О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер ІV-1635 Година
2020, 17 юни гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд,
четвърти въззивен граждански състав
на
седемнадесети юни година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско дело № 1304
по описа за 2020 година
Производството
пред настоящата инстанция е по реда на чл.274, вр.чл.413, ал.2 ГПК и е образувано е по частната жалба
на „УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК *********, против Разпореждане № 3083 от 06.02.2020
г. по ч.гр.д.401/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници
„ЧЕРВЕНКОВИ 2014“ ЕООД с ЕИК ********* и Ж.Д.Ч. от ***, за сумата 122,21 лв – лихви за
периода 20.08.2019 г. – 21.01.2020 г. и 144,00 лв – разходи за уведомяване,
дължими към 22.01.2020 г., по договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 27/23.03.2016
г. и Анекс № 1/31.05.2019 г. към него.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като на
първо място съдът не е съобразил, че в случая Законът за потребителския кредит
е неприложим, тъй като длъжниците , против които се претендира издаване на
заповед за изпълнение, нямат качеството „потребител“ по см.на §13 от ДР на ЗЗП,
а договорното основание, на което се претендира заповедта, не представлява
„потребителски кредит“ по аргумент от чл.9, ал.3 от ЗПК. Изложени са подробни
съображения.
Претендира се въззивният съд да отмени обжалваното определение
и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претендираните суми.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за
основателна и доказана.
Производството
пред Районен съд Бургас е образувано по подаденото заявление по чл. 417 ГПК от
частния жалбоподател, срещу солидарните длъжници „ЧЕРВЕНКОВИ 2014“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.Македония № 24, ет.2, и Ж.Д.Ч. от ***, за сумите: 1633,11 лв – главница,
122,21 лв – лихви за периода 20.08.2019 г. – 21.01.2020 г., включващи редовна
лихва – 47,42 лв, лихва върху просрочена главница – 48,02 лв и наказателна
лихва – 26,77 лв; 144,00 лв – разходи за уведомяване, дължими към 22.01.2020
г., както и законна лихва считано от 22.01.2020 г., по договор за кредитна
карта за бизнес клиенти № 27/23.03.2016 г. и Анекс № 1/31.05.2019 г. към него –
преоформен в стандартен кредит за оборотни средства.
Изложени са твърдения за сключен между страните договор за кредитна
карта за бизнес клиенти, преоформен в стандартен кредит за оборотни средства,
по силата на който заявителят е предоставил на длъжника „ЧЕРВЕНКОВИ 2014“ ЕООД
със солидарен длъжник Ж.Д.Ч.,
кредит в размер на 2000 лв, който договор с Анекс № 1 към него, е предоговорен
в като стандартен кредит за оборотни средства. Посочено е, че длъжниците като
кредитополучатели, не са погасявали договорените вноски точно и в срок, поради
което са начислени лихви за просрочие. Твърди се, че поради неплащане в срок на
дължимите суми към датата на падежа им, на задължените лица са изпратени
уведомления по чл.60 от ЗКИ, включващи ПДИ. Предвид непогасяване на
задълженията в предоставения срок, на основание чл.17.2, вр.чл.17.1 от Анекс №
1 към договора, кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем, считано от
19.12.2019 г.
Към извлечението от счетоводните книги на банката-заявител,
са приложени Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 27/23.03.2016 г.,
Анекс № 1/31.05.2019 г. към него, 2 бр.ПДИ и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ,
2 бр.разписка за връчени книжа по реда на чл.18, ал.5 ЗЧСИ.
По заявлението е издадена Заповед № 295/06.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, за
следните суми: 1633,11 лв – дължима главница по договор за кредитна карта за
бизнес клиенти № 27/23.03.2016 г. и Анекс № 1/31.05.2019 г. към него, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 342,21 лв – представляваща част от направените от
заявителя разноски.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението за сумите:
122,21 лв – лихви за периода 20.08.2019 г. – 21.01.2020 г. и 144,00 лв –
разходи за уведомяване, дължими към 22.01.2020 г., по договор за кредитна карта
за бизнес клиенти № 27/23.03.2016 г. и Анекс № 1/31.05.2019 г. към него, както
и претенцията за разноски над сумата от 342,21 лв до претендирания размер от
397,99 лв. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че съгласно чл.10,
ал.1 от ЗПК, потребителския кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Посочено е, че в случая
от представеното копие от договора за издаване на кредитна карта е видно, че не
е спазено изискването за шрифт, не по-малък от 12, за установяване на което не
са необходими специални знания. Съдът е приел, че с оглед неспазването на
изискването за размер на шрифта по чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за кредит е
недействителен, поради което, съгласно чл.23 и чл.23 от ЗПК, длъжниците дължат
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи по
кредита.
Настоящият
състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че е налице
недействителност на процесния договор на посоченото от съда основание, което да
налага издаване на заповед за изпълнение само за чистата стойност на кредита.
Изискването за размер на шрифта на договора е предвидено само в Закона за
потребителския кредит (чл.10, ал.1 от ЗПК), и касае само потребителските
кредити. По аргумент от чл.9, ал.1, вр.ал.2, вр.ал.3 от ЗПК, потребителски
кредит е налице само когато кредитополучателят по него е потребител, което
означава – физическо лице, което действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност. Настоящият случай не е такъв – кредитополучател по
процесния договор е търговец („Червенкови 2014“ ЕООД), като управителят на
дружеството Ж.Ч. е солидарен длъжник по
договора. На следващо място договорът е сключен за предоставяне на кредитна
карта за бизнес клиенти, а след сключването на Анекс № 1 към договора, същият е
преоформен в стандартен кредит за оборотни средства, т.е.и в двата случая
кредитът е свързан с търговската дейност на кредитополучателя. Ето защо съдът
приема, че процесния договор (и след изменението ме с Анекс № 1), няма
характера на договор за потребителски кредит, респ.за него не са приложими
изискванията на Закона за потребителския кредит, а само тези – по Закона за
кредитните институции.
В
чл.58 от ЗКИ няма изискване за размер на шрифта на договора, а процесният
договор отговаря на всички останали изисквания за изискванията за форма и
съдържание, изброени в посочената законова разпоредба.
Ето
защо съдът намира, че с оглед представеното извлечение от счетоводните книги на
Банката – заявител, и приложените към него договор за кредитна карта за бизнес клиенти №
27/23.03.2016 г. и Анекс № 1/31.05.2019 г. към него; Общи условия, при които
УниКредит Булбанк АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска
дейност; покани за доброволно изпълнение и уведомления по чл.60, ал.2 от ЗКИ и
доказателства за връчването им на длъжниците, са налице условията по чл.418 ГПК
за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК за всички претендирани суми, съотв.за 122,21 лв – лихви
за периода 20.08.2019 г. – 21.01.2020 г. и 144,00 лв – разходи за уведомяване,
дължими към 22.01.2020 г.
Поради
несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да
бъде отменено
и вместо това следва да се постанови издаване на заповед за изпълнение за
сумата 122,21 лв –
лихви за периода 20.08.2019 г. – 21.01.2020 г. и 144,00 лв – разходи за
уведомяване, дължими към 22.01.2020 г., по договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 27/23.03.2016 г. и
Анекс № 1/31.05.2019 г. към него.
По така
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 3083 от 06.02.2020 г.
по ч.гр.д.401/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в полза на „УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК *********,
против солидарните длъжници „ЧЕРВЕНКОВИ 2014“ ЕООД с ЕИК ********* и Ж.Д.Ч. от ***, с ЕГН **********, за сумата 122,21
лв – лихви за периода 20.08.2019 г. – 21.01.2020 г. и 144,00 лв – разходи за
уведомяване, дължими към 22.01.2020 г., по договор за кредитна карта за бизнес
клиенти № 27/23.03.2016 г. и Анекс № 1/31.05.2019 г. към него.
Определението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.