МОТИВИ по НОХД № 84/2009г. по описа на Районен
съд-Монтана
Подсъдимият М.П.М. xxx
е обвинен в това, че на 22.02.2008г. в с. Мърчево, обл. Монтана, чрез нанасяне
на удар с крак в областта на устата, причинил на И.В.И. xxx средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на първите зъби на горна челюст в ляво и
дясно, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок над един
месец -престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК .
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр. Монтана поддържа
обвинението и неговата правна квалификация. Излага подробни съображения по
същество в хода на съдебните прения. Счита, че делото е доказано по безсъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Предлага
на съда да признае подсъдимия за виновен и счита за справедливо да му се наложат
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК, а именно пробация, като съдът наложи задължителните
пробационни мерки за срок от осемнадесет месеца.
Гражданският
ищец, чрез процесуалният си представител, моли съда да уважи граждански иск
така както е предявен, изтъквайки редица обстоятелства, свързани с претърпените
болки и страдания, и неудобства от нанесената средна телесна повреда на
пострадалия.
Подсъдимият
М. се признава за виновен. Съжалява за извършеното и се разкайва. При условията
на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинението и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Договорният защитник на подсъдимият М. не оспорва
фактическата обстановка. По същество твърди, че е приел писмените доказателства
за такива, каквито са събрани на досъдебното производство. Но анализирайки
изяснената фактическа обстановка следва да се прецени, че подсъдимият е нанесъл
единствен удар на пострадалия, докато преди него другото момче К., му е нанесъл
побой, като го е удрял около десет пъти в лицето . Но следва съдът при
обсъждане на доказателствата, да вземе предвид обстоятелбството, че има общност
на умисъла и подсъдимият да се накаже само за това, което е сторил . Моли
пробационните мерки да бъдат определени към минимума за срок от по шест месеца.
Производството
се развива при условията и реда на чл. 370, ал. 1 и сл. от НПК-проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл. 373, ал. 1във вр. с чл. 283 от НПК съдът ги прие, прочете и
огласи, без да извършва разпит на свидетелите и вещото лице.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл. 301 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият М.П.М. xxx. Занимава се с
животновъдство.
На 22.02.2008г. в с. Мърчево, обл. Монтана
свидетелите И.И., И. Петков и Димитър Димитров посетили заведение в центъра на
селото. Около 23.30ч. тримата го напуснали и се отпралили към домовете си. Тъй
като заведението се намирало в центъра на селото, пътят им минавал по алея със
стълби в парка. Когато тримата започнали да се изкачват по стълбите, се
разминали с подсъдимия М.М. и свидетелите К. Д. и Р. Й.. Подсъдимият М. извикал
на свидетеля И.И. да се върне, за да проведе разговор. Двамата се отдръпнали, като
неочаквано за свидетеля И., подсъдимият М. го хванал, притиснал го към парапета
и започнал да го заплашва. В същото време свидетеля К. Д. нанесъл около десет
юмручни удара с ръка в областта на лицето, като сцепил лявата вежда на
свидетеля И.И. и по лицето на последния започнало да тече кръв. В момента, когато
свидетеля Д. спрял да го бие, подсъдимият М. го хванал за главата, като я навел
и му нанесъл силен удар с крак в областта на устата. При този удар свидетеля И.
почуствал силна болка, както и, че има счупени зъби. Успял да се отскубне и
побягнал по главната улица на селото, за да търси помощ. Подсъдимият М. започнал
да го гони и му викал да спре, за да го пребие. Пострадалият свидетел стигнал
до една от уличните лампи, когато подсъдимият го настигнал и го хванал. В този
момент го обърнал към себе си за да продължи да го бие и като видял, че
пострадалият цял е в кръв, се уплашил. Започнал да се вайка, че е направил нещо
лошо, с думите:”Мале, мале, няма повече да те бием, не трябваше да ядеш толкова
много бой”и побягал. Свидетелят И.И. се прибрал в къщи. На другата сутрин
разказал на баща си-свидетелят Венелин Й., за случилото се, след което
последният откарал сина си в МБАЛ-гр. Монтана.
Видно от заключението на изготвената на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, се установява, че при извършения
побой станал на 22.02.2008г. в с. Мърчево, обл. Монтана, свидетеля И.В.И. е
получил следните увреждания:разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда, оток
и кръвонасядане на горен и долен клепач на лявото око, контузия на носа, кръвонасядане
на лигавицата на горната устна, кръвонасядане и охлузвания по дясно бедро, счупване
на короните на първи зъб на горна чулюст в дясно на нивото над венеца и на
първи зъб на горна челюст вляво на ниво горна-средна трета. Счупването на
първите зъби на горната челюст влязо в дясно от страна на подсъдимия М., е от
естество да води до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над
един месец. Посоченото увреждане съставлява средна телесна повреда, тъй като
попада сред изрично посочените в легалната дефиниция в разпоредбата на чл. 129,
ал. 2 от НК. Съгласно заключението на вещото лице, уврежданията са получени по
механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети и добре отговарят да са
получени по време и начин, посочени от пострадалия.
При условията на чл. 343, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като
се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от
досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице са всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК
и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
С оглед на установеното
от фактическа страна съдът намира, че подсъдимият М. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК- на 22.02.2008г.
в с. Мърчево, обл. Монтана, чрез нанасяне на удар с крак в областта на устата, причинил
на И.В.И. xxx, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първите зъби
на горна челюст в ляво и дясно, довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето, за срок над един месец.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл-по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
Причини за извършване на деянието са ниско правосъзнание,
незачитане на личността, слаби морално-волеви задръжки.
Като смегчаващи вината обстоятелства се отчетоха признаването
и осъзнаването на вината, социалното му положение, липса на предходна съдимост,
а като отегчаващи-степента на обществената опасност на деянието.
При тези данни и като отчете наличните смегчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът даде
превес на смегчаващите вината обстоятелства. Съдът намери за основателно възражението
на процесуалния представител на подсъдимият, че при отчитане степента на вината,
следва да вземе предвид и обстоятелството, че побоят е нанесен и от свидетеля К.
Д., като призна подсъдимия М. за виновен
в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК, му наложи наказание пробация и на основание чл. 42а, ал. 2,
т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 1 от НК му наложи следните пробационни мерки:
1.задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА
2.задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА
Съдът намира, че така наложеното наказание е от
вид и характер да изпълни целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.
36 от НК, както по отношение на подсъдимият, като го мотивира занапред да
спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздействат предупредително и възпитателно.
ПО
ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Приет е за съвместно разглеждане с наказателната
отговорност граждански иск предявен от И.В.И. xxx против подсъдимия, за сумата
от 374 лв. -обезщетение за нанесени имуществени вреди и сумата от 4 000 лв.
-обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите, считано
от деня на увреждането-22.02.2008г. до окончателното й изплащане и разноски по
делото в размер на 400 лв.
За да е осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД, трябва
да е налице настъпила вреда, противоправно поведение и причинна връзка между
тях.
Видно от представеното писмено
доказателство-фактура за медицинска услуга на стойност 14 лв., съдът намери, че
предявеният граждански иск за нанесени имуществени вреди следва да бъде уважен
на тази стойност, като в останалата му част до предявения размер от 374 лв. -да
бъде отхвърлен. Несъстоятелни са обясненията на защитника на пострадалото лице,
че е ноторно известно стойността за присаждане и изграждане на предни зъби е
360 лв. Не се представиха писмени доказателства за тази сума.
Безспорно установено е по делото, че пострадалият
е претърпял болки и страдания, създадени са му и неудобства в общуването с
близки и познати-младо момче-ученик, които са в резултат на противоправното
поведение на подсъдимия, който следва да го обезщети. Съдът съобрази, че не на
всички дати, посочени като неприсъствени на учебни занятия пострадалият е
отсъствал от училище, във връзка с нанесеното му телесно увреждане, посочени в
удостоверение № 120/22.04.2009г. -на ПТГ”Юрий Гагарин”-гр. Монтана. Например, коронките
са поставени на 26.03.2008г., видно от амбулаторния лист /на л. 23 от делото/, а
от цитираното по-горе удостоверение са посочени и три дати през м. април 2008г.
Съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като намери за основателен
гражданският иск за причинени неимуществени вреди до размера на 2 000 лв. и
в останалата му част до предявения размер от 4 000 лв., искът беше
отхвърлен, като неоснователен. Съдът уважи горните суми, заедно със законната
лихва, считано от 22.02.2008г. до окончателното им изплащане, както и сумата от
200 лв. -разноски за адвокатско възнаграждение, направени до момента на
произнасяне на присъдата.
При горния изход на делото подсъдимият
М. следва да заплати по сметка на ВСС сумата от 50.00 лв. -разноски по водене
на делото, държавна такса от 80 лв. съобразно уважената част на гражданския иск
и 5.00 лв. д. т. при служебно издаване на изпълнителен лист.
При така изложените съображения, Районен
съд-Монтана постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: