Мотиви по
НОХД 1821/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
Срещу
подсъдимия И.Ф.К. е внесено обвинение за извършено престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 4 предложение второ и
т. 6 предложение второ и предложение трето във вр. с чл. 115 от НК –
затова, че в периода 10.04.2013г. – 11.04.2013г. включително, в гр. Пловдив
умишлено е умъртвил малолетния А. К.И. ЕГН ********** като убийството е
извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.
Наследниците
на пострадалия – А. И. – родителите му – М.А.И. и К.М.И., въпреки личното им
своевременно уведомяване за правата на участие в съдебното производство – възможността
за конституирането им като страни – граждански ищци и частни обвинители,
включително и относно процесуалното им представителство /л. 64 и л. 65, том І съд.
сл./, не
упражниха същите и участваха в съдебното производство единствено като
свидетели.
Според
представителя на държавното обвинение, събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства обезпечават необходимата по смисъла на чл. 303 ал. 2 от НПК доказателствена съвкупност, подкрепяща изцяло обвинителната теза. Счита, че
съдът следва да даде кредит на доверие на показанията на свидетелите Д. и М. И.
– очевидци на деянието, възпроизвеждащи хронологично и логично събитията от
инкриминирания период, в частност - механизма, начина и последователността в
действията на подсъдимия довели до настъпване на съставомерните вредни
последици. На становище е, че демонстрираното процесуално поведение в съдебното
производство от свидетелите К. – Р., Г. и З. - деца на подсъдимия, е резултат
на манипулация, провокирана от поведението на техни родственици, целяща да
внесе съмнение в обвинителната теза относно авторството на деянието, посредством
което да подпомогнат лансираната защитна теза от родителя си. Категоричен е, че
останалите доказателствени източници – показанията на полицейските служители, събраните
писмени доказателства и експертните становища, дават възможност да се направи обективна
преценка относно достоверността и правдивостта на показанията на свидетелите И.
и наред с това, да подкрепят фактическата постановка в обвинителната теза
относно причината за леталния изход на пострадалото дете, момента на настъпване
на смъртта, включително и последващите действия по укриване на трупа, с цел
заличаване следите от престъплението.
Така е обосновано искането за постановяване на съдебен акт, с който
подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, включващо и
съответните утежняващи отговорността квалифициращи елементи. Според прокурора,
в конкретния казус начинът, по който е извършено престъплението;
последователността и продължителността на проявената активна агресия до момента
на настъпване на смъртта на детето, което с оглед възрастовите си особености, а
и конкретното си физическо състояние – с имобилизиран ляв долен крайник,
предвид счупването на лявата бедрена кост, реално е било лишено от възможност
за каквато и да е ефективна съпротива и защита; преценени в контекста на характеристичните
данни за подсъдимия, съдържащи се в справката му за съдимост, включително и в
материалите от воденото спрямо него на територията на Република Франция
наказателно производство, а и най – вече, с оглед становището на експертите,
изготвили съдебно психиатричната – психологична експертиза – за липса на обективни
данни и реална възможност за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, обуславят
изключителната тежест на конкретно извършеното престъпление и невъзможността за
реализиране на целите по чл. 36 от НК с друго, освен с предвиденото в
хипотезата на чл. 38 ал. 1 от НК наказание – Доживотен затвор без замяна, което
предлага да бъде наложено на подсъдимия и изтърпяно в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип при първоначален „специален” режим. Счита, че
приложените към делото веществени доказателства подлежат на унищожаване като
вещи без стойност. На становище е, че съдът следва да приложи разпоредбата на
чл.189 ал. 3 от НПК и да възложи в тежест на подсъдимия заплащането на
направените по делото разноски.
Подсъдимият И.К. даде
подробни обяснения, в които категорично отрече причасността си към настъпване
на съставомерния резултат от вмененото му във вина престъпление. Изрази
съжаление за поведението си, свързано с укриване на факта на настъпилата смърт
на пострадалото дете и предприетите в тази връзка действия за заблуждаване на
органите на полицията, обяснявайки, че е действал емоционално, под влияние на
дълбоките и сериозни чувства на любов и привързаност, които е питаел в
инкриминирания период към сестрата на пострадалото дете - свид. Д.И..
Категоричен е, че именно тя е автор на инкриминираното престъпление и изрази
открито чувството си на жертва на конкретната ситуация, обусловена от
съвместното им съжителство. В защитната си реч и последната си дума, въпреки
отречената причасност към настъпването на вредоносния резултат, направи искане
съдът да се съобрази със становището на представляващите го защитници и да го
санкционира за извършено престъпление по чл. 124 от НК.
Защитата на подсъдимия И.К.,
в лицето на двама от упълномощените му защитници – адв. Б. и адв. Х., е категорична,
че събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства не са
достатъчни, за да подкрепят обвинителната теза, най – вече относно авторството
на инкриминираното деяние. Не се отрича фактът на насилствения начин на
причиняване на смъртта на пострадалото дете, резултат на нанесените му сериозни,
несъвместими с живота увреждания на жизнено важни центрове в мозъка,
включително засягането и на други органи – в областта на главата и шията.
Акцентира се върху твърденията на децата на подсъдимия за упражнена спрямо тях принуда – физическа и психическа от
служителите на полицията непосредствено след разкриване на деянието, която е
повлияла на начина, по който са документирани възпроизведените от тях факти и
обстоятелства от инкриминирания период, включени в предмета по чл. 102 от НПК,
в хода на досъдебното производство. Така се обосновава становището, че тези
показания не могат да бъдат годна доказателствена основа за постановяване на
осъдителен съдебен акт и съдът следва да кредитира с доверие дадените от децата
на подсъдимия показания в хода на съдебното следствие, съответстващи на логичните,
подробни и правдиви обяснения на подсъдимия, включително и на информацията,
възпроизведена от останалите свидетели, участвали в това процесуално качество
по искане на защитата. На сериозен критичен анализ се подлагат показанията на
свид. Д.И. и малолетния й брат свид. М.И.. По отношение на първите се твърди
наличие на вътрешно противоречие при възпроизвеждане на релевантните факти,
което се обяснява с пряката й заинтересованост от изхода на делото - най – вече
с опасността да уличи себе си в извършване на престъплението, а за показанията
на малолетния И. - липса на яснота относно конкретните му възприятия от
инкриминираните събития, имащи отношение към предмета на делото. Категорично е
становището, че не са събрани доказателства, установяващи мотива за извършване
на инкриминираното престъпление, който е съществен елемент от състава на
вмененото във вина на доверителя им. В тази връзка, акцент се поставя върху
демонстрираното от него поведение на загриженост и добронамереност не само
спрямо свид. Д.И., с която е съжителствал на семейни начала, но и по отношение
на всичките й роднини – родителите и по – малките й братя, на които е
предоставил за ползване собствения си дом, а наред с това е приел да се грижи и
за най – малките от тях – пострадалият А. И. и М.И.. Според защитниците, становището
изразено от експертите изготвили комплексната съдебно психиатрична –
психологична експертиза за подзащитния им, че е асоциален тип, неподлежащ на
поправяне и превъзпитание, е резултат на известна тенденциозност и
преднамереност, което не намира подкрепа в останалите доказателствени
източници. Прави се искане, съдът да постанови съдебен акт, с който да оправдае
подсъдимия по повдигнатото му обвинение поради липса на достатъчно категорични
доказателства за авторството на деянието. Алтернативно се застъпва тезата за наличие
на основания за приложение на закон за по – леко наказуемо престъпление -
такова по чл. 124 от НК, която се обосновава със становището на съдебните
медици относно момента на настъпване на леталния изход.
Настоящият съдебен състав
на Пловдивския окръжен съд, след като обсъди по отделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, взе предвид и
становището на страните, прие за установено от фактическа и правна страна:
Подсъдимият И.Ф.К. е роден
на *** ***, жител и живущ ***. Той е българин, български гражданин. Има
завършен VІІ-ми клас и до задържането си за нуждите на настоящото наказателно
производство е работил в строителството, макар и не по ****ово правоотношение.
Продължителен период от време заедно с родителите си и други свои близки
роднини се е занимавал с отглеждане на животни. Не е женен, но в рамките на на
около 17 години – в периода 1995г. - 2012 г. съжителствал със свид. Ц.Е., от
която има 7 деца. Част от тях и в момента на постановяване на присъдата се отглеждат
от майка му и брат му. Осъждан е нееднократно за различни престъпления, извършени
в РБългария, които нямат отношение към правната квалификация на вмененото му
във вина престъпление /л.
61 – 62, том І ДП/,
а именно:
- по
НОХД 884/2002г. по описа на ПРС - одобрено споразумение за решаване на делото,
влязло в сила на 30.04.2003г. – виновен за извършено на 13.07.1999г.
престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК – наказание Глоба в размер на 200 лева, наложено
на основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „Б” от НК;
- по
НОХД № 572/2006г. по описа на ПРС – одобрено споразумение за решаване на делото,
влязло в сила на 03.04.2006г. – виновен за извършено на 27.03.2006г.
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 от НК –
наказание ЕДНА година Лишаване от свобода – отложено на основание чл. 66 от НК с
ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок;
- по
НОХД № 14/2012г. по описа на РС – Карлово – одобрено споразумение за решаване
на делото, влязло в законна сила на 11.01.2012г. – виновен за извършено на
10.01.2012г. престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК – наказание „Пробация”,
включващо Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок
от ДЕСЕТ МЕСЕЦА; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от ДЕСЕТ МЕСЕЦА и Безвъзмезден **** в полза на обществото – за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА в размер на 100 часа.
По
делото не са събрани доказателства относно изпълнението на наказанието Глоба, но
по отношение на наказанията, наложени с последващите два съдебни акта не са
изтекли предвидените в чл. 88а във вр. с чл. 82 ал. 1 т. 4 и т. 5 от НК срокове
за заличаване на правните им последици.
Към представената справка
от Централно бюро за съдимост към Министерство на правосъдието са приложени 2
броя бюлетини за подсъдимия И.К. /л. 484 – 486 и л. 504 - 508, том ІІ съд.
следствие/, които
съдържат данни за постановени съдебни актове от
- Районен съд Бад Айблинг,
Република Германия - на 03.05.2010г., влязъл в законна сила на 02.06.2010г., с
който е признат за виновен за извършено на 25.10.2009г. престъпление по § 21
ал. 1 № 1 от Закона за движение по пътищата – предумишлено управление на МПС
без свидетелство за управление, за което му е наложено наказание – 30 дневни
глоби в размер от по 10 евро;
- Изправителния съд в Париж
– 15-ти състав – на 15.03.2011 г., с който е признат за виновен за извършени в
периода от началото на 2010г. до 25.08.2010г. престъпления по
чл. 255 – 7, ал. 11 във вр.
с чл. 255 - 5 от НК на Република Франция – сводничество с утежняващо вината
обстоятелство – непълнолетна жертва между 15 и 18 години
и чл. 222 - 13, ал. 1 10,
чл.132 - 75 от НК на Република Франция – насилие с употреба или заплаха с
оръжие, последвано от не****оспособност ненадвишаваща 8 дни, за които му е
наложено наказание ТРИ ГОДИНИ затвор, от които ЕДНА ГОДИНА с условна присъда; ОКОНЧАТЕЛНА
ЗАБРАНА за влизане на територията на Франция и КОНФИСКАЦИЯ. В изпълнение на
този съдебен акт, видно от приложените към делото заверени копия от материалите
по изпълнената молба за правна помощ от компетентните съдебни власти на
Република Франция по следствено дело 43/2013г. по описа на НСлС, прокурорска
преписка 18472/2012г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 159А ал. 2 т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, за което е
установено, че е извършено от подсъдимия И.К., но е прието, че е осъден за това
във Франция /л.
292 – 307 и л. 381 – 482, том ІІ съд. следствие/, подсъдимият К. е бил задържан в Затвора
Френ в периода 27.08.2010г. до 16.11.2011г. когато е освободен условно и
експулсиран в България, въз основа на присъда на съдията по приложение на
наказанията при Високоинстанционния съд на Кретей от 15.11.2011г. /л.303 – 304, том ІІ съд.
сл./.
По отношение на наложените
на подсъдимия К. в Германия и Франция наказания не са прилагани процедурите,
регламентирани в ЗПИИРКОРНФС и по чл. 457 от НПК. Осъждането в Република Франция
не е взето предвид при формулиране на обвинителната теза като обуславящо по –
тежко наказуемия съставомерен елемент на чл. 116 ал. 1 т.12 предложение първо
от НК.
Пострадалото дете – А. К.И.,
ЕГН ********** е седмото /л. 265, том ІІІ ДП/ – най – малко от родените от брака на свидетелите К.
/л. 109 – 112,
том І съд. сл./
и М. И. /л.
162 – 164, том І съд. сл./. През м. април 2012 г. втората им дъщеря – свид. Д.И., след
като се запознала с подсъдимия И.К. в с. ****, напуснала дома, в който живеели
заедно с леля й
/носеща същите като нейните имена – Д.И./***, и заживяла във фактическо съжителство с него в
родната му къща в гр. ****. Към този момент, подсъдимият се грижел за пет от
родените от съвместното му продължително съжителство със свид. Ц.Е. /л. 607 – 610, том ІІІ съд.
сл./ деца –
свидетелите З.К., Р.К. и Г.К. и по – малките им сестрички З. и А.К.. За
останалите две деца – синовете му Ш. и О. /С./ се грижели съответно – майка му
– свид. А.К. /л.142
– 144, том І съд. сл./, която
към този момент живеела в с. ****, област Пловдив и свид. Ц.Е.. Тя го напуснала
само няколко месеца след като се върнал в България след експулсирането му от
РФранция и взела със себе си единствено най – малкото дете – О., което към този
момент било двегодишно /”Дойдох си на 28.11.2011 г., а на 7 или 8
февруари 2012 г. жена ми ме напусна. Два месеца живяхме заедно след като се
върнах от Франция” – подс. К. – л. 620-гръб том ІІІ съд. сл./.
Първоначално, подсъдимият и
свид. Д.И. живеели заедно с петте му деца в единствената къща построена в двора
от почти 2 дка, която разполагала с две помещения и салон, използван за кухня.
Няколко месеца по – късно, по молба на свид. И., подсъдимият К. се съгласил да
приюти и майка й – свид. М.И., по - известна с турското си име И., и част от по
– малките й братя – свидетелите М. и П. И. и най - малкият – пострадалият А. /О./,
който бил на възраст колкото неговия най – малък син – С. /О./. Към този момент,
бащата на свид. И. пребивавал при свои родственици в „Арман” махала в гр. Пловдив,
тъй като често имал конфликти със свид. М.И. заради злоупотребата си с алкохол.
След пристигането и на
останалите членове от семейството на свид.Д.И., подсъдимият К. преустроил
помещение ползвано в миналото като обор, създавайки две отделни самостоятелни
стаи за живеене, в които се преместили заедно с децата му и Д. /фотос № 1, л. 14, том І
ДП/, оставяйки
старата къща на разположение на семейството й, тъй като към този момент и баща
й – свид. К.И. се нанесъл при тях, включвайки се в строителните дейности. В средата
на м. януари 2013 г. подсъдимият К. и негов братовчед тръгнали за Германия с
намерение да работят там. Към тях се присъединили и свид. Д.И. и баща й свид. К.И..
Средствата за пътуването и наема на помещението, в което се настанили в гр.
Дортмунд – стая около 10 кв. м., били поети от подсъдимия К.. За да възстанови
тези си разходи, той прибирал изработеното от бащата на свид. И., а самият той
работил едва 3 – 4 дни от целия им близо двумесечен престой /л. 621-гръб, том ІІІ съд.
сл./. В
средата на м. март 2013 г., тъй като средствата заработвани от свид. К.И. и
братовчед му се оказали недостатъчни, за да покриват разходите им, подсъдимият К.
взел със сила останалото у И. /”Един път ме е бил И. в Германия. Нищо не
съм направил, за да ме набие И., само се напих и той ме наби. Удари ме с юмрук
по главата... Само един път ме удари с юмрук и един път ме ритна с ритник в
чейнето.”
– свид. К.И. – л.111-гърб, том
І съд. сл./,
както и документите му за самоличност, и с автомобила на братовчед му и свид. Д.И.
се върнали обратно в България /”...няма работа, но хазяина си иска наема за
квартирата. Никъде в хипермаркета не
дават на вересия... ...останах без пари и бях принуден да се върна. Наближаваше
наема, имахме още три дни да ни свърши този месец и да дойде другия, а дойде ли
другия – се плаща предварително за следващия месец... ...и тъй като наближаваше време за наема, а нямаше пари и затова си
тръгнахме.”
– подс.К. – л.621-гръб, том ІІІ
ДП/.
Пристигнали се в дома си в
гр. **** на 19.03.2013 г. /л. 615-гръб, том ІІІ съд. сл./. Вечерта, около 19,00 –
19,30 часа, свид.М.И. се прибрала заедно с трите си деца – свидетелите М. и П. И.
и малкия А. /О./. Заради говорните и комуникативните си проблеми, съчетани с
недобре развит слух и ниската образователна степен /с начално образование/, тя се препитавала и
издържала децата си чрез събиране на отпадъци от различен вид – стъкло,
пластмаса, хартия - от контейнерите за боклук в централната градска част, които
предавала като вторични суровини. Обичайно водела със себе си и трите си деца,
независимо, че към този момент А. бил едва тригодишен, а М. – на шест. Свид. М.И.
се оплакала, че А. си е счупил зъб докато е играел на люлка в „Аджисан” махала
в гр. Пловдив, а М. е щял да бъде блъснат от кола. Това станало повод подсъдимият
К. да вземе пострадалия О. в къщата обитавана от децата му и свид. Д.И., за да
се грижат за него, тъй като тя го обичала твърде много и в израз на тази си
привързаност дори била татуирала името му на рамото си /”Тя
го обичаше много това дете. Дори има изписан татус с името на това дете на
лявото си рамо, изписан преди още да се запознае с мен.” – л. 620, том ІІІ съд. сл. – подс. К.; „...тоя се скара с майка ми само и само да
вземе детето. Той каза да вземем О. да го гледаме ние. И. искаше да гледаме О.,
а не М. и П., а само О. искаше да гледаме.” – л. 116-гръб и л. 117, том І съд.
сл. – свид. Д.И./.
Към този момент
тригодишният А. трудно комуникирал - използвал незначително количество думи и
основно си служел с жестове, за да получава необходимите му храна и вода. Не
ходел до тоалетна и в повечето случаи не казвал когато имал нужда. Това
налагало използването на памперси за през нощта, а понякога и през деня, в
зависимост от средствата, с които разполагали. Иначе, неконтролираните
отделителни процеси на детето, водели до замърсяване не само на дрехите, с
които било облечено, но и на мебелите и подовите настилки вътре в помещението
ползвано за живеене, което ангажирало допълнително свид. И. да го почиства и
мие, дори и по няколко пъти на ден. И ако за децата на семейство И. това не
представлявало особен проблем, тъй като тези навици се изграждали на възраст
около 5 – 6 години/”Той си сереше по гащите постоянно.
...Когато Д. се грижеше за него той винаги си сереше по гащите. На О. не му се карахме, че си сере по
гащите. Всичките деца бяха така. Спираха да си серат по гащите когато станеха
по на 5 – 6 години. Ние не се карахме на децата, че правят такива неща.
Майка им ги переше.”
– свид. К.И. – л.111-гръб, том
І съд. сл.; „О. не ходеше до тоалетна.
Той не можеше да казва, че му се ходи до тоалетна. Ние му слагахме памперси.
Сменяхме му през час – два памперсите.” – свид.Д.И. - л. 117, том І съд.
сл.; „Не казваше като му се ходи в
тоалетна. Той не ходеше до тоалетна. Акаше и пикаеше в гащите. Кака му ходеше да го чисти. ...Детето не се
научи да казва, че му се ходи до тоалетна. Не съм го чувал въобще да казва, че
му се ходи до тоалетна.” – свид. Р.К. – л. 129- гръб, том І съд. сл.; „Като
му се ходеше до тоалетна, не казваше изобщо. Кака му и баща ми го извеждаха до
тоалетна. Вечер му слагахме памперс. Той се насираше по всяко време.
Понякога казваше, че му се ходи до тоалетна, но не винаги. Той все сереше,
понякога той сочеше гъза си, но понякога не.” – свид. Г.К. – л.231, том І
съд. сл./, не
така стоели нещата в семейството на подс. К. – „Дъщеря му се напика и той я наби. Да видиш какъв бой! Хвана детето и го
блъсна на земята. Дъщеря му беше на пет години тогава когато се напика. За
това, че се напика, той я блъсна в земята.” /свид. Д.И. – л. 114, том
І съд. сл./.
Така първоначално добрите
намерения на подсъдимия, изразени в готовността да се грижи и за чуждото дете –
пострадалия А. И., в името на чувствата изпитвани към този момент към сестра му
– свид.Д.И., за кратък период от време се трасформирали в тежко бреме, което
съпътствало ежедневието на всички живеещи в къщата. Свикнал да определя сам
правилата в дома си, резултат и на субкултурата на етноса, към който
принадлежи, подсъдимият прибягнал към обичайния, използван от него начин за
решаване на подобни проблеми, проявявайки първоначално словестна агресия, чрез отправяне
на закани и обидни думи – „Копеле, не ти ли омръзна?” Обеща, че няма
да го правиш!”
/л. 617, том
ІІІ съд. сл./;
„Ще
кажеш ли вече?”
/л. 618-гръб,
том ІІІ съд. следствие/; „Ти напук ли ми правиш бе, копеле ?” /л. 620, том ІІІ съд.
сл./; „Мундар, виж какво си се направил, като прасе.”/л. 629 – гръб, том ІІІ
съд. сл./; „Защо сереш и не казваш” /свид. Р.К. – л. 73, том І ДП/, която постепенно преминала
във физическа, чрез нанасяне на системни побои в случаите, когато пострадалото
дете се изпускало, без да съобщи предварително за нуждите си. Опитите на свид. Д.И.
да предпази малкото си братче от насилието водели единствено до подобни прояви
и спрямо нея. Свидетели на тази почти ежедневна агресия ставали както децата на
подсъдимия, а така също и свид. М.И., който често пребивавал в дома на сестра
си във времето когато майка му и по – големият му брат – П. /О./ И. били извън
къщата, за да осигурят необходимите им средства за препитание.
На 09.04.2013 г. вечерта,
малко след като семейството на подсъдимия К. приключило с вечерята,
пострадалият А. И. се изпуснал докато си играел, което станало повод за
възмущението на подсъдимия, заради неприятната миризма. Докато свидетелката И.
го почиствала, детето продължило да се освобождава и част от екстрементите
паднали върху килима на пода. Към този момент малкият А. бил подпрял глава на
ръката си, която държал върху страничната облегалка на дивана откъм печката в
стаята. Поведението му разгневило изключително много подсъдимия и докато свид. И.
почиствала пода, той вдигнал тялото на детето, хващайки го под мишниците,
нанесъл му удар с ритник, а след това го поставил на земята до дивана от същата
страна и продължил да го бие, ритайки го отстрани, стъпвайки с крак върху гърдите
и тялото му, хващайки и стискайки го за гушата, а след това и нанасяйки му няколко
удара по главата, с блъскане в стената. Свид. И. направила опит да помогне на братчето
си, което не спирало да плаче и това автоматично прехвърлило агресията върху
нея. Най – напред получила удар с юмрук в главата, в резултат на който паднала
върху възглавниците от дивана, намиращи се в този момент на пода, а след това
последвали и няколко ритника, включително и стъпване върху гърдите й с крака. Детето
не спирало да плаче, в резултат на изпитваните затруднения при движенията на левия
му крайник, който започнал да посинява и да се подува. Това принудило
подсъдимия К. да отиде до другата къща и да уведоми майка му – свид. М.И., казвайки
й, че се съмнява, че има нещо счупено. За да прикрие собственото си
неправомерно поведение обаче, й съобщил, че О. е пострадал случайно, докато Д.
и брат й - свид.М.И. отваряли разтегателния механизъм на дивана в стаята, за да
го подготвят за спане. С такси, придружаван от свид. М.И., подсъдимият К. завел
пострадалото дете в дежурното травматологично отделение на УМБАЛ „Свети Георги”
ЕАД. Не позволил на свид. Д.И. да го придружи, за да не се усъмни майка й в
причината за настъпване на телесното нараняване на детето, виждайки следите от
побоя по лицето на дъщеря си, установени при освидетелстването й, след
разкриване на престъплението – почти 15 дена по – късно.
Именно подсъдимият
предоставил информация на лекарите при снемане на анамнезата, поради затрудненията
в говора и при комуникацията със свид. М.И., която естествено била и силно
притеснена от случилото се на детето й. Този факт е отразен в оформената
История на заболяването /л.
383 – 394, том ІV ДП/
-
„Майката не разбира. Анамнезата е от близък на семейството.”. Предвиждайки евентуалното
установяване на наранявания и в други части на тялото на пострадалото дете, тъй
като добре знаел по какъв начин е приченено увреждането му на долния ляв
крайник, подсъдимият К. посочил като причина – падане на тежък шкаф върху
бедрото, добавяйки и данни за прегазване от каруца няколко дни по – рано.
Въпреки настояването на лекарите детето да бъде хоспитализирано и оперирано, с
оглед на констатацията, че фрактурата е с дислокация на фрагментите по дължина
със скъсяване /л.
380, том ІV ДП/,
по настояване на придружаващите го лица оперативното лечение е отказано.
Поставена е гипсова имобилизация на левия крайник обхващаща таза и целия ляв
крак до пръстите. В медицинската документация е посочено, че детето е заведено и
прието в болничното заведение на 09.04.2013г. в 01,45 часа.
След като се прибрали в
ранните сутрешни часове на 09.04.2013г., пострадалото дете отново било взето за
отглеждане и обгрижване в стаята ползвана от подсъдимия, децата му и свид. Д.И..
Поставената гипсова имобилизация създала допълнителни затруднения при
изхождането му, тъй като памперса обичайно се размествал и пропускал.
Допълнително отрицателно
въздействие върху емоционалното състояние на подсъдимия, в този ден – на
09.04.2013г., предизвикала и майката на децата му – свид. Ц.Е., която дошла
заедно с леля си и свой познат, за да прибере при себе си по – малките си две
момиченца. Категоричният отказ на подсъдимия да удовлетвори това нейно желание,
не скрит и при депозиране на обясненията му в хода на съдебното следствие – „Няма
да й се подчиня никога. Не 7, а 77 деца да имам, няма да й се подчиня.”/л. 628-гръб, том ІІІ съд. следствие/, принудил свид. Е. да
потърси съдействие от органите на полицията. Придружавана от униформени
служители от Шесто РУП – Пловдив, както и от свид. Т.Г. – инспектор „Детска
педагогическа стая”
/л. 159 – 162, том І съд. сл./, тя посетила отново дома на подсъдимия и с тяхно съдействие
взела със себе си двете си момиченца – З. и А.. В присъствието на подсъдимия
нито едно от момчетата му – свидетелите З.К., известен още и като Т., Р.К., на
когото всички викали Ч. и Г.К. не поискало да тръгне с майка си, дори напротив,
били категорични, че ще останат да живеят при баща си.
Проверявайки условията, при
които са отглеждани децата, свид.Г. влязла в ползваното в новоизградената къща
помещение и забелязала пострадалото дете, както и свид. М.И. и непълнолетната им
сестра Д.И.. За да не предизвика проблеми с правоохранителните органи,
последната заявила, че са на гости – факт, потвърден от сестрата на подсъдимия,
живееща в непосредствена близост.
На следващата вечер – 10.04.2013г.
поредното изпускане по голяма нужда на А. И. довело до замърсяване не само на
гипса, но и на част от килима в стаята, което отключило отново агресията на
подсъдимия. Той започнал да го малтретира, стъпвайки с крак върху гърдите му, притискайки
гушата, блъскайки главата му в стената и на пода. Детето пищяло от болка и
страх, което предизвикало реакцията на свид. И., отправяйки молби към подсъдимия
да спре да го бие, хванала тялото на братчето си и го изнесла в банята с
намерение да го почисти там. Силно разярен, включително и от намесата на свид. И.,
подсъдимият я последвал и успял да изтръгне детето от ръцете й, вдигайки го
нагоре и удряйки отново главата му в тавана на помещението, използвано като
баня – съседно на стаята, в която живеели, с височина 190 см. от пода /фотос № 2 на л. 569, том
ІІ съд. сл./.
След това отново занесъл детето в стаята и хвърляйки го на пода продължил да го
бие, хващайки го за врата и удряйки главата му в стената и на пода. Намесата на
свид. И., за да предпази братчето си, предизвикала нанасянето на удари с шамари
и по нейното лице.
Малко по – късно,
последвало ново изпускане на детето - повод за поредната порция удари по тялото
му, нанесени от подсъдимия - с крака в областта на корема и гърлото, и
поредното блъскане на главата му в близката стена, вследствие на които изведнъж
то затворило очи и отпуснало тялото си настрани. Лявата му ръка била подута, на
лявата страна на челото му имало видимо червено - синьо петно, а подобни на
цвят следи имало и по гърба му. Детето започнало да се дави в собствената си кръв,
която изтичала от спуканата му устна. Мислейки, че си е глътнал езика и може да
се задави, подсъдимият направил опит да отвори устата му, пъхайки показалеца на
дясната си ръка, но в този момент детето успяло да му окаже съпротива,
захапвайки го за пръста. Това отново отключило агресията на подсъдимия К. и
отправяйки репликата: „Ти по – ербап ли ще си ?” му нанесъл няколко удара с
юмруци по лицето, последвани от бъркане с лъжицата в устатата му, до
окончателното отпускане на детето в почти безжизнено състояние. Това пък
провокирало последващите удари с лъжицата по ръцете му до момента на тяхното
подуване и посиняване.
Чувайки хриптенето на гърдите
на детето, подсъдимият накарал свид.И. да му сложи мокър парцал, за да облекчи
дишането и да снеме температурата. Силно притеснена от случилото се, свид.И.
цяла нощ проверявала жизнените му функции, поставяйки периодично ухо на гърдите
на братчето си, за да чуе дали бие сърцето му и дали диша. Едва в ранните
сутрешни часове детето отворило, макар и за кратко очи, и започнало да играе с
ръчичките си. Това провокирало нанасянето на нови удари от подсъдимия до
момента на безжизненото му отпускане със затворени очи. Сутринта на
11.04.2013г., подсъдимият съобщил на свид. Д.И., че детето умира, тъй като
сърцето му бие много бавно и тихо. Към този момент само свид. З.К. отсъствал от
дома им, тъй като обичайно ставал рано и отивал на работа. За да преценят какво
да предприемат, така че и майката на свид. И. да не разбере за случилото се,
както обичайно подсъдимият изпратил свид.Р.К. да отиде да им купи кафе.
Междувременно, пред вратата
на къщата им извикала съседка, която поискала да й дадат захар. Притеснен да не
влезе вътре и да види състоянието на пострадалото дете, подсъдимият увил тялото
му с одеялата, с които обичайно го завивали през нощта и го занесъл в съседната
стая, която не се обитавала към този момент от никой, оставяйки го в гардероба
и затваряйки вратите му
/фотоси №№ 13 и 14 – л. 20, том І ДП/. Същевременно, казал на сина си Г.К. да вземе целия
пакет със захар и да го даде на съседката, като я отпрати по – бързо. Веднага
след това, двамата със свид. И. тръгнали към негов познат – свид. В.В., с
намерение да търсят чрез него съдействие на лекар, който да прецени състоянието
на детето. Въпреки осъществения контакт, не получили необходимата им помощ и се
върнали обратно в дома си. Установили, че междувременно е пристигнала майката
на подсъдимия – свид. А.К. със сина му - Ш., за когото тя се грижела сама още от
раждането му. Повод за посещението им било заливането на крака й с горещо олио
от детето няколко дни по – рано и необходимостта от консултация с лекар.
За да не позволи на майка
си да влезе в помещението, в което малтретирал детето, тъй като още докато му
нанасял ударите по главата в стената забелязал, че в прясната мазилка са останали
следи от кръв – „Аз погледнах отзад, но нямаше спукано на
главата. Имаше част от мазилката понеже е нова останали по косата му. Имаше
наранявания по мазилката. ...На стената имаше съвсем малко кръв. Кръвта беше
много малко. Къщата е нова, няма откъде другаде да е тази кръв.” /л. 630, том ІІІ съд. сл.
– обяснения на подс. И.К./, подсъдимият предложил да я придружат до с. **** и да останат
при нея със свид.И. и по – малките деца, за да й помагат в домакинството,
прикривайки основната си цел - да изведе от дома очевидците на случилото се - сина
си свид. Г.К. и по – малкото братче на свид.И. – свид. М.И., за да може да
прецени какво да направи с трупа на детето, ясно съзнавайки последиците от
престъпното си поведение и едновременно с това, отдалечавайки във времето
срещата и контакта с майката на пострадалото дете – свид. М.И.. Тези му
действия били провокирани и от лабилното поведение на свид. Д.И., която
осъзнавайки случилото се с братчето й започнала да плаче, казвайки че ще се
самоубие, предупреждавайки подсъдимия, че ако детето умре, той ще влезе в
затвора „Аз казах, че ако умира, той ще влезе в затвора.” /свид.Д.И. л. 67-гръб, том
І ДП и л. 127-гръб, том І съд. сл./, „Тя говори с мен, а гледа към ножа на
кухненската маса.”, „Ще се убия, ще се самоубия, ще отида от този блок на В. да
се хвърля.”, „Д. ми каза, че ще се самоубие и не исках да я оставям сама, да не
направи нещо.”
/л.619-гръб,
л. 620 и л. 623, том ІІІ съд. сл. – обяснения на подс. К./.
Ползвайки мобилния апарат
на свой братовчед, подсъдимият К. извикал познатия си таксиметров шофьор -
свид. К.С. /л.
168 - 169, том І съд. сл./ и го помолил да ги закара до с. ****. В автомобила на свид. С.
се качили – подсъдимият К., майка му – свид. А.К., децата му – Ш. К. и свид. Г.К.,
както и свид.Д.И. и братчето й – свид. М.И..*** останал единствено свид. Р.К.,
за да пази да не влиза никой. Под предтекст, че му трябва ветеринарен лекар,
подсъдимият помолил свид. К.С. да мине покрай канала, находящ се в близост до
Екарисажа на Рогошко шосе, с намерение да избере място, на което впоследствие
да изхвърли трупа на пострадалото дете. Дори показал такова с жест на свид. И.,
която пътувала отзад в автомобила, но тя по идентичен начин му отговорила „Ти
да не си луд ?” /виж
показанията на свид.Д.Б. – л. 154-гръб, том І съд. сл. и на свид. К.С. – л.
168-гръб, том І съд. сл./. Междувременно, докато пътували, подсъдимият предложил да
отидат с децата на баня в с. Песнопой, с намерение да заличи спомените им за предходната
нощ. Това предложение послужило като повод за свид.И. да поиска да се върнат
веднага обратно до Пловдив под претекст да вземе дрехи на децата и да приготви нещо
за храна на останалите в дома им – свидетелите Р. и З.К., а в действителност –
за да види състоянието на пострадалото дете. Затова, почти веднага след
пристигането си в с. ****, двамата с подсъдимия се тръгнали обратно за гр.
Пловдив, оставяйки децата при свид. А.К..
За времето, в което
пребивавала отново в дома на подсъдимия на ****, свид. Д.И. се уверила, че
братчето й А. И. /О./ е починало и затова, преди да се стъмни около 18,30 часа побързала
да тръгнат обратно за с. **** заедно с подсъдимия К., за да не се срещнат с
майка й – свид. М.И.. Този път използвали за превоз предлаганите от свид. Р.М. /л. 166 – 167, том І съд.
сл. и л. 106, том І ДП/ таксиметрови
услуги. Трупът на пострадалото дете останал в гардероба в съседната на стаята,
която ползвали за живеене. На свид.М.И. свид. Р.К. обяснил, че всички са отишли
при баба му в с. **** да й помагат, защото си е изгорила крака. Свид. М.И. не
се усъмнила в обясненията му и се прибрала в другата къща заедно със сина си П.И..
На следващия ден – 12.04.2013г. сутринта,
както се били уговорили предварително, след обаждане по телефона /л. 332, том ІІІ ДП – СИМ
карта на Л.С./,
свид. К.С. /л.
168-гръб, том І съд. следствие/ отишъл до с. **** и взел подсъдимия, свид. И., и децата и ги
закарал на баня в с. Песнопой. След обяд, отново ги върнал в с. ****, а
подсъдимият К. ***, за да види какво е положението и какво ще прави с трупа на
детето. Почти непосредствена след като се прибрали, подсъдимият отново потърсил
услугите му, казвайки, че е забравил да остави мобилен апарат на свид. И.. Това
наложило да се върнат отново до къщата в с. ****. Свид. С. видял, макар и
отдалеч краткия контакт между подсъдимия и свид. И., по време на който тя
получила мобилния телефон, ползван обичайно от свид.Г.К., за да поддържа връзка
с подсъдимия. Двамата се разбрали, че И. и децата ще се приберат в гр. Пловдив
когато подсъдимият К. погребе тялото на пострадалото дете, за което ще я
уведоми по телефона, казвайки, че е изхвърлил боклука /виж показания на свид. Д. И.
– л. 121-гръб, л. 125-гръб, л. 127-гръб – л. 128, том І съд. сл./. След това подсъдимият се
прибрал в дома си в гр. Пловдив с таксито на свид.С..
Към този момент на разположение
на подсъдимия И.К. били три мобилни апарата с различни СИМ-карти на „Глобул”. Два
от телефоните се ползвали преимуществено от него и най – големия му син – свид.
З.К. /л. 622,
том ІІІ съд. сл. – обяснения на подс. К. и л. 543, том ІІ съд. сл. – показания
на свид. З.К./,
а именно:
- марка „Нокия” модел 302 с
ИМЕЙ 352448056209980 – приложен като веществено доказателство по делото,
предаден доброволно в хода на разследването от свид. З.К. /л. 374, том ІV ДП/, ползван със СИМ-карти с
мобилен № ****, считано от 11.04.2013г. /л. 401 – 403, том ІV ДП/, а до този момент с № **** /л. 401, том ІV ДП/, видно и от медицинската
документация, оформена в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД /л.383, том ІV ДП/ и с № 0896 233 283 /л. 327, том ІІІ ДП и л.
404 – 408, том ІV ДП/ -
в периода 19 – 25.03.2013г.;
- марка „Нокия” с ИМЕЙ 35207502695540,
ползван със СИМ карта с № **** /л. 327 – 336 и л. 343 - 351, том ІІІ ДП и л. 404 – 408, том ІV
ДП/,
а третият - също марка „Нокия”, модел Е 73 с ИМЕЙ
357651011335110, със СИМ карта с № **** /л. 323 – 326 и л. 339 - 342, том ІІІ ДП/ си поделяли свидетелите Р.
и Г.К.. Именно този мобилен телефон, подсъдимият К. оставил на разположение на
свид. И., казвайки й, че след като се погрижи за трупа на детето, ще отиде да
си ги прибере.
Още на 12.04.2013 г. вечерта,
подсъдимият осъществил контакт със свид. М.И., която след като го видяла,
предвид получената предния ден от сина му, свид. Р.К., информация, се
поинтересувала за здравословното състояние на майка му. К. я уверил, че всичко
е наред и скоро всички ще се приберат.
На следващия ден сутринта,
тъй като трупа на детето започнал да се подува и вмирисва, подсъдимият К.
изчакал свид. М.И. и сина й П.И. да излязат от къщата и с помощта на сина си –
свид.Р.К. поставил тялото на пострадалото дете в два найлонови черни чувала, а
след това и в още един, които сложил в сезален чувал от захар. В последния
натрупал различни отпадъци от растителен произход останали в двора на къщата от
предходната година. В отделен чувал поставил одеалата, с които било завито
детето през нощта и впоследствие при престоя му в гардероба. Напръскал
гардероба с дезодорант, за да може да убие миризмата от трупното разложение /виж показанията на свид. Д.И.
– л. 128, том І съд. сл. и л. 73-гръб, том І ДП – свид.Р.К. – „На
третия ден вече дойде баща ми беше почнало малко да мирише в стаята.”/. Същевременно, подготвили и
още няколко чувала с боклуци и строителни отпадъци, за да има мотив да поиска
от съседа си – свид. Н.М. /л. 164 – 166, том І съд. следствие/ каруцата, с която да
изхвърли чувалите някъде по течението на река Марица, както обичайно правели в
миналото с отпадъците от отглежданите животни.
Около обяд на 13.04.2013г.
подсъдимият извикал свид. Н.М., предлагайки му да окоси тревата в двора, а той
през това време да отиде да хвърли боклука. Заедно със свид. М. в дома на
подсъдимия дошли сина му и други негови познати, за да видят гълъбите. С
помощта на сина си - свид. Р.К., подсъдимият натоварил в каруцата чувала с
трупа на детето и останалите предварително приготвени, затрупал ги с пръст и
други отпадъци, за да не привличат внимание при транспортирането им и двамата
се отправили към южния бряг на р.
Марица. На около 300 метра северно от сграда с административен адрес – ****
и на около 80 м. на юг от коритото на реката до друга купчина с боклуци /л. 74, том І ДП – Протокол
за следствен експеримент – фотоси №№ 1 – 5, л. 77 – 79, том І ДП/, подсъдимият И.К. и сина
му – свид. Р. разтоварили каруцата така, че отново покрили чувалите с трупа на
детето и одеалата с пръст и други отпадъци, след което се върнали в дома си. При
един от общо десетте проведени разговора със свид. Д.И. в периода 15:03:24ч. -
22:23:15ч. /л.
325 и л. 341, том ІІІ ДП, както и на л. 333 и л. 348, том ІІІ ДП/ подсъдимият К. й съобщил,
че е изхвърлил боклука.
На следващия ден –
14.04.2013 г., според уговорката, подсъдимият отишъл в с. ****, за да прибере
свид. И. и децата – свидетелите Г.К. и М.И.. Очаквайки срещата със свид. М.И.,
подсъдимият решил предварително да подготви най – вече свид.М.И., казвайки му,
че братчето му А. /О./ се е загубило докато са били на баня и го е взела
червена кола. Тази версия не била възприета особено добре, поради което
подсъдимият решил да прибегне до вариант, в който да убеди майката на
пострадалото дете, че самата тя го е загубила на пазара. Междувременно,
отправил закана към свид. Д.И., че ако каже на някой за случилото се, ще убие
не само нея, но и другите й по – малки братя, които живеели заедно с тях.
В продължение на четири дни
– до 19.04.2013г., когато в Шесто РУП – Пловдив е заведено заявлението,
депозирано от името на свид. М.И. за издирване на най – малкото й дете – А. И. /л. 245, том ІІІ ДП/, подсъдимият поддържал
пред нея версията, че детето е изчезнало от парка, докато са били да пазаруват.
Притеснената майка търсела начин да научи повече от дъщеря си – свид. Д.И. /л. 119-гръб – 120, том І
съд. следствие/,
която обаче уплашена от заканата, както и от случилото се преди това с братчето
й, отказвала да контактува с нея, предоставяйки тази възможност единствено на
подсъдимия К.. Едва когато положението станало неудържимо и свид. М.И. заявила,
че ще се самоубие, правейки опити да си пререже вените и ще отиде сама в
полицията, подсъдимият К. бил принуден да я придружи. Така, на 19.04.2013г.
заедно със свидетелките М. и Д. И., той отишъл в Шесто РУП – Пловдив, за да
подадат сигнал, че детето е изчезнало два дена по – рано - на 17.04.2013г.,
търсейки съдействие за откриването му.
При снемане на обясненията
във връзка с предприетите действия по издирване, подсъдимият предоставил на
служителите на полицията ползваният от него мобилен № ****, като такъв за
връзка с майката на пострадалото дете /л. 246, том ІІІ ДП/. На този номер, единствено с него в рамките
на провежданите четири дневни издирвателни мероприятия - до вечерта на
23.04.2013г., контактувал служителят на Шесто РУП - свид.Л.Н. от служебния си
номер на мобилен оператор „Космо България Мобайл” - № **** /л. 528, том ІІ съд. сл. –
показания на свид.Н. и л. 334 – 336, както и на л. 349 – 351, том ІІІ ДП/.
Няколко дни по – рано, притеснен от
поведението на свид. М.И., подсъдимият И.К. заедно със сина си – свид. Р.К.
отишли до мястото, на което изхвърлили боклука и чувала с трупа на детето.
Подсъдимият намерил голям трапецовиден бетонен блок, приложен като веществено
доказателство по делото, който поставил в сезаления чувал и отново го завързал.
С теглене по земята, заради тежестта, а и с помощта на сина си, го завлякъл до
коритото на реката и го изхвърлил във водата /свид. Р.К. – „Два дни след като се прибраха
всички, баща ми ме извика и тръгнахме пеша до мястото с боклука и чувала с
детето. Отидохме до там и чувала с беше там. Баща ми извади боклуците и ги
остави на същото място. Сега там заведох началника на районното и му показах
боклуците и той ги видя. После баща ми взе детето и отиде до водатата и
изхвърли чувала в реката. Тогава Марица имаше повече вода.” – л. 73-гръб, том І ДП, фотоси
№№ 6 – 12, л. 79 – 82, том І ДП/. Известно време наблюдавали движението му по
течението на реката, докато се отдалечавали от мястото. Опитите на свид. Д.И.
да разбере къде точно подсъдимият е изхвърлил трупа на братчето й останали
напразни. Получила единствено информация, че го е заровил зад гробищата по
чакълест път за р. Марица, в близост до пресъхнал канал, като й обещал, че ще я
заведе, след като спрат да ги викат от полицията /л.119-гръб, том І съд. сл. и л. 64, том І
ДП; л. 128, том І съд. сл. и л. 68-гръб, том І ДП/.
В хода на издирвателните
действия, връщайки се заедно със служителите на Шесто РУП – свид. Е.Д. /л. 156-гръб – л.158, том
І съд. сл./ и Д.Б.
/л. 154- 156,
том І съд. сл./
със служебен автомобил от посещение на поредния адрес, посочен от свид. Д.И.
като възможен за откриване на братчето й, но без резултат, тя споделила, че то
е убито от подсъдимия И.К. и след това заровено някъде, но на нея не й е
известно къде. Поискала да не се вижда повече с подсъдимия и след като получила
уверението на полицаите, още докато пътували, разказала хронологията на
събията, а впоследствие при проведената беседа в Районното управление добавила
и подробности за преживяното и възприето от нея. Последвал разпит в качеството
й на свидетел, проведен от разследващия полицай /л. 63 – 64, том І ДП/.
Веднага, при условията на
неотложност, са предприети процесуално следствени действия в дома на подсъдимия
К. за проверка на заявеното от свид. И., документирани с приложените на л. 9 – 11, том І ДП – Протокол за оглед и
изготвения фото – албум /л.
11 – 21, том І ДП/. Резултатите
/фотоси №№ 7 –
14 – л. 17 – 21, том І ДП и Експертна справка № 53/13 – 25.04.2013г. – л. 356,
том ІV ДП/ категорично
потвърдили казаното от нея. На този етап от разследването неясно останало
единствено местонахождението на трупа на пострадалото дете.
Всички живеещи на адреса
деца били изведени и след провеждане на беседи от разследващите служители на
Шесто РУП, съвместно с колегите им от сектор „Криминална полиция” при ОД на МВР
– Пловдив, в присъствието на инспекторите ДПС – свидетелите П. и Г. и психолога
М.Д., временно били настанени със заповеди на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Пловдив в социални институции – свидетелите И. – П., Д. и М. –
първоначално в Кризисен център в гр. Пловдив, ул. „Д. Цончев” №11, а считано от
27.05.2013г. в Дома за деца лишени от родителска грижа „Княгиня Мария Луиза” /л. 416 – 420, том ІV ДП/, където продължава да
пребивава и към момента на провеждане на съдебното производство свид. П.И.. На свидетелите Г. и Р.К. в
периода 23.04.2013г. 23:30 ч. – 25.04.2013г. е предоставена полицейска закрила със
Заповед на Началника на Шесто РУП – свид.М.А. /л. 356, том ІІ съд. сл./, съобразно изискванията на
чл. 37 – 41 от Закона за закрила на детето и Наредбата за условията и реда за
предоставяне на полицейска закрила на деца, а считано от 24.04.2013г. са
прехвърлени в Приюта за бездомни деца „Майка Тереза” в гр. Пловдив, където е
настанен и брат им З.К. /л.
413 – 415 том ІV ДП/,
който до този момент е бил задържан по ЗМВР /л. 359, том ІV ДП/, заедно със свид.Д.И. /л. 358, том ІV ДП/ и баща си /л. 42, том І ДП/, във връзка с провежданото
разследване.
На 24.04.2013г. – в периода
от 10,00 часа - 13,30 ч. /л.
66 – 69; л. 71 – 72; л. 85 – 87 и л. 89 – 90, том І ДП/ са проведени разпити по
реда на чл. 223 от НПК на свид. Д.И. и свидетелите К. ***. До сградата на
Съдебната палата свидетелите са съпроводени от служителите на Шесто РУП –
Пловдив – М. А. и А.Т., както и от свид. Т.Г. /л.567, том ІІ съд. сл./. След приключването им, Г.
и Р.К. са върнати обратно в Дома за временно настаняване на малолетни и
непълнолетни. Междувременно издирвателните мероприятия за установяване
местонахождението на трупа на пострадалото дете продължили. За целта, служителите
на полицията използвали следово куче, а наред с това предприели и подготвителни
действия за източване на септичната яма в двора на къщата на подсъдимия.
В сутрешните часове на
25.04.2013г., непосредствено преди да бъдат преместени в Приюта за бездомни
деца „Майка Тереза” в гр. Пловдив, където вече бил настанен брат им З.К., свид.
Р.К. пожелал да съобщи на служителите на полицията – свидетелите Т.Г. –
инспектор ДПС и Началника на Шесто РУП – Пловдив известните му обстоятелства по
укриване на трупа на пострадалото дете, а впоследствие и показал мястото, на
което изхвърлили боклука, включително и чувала с трупа, както и мястото, от
което баща му го хвърлил в реката, документирани с Протоколите за оглед и
следствен експеримент /л.
22 – 23 и л. 74 – 75, том І ДП и приложените към тях фото – албуми/.
Предоставянето на тази
нформация от свид. Р.К. станало повод за търсене на съдействие от ОУ „Противопожарна
безопасност и защита на населението” – Пловдив чрез осигуряване на екип, който
да се заеме с издирването на чувала във водите на р. Марица. Едновременно с
това, заявеното от свид. Р.К. е документирано по предвидения в НПК ред с приложения
на л. 73, том І ДП - Протокол за разпит. В екипа на ОУ „ППБЗН” участвали свид. Х.Ч.
/л.147-гръб –
148, том І съд. сл./,
колегите му Д. и Д. и Началникът на група „Спасителна дейност” – Л. След
търсене във водата в продължение на около час, на разстояние от около 80 – 90
м. от предполагаемото място, посочено от свид. Р.К., на дълбочина около 2,50 м.
– 3 м., преценявайки единствено по опипване съдържанието и вида на множеството
струпани на това място чували, поради липса на видимост, свид. Ч. завързал за
въже, отговарящият на предварително даденото от свид. К. описание. Чувалът бил
изваден от колегите му и служители на Шесто РУП – Пловдив присъствали по време
на тези действия. Проверката на съдържанието му е документирана с Протокола за
оглед /л. 22 –
23, том І ДП/
и приложения към него фото – албум /л. 24 – 30, том І ДП/. Във вътрешността на
чувала, така както предварително било посочено и от свид. Р.К., са открити два
черни чувала и 1 бр. найлонова чанта с надпис върху нея „JUMBO”.
В черните чували бил увит трупа на пострадалото дете. Състоянието му е описано
надлежно в изготвения протокол за оглед. Действията на служителите на ОУ
„ППБЗН” са документирани по предвидения ред - с Телефонограма № 163 /л. 424, том ІV ДП/.
След транспортирането на
трупа на детето в Катедрата по Съдебна медицина на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД за
изготвяне на експертиза, от водещия разследването е проведен следствен
експеримент с участието на свид. Р.К., резултатите от който са документирани с
приложения на л. 74 – 75, том І ДП – Протокол и изготвения за целта фото –
албум /л. 76 –
82, том І ДП/.
При последващия си разпит, проведен непосредствено след приключване на това
процесуално следствено действие, свид. Р.К. допълнително конкретизирал начина,
по който е бил поставен трупа на детето в чувалите, иззети при извършения оглед
на местопроизшествие, приложени като веществени доказателства по делото.
В заключението на
назначената в хода на разследването съдебно
медицинска експертиза на труп № 128/2013 г. /л. 117 – 134, том ІІ ДП/, неоспорено от страните по
делото, е отразено, че изследването на трупа на пострадалото дете – А. К.И. ЕГН
********** е извършено на 26.04.2013г. в секционната зала на Катедрата по
съдебна медицина при МУ – Пловдив, след като предишния ден – на 25.04.2013 г. е
изваден от коритото на река Марица, край гр. Пловдив от чувал от сезал. Акцент
е поставен върху напредналото трупно разложение, последица от продължителния
престой на тялото във водна среда и конкретните метеорологични условия –
пролетен сезон. В тази връзка, е отбелязано, че е възможна значителна промяна и дори заличаване на първоначалния вид на
голяма част от причинените травматични увреждания, като е уточнено, че при
дълго стоене на трупа във вода, получените
приживе кръвонасядания могат отчасти или напълно да изчезнат поради просмукване.
В заключението са посочени
констатираните по трупа на пострадалото дете травматични увреждания:
- напреднали процеси на
трупно разложение със сивкаво – зеленикав и кафеникав цвят на кожата, трупен
емфизем;
- гнилостна венозна мрежа;
- мацерационни изменения на
кожата и лесно свличане на епидермиса /”ръкавици и цървули на смъртта”/ и косата;
- кръвонасядания в
теменната област на главата - доказани и хистологично;
- охлузване в теменната
област отляво;
- обширно кръвонасядане по
вътрешната повърхност на меките черепни покривки в теменната област;
- широко разединяване /дисоциация/ на венечния шев на
черепните кости, под кръвонасядането в теменната област на главата;
- отделяне и зеленикаво
оцветяване на твърдата мозъчна обвивка отляво по външната й повърхност и на
костите по черепната основа в задната черепна ямка - отляво;
- пълно гнилостно
деструктуриране на мозъчното вещество във вид на кашеста материя със сивкаво –
червеникав цвят;
- избиване на два млечни
зъба /централните
резци/ от
горната челюст с отчупване от предната стена на алвеолата на първи горен ляв
зъб;
- жълтеникаво оцветяване на
кожата по лявата лицева половина;
- счупване на лявата
бедрена кост с раздалечаване /дислокация/ на двата костни фрагмента и без признаци за зарастване –
поставена гипсова имобилизация на левия долен крайник обхващаща и тазовата
област;
- изразена еластичност и
гъвкавост при огъване на подезичната кост и хрущялите на ларинкса, които са
здрави;
- здрави, отделени ребра в
хрущялната си част от гръдната кост със значителна еластичност при огъване и
лесно отделяне от връзките им с гръбначния стълб;
- кръгловат дефект на
кожата на дясната лакътна става с гнилостно размекчени ръбове, без
кръвонасядания по тях - установен и при хистологичното изследване.
Не са констатирани
увреждания по гръдната кост, гръбначните прешлени, тазовите кости, костите на
горните и долните крайници, с изключение на лявата бедрена кост. Не е
установено увреждане и на дрехите, с които е бил облечен трупа на детето.
Въз основа на хистологичното
изследване на иззетите препарати от белите дробове, при което не е установено
наличие на мастни капки в капилярите, експертите са направили категоричен извод
за липса на обективни данни за мастна емболия.
Резултатите от
хистологичното изследване на иззетия материал от твърдата мозъчна обвивка –
установеното струпване на еритроцити, някои от които запазени напълно, а други
– в процес на разпад, според вещите лица, са сигурно доказателство за наличие
на кръвоизлив в тази област. Сходен извод е направен и въз основа на данните от
изследването по Перлс – за желязо, при което е установено струпване на зрънца
от хемосидерин в хистопрепаратите от кожата на теменната област, двете
повърхности на твърдата мозъчна обвивка и меките тъкани на ларинкса.
Установените травматични
увреждания по главата и резултатите от допълнителните изследвания са в основата
на становището на вещите лица, че смъртта на пострадалото дете А. И. е
настъпила вследствие на причинената тежка черепно мозъчна травма, която се
изразява с кръвонасядания и охлузване в теменната област на главата, с обширно
кръвонасядане по вътрешната повърхност на меките черепни покривки в същата
област и широко разединяване /дисоциация/ на венечния шев на черепните кости
под кръвонасядането в теменната област, довели до притискане и парализа на
жизнено важни мозъчни структури. Направено е допълнително уточнение, че
непосредствено под този шев в предно – задна посока е разположен голям
кръвоносен съд – горният венозен синус, чиято цялост неминуемо е била нарушена
в резултат на установеното широко разединяване на черепните кости –
дисоциацията на венечния шев. Именно засягането
на горния венозен синус, според експертите, е довело до последвалия кръвоизлив
в черепната кухина – над и под твърдата мозъчна обвивка.
Изводите на вещите лица са
направени въз основа на анализа на установените при изследването на трупа макроскопски
промени и резултатите от хистологичните изследвания на твърдата мозъчна
обвивка. Констатираното зеленикаво оцветяване под нея е обяснено с
постморталното свързване на хемоглобина и образувания при гниенето сероводород
– сигурно доказателство за получен кръвоизлив и под твърдата мозъчна обвивка –
субдурален хематом, който впоследствие се е смесил и размил в гнилостно
размекченото мозъчно вещество и е довел до сивкаво – червеникавото оцветяване
на общата кашеста материя.
Жълтеникавото петно по
лявата лицева половина, според експертите, се дължи на старо кръвонасядане
получено в период от около 8 – 12 дни преди настъпване на смъртта. Изрично е
уточнено, че най – сериозни, т. е. обективни доказателства за наличието на
кръвоизливи в черепната кухина са резултатите от хистологичните изследвания,
като в този аспект акцент е поставен и върху установеното струпване от напълно
запазени или в процес на разпад еритроцити по твърдата мозъчна обвивка –
доказателство за прижизнено причинен кръвоизлив. Такъв извод – за причинени
прижизнени кръвоизливи е направен и по отношение на двете повърхности на
твърдата мозъчна обвивка, въз основа на резултатите от изследването по Перлс –
за желязо.
Изрично е уточнено, че установеното
струпване на зрънца от хемосидерин в меките тъкани на ларинкса сочи за
прижизнен кръвоизлив в шийната област, независимо, че подезичната кост и
хрущялите на ларинкса са здрави, предвид тяхната еластична консистенция, която
позволява упражняване на сила чрез притискане под външно въздействие, предизвикваща
кръвоизлив в меките тъкани, но при запазена цялост на хрущялите и дори не засягането
им.
Констатираната черепно
мозъчна травма, която според експертите, е в пряка причинно – следствена връзка
с настъпилия летален изход, е причинена по механизма на удар с или върху
твърд тъп предмет с широка удряща повърхност. Същият механизъм на
причиняване е посочен и по отношение на избитите два зъба на горната челюст –
централните резци, като е уточнено, че е напълно възможно тази травма да се
дължи на бъркане в устата на детето с пръсти или друг предмет, за каквото са
били събрани данни в хода на разследването, непосредствено преди извършване на аутопсията.
Уточнено е, че счупването
на лявата бедрена кост е резултат на причинено въздействие от твърд тъп
предмет, най – вероятно по директен
огъвъчен механизъм. Липсата на фиброзен или костен калус на мястото на
счупването и констатираното раздалечаване /дислокация/ на двата костни
фрагмента, е дало основание на експертите да заключат, че това увреждане е с
давност близка до момента на настъпване на смъртта.
Резултатите от
хематологичните изследвания са послужили за формулиране на извода, че
констатираният кожен дефект по дясната лакътна става е последица от започналите
гнилостни изменения или въздействието на водни биологични организми.
Въз основа на
послесмъртните изменения, мацерацията на кожата и отделянето й под формата на
„ръкавици и цървули на смъртта”, отчитайки и условията, в които е пребивавал
трупа, включително и метеорологичните, вещите лица са приели, че давността на леталния
изход е около две седмици преди изследването на трупа – период, съвпадащ с този,
през който детето е било в неизвестност.
При изслушване на
експертите в хода на съдебното следствие
/л. 269 – 279,
том ІІ съд. сл./ бяха
направени следните допълнителни уточнения:
- при всички случаи на
настъпило трупно разложение и започнали процеси на гниене, заключенията относно
причината за настъпване на смъртта се дават като най – вероятни – на базата на сигурно установените данни, каквито в
конкретния казус експертите приемат по отношение на констатираната тежка
черепно – мозъчна травма;
- данни за заболяване,
което да е в генезата на смъртта, освен травматичните увреждания, описани в
заключението – няма – състоянието на органите при извършената аутопсия не е
дало основание на експертите да търсят нещо, което да е свързано с развитие на
болестен процес довел до настъпване на леталния изход /л. 271, том ІІ съд. сл./;
- възможно е смъртта да се дължи и на механична асфикция, която да е
настъпила като резултат от притискането в областта на шията или гръдния кош,
под въздействието на външна сила, без да се стигне до засягане на костите и
хрущялите в тези области – но това е вероятност, за която експертите не са
установили обективни, сигурни доказателства при извършените изследвания на
трупа и поради това не са я посочили като причина за настъпване на леталния
изход;
- смъртта на пострадалото
дете се дължи най – вероятно на причинената тежка черепно мозъчна травма довела
до притискане и парализа на жизнено важни мозъчни структури, без да е изразена
абсолютна категоричност „единствено поради наличие и на други
хипотетични възможности, за които обаче нямаме конкретни и обективни находки.” /в. л. С. – л. 271, том ІІ
съд. сл./, каквато
е механичната асфикция;
- констатираните данни за
кръвоизлив в областта на меките тъкани на ларинкса – резултатите от
хистологичното изследване по Перлс – дават основание единствено за категоричен
извод, че този кръвоизлив не се дължи на развитие на болестни процеси, а е
следствие на външно въздействие от травматичен характер – удар или частично
притискане в тази област;
- кръвонасядането
установено в теменната област се различава съществено от характеристиките на
послесмъртните петна, които са характерни за най – ниските части на тялото /т. нар. хипостатични места/ каквито са обикновено
долните части на крайниците. Установеното обширно кръвонасядане под скалпа и по
вътрешната повърхност на меките черепни покривки съответства на кръвонасядането
отгоре в теменната област;
- по трупа на детето са
установени послесмъртни петна по гърба, седалището и крайниците, които са в
стадий на трупна имбибиция /не
избледняват и не изчезват при натиск – фиг. 9 – л. 121, том ІІ ДП/, тъй като се получават
обикновено в рамките на първото денонощие след настъпване на смъртта и след
това независимо от изминалото време не могат да се преместят. Такова
преместване е възможно да се наблюдава единствено в случай на обръщане
положението на трупа в началните часове след спиране на сърдечната дейност;
- отразеното в заключението
отваряне на шевовете в областта на люспите на двете слепоочни кости /до около 7 – 8 мм – л.
122, том ІІ ДП/
е резултат на трупното разложение и няма травматичен характер, за разлика от
отварянето на венечния шев на черепните кости, което е с ширина 1,5 см. и е с
травматичен характер, поради категоричните данни за наличие на кръвонасядане
върху него;
- кръвонасяданията в двете
части на теменната област са почти слети и не могат да бъдат разграничени, а
освен тях има и охлузване в ляво теменно
/фиг. 12 – л.
122, том ІІ ДП/;
- въздействано
е с широка удряща повърхност – таван, дъска, под, стена /предмети
без изразен тъп ръб/
- в теменната област на главата и е възможно уврежданията да са причинени при
странично притискане когато главата е била неподвижна върху една плоскост /напр. стъпване с крак отгоре върху
главата, върху темето/.
Наличието на кръвонасядания отляво и отдясно в теменната област не позволява
разграничаването на точните места, върху които е въздействано;
- за причиняване на
уврежданията в теменната област са необходими минимум два удара, а най – вероятно са доста повече;
- зъбите са избити отвътре
– навън, което прави възможно това да е станало при бъркане в устата за
изваждане на езика, за което говори и посоката на счупването на алвеолата -
напред;
- констатираните увреждания в областта на главата не могат
да бъдат причинени от удари с пръчка, тъй като тя е продълговат цилиндричен
предмет, който оставя характерно травматично увреждане върху кожата – бледа
централна част и две успоредни продълговати кръвонасядания отстрани, като
централната част по ширина съответства на контактната повърхност на увреждащия
предмет и дава лъжлива представа за два успоредни удара. Данни за подобно
въздействие не са установени от експертите при аутопсията /л. 274, том ІІ съд. сл./;
- при удари нанесени с дървени предмети като трупче, дъска, пръчка
обичайно се констатират и рани, защото меките черепни покривки са сравнително
тънки, а отдолу има стабилна костна подложка, поради което кинетичната енергия
от удара води до размачкване и разкъсване на тъканите и така именно се причиняват повърхностни рани, каквито не
са установени в конкретния случай. Типичната фрактура при подобно
травматично въздействие е „улеовидна” и представлява срутване на черепа под
мястото където е въздействано с предмета /л. 274, том ІІ съд. сл./;
- за да се получи
травматичното увреждане на левия долен крайник – счупването на бедрената кост,
която в горния си край е фиксирана в тазобедрената става, а в долния – в
колянната, коляното е трябвало да бъде фиксирано към твърда неподвижна
повърхност в момента когато върху крака е въздействано с натиск, с твърд тъп
предмет, със значителна сила в областта на счупването;
- независимо от процесите
на автолиза - гниене и самосмилане на мускулатурата, които настъпват при
трупното разложение, за периода изминал от момента на причиняване на
травматичното увреждане на левия долен крайник до момента на изследването на
трупа – около две седмици – биха останали травматични увреждания като видими
кръвоизливи, разкъсвания на мускулни влакна, на подкожието, които е следвало да
бъдат констатирани при аутопсията, ако това увреждане е резултат на директен
удар;
- липсата на констатирани
травматични увреждания по меките тъкани в близост до областта на счупването,
най – добре отговаря на огъване, а не на сечащо, директно въздействие от
разтегателния механизъм на дивана или друга негова част;
- във възприетия и описан в
заключението, изготвено след аутопсията на трупа на пострадалото дето,
механизъм на причиняване на счупването на лявата бедрена кост, според
експертите, детето се е намирало в полуизправено положение – приведено,
приклекнало и всички възможни вариации, при които е на пода и в това положение
му е нанесен удар с шут или настъпване в областта на бедрото със значителна
сила – така се стига до притискане и огъване, характерни за огъвъчния
механизъм.
В заключението на
изготвената от експертите, изследвали трупа на пострадалото дете, допълнителна съдебно – медицинска
експертиза /л.139 – 157, том ІІ ДП/, неоспорена от страните по
делото, е уточнено, че счупването на лявата бедрена кост, причинено по директен
огъвъчен механизъм би могло да се осъществи по начина описан от свид. Д.И. в
показанията й в досъдебното производство – хващане на детето през кръста и настъпване
на левия му крак, при което лявата бедрена кост, в резултат на прекомерно
огъване се е счупила. Уточнено е, че счупването е с раздалечаване /дислокация/ на
двата костни фрагмента и без признаци за зарастване и е било придружено от
силни и продължителни болезнени изживявания за детето, особено след
последвалите го побоища.
Подробно са обсъдени двата
различни механизма на причиняване на констатираната тежка черепно мозъчна
травма, за които има данни в събраните в хода на разследването гласни доказателства:
1. нанасяне на удар с дърво
по главата, без да са уточнени вида и характеристиките му – дължина, дебелина,
ръбове, форма – описано само като „дърво за огрев” или „трупче от нарязаните”
за печката
Според експертите, най –
вероятно е описаното дърво да е било с продълговато – овална или тъпо – ръбеста
форма. Уточнили са, че при нанасяне на удар с такъв предмет и достатъчна сила в
областта на главата, ударът ще бъде концентриран в една определена сравнително
ограничена по площ област, при което би следвало да се получи ивичеста разкъсно
– контузна рана на кожата, с ограничено по площ кръвонасядане на меките черепни
покривки и евентуална улеообразна фактура на подлежащите кости. Такива
увреждания не са констатирани при аутопсията на трупа, а установеното
кръвонасядане на меките черепни покривки е дифузно - по цялата теменна област
на главата – отляво и отдясно, с широко отваряне /дисоциация/ на венечния шев
на главата. Направен е извод, че тази характеристика
на черепно – мозъчната травма прави малко вероятна възможността да е причинена
от еднократен удар с предмет с посоченото дървено трупче.
2. удар с или върху твърд
тъп предмет с широка удряща повърхност
Според вещите лица, това е
много по – вероятният механизъм на причиняване на тежката черепно – мозъчна
травма, който съотнесен към данните по делото, съответства на твърденията за
удряне на главата на детето в тавана на тоалетната, в стената и пода на стаята,
които много добре съвпадат и дават обяснение както за дифузното кръвонасядане в
теменната област на главата, така и за широкото отваряне – дисоциацията на
венечния шев. В тази връзка, са обсъдени и резултатите от хистологичните данни
за кръвоизливи в меките тъкани на ларинкса, които съответстват и на данните за
стискане и притискане с ръце в областта на шията, настъпване с крак в същата
област, гръдния кош и корема. Изрично е посочено, че при установената гъвкавост
и еластичност на костите от гръдната клетка е напълно възможно да е имало
притискане и в областта на гръдния кош от външна /асфиктираща/ сила, при което
костите и хрущялите да останат здрави. Уточнено е, че действието на асфиктиращата сила е свързано с особено мъчителни
изживявания от липсата на кислород и настъпващото задушаване. Въз основа на
тези констатации е направен извод, че смъртта на детето е настъпила по особено
мъчителен начин.
При изслушване на това
заключение в хода на съдебното следствие, експертите уточниха, че не е обсъждан
вариант, при който трупчето, за което в хода на разследването са събрани данни
да е използвано за нанасяне на удар по главата на пострадалото дете, да отговаря
на характеристиката – „широка удряща повърхност”, тъй като по – често
използваните дърва за огрев не са с такива.
Изясняването на въпросите
относно: минималния брой на нанесените удари и механични въздействия довели до
причиняване на констатираните при аутопсията травматични увреждания; тяхната последователност;
средствата, използвани за нанасяне на ударите и минималната ширина на предмета,
причинил уврежданията в теменната област; посоката, силата и интензитета им,
включително взаимното разположение на телата на пострадалото дете и увреждащия
го при отчитане на данните за размерите на черепа на детето, дадоха основание
на състава на съда да назначи допълнителна
съдебно медицинска експертиза, изготвянето на която възложи на експертите
изследвали трупа на пострадалия.
В заключението /л. 331 – 349, том ІІ съд.
сл./, вещите
лица са посочили, че травматичните увреждания от твърди тъпи предмети са най –
разпространени в съдебно медицинската практика, тъй като към тази група спадат
всички предмети, които нямат остри върхове и режещи ръбове. Посочена е
класификация /по Райски/ на различните по вид твърди тъпи предмети. Уточнено е,
че видът и характеристиката на травматичните увреждания, които се получават от въздействието
на твърди тъпи предмети зависят от различни фактори като:
- кинетичната енергия
/живата сила/ на удара, която се обуславя най – вече от тежестта на предмета;
- неговите особености –
форма, вид на повърхността, големина, ръбове, ъгли;
- ъгълът, под който се
нанася удара /перпендикулярно, косо или тангенциално/;
- наличието на предмети
между тялото и удрящата повърхност /шапка, гъста коса и др./;
- времето изминало от
причиняването на травмите до изследването им и др.
Посочено е, че при удар с
или върху твърд тъп предмет в областта на главата се получават характерни
счупвания на черепните кости:
а/ при перпендикулярно
нанесен удар върху свода на черепа с предмет с ограничена удряща повърхност и
изразени ръбове – черепните кости се избиват и се получава т. нар. дупчеста структура - такова счупване е
възможно да се получи с предмет с удряща плоскост не повече от 16 кв. см. т. е.
с размери 4 см. х 4 см.;
б/при нанасяне на удар с
предмет с по – големи размери и с равна ударна плоскост върху теменната област
на главата – ще се получи срутване на черепния свод /импресионна фрактура/ с концентрични и радиерни пукнатини, а при
деца – тъй като шевовете между отделните черепни кости още не са вкостени,
подобно въздействие води до диастаза
/отваряне/ на някои от тези шевове. Уточнено е, че такава диастаза може да
се получи и по механизма на
индиректните, меридионални фрактури при двустранно притискане на черепа между
широки плоскости от възникващите сили на преразтягане;
3. при нанасяне на удар по
главата с продълговат цилиндричен предмет се образува т. нар. улеообразна фрактура с хлътване на
черепните кости под формата на улей, а на кожата се получава цепковидна
рана, с ясно изразени охлузени ръбове и значително смачкани тъкани в средата.
Изрично е посочено, че
никъде в медицинската литература не е отразен минимален размер на широка и
плоска удряща повърхност, освен отграничението за причиняване на дупчеста
фрактура – описана в т. 1.
Уточнено е, че констатираните при аутопсията
травматични увреждания по тялото на пострадалото дете са причинени с:
- най – малко два удара в
теменната област на главата – отляво и отдясно /с вероятност за повече/;
- трето механично
въздействие – отвътре – навън - избиването на централните резци на горната
челюст;
- четвърти удар – в
областта на лявата лицева половина –кръвонасядането с жълтеникав цвят;
- пето въздействие –
притискане в шийната област, довело до хистологично установените кръвоизливи;
- шесто – счупване на
лявата бедрена кост по огъвъчен механизъм.
Въз основа на тези
констатации, е направен извод, че са засегнати общо шест анатомични области от
тялото на детето, в които са установени сигурни данни за нанесени удари или
механично въздействие от притискане, независимо от напредналото трупно
разложение, довело до значителна промяна и дори до заличаване на първоначалния
вид на голяма част от причинените травматични увреждания.
Уточнено е, че
последователността на причиняване на травматичните увреждания може да бъде
проследена до известна степен. От външните травматични увреждания като такова с
най – голяма давност – получено 8 – 12 дни преди датата на смъртта експертите
са посочили жълтеникавото петно по лявата лицева половина, обяснявайки го с
цвета на оцветяване, който е резултат на прижизненото разпадане на хемоглобина
до билирубин. Като следващо по давност е прието счупването на лявата бедрена
кост. Травматичното въздействие в
областта на шията, избиването на централните резци по горната челюст, както и
черепно мозъчната травма, вещите лица са приели, че са получени последни – непосредствено преди леталния изход, без
да са се ангажирали с конкретизиране на последователността на причиняването им.
Не са конкретизирани
напълно и средствата използвани за нанасяне на ударите, както и посоката,
силата и интензитета им. Експертите отново са потвърдили становището си, че
много по – вероятно е констатираната тежка черепно – мозъчна травма, която е
приета за основна причина за настъпване на смъртта на пострадалото дете, да е резултат
на удар с или върху твърд тъп предмет с широка удряща повърхност, каквато може
да бъде повърхността на тавана на тоалетната, на стената и на пода на стаята.
Уточнено е, че ударите са нанесени в теменната област, в посока надолу към
черепната основа, а предвид възрастта на пострадалото дете – 3 годишно, която
говори за тънки черепни кости и още невкостени шевове между отделните кости на
черепния покрив – е направен категоричен извод, че не е била необходима много
голяма сила /кинетична енергия/, за да се причини черепно мозъчното увреждане.
По отношение на
установеното жълтеникаво кръвонасядане по лявата лицева половина, експертите са
приели, че най – вероятно е резултат от нанесен удар с ръка – длан или юмрук.
Изрично е посочено, че
взаимното разположение на телата на пострадалото дете и причинителя на
травматичните увреждания е било различно при нанасянето на отделните травми, а
именно:
-
един
срещу друг – при нанасяне на удара по лицето;
-
вдигане
на детето с ръце нагоре – при удара на главата в тавана на тоалетната;
-
приклекнал
– при натиска върху крака на детето
-
в
други възможни положения
Според вещите лица, в
конкретния казус могат да бъдат
изключени като използвани при нанасяне на ударите в теменната област на главата
– предмети с цилиндрична, сферична и тъпоръбеста контактуваща площ, тъй като
сравнително по – малкият по размери детски череп контактува с травмиращия
предмет двустранно теменно, а ориентировъчните размери на контактната площ,
съобразени с разливането на кръвонасядането е по – малка и сравнително близка
до размерите на установените кръвонасядания по кожата.
При изслушване на
експертите в съдебно заседание /л. 610 – 611, том ІІІ съд. сл./ бе уточнено допълнително, че от медицинска
гледна точка са характерни две възможности относно момента на настъпване на
смъртта, в резултат на причинената тежка черепно мозъчна травма, каквато е
конкретиката в настоящия казус:
1. настъпване на безпомощно
състояние или изпадане в т. нар. коматозно състояние веднага след причиняване
на травмата, което е резултат на тежкото мозъчно сътресение. Приведено към
данните по делото – означава, че след нанасяне на минималния брой удари – два в
теменната област - детето е изпаднало в такова коматозно състояние и се
намирало в такова до леталния изход;
2. при децата е възможно да
не се изпадне веднага в такова безпомощно състояние, защото мозъчното
сътресение е съпроводено и с друг процес – кръвотечение в черепната кухина, описано
в научната литература като съпроводено със „светъл период” в рамките, на който
се събира необходимото количество кръв, за да притисне мозъка и да се получи
отока. През този „светъл период” детето може да е само зашеметено и да е давало
признаци на живот и постепенно до настъпване на смъртта да е охладило
съзнанието си.
Категорично е становището
на експертите, че леталният изход е
настъпил във времето и обективните данни, на които се позовават, според тях,
сочат на минимален период от около 24 часа от момента на причиняване на черепно
– мозъчната травма до настъпването на смъртта, като в този контекст се
направи уточнение, че по принцип децата имат много по – големи жизнени
способности от възрастните.
В
хода на разследването е изготвено и отделно експертно становище по отношение на
причиненото травматично увреждане на левия долен крайник на пострадалото дете /л. 163 – 166, том ІІ ДП/, в което е уточнено мястото
на счупване - в областта на диафизата на бедрото. Посочено е, че оказаната
медицинска помощ се е изразила в поставяне на гипсова имобилизация –
циркулярно, с обхващане на целия таз и по дължината на целия крайник до
основата на пръстите.
При аутопсията е
установено, че счупването е напречно и
леко косо, на 10 см. над коленната става, с раздалечаване /дислокация/ на
двата костни фрагмента, без наличие на
допълнителен фрагмент и без признаци за зарастване.
Категорично е застъпена тезата,
че счупването е причинено от действието на твърд тъп предмет, най – вероятно по
директен огъвъчен механизъм, който добре отговаря на описания в показанията на
свид.Д.И., депозирани в хода на досъдебното производство – хващане на детето
през кръста и настъпване на левия му крак, при което лявата бедрена кост е била
подложена на прекомерно огъване с последвало счупване. Уточнено е, че увреждането
е причинило трайно затрудняване движенията на левия долен крайник.
При изслушване на това заключение в хода на
съдебното следствие /л.
268 – 270, том ІІ съд. сл./, експертът заяви, че при изготвянето му не е ползвал
приложената в том ІV ДП – л. 379 – 398 медицинска документация, съдържаща данни
за извършените изследвания и предприетото лечение на констатираното травматично
увреждане на левия долен крайник на пострадалото дете в спешното
травматологично отделение на УМБАЛ ”Свети Георги” ЕАД - Пловдив.
Съдебният медик обаче е
категоричен, че механизмът на причиняване на това увреждане е прекомерното огъване
на бедрената кост и в този аспект, застъпи становище, че дори и да е затварян разтегателния механизъм на дивана, използван
за спане в жилището на подсъдимия, заснет на фотоси №№ 2 – 5, на лист 14 – 16,
том І ДП, не е възможно това травматично увреждане да е резултат на неговото
въздействие, даже и при попадане на крачето върху металната шина. Уточнено бе,
че при подобно въздействие и
съприкосновение с металните части на разтегателния механизъм, които отговарят на характеристиката на „тъпоръбест
метален предмет” би следвало върху горната повърхност на засегнатия крайник да
има отражение най – малко върху кожата под формата на кръвонасядания или
охлузвания, дори и разкъсване на меки тъкани. Такива увреждания не са
констатирани по време на аутопсията, поради което експертът застъпва
категорично становище, че увреждането не може да е резултат на въздействието на
металните части на разгъващия механизъм на дивана.
Изследването на механизма
на причиняване на счупването на лявата бедрената кост на пострадалото дете,
описан в показанията на свидетелите Р.К. – „Знам, че на О. кракът му беше
счупен, защото М. и Д. го заклещиха на дивана дето се отваря и така му се е
счупил крака. …Беше на гъз седнал. Кракът му беше на желязото, ето до тази по –
малката тръба
/показва на
фотос № 2 на лист 14, том І ДП/,
която е по средата на дивана и там му беше крака. Д. вдигна леглото и кракът му
беше там на тази тръба… Той се е заклещил, докато тя отваряше леглото.” /л. 130, том І съд. сл./; Г.К. – „Видях
какво се случи с крака на О.. Детето си сложи крака. Детето си играеше тука
някъде /свидетелят показва на
фотос № 2 на лист 14, том І ДП областта в края на дивана откъм заснетата маса/.
Беше настрани на дивана. Тука някъде
/показва
мястото между дивана и масата, заснето на фотос № 3, лист 15, том І ДП/. Д.
отваряше и пусна леглото. …Д. пусна леглото, на детето крака се счупи. Пусна го
направо на детето на крака отгоре и му такова крака.” /л. 220-гръб, том І съд.
сл./ и З.К. – „…Д.
е затиснала крака на О. на холовата гарнитура. Аз бях вътре и братята ми бяха
вътре през вечерта когато щяха да отворят холовата гарнитура, за да спим. Видях
само как Д., като отваря дивана и му заклещи крака. Аз видях, че беше счупен
кракът на О..” /л.
244, том І съд. сл./,
възпроизведен и в обясненията на подсъдимия И.К., бе предмет на изследване на
назначената в хода на съдебното следствие комплексна
съдебно медицинска – физична експертиза. Заключението /л. 568 – 578, том ІІ съд.
сл./ е изготвено
от експертите след запознаване с медицинската документация, оформена във връзка
с лечението на детето в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД /л. 378 – 398, том ІV ДП/ и след посещение в дома на
подсъдимия и обстоен оглед на дивана, за който има данни, че е ползван за
спане. Направени са следните уточнения, от значение за крайните изводи:
– пострадалото дете е с ръст
92 см.;
– счупването на лявата
бедрена кост е на 10 см. над коленната става;
– диагнозата – счупване на
диафизата на лява бедрена кост е потвърдена чрез рентгенография;
– след отказано оперативно
лечение е поставена гипсова имобилизация – циркулярно около целия таз и по
левия долен крайник до основата на пръстите;
– подробно са посочени
механизмите, при които може да се счупи тялото /диафизата/ на бедрената кост –
огъвъчен, ножичен, торзионен, компресионен и отломъчен.
Въз
основа на данните от съдебно – медицинската литература и конкретните
констатации относно състоянието на бедрената кост на левия долен крайник на
пострадалото дете към момента на аутопсията и при проведените изследвания, във
връзка с предприетото лечение в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – Пловдив, експертите са категорични, че счупването е
причинено от действието на твърд тъп предмет, по огъвъчен механизъм, който
съответства на данните, съдържащи се в показанията на свид. Д.И.. Изрично е
уточнено, че няма техническа и биомеханична възможност за осъществяване на
огъвъчен механизъм при съприкосновение между левия долен крайник на детето с
части и механизми на разтегателния диван. Единствената такава възможност,
според експертите, е ако кракът на детето е попаднал в отвора на затварящия
механизъм, заснет на фотоси №№ 9 - 12 от заключението – л. 571, том ІІ съд. сл.
– като е уточнено, че в този случай механизмът на причиняване на травмата ще
бъде различен – ножичен, а не огъвъчен. Посочено е, че при такова въздействие и
съприкосновение между крака на детето и евентуално ножично притискане от
долната шина, която е с дебелина 4 мм, неминуемо ще се получат и тежки
мекотъканни увреждания, преди да се счупи самата бедрена кост – на кожата и
подлежащата мускулатура, които биха довели и до значително кръвотечение. Данни
за подобен род увреждания не са констатирани както от дежурния детски хирург,
така и при огледа на трупа. Същите обаче задължително предполагат спешна
хирургична обработка – кръвоспиране; поставяне на шевове; дренажи; ТАП;
стерилна превръзка; проследяване на състоянието; евентуална реанимация и
медикаментозна терапия – каквито данни няма в медицинската документация,
оформена в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, въпреки че в нея са отразени подробности,
несвързани пряко с това увреждане – екскориации /охлузвания/ по лицето;
диагноза: контузия на гръдния кош и на корема, без видими травматични
увреждания в тези области или физикални промени при прегледа.
При изслушване на вещите
лица /л. 612 –
614, том ІІІ съд. сл./
бяха направени допълнителни уточнения, че при снемане на анамнезата в
оформената медицинска документация са посочени две различни версии за
причиняване на увреждането – падане на тежък шкаф върху бедрото и прегазване от
каруца преди два дни. Наред с това, бе обърнато внимание, че механизмът на
дивана е направен така, че усилието за неговото отваряне и затваряне да не е
голямо, т. е. да не изисква голяма сила и дори и при леко повдигане на свободния
край да се задвижва, и е напълно обезопА. още при конструирането му именно, с
цел - да се избягнат травматични увреждания при използването му по
предназначение. Изрично бе посочено, че размерът на отвора, в който евентуално
е могъл да попадне крака на детето между металните части на механизма е 6 см. х
4 см. и може да позволи влизането му най – много до коляното, но дори и да се
допусне, че кракът е попаднал изцяло там – до мястото, на което е констатирано
счупването – на 10 см. над колянната става – съприкосновението с тези метални
шини задължително ще доведе до притискане, от вида на такова, характерно за рамената
на ножица, което неминуемо ще пререже и мускулатурата. Експертите изключиха
вероятността увреждането да е причинено при попадане на крака на детето между
долната и горната част на матрака, така както е заснет дивана на фотос № 3 от
заключението /л.570,
том ІІ съд. сл./.
В
хода на предприетото разследване е извършено освидетелстване както на свид. Д.И.,
така и на подсъдимия И.К., резултатите, от които са отразени в заключенията на
назначените от водещия разследването съдебно
медицински експертизи /л. 190 – 191 и л.186 –
187, том ІІ ДП/, неоспорени
от страните по делото. При прегледа на свид.И., извършен на 24.04.2013 г. –
12,30 ч. в Катедрата по Съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД са
констатирани следните травматични увреждания:
-
разкъсно – контузна рана в дясната слепоочна област /към външния край на
дясната вежда/,
в процес на зарастване – косо разположена с размери 1,5 см.;
-
белези от зарастнали рани – цикатриси в окосмената част на главата в лява
теменна област – с дължина 2 см. и с дължина 2,5 см. – в лявата слепоочна
област по окосмената част на главата;
-
белег от зарастнала рана по лигавицата на горната устна срединно – с дължина 1
см.;
- палпаторна болезненост по
страничната повърхност в средната трета на лявата мишница;
- две охлузвания по левия
долен крайник в областта на бедрото и подбедрицата.
Уточнено е, че всички
травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп
предмет и е възможно да са получени по начин и време, така както е описано от
освидетелстваната в предварителните сведения. Конкретизирано е, че раната в
лявата слепоочна област добре отговаря да е следствие на удар в тъпоръбест
предмет, а останалите рани по окосмената част на главата - да са резултат на
удари с тояга. По отношение на охлузванията на долния ляв крайник, се сочи, че
са получени от тангенциално действие на твърд тъп предмет и съответстват на
такива от ритане с крака, така както е съобщено предварително.
Освидетелстването на подсъдимия К. /л. 186 – 187, том ІІ ДП/ е извършено в сградата на
Шесто РУП – Пловдив на 24.04.2013 г. – 14,00 ч. Констатирано е травматично
увреждане единствено по гръбната повърхност на горната /проксимална/ фаланга на
втори пръст на дясната ръка – дълбоко охлузване с размери 1,5 см. х 1 см.,
покрито в средната си част от сивкаво – кафеникава коричка, разположена над
нивото на останалата кожа, а по периферията коричката е забелена и е отпаднала.
Уточнено е, че това охлузване е резултат на тангенциалното действие на твърд
тъп предмет и отговаря по време и начин да е получено така, както е отразено
при предварителните сведения – при одраскване от зъбите на пострадалото дете
при бъркане в устата му, за да му се извади езика.
Водещият разследването е
назначил комплексни съдебно психиатрични
– психологични експертизи на всички очевидци на инкриминираното деяние с
оглед възрастовите им особености– свидетелите Д.И., Р.К. и З.К. – непълнолетни,
а свид. Г.К. и М.И. – малолетни, както и на подсъдимия И.К.. Следва да се
отбележи, че експертният състав е еднакъв за непълнолетните свидетели и свид. Г.К.,
както и за подсъдимия и малолетния свидетел И..
В заключението, касаещо свид. Д.И. /л. 194 – 196, том ІІ ДП/ е посочено, че тя не се
води на учет и не страда от психично заболяване. По време на психиатричното и
психологичното й изследване /18.06.2013г./ не са костатирани данни за нарушения на оперативната памет,
която отговаря за текущата актуална адаптация към житейските ситуации, както и
на епизодичната памет, която има за цел дългосрочното съхраняване на информация
за събитията от живота. Не е установено и нарушение в процеса на
възпроизвеждане на информация за минали събития. Уточнено е, че интелектуалното
равнище на свид. И. отговаря на граничния вариант за възрастта й, което
предполага извършване без затруднения на конкретни логически операции.
Личността на свидетелката е
определена като екстравертна, общителна, импулсивна, раздразнителна,
емоционално – лабилна и волево неустойчива. Констатирани са отклонения в
поведението й, свързани с използване на измама и упражняване на проституция.
Изрично
е уточнено, че поведението е функция от множество фактори – навици, диспозиции,
потребности, мотивация, вярвания, ценностна система, фактори на ситуацията,
процеси на вземане на решенията, доминиращи преживявания, несъзнавани тенденции
и процеси. В този аспект, е посочено, че е тълкувано и оценявано поведението на
И. за конкретната ситуация, предмет на настоящото наказателно производство.
Направена е бележка и относно принадлежността на свидетелите към субкултура, в
която малтретирането и физическото насилие са възприемани като нормални процеси
и поведение, като в тази връзка е уточнено, че нивото на разбиране и тълкуване
на социалните норми и правила, както и на моралните стандарти зависи от –
равнището на привързаност към семейството, подчинението и страха от наказание.
Тези три фактора са посочени като определящи и регулиращи ситуативно
поведението на принадлежащите към тази субкултура.
На
тази база е направен извод, че събитията около смъртта на брат й – А. И. са се
отразили травматично на свид. Д.И., пораждайки вътрешен конфликт от гледна
точка на привързаността си и към пострадалото дете, и към мъжа, с когото е
живяла във фактическо съжителство. Според експертите, при И. са наблюдавани
някои от синдромите на посттравматичен стрес – образи, мисли и натрапливи
спомени за преживяното; емоционално реагиране при възпроизвеждане на събитията
около смъртта на брат й; тревожност и напрежение.
Независимо от това, вещите
лица не са установили променено състояние на съзнанието преди, по време и след
инкриминираното събитие, което да е повлияло върху нейното мислене, чувстване и
поведение. Направен е категоричен извод, че И. може да възприема правилно
фактите от обективната действителност и в частност тези от значение за делото и
може да дава достоверни показания за тях като свидетел.
При
изслушване на заключението в хода на съдебното следствие /л.280-гръб – 282, том ІІ
съд. сл./
експертите направиха следните допълнителни уточнения във връзка с начина, по
който са възпроизведени, включените в предмета по чл. 102 от НПК обстоятелства,
в показанията на свид. И., дадени в хода на съдебното следствие:
- паметта
е сложна йерархична, високоорганизирана система, в която протичат процеси на
възприемане, преработване, коордиране, съхраняване и възпроизвеждане на
информация от обективната действителност;
-
процесът на възпроизвеждане зависи от множество фактори, както обективни, така
и фактори на личността, т. е. той съзнателно може да бъде преформулиран от
лицето в посока, в която желае да представи определени факти и събития, което
само по себе си не накърнява самия процес на възпроизвеждане, а води единствено
до изкривяване на определени детайли;
-
поведението на свид. И. се характеризира с външен локус на контрол или казано по
друг начин – определя се от обстятелства и независещи от нея причини; то е
ситуативно детерминирано – има склонност да приема факторите на конкретната
ситуация, независимо, че те може да са различни в реалността, и въпреки това ги
интерпретира от гледна точка на конкретно възприетата от нея ситуация, т. е.
поведението й не се регулира от установените морални правила и норми в
обществото;
- свид. И. е импулсивна –
реагира прибързано и емоционално, без цялостна преценка на факторите на
ситуацията и конкретно на собственото си поведение, т. е. не контролира
вътрешните си импулси, които са мотивационни и регулиращи; с ниска степен на
контрол – изразява външно доминиращото преживяване – гняв, страх, без да мисли
за последствията.
В заключението
на комплексната експертиза за свид. Р.К. /л. 200 – 202, том ІІ ДП/ е отразено, че при
извършеното психиатрично и психологично изследване в присъствието на майка му –
свид.Ц.Е., е споделил „че баща му често ги принуждавал да краде.
Когато откажели да се подчинят /той и брат му Г./ ги биел.”. Посочено е, че се касае
за момче на 15-годишна възраст без особености в нервно – психическото развитие.
Учил до 6-ти клас, неграмотен, без данни за психично заболяване. Не се води на
диспансерен учет. Отново е акцентирано на особеностите на субкултурата към
която принадлежат преобладаващата част от свидетелите в настоящото наказателно
производство, включително и подсъдимият – водещата роля на бащата и
задължението да се съобразяват с него без възражения, а в противен случай - използване
на различни форми на агресия.
Не са констатирани
нарушения в оперативната и епизодичната му памет. Посочено е, че
интелектуалното развитие на свид. Р.К. отговаря на граничен вариант, позволяващ
му да извършва конкретни логически операции, без да може да се справя с
операциите на класификация и обобщаване.
Личността му е
характеризирана като екстравертен, недоверчив, общителен, издръжлив, нервен,
ситуативно тревожен, склонен към негативизъм и опозиционно поведение, като при
ситуации на натиск и стрес е склонен да генерира напрежение. Изрично е посочено, че поведението му е
ситуативно детерминирано от правилата на поведение възприети от субкултурата
към която принадлежи. Констатирана е неадекватна преценка за това, което е
преживял като ситуации на насилие и малтретиране от страна на баща си.
Експертите не са установили данни за посттравматичен стрес, въпреки преживяната
конкретна ситуация, предмет на настоящото наказателно производство.
Направен е категоричен
извод, че към момента на изследването, свидетелят е преодолял травматичното
събитие, което се е случило в дома му два месеца по – рано – през м. април
2013г. Уточнено е, че то е довело до известен страх и емоционален стрес, без
обаче те да са оказали дълбоки промени в психичното му състояние. С оглед
възрастовите му особености и начина, по който е пресъздал събитията от този
период, вещите лица са приели, че процесите на съпричасност и умиление не са
доразвити при свид. Р.К.. Такава констатация е направена и относно процесите на
вземане на решения и познавателните характеристики.
На база на тези констатации
е изразено становището, че психичното
състояние на свидетеля към датата на деянието, както и в последващите дни не е
било психотично. Оценено е като емоционално възбудено, със ситуативна
тревожност и страхове. Категоричен е изводът, че независимо от тези особености
на личността на свидетеля Р.К., част от които резултат и на възрастта, той може
да възприема правилно и да възпроизвежда фактите от значение за делото, включително
да дава достоверни показания за тях като свидетел.
При изслушване на това
заключение в хода на съдебното следствие /л.282 – 283, том ІІ съд. сл./, експертите уточниха, че с
оглед на възрастта си, свидетелят може
лесно да променя версията си и да поддържа определена различна версия при
депозиране на показанията си пред съда, в резултат на лесната му внушаемост, а
наред с това и с оглед на другия съществен фактор – подчинението на авторитета
в семейството – баща му. Изрично бе подчертано, че свидетелят е пожелал
психиатричното и психологичните му изследвания да се проведат в присъствието на
майка му, при която е бил настанен към този момент, а в този контекст се
отбеляза, че именно в този период от време той е имал известна защита, въпреки
че безспорно е могъл да бъде повлиян и от нейното отношение към случилото се.
Изрично бе посочено, че авторитетът в семейството безспорно е на
бащата, поради което лесно внушаемата и емоционално лабилна личностова
структура на свид. Р.К. позволява данните, които се възпроизвеждат във времето,
да бъдат променяни и то по най – различен начин. В тази връзка, се направи
сравнение с поведението на свид. Д.И., за която се каза, че при нея тези данни
за внушаемост не са така ясно изразени, както при Р.К., тъй като при него са
свързани основно с личностовата му структура. Уточнено бе, че факторът родител – авторитет на
семейството, упражняваната физическа агресия и насилие спрямо свид. К., които
са приемани като норма на поведение, нехарактерно за други етноси, липсата на
тревожност, каквато обикновено може да се очаква при подобни ситуации, и именно
този страх от бащата - до голяма степен определят лесната внушаемост, която е
различна от тази при свид. Д.И..
В заключението на комплексната съдебно – психиатрична
експертиза за свид. Г.К. /л. 206 – 208, том ІІ ДП/, изготвено след психологично и психиатрично
изследване, проведено на 20 и 21.05.2013 г., в присъствието на майка му е
отразено, че „баща му често ги принуждавал да краде.
Когато откажел да се подчини често понасял бой и удари. Баща ми мен ме биеше,
шиеше ме с конец и игла. Не даваше да викам...”.
Според вещите лица, въпреки
малолетието си към момента на извършване на инкриминираното престъпление - 13 годишен
/роден е на ***г./, свид. Г.К. е със запазена
оперативна и епизодична памет, без нарушение в процесите на узнаване и
разпознаване на хабитуални стимули. При него е констатиран долен вариант на
нормата на интелектуално развитие, характерно за възрастта му, с възможности да
се справя с операции на определение и сравнение, но за****няващ се при
класификация и обобщаване, въпреки добрата когнитивна интеграция като цяло.
Личността му е описана като
екстравертен, общителен, тревожен, склонен да генерира напрежение, гъвкав,
издръжлив, емоционално незрял, мотивиран за постижения, включително и за сътрудничество.
Констатирана е привързаност към майката. Впрочем, единствено той от трите
момчета – очевидци на случилото се, към момента на провеждане на съдебното
производство продължава да живее при майка си в с. Строево.
Според вещите лица, при
свид. Г.К., с оглед възрастовите му особености и характерните особености за
средата, в която расте, процесите на самостоятелно вземане на решения и
мотивацията все още не са оформени. Изпитал е емоционална възбуда, напрежение и
страх от преживяното в дома си, бил е объркан, без обаче да са констатирани
симптоми на посттравматично разстройство, които влияят и променят мисленето,
чувствата и поведението му. Събитията около инкриминираното деяние са породили у
него тревожност, която успешно е преодоляна, адаптирайки се и към условията на
всекидневния живот в селото на майка си.
На база на тези констатации
е направен категоричен извод, че към инкриминирания момент, както и в
последващите дни, поведението на свидетеля Г.К. не е било психотично, въпреки
че е генерирал тревожност от случилото се, която към момента на изследването
вече е била успешно преодоляна. Според вещите лица, той успешно може да
възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни
показания за тях.
В хода на съдебното
следствие, експертите изготвили заключението /л. 498-гръб – 502, том ІІ съд. сл./ бяха изслушани след като
присъстваха на разпита на свид. Г.К., проведен в „Синята стая” на Комплекса за
социални услуги за деца и семейства при Община – Пловдив. Становището им е
абсолютно категорично, че по време на този разпит поведението му е било резултат на съзнателна „стратегия за справяне” в
конкретната ситуация, намерила проявление чрез:
- директно отричане на
определени факти и обстоятелства – „не е вярно”; „не съм казал това”;
- рационализация – намиране
на убедителни оправдания и основания за собственото си поведение –
многократното повтаряне на факта, че е бил бит и малтретиран в полицията,
когато се поставя под съмнение валидността и достоверността на показанията му;
- изместване – не отговаря
директно на зададените въпроси по отношение на обстоятелствата, които касаят
времето и мястото на събитието, а намесва други лица;
- демонстрирана липса на
мотивация за сътрудничество – използване на изразите „не си спомням”, „не
знам”, „не мога да кажа”.
Експертите уточниха, че
тези механизми се проявяват в случаите, при които определено лице преживява
дискомфорт, тревожност, напрежение, а в конкретния казус бяха преценени, като
резултат на различната лансирана версия при депозиране на показанията пред
състава на съда. Категорично е становището им, че проявата на тези личностови механизми за справяне в конкретната
ситуация не променят изводите, направени в заключението им, доколкото това не
се отразява на цялостното личностово функциониране на свидетеля. В този
контекст, експертът психолог категорично заяви, че по време на разпита свидетелят Г.К. е съзнавал това, което е
питан, независимо от възрастта му и факта, че все още е непълнолетен, като сам,
съзнателно е използвал посочените стратегиите за справяне в конкретната
ситуация. Не бе конкретизирано единствено дали това поведение е резултат и
на предварително външно въздействие.
Проявната форма на
преживения стрес от случилото се при свид.Г.К., експертите са преценили като тревожност
и обърканост, т. е. не е бил в нормалното си състояние, което му позволява да
взема реалистични решения съответни на конкретната ситуация. Подчертано беше,
че този период на объркване е бил сравнително краткотраен, тъй като към момента
на провеждане на изследването – около месец по – късно – на 20 и 21.05.2013г. тези последици са били
заличени и не са констатирани данни за обърканост и тревожност, или нещо, което
може да се отрази на участието му в процеса и възможността да възпроизвежда коректно
фактите от обективната действителност, както и събития, в които той лично е
участвал или преживял по някакъв начин.
Според вещите лица, не е
задължително при липсата на авторитета в семейството - бащата, поради
задържането му, детето да е търсило друг заместващ го авторитет. Уточнено бе,
че когато едно дете общува в семейството си, във връзка с осъществяване на семейните
цели и семейното съжителство, една част от поведението му е регулирано от
поученията, забраните и предписанията на родителите, а друга част – се определя
от комуникацията с връстници, други хора и т. н. За тези части, които касаят
контактите извън семейната среда, експертите изразиха категорично мнение, че са
израз на еманципираното поведение на свидетеля от неговия баща, независимо, че
все още е непълнолетен /едва
четиринадесетгодишен/.
Не бе отречена напълно възможността поведението му при провеждане на съдебното
следствие да е предначертано от авторитети, а не да е резултат единствено на избрани
лични стратегии за справяне. В тази връзка, като авторитети в семейството, наред
с бащата вещите лица посочиха – бабата и майката. Психиатърът бе категоричен,
че по време на изследването свид.Г.К. не е споменал да е малтретиран от друг,
освен от баща си.
В заключението на съдебно психиатричната – психологична
експертиза за свид. З.К. /л.
212 – 214, том ІІ ДП/
е посочено, че не страда от психично заболяване и не се води на отчет в ЦПЗ –
Пловдив. Не са констатирани данни за нарушения във функционирането на
епизодичната и оперативната му памет, както и на процесите на узнаване и
разпознаване на хабитуални стимули. Направен
е извод, че свид. З.К. е с интелектуални възможности отговарящи на долния
вариант на нормата за възрастта му, със стремеж за придобиване на професионални
умения. Констатирана е добра мотивация за постижения и вземане на решения, и
изградени планове за бъдещето, които следва целенасочено, наред с добрия
потенциал за развитие и социално функциониране, които обаче са зависими от
групата към която принадлежи, предвид социалната си внушаемост. Не са
установени данни за посттравматично стресово състояние вследствие на инкриминираното
деяние, въпреки генерираната тревожност, която е преодоляна впоследствие.
Личността му е описана като
екстравертен, общителен, срамежлив, емоционално незрял. Склонен да си поставя
високи стандарти, с позитивна самооценка, но в непознати ситуации проявяващ
ситуативна тревожност и привързаност към семейството си. Установена е изключително
голяма привързаност към баща му. Категорично е отрекъл да е виждал баща му да
упражнява насилие към някой от братята му, включително и към пострадалия А. И..
Описал го е като отговорен родител „нищо не ни липсваше, всичко си имахме”,
твърдейки че не е бил очевидец на инкриминираните събития, тъй като е бил на
работа.
Експертите не са установили
данни за психотично състояние към момента на извършване на деянието при
свидетеля З.К., включително и в последващите дни. Направен е категоричен извод,
че може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава
достоверни показания за тях като свидетел.
В хода на съдебното
следствие /л.
502-гръб, том ІІ съд. сл./, при изслушване на това заключение бе уточнено, че и след
запознаване на експертите със съдържанието на показанията на свидетеля в
съдебното производство, не са констатирани основания за промяна в изводите им.
В заключението на комплексната съдебно психиатрична –
психологична експертиза за малолетния М.И. /л. 232 – 237, том ІІ ДП/ е посочено, че детето не
се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ – Пловдив и не е получавал психиатрична
помощ. По време на освидетелстването му – на 07.10.2013г. са констатирани
смущения в говора, поради неизяснени проблеми в носната кухина, но този говорен
дефект е логопедично коригиран след настаняването му в социален дом и
извършените прегледи. Уточнено е, че психиатрично – психологичното изследване е
извършено в присъствието на представител на социалната институция, в която е
бил настанен малолетния към този момент.
Установено е интелектуално
и паметово развитие съответно на календарната му възраст, при липса на данни за фамилна обремененост с психични заболявания.
По време на изследванията е констатирано трайно запазено силно преживяване за
случилото се с брат му в последния период от живота му, с ясно оформена представа за физическо малтретиране - с удари,
причиняващи болка и изпитван страх от нея. В тази връзка, е направен извод,
че поради ниската си възраст, свид. М.И. е възприемал упражняваното насилие
като заплаха и лично за себе си, изпитвал е страх и е имал единствено
възможното пасивно защитно поведение. Експертите са констатирали конкретно
описаните от М. събитията от значение за делото, а поредното възпроизвеждане
пред тях е било съпроводено и със съответната емоция и мимическа изобразеност
на видяното, присъща за възрастта и най – вече на собствените му възприятия. Направено
е уточнение, че към момента на провеждане на изследването, детето се е намирало
в защитена среда на институция, където е получавало щадящ подход, необходим за
преодоляване на отдалеченото във времето травмиращо преживяване, а в споделеното от него, вещите лица не са
констатирали преекспониране и предварително оформена и съгласувана стратегия.
Напротив, отбелязано е, че преживяното от него се свързва със значим за него фактор – малтретиране на братчето му,
което е оставило силен емоционален отпечатък, но при демонстрирано постоянство
в съобщаваните факти.
Не са констатирани
некоригируеми убеждения, които не съответстват на реалността. В тази връзка, е
направен извод, че преживявяванията му не са болестно детерминирани, т. е. не
се касае за качествени нарушения на процеса на мислене и за нарушения на
възприятно – представната сфера. Уточнено е, че понесената психотравма е
повлияла на емоционалния му живот, без да е нарушила психичното му здраве, тъй като
не е констатирано нарушение на пълноценната му изява и функциониране.
Според експертите, в
представите на М.И. извършителят на физическото посегателство е „силен и
контролиращ фактор”, за спасението от когото е нужна чужда помощ - „Не
искам да пишете да се връщам при И.. Аз не го искам.”. Въпреки, че разбира
правилата, според възрастовите си особености, М. не ги свързва с нещо външно, а
с дейността на „самите участници”, т. е. тези правила, според него, подлежат на
промяна.
Уточнено е, че на неговата
възраст справедливостта се разбира като възмездие за стореното „И.
е в затвора, ако прави това отива в затвора, много харесвам това нещо, това
много харесвам...”. Тя е свързана и с лоялност
към онези, които се грижат за него и от които е зависим, а моралните му разсъждения
са повлияни от родителската мотивация и морални ценности. Изрично е отбелязано,
че на този стадий от развитието на личността, липсва ниво на автономност.
Направеното е уточнение, че
в години предшестващи събитието, свид. М.И. не е имал пълноценна традиционна семейна
среда, тъй като родителската привързаност е била повлияна от присъствието на
силен външен фактор, контролиращ ежедневието на най – близкото му обкръжение.
Тези реални условия, според експертите, са повлияли и на привързаността му към неговите
родители, които вместо да го въведат в свят на сигурност, топлота и приютеност,
„разширеното му семейство” е поддържало у него единствено страх и несигурност.
Направен е категоричен
извод, че М.И., въпреки крехката си възраст, може да бъде обективен при
излагане на конкретни факти и обстоятелства от значение за делото, които са
емоционално подплатени, без да възпрепятстват възможностите му за даване на
достоверни показания. Възрастта му по принцип обуславя внушаемост, лабилност и
податливост на влияние от особено значими за него фигури и авторитети, каквито
обаче, в конкретния казус експертите не са установили по време на изследването.
Затова, становището им е, че преценката
и позицията на свидетеля за събитията от инкриминирания период са съответни за
възрастта му, но не може да се очаква особена хронологична точност при
възпроизвеждането, с оглед недоразвитата му представа за време.
Изрично е уточнено, че към
инкриминирания период М. е възприемал ясно драматичните събития, които са
оставили траен отпечатък в съзнанието му и може да ги възпроизвежда като
свидетел в подходяща среда, подпомаган от съответния специалист, без да е
изключена възможността за повлияване от лица, с които е емоционално свързан,
включително и без да се очаква хронологичност и последователност в показанията.
При изслушване на
експертите в хода на съдебното следствие, след проведения разпит на свид. М.И.
в условията на „Синята стая” в Комплекса за социални услуги за деца и семейства
при Община – Пловдив /л.
261 – 265, том ІІ съд. сл. и л. 638 – 639, том ІІІ съд. сл./, бе уточнено, че поведението на детето не се е различавало
от демонстрираното по време на психиатричното и психологичното му изследване.
Установено е обогатяване на речта, което говори за развитие на процеса на
усъвършенстване на комуникативните функции в подкрепа на изводите за нормално функциониране
на личността и развитие на интелектуалните и паметови възможности съответни за
възрастта.
Отбелязана бе готовността на детето да води нормален
разговор и да отговаря на въпроси с подробности за обстоятелства, които не
касаят пряко делото – при кого живее в момента; как се грижат за него;
какъв ден е 8-ми март; какво е правил той на този ден и т. н. Посочено бе, че
въпросите, свързани с предмета на делото говорят за демонстрирани защитни
механизми от типа на „забравих”, „не искам да говоря за това”, т. е. изразено
категорично нежелание да се говори за случилото се и преживяното. Уточнено бе,
че форма на това нежелание е и използваната невербална комуникация по време на
разпита – криенето за фотьойла в стаята; зад пердетата; задаването на въпроси
извън поставената тема, така че да може да разконцентрира питащия го и да
избегне отговора. В същия контекст, експертите посочиха и начина, по който е
воден разговора – на „ти”, с изключение на директните въпроси във връзка с
инкриминираното събитие, при отговора на които, детето е използвало учтивата
форма „вие” – подсъзнателна реакция на изграждането на дистанция от задаващия
му въпросите. Тези констатации, според експертите, дават база за категоричен
извод, че въпреки крехката си възраст,
свид. М.И. осъзнава значимостта на темата и е годен да свидетелства,
възпроизвеждайки адекватно и логично по един и същи начин събитията от инкриминирания
период, дори и при демонстрираното нежелание да говори за тях и независимо от
изминалия период от време.
Подчертано беше, че за да
се търси манипулативно поведение у свидетеля, означава да е налице идея за
целесъобразност, за полезност, за анализ на ситуацията и за евентуални дивиденти,
т. е. за ясно предвиждане на последиците от това поведение и най – вече на
личните облаги, каквито не могат да бъдат наблюдавани в личностовото развитие
на едно 7 годишно дете. В този контекст, според експертите, ако поведението на
свид. М.И. по време на разпита му в хода на съдебното производство е било
резултат на манипулация, е трябвало да използва реплики от рода на: „Ако ти
отговоря на въпросите, ще гледам ли театър?”, за разлика от директните и преки
негови искания – „Кога ще играем на театър ? Къде е големия театър ?”.
Като обобщение на чутото по
време на този разпит, вещите лица посочиха, че: „детето има изключително последователни изказвания за събитията, които
не се опровергават и разширяват. На преден план е демонстрирано единствено
нежеланието му да се връща към тези събития , но без да променя показанията си,
включително и за това носене с чувала до реката, което той и в нашето интервю
го казва, т. е. има една последователност в показанията му.” /л. 638-гръб, том ІІІ съд.
сл./.
В заключението на комплексната съдебно психиатрична –
психологична експертиза за подсъдимия И.К. /л. 169 – 181, том ІІ ДП/ е отразено, че той не се
води на диспансерен учет в ЦПЗ – Пловдив и не е лекуван в стационара.
Психиатричният и психологичният му преглед са проведени по негово искане в
присъствието на един от упълномощените му защитници – адв. Б..
Констатирано е
интелектуално – мнестично ниво съответно за възрастта, образователния ценз и
придобития социален и професионален опит. Уточнено е, че се касае до млад мъж
от малцинствен произход с правилно биологично развитие, който е израснал в
сравнително по – благоприятния условия от общата културална група – родителите
му са били трудово ангажирани и са му предоставили възможност за образоване,
без да е търпял материални лишения. Това, според експертите, е способствало за
развитието на самочувствие на превъзходство, самомнителност, убеденост, че са
му позволени средства и начини за постигане на целите му, които обществото не
толерира. Независимо от липсата на доказани професионални умения и
квалификации, включително и на постоянна трудова заетост, вещите лица са
установили, че подсъдимият се изживява като благодетел на близките си,
осигурявайки им минимално необходимите стандарти на живот - подслон и прехрана.
По време на
освидетелстването е демонстрирал силната си загриженост за собствената му
съдба, съчетана с готовност за прехвърляне на отговорността на други, при ясни
вътрешни противоречия в изявленията – от една страна е твърдял, че обича Д., но
едновременно с това не е отрекъл, че я е удрял, защото се е ядосал; заявил е,
че е действал като спасител за пострадалото дете при нанасянето на побои от
сестра му, без обаче да е предприел нито едно действие в негов интерес, сочейки
единствено проявата на агресия спрямо нея; загрижеността му, че детето е зле и
не е реагирало е изразил с последващо нанасяне на удари по ръчичките му с
лъжица; тялото на пострадалото дете е скрито в гардероба, за да не види
съседката и да не се плашат другите деца. Организираните от него посещения в
дома на майка му в с. ****, както и на обществена баня, според експертите, демонстрират
добрата му организираност и едновременно с това са доказателство, че се е
намирал в обичайното си психично състояние, без да предизвиква съмнения за
преживявано безпокойство. Така е оценено и поведението му през следващите дни,
когато вече е бил изработил приемлива версия за изчезването на детето,
демонстрирайки самообладание и добър самоконтрол, тъй като е бил убеден в
своите способности да се справя и определя хода на събитията.
Според вещите лица, това
поведение и действията на подсъдимия напълно съответстват на характеристиките
на неговия темперамент, след като е уточнено, че действията на човек в
необичайна ситуация произхождат най – вече от неговата характерова очертаност и
могат и да не съответстват на личностовата му структура, която е оформена в
годините на израстването му. В тази връзка, е отбелязано, че личностовите
характеристики могат да се проявят на втори план, в зависимост от
интелектуалния капацитет на човека.
По време на психологичното
изследване на подсъдимия не са установени патологични изменения или прояви в
когнитивните сфери – внимание, памет, интелект, мислене, емоции, воля, личност,
като е уточнено, че личността е съвкупност именно от всички когнитивни сфери,
тяхното взаимодействие, приемственост и изразеност.
В характерово отношение
като водеща е установена флегматичната компонента, характеризираща го с отлично
уравновесено и сдържано поведение, със слаби емоционални преживявания и
демонстрирано устойчиво настроение, бавна адаптация и голяма търпеливост, невисока
общителност, хладнокръвност, бавно, но упорито постигане на поставените цели с
реална оценка на собствените способности и възможности. Като втора по изразеност
в характера на подсъдимия е констатирана сангвиничната компонента –
демонстриране на едно и също поведение дори и при екстремни и необичайни
ситуации, с единствена разлика в стремежа за бързо постигане на набелязаните
цели, съпроводена с надценяване на собствените си способности и възможности, и с
известна внушаемост – податлив на провокации. В емоционален план по време на
психологичното изследване, подсъдимият е демонстрирал затвореност, отчужденост,
повишен самоконтрол, напрегнатост и демонстративност. Според експертите, той се е формирал като личност и се
отличава с извънмерна самостоятелност, чувство за дистанция от околните, с
добро настроение и самочувствие, и повишена самооценка. В поведението му, водещ
е стремежът за лидерство, жаждата за власт, за постоянно внимание и контрол,
изхождайки от потребността за признание. Не желае да остане незабелязан,
като се стреми да заеме особена позиция в групата. Склонен е към интриги,
фантазиране и украсяване на собствената си персона, лесно раздразним, с характерни
гневни изблици, повишена импулсивност, инстинктивност, понижен самоконтрол и
грубост. При него се наблюдават гневни отреагирания, като често е провокатор на
конфликтни ситуации, в които се явява активната страна, избирайки обаче, слаби
личности като опозиция. Уточнено е, че гневните
изблици при подсъдимия са характерни най – вече в моментите, в които среща
противодействие и търпи неуспехи, и трудноно се гасят. Посочено е, че е готов
настойчиво и енергично да отстоява интересите си, стремейки се към постигане на
високи резултати в работата си. Добавени са и констатирани елементи на
враждебност и поддаване на телесни импулси.
Според вещите лица,
подсъдимият е склонен към аморални постъпки, без да демонстрира достатъчно
сериозно отношение към задълженията си, трудно понася дисциплината и
монотонната работа. Въпреки възрастта му, експертите са на становище, че поведенческите
му механизми не са зрели и адаптивни.
На база на така описаните
личностови характеристики, които при подсъдимия К. са довели до завишаване на
нормалпсихологичните и общоприетите прояви, експертите са направили категоричен извод, че се касае за асоциална
личност. В този контекст, е направено уточнение, че при асоциалните
личности се наблюдават поведенчески
отклонения, а не болестни симптоми. Посочено е, че при хора с подобни
поведенчески отклонения, е налице характерна неспособност за социална
адаптация, не се обръща внимание на морално – етичните норми на поведение и
обществените изисквания и нормативи, имат висока самооценка, импулсивни са при
постигане на поставените цели и удовлетворяването на потребностите си, без да
се интересуват от състоянието и изживяванията на околните, или от респекта на
институциите. Склонни са към агресивност с проява на жестокост, а личностовите
им особености се огъват единствено принудително при институционална намеса.
След тези уточнения, вещите
лица са посочили и конкретните проявни форми в поведението на подсъдимия К. –
изразената тревога за здравословното му състояние след задържането му в Ареста /поискал е консултация с
лекар заради кожни проблеми/; проявата на силен страх за себе си и съдбата си; настояването
за присъствие на адвокат дори и при провеждане на медицинското и психологичните
изследвания. В тази връзка, е посочено, че чрез крайно обстоятелствения си
разказ по време на освидетелстването, е показал единствено стремеж да се
отдалечи от естеството на наказателното производство, разказвайки детайли и
правейки отклонения, които е очаквал да бъдат възприети от експертите като
проява на отзивчивост, сътрудничество и които да го представят в добра
светлина. При разказа му за страданията на пострадалото дете, вещите лица не са
установили никакво съчувствие, включително не е съобщил за опити за
прекратяване на насилието спрямо детето. Спокойно е възпроизвел проявената от
него агресия спрямо Д., която е спонтанна и добре разкрива собствената му
личност. Не е демонстрирал никакво безпокойство и заинтересованост дори за
собствените му деца и тяхната съдба. Въпреки, че е отрекъл участието си във вмененото
му във вина престъпление, в обясненията му по този повод, експертите не са
установили признаци на психично разстройство, включително данни за сетивни
измами или налудни изживявания, или помрачаване на съзнанието.
Изрично е посочено, че подсъдимият е възприемал правилно и
обективно реалността към инкриминирания период и може да я възпроизвежда, ако
желае. Направен е и категоричен извод, че няма данни за каквото и да е психично
заболяване, както и за това да е бил повлиян от алкохол или други психоактивни
вещества, и в този контекст - може да участва в наказателното производство и да
дава достоверни обяснения, включително и да се защитава сам.
Изслушването на експертите изготвили
заключението в хода на съдебното следствие се проведе непосредствено след
депозиране на обясненията на подсъдимия /л. 632 – 637, том ІІІ съд. сл./. Изрично бе подчертано, че
демонстрираното поведение пред съда изцяло е потвърдило направените изводи в
заключението. В допълнение към
характеристиките на асоциалната личност бе посочено, че по принцип те не
подхождат към най – лесния и прекия път за решение, а обичайно търсят крайно
несъстоятелни начини, за да заобиколят реалността, което конкретно при
подсъдимия е констатирано в двойственото му отношение към жените, с които е
съжителствал – от една страна много държи на тях, твърди че ги обича,
съобразява се и им се подчинява, дори на непълнолетната Д., а в същото време -
ги подлага на малтретиране.
Уточнено бе, че в
хода на съдебното следствие подсъдимият е избрал стратегия, целта на която е
била да представи себе си в най – добрата светлина и да повлияе на аудиторията
в съдебната зала по начин, естествено демонстрирайки своите особености,
което според експертите, е показателно за отношението му към обществените
правила и норми. С избора си да разкаже безброй детайли, без отношение към
предмета на делото, които могат да бъдат възприети дори и като форма на
неуважение към обсъжданите събития, вещите лица сочат, че фактически
подсъдимият е показал адекватността си към ситуацията. Уточняват, че поведението му в съдебното производство е
смесица от сервилничене, раболепие, съчетавайки опити да се представи като
жертва на конкретна ситуация – от една страна - подчинен и кротък, а от друга -
демонстрирайки нападателност и убеденост в своята правота и точност.
Изрично бе посочено, че доказателство за асоциалната личност на
подсъдимия са и данните за предходните му осъждания, които по никакъв начин не
са повлияли позитивно на последващото му поведение на фона на липсваща
самокритичност. Категорично бе мнението на специалистите, че въпреки
търпените наказания до момента, подсъдимият не е коригирал поведението си, тъй
като е с добре изградена личност, която трудно може да бъде коригирана
съществено на неговата възраст, поради изградените поведенчески промени, които
самият той спазва. В този контекст, акцент бе поставен върху трайната склонност на подсъдимия да търси
вината извън себе си, която не му позволява да критикува собственото си
поведение, а в тази връзка бе посочено, че търпените от него наказания са
възприети не като наказание лично за него, а за някой друг – конкретно лице или
институция.
Наред с това, бе обърнато
внимание, че на този етап интелектуалното ниво на подсъдимия не е особено
високо и липсва каквато и да е нагласа да се обърне към себе си и да приеме
нещата такива каквито са. В тази връзка бе отбелязана
липсата на готовност и вероятност, дори и при провеждана специализираната
терапия в местата за лишаване от свобода, за евентуална положителна промяна в
характеровите му особености и поведенчески прояви.
Уточнено бе, че подсъдимият
има способност да използва точният израз на агресия, която при него е бързо
отключваща се и при незначителен повод се разгръща безконтролно, особено при
провокации - когато нещо му се противопостави или го затрудни за момента, и в
такива случаи единствено постигането на целта – положителният резултат от
поставената конкретна цел, независимо от вида й, може да доведе до изчерпване
прага на проява на агресия.
Съдът кредитира с доверие
депозираните експертни становища, като обстойни, изготвени от доказани
специалисти, разполагащи с необходимите специални знания и опит в съответните
области на научното познание, съобразени с информацията, съдържаща се в
останалите събрани в хода на разследването доказателствени източници.
Описаната фактическа
обстановка се установява частично от депозираните от подсъдимия И.К. обяснения
в хода на съдебното следствие /л. 615 – 632, том ІІІ съд. сл./; частично от показанията, дадени в хода на
съдебното следствие, от свидетелите Д.И. /л.113 – 128, том І съд. сл.; л. 536 – 538, том ІІ
съд. сл. – повторен разпит; л. 538 – 539, том ІІ съд. сл. – очна ставка със
свид. Н. Р.; л.539 – 540, том ІІ съд. сл. – очна ставка със свид.З.К.; л.
540-гръб – 541, том ІІ съд. сл. – очна ставка със свид. Р.К.; л. 542, том ІІ
съд. сл. – очна ставка със свид. Г.К./; З.К. /л. 237 – 248, том І съд. сл.; л. 529 – 530, том ІІ
съд. сл. – очна ставка със свид. Л. Н.; л.539 – 540, том ІІ съд. сл. – очна ставка
със свид.Д. И.; л. 543, том ІІ съд. сл. – повторен разпит/, Р.К. /л. 128 – 141, том І съд.
сл.; л. 530 – 531, том ІІ съд. сл. – очна ставка със свид. Л. Н.; л. 532-гръб –
л. 533, том ІІ съд. сл. – повторен разпит; л. 533 – 534, том ІІ съд. сл. – очна
ставка със свид. Т. Г. л. 542, том ІІ съд. сл.; л. 540-гръб – 541, том ІІ съд.
сл. – очна ставка със свид. Д. И./; Г.К. /л. 218 – л.230, том І съд. сл.; л. 531 – 532, том
ІІ съд. сл. – очна ставка със свид. Л. Н.;– очна ставка със свид. Г.К. /, А.К. /л. 142 – 144, том І съд.
сл./; Н.М. /л. 164 – л. 166, том І
съд. сл./; Р.М.
/л. 166 – 167,
том І съд. сл./,
Д.Г. /л.
169-гръб – л.172, том І съд. сл./; Н.Р. /л.231-гръб – 237, том І съд. сл.; л. 538 – 539,
том ІІ съд. сл. – очна ставка със свид. Д. И./, Н.Й. /л. 172-гръб – 175, том І съд. сл./ и К.С. /л. 168 – 169, том І съд.
сл./ и
приобщените по предвидения в чл. 281 от НПК ред от досъдебната фаза; както и от
показанията на свидетелите М.И. /л.162-гръб – 164, том І съд. сл./, К.И. /л.109 – 112, том І съд.
сл./, М.И. /л.206-гръб – л. 208, том І
съд. сл./, Х.Ч.
/л.147-гръб –
л. 148, том І съд. сл./,
Д.Б. /л. 154 –
156, том І съд. сл./,
Л.Н. /л.
148-гръб – л. 154, том І съд. сл. и л. 528 – 531, том ІІ съд. сл. – включително
очни ставки със свид.З.К., Г.К. и Р.К./, Е.Д. /л.156-гръб
- л. 158, том І съд. сл./, К.П. /л.158-гръб – 159, том І съд. сл./, Т.Г. /л. 159 – 162, том І съд.
сл.; л. 533 – 534, том ІІ съд. сл. – очна ставка със свид. Р.К.; л.534-гръб –
535, том ІІ съд. сл. – повторен разпит/, В.В. /л. 167-гръб – 168, том І съд. сл./, М.А. /л.524 – 527, том ІІ съд.
сл./, Д.А. /л. 601 – 605, том ІІІ
съд. сл./ и Д.Д.
– Н. /л. 605 –
607, том ІІІ съд. сл./,
а така също и частично от показанията на свид. Р.К. /л. 283 – 285, том ІІ съд.
сл./ и свид. Ц.Е. /л. 607 – 609, том ІІІ
съд. сл./,
преценени в контекста на съдържащата се информация в приложените към делото
писмени доказателства – Протоколи за оглед на местопроизшествие /л. 9 – 11; л. 22 - 23, том
І ДП/ и фото –
албумите към тях
/л. 13 – 21; л. 24 - 31 том І ДП/; Постановление от 24.04.2013г. на наблюдаващия
прокурор относно приложението на чл. 64 ал. 2 от НПК /л. 42, том І ДП/; справка от УИСПРБ за
водените срещу подсъдимия К. наказателни производства /л. 44, том І ДП/; характеристична справка
за подсъдимия /л.
59, том І ДП/;
справка съдимост за подсъдимия /л. 61 – 62, том І ДП/; Протокол за следствен експеримент /л. 74 – 75, том І ДП/ и приложеният към него
фото – албум /л.
76 – 82, том І ДП/;
съдебно медицинска експертиза и оформената при изготвяне на заключението й
медицинска документация, назначена по искане на защитата на подсъдимия в хода
на досъдебното производство, за съответствие на условията, при които се
изпълнява прилаганата мярка за неотклонение „Задържане под стража” и
здравословното състояние на подсъдимия И.К. /л. 218 – 227, том ІІ ДП/; Заявление от свид. М.И. до
Началника на VІ РУП от 19.04.2013г. /л. 245, том ІІІ ДП/; справка от АИС „БДС” за свид. М.И. /л. 264 – 265, том ІІІ ДП/; телеграма за обявяване на
ОДИ № 14928 от 19.04.2013г. /л. 274, том ІІІ ДП/; официална информация предоставена от мобилния
оператор „Космо България Мобайл” ЕАД, съдържаща данни за собствеността на
СИМ-картите и мобилните апарати използвани от подсъдимия и членовете на
семейството му към инкриминирания период, включително и трафичните данни за
проведени разговори /л.
322 -336 и л. 338 - 351, том ІІІ ДП и л. 400 – 408, том ІV ДП/; Експертна справка № 53/13
от 25.04.2013 г. /л.
356, том ІV ДП/;
Заповеди за задържане по ЗМВР за свид.Д.И. и свид. З.К. /л. 358 и л. 359, том ІV
ДП/; Протоколи
за доброволно предаване /л.
374 и л. 377, том ІV ДП/;
медицинска документация оформена във връзка с лечението на травмата на долния
ляв крайник на пострадалото дете /л. 378 – 379, том ІV ДП/; копия от Заповеди за
настаняване, издадени от Директор Дирекция „Социално подпомагане” – Пловдив за
настаняване в социални домове на свидетелите Г.К., З.К., Р.К., П.И., М.И. и Д.И.
/л. 413, 414,
415, 416, 419, 420, 421, том ІV ДП/ и заверени преписи от съдебни решения, касаещи
свид. Н.Р. и свид. П.И./л.
411 – 412; л. 417 - 418 том ІV ДП/; заверено
копие от Телефонограма № 163/25.04.2013г. /л. 424, том ІV ДП/; Експертни медицински
справки №№ 9 и 10 от 26 и 30.04.2013г. /л. 431 и л. 432 – 433, том ІV ДП/; официална информация и
заверени копия от медицинската документация оформена при престоя на подсъдимия К.
*** /л. 438 –
444, том ІV ДП/;
Разписка за предаване на веществени доказателства /л. 450, том ІV ДП/, както и от приложените в
хода на съдебното следствие – материали по изпълнена Молба за правна помощ от
РФранция по следствено дело 43/2013г. по описа на НСлС, пр. пр. 18472/2012г. по
описа на Районна прокуратура – София, касаещи влязла в законна сила присъда
спрямо подсъдимия И.К. /л.
292 – 307, л. 381 – 482, том ІІ съд. сл./; справка от Директора на Комплекса за социални
услуги за деца и семейства към Община Пловдив във връзка с престоя на
свидетелите З.К., Р.К. и Г.К. в Приют за безнадзорни деца „Майка Тереза” и
оформената в тази връзка документация /л. 327 – 330, том ІІІ ДП/; официална информация и
приложени към нея заверени копия от документи, оформени при настаняването и
престоя на свидетелите Г.К. и З.К. в Дома за временно настаняване на малолетни
и непълнолетни към ОД на МВР – Пловдив /л. 351 – 374, том ІІ съд. сл./; официална информация и
приложени към нея 2 броя бюлетини за съдимост от Република Германия и Република
Франция за подсъдимия И.К. /л. 484 – 486, л. 504 – 508 и л. 561 - 565, том ІІ съд. сл./; официална информация от
Началника на Шесто РУП относно начина на съпровождане на свидетелите, разпитани
в досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК /л. 567, том ІІ съд.
следствие/,
както и приложените към делото като веществени доказателства – вещи и предмети
иззети при извършените процесуално – следствени действия в хода на разследването.
Оценката за обективност и
достоверност на събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни
доказателства, посредством които се установяват правнозначимите факти, включени
в предмета по чл. 102 от НПК в тяхната взаимовръзка и хронологична
последователност, съдът извърши като отчете:
- особеното процесуално
положение на преобладаващата част от свидетелите поради сериозния им личен
интерес от изхода на делото – от една страна - роднините на подсъдимия –
непълнолетните към момента на провеждане на съдебното следствие негови деца –
свидетелите З.К., Р.К. и Г.К.; брат му – Р.К. и майка му – А.К., както и
жената, с която е съжителствал в продължителен период от време, майка на
седемте му деца – свид. Ц.Е.; а от друга - роднините на пострадалото дете –
родителите му – свидетелите М.И. и К.И., сестра му – свид. Д.И. и братята му –
свидетелите М.И. и П.И.. Тази пряка заинтересованост по отношение на свид. Д.И.
е допълнително обременена и от опасността чрез възпроизведената в показанията й
информация за релевантните факти да не се самоуличи като съучастник при
извършване на престъплението, което естествено предпоставя условия за известна
тенденциозност и недобросъвестност. Това обаче не е достатъчно основание за
безкритичното цялостно дискредитиране на този доказателствен източник, каквато
теза застъпва защитата на подсъдимия, а е логично обяснение на процесуалното й
поведение в хода на съдебното следствие, наложило приобщаването на показанията
й от предходната процесуална фаза, пораждащо задължение за състава на съда за
задълбочено и комплексно анализиране на предоставената информация за
инкриминираните събития;
- показанията на
свидетелите - очевидци – Д.И., М.И., Р.К.,
З.К. и Г.К., включително и обясненията на подсъдимия, въпреки пряката им
заинтересованост от изхода на делото, са основен, а за определени факти и
единствен източник на преки доказателства по делото относно хронологията на
събитията от инкриминирания период; механизма на извършване на престъплението;
действията по заличаване на следите, с цел избягване на наказателното
преследване;
- единствено показанията на
служителите на полицията могат да бъдат възприети като годен, макар и косвен
източник на обективна информация за включените в предмета на доказване
обстоятелства, с оглед съдържащата се в тях информация за предприетите действия
по издирване на пострадалото дете, откриването на трупа му и установяване на
извършителя на посегателството;
- показанията на
свидетелите Р.К. – брат на подсъдимия, А.К. – майка, Д.Г., Н.Р. и Н.Й. –
разпитани в това процесуално качество по искане на защитата, не съдържат
информация пряко относима към предмета на доказване доколкото възпроизвеждат
опосредено обстоятелства, касаещи конкретни действия от посткриминалното
поведение на свид. И., които всички, с изключение на Р., не твърдят да са
възприели лично;
- лансираната от децата на
подсъдимия – свидетелите З.К., Р.К. и Г.К. версия за упражнено насилие в
сградата на Шесто РУП – Пловдив, при провеждане на извънпроцесуалните беседи,
не просто не намира подкрепа в останалите доказателства по делото, нещо повече,
категорично се опровергава от тях, поради което може да бъде възприета
единствено като негодно средство за създаване на съмнение и внушаване на
некоректност и недобросъвестност при документиране на възпроизведените от тях
релевантни факти в предходната процесуална фаза, с крайна цел – потвърждение на
възприетата впоследствие защитна позиция от родителя им – подсъдимия И.К.,
лансирана в съдебното производство;
-
становището на експертите, депозирали комплексните съдебно психиатрични –
психологични изследвания в хода на разследването, относно съществената роля на
социалния статус и битието на участниците в инкриминираните събития, обусловени
от особеностите на етноса, от който произхождат /ромски/ и прякото му отношение
към начина, по който всеки от тях е реагирал в конкретно създадената ситуация, включително
и при заличаване на последиците от престъплението, рефлектиращи най – вече в поведението
на свидетелите – родственици на подсъдимия демонстрирано в хода на съдебното
производство в негово присъствие при категоричната му роля на безспорен авторитет в семейството, посредством
некоректното, алогично и недобросъвестно съобщаване на фактите и
обстоятелствата от съществено значение за изясняване на делото за целите на
настоящото наказателно производство.
Изброените особености на
конкретния казус задължават съда да подложи на задълбочен и внимателен анализ
противоречията в гласните доказателства, които пряко се отразяват на елементите
от състава на вмененото във вина на подсъдимия престъпление и най – вече – на неговото
авторство, преценявайки достоверността им в контекста на обективната
информация, съдържаща се в останалите доказателствени източници – приложените
писмени и веществени доказателства, както и експертните становища, включително
и през призмата на собствената им убедителност и логичност при проверката им в
условията на устност и непосредственост в рамките на съдебното следствие.
Въпросът за авторството е
линията, която разделя на две диаметрално противоположни плоскости гласните
доказателствени източници на пряко заинтересованите от изхода на делото лица,
доколкото чрез показанията в хода на съдебното следствие на децата на
подсъдимия - свидетелите К. и възпроизвеждащите посткриминални обстоятелства,
свързани с последващо поведение на свид. Д.И. – разпитаните по искане на защитата
в същото процесуално качество – А.К. – майка на подсъдимия, Р.К. – брат на
подсъдимия, Д.Г., Н.Р. и Н.Й., се направи неуспешен опит за формиране на
оневиняващи привлечения към наказателна отговорност И.К. фактически изводи,
подкрепящи лансираната в обясненията му теза на пълно отричане на прякото му
участие в извършване на инкриминираното престъпление и признание единствено на
оказана морална подкрепа на свид. Д.И. в процеса на заличаване на следите, но
без личен принос и в тази част от хронологията на събитията. Според настоящия
съдебен състав обаче, не е възможно информацията съдържаща се в тези
доказателствени средства да бъде възприета безрезервно и безкритично, тъй като
те не само противоречат на вече депозираните от тях в хода на досъдебното
производство и то в значителната си част, но подложени на самостоятелен отделен
анализ и оценка, също са изпълнени с вътрешни противоречия.
Гласните доказателства, съдържащи
се в показанията на свидетелите З.К., Р.К. и Г.К., депозирани в хода на
съдебното следствие са изтъкани от противоречия по отношение на всички заявени
от тях в досъдебната фаза обстоятелства, които в периода от момента на
първоначалното им участие в процесуално следствените действия до провеждане на
съдебното производство са оценени от тях като такива във вреда на интересите на
баща им - подсъдимия И.К. /виж изявленията им при констатиране на противоречията в хода
на съдебното следствие – л. 138 – 141, том І съд. сл. – за свид. Р.К.; л. 228 –
230, том І съд. сл. – за свид. Г.К. и л. 244 и л. 246-гръб – л. 248, том І съд.
сл./. Освен
категоричното отричане на вече заявени факти, имащи отношение към изясняване на
обективната истина и хронологията на събитията, характерно за показанията на
тези свидетели пред съда е демонстративното разширяване на кръга на
възприетите и възпроизведени фактически обстоятелства, характеризиращи в
негативна светлина свид. Д.И., макар в преобладаващата си част да противоречат
не само на останалите доказателствени източници, но и на житейската логика, а
именно:
1. твърденията, че всеки от
тях е възприел лично момента на счупването на крака на пострадалото дете и то с
подробности, ведно с участвалите в този процес лица – свид. Р.К. – „Знам,
че на О. кракът му беше счупен, защото М. и Д. го заклещиха на дивана дето се
отваря и така му се е счупил крака. Аз това го видях, защото тогава бях в къщи...”/л.130, том І съд. сл./; свид. Г.К. –„Д.,
Д. отваряше леглото. На детето кракът вижда, че е там, но тя пусна силно
леглото и на детето кракът се счупи.” /л.218, том І съд. сл./, „Видях какво се случи с крака на О.. Да
виждам. Детето си сложи крака. ...Д. отваряше и пусна леглото.”/л.220, том І съд. сл./; свид. З.К. – „Видях
само как Д., като отваря дивана и му заклещи крака. Аз видях как беше счупен
кракът на О..” /л.
244, том І съд. сл./
при категоричното отричане на личното възприемане на този факт в досъдебната
фаза – „Каката каза, че той си е счупил крака. Аз не съм видял как е
станало така. Каката каза, че като разтягала леглото, е затиснала крака на
детето и му се е счупил крака.” /л. 71-гръб, том І ДП/ - свид.Р.К. - „На 09.04.2013г. на О. му
гипсираха крака, но не знам как си е счупил крака. Вечерта видях О. гипсиран в
нас, но не съм бил при него когато му е счупен кракът” /л. 73, том І ДП/; свид. Г.К. – „Не
помня О. кога си счупи крака. Не съм видял как си е счупил крака. Д. ми каза
как си е счупил крака. Каза, че са дръпнали холовата гарнитура и О. си е играел
и са му затиснали крака.” /л.
85-гръб, том І ДП/;
свид. З.К. – „О. беше със счупен крак. Не съм видял как
си е счупил крака. Попитах баща ми и Д. как си е счупил крака, те казаха, че са
му затиснали крака на холовата гарнитура. Не са ми обяснявали точно как се е
счупил крака.”
/л. 89-гръб,
том І ДП/.
Впрочем, описаният от тези свидетели механизъм на причиняване на увреждането на
долния ляв крайник на пострадалото дете, бе категорично отречен като възможен, от
експертите, изготвили съдебно медицинските експертизи, включително и от
комплексната съдебно медицинска физическа експертиза, чието заключение бе
изготвено след оглед на разтегателния механизъм на процесния диван.
2. категоричните изявления
за множество побои, нанесени от свид.Д.И. по малолетния й брат – пострадалия А.
И. и използване на различни средства и начини за тази цел – свид. З.К. – „Д.
го взимаше ужким да го гледа. Д. не го даваше на майка й да го гледа. Така го
гледаше, че го биеше, защото се е изсрало в гащите. Даже и моите сестри ги е
била.”, „Д. като стана, почна да го рита и му удари главата в стената. Риташе
го в гърдите. Ритна го и после удари главата му в стената.”/л.
238, том І съд. сл./;
„Тя
почна да плаче и да ми разказва, сълзейки, че ударила брат й с едно дърво.
Каза, че го ударила с дървото, детето припаднало и починало.”/л.
239, том І съд. сл./;
„Когато
Д. би О., му хвана отпред лицето и го блъсна в стената. О. припадна. Той беше
седнал, след като го блъсна, детето падна по гръб. ...Като го блъсна детето
падна настрани.”
/л. 241, том І
съд. сл./; свид.
Г.К. – „Д. взе една летва и почна да удря детето, където му падне с
летвата. Ние побягнахме и спасихме детето.” „Взе машата до печката и пат – пат
удря детето. Пак Д. го удряше. Пак го спасихме, дръпнахме Д., взехме от нея
машата. Д. пак отиде, блъсна главата му в дувара. Стъпна му на гърдите, детето
пак се удари в дувара. Спасихме пак детето” /л.218, том І съд. сл./; „...взе
едно дърво и удари на детето главата с дървото. ...Д. всеки ден биеше детето.
Всеки ден го биеше. ...Д. взима метлата и удря децата – нейните братя, дето
ходят да просят. Бие ги, да им взема парите.” /л. 218-гръб, том І съд. сл./; „Д.
все го биеше, щото се нааква. Д. го биеше с каквото й падне с ритник, с маша ли
ще е. По гърдите го биеше, по гърба. Където му падне. Преди да е гипсиран пак
го биеше, след гипса, пак го биеше. ...Само Д. биеше О.. Дори майка му на О. не
го биеше.”
/л. 221, том І съд. сл./;
свид. Р.К. – „С бой го учеше кака му да казва кога му се
ходи до тоалетна. С пръчка, с машата го биеше... Тази пръчка, с която го биеше,
беше такава каквато й падне – от черница или от други дървета. ...Като го биеше
сестра му с машата и с пръчката го удряше по гърба му, по ръцете, по краката.
Само тя го биеше заради това и винаги го биеше заради това. ...Аз съм видял
четири – пет пъти Д. да бие детето, може би и повече пъти, много пъти съм я
виждал.”
/л.129гръб, том І съд. сл./, обстоятелства, за
които противно на житейската логика, тъй като безспорно са в интерес на защитата
на баща им, нито един от тримата свидетели не е дал показания в хода на
досъдебното производство, а напротив, твърде лаконично са вметнати единствено в
показанията на свид. Р.К. - „Д., защото детето все сере и бърши, взе
едно дърво и удари детето по главата. Детето падна.”, „Друг път не съм виждал Д.
да удря детето.”
/л. 71-гръб,
том І ДП – свид. Р.К./
„Д.
удари О. с едно дърво по главата и баща ми го удряше със шамари по лицето и по
краката.”
/л. 73, том І ДП – свид. Р.К./ - факт пресъздаден и от свид. Г.К. - „Д.
също го удари детето с дърво. Р. ми го каза това нещо, че Д. е ударила детето с
дърво. Аз не съм видял това нещо.”/л. 85-гръб, том І ДП/, който обаче не е намерил
отражение по никакъв начин в заявеното от свид.З.К. в досъдебното производство.
3. изявленията на свид. Р.К.,
относно изхвърлянето на тялото на пострадалото дете – „В
този чувал имаше камъни, имаше и други чували, които са в него мушнати, защото
е бая голям. Само в този чувал имаше
мушнати и други чували вътре. Само този чувал най – много тежеше. ...Аз
отидох и хвърлих боклука сам, като го бутах с вилата и с лопатата. Успях да го
бутна сам. Баща ми не беше с мен.
Всичкия боклук изсипах на едно място. Баща
ми беше в това време при З. – братовчед си и пиеше кафе. Той живее в
последния блок на Крайречна до Марица.” /л. 132, том І съд. сл./, „...на втория ден след като изхвърлих
боклука. Отидохме двамата с Д.. Д.
започна да търси само чувала. След това взе един чувал, сурка го и го хвърли в
р. Марица.”
/л. 132-гръб,
том І съд. сл./ -
обстоятелства, които също безспорно могат да бъдат възприети единствено в
интерес на бащата на подсъдимия, по начина възпроизведен в хода на съдебното
следствие, но не споменати нито при проведените два поредни разпита от органа
водещ разследването на 25.04.2013г., непосредствено преди откриване на трупа на
пострадалото дете, нито при проведения следствен експеримент, а дори напротив,
категорично е посочено от свидетеля при тези процесуални действия именно
участието на подсъдимия И.К. и водещата му роля – „На третия ден вече дойде баща
ми беше почнало малко да мирише в стаята. Баща ми отиде в стаята и взе детето и
го сложи в един чувал и при него сложи един голям камък. После този чувал го сложихме в един друг чувал с много
други боклуци. Другите боклуци бяха една трева дето сме чистили, праз и такива
работи. ...Детето беше сложено първо в найлонов чувал, после в бял претен от
сезал. Тези двата в един много голям чувал, дето имахме на двора и после отгоре
боклуците. Този чувал го сложихме на каруцата и отидохме на Марица. ...ние
там изхвърлихме боклуците с детето и се прибрахме. Баща ми ми каза да не
казвам на никого. ...Два дни след като се прибраха всички, баща ми ме извика и
тръгнахме пеша до мястото с боклука и с чувала с детето. Отидохме пеша и чувала
си беше там.Баща ми извади боклуците и ги остави на същото място. После баща ми
взе детето и отиде до водата и изхвърли чувала в реката, тогава Марица имаше
повече вода. Баща ми не влезе във водата, а направо от брега хвърли чувала и се
прибрахме. Днес, преди малко, след като показах мястото с боклука, заведох
началника и до брега, където баща ми и
никой, дори и братята ми не знаят, нито пък Д., къде е това място. На никой не казах за това и вчера пред
съдията не казах, защото се страхувах.” /л. 73, том І ДП/. По идентичен на начина, използван от свид.Р.К. в
досъдебното производство са възпроизведени тези факти и в свидетелските
показания на М.А. – Началник на Шесто РУП към инкриминирания момент /л. 524 – 527, том ІІ съд
сл./ и Т.Г. –
Инспектор ДПС /л.
159 – 162, том І съд. сл. и л. 535, том ІІ съд. сл./, косвено потвърдени и от свидетелите
Д.Б. /л. 155,
том І съд. сл./
и Е.Д. /л. 157, том І съд. сл./, както и от отразените резултати
в Протоколите и фото – албумите, документиращи извършените оглед и следствен
експеримент на мястото, на което е открит изхвърления боклук и тялото на
пострадалото дете.
Желанието да представят
събитията от инкриминирания период по начин благосклонен и оневиняващ
подсъдимия, характеризирайки го като благодетел и доброжелател на всички
живеещи в дома му, независимо от липсата на пряка родствена връзка със
свидетелите И. и пострадалото дете, рефлектира чрез използването на посочените
механизми от децата на подсъдимия – свидетелите З.К., Р.К. и Г.К. при възпроизвеждане
в съдебното следствие на информацията от значение за изясняване на предмета на
доказване. Това наложи приобщаването на показанията, дадени от тях в досъдебната
фаза, въпреки че и този доказателствен способ за проверка не доведе до пълното
преодоляване на вътрешните противоречия. По съществените въпроси пряко свързани
с авторството на деянието – изясняването на това кой именно е нанесъл побоите
на пострадалото дете, довели до причиняване на травматичните увреждания, които,
според съдебните медици, са в пряка причинно следствена връзка с настъпилия
летален изход, съдът използва и предвиденият в чл. 143 ал. 4 от НПК процесуален
способ за проверка, който единствено потвърди заетата възпроизвеждана от
свидетелите К. защитна позиция, лансирана и в обясненията на подсъдимия,
категорично отричаща и противоречаща не само на собствените им показания от
досъдебното производство, но и на заявеното от служителите на полицията Т.Г., М.А.,
Л.Н., Е.Д., както и най – вече на твърденията на свид. Д.И. относно
хронологията и начина на протичане на събитията от инкриминирания период.
Преценката за обективността
и достоверността на изявленията на свидетелите К. в съдебното следствие досежно
начина на нанасяне на удари от свид. Д.И. на пострадалото дете и областите на
тялото, които са били засегнати, възпроизведени и в обясненията на подсъдимия, а
косвено, макар и в значително по – лаконичен вариант и в показанията на
свидетелите Н.Й., А.К. и Д.Г., не съответства на експертните становища на
съдебните медици относно възможните средства за причиняване на травматичните
увреждания, довели до настъпване на леталния изход. В заключенията и на двете
допълнителни съдебно медицински експертизи и при изслушването им от съдебния
състав, категорично бе отречена възможността доказаните и хистологично
увреждания в теменната област на главата на детето, довели до притискане и
парализа на жизнено важни мозъчни структури, а и в областта на шията, които
именно са в пряка причинно следствена връзка с настъпилата смърт, да са
причинени от удари с продълговат цилиндричен предмет /пръчка/, трупче, дъска,
поради неустановени при аутопсията повърхностни рани в областите, за които се
твърди да е имало съприкосновение с такъв вид удрящата повърхност. В такъв
аспект, съдът възприе и обективното становище на експертите психиатри и психолози
изследвали поведението на свидетелите К. в предходната процесуална фаза, които
бяха категорични, че показанията им в съдебното производство са резултат на
манипулация, дължаща се най – вече на особеностите на възпитанието им и
етническия произход, подробно посочени при изслушване на заключенията им.
Ето защо, при постановяване
на съдебния си акт, съдът даде кредит на доверие именно на депозираните от
свидетелите К. показания по реда на чл. 223 от НПК, а за свид. Р.К. и
допълнително дадените пред органа, водещ разследването, установяващи действията
предприети под ръководството на подсъдимия по укриване на трупа на пострадалото
дете. Едно от проявленията на равенството на страните в
процеса, признак на справедлия процес, по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, е
правото им да участват при провеждане на процесуално – следствените действия,
посредством които се осъществява събирането на доказателства, значими за
формиране волята на съда. Разпоредбите на чл. 279 и чл. 281 от НПК и в частност
нормата на чл. 281 ал. 4 от НПК, на която се позова състава на съда при
приобщаване на показанията на свидетеля Р.К., дадени в хода на досъдебното
производство единствено пред органа, водещ разследването /л.
140 -141, том І съд. сл./, въпреки несъгласието на защитата на подсъдимия К.,
включително и неговото лично становище в отрицателен вариант /л.
136 – 137, том І съд. сл./, са в синхрон с практиката на
Европейския съд по правата на човека, според която – „да се вземат предвид показания, получени на етапа на досъдебната фаза
само по себе си не противоречи на чл. 6 § 1 и § 3 (d), при условие, че правата на
обвиняемия са спазени. По правило, тези права предполагат адекватна и подходяща
възможност на обвиняемия да оспори и разпита свидетелите, свидетелстващи срещу
него или когато дават показания, или на по – късен етап от производството.”
/Решение
от 19.12.1990г. по делото Делта срещу Франция, серия А, № 191-А, стр. 16; в
този смисъл е и Решение от 12.10.2006г. по делото Младенов срещу България/.
Задължителното присъствие на свидетеля в съдебното производство е условие за
приложимост на хипотезата на чл. 281 ал. 4 от НПК, а то - гарантира
възможността на всички страни да участват при провеждане на разпита му в
публично съдебно заседание, при условията на състезателност, задавайки въпроси,
включително и възползвайки се от възможността да поискат провеждане на очна
ставка /Р. 374/2011г. на ІІ н. о.; Р. 197/2012 г. на ІІІ
н. о.; Р. 346/2012 г. на ІІ н.о.; Р. 323/2011г. на ІІ н. о./.
С такива процесуални възможности разполагаха страните и в проведеното съдебно
следствие, а заявените от свид. Р.К. факти,
в приобщените по реда на чл. 281 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 1 от НПК показания,
дадени в досъдебната фаза, са в пълен синхрон и с посочените по – горе останали
доказателствени източници – показанията на част от полицейските служители,
резултатите от извършените на мястото на откриване на трупа оглед и следствен
експеримент, включително и приложените към делото веществени доказателства.
Нещо повече, в конкретния казус защитата разполагаше и с по – широки
възможности за гарантиране правата на подсъдимия, чрез използване на
предвидената в разпоредбата на чл. 119 от НПК възможност, упражняването на
която, позволява именно тази част от събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите – очевидци –
децата на подсъдимия К. да бъдат изключени при заявено от тях желание за
неучастие в това процесуално качество в настоящото наказателно производство.
Дори и многократните разяснения на тези права от състава на съда не доведоха до
позитивен резултат както за защитната теза, лансирана от подсъдимия, така и до
промяна в поведението на участващите като свидетели негови низходящи и други
родственици.
Що се касае до документираните
по реда на чл. 223 от НПК свидетелски показания, както доктрината, така и
съдебната практика са категорични, че спазените законови изисквания при
реализираните следствени действия в рамките на досъдебната фаза и закрепването
им в надлежно изготвени протоколи, както е в конкретния казус по отношение на
показанията на свидетелите К. – З., Р. и Г., е гаранция за процесуалната им
годност при оценката на доказателствените средства, която не може да бъде
опровергана от последващи изявления на участвалите в тези процесуални действия
лица /Р.529/12.01.2010г. по н.
д. 615/2009г. на ІІІ н. о. на ВКС; Р. 194/01.04.2010г. по н. д. 76/2010г. на
ІІІ н. о. на ВКС; Р. 123/09.05.2013г. по н. д. 77/2013г. на ІІІ н. о.; Р.
23/26.01.2012г. по н. д. 2887/2011 г. на І н.о. и Р.214/18.08.2009г. по н.
д.189/2009г. на ІІ н. о./. Нещо повече, и тримата свидетели не отрекоха, че при
провеждане на разпитите им пред съдия спрямо тях не е упражнявано нито
психическо, нито физическо въздействие, като им е била предоставена възможност
да говорят свободно каквото желаят. Единствено отрекоха да са били известени за
отговорността, която носят за изявленията си в качеството на свидетели, въпреки,
че потвърдиха, че прочетените им Протоколи не са страдали от неточности, независимо
от изразеното несъгласие с отразените обстоятелства при приобщаването им в хода
на съдебното следствие, обяснено с евентуално последващо чуждо въздействие.
Твърденията на тези
свидетели за оказано им физическо въздействие при провеждане на извънпроцесуалните
беседи от разследващите в сградата на Шесто РУП, непосредствено след разкриване
на престъплението не намират подкрепа в нито едно друго доказателствено
средство, с изключение на заявеното в обясненията на техния баща – подсъдимия И.К..
Странна, противоречаща дори и на житейската логика е позицията на свидетелите Р.К.
и Г.К., които при проведените им психиатрични и психологични изследвания извършени
в присъствието на тяхната майка - свид. Ц.Е. – са споменали единствено за
упражнявано насилие и изпитван страх от собствения си баща, но не и за такова,
от служителите на полицията, при все, че тези изследвания са осъществени в
значително по – късен период от време, когато експертите са установили пълно
заличаване на емоционалните преживявания във връзка с инкриминираните събития.
Искрена бе и изненадата не само у свидетеля Л.Н., но и у свид.Г. от резултатите
от използвания способ по чл. 143 ал. 4 от НПК за проверка на заявеното от тях и
свидетелите К. по повод на упражненото насилие, а за свид. Р.К. и относно съобщаването
на предприетите действия по укриване на трупа на пострадалото дете и заличаване
на последиците от инкриминираното престъпление – „При контакта си с Р. в
сградата на съда и след това на следващия ден в Дома, а и в автомобила, докато
пътувахме до мястото, в близост до р. Марица, оплаквания от рода на тези, на
които станах свидетел днес – за упражнено насилие от колеги спрямо Р.
категорично не е имало, нито пък видими белези от такива действия. Единствено
каза: „Госпожо, резил, срам ! Как ще погледнем
хората в очите ?” Изпитваше чувство за вина. Нямам думи за неговото
поведение в момента, включително и относно това, което каза, че казаното от мен
е лъжа. Това е някаква метаморфоза. Учудвам
се за това, че днес казва, че лъжа относно тези обстоятелства, а и тази нова
версия, която казва, че Д. има някакво отношение – това не го е споменал
нито в разговора, който водихме в Дома, нито после при пътуването в автомобила,
нито докато бяхме на мястото – на река Марица, нито по време на разпита му
после в районното от разследващия полицай, на който присъствах. За първи път,
за тази почти една година от случилото се чувам тази версия, че Д. го е завела
на мястото, на което е бил чувала с трупа на детето и че тя го е хвърлила в
реката.”
/л. 535, том ІІ съд. сл./.
Тезата за упражнено насилие не намира подкрепа и в приложените към делото
документи, оформени във връзка с предоставената на свидетелите Р. и Г.К. в
рамките на законовите 48-часа, след задържането на подсъдимия И.К. за нуждите
на настоящото наказателно преследване, полицейска закрила и настаняването им в
Дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни към ОД на МВР –
Пловдив /л. 353
– 374, том ІІ съд. сл./,
в които след медицински преглед е отразено актуалното им физическо състояние,
данни потвърдени и от свидетелските показания на свид. К.П., М.А., Т.Г., Д.А. и
Д.Д. – Н.. Нещо повече, възприетият в конкретния казус различен подход от
служителите на полицията по отношение на децата, живеещи на адреса на
подсъдимия – свидетелите И. и свидетелите Г. и Р.К., напълно съответства на
действащия регламент в Закона за закрила на детето и Наредбата за условията и
реда за предоставяне на полицейска закрила на детето, издадена от Министъра на
вътрешните работи
/ДВ бр.68/2001г. изм. Бр. 68/01.08.2008г./. Основанието, на което е предоставена закрилата е
визираното в нормата на чл. 3 т. 5 от Наредбата, като децата са настанени,
според изискванията на чл. 7 ал. 1 т. 2 от същата в рамките на законово
регламентирания 48 часов срок, която единствено задължително предвижда
провеждане на медицински преглед, съгласно чл. 11 от Правилника за организацията
и работата на домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни.
Критичният прочит на депозираните
от свидетелите очевидци К. показания в
хода на съдебното следствие, даде основание на състава на съда, да възприеме
обясненията на подсъдимия, в частта с която категорично отрича причасността си
към инкриминираното деяние, като възприета активна форма на защита в рамките на
предприетото наказателно преследване, целяща единствено да смекчи наказателната
му отговорност, а не като годен източник на информация за релевантните факти и
обстоятелства, включени в предмета по чл. 102 от НПК. В този контекст, съдът
възприе и становището на експертите извършили психиатричното и психологичното
му изследване в хода на разследването, че избраната от подсъдимия стратегия при
депозиране на обясненията му пред съда е резултат на манипулация, която е имала
за цел да го представи във възможно най – добра светлина и изгодна за него
позиция, отклонявайки се от съществените въпроси, предмет на настоящото наказателно
преследване, но доказвайки по този начин изградените асоциални личностови
характеристики.
Твърденията на свидетелите А.К.,
Н.Й. и Д.Г., участвали в уж импровизираната случайна среща със свид. М.И. и
един от синовете й, за когото така и не бе уточнено дали е свид. П.И. /О./ или
пребиваващият в периода на съвместното съжителство на Д.И. с подсъдимия в
социален дом – А. И., си противоречат за преобладаващата част от възпроизведените
лично възприети от тях обстоятелства - пряко свързаните с повода за срещата;
присъствалите лица; начина на протичането й; евентуалното й документиране,
включително и относно твърденията свид. М.И., въпреки пълното им съвпадение и категоричност
относно възпроизведените от нея думи, че дъщеря й е „станала душманче за
братчето си”.
При преценката на
обективността и достоверността на тази част от гласните доказателства, съдът отчете,
че от една страна се твърди лицата да са се срещнали напълно случайно на кафе
извън района, в който живеят - кв. „Столипиново” в гр. Пловдив, повод, за което
е станало търсенето на кухненско обзавеждане за свид. А.К., без обаче нито един
от тях да предостави логично обяснение за присъствието на свид. М.И. и единия
от синовете й най - напред в автомобила на свид.Р.К., а впоследствие и на
самото кафене. Наред с това, ако се касае за такова обичайно ежедневно събитие,
без каквото и да било отражение в личния им живот, особено на свидетелите Г. и Й.,
които нямат родствена връзка с участниците в инкриминираните събития, да се
твърди, че възприятията им от конкретния момент са толкова добре запазени до
депозирането на показанията пред разследващия – месец по – късно – нещо, което
се опроверга категорично в хода на съдебното следствие при приобщаване на тези
им показания „...имам проблеми с главата...”, „Някои неща
съм ги забравил”
/свид. Й. –
л.174-гръб – л.175, том І съд. сл./; „Забравих, затова не го казах това.” /свид. Д.Г. - л. 172, том І
съд. сл./, изявленията
им по отношение на един конкретен факт – че Д.И. е искала да си реже вените,
защото е станала душманче за братчето си като го е ударила - е трудно да бъдат
възприети като дължащи се единствено на добри паметови възможности, а не на
чуждо влияние в определен момент. В тази насока, от особено съществено значение
е и моментът, в който е проведена тази среща – няколко месеца след извършване
на инкриминираното деяние, тогава когато свидетелят Р.К. /л. 283 – 285, том ІІ съд.
сл./ се е
завърнал в страната и е поел активната роля по осигуряване на адекватна защита
на брат си – подсъдимия И.К.. Позиция особено ярко видима по отношение на
ангажирания и със съдействието на свид. З.К. – свид. Н.Р. /л. 231-гръб – л. 237, том
ІІ съд.сл./–
познат на свид. Д.И., който не скри повода за участието си в това процесуално
качество – оказаното въздействие от тези две лица, включително и предоставената
му материална облага, но който категорично отрече лъжливите си показания при
използвания процесуален способ по чл. 143 ал. 4 от НПК в проведената очна
ставка със свид. Д.И. /л.
538-гръб, том ІІ съд. сл./. Ето защо, съдът счете, че гласните доказателства, съдържащи
се в показанията на тази група свидетели не могат да бъдат ползвани като годен
източник на информация за най – съществения спорен факт по делото – авторството
на инкриминираното престъпление.
По отношение на него съдът
даде кредит на доверие именно на показанията на свидетелите Д. и М. И., като
последователни, логични, взаимнодопълващи се относно хронологията на събитията,
включително и с приобщените от досъдебната фаза показания на свидетелите Р., Г.
и З.К. и най – вече като кореспондиращи напълно с останалите обективни
доказателствени средства – заключенията на съдебно медицинските експертизи,
резултатите от извършените огледи и следствен експеримент. При анализа на
показанията на малолетния свидетел М.И. /л. 206-гръб – 208, том І съд. сл./, съдът отчете категоричното становище
на експертите психиатри и психолози, че възрастовите му особености го лишават
от възможност за съзнателна проява на манипулативно поведение при
възпроизвеждане на възприятията му от инкриминираните събития, които са му
оказали съществено емоционално влияние с отрицателен знак – факт, с който бе
обяснено нежеланието за връщане към тези спомени и събития, косвено потвърден и
в искането на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Пловдив /л. 83, том І съд. сл./. От съществено значение е
и обстоятелството, че от момента на разкриване на инкриминираното престъпление
до провеждане на разпитите на свид.М.И., включително и в хода на съдебното
следствие, той не живее с роднините си – първоначално е настанен в социална
институция, а по настоящем в приемно семейство, което изключва възможността за
влияние относно начина, по който възпроизвежда миналите събития, включени в
предмета на доказване в настоящото наказателно производство.
И ако приобщаването към
доказателствените материали на депозираните от свидетелите К. показания в хода
на досъдебното производство е резултат на съществените противоречия в
преобладаващата част от значимите за изясняването на обективната истина
обстоятелства, тези процесуални действия, по отношение на заявеното от свид. Д.И.
в хода на съдебното производство, бяха провокирани единствено от констатираните
вътрешни противоречия досежно момента на настъпване на съставомерните
вредоносни последици - смъртта на пострадалото дете и нейното узнаване, които
противоречат и на показанията й от предходната процесуална фаза. В старанието
си да убеди близките и роднините си, че е била лишена от възможност да помогне
на по – малкото си братче при системното малтретиране от подсъдимия, довело
като краен резултат и до смъртта му, свид. Д.И. лансира в съдебното
производство тезата, че детето е убито след като тя вече е била в с. ****.
Факт, противоречащ на категоричните й твърдения, че в периода от оставянето на
тялото на пострадалото дете в гардероба в съседната стая до момента, в който
подсъдимият се е върнал на втория ден, за да го изхвърли, тя непрекъснато е
била заедно с него, потвърден и от показанията на свид. Р. и Г.К., както и от трафичните
данни за разговорите от мобилните номера, ползвани от подсъдимия и децата му
към този момент, включително и косвено от показанията на свид. К.С. за пътя, по
който са минали при първоначалното им отиване в с. **** на 11.04.2013г.,
възпроизведен и от свид. Б. като информация, предоставена му от свид. И. по
време на извънпроцесуалните беседи, във връзка с разкриване на престъплението. Единствено
в тази им част, съдът не кредитира показанията на свид. И., депозирани в хода
на съдебното следствие.
Хронологията на събитията
се установява не само от кредитираната част от показанията на свидетелите –
очевидци – Д.И., М.И., Г.К., Р.К., З.К., но най – вече от обективните данни, съдържащи
се в приложените в хода на разследването писмени доказателства, преценени в
контекста на експертните становища на съдебните медици. Категорично от
оформената медицинска документация по повод на предприетото лечение на травмата
на левия долен крайник на пострадалия А. И. /л.378 – 379, том ІV ДП/, може да се направи извод,
че това увреждане е получено на 08/09.04.2013г. - посещението в лечебното
заведение е фиксирано на 09.04.2013г. – 01,45 ч. Анализът на трафичните данни
на ползваните към този момент мобилни карти от подсъдимия и децата му, също е в
подкрепа на този факт - в периода 00:42:04ч. - 03:36:24ч. на 09.04.2013г. /л. 324, том ІІІ ДП/ са поддържани контакти
между тях, което съответства и на заявеното в обясненията на подсъдимия, че
свид. Д.И. е останала в дома им, а той заедно със свид. М.И. са били до
болницата и са се прибрали с такси около 03,30 ч. сутринта, след като е била
поставена гипсовата имобилизация на детето.
Първите
регистрирани обаждания от ползваните от подсъдимия К. мобилни номера, към инкриминирания
период, от с. **** са на 11.04.2013г. –
22:08:10 ч. /л.
332 и л. 324, том ІІІ ДП/,
а последното на 14.04.2013г. –
11:20:06ч. /л.
325, том ІІІ ДП/,
които съответстват на периода на престой на свидетелите Д.И., Г.К. и М.И. в
къщата на свид. А.К. ***. В контекста на останалата информация, съдържаща се в
гласните доказателствени източници, могат да се направят следните категорични
изводи:
1. на 11.04.2013г. преди провеждане на цитирания разговор между два от
ползваните от подсъдимия и децата му мобилни номера е настъпила смъртта на
пострадалото дете – А. И., която именно е била действителната причина за
посещението в дома на свид. А.К. в с.****;
2. на 13.04.2013 г. в следобедните часове подсъдимият К. и свид.Р.К.
са изхвърлили тялото на пострадалото дете, заедно с останалите боклуци на
мястото, посочено от последния при проведения следствен експеримент.
3. на 14.04.2013г. – подсъдимият И.К. е отишъл до с. ****, за да
прибере в дома си свид. Д.И., брат й М.И. и сина си – свид. Г.К..
Периодът,
в който са извършвани издирвателни мероприятия по отношение на обявеното за
изчезнало загубено дете – пострадалия А. И., съответства на момента на подаване
на заявлението в Шесто РУП – Пловдив от името на майка му – свид. М.И. –
19.04.2013г. до момента на признанието, направено от свид. Д.И., че детето е
убито от подсъдимия И.К. – в късните часове на 23.04.2013г., когато са
предприети и първите процесуално следствени действия. Извод в такъв аспект може
да се направи и въз основа на регистрираните телефонни разговори, проведени
между свид. Л.Н. и предоставеният от подсъдимия мобилен номер, като такъв
ползван от майката на пострадалото дете – свид. М.И. /л. 334 – 336, том ІІІ ДП/.
Местонахождението на трупа
на пострадалото дете е открито на 25.04.2013г. около обяд, със съдействието на
служители от ОУ „ППБЗН” – Пловдив след предоставяне на информацията от свид. Р.К.
на свидетелите Т.Г. и М.А., документирана по предвидения в НПК ред, в
изготвения за целта Протокол за разпит от същата дата, приложен на лист 73, том
І ДП, а едва след нейното потвърждаване с резултатите от проведения оглед /л. 22 – 23, том І ДП/, е осъществен и
следственият експеримент, с участието на свид. Р.К., в който по предвидения в
чл. 166 – 168 от НПК процесуален ред са проверени дадените от него показания /л. 74 – 75 и л. 76 – 82,
том І ДП/.
Обобщаването на тези обективни данни и
преценката им в контекста на становището на експертите, депозирали заключенията
на съдебно медицинските експертизи относно хронологията на причиняване на
констатираните при аутопсията на трупа сигурни травматични увреждания по тялото
на пострадалото дете, дава възможност за категоричен извод в полза на
обвинителната теза относно времето на извършване на инкриминираното деяние –
периода 10.04. – 11.04.2013г.
Същественият за обвинението
факт, относно авторството на деянието, според състава на съда, се установява с
изискуемата в чл. 303 ал. 2 от НПК доказателствена обезпеченост, посредством
кредитираните с доверие показания на свидетелите Д.И. и М.И., депозирани в хода
на съдебното следствие, които кореспондират относно този факт, със заявеното от
останалите свидетели очевидци – Р., Г. и З.К. в показанията им дадени в
досъдебната фаза, възприети от състава на съда като обективни, логични,
съдържащи изключително незначителни вътрешни противоречия, макар и доста
лаконични относно конкретиката за поведението на родителя им, но въпреки това съответни,
включително и на експертните становища, а и на информацията, документирана в
приложените в хода на разследването писмени доказателства.
Както вече бе посочено,
неуспешният опит в хода на съдебното следствие да се изградят подкрепящи
защитната теза на подсъдимия доказателства, че не той, а свид. Д.И. е автор на
инкриминираното престъпление, дори не можа да произведе целеното съмнение в обвинителната
теза, затова защото, твърденията както на свидетелите К., така и на останалите
привлечени от защитата свидетели – Н.Й., Н.Р. и Д.Г. съдържат данни за нанесени
удари с предмети, които според експертите, депозирали съдебно медицинските
експертизи категорично следва да бъдат изключени като възможни средства за
причиняване на травматичното увреждане, което именно е в пряка причинно
следствена връзка с настъпилия летален изход – тежката черепно – мозъчна
травма. Нееднократно както в писмен вид, така и при изслушването на експертите,
бе отречена възможността уврежданията в теменната област на главата на
пострадалото дете да са резултат от нанасяне на удари с предмети с цилиндрична,
сферична и тъпоръбеста контактуваща площ, към които спадат сочените от
свидетелите – дървено трупче, маша, пръчка от черница и др. Впрочем,
показанията на свидетелите Й., Р., Г., Р.К. и А.К., са съответни на
първоначално възприетата и изложена в показанията на свидетелите – очевидци –
децата на подсъдимия – Р. и Г.К. теза, за нанесен един удар с дърво по главата
от свид. Д.И. на пострадалия А. И.. И ако свидетелите З., Р. и Г.К. успяха да
променят коренно показанията си, възпроизвеждайки твърденията на свидетелката Д.И.
за начина, по който подсъдимият е нанасял побоите върху пострадалото малолетно
дете, демонстрирайки в присъствието на родителя си своята съпричасност към
настоящото му процесуално положение, свидетелите Й., Г. и А.К. дори не сполучиха
в опита си да възпроизведат по идентичен начин заявеното от тях в хода на
досъдебното производство.
С оглед на възприетата
описана по – горе фактическа обстановка, съдът е на становище, че събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства по несъмнен и категоричен
начин установяват не само авторството на инкриминираното престъпление, но и
всички останали обстоятелства от значение за правилната правна квалификация, а
и за отговорността, която следва да понесе привлеченият в процесуалното
качество на подсъдим - извършителя на деянието И.Ф.К..
Заключението на назначената
комплексна съдебно психиатрична – психологична експертиза категорично сочи подсъдимия
И.К. като годен субект на инкриминираното престъпление, а анализът на останалите
доказателствени източници – като негов автор. Безспорно нанесените множество
побои на малолетното дете в кратък период от време след причиняване и на
травматичното увреждане на левия долен крайник – счупването на диафизата на
бедрената кост, концентрирани основно в области на тялото, където са
разположени жизнено важни органи каквито са главата, гръдния кош и шията, са
причинили не само изключителни по интензитет болки и страдания в рамките на
почти две денонощия до настъпване на смъртта, но и травматични увреждания,
които са несъвместими с нормалните жизнени функции на мозъка и дихателните
органи, довели като краен резултат и до леталния изход на малолетното дете.
Близките отношения между подсъдимия и семейството на пострадалия – фактическото
съжителство със сестра му, са категорично доказателство и за ясното съзнаване и
на възрастовите му данни, т. е. за наличието и на квалифициращия елемент по чл.
116 ал. 1 т. 4 предложение второ от НК. Начинът, по който е причинена смъртта -
чрез последователно наслагващо се физическо малтретиране през кратки периоди, в
продължение на повече от едно денонощие, спрямо малолетно лице, лишено от
възможност за реална съпротива и с оглед на конкретното си състояние – с
поставена гипсова имобилизация през кръста и по продължението на целия долен ляв
крайник пък, са доказателство и за другия предвиден в хипотезата на чл. 116 ал.
1 т. 6 предложение трето от НК квалифициращ елемент - проявената жестокост, садизъм,
безчовечност и коравосърдечие, надхвърлящи многократно чисто първосигналните
реакции на противоборство и желание за налагане на собствената воля при
реализиране на поставените цели – да се научи малолетният А. /О./ да съобщава
за естествените си нужди, което да изключи замърсяването на дрехи и предмети
ползвани в ежедневието и от останалите членове на домакинството.
Ето защо, съдът призна
подсъдимия И. Ф.К. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 116 ал. 1 т.
4 предложение второ и т. 6 предложение второ и трето във вр. с чл. 115 от НК за
това, че в периода 10.04.2013г. – 11.04.2013г. включително, в гр. Пловдив,
умишлено е умъртвил малолетния А. К.И. с ЕГН **********, като убийството е
извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.
Въпреки, че не са залегнали
в обвинителната теза, според състава на съда, събраните доказателства
категорично сочат наличието и на квалифициращите елементи по т. 5 и т. 12 на
чл. 116 ал. 1 от НК – безпомощно състояние на жертвата и опасен рецидив. В конкретния
казус безпомощното състояние се определя не само от ниската възраст на
пострадалото дете – едва тригодишно, но и от обективното състояние, в което се
е намирало към момента на причиняване на травматичните увреждания довели до
леталния изход – с гипсова имобилизация, ограничаваща в значителен обем
възможностите за движение, т. е. лишаваща го не само от ефективна форма на съпротивление,
но и от евентуална адекватна защита, дори и чрез бягство и укриване, срещу упражнената
експанзивна репресия. В такъв смисъл е и трайната съдебна практика /т. 17 на ППВС № 2/16.12.1957г. на ВС; Р.
630/25.09.1973г. по н. д. 609/73 г. на І н.о.; Р. 221/05.05.1977г. по н. д.
202/77г. на І н.о.; Р. 99/17.02.1995г. по н. д. 427/94г. на ІІ н. о.; Р.
134/13.03.1978г. по н. д. 86/78г. на І н.о.; Р. 662/05.06.2003г. по н. д.
559/2002г. на ІІІ н.о.; Р. 31/09.02.2004г. по н. д. 651/2003г. на І н.о.; Р.
494/02.12.2008г. по н. д. 470/2008г. на І н.о./.
Данните за последното
осъждане на подсъдимия И.К., макар и извън територията на Република България в
страна - членка на ЕС – Република Франция, с оглед приципа, визиран в разпоредбата
на чл. 8 ал.2 от НК, категорично сочат на влязъл в законна сила съдебен акт, с
който е признат за виновен и му е наложено наказание Лишаване от свобода в
размер на ТРИ ГОДИНИ, част от което е постановено да бъде изтърпяно условно –
ЕДНА ГОДИНА /л.
395, том ІІ съд. сл./.
Доколкото приложените към делото доказателства /л. 392 – 394, том ІІ съд. сл./ установяват и факта на
привеждане в изпълнение и изтърпяване на наложеното ефективно наказание в
периода 27.08.2010г. – 24.11.2011г. на територията на страната постановила
съдебния акт, при липсващи данни за иницииране и приложение на процедурата по чл.
457 от НПК, настоящият съдебен състав счита, че този факт на предишно осъждане е
следвало да бъде отчетен при квалификацията на вмененото във вина престъпление
на подсъдимия К. в настоящото наказателно производство. Международните
ангажименти поети от страната ни по ратифицираната Европейска конвенция за
международно признаване на присъди, в сила за България от 01.07.2004г. и
издаденото въз основа на чл. 56 от същата Рамково решение 2008/675/ПВР на
Съвета от 24.07.2008г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите –
членки на ЕС в хода на новообразувани наказателни производства, задължават
всяка държава – членка на ЕС да вземе предвид при водене на наказателно
производство постановените спрямо същото лице съдебни актове на друга държава -
членка. В тази връзка следва да бъде отбелязано и все още не траспонираното във
вътрешното ни законодателство, въпреки поетите ангажименти от РБългария и
изтеклия краен срок, Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за
прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни
дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи
лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в ЕС. Нормата на чл. 26 от
това Рамково решение заменя съответните разпоредби на конвенциите, приложими
към отношенията между държавите – членки, сред които и Конвенцията за трансфер
на осъдени лица, в съответствие и изпълнение на която е постановен регламента на
Глава 36, раздел І на НПК – „Трансфер на осъдени лица”. Доколкото
производството по екзекватура предвижда признаване
и приемане за изпълнение на присъда на чужд съд, настоящият съдебен състав
счита, че за да бъде взета предвид постановената от френския съд влязла в
законна сила присъда спрямо подсъдимия И.К. за нуждите на настоящия казус, не е
необходимо да бъде приемана за изпълнение в производството по чл. 457 от НПК,
тъй като реално тя и не подлежи на такова, защото наложеното наказание е
изтърпяно в държавата постановила съдебния акт. Произнасянето на съда по реда
на чл. 457 от НПК би имало отношение единствено към постановеното условно
изтърпяване на част от наложеното наказание или до кумулативно определената
санкция - конфискация, но те сами по себе си не се отразяват на размера на
наложеното наказание Лишаване от свобода и факта на самото осъждане, които в
конкретния казус са от значение за преценката относно материално правните
предпоставки на чл. 29 ал. 1 б. „а” от НК. Допълнителен аргумент в тази насока
е и обстоятелството, че ако присъдата не може да бъде взета предвид от българския
съд, на практика това означава, че лицето може да бъде осъдено за деянията,
извършени на чужда територия, тъй като за българската държава то се счита за
неосъждано, без да е приложимо правилото
non bis in idem. В конкретния казус обаче, видно и от представените
документи от Районна прокуратура – София, данните за предишното осъждане на
подсъдимия К. са взети предвид по воденото спрямо него сл. дело 43/2013г. по
описа на НСлС за извършено престъпление по чл.159А ал. 2 т. 1 във вр. с ал. 1
от НК /л. 381,
том ІІ съд. сл./. В такъв смисъл е и практиката на софийските
съдилища, в чиято изключителна компетентост са производствата по чл. 457 от НПК
/Р.507/20.05.2014г.
на СГС; Р. 379/15.11.2012 г. на САС по вчнд 812/2012г.; Р. 19/30.06.2014г. на
ІІ н. о. на ВКС по н. д. 2101/2013г./.
Липсата на процесуална
активност от представителя на държавното обвинение в хода на съдебното
следствие дава основание на състава на съда да отчете единствено като отегчаващи
отговорността обстоятелства, със съществен принос към степента на засягане на
защитените от законодателя обществени отношения, т. е. към обществената
опасност на конкретно извършеното деяние, посочените допълнително квалифициращи
елементи по т. 5 и т. 12 на чл. 116 ал. 1 от НК на вмененото във вина на
подсъдимия И.К. престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 4 предложение второ и т. 6
предложения второ и трето във вр. с чл. 115 от НК.
От субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено –
опасни последици. Подсъдимият К. ясно е съзнавал както обществено – опасния
характер на извършеното, така и е предвиждал и целял именно реализираният
съставомерен резултат – смъртта на пострадалото тригодишно дете. Само няколко
дни по – рано, отново вследствие на нанесения жесток побой с удари с ритници и
юмруци в различни части на тялото, е счупил диафизата на лявата бедрена кост на
пострадалото дете. Последвалите побоища концентрирали агресията в нанасяне на
удари главно в теменната област на главата, съпроводени със стискане на гушата,
на които се дължат и установените при аутопсията и хистологичните изследвания
прижизнени кръвоизливи в тези области, имащи отношение към настъпване на
леталния изход, включително и към претърпените изключителни по своя характер и
интезитет болки и страдания, са категорично доказателство за целения
съставомерен резултат по смисъла на чл. 116 от НК, а не за причиняване на телесна
повреда, така както се твърди от защитата на подсъдимия в хода на съдебните
прения. Логическата и хронологична последователност на тези действия,
проявената престъпна упоритост, именно в преследване на поставената цел,
обективират не само предвиждането на смъртта като един възможен резултат, но и
прякото й желание, преследването й като цел от извършителя. В тази насока е и
трайната практика на ВКС /Р.
691/07.04.2003г. по н. д. 455/2002г. на І н. о.; Р. 215/22.04.2010г. по н. д.
134/2010г. на ІІІ н.о.; Р. 662/05.06.2003г. по н. д. 559/2002г. на ІІІ н. о.;
Р. 223/28.04.2010г. по н. д. 156/2010г. на ІІ н.о./, според която умисълът се
обективира от извършените действия, а не от твърденията на привлечения към
наказателна отговорност, а в конкретния казус се касае за нанасяне на множество
удари най – малко шест, засегнали различни области на тялото, от които са
настъпили значителни по тежест телесни увреждания на пострадалото дете, довели
до несъвместимо с живота засягане на функциите на мозъка, включително и на
други органи. Тази фактология не може да наложи различен правен извод от
претендирания и от обвинението, че действията на подсъдимия са целели именно
настъпването на смъртта на пострадалото дете.
При преценката за
съответното на степента на обществена опасност на конкретно извършеното
престъпление и данните за личността на подсъдимия И.К., наказание, съобразявайки
се с изискванията на чл. 57 ал. 1 от НК и чл. 36 от НК, съдът счете, че в
конкретния казус се касае за изключително тежко, по смисъла на чл. 38 от НК
деяние, което не просто отговаря на признаците на престъпния състав, за който подсъдимият
е предаден на съд, а ги и надхвърля, тъй като изпълва и визираните в т. 5 и т.12
на чл. 116 ал. 1 от НК допълнително отегчаващи квалифициращи обстоятелства, невключени
в обема на повдигнатото обвинение, а наред с това разкрива и особено висока
степен на обществена опасност и морална укоримост, нахвърляща значително
обикновените случаи на подобен род престъпни посегателства. От съществено
значение за тази преценка е драстичното несъответствие между мотива за
извършване на престъплението – желанието на подсъдимия да научи малолетното
тригодишно чуждо дете да съобщава за нуждите си - и използваните средства за реализиране на
така поставената цел – жестоко, системно и хладнокръвно прилагане на физическа
агресия спрямо него и то по начин, водещ до сериозно засягане на телесната му
неприкосновеност, вместо да предприеме най – естественото в конкретната
ситуация – да предостави грижите по отглеждането и възпитанието на детето на
биологичните му родители, които макар и живеещи на същия адрес не са съзнавали
и не са знаели за преживените страхове и страдания от двете си малолетни деца –
пострадалото и свид. М.И., от това поведение на подсъдимия К.. Нещо повече,
агресията и яростта проявявана от подсъдимия е демонстрирана и в присъствието
на неговите собствени деца, а използваният начин е представлявал своего рода
назидание и пример за това какво могат да очакват и те самите като възмездие в
случаите, в които не се съобразяват с волята на баща си. Не, че подобни
действия не са използвани като средство за възпитание и подчинение и спрямо
самите тях, за които по делото се съдържат обилни данни, най – вече в
експертните становища на психиатрите и психолозите, както и в свидетелските
показания на свидетелите очевидци – Д.И., М.И., К.И., М.И., Р.К., Г.К..
Изключителната тежест на конкретното деяние се обуславя и от последващото
хладнокръвно обмисляне на начина и средствата, използвани за прикриване на
следите от престъплението. Без да се съобразява дори и със собствените си деца
– непълнолетните свидетели Р. и З.К., за да прикрие следите си, подсъдимият ги
е оставил сами в дома им, указвайки им какво конкретно поведение следва да
спазват така, че да препятства възможността на майката на пострадалото дете да
разбере за случилото се, ограничавайки и възможността за достъпа й до мястото,
на което по това време се е намирал трупа – в гардероба в съседната стая на
тази, която е използвана за живеене и спане от всички членове на семейството. Безспорен
акт на брутално погазване на всичко хуманно и човешко са действията на
подсъдимия К. по укриване на трупа, в които е включил собственото си
непълнолетно дете – свид. Р.К.. Поставянето на вече разлагащият се труп на
пострадалото в найлонови чували, затрупването му с боклуци и отпадъци,
изхвърлянето му като ненужна вещ и последващото му захвърляне във водите на
река Марица в момент, когато е подготвял майката на детето да приеме, че то е
отвлечено и изгубено в нейно присъствие, с ясното съзнание, че по този начин би
затруднил максимално разкриването на престъплението. Продължителният период от
време, в който е демонстрирал пред служителите на полицията загриженост за
намиране на детето, проявявайки ненужна никому активност в издирвателните
действия, посещавайки най – различни места в града и то значително отдалечени
от района, в който живеят.
Симбиозата между
изключителната тежест на конкретно извършеното престъпление, начина на
осъществяването му – проявената изключителна жестокост и садизъм - причинената средна
телесна повреда непосредствено преди вземането на решението за умъртвяване на
пострадалото дете, предприетите действия по укриване на трупа и заличаване
следите от престъплението с единствената цел – избягване на наказателното
преследване; оказаното физическо въздействие спрямо всички членове на
семейството му, особено драстично проявено спрямо средния му син Г.К. по повод
кражбата на кабели – разрязване на дясната буза със стъклена чаша и
последващото й лечение, чрез зашиване лично от подсъдимия, за да не създава
повод за контакт с външни лица, преценени в контекста на данните за личността
на подсъдимия, съдържащи се в оценката на специалистите психиатри и психолози,
че се касае за асоциален индивид, с добре формиран характер, по отношение на
който предишно наложените наказания, не са довели по никакъв начин до
трансформиране на поведението в позитивен план, нежелаещ да приеме изтърпените
санкции като адекватно възмездие за собствените си грешки, а прехвърлящ
отговорността за тях на трети лица и институции, дадоха основание на състава на
съда да приеме, че целите по чл. 36 от НК не могат да бъдат постигнати с друго
по – леко от най – тежкото предвидено в закона като изключителна мярка наказание
– ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА, тъй като не са налице, визираните в нормата на
чл. 38 ал. 2 от НК ограничения. Проявата на неконтролирана агресия срещу
непълнолетно лице е била повод и за осъждането на подсъдимия в РФранция, където
до 24.11.2011г. е изтърпявал и ефективно наказание Лишаване от свобода. Въпреки
това, поведението му не просто не е коригирано в положителна посока, а дори
напротив, използването на физическа агресия се е превърнало в основно средство
за постигане на целите му и налагане на волята му спрямо беззащитните деца,
които са живели с него, включително и свид. И., с която е съжителствал
независимо от непълнолетието й.
Съобразявайки се с
разпоредбите на чл. 57 ал. 1 във вр. с чл. 60 ал. 1 предложение второ във вр. с
чл. 61 т. 1 от ЗИНЗС съдът определи
наложеното на подсъдимия И.К. наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА да се
изтърпи при първоначален „СПЕЦИАЛЕН” режим в Затвор или затворническо общежитие
от закрит тип, като ПРИСПАДНА на основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НПК
периода на предварителното му задържане, считано от 24.04.2013г. до влизане на
присъдата в законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА,
приложени по делото – 2 бр. найлонови чували, 1 бр. найлонова чанта – чувал с 2
дръжки с надпис на латиница „JUMBO”; бял найлонов чувал,
завързан в единия си край; бял найлонов чувал; бетонен блок с неправилна
трапецовидна форма с размери 25 х 35 см.; червено – кафяво вещество изстъргано от зацапване по стена зад фотьойл
на местопрестъплението; червено парче от велтер с приблизителни размери 4 см. х
4 см.; парче от килим, съдът разпореди да бъдат УНИЩОЖЕНИ след влизане на
присъдата в законна сила като вещи без стойност.
Мобилният телефон марка
„Нокия” модел 302 с ИМЕЙ 352448056209989, приложен като веществено
доказателство по делото, след доброволното му предаване от сина на подсъдимия –
З.И.К. ЕГН ********** в хода на разследването, съдът разпореди да му бъде
ВЪРНАТ след влизане на присъдата в законна сила.
Изготвените видео и аудио
записи, с които са документирани проведените в хода на съдебното следствие разпити
в „Синя стая” в Комплекс за социални услуги за деца и семейства при Община –
Пловдив, съхранени върху 4 /четири/ броя магнитни носители, съдът постанови да
останат приложени към делото.
В тежест на подсъдимия,
съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК съдът възложи заплащането на
направените по делото разноски в размер на 5 245 /пет хиляди двеста
четиридесет и пет/ лева.
Мотивиран от изложеното,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН – СЪДИЯ: