ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 931
гр.
Пловдив, 23.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен състав в закрито
съдебно заседание на двадесет и трети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като разгледа докладваното
от мл.
съдия Узунов в. ч. гр. дело № 852/2020г. по описа на
ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 413, ал. 2 от ГПК
Образувано
е по частна жалба, подадена от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез процесуален представител
юрисконсулт Р.И., срещу Разпореждане от 05.03.2020 г., постановено по ч. гр. д.
№ 3524/2020 г. по описа на Районен съд- Пловдив, IX- ти
гр. с-в. С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К. Ю. П.,
ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата
от 990 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и сумата от 30 лв., представляваща такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за периода от 20.03.2019г. до 29.07.2019г.
В
жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен
акт, като е формулирано искане за отмяната му в атакуваната част и връщане на
делото на РС – Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за
претендираните вземания.
Настоящият
съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
РС
– Пловдив е бил сезиран от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжникът К. Ю. П., ЕГН **********
за неплатени суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № 30035132722
от 15.02.2019г., както следва: 800 лв. – главница; сумата от 121,08 лв. - договорно възнаграждение за периода от 05.03.2019г.
до 29.07.2019г.; неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги в размер на 990 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането в размер на 30 лева, дължими за периода от 20.03.2019г. до 29.07.2019г.
и сумата от 22,76 лв.- лихва за забава
за периода от 06.03.2019г. до 29.07.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 02.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както
и разноски по делото за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
За
да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на възнаграждението за
допълнителен пакет услуги в размер на 990 лева, заповедният съд е приел, че в
тази му част искането се основава на нищожни, неравноправни клаузи по смисъла
на чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 от ЗЗП. Изложил е подробно и аргументирано становище
за противоречие на договорните клаузи, установяващи дължимост на процесното
вземане, с добрите нрави, както и с императивните разпоредби на чл. 19, ал. 4 и
ал. 5 ЗПК. По отношение на таксите по Тарифата за извънсъдебно събиране на
вземания е посочил, че събирането на такива от длъжника противоречи на чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, както и на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заповедният съд е задължен да се
произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с добрите
нрави. Към момента е в сила и новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Нормата задължава заповедния съд да следи служебно и да отхвърля заявления,
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Разпоредбата на чл. 410,
ал. 3 ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с
потребител (какъвто е настоящият случай),
към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички
негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има
такива.
Настоящият
състав намира, че с оглед характера на посочените в договора "допълнителни
услуги", за които е предвидено възнаграждение /приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на
падеж на погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства/, се налага изводът, че същите се отнасят за действия по
усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение
следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар.
скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави
/принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ето защо по отношение на посоченото
вземане заявлението за издаване на заповед за изпълнение правилно е било
отхвърлено.
Относно разходите
и таксите за извънсъдебно събиране,
настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първостепенния съд за
неравноправност на същите на основание чл. 143 т. 5 и т. 19 ЗЗП, като тези
клаузи на тарифата са в противоречие и с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Както вече беше посочено, според цитираната норма, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са
такива по управление на кредита. Този вид дейност на кредитора се компенсира и
отчита при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Следователно
уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия
договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на
клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на
кредитора и заобикаляне на забраната на чл.
33 ЗПК.
Като
законна последица от отхвърлянето на заявлението в тази част, законосъобразен
се явява и актът на първоинстанционния съд по отношение на разноските за
частта, за която е било отхвърлено искането.
Гореизложеното
обуславя правилност на атакувания съдебен акт, поради което същият следва да
бъде потвърден.
Съгласно
т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК определението на
въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от
05.03.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 3524/2020 г. по описа на Районен съд-
Пловдив, IX- ти гр. с-в., с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника К. Ю. П., ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 990 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и сумата от 30 лв.,
представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода
от 20.03.2019г. до 29.07.2019г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.