Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
Велико Търново, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при секретаря С.М.
и в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 531/2021г. по
описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.43, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/.
Образувано е по жалба на М.Т.Б. ***, земеделски
производител, действащ чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/5437/
05.08.2021г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ във връзка с извършена
оторизация за финансово подпомагане по схеми
и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. УП обективира отказ за изплащане
на субсидия/финансово подпомагане/ в размер на 4685.49лв. по Заявление за
плащане за кампания 2019г. УИН 04/130519/81728 с вх. №
19008645/19.04.2019г. по УРН: 590158.
Жалбоподателят излага аргументи, че оспореното
уведомително писмо е незаконосъобразно, тъй като е налице съществен порок във
формата на акта, не са посочени фактически основания за издаването му. Сочи се,
че не е уведомен за извършени проверки по отношение на земеделските площи на
място, нито е получавало документи с негативни констатации. От УП и таблиците
към него, в частност колона 3 „намаления“ не ставало ясно на какво основание се
извършват посочените намаления на исканата сума по СЕПП, СПП и ЗДП. Според
оспорващия УП не съдържа „санитарния минимум“ от мотиви, необходим за един ИАА.
Счита, че каквито и допълнителни разяснения и доказателства да внесе АО в
съдебна фаза, те не могат да санират липсата на мотиви на акта. Твърди, че в
акта липсват освен фактически и правни основания, които заедно да дадат отговор
на въпроса какво точно изискване не е спазено. Оспорващият обръща вниманието на съда върху обстоятелството,
че се касае за площи, засадени с трайни насаждения/орехи/, които са заявени по Мярка
11 - “Биологично растениевъдство“. Поради това са били подложени на
допълнителен контрол от сертифициращия орган, като не е имало никакво съмнение относно допустимостта
им. Предходните години същите площи са били допустими за подпомагане. Поради
това жалбоподателката приела, че се касае за техническа грешка, когато узнала,
че същите площи са преминали в регистъра като недопустим слой за подпомагане. В
тази връзка е подала възражение до МЗХ с искане да бъде отстранена грешката, за
което да бъде назначена контролна проверка. За същите площи ЗП е получил
оторизация за кампания 2020г. УП се оспорва със съображения за нищожност, евентуално материална незаконосъобразност. Иска се от
съда да обяви нищожността на УП или да отмени обжалвания акт.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощения адвокат,
който депозира писмено становище преди о.с.з. Поддържа жалбата и моли същата да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът –
заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, действащ чрез упълномощения
процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Представя писмена защита. Счита, че оспореният
акт е издаден при стриктно спазване на административнопроизводствените правила.
Съдържа фактически и правни основания. Спазена е формата на ИАА, т.к. мотивите
за постановяването му се извличат от приложената адм. преписка и самите таблици
към УП. Отказаното подпомагане е поради това, че при извършени административни
проверки по чл.37 от ЗПЗП е
установено, че заявените площи попадат извън допустимия за подпомагане слой,
утвърден със заповед на МЗХ. Безспорно е установено, че тази заповед не е
обжалвана от ЗП, т.е. ДФЗ е действал при обвързана компетентност. Освен това,
ВЛ по СТЕ е потвърдило, че става въпрос за 10,31ха, т.е. всичките 6 заявени
парцела в цялост. ПП на ответника посочва, че от представените в о.с.з. снимки
е видно, че върху парцелите към онзи момент не са извършвани земеделски
дейности като косене и разораване на междуредията. Поради изложеното настоява,
че при тези констатации на правно основание чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП, ДФЗ правилно е отказал плащане по заявените схеми
за подпомагане, посочени в УП. ПП на ответника претендира разноски и възразява
за прекомерност на АВ, заплатено от жалбоподателя.
При дължимата служебна проверка съдът установи, че
жалбата е редовна от външна страна и процесуално допустима. Уведомително писмо
на зам.- изпълнителния директор на ДФЗ - РА
има качеството на индивидуален административен акт/ИАА/ по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК. Оспорването на УП е извършено от лице с надлежна
процесуална легитимация – адресат на акта, чийто интерес е засегнат негативно
от оспорения ИАА, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Разписка
в преписката на л.61 сочи, че УП е изтеглено от СЕУ на 10.08.2021г., а жалбата
е депозирана в ДФЗ на 17.08.2021г., видно от входящия щемпел.
Съгласно чл.133, ал.1 от АПК, АСВТ е родово и местно компетентния съд по
конкретния спор, като съд по постоянния адрес на посочения в акта адресат.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
изложените по-долу фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест е разпределена с Определение
от 27.08.2021г. върху ответника, който следва да установи пред съда
предпоставките за изключване на помощта по посочените в УП схеми и мерки, на
посочените от него фактически и правни основания.
Делото е основано на представените с административната
преписка писмени доказателства, които не са оспорени. От жалбоподателя е
представен Сертификат от контролиращия орган. Допълнително от ответника са
представени: Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор
на ДФЗ; Заповед № РД 46-485/27.11.2019г. на МЗХГ; Заповед № РД 09-228/28.02.2020г. на
МЗХГ. В хода на съдебното следствие по искане на ответника е изслушано
заключението на ВЛ по техническа съдебна експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и обективно дадено. Не са четени нарочни определения за приети за
безспорни между страните факти или обявени служебно известни такива на съда. На
практика страните не спорят по установените факти, а по тяхната правна
интерпретация.
След съвкупната преценка на приетите доказателства,
съдът намери за установено следното от
фактическа страна:
1. Не е спорно между страните, че жалбоподателката М. Б.
е кандидат за подпомагане по схеми и
мерки за подпомагане, базирани на площ за кампания 2019г. Подала е Заявление за
подпомагане на 19.04.2019г. с УРН 590158.
1.1. В Заявлението са посочени следните схеми и мерки
за подпомагане: схема за единно плащане на площ/СЕПП/; схема за
преразпределително плащане/СПП/; схема за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни
плащания/ЗДП и биологично земеделие/Мярка 11/. При това предмет на настоящото
УП са само първите три – СЕПП, СПП и ЗДП.
1.2. Заявени за подпомагане са следните площи: 5
парцела в землището на с. Каранци, засадени с орехови насаждения, които имат
обща площ 10,31ха. Същите имат идентификатори на БЗС от ИСАК както следва: 36405-440-6;
36405-440-7, 36405-440-8, 36405-440-9, 36405-440-10.
1.3. Не се оспорва, че за същите БЗС жалбоподателката за
предходната кампания е получила подпомагане по тези схеми.
2. По подаденото заявление за подпомагане за кампания 2019г. е извършена
административна проверка на датата, на
която е подадено – 19.04.2019г. Резултатът от същата е грешка – заявената площ или части от нея попадат извън полигоните с
площи допустими за подпомагане.
2.1. Във формуляра с резултата от тази адм. проверка
е направена забележка, че такива площи
не подлежат на теренни проверки и следва да се спазва Заповед на МЗХ №
09-232/01.03.2019г. Резултатът от проверката е доведен до знанието на Б., която
е подписала формуляра.
2.2. Не се оспорва от ответника, че теренни
проверки/на място/ не са извършвани и не са налични доклади с негативни
констатации в рамките на настоящото адм. производство.
3. По подаденото Заявление за подпомагане за кампания
2019г. с УИН 04/130519/81728 за СЕПП, СПП и ЗДП
за същите орехови насаждения е постановен отказ за подпомагане. Оторизираната сума за парцели с обща площ 10,31ха
е нула лева. При положение, че посочените ставки по съответните схеми водят до
претенции в размер съответно на 2 006,12лв. за СЕПП; 1 414,74лв. за
СПП и 1 264,73лв. за ЗДП.
3.1. Като фактическо основание за извършения отказ е посочено обстоятелството,
че заявените за подпомагане площи не
попадат в допустимия за подпомагане
слой, одобрен със Заповед на МЗХГ. Същото не е посочено конкретно в УП, а е
представено като едно от възможните основания за намаление/отказ на
субсидията/вж. л.47/. Конкретно това основание обаче е представено в
разпечатката с резултата от административната проверка/вж. л.39 от делото/, приложена
в АП и предхождаща издаването на процесното УП.
4. Земеделските площи отговарящи на условията за
подпомагане за Кампания 2019г./специализирания слой площи допустими за
подпомагане/ е одобрен със Заповед № РД-09-228/28.02.2020г. на министъра на МЗХГ/вж.
л.64 от делото/. Същата е публикуване в ДВ бр. 21 от 13 март 2020г./л.66/.
Срокът за обжалване е 14-дневен и е изтекъл на 27.03.2020г., вклч. Не се твърди
и не се представиха доказателства
тази Заповед на МЗХ да е обжалвана в
съответната засягаща я част от М. Б..
4.1. Извън срока за обжалване на посочената Заповед на
МЗХ жалбоподателката Б. е депозирала Молба вх. № 94-950/10.06.2020г. до
дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ в МЗХГ с искане да бъде
отстранена техническа грешка,
свързана с нейните парцели с орехи по повод техния статус, че са преминали в
недопустим за подпомагане слой. Моли за целта да бъде назначена контролна
проверка на място. Сочи, че вероятно самолетните снимки са извършени преди да
са окосили междуредията.
4.2. Администрацията отговаря, че за района на
заявените площи е извършена цялостна актуализация на СИЗП, базирана на
разчитане на самолетни изображения от 2019г. А ЗП следва да поддържа в добро
земеделско състояние заявените площи целогодишно. Изтъкват и това, че Заповедта
за одобряване на допустимия слой не е
била обжалвана/вж. л.44/. Писмото е с изх. № 94-950/12.06.2020г. и е
достигнало до знанието на жалбоподателката преди издаване на оспореното УП.
5. В представената административна преписка е приложен
Договор за контрол и сертификация №1054/18.06.2018г. на биологично производство
за същите тези орехови насаждения. Жалбоподателката пък представя Сертификационно
писмо от 12.08.2019г. от СО „МАКОМ сертифициране“ със статут на дейността „биологичен“
със срок на валидност до 30.08.2020г.
6. С помощта на вещо лице бяха установени в
производството две съществени обстоятелства. Действително заявените от жалбоподателя
пет парцела, засадени с орехови дървета са компактни и са с площ
103,100дка/10,31ха/ като всичките те изцяло се намират извън допустимия за
подпомагане слой за кампания 2019г./вж. л.173-гръб от протокола с разпита на
ВЛ/. Този извод кореспондира с приложените цветни снимки на БЗС/л.168-170/.
Това е основанието за отказа за изплащане на субсидията, а жалбоподателката не
е обжалвала заповедта на МЗХГ за одобряване на спец. слой ПДП за 2019г. ДФЗ е
извършил само адм. проверка, чрез разчитане на самолетна снимка. Не са
извършвани теренни проверки. Всички заявени площи са отказани на 100%.
В заключение съдът установи, че фактическите констатации,
посочени в преписката към обжалвания акт
се потвърдиха от приложените доказателства. Същите са достоверни и непротиворечиви.
Всъщност страните не спорят по фактите, а относно тяхната правна интерпретация.
Ключов за спора е въпросът дали ЗП е обжалвал Заповедта на МЗХГ за допустимия
за подпомагане слой на БЗС. Същият бе категорично изяснен. Жалбоподателката не
е обжалвала тази Заповед №
РД-09-228/28.02.2020г. в съответната част, засягаща нейните интереси. Опитът й
да процедира по реда на отстраняване на техническа грешка също не е дал
позитивен резултат.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, съдържанието на оспорения ИАА, съобрази установените факти и издири приложимия
закон, достигна до следните правни
изводи:
За разрешаване пред съда е повдигнат правен, административен спор, възникнал между
Разплащателната агенция на България/ДФЗ/ и гражданин на Република България по повод постановен
отказ за подпомагане със средства от ЕСИФондове/в частност ЕЗФРСР и ЕФГЗ/ по заявените
схеми и мерки за подпомагане на площ от ПРСР 2014-2020г., част от Общата селскостопанка политика на ЕС.
Последното обстоятелство е фактическата привръзка, която обуславя приложението
на съответните норми на правото на ЕС по отношение на гражданин на същата
държава-членка, относими към процесния програмен период.
В тази
връзка приложимо към спора материално право в основата си
е както следва:
1. Норми на вторичното право на ЕС:
Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските
райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и
за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета.
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и
на Съвета
от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО)
№ 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и
(ЕО) № 485/2008 на Съвета.
Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и
на Съвета
от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания
за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата
селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета.
Както и делегираните регламенти или регламенти за
изпълнение по приложението на вече посочените регламенти.
2. Норми на националното законодателство:
Закона за подпомагане на земеделските производители/обн.
ДВ бр.58 от 22.05.1998г., в сила от 26.05.1998г./
Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за
прилагане на схемите за директни плащания/обн. ДВ бр.16 от 2015г., в сила от
27.02.2015г./.
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания/обн. ДВ 22 от
2009г., в сила от 01.03.2009г./.
Следва да се има предвид, че ЗПЗП е специален закон,
който се прилага по отношение на подпомагането на земеделските производители
със средства от ЕЗФРСР, съгласно чл.1, т.7 от ЗПЗП. Нормите на ЗУСЕСИФ са
приложими само тогава, когато това е изрично посочено или пък хипотезата не е
уредена от специалния закон. Този извод се основава на предвиденото в §4, ал.3
от ДР на ЗУСЕСИФ, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и
плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по ПРСР/програмата
по ал.1/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не
е предвидено в посочените в разпоредбата регламенти, в ЗПЗП или в акт по
неговото прилагане. В случая такова отклонение от приложението на нормите на
ЗУСЕСИФ е предвидено в ЗПЗП/вж. чл.11а, ал.1, т.1 от ЗПЗП и съответно визираните
по-горе Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и
Наредба № 3/17.02.2015г. на МЗХ.
3. Приложим процесуален закон, при издаване и
обжалване на оспорения ИАА, е Административнопроцесуален кодекс/АПК/
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
1. Оспореното уведомително писмо е валиден
административен акт, издаден от компетентен административен орган, в кръга на
законово вменените му правомощия, по следните аргументи:
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Държавен фонд
„Земеделие” е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбите на
чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, в приложимата редакция, предвиждат, че
изпълнителният директор на ДФ “Земеделие” е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, и я
представлява. С нормите на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, е въведена
възможност изпълнителният директор да делегира част от предоставените му
правомощия за вземане на решения на заместник-изпълнителните директори.
Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност.
В случая със Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021г.
на ИД на ДФЗ /вж. т. 1 от Заповедта/, на П.Д.С. – заместник изпълнителен
директор, са делегирани правомощия за издаване и подписване на уведомителни
писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Наредба № 5/
27.02.2009 г. за схеми и мерки за директни плащания на МЗХ. Следователно
оспореният акт е издаден от компетентен орган, при упражняване на делегираните
му правомощия/чл.20а, ал.4 от ЗПЗП/, при наличието на материална компетентност
на неговия автор. Оплакването в жалбата за нищожност на УП в тази връзка е
неоснователно.
Уведомителното писмо е издадено в писмена форма. Същата е съчетание между таблици и текстови разяснения, които съдържат възможните причини за отказ за финансиране. Едва при съпоставката им с резултата от административната проверка по чл.37, ал.2 от ЗПЗП/вж. л.39/ се установява волята на АО. Действителното фактическо основание за отказ е обстоятелството, че заявените площи не са включени в специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“. Доколкото това е документ, приложен по адм. преписка и предхождащ/подготвящ/ издаването на оспореното УП, то посоченото в него следва да се приеме за мотиви на оспорения ИАА.
Мотивирането на административните
актове е условие за тяхната законосъобразност. Липсата им всякога е основание
за отмяна, съгласно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС. Неизлагането
на мотиви в самия административен акт обаче, не съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила. Актът се приема за мотивиран, ако фактическите
основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ,
предхождащ издаването на акта или в последващ документ, т.е. ако могат да бъдат
изведени от административната преписка. Според Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 г. на ОСГК на ВКС е възможно мотивите да предхождат издаването на
акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване
на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат
целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивирането им. Това
са да е възможен съдебният контрол и реализирането на правото на защита на
страната. В конкретния случай допълнителното излагане на мотивите, с които е запозната е позволило на
жалбоподателката да организира защитата си срещу УП. В рамките на съдебното
следствие ответникът проведе успешно доказване на посочените от него фактически
основания на оспорения акт. Предвид това съдът прие за неоснователно
оплакването за липса на мотиви на акта. Съдът не констатира съществени
нарушения на изискванията към формата на ИАА, визирани в чл.59 от АПК, които да
са отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Настоящият състав счита, че при издаването на
процесния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Закъснялото
произнасяне на ДФЗ за кампания 2019г./съгласно чл.75,§1 от Регламент №
1306/2013г./ и неуспешните опити на ЗП да оспорят МО е общоизвестен факт, част
от формираната практика на касационната инстанция. Но от това не следва отмяна
на самото УП, т.к. АО не е загубил правомощието си да се произнесе по въпроса.
Не е нарушение на процедурата и обстоятелството, че не са извършени теренни
проверки, което ответникане спори и се подкрепя от ВЛ. Такива в случая не са
необходими, т.к. площите попадат извън допустимия слой, а обстоятелствата
поради които е променен статуса им не са част от производството по издаване на
УП. Възраженията в този смисъл дали площите са били окосени и обработени междуредията
са относими към предходен времеви период и друга процедура, пред друг АО – тази
по чл.33а, ал.2 от ЗПЗП пред МЗХГ.
Не се установява в процедурата по издаване на
обжалваното уведомително писмо да са допуснати други процесуални нарушения,
ограничаващи участието на земеделския стопанин в административното
производство.
При извършения анализ на установените релевантни факти
и техните правни последици съдът стигна до заключение, че оспореният ИАА е
постановен в съответствие с материалния
закон.
Със Заповед № РД-09-228/28.02.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите,
е одобрен окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за
2019г., част от системата за идентификация на земеделските парцели/СИЗП/. Заповедта
е публикувана в ДВ и не е обжалвана от
М. Б.. Поради това, в частта, отнасяща се до заявените от нея парцели Заповедта
е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното в нея.
Според приетото с т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС
на I и II колегии при ВАС, заповедта на министъра на земеделието и храните,
издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за
условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната
система за администриране и контрол, представлява съвкупност от множество
индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски
стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. При влязла в сила
заповед за одобряване на окончателния слой и при действието на чл. 43, ал. 3,
т. 6 от ЗПЗП (ДВ, бр. 40/2014 г.) административният орган действа в условията
на обвързана компетентност и е длъжен да се съобрази с одобрения със заповед на
министъра на земеделието и храните окончателен специализиран слой. В този
случай РА може да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за
съответната година само за заявените за подпомагане площи, попадащи в одобрения
окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане".
В конкретния казус по заявлението за подпомагане е
извършена административна проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП според който текст
Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените
заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от
заявленията с данните в регистрите.
Именно съобразно резултатите от извършените
административни проверки, включващи кръстосани проверки чрез автоматизирани
компютърни средства е установено, че всички декларирани от ЗП площи, в размер
на 10,31ха не попадат в специализираният слой "Площи, допустими за
подпомагане за 2019 г. ДФЗ не може да извършва промени в неговото съдържание, а
е длъжен да се съобрази с влязлата в сила Заповед на МЗХ.
Доводите на жалбоподателката за технически грешки и за неизвършени контролни проверки на място по
подаденото от него възражение са неотносими към настоящото производство,
доколкото същите е следвало да се изложат в инициирано от него производство по
оспорване на Заповед № РД-09-228/28.02.2020г.
на министъра на земеделието, храните и горите. В производството по
оспорване на Уведомително писмо на ДФЗ
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. косвен контрол на
влязлата в сила заповед за одобряване окончателния специализиран слой
"Площи, допустими за подпомагане" е недопустим. Поради което съдът не
обсъжда възраженията в тази връзка, подкрепени от констатации на ВЛ в ЕЗ, т.к.
същите са преклудирани при влизане в сила на Заповедта на МЗХГ.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намери предявената жалба за неоснователна. Актът на администрацията е валиден,
процесуално и материално законосъобразен. Поради това следва да се отхвърли
оспорването на УП като неоснователно
поради недоказаност.
При този изход на делото съдът намира за основателно
искането на ПП на ответника за присъждане на ***ско възнаграждение. Същото се
дължи в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 от АПК вр. Разноските
включват и 600,00лв. депозит за ВЛ по СТЕ.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът в посочения по-горе
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването,
заявено по жалба на М.Т.Б. срещу Уведомително писмо изх. №
02-040-6500/5437 от 05.08.2021г., издадено от зам.-изпълнителния директор на Държавен
фонд“Земеделие“, обективиращо отказ за изплащане на финансово подпомагане по
Заявление за плащане за кампания 2019г. по схеми и мерки за директни плащания –
УИН 04/130519/81728.
ОСЪЖДА М.Т.Б. с ЕГН ********** да заплати на Държавен
фонд "Земеделие" – гр. София, разноски по делото в размер на 700, 00лв. /седемстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез
ВТАС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: