„Д.2.“ АД в качеството си на
консултант сключва на 30.06.2012г. четири договори за консултантска дейност със
, „С.“ ООД и „С.“ ООД, „К.“ АД, „И.“ АД и „Р.****“ ООД /възложители/, като
поема задължение да осъществява специализирана консултантска дейност относно
изготвяне на икономически и финансов анализ на състоянието на дружеството
/възложител/ с препоръки за развитие. Възнаграждението по първия договор е
650 000 лева; по втория – 630 000 лева; по третия- 400 000 лева
и по четвъртия- 300 000 лева. Единственото доказателство за изпълнение на
договорите са приемо-предавателни
протоколи /със същото съдържание на съставените във връзка с цитираните
по-горе договори за консултантска
дейност/, като няма доказателства за отправени заявки от възложителя до
изпълнителя за предоставяне на конкретна специализирана консултантска услуга,
няма доказателства за реално извършена дейност от страна на консултанта, вкл.
изготвяне на икономически, финансов анализ и на финансов модел на дружеството.
С договори за встъпване в дълг от 19.07.2012г. „М.“ АД, представлявано от Д.Д. и М.С.,
встъпва заедно със С.Р. и с още 6 дружества /4 от които с управител С.Р./ в
дълга на съответните възложители към
кредитора по договорите за консултантска
дейност „Д.2.“ АД.
„С.“ ЕООД като наемодател сключва на 28.07.2012г. девет договори за наем на техническа
инфраструктура, попадаща в имоти собственост на дружеството, находящи се в с.***********“, с
девет дружества- наематели: „ОМВ“ ООД, „М.“ ЕООД, „С.“ ООД, „Р.“ ООД, четирите представлявани от С.Р., „К.“
АД, „Д. БВ“ ООД, „Р.****“ ООД, „С.-Х.“ ЕООД и „СВИ“ ООД. В договорите няма индивидуализация на имотите,
в които се намира т.нар. техническа
инфраструктура, освен село и местност. При месечна наемна цена по всеки договор
от 5 000 лева без ДДС за ползването на една и съща инфраструктура, дължимата наемна цена от сънаемателите е 45 000 лева без ДДС
месечно. Към всеки от договорите са представени фактури за претендираните
наемни вноски /всяка месечна вноска от 5 000 лева без ДДС/. С договори за встъпване в дълг от 31.07.2012г.
„М.“ АД, представлявано от Д.Д. и М.С., встъпва заедно със С.Р. и с още 6
дружества /4 от които с управител С.Р./ в дълга на съответните наематели към кредитора по договорите за наем „С.“ ЕООД.
„Г.“ АД сключва на
01.01.2012г. четири договори за наем на един и същи обект- офис, находящ се в
гр.Силистра, индивидуализиран само с местоположение по квартал
и парцел /без площ и граници/,
с четири дружества- наематели „С.“
ООД, „И.“ АД, „Д.М.К.-2003“ ООД и „М.***“ ООД, при месечна наемна цена по всеки
договор от 2 500 лева без ДДС.
Общата наемна цена за ползването от четиримата сънаематели на така описания офис е месечно 10 000 лева
без ДДС. С договори за встъпване в дълг от 05.07.2012г. „М.“ АД, представлявано
от Д.Д. и М.С., встъпва заедно със С.Р. и с още 6
дружества /4 от които с управител С.Р./ в дълга на съответните наематели към кредитора по договорите за наем „Г.“ АД.
На
30.06.2012г. „Г.“ АД сключва в качеството си на консултант шест договори за консултантска дейност с „Д.-БВ“
ООД, „М.“ АД, „Р.****“ ООД, „К.“ АД, „С.“ ООД, „М.“ ЕООД, при договорено
възнаграждение 350 000 лева по първия, 625 000 лева по втория,
300 000 лева по третия, 450 000 лева по четвъртия, 600 000 лева
по петия и 350 000 лева по шестия договор. Единственото доказателство за изпълнение
на договорите са приемо-предавателни
протоколи /със същото съдържание на съставените във връзка с цитираните
по-горе договори за консултантска
дейност/, като няма доказателства за отправени заявки от възложителя до
изпълнителя за предоставяне на конкретна специализирана консултантска услуга,
няма доказателства за реално извършена дейност от страна на консултанта. С договори за встъпване в дълг от
19.07.2012г. „М.“ АД, представлявано от Д.Д. и М.С.,
встъпва заедно със С.Р. и с още 6 дружества /4 от които с управител С.Р./ в
дълга на съответните възложители по пет
от договорите към кредитора „Г.“ АД.
На
01.01.2012г. е сключен и договор за заем за послужване на движими вещи между „Г.“ АД- заемодател и „М.“ АД-
заемател, в който няма договорена цена. В чл.9 е договорена неустойка в размер
на 100 000 лева, ако заемателят не върне вещите в срок или при поискване.
Няма доказателства заемодателят да е поискал връщане на заетите вещи.
„А.“ ЕООД подписва на 04.07.2013г. договор за встъпване
в дълг, по силата на който встъпва в дълга на „М.“ ООД – кредитополучател, „М.“
АД и „И.“ АД- съдлъжници по договор за банков кредит от 08.12.2006г. и анекси
към него, сключен с кредитора „Б.Д.“ ЕАД. Сумата по кредита е
1 500 000 лева с краен срок за погасяване 13.04.2021г. съгласно
погасителен план.
„А.“ ЕООД подписва на 01.03.2013г. договор за встъпване
в дълг, по силата на който встъпва в дълга на „С.“ ООД – кредитополучател по
договор за банков кредит от 15.02.2007г. и анекси към него, сключен с кредитора
„П.И. Б.“ АД. Сумата по кредита е 764 643.04 лева.
От представените ГФО и заключенията на ССЕ се установява, че през периода 2007-2013г. в структурата на активите на „М.“
АД са ДМА и по-специално дългосрочните финансови активи /акции и дялове в
предприятия от групата/. КМА заемат от 19 до 36% от общата сума на активите,
като до края на 2011г. делът на материалните запаси е между 19 и 30% от КМА,
като през 2012г. и 2013г. рязко спада до 1.90 -1.94%. Основен дял /до 98%/ в структурата на КМА в периода 2010-2012г. заемат краткосрочните
вземания от свързани лица. През целия период паричните средства са с
незначителен дял от КМА /под1%/, като този недостиг на парични средства
предполага затруднения при обслужването на текущите задължения на ответното
дружество. Преобладаващ дял в
структурата на пасивите заема собственият капитал, като в периода 2007-2011г.
дружеството отчита финансов резултат печалба, а за 2012г. и 2013г. – загуба.
Посочените в балансите задължения варират от 23% до 34 % от общата сума на пасивите, като
по-голямата част са отразени като дългосрочни. Изчислени на база данните в балансите през периода
2007-2013г. коефициентите на обща и бърза ликвидност за целия период, макар и да са с тенденция
към намаляване, съответстват и надвишават референтните стойности /към
31.12.2013г. КОЛ е 1.80, а КБЛ е 1.77/. Коефициентите на бърза и абсолютна
ликвидност за 2010г. и 2011г. се доближават до референтните стойности,
като през 2012г. и 2013г. поради малкия
относителен дял на паричните средствата в структурата на КМА приемат изключително ниски стойности.
Коефициентите за финансова автономност
през целия изследван период са в границите на референтните стойности.
В
неконсолидирания счетоводен баланс на ответното дружество към 31.12.2012г. са
посочени задължения към финансови институции в размер на 22 131 хил.лв.,
от които краткосрочни 2 211 хил.лв.
и дългосрочни /с падеж над 1 година/- 19 920 хил.лв. Не са отразени задълженията, произтичащи от договорите, по
които дружеството е солидарен длъжник.
При
изготвяне на алтернативен вариант на коефициентите на ликвидност и финансова
автономност с отчитане на всички посочени в баланса към 31.12.2012г. задължения
към финансови институции като краткосрочни /с падеж до 1 година/, КОЛ става
0.58, КБЛ – 0.57, а КНЛ и КАЛ- 0.0003, т.е. значително под референтните
стойности. При тази хипотеза показателят за финансова автономност се запазва
същият.
При
изготвяне на алтернативен вариант, при който се отчетат към края на първото
тримесечие на 2013г. текущи задължения в размер на 40 146 хил.лв., в т.ч.
и задълженията по договорите за кредит, по които дружеството е солидарен
длъжник- коефициентите и на ликвидност, и на финансова автономност се влошават
значително, като тези на ликвидност са под минималните референтни стойности. След
2012г. дружеството на практика не
осъществява търговска дейност. Коефициентите за ефективност на приходите
и разходите през 2009г. са най-добри, след което бележат тенденция към
влошаване, като след 2012г. са извън референтните стойности. Аналогично е
положението и с коефициента на рентабилност.
Установява се, че към 28.04.2014г. общият размер на
задълженията на ответника към банките-молители в производството е
53 568 408.50 лева, от които 41 468 199.98 лева главници и
12 100 208.52 лева лихви, като последните плащания са от 30.06.2011г.
по договора за банков кредит с „О.“ АД и на 01.11.2011г. по договора за кредит
с „У.Б.“ АД.
Видно от
първото допълнително заключение на СИЕ, депозирано на 24.06.2014г., последната
инвентаризация на дружеството е направена на 14.09.2012г., като е съставена и
сравнителна ведомост към 31.12.2013г., от която е видно, че имуществото на
дружеството по баланса за 2013г. е налично. ГФО за 2012г. и 2013г. обаче не са
заверени от одитор. По баланса за 2013г.
общият размер на задълженията е 30 908 хил.лв., от които 9 588 хил.лв. са отразени като
краткосрочни, а 20 033 хил.лв. като дългосрочни. Балансовата стойност на
КМА е 17 254 хил.лв., от които материални запаси 308 хил.лв., вземания
15 351 хил.лв., по голямата част от
които към предприятие от групата. В счетоводството са отразени
задълженията към присъединените
кредитори, като задълженията по договорите за встъпване в дълг са отчетени като
задбалансови пасиви. Към 31.12.2013г. са
отразени данъчни задължения в размер на 615 хил.лв., но в счетоводството е
получена ПДИ по ДОПК от 23.10.2013г. за
данъчно задължение по ЗДДС в общ размер от 1 210 628.75 лева. Това
данъчно задължение не е отразено в баланса към 31.12.2013г. С отчитане и на
тези публични задължения коефициентите
на ликвидност и финансова автономност не се променят значително. Следва да се
има предвид, че всички краткосрочни
вземания на ответното дружество от клиенти /по-голямата част - предприятия от
групата/, които към 31.12.2012г. са 8 094 595.04 лева, а към
31.12.2013г. 6 867 743.24 лева, са просрочени, като въпреки просрочието не е приложен критерий за обезценка.
Видно от
второто и третото допълнителни заключения на СИЕ, депозирани съответно на
24.09.2014г. и на 12.02.2015г., са изготвени алтернативни варианти на
коефициентите на ликвидност и финансова автономност към 31.12.2013г. при
отчитане като текущи задължения на осчетоводените като задбалансови пасиви
задължения по договори за встъпване в дълг, предвид настъпването на падежите
им, както и при отчитане като текущи и задълженията по договорите за кредит с
кредитополучател самото ответно дружество. И в двата алтернативни варианти
коефициентите и на ликвидност, и на финансова автономност се влошават
значително, като тези на ликвидност са под минималните референтни
стойности.
Видно от
четвъртото допълнително заключение на СИЕ,
депозирано на 03.12.2015г., въз
основа на данните от счетоводния баланс на ответника за 2014г. КОЛ и КБЛ са със стойности над референтните,
а КНЛ и КАЛ- значително под тези стойности.
И в този баланс задълженията към финансовите предприятие са отразени
като дългосрочни- над 1 година и не се
вземат предвид при изчисленията на коефициентите. При отчитането на тези
задължения като краткосрочни, тъй като
всичките са изискуеми, алтернативният
вариант на коефициентите показва, че всички добиват стойност значително
по-ниски от референтните /КОЛ е 0.48, КБЛ е 0.476, а КНЛ и КАЛ- 0.0002.
От писмо от
СДВР- Отдел „ПП” и приложена справка се установява, че ответното дружество
притежава 2 МПС. С Постановления на ТД на НАП от 2012г. са наложени
обезпечителни мерки на основание чл.195, ал.1, чл.200 вр. с чл.201-207 ДОПК-
запор на банкови сметки за обезпечаване събирането на публични
държавни вземания.
Всички
договори за банков кредит, сключени с банките- молители в настоящото
производство, са обезпечени с договорни ипотеки и залози по ЗОЗ върху имуществото
на ответното дружество.
При така изложената фактическа обстановка,
съдът приема следното от правната страна на спора:
Относно активната материално-правна
легитимация на молителите:
Между молителите „У.Б.” АД, „О.Б.Б.” АД, „Б.Д.” ЕАД и ответното
дружество са възникнали валидни търговски отношения въз основа на сключени договори банков кредит, договори за встъпване
в дълга на кредитополучателите /търговски дружества/ по договори за банков
кредит и договори за поръчителство,
сключени за обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателите /търговски
дружества/ по договори за банков кредит. Установява се по категоричен начин от
доказателствата по делото както усвояването на кредитите от кредитополучателите,
така и настъпването на падежа на всички задължения, произтичащи от тези
договори.
Ответникът, чиято е тежестта на доказване, не ангажира доказателства да е погасил описаните по-горе задължения
чрез плащане или посредством друг способ.
Сключените между банките молители и ответника в качеството му на
кредитополучател, респ. съдлъжник на кредитополучателя договори за банков кредит по своя
характер се явяват абсолютни търговски сделки по см.
на чл.286, ал.2 във вр. с чл.1, ал.1,
т.7 ТЗ. Договорите
за поръчителство, с които ответното дружество като поръчител поема солидарната
отговорност заедно с кредитополучателите по договорите за банков кредит, са
гражданско-правни сделки, които се сключват във връзка с абсолютна търговска
сделка и които също попадат в приложното поле на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ.
С новата
редакция на разпоредбата на чл.608, ал.1
ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ се
променя легалната дефиниция на
неплатежоспособността, като основание за откриване на производството по
несъстоятелност. Състоянието на неплатежоспособност се изразява в
невъзможността на търговеца да изпълни определени категории свои изискуеми
задължения, като след изменението на закона освен изискуемите
парични задължения, породени от търговска сделка, се включват
и задълженията, отнасящи се до търговска сделка, като задълженията, породени или отнасящи се до
недействителността, изпълнението, неизпълнението, прекратяването, унищожаването
и развалянето, както и последиците от прекратяването на търговски сделки. От самото определение е ясно, че
вземането, отнасящо се до търговска сделка, не е възникнало по силата на самата
сделка, а
е породено от друг
факт, вкл. друга сделка,
свързана със сключването и изпълнението на
една абсолютна или относителна търговска сделка. В
тази категория попада и договорът за поръчителство, който е акцесорен договор, по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да
отговаря за изпълнението на задължението на това трето лице. Безспорно този договор няма характера
на търговска
сделка, но доколкото е сключен като обезпечение за изпълнението на една
търговска сделка, вземането на кредитора по него е вземане, отнасящо се до
търговска сделка по смисъла на чл.608, ал.1
ТЗ
/Решение №143/16.10.2015г., т.д.№937/2015г., ВКС, І Т.О./.
Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че в
полза на банките молители срещу
ответника съществуват изискуеми парични задължения, породени от търговска сделка или отнасящи се до търговска
сделка, поради което се явяват активно
легитимирани по молбата по чл.625 ТЗ.
Активно легитимиран в настоящото производство е и „Ф.В.К.“ ООД - страна по договор за поръчителство с ответника „М.“ АД.
Ответното дружество поема по силата на договор за поръчителство солидарна отговорност
заедно с главния длъжник- купувача „С.Х.“
ООД за плащане на задълженията му по договор за доставка на фуражи,
представляващ относителна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 вр. с
ал.3 и чл.1, ал.2, т.1 ТЗ. Вземанията на продавача са установени с влязло в
сила съдебно решение, като няма доказателства ответникът да ги е погасил с
плащане или друг способ.
По отношение на останалите присъединени
кредитори С.Р.И.,
действащ лично и като ЕТ „Б.Ф.И.“; М.Б.С., Д.Ж.Д., Г.С.Р., действаща и като
ЧЗП, „Д.2.“ АД, „С.“ ЕООД, „Г.“ АД и „А.“ АД, съдът намира, че от
доказателствата по делото не се установява да имат изискуеми парични вземания породени от търговска сделка или отнасящи се до търговска
сделка, поради което не се явяват активно
легитимирани по молбата по чл.625 ТЗ.
На
първо място съдът намира, че няма убедителни доказателства за изпълнението на
договорите за консултантска дейност, от които черпят права присъединените
кредитори в качеството им на консултанти, претендиращи възнаграждение за
изпълнена услуга. Всички договори са еднотипни, без подробна регламентация на
самата консултантска дейност- предмет на договорите, като по отношение на нито
един от тях няма доказателства за подадени конкретни заявки-задания от страна
на възложителя, за реално изпълнени дейности в изпълнение на тези заявки, за
изготвени доклади, отчети, финансово-икономически анализи и др. Всички договори са сключени между свързани лица, в един и
същи период, с еднотипно съдържание, при договорени възнаграждения в значителни
размери, като единственото доказателство за изпълнение е приемо-предавателен
протокол с еднотипно бланково съдържание, без каквато и да било конкретизация
на изпълнената услуга.
Предвид
изложеното съдът намира, че в полза на
консултантите по договорите за консултантска дейност не е възникнало правото на
възнаграждение за изпълнена и приета
работа, поради което същите не се явяват кредитори нито на възложителите
по тези договори, нито на ответното дружество „М.“ АД, встъпило в задълженията
на главния длъжник.
По отношение на договорите за възлагане на управление, от които черпи права
присъединеният кредитор С.Р., съдът намира,
че същите нямат характера на абсолютна или относителна търговска сделка, нито се
отнасят до такива. Абсолютните търговски
сделки са изрично регламентирани в чл.1, ал.1 ТЗ, а за да се приеме, че е
налице относителна търговска сделка следва същата да е сключена от търговец във
връзка с упражняваното от него занятие. Договорът за възлагане на управление е гражданско-правна сделка, с
характеристики на договор за поръчка, като кредиторът не е активно легитимиран по
молбата по чл.625 ТЗ.
По отношение
на кредитора Г.Р.- ЧЗП, черпеща своите права
от договори за заем, съдът
намира, че няма доказателства за сключен
валиден договор за заем, предвид липсата на доказателства за предаване на
договорените суми. Договорът за заем по чл.240 ЗЗД е реален договор, който се
сключва със самото предаване на заетата сума или други заместими вещи. Предвид
изложеното съдът намира, че в полза на присъединения
кредитор Г.Р. не е възникнало правото да иска връщане на процесните суми на
основание чл.240, ал.1 ЗЗД, т.е. не се установява наличието на изискуеми
парични вземания по отношение на ответното дружество, произтичащи от или
отнасящи се до търговска сделка.
По отношение
на кредитора „Г.“ АД, черпещ права от договор за заем за послужване на движими вещи,
съдът намира, че няма доказателства за отправена до заемателя покана за връщане
на заетите вещи, за да се приеме, че е налице неизпълнение на договорните му
задължения, респ. възникване на отговорност за обезщетение за вреди от
неизпълнението в предварително определен размер- неустойка. В патримониума на заемодателя не е възникнало
правото на вземане за неустойка срещу ответното дружество, поради което не е
налице и активна легитимация по молбата по чл.625 ТЗ.
По отношение
на кредиторите „С.“ ЕООД и „Г.“ АД, черпещи права от договори за наем на
недвижими имоти с наематели търговски дружества, съдът намира, че не се
установява съществуването на изискуеми вземания за наемна цена в посочените
размери. Не са представени доказателства за изпълнението на договорните
задължения на наемодателите „С.“ ЕООД и „Г.“ АД, т.е. за предаване
държането на имотите на наемателите, особено като се има предвид липсата на индивидуализация на тези имоти в
договорите. Приложените едностранно подписани
само от наемодателя фактури, за които няма доказателства да са
осчетоводени от дружествата наематели, не доказват изпълнението на договорите.
За да възникне за наемателя задължението на основание чл.232, ал.2 ЗЗД за
плащане на наемна цена, е необходимо наемодателят да му е предал държането на
договорените вещи.
По отношение
на присъединения кредитор „А.“ АД се
установява съществуването на негови задължения на основание договори за встъпване в дълг, по силата на
които встъпва в дълга на кредитополучателя
и съдлъжниците, вкл. „М.“ АД по цитираните договори за банков кредит с „Б.Д.“ ЕАД и „П.И. Б.“ АД. Няма
доказателства за плащане от страна на солидарния длъжник „А.“ АД на
задълженията по тези договори за банков кредит, за да се приеме, че в неговия
патримониум са възникнали права на вземане срещу останалите солидарни длъжници.
С оглед
гореизложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че присъединени кредитори С.Р.И., действащ лично и като ЕТ „Б.Ф.И.“;
М.Б.С., Д.Ж.Д., Г.С.Р., действаща и като ЧЗП, „Д.2.“ АД, „С.“ ЕООД, „Г.“ АД и „А.“
АД, нямат срещу ответното дружество „М.“ АД изискуеми парични вземания породени от търговска сделка или отнасящи се до търговска
сделка, поради което не се явяват активно
легитимирани по молбата по чл.625 ТЗ и тяхната молба следва да се остави без
уважение.
Преценявайки доказателствата по делото, съдът
намира, че се установява състоянието на неплатежоспособност на ответника.
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е
дадено в чл.608, ал.1 ТЗ. Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични
задължения по търговска сделка, а след изменението на закона /ДВ,
бр.20/2013г./- породени от или отнасящи се до търговска
сделка; публични задължения /към
държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и
частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ
служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието
на неплатежоспособност на търговеца, поради което под „спиране на плащанията”
по см. на чл.608, ал.2 ТЗ на база на легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 ТЗ.
Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на
неплатежоспособност, защото състоянието
на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на
неплатежоспособност.
В настоящия случай, ответникът е спрял поради влошено финансово състояние
плащанията на изискуеми парични вземания по търговски сделки – договори за
банков кредит с банките присъединени кредитори, както и по договор за търговска
продажба с кредитора „Ф.В.К.“ ООД, поради което на основание чл.608, ал.2 ТЗ съдът
приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В тежест на ответника е чрез пълно и главно
доказване да обори презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, като докаже на базата на анализ на имуществено -
финансовото състояние на предприятието си, че е способен да погасява задълженията си /Решение
№64/23.03.2010г. по т.д.№959/2009г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС и Решение
№115/25.06.2010г. по т.д.№169/2010г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС/.
От ГФО и
приетите и неоспорени от страните основно и четири допълнителни заключения
на СИЕ се установява влошено финансово и икономическо състояние на
молителя. При анализа на финансовото и икономическото
състояние на дружеството се използват различни икономически и финансови показатели.
Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват
за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което
за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно
нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като отношение между
краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните
или текущи задължения на предприятието.
Коефициенти на ликвидност /на обща,бърза,
незабавна и абсолютна/ зависят в голяма
степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и
паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна
дейност, която осъществява предприятието.
Съдът
приема, че по принцип водещ показател за
установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът
на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към
краткосрочните задължения, тъй като КОЛ дава възможност да се оцени
способността на дружеството да погасява задълженията си с всички КА /Решение
№71/30.04.2015г., т.д.№4254/2013г., ВКС, І Т.О./. За
норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него
предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни
задължения, поради което то е в състояние да
плаща задълженията си. Следва да се отчитат и помощните коефициенти за ликвидност, особено КБЛ
/при който от КМА се изключват материалните запаси/ в случаите, когато се
установи тяхната трудна ликвидност, както и КНЛ /при който се изключват от КМА
освен материалните запаси и вземанията/- при
дружества, в чиито КМА основен дял заемат вземанията, които не са
събрани в продължение на повече от един
отчетен период и могат да се квалифицират като трудно събираеми. Въз основа на коефициентите на ликвидност на
молителя, изчислени по алтернативните
варианти на СИЕ- при отчитане като краткосрочни на задълженията към финансовите
предприятия, вкл. към „О.“ АД и „У.Б.“ АД /по които „М.“ АД е кредитополучател/,
които
коефициенти след 2011г., т.е. към 31.12.2012г., 31.12.2013г. и
31.12.20134г. имат стойности значително под референтните, съдът приема, че е
налице състояние на неплатежоспобност на ответното дружество. Следва да се има
предвид, че и при неотчитане като текущи на задълженията по договорите с присъединените кредитори,
които съдът намира за недоказани по делото,
всички коефициенти на ликвидност
към 31.12.2012г. и след това са значително под референтните стойности. Настоящият
съдебен състав намира, че в процесния случай следва да се отчита като
значим и коефициентът за бърза
ликвидност, който е с изключително ниска стойност /почни нула/, тъй като
по-голямата част от КМА на ответното дружество се състои от вземания към
свързани лица – предприятия от групата, които могат да се определят като трудно
събираеми.
Към
31.12.2012г. дружеството отчита финансова загуба и няма
данни за извършване на търговска дейност. Плащанията към голяма част от
кредиторите са спрели още през 2011г., като през 2012г. и 2013г. са извършвани
само частични плащания. Върху голяма част от активите на дружеството
има наложени обезпечения за изпълнението на изискуеми вземания по търговски
сделки, както и публични вземания за данъци.
На база доказателствата
по делото, съдът намира, че длъжникът не доказва способност да погасява своите
изискуеми парични задължения от категорията на посочените в чл.608, ал.1 ТЗ,
нито разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без
опасност за интересите на кредиторите. Финансовите му затруднения имат траен
характер, като се задълбочават в периода 2012-2014г.
Предвид
осъществяването на състава на чл.630, ал.1 ТЗ и липса на пречки по чл.631 ТЗ, молбата на банките присъединени кредитори и „Ф.В.К.“ ООД по чл.625 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По аргумент на чл.608, ал.1 ТЗ, в
който е дадено легално определение на понятието неплатежоспособност, началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да
изпълни изискуемо парично вземане произтичащо от или свързано с търговска сделка. Ето защо, за начална дата на
неплатежоспособността на ответника съдът приема датата 31.12.2012г.,
когато има установени изискуеми парични
вземания по търговски сделки /договори за банков кредит и договори за търговска
продажба/, а коефициентите за ликвидност показват обективната невъзможност на длъжника да поеме плащанията си. Спирането
на плащанията на част от вземанията е настъпило още през 2011г., но едва към
31.12.2012г. на база доказателствата за финансово-икономическото състояние на
длъжника може да се направи обоснован извод, че е налице обективна невъзможност
за плащане. Извършваните частични плащания не показват обективна възможност за
плащане на всички изискуеми парични задължения по търговски сделки и публични
държавни задължения.
Водим от горното и на основание чл.630, ал.1 ТЗ, СГС
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2012г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на основание чл.630, ал.1 ТЗ, по
отношение „М.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***.
НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „М.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Р.П.Т.,***,
като определя месечно възнаграждение в
размер на 1 200.00 лева.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „М.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** за 13.05.2016г. от 16.00 часа в Съдебна
палата, гр. София, бул. „Витоша” №2, СГС, 7 зала.
ОТХВЪРЛЯ молбите по чл.625 ТЗ на присъединените
кредитори С.Р.И., действащ лично и като ЕТ „Б.Ф.И.“; М.Б.С., Д.Ж.Д., Г.С.Р.,
действаща и като ЧЗП, „Д.2.“ АД, „С.“ ЕООД, „Г.“ АД и „А.“ АД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен
срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: