№ 158
гр. Асеновград, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. И.а
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20235310200371 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0239-002049 от 14.03.2023 г. на Началника на РУ–
Асеновград Петър Костадинов Бабугеров, на Д. Н. Н. ЕГН: ********** от *** на основание
чл.182 ал.5, във вр. с ал.2 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.
21 ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е останал Д. Н. и е депозирал жалба срещу него
пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез
процесуалния представител– адв. З. се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на административно-
производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, като се
иска от съда пълната му отмяна.
Ответната страна Началникът на РУ – Асеновград взема отношение по жалбата с
писмено становище, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде
потвърдено.
Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени
в жалбата и в съдебно заседание намери следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество
същата е ЧАСТИЧНО НЕОСНОВАТЕЛНА, но само досежно точната квалификация на
нарушението.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа
обстановка:
На 11.03.2022 г., в 09.21 часа, в Община Садово, на път първи клас № І-8 в зоната на
км. 251.600, посока на движение на контролираните МПС от изток към запад било
фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство TFR - 1М № 619,
монтирано в служебен автомобил. В контролирания участък, действало ограничение на
1
скоростта 60 км., въведена с пътен знак. В 09.21 часа системата заснела лек автомобил марка
„Ауди А6 Олроуд Куатро“ с рег.№ *** да се движи със скорост от 107 км/ч. при
разрешената за участъка 60 км/ч. За фиксираното нарушение срещу Д. Н. бил съставен
АУАН от 23.12.2022 г. след като с декларация по чл. 188 от ЗДвП същият декларирал, че
именно той е управлявал автомобила на посочената дата и час. Актът бил съставен в негово
присъствие и същият го подписал без възражения. Въз основа на съставения АУАН, било
издадено и обжалваното наказателно постановление, в което за горното нарушение
извършено при условията на системност на жалбоподателя били наложени съответните
административни наказания – глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна.
От анализа на доказателствата се установява, че извършването на нарушението е
установено по несъмнен начин и действително на датата и мястото отразени в НП,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е извършено
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДВП. Това обстоятелство е било установено и надлежно
заснето със съответно техническо средство- мобилна система за видеоконтрол TFR - 1М №
619, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при
БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало на
първоначална и последваща метрологична проверка, което се удостоверява с приложените
протоколи за проверка.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно
в НП, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение му се налага
санкцията.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение,
а именно 107 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е определена скорост от 104 км/час,
която именно е отразена в НП като наказуема скорост, както и изчисленото на тази база
превишение. В тази връзка, в същия са намалени в полза на водача наказуемата скорост и
наказуемото превишение.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност, а
именно водача на автомобила Д. Н. Н., което обстоятелство той сам е декларирал с нарочна
декларация. Видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР-
Пловдив, процесното МПС е регистрирано именно на него, като негов собственик. Съгласно
нормата на чл. 188 ал.1 от ЗДвП Собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство, а в случая самият жалбоподател е заявил, че именно той е
управлявал автомобила към момента на извършване на нарушението.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо
средство, както и от писмените доказателства приложени към преписката и надлежно
приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл. 283 от
НПК. Видно от представено копие от протокол за проверка, техническото средство
отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за
използването на техническото средство по чл.10 от Наредбата. Посоченият протокол е
официален удостоверителен документ и установеното в него се ползва с доказателствена
сила в случаите след като е надлежно съставен коректно попълнен и подписан от издателя.
В него коректно е посочено действащото ограничение на скоростта, основанието за
въвеждането, а именно с пътен знак, както и разстоянието от техническото средство до
пътния знак, въвеждащ ограничението от скоростта.
Неоснователно е основното възражение в жалбата за неспазване на преклузията по чл.34
ал.1 от ЗАНН при съставянето на АУАН. Посочената разпоредба предвижда, че не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на
2
11.03.2022 г. Нарушителят е категорично установен обаче на 28.06.2022г. при декларирането
от жалбоподателят Д. Н. на обстоятелството, че той е управлявал автомобила. АУАН е
съставен на 23.12.2022 г. -т.е. в алтернативния едногодишен срок от извършването на
нарушението.
По отношение на посочената санкционна разпоредба чл.182 ал.5 ,вр. с ал.2 т.5 от ЗДвП,
към която е съотнесено описаното нарушение, същата предвижда глоба за превишаване на
скоростта извън населено място от 41 до 50 km/h – в при условията на системност.
Посочените в НП три броя ЕФ, които са връчени на жалбоподателя на 16.02.2022 г. и са
влезли в сила не обуславят квалификацията системност по смисъла на чл. 185 ал.5 от ЗДвП.
Това е така, тъй като съгласно легалната дефиниция в параграф 6 т.62 от ДР на ЗДвП
"Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от
влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с
който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Тъй като и трите ЕФ
са влезли в сила едновременно не може да се приеме, че процесното нарушение е трето или
четвърто по ред, защото то е първо по ред в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ,с
което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение. Не е налице и квалифициращия
елемент „повторност“ защото пак по смисъла на легалната дефиниция по параграф 6 т.62 от
ДР на ЗДвП повторно е нарушението, което е извършено в едногодишен срок, от влизането
в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено
като нов водач. При стриктното тълкуване на посочената разпоредба е видно, че в нея е
посочено само предходно влязло в сила НП, което може да обуслови повторността, но не и
ЕФ, а в случая в настоящото НП се твърди, че предишните наказания на жалбоподателя са
наложени с влезли в сила три ЕФ.
При това положение по отношение на квалифициращия елемент системност и посочената
цифрова квалификация по чл. 185 ал.5 от ЗДвП, НП се явява необосновано и в тази му част
следва да бъде изменено, като се приложи правилната санкционна разпоредба на чл.182 ал.2
т.5 от ЗДвП. Същата предвижда административно наказание за превишаване на скоростта
извън населено място от 41 до 50 км.ч – глоба в абсолютно определен размер от 400 лева.
Затова и наложеното на жалбоподателя административно наказание – глоба в двоен размер
от 800 лева следва да бъде редуцирано на 400 лева, а наказанието лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца следва да бъде отменено, тъй като не е предвидено за
горното нарушение.
По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива.
Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е
изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли
оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата
по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. С оглед
изхода на делото и потвърждаването по същество на НП, разноски следва да се присъдят на
въззиваемата страна. Същата обаче не претендира възлагането на разноски и не е доказала
сторването на такива поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Поради изложените съображения и на осн.чл.63 ал.1, във вр. с ал.2 т.4 , във вр. с ал.7 т.1
и т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 22-0239-002049 от 14.03.2023 г. на Началника
на РУ– Асеновград Петър Костадинов Бабугеров, на Д. Н. Н. ЕГН: ********** от *** на
основание чл.182 ал.5, във вр. с ал.2 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение по чл. 21 ал.2 от ЗДвП, като прилага закон за по леко наказуемо нарушение и на
основание чл. 182 ал.2 т.5 от ЗДвП НАМАЛЯВА размера на глобата на 400 лева и
ОТМЕНЯ административното наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
3
месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4