Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 22.01.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI „В“ въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева ч.гр.дело № 430 по
описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 14855 от 11.12.2020 г., подадена от „П.И.“ ЕООД, срещу постановление
(резолюция) за прекратяване на изпълнително дело от 27.11.2020 г., постановено по
изпълнително дело № 20207810400440 на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ, с което изпълнителното
дело е прекратено поради отмяна на допуснатото обезпечение, въз основа на което
е било образувано изпълнителното дело.
В
жалбата се съдържат оплаквания, че постановлението за прекратяване на
изпълнителното дело е неправилно – постановено в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон и необосновано. Твърди, че изпълнителното
производство и запорът се образуват, съответно налагат въз основа на
обезпечителна заповед, поради което определението по чл. 395, ал. 3 от ГПК няма
самостоятелен характер и неговата отмяна не е основание за прекратяване на
изпълнителното дело, образувано въз основа на обезпечителна заповед без същата
да бъде обезсилена с нарочен акт. В тази връзка сочи, че с Определение № 2464
от 03.11.2020 г. на Апелативен съд – София, постановено по ч.гр.дело №
3037/2020 г. се отменя Определение № 520 от 14.07.2020 г. по ч.гр.дело №
335/2020 г. на Окръжен съд – Кюстендил, но не и издадената въз основа на него
Обезпечителна заповед от 15.07.2020 г., поради което същата все още действа и
задължава съдебния изпълнител, който неправилно е прекратил изпълнителното
дело. Освен това, от определението на САС се установявало, че съдът допуска
обезпечение на тези искове при същата обезпечителна мярка, поради което допусната
с определението на КОС обезпечителна мярка не била отменена, а потвърдена. Прави
оплакване, че в съобщението за прекратяване на изпълнителното дело, съдебният
изпълнител е посочил като основание определение на САС от 04.11.2020 г.,
каквото няма постановено. Позовава се на нарушение на чл. 8 от ГПК, което е
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че актът на
съдебния изпълнител е нищожен поради липса на форма, тъй като последният се е
произнесъл с резолюция, а не с постановление. С оглед изложеното прави искане
да бъде постановено определение, с което жалбата да бъде уважена, и
прекратяването на изпълнителното дело да бъде отменено. Не претендира разноски.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило становище от лицето, срещу което е
образувано изпълнителното дело – „А.Б.“ ЕАД чрез процесуалния му представител адв.
О.Т., в което излага, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна.
Твърди, че липсва правен спор, който да подлежи на разглеждане, защото определението
на САС, в частта, с която се отменя обезпечението, допуснато от КОС е
окончателно, поради което съдебният изпълнител правилно е прекратил
изпълнителното дело. Сочи, че не е налице нарушение на чл. 8 от ГПК, а
съдебният изпълнител е задължен да изпълни влязлото в сила определение на САС.
Позовава се на злоупотреба с процесуални права от страна на молителя. Излага
доводи, че обжалваният съдебен акт е постановен
в предвидената от закона форма. Позовава се на съдебна практика, според
която обезпечителната заповед няма основание за самостоятелно съществуване, при
условие, че е налице определение за отмяна на допуснато обезпечение. Прави
искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение и
атакуваното постановление да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Частен
съдебен изпълнител Г.Д. е взел становище във връзка с извършените действия,
като счита, че жалбата е допустима, но неоснователна и излага доводи в тази
връзка.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени
в жалбата и становището, и се запозна с доказателствата по делото, както и с обясненията
на частния съдебен изпълнител, прие следното:
Изпълнително
дело № 20207810400440 на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ, е образувано по молба от 17.07.2020
г. на „П.И.“ ЕООД срещу „А.Б.“ ЕАД по Обезпечителна заповед от 15.07.2020 г.,
издадена въз основа на Определение № 520 от 14.07.2020 г. по ч.гр.дело №
335/2020 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е допуснато
обезпечение на бъдещ осъдителен иск с правно основание чл. 134 във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, предявим от „П.И.“ ЕООД срещу „А.Б.“ ЕАД и „Т. Е.“ АД, с цена
2024870,80 лева, представляваща левовата равностойност на 1035300 евро, чрез
налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банкова гаранция, подробно
описана в обезпечителната заповед, издадена от „БАНКА ДСК“ ЕАД в полза на „А.Б.“
ЕАД за сумата от 1000000 евро.
В
изпълнение на заповедта ЧСИ е наложил запора и е изпратил съобщение по чл. 400
от ГПК на „А.Б.“ ЕАД.
По
делото на 26.11.2020 г. е постъпила молба от „А.Б.“ ЕАД с искане за вдигане на
наложения запор и прекратяване на производството по делото.
Към
молбата е приложено влязло в сила определение от 03.11.2020 г., изведено от
регистратура с № 2464/04.11.2020 г., постановено по ч.гр.дело № 3037/2020 г. по
описа на САС, TO, VI състав, с което определението № 520 от 14.07.2020 г. по
ч.гр. дело № 335/2020 г. на Окръжен съд Кюстендил е отменено и вместо него е постановено
друго, с което е допуснато обезпечение на иска на „П.И.“ ЕООД срещу „А.Б.“ ЕАД
до размера от 2024870,80 лева срещу гаранция в размер на сумата от
202487,08 лева, вносима от молителя „П.И.“ ЕООД. Определението, в частта, с
която е отменено определението на КОС е влязло в сила.
По
делото е представено и съдебно удостоверение с изх. № 8789 от 26.11.2020 г. на
САС, ТО, 6 състав, с което е удостоверено, че определение от 03.11.2020 г.,
изведено от регистратура с № 2464/04.11.2020 г., постановено по ч.гр.дело №
3037/2020 г. по описа на САС, TO, VI състав, е влязло в сила в частта, с която
Определение № 520 от 14.07.2020 г. по ч.гр.дело № 335/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Кюстендил, с което е допуснато обезпечение без гаранция, е
отменено.
С
резолюция от 27.11.2020 г. частният съдебен изпълнител е постановил
прекратяване на изпълнителното дело, за което „П.И.“ ЕООД е уведомен със
съобщение изх. № 12843/27.11.2020 г., получено на 04.12.2020 г.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Съгласно
чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК взискателят може да обжалва спирането,
прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. Според чл. 436,
ал. 1 от ГПК, жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по
мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако
страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в
останалите случаи - от деня на съобщението. Жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
е допустима. Оспорването на атакуваното действие на съдебния изпълнител създава
правен спор и задължение за съда за нейното разглеждане.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
На
първо място атакуваният акт е валиден, тъй като е постановен от съдебния изпълнител
в кръга на възложените му функции и в рамките на неговата компетентност, по
установения ред и в предвидената писмена форма. Волята на съдебния изпълнител
за прекратяване на изпълнителното дело на посоченото основание е изразена
безпротиворечиво и разбираемо, поради което независимо, че актът не е
наименован постановление, а е обективиран в разпореждане (резолюция), по
съществото си представлява постановление и е породил своите правни последици.
Не е
налице процесуално нарушение при постановяване на акта, в това число и изрязващо
се в неуведомяване на взискателя за наличие на предпоставките по чл. 433, ал.
1, т. 3 от ГПК. За съдебния изпълнител не съществува задължение по чл. 8, ал. 1
от ГПК да вземе становището на взискателя преди да констатира наличие на някоя
от хипотезите на чл. 433 от ГПК. Липсва правна норма, аналогична на чл. 402,
ал. 1, изр. второ от ГПК, където изрично е предвидено, че отмяна на
обезпечението се постановява от съда по молба на заинтересованата страна,
препис от която се връчва на лицето, по чието искане е наложено обезпечението,
които действия се предприемат с оглед гарантиране правото на молителя по чл.
402, ал. 1, изр. трето, както и по ал. 2 на същия текст, какъвто настоящия
случай не е. За пълнота следва да се отбележи, че наличието на евентуален
пропуск страната да бъде уведомена за действия на съдебния изпълнител не води
до недопустимост на постановения акт, а би било евентуално основание за
ангажиране на отговорността му по чл. 441 от ГПК. В конкретния случай, жалбоподателят
е уведомен за атакувания акт с нарочно съобщение, след получаването на което е
гарантирана възможността на страната, произтичаща от чл. 7, ал. 2 от ГПК, да го
обжалва по реда на чл. 435, ал. 1 от ГПК.
Според
чл. 433, ал. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление
в посочените случаи, като по т. 3 това е хипотезата, когато изпълнителният лист
е обезсилен, а т. 4 - когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът,
въз основа на който е издаден изпълнителният лист. В конкретния случай, с в
влязлото в сила определение от 03.11.2020 г., изведено от регистратура с №
2464/04.11.2020 г., постановено по ч.гр.дело № 3037/2020 г. по описа на САС,
TO, VI състав, съдът е отменил Определение № 520 от 14.07.2020 г. по ч.гр.дело
№ 335/2020 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, въз основа на което, на
основание чл. 395, ал. 3, изр. първо от ГПК, е била издадена обезпечителната
заповед от 15.07.2020 г.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателя, че липсва акт на апелативния съд от дата 04.11.2020
г., така както е посочено от съдебния изпълнител в съобщението с изх. №
12843/27.11.2020 г. до „П.И.“ ЕООД, постановен по посоченото дело. Датата, на
която съдебният акт – определението на апелативния съд, е постановен и датата,
на която същият е вписан в регистъра на актовете в деловодната система на съда,
са очевидни и независимо, че не съвпадат, не създават каквото и да е било
съмнение у страните и съда за кой акт се отнасят, като разликата няма никакво
значение за развитие на настоящото производство.
Неоснователен
е и доводът на жалбоподателя, че отмяната на определението в тази част няма за
последица отмяна на обезпечителната заповед, тъй като на основание чл. 395, ал.
2, изр. първо от ГПК въз основа на определението, с което молбата се уважава,
съдът издава обезпечителна заповед, а не обратното, както се твърди.
Съотношението между определението по чл. 395, ал. 3 от ГПК и обезпечителната
заповед е аналогично на съотношението между подлежащото на изпълнение съдебно
решение и издадения по силата му изпълнителен лист. След отмяната на
определението за допускане на обезпечение, издадената въз основа на него
обезпечителна заповед няма основание на самостоятелно съществуване в правния
мир независимо от обуславящия я съдебен акт по допускане на обезпечение. Без
значение е дали е поискано изрично обезсилване, респ. отменяване на заповедта
от заинтересованата страна. Съдът е длъжен да се произнесе по премахване на
създадената с отменения предходен съдебен акт последица, аналогично на чл. 245,
ал. 3, пр. второ от ГПК (така и Определение № 412 от 13.07.2009 г. по ч.гр.
дело № 1092/2008 г. на II ГО на ВКС). В този смисъл и по арг. от чл. 395, ал.
3, изр. второ от ГПК, според който когато е определена гаранция, съдът издава
обезпечителната заповед след внасянето ѝ, в който смисъл е и диспозитивът
в определението на Апелативен съд - София, с отмяна на Определение № 520 от
14.07.2020 г. по ч.гр.дело № 335/2020 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил и
допускане на обезпечение на бъдещия иск, но при определена гаранция, издадената
въз основана на отменения акт на Окръжен съд - Кюстендил обезпечителна заповед
вече не овластява съдебния изпълнител да поддържа висящността на образуваното
въз основа на нея изпълнително производство. Молбата на „П.И.“ ЕООД
действително е била уважена от САС, както се установява и от мотивите на
определението от 03.11.2020 г., но преценката на окръжния съд за условията, при
които следва да се допусне запор на банковата сметка на „А.Б.“ ЕАД са
ревизирани, поради което правото на молителя да получи обезпечителна заповед и
да наложи запора по нея може да бъде упражнено при условията на чл. 391, ал. 2,
във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК – след представяне на доказателства за внасяне на определената
от съда парична гаранция. Съдебният изпълнител няма право да преценява
правилността на постановения от САС съдебен акт, а следва да се съобрази с
него, което, при липса на представена нова обезпечителна заповед, издадена от
съда, допуснал обезпечението при условията на чл. 395, ал. 3, изр. второ от ГПК, е било направено с обжалвания акт.
Предвид
горното, въззивният съд намира, че жалбата срещу постановлението за прекратяване
на изпълнителното дело е неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
Страните
не са завили претенции за присъждане на разноски, поради което съдът, на
основание чл. 6, ал. 2 от ГПК, не дължи произнасяне по въпроса.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 14855 от 11.12.2020 г., подадена от „П.И.“ ЕООД,
ЕИК ********срещу постановление (резолюция) за прекратяване на изпълнително
дело от 27.11.2020 г., по изпълнително дело № 20207810400440 на ЧСИ Г.Д., с
рег. № 781 на КЧСИ, с което изпълнителното дело, образувано по молба на „П.И.“ ЕООД, ЕИК ********срещу „А.Б.“ ЕАД,
ЕИК ********, е прекратено поради отмяна на допуснато обезпечение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.