Р Е Ш Е Н И Е
№ 432
гр. Велико Търново, 14.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 281 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 192, ал. 2 от Закона
за културното наследство /ЗКН/.
Образувано е по жалба, подадена от
„Стрела – 92“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Цар Тодор Светослав“ № 59, ет. 3, срещу
разпореждане за налагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал.
1, т. 2, б. „а“ и б. „в“ от ЗКН, издадено на 12.04.2019 г. от регионален
инспектор в ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерството
на културата. С оспорената ПАМ е разпоредено преустановяване на изкопните
дейности на територията на обект „Антична каменна кариера“, недвижима културна
ценност в землището на с. Самоводене, общ. Велико Търново“, обл. Велико
Търново, довели до частично или цялостно унищожаване на пет от могилообразните
насипи, образувани от отпадъците при добива и обработката на варовика в
античността. След образуване на делото и изискването на административната
преписка се установява, че процесната ПАМ е оспорена и по административен ред,
като е потвърдена с Решение № 45-00-92/ 27.05.2019 г. на министъра на
културата. В жалбата пред съда оспорващото
дружество твърди нищожност на наложената ПАМ, като постановена при липса на
компетентност на издтеля, алтернативно незаконосъобразност на мярката, поради
издаването й при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, в пративоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. С позоваване на наличните в
делото картни материали, схеми и координатни регистри поддържа, че територията
на археологическия обект не е включена в концесионната площ, поради което
оспорващото дружество не попада сред кръга от адресати на чл. 71 от ЗКН, респ.
не може да бъде субект на нарушение по посочената норма. Сочи, че в хода на
административното производство не му е представен констативния протокол от
извършната проверка на 03.04.2019 г. /КП
вх. № 45-00-92 от 11.04.2019 г./, проверката на 02.04.2019 г. не е извършена в
присътвието на управителя на дружеството или друг негов представител, а както в
този протокол, така и в самото разпореждане за налагане на ПАМ не се съдържат
констатации на конкретни установени факти, вкл. и по отношение на оспорващото
дружество, сочено като нарушител. Твърди липса и на други реквизити в
разпореждането за налагане на ПАМ, като времето на извършване на
нарушението, описание на обстоятелствата, при които то е извършено, което сочи
на повърхностна проверка от страна на административния орган. Изтъква се и че поради липса на конкретни
координати, неяснота на означенията в представения снимков материал и
авторството на тези означения, първоначално не е станало ясно кои точно могили
и изкопи са установени при проверката като разрушени, съответно засипани. По
същество се твърди, че изкопни работи и/или прокарване на землени пътища на
територията на археологическия обект „Антична каменна кариера“ не са извършвани
от дружеството-жалбоподател. В тази връзка се позовава на заключението на
назначената съдебна експертиза, като намира за безспорно, че изкопните работи,
свързани с прокарването на т. нар. „вътрешнокариерен път“, са извън територията
на археологическия обект и определената територия около него, поначало
изключени от концесионната територия. Изтъква и че стопанисването, опазването
и защитата на археологически обекти, които не попадат в концесионната
територия, не са в компетентността, нито представляват задълженията на
концесионера. С тези доводи, подробно изложени в жалбата и в писмена защита, от съда се иска да обяви нищожността на
принудителната административна мярка, наложена от регионален инспектор в
ГД „ИОКН“ при МК – гр. София, алтернативно да отмени същата като
незаконосъобразна, претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – регионален
инспектор в ГД „ИОКН“ при Министерството на културата, лично и чрез
пълномощника си по делото гл. ***С., оспорва жалбата като неоснователна. С
доводи изложени в хода на устните състезания и в писмени бележки, твърди
валидност, процесуална и материална законосъобразност на оспорената ПАМ. Счита,
че в хода на аминистративното производство са събрани необходимите
доказателства и е изяснена фактическата обстановка, обосновала налагането на
ПАМ, вкл. относно собствеността, учредената концесия и другите относими
обстоятелства. Изтъква, че Античната каменна кариера в землището на с.
Самоводене, община В. Търново е отразена като недвижимата културна ценност в от
Автоматизирана информационна система „Археологическа карта на България“, а от събраните
по делото доказателства се установява, че защитената територия за опазване на
културното наследство е значително по-голяма от територията на концесионната
площ, в която „Стрела – 92“ ООД осъществява своята дейност. Развива
съображения, че доколкото археологическият обект няма определени граници и
режими за опазване, на основание чл. 79, ал. 4 от ЗКН, за негови граници следва
да се приемат границите на имота, а за
охранителна зона - територията, обхващаща непосредствено съседните имоти. В
частност поддържа, че територията на концесията, предоставена на
дружеството, също е в обхвата на
археологическата недвижима културна ценност, независимо, че от тази територия
са изключени 2,6 дка съставляващи археологическия
обект „Антична каменна кариера“. В тази връзка сочи, че на въпросната
по-обширна територия са запазени могилообразни насипи от отпадъци при добива и
обработката на варовик в античността, а на места и масивни каменни блокове, а
при направения оглед е установено наличието на прокаран през по-голямата част
от територията на античния обект землен път, при което са прокопани пет от
могилообразните насипи и са засипани изкопи, направени при добива на варовик в
античността. На последно място изтъква, че недвижимата културна
ценност попада под защитата и на условията на концесионния договор, задължаващ
концесионера да осигури мониторинг за цялата концесионна площ, какъвто обаче не
е бил осигурен. С тези съображения ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена,
в писмената си защита заявява претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.11.2011 г. между Министерски съвет
на РБ и „Стрела – 92“ ООД е сключен договор, за предоставяне на концесия за
добив на подземни богатства – строителни минерали – варовици, от находище
„Самоводене“, участък „Запад“, разположено местност Курниците в землището на с.
Самоводене, общ. Велико Търново. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора,
определената концесионна площ /находището и необходими площи за осъществяване
на дейността/, в размер на 434 595 кв.м., при граници с координати на
граничните точки от № 1 до № 15 включително, съгласно схема и координатен
регистър в координатна система „1970 г.“ /приложение № 1 към договора, л. 17 и
л. 18 от делото/. Между страните не се спори и от представени по делото
документи - проектна документация от 26.08.1977 г. /л. 69 – л. 86/ се
установява, че въпросното находище е експлоатирано и преди отдаването му на
концесия на дружеството – жалбоподател в настоящото производство. Също така не
е спорно, че в района на находището е съществувала каменоломна на римския град
Никополис ад Иструм. В тази връзка от „Стрела 92“ ООД са били отправени молби
за становища за археологическо проучване и бъдещата съдба на обект „Каменоломна
на Никополис ад Иструм“, като не всички молби се съдържат в преписката, но са
налице изготвените писмени становища по тях /прозрачна папка, л. 59 – л. 62/.
Съгласно становище от 02.12.2004 г. на н.с. И.Ц.по молба вх. № 356/ 30.11.2004
г., каменоломната на римския град, е регистрирана като паметник на културата
под № 113 в ДВ, бр.78/1968 г. и е защитена от закона за паметниците на културата
и музеите, като паметник с национално значение. От тази каменоломна 96,6 дка
попадат в границите на геоложките запаси /находище „Самоводене“, участък
„Запад“, бел. моя/, парцел 512. Пак съгласно становището, от посочената площ
около 94 дка е унищожена при предишни добивни и други дейности, и в нея би
могла да се извършва добивна дейност, при условие, че се извърши техническо
заснемане на запазените следи. В западния край на парцела се намира добре
запазен сектор, с наличие на полуготови архитектурни детайли, който заема площ
от приблизително 2,6 дка с координати, посочени в приложената към становището
скица. Отбелязано е, че този сектор следва да бъде запазен при експлоатацията
на кариерата, а ако съществуват технически пречки за това, той следва да бъде
проучен по археологически път. Последвало е отправяне на молба от 02.06.2005 г.
от управителя на „Стрела 92“ ООД до Национален институт за паметниците на
културата и до Архиологическия институт с музей при БАН, за сформиране на
комисия, извършване на оглед и даване на становище относно архитектурно
проучване на обект „Каменоломни на Никополис ад Иструм“. В отговор директорът
на НИПК се е позовал на становището на н.с. И.Ц., като е посочил, че НИПК не
възразява да бъде предоставена концесия за добив на подземни богатства от
процесното находище. Като изисквания са посочени извършването на специализирано
техническо заснемане на запазените следи от паметника на културата в
унищожената част от римските каменоломни и запазената част в западния участък на
исканата концесионна площ от 2,6 дка да бъде запазена в автентичния си вид,
като бъде изключена от площта за добивни дейности. Посочено е, че в тази площ и
в непосредствена близост до нея са забранени всякакви дейности, които могат да
предизвикат разрушаване на паметнника на културата, като се спазват стриктно
изискванията на чл. 18 от Закона за паметниците на културата и музеите /отм. ДВ
бр. 19 от 13.03.2009 г./, действащ към него момент. В преписката са налични
писмо изх. № 90-01-405/ 16.04.2010 г. на МРРБ и писмо № 04-00-1015/ 22.04.2010
г. от Дирекция „Културно наследство“ при МК до национален институт за недвижимо
културно наследство /НИНКН/, с които е поискано становище на института в
процедура по съгласуване на концесия за добив на строителни материали от
процесното находище. С писмо изх. № 4562/ 26.04.2010 г., е отговорено, че
съгласно писма от м. 11.2004 г. на Регионален исторически музей – гр. В.
Търново, на територията на площ „Самоводене“ в землището на с. Самоводене до
него момент не са регистрирани археологически културни ценности и НИНКН не
възразява да бъде предоставена концесия за добив на строителни материали в площ
„Самоводене – Запад“ при стриктно спазване изискванията на чл. 160, ал. 2 от
ЗКП. В преписката не се съдържат данни за друга кореспонденция и даване на
становища по повод въпросната концесия до сключването на посочения по-горе
договор, както и след това.
Административното
производство, приключило с издаването на оспорената ПАМ е започнало във връзка
с докладна записка от К.Ч.- ***в Регионален исторически музей – Велико Търново,
препратена от директора на музея на ГД „Инспекторат за опазване на културното
наследство“ при министерството на културата. На 02 и 03.04.2019 г., по
документи и на място е била извършена проверка от регионални инспектори в ГД „ИОКН“ на
обект „Антична каменна кариера“ в землището на с. Самоводене, за която е
съставен Констативен протокол с вх. № 45-00-92/ 11.04.2019 г. на МК /прозрачна
папка, л. 1/. Съгласно отразеното в протокола, на 02.04.2019 г. е извършен
оглед на място в обекта, в присъствието на К.Ч., при което е
установено, че северно от него се намира съвременната каменна
кариера. Посочено е, че при разработване на тази съвременна кариера през
последните няколко десетилетия е унищожена част от античния обект, за което
свидетелстват запазени на място отпадъчни каменни блокове със следи от пробивни
машини. Отразено е, че на територията на античната кариера са запазени
могилообразни насипи с неправилни форми, образувани от отпадъците при добива и
обработката на варовика, а на места и масивни каменни блокове, останали на
място при изоставяне на кариерата. Посочено е и че през по-голямата част от
територията на античния обект е прокаран землен път, при което са прокопани пет
от могилообразните насипи и съответно са засипани изкопите, направени при
добива на варовик в античността. Съгласно отразеното в протокола, по време на
огледа на място е дошъл управителят на „Стрела – 92“ ООД, като след съобщаване
целта на проверката е обяснил, че притежава необходимите документи за работа.
Показал и бетонен репер за граница между археологическия обект и територията на
концесията, съобразно който прокопаният път е извън територията на
археологическия обект. Отново според отразеното в протокола, управителят
заявил, че пътят през античната кариера е вътрешнокариерен, прокаран от него
през 2018 година. Между него и проверяващите е уговорена среща в офиса на
дружеството-концесионер за следващия ден 03.04.2019 година. На тази среща
регионалните инспектори са поискали да им бъдат показани концесионните
документи, с цел проверка за извършено нарушение, но управителят е отказал
категорично, позовавайки се на подписана декларация за конфиденциалност,
независимо, че са му разяснени правомощията на контролните органи по чл. 192,
ал. 4 от ЗКН. В крайна сметка, съгласно отразеното в протокола, непредставянето
на концесионните документи, е попречило да се установи дали има извършено
нарушение по ЗКН и по този начин е нарушен чл. 5.2.8. от Решение на МС от
30.05.2011 г. за предоставяне на процесната концесия – дружеството да спазва
изискванията на ЗКН и да осигури периодичен мониторинг на територията на
добивните работи от ***на регионалния исторически музей. Няма данни протоколът
от проверката на 02 – 03.04.2019 г. да е доведен до знанието на
управителя или друго лице, представляващо „Стрела
– 92“ ООД. На 12.04.2019 г. от участвал в
проверката регионален инспектор в ГД „ИОКН“ е било издадено разпореждане за
налагане на процесната ПАМ, с посочено правно основание чл. 192, ал. 1, т. 2,
б. „а“ и б. „в“ от ЗКН, с което на „Стрела – 92“ ООД е разпоредено да
преустанови на изкопните дейности на територията на обект „Антична каменна
кариера“, недвижима културна ценност в землището на с. Самоводене, общ. Велико
Търново“, обл. Велико Търново, довели до частично или цялостно унищожаване на
пет от могилообразните насипи, образувани от отпадъците при добива и
обработката на варовика в античността. В разпореждането е посочено, че
изкопните дейности се извършват в нарушение на чл. 161 от ЗКН, без мониторинг и
теренно проучване. Същото е доведено до знанието на дружеството на дата
30.04.2019 г. /известие за доставяне на л. 90 от прозрачна папка/. Жалбата
срещу ПАМ пред АСВТ е подадена по куриерска служба, на дата 13.05.2019 година.
От представената впоследствие административна преписка се установява, че от
„Стрела – 92“ ООД срещу процесната ПАМ е подадена и жалба по административен
ред, като с Решение № 45-11-92/ 27.05.2019 г. на министъра на културата, същата
е оставена без уважение.
В съдебната фаза на производството са
приети като доказателства представените от ответника документите от
административната преписка, вкл. констативния протокол вх. № 45-00-92/
11.04.2019 г. на МК и коментираните по-горе документи. Освен тях от ответника
са представени картен и снимков материали /архивни и изготвени при проверката/,
Констативен протокол от 17.06.2019 г. и Протокол от 18.06.2019 г. (вх. №
45-00-92/ 20.06.2019 г. на МК), и двата съставени във връзка с последваща
проверка за изпълнение на ПАМ от 12.04.2019 година. Първият от протоколите в
едната си част преповтаря констатации от протокола с вх. № 45-00-92/ 11.04.2019
г. на МК, като освен това съдържа координатни точки, 6 от които на трасето на
земления път, разрушил могилообразните насипи, една - мястото на могилка в
непосредствена близост до асфалтовия път /намиращ се северно от археологическия
обект/, една е в близост до т. № 12 от границите на концесионната площ и една,
обозначаваща запазен архитектурен детайл в рамките на частта от античната
кариера, попадаща в концесионната площ. Съгласно протокола от 17.06.2019 г., е
налице разминаване между северната граница на археологическия обект по скицата
към Писмо № 6968/ 28.09.2005 г. на НИПК
/допираща плътно до асфалтовия път/ и тази на обекта, изключен от
концесионната площ, от там и ситуирането на археологическия обект на терена,
вследствие на което споменатата могилка с координати 383290Е4777008 N остава
извън територията на археологическия обект. Посочено е и че от концесионера не
са изпълнени изискванията за извършване специализирано техническо заснемане на
запазените следи от паметника на културата в унищожената част от римските
каменоломни, за осигуряване на периодичен мониторинг на територията на
добивните работи от ***и за своевременно уведомяване на компетентните
държавните органи при опасност от разрушаване и увреждане на културни ценности,
намиращи се на концесионната територия. В протокола от 18.06.2019 г. освен
възпроизвеждането на възприетите за установени и описани по-горе факти, са
взети решения да се свика комисия за определяне граници и режими на ползване на
археологическия обект, съгласно ЗКН, да бъдат преустановени дейностите,
свързани с въздействие върху земната повърхност, южно от установения
вътрешнокариерен път /с посочени координати/ и концесионерът да изпълни
задължението си за извършване на периодичен мониторинг. Пред съда от ответника
се представиха още Регистрационна карта от автоматизирана информационна система
„Археологическа карта на България“ с № 0720055/ 09.03.1993 г., Договор от
21.08.2019 г. между „Стрела - 92” ООД и РИМ - гр. Велико Търново за извършване
на мониторинг по спазване на договора за концесия, два броя карти, издадени от
Главно управление по геодезия, картография и кадастър през 1971 година. От жалбоподателя,
извън документите съдържащи се в преписката, също са представени писмени
доказателства - координатни регистри, схема за концесионната площ, карта на
местността, съгласувателно писмо по чл. 82 от Закона за подземните богатства с
изх. № Е-26-С-295/ 19.12.2018 г. на МРРБ, протокол за трасиране, означаване и
координиране на концесионната площ на находището от 18.11.2012 г.,
проекто-сметна документация на Министерството на строежите и архитектурата от
1977 г. относно кариера „Самоводене – запад“, писмо изх. № Е-04-21-9/
25.06.2019 г. от министъра на енергетиката до министъра на културата, относно
проверките, обективирани в посочените протоколи от 17 и 18.06.2019 г. на МК и
констативен протокол от 17.06.2019 година. В последното изрично е посочено, че
в проверките са участвали и представители на МЕ, протоколите ще бъдат съставени
от служители в МК и изпратени на МЕ, както и че посетения и заснет
вътрешнокариерен път попада изцяло в територията на предоставената концесия,
територията на обект „Антична каменна кариера“ е извън предоставената
концесионна площ.
По искане на страните е назначена
техническа експертиза от *** - геодезист, с поставени задачи. Според
заключението, по данните от графичната част /схема/ към концесионния договор
между Министерски съвет и „Стрела - 92” ООД, площта на обект „Антична каменна
кариера“ е 2,564 дка. Изключената площ от концесионната територия е общо 12,500
дка, включващи площта на самия обект, площ от 8,535 дка заобикаляща обекта,
наричана от ***„сервитут“ с широчина от 20 м, площ на достъп от 3,965 дка с
ширина 30 метра. При извършен на 12.09.2019 г., оглед на място в присъствието
на страните, ***е установило т. № 12 и т. № 13 по номерацията от схемата към
концесионния договор, маркирани и стабилизирани с бетонирани дървени колчета.
По отношение участъците от терена, отразени в ПАМ като „вътрешнокариерен землен
път“, ***сочи следното. В участъка, който е в непосредствена близост до контура
на археологическия обект „Антична каменна кариера“ в района на т. № 12 /в
т.нар. от експерта „сервитут“ на обекта/, има следи от разкопаване и нарушаване
целостта на големи каменни блокове с пробивна техника. Този разкопан участък не
може да се определи вътрешнокариерен път, нито може да се използва като такъв,
тъй като няма оформено земно легло и изход. Налице е и друг участък, който
действително наподобава оформяне на земен път и по който на много места има
следи от изгаряне на медни кабели. Този разкопан участък „земен път“ нарушава
два големи могилообразни насипа, за които в ПАМ е посочено, че са от
античността, но самият участък се намира извън границите на античния обект с
площ 2,6 дка, даден в приложението-схема и координатния регистър към
концесионния договор. На 16.09.2019 г. ***е извършило повторен оглед на обекта,
с проверка на координатите на контура, определен за археологичен обект „Антична
каменна кариера“, като на място е открило и т. № 11 и т. № 14 от този контур,
също обозначени с бетонирани дървени колчета. Установило е, че координатите на
точки с номера 11, 12, 13 и 14 по схемата към концесионния договор,
съответстват на тези с номера съответно 15, 16, 17 и 18 по протокола за
трасиране, означаване и координиране на концесионната площ на находището /от
18.11.2012 година/. Това си становище ***поддържа и в съдебно заседание, с
уточнението, че в координатния регистър /приложение № 1 към концесионния
договор, л. 17 от делото/, са разменени местата на цифрите в колони X (север) и Y (изток), но
самите цифри в съответните колони са верни. По отношение датировката на двата
участъка, сочени от ответника като „землен път“, ***не се ангажира с
категоричен отговор. Отбелязва, че в първия участък, засягащ зоната извън
концесията в близост до т. 12, по негово мнение изкопните работи не са от
периода 2018 г. – 2019 г., тъй като върху участъка има сериозно охрастяване.
Заявява и че въпросният изкопан участък е заснет в Гугъл мапс през 2012 г.,
което отнася изкопните работи към още по-ранен период. По отношение на втория
участък, който е изцяло в зоната на концесия и който ***определя като землен
път счита, че изкопни работи са извършвани след 2012 г., като в основата на
този участък има следи от изгаряне на медни кабели. Експертът заявява, че от
жалбоподателя му е бил представен протокол от 1986 г., където комисия от музея
е разрешила горене на кабели в този район, но при поискване на картен материал
по този случай, такъв не му е бил предоставен, самият протокол също не е
представен по делото. ***заявява и че не може да даде отговор дали изкопаните
могили от чакъл и пръст са антични такива или са получени в резултат на
изкопните работи в края на миналия и началото на този век, тъй като за тази цел
е необходимо пълно геодезическо заснемане на участъка архивен картен материал
за сравнение на топографията, с какъвто не е разполагало. Също в съдебно
заседание ***заявява, че по време на огледа са му показани голям брой
могилообразни насипи в непосредствена близост от южната страна на асфалтовия
път /от северната страна на който е кариерата/. При огледа е видяло и
запазената част на античната кариера с каменни блокове, за които смята, че са
от античността и по някои от които има следи от последваща, но не скорошна
дейност. В обобщение, заключението на експертизата е, че изкопаните
могилообразни насипи и евентуално засипани изкопи, са извън територията на
обекта „Антична каменна кариера“, която е изключена от концесионната територия.
Счита, че не може да се установи съответствие между посочените в становището на
И.Ц.от 2004 г. цифри и координатния регистър на граничните точки на
концесионната площ на процесното находище, като пояснява, че поначало
координати се дават с по две числа /северна ширина и източна дължина/, а в
становището те са посочени с по едно число. Заключението на геодезическата
експертиза е прието без възражения от страните и се кредитира от съда.
По искане на ответника като свидетели по
делото са разпитани И.Д.Ц., към 2019 г. директор на Регионален исторически музей /РИМ/ – Велико Търново
и К.А.Ч.- ***в РИВ –
Велико Търново, във връзка с чиято докладна записка е проведено процесното
административно производство.
В показанията
си свидетелят Ц.заявява, че многократно през годините е посещавал
обекта. Твърди, че античната каменна кариера е много по-голяма от концесионната
площ, простира се на изток и на запад от нея, а в становището си от 2004 г. е
посочил .участък, който представлява е най-ясно изразената площ на античната
кариера с видими отсеци от изваждане на камък и няколко детайла /саркофаг,
колона, по-дребни детайли/, чиято обработка е била започната, но не е
довършена. Според него останалата част е обрасло с храстовидна растителност и
не може да се установи има ли следи от дейност, като същевременно сочи, че
малки детайли със следи от обработка се намират по цялата площ концесионна
площ, както и извън нея. Счита, че в част от старата кариера са извършвани
добивни дейности в период 1970 г. или преди това, което до голяма степен е
увредило останките от римската кариера. Сочи, че в участъка има следи от горене
на кабели и следи от шила, поради което е изготвил цитираното становище в този
му вид, вкл. че източната част от 94 декара при определени условия може да се
освободи за работа. Няколко месеца преди съдебното заседание е извършил
техническо заснемане на площта, както е препоръчал в становището си, не знае
дали е извършвано предходно такова заснемане. При посещенията си, вкл. във
връзка с докладната записка на Ч., не е търсил и не е забелязал реперите
/геодезични точки/ на археологическия обект, но според него видимо в тези 2,6
декара е била прокарана с тежка машина ивица с широчина три - четири метра и
неустановена дължина, почти по цялото пространство, като е засегнала насип.
Счита, че този насип е от римско време и представлява землено-каменна могила,
остатък от дейността на римляните, за което съди по наличните в страни на този
насип пластове пръст и камък. Твърди, че могилните образувания не биха могли да
се получат в продължение на 50 години, същите фигурират на стари карти от 50-те
години на XX век, споменават се в литература от края на XIX век, има и публикации от римската империя за добив
на камък, където се срещат същите по вид насипи. Същевременно заявява, че в
самия инертен материал от конкретния изкопан насип не е имало обработени
детайли, такива биха могли да се установят със сигурност само при
археологически разкопки. Последно преди констатациите на инспекторите от КД
„ИОКН“ е ходил на място през пролетта на 2018 г., когато спорните изкопи не ги
е имало в този им вид. След констатациите е ходил през лятото на 2019 г.,
когато е установил наличието на описаната полоса, като на места са отнети част
от насипи, разместени са някои скални късове, а на други места е натрупана
пръст, премахнати са храсти по периферията на недвижимата културна ценност от
2,6 дка. Не счита, че са затрупани антични изкопи.
В
подобен смисъл са и показанията на свидетеля Ч., който посетил обекта на
03.03.2019 г., с намерение да го опише за научен труд. На място установил, че
част от могилообразните възвишения са разрушени със земекопна техника и с тях е
насипана една полоса. Направил описване на местността, след което прочел
литература по въпроса, тъй като става въпрос за едни от най-големите кариери на
Никополис ад Иструм, известни от 1865 г. и описани в книги на Петко Рачев
Славейков и Карел Шкорпил. Подготвил докладна записка, след която се пристъпило
към изпращане сигнал до ГД „ИОКН” към МК и свикване на комисия. Комисията
посетила мястото където дошъл и концесионерът на съвременната кариера.
Последният заявил, че всичко е законно и ги поканил да отидат на следващия ден
в офиса му, като ще им предостави документация. Комисията посетила офиса,
концесионерът извадил документация, но казал, че няма да я покаже, при
последвалия спор се позовал на текст от концесионния договор и така срещата
приключила. Според свидетеля Ч. преди описаната среща проверяващите, чрез кмета
на с. Самоводене, проучили от местни жители кога са извършени изкопните работи
и по сведения на някои от ловците, това е станало в края на 2018 година. Освен
това Ч. твърди, че при проверката на комисията в кариерата е носел ръчен джи пи
ес, с него са взели координатите на една от точките - № 12, като уточнява, че
членовете на комисията не са геодезисти. Заявява, че при извършването на
проверката той не е бил наясно, че територията на археологическия обект е извън
концесионната, а и поначало кариерата е много по-голяма от този обект.
Потвърждава, че е установил 5 нарушени могилообразни възвишения в участъка от
асфалтовия път до южния край на античната кариерата, като един от тях е
възможно да попада в археологическия обект, но това трябва да се заснеме с
геодезичен инструмент. По отношение въпроса за възрастта на тези насипи сочи,
че ги счита за антични, тъй като са на територията на археологическия обект и
видимо не е имало следи от съвременна дейност, в близост имало ниши със
запазени архитектурни детайли. За пълна сигурност е необходимо да се направят
разкопки, каквито не са извършвани. Самите изкопни работи, за които е изготвил
докладната записка описва като полоса, равно пространство с широчина около 5
метра, което минава напречно, с наскоро изникнали малко храсти и треви. Не е
видял засипани антични изкопи. Изрично уточнява, че коментираните изкопни
работи са на територията на големия археологически обект, който се съдържа в
археологическата карта на България и който включва цялата антична кариера и
площта на съвременната кариера. Заявява и че има втори изкоп, попадащ напречно
директно в определената от концесионера площ от 2,6 декара, който е видимо
по-стар от обекта за който е подаден сигнал, обрасъл е с храсти и свидетелят не
може да определи от кога е, концесионерът отрича да е негово дело. От този
изкоп /полоса/ също има разрушени насипи и архитектурни детайли, натикани с
машина.
Съдът кредитира изслушаните свидетелски
показания, като кореспондиращи с останалите доказателства по делото относно
значими за спора факти, при съобразяване възможна заинтересованост на свидетеля
Ц.от изхода на спора, предвид факта, че в резултат на проверката, дала
основание за издаването на процесната ПАМ и след решенията по Протокол от
18.06.2019 г., между жалбоподателя и РИМ – Велико Търново, чийто директор е И.Ц.,
е сключен възмезден договор за извършване на мониторинг по спазване на договора
за концесия
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице,
чиито интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт, пред
компетентния да я разгледа съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Оспорването е
извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждане в
настоящото производство.
Във връзка с наведените в жалбата
твърдения за нищожност на оспорената ПАМ и след служебно извършената на основание чл. 168 от АПК проверка,
настоящият състав намира,
че принудителната мярка е наложена от компетентен орган, съобразно
правомощията, дадени му с разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б.
„в“, и ал. 2 от ЗКН и ал. 2, вр. с чл. 15, ал. 3 от ЗКН. Съгласно цитираните
разпоредби, Инспекторатът за опазване на културното наследство в МК контролира
и изпълнението на изискванията на този закон от физическите и юридическите лица
при условията и по реда на действащото законодателство. В изпълнение на тези си
правомощия инспекторите прилагат принудителни административни мерки,
включително имат правомощието да дават писмени предписания за предотвратяване
или преустановяване на нарушенията по ЗКН, както и за отстраняване на вредните
последици от тях в определен срок, а също да спират други дейности, които
създават опасност или увреждат недвижимо и движимо културно-историческо
наследство. Видно от съдържащата се
в делото Заповед № РД09-328/ 11.05.2018 г. на министъра на културата, на
основание чл. 192 от ЗКН, издалата процесното разпореждане регионален
инспектор в ГД „ИОКН“ Г.Ш., е
оправомощена да извършва проверки на място и по документи, и налага ПАМ за
предотвратяване и преустановяване на нарушения по ЗКН. В делото е налична и
Заповед № РД09-328/ 11.05.2018 г. на министъра на културата, за възлагане на
същите правомощия и на П.И.- втория участвал в проверката регионален инспектор
в ГД „ИОКН“.
Разпореждането за налагане на ПАМ е издадено в писмена форма съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването, вкл. в мотивите му е пресъздадена, макар и лаконично фактическата обстановка, приета за установена при огледа на място в отдаденото на концесия находище „Самоводене“, участък „Запад“ и археологически обект „Антична каменна кариера“ /за който се установи, че е извън концесионната площ/. Извършено е и позоваване на резултатите от проверката от 02.04.2019 г., като действителното наличие на сочените от административния орган факти и правилността на направените въз основа на тях правни изводи не касаят формалната законосъобразност на акта, а процесуалната такава и съответствието му с материалния закон.
Настоящият
състав намира, че в процедурата по налагане на принудителната административна
мярка са допуснати съществени нарушения на административно производствени
правила. Предвид съдържанието на КП вх. № 45-00-92/ 11.04.2019 г. на МК и
показанията на свидетеля Ч., съдът намира за установено, че в хода на огледа на
терен, извършен на 02.04.2019 г., на място е пристигнал управителят на
дружеството-концесионер Й.Й., на когото са били разяснени поводът за извършване
на проверката и нейния предмет. Допълнителни разговори по тези въпроси са
проведени между служителите в ГД „ИОКН“ и управителя на дружеството и на дата
03.04.2019 г., като провеждането на тези срещи се потвърждава и от
жалбоподателя. Съобразно горното съдът приема, че макар да не е формално
скрепено чрез съставяне на съответен документ, в случая е спазено изискването
по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на „Стрела – 92“ ООД за започналото
производство. За извършената проверка по документи и на място при упражняването
на правомощията им по чл. 192, ал. 1, т. 1 от ЗКН, от инспекторите в ГД „ИОКН“
е съставен констативен протокол, към който са приложени картен материал
/разпечатки от Гугъл мапс с допълнително отбелязани означения на контури/ и
снимков материал. Както се посочи обаче, няма данни този протокол да е бил
довеждан по някакъв начин до знанието на управителя на „Стрела – 92“ ООД или на
други представляващи дружеството лица, а и в самия протокол не са посочени
последващите действия, които ще бъдат предприети от контролните органи, вкл.
налагането на ПАМ на дружеството. Вярно е, че в специалния закон не е въведено
изискване констативният протокол да бъде съставен в присъствието или връчен на
адресата на акта, но съгласно субсидиарно приложимите разпоредби на чл. 34, ал.
1 и ал. 3 от АПК, административният орган е задължен да осигури на страните
възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят
бележки и извадки, да изразят становище по събраните доказателства, да правят писмени
искания и възражения. В случаи от вида на разглеждания, гарантирането на
изброените процесуални права на страната в производството би се постигнало
именно с връчването на протокола, отразяващ констатациите от извършената
проверка, което не е извършено от административния орган. От приложените към
преписката документи не се установява преди налагането на ПАМ дружеството да е
било информирано по някакъв друг начин за констатациите и изводите на
проверяващите, независимо от проведената на 03.04.2019 г., среща с неговия
управител. Действително, според отразеното в КП, на тази среща управителят на
„Стрела – 92“ ООД е отказал да представи концесионния дотговор и други искани
документи във връзка с предоставената концесия, в нарушение на чл. 36, ал. 2 от АПК, но това обстоятелство по никакъв начин не освобождава извършващият
проверката орган от изпълнение на изброените по-горе задължения при провеждане
на административното производство.
На следващо място, административният акт
е издаден без да са изяснени относими към случая факти и обстоятелства, вкл.
относно статута и границите на археологически обект „Антична каменна кариера“ в
с. Самоводене. В тази връзка следва да се отбележи, че в административната
преписка не се съдържат данни за обявяването или декларирането на такава
недвижима културна ценност, нейното идентифициране и регистрация/предоставяне
на статут, за самия й статут, пространствените й параметри, и режими на
опазване, определени по реда на ЗКН или отменения Закон за паметниците на
културата и музеите. В КП от проверката на място през м. 04.2019 г., както и
във всички останали налични в преписката документи няма посочени граници и площ
на археологическия обект, който се твърди, че е проверяван, нито препращане към
друг документ, който да съдържа такива данни. В самия КП и в други съставени
след него документи, вкл. и в решението на министъра на културата, като
горестоящ орган е посочено, че Античната каменна кариера в землището на с.
Самоводене, община В. Търново е регистрирана в АИС АКБ с регистрационна карта №
0720055/ 09.03.1993 г., която е приложена към административната преписка.
Поначало обаче Автоматизираната информационна система „Археологическа
карта на България“ /АИС АКБ/, представлява единствено база данни,
която съдържа информация за археологическите обекти в Република България /чл.2,
ал. 1 от Наредба № Н-2 от 06.04.2011 г. на МК/ и самото посочване в нея на
даден обект не означава, че същият има статут на културна ценност, ако такъв
статут не е предоставен от съответния компетентен орган по реда на чл. 65 от
ЗКН, респ. чл. 12 от Наредба № 5/ 1979 г., издадена от председателя на Комитета
за култура /отм./ или чл. 21 от Наредба № 5 от 14.05.1998 г. на МК. Както се
посочи, такива актове не се съдържат в делото и от ответника не се твърди да са
били издавани. Всъщност в преписката не се съдържа и сочената от ответника
регистрационна карта, в първоначалния й вариант. Титулната част на именованата
като „приложение 2“ към КП разпечатка от АИС „Археологическа карта на България
/прозрачна папка, л. 13 и сл./ действително е именована „регистрационна карта №
0720055“, с дата на изготвяне 09.03.1993 година. Създаването и развитието на
АИС АКБ нормативно е уредено за пръв път в Наредба № 26/ 10.04.1996 г. на МК
/отм./, което изключва възможността регистрационната карта да е с по-ранна
дата, логично и представената разпечатка е изготвена след 09.03.1993 г.,
предвид нейното съдържание. Така напр. в разпечатката е посочена за дата на
изработването на картата и материала 03.04.2019 г., изработил К.Ч./свидетелят в
настоящото дело/, при първоначален автор П. С./л. 17 от прозрачна папка/.
По-същественото е обаче, че в тази разпечатка координатите и пространственото
разположение на обекта са изготвени също на дата 03.04.2019 г., от К.Ч., т.е.
тези данни са изготвени след теренната проверка, по повод подадената също от Ч.
докладна записка. При това положение не може да се приеме, че към момента на
проверката от контролните органи са били изяснени както статута, така и
координатите и пространствените параметри на инспектираната недвижима културна
ценност. Показателно в тази насока е и изявлението на участвалия при огледа К.Ч.,
че не е бил наясно къде точно е територията на археологическия обект.
По време на проверката и преди налагането
на ПАМ не бил изяснен и въпросът относно границите на територията, отдадена на
концесия на „Стрела – 92“ ООД. Вярно е, че от управителя на дружеството е бил
направен отказ да представи концесионния договор и други документи във връзка с
концесията, но не е спорно, че тези писмени доказателства са били налични и при
другата страна по договора – МС на Република България. Поради това за
проверяващите не е съществувала пречка да се снабдят с тях служебно, обратно –
те са имали това задължение, съгласно чл. 36, ал. 5 от АПК, в приложимата към
момента на проверката редакция. Всъщност контролните органи са се запознали с
част от необходимите документи /вкл. концесионния договор и схемата на
концесионната площ/, чрез извършване на справки в публичния регистър на
концесионните договори, видно от разпечатките на л. 23 и сл. в прозрачна папка.
Това обаче е извършено след проверката на терен и което е по-същественото – не
се установява по никакъв начин данните от въпросните документи да са били
съобразени при налагането на ПАМ, нито при нейното обжалване по административен
ред, когато изрично са направени възражения относно попадане на археологическия
обект в обхвата на концесионната територия.
Съобразно изложеното съдът счита, че от
регионален инспектор в ГД „ИОКН“ е допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, като не са спазени изискванията на чл.
34, ал. 1 и ал. 3, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК. Въпросното нарушение
в случая е съществено, доколкото недопускането му е могло да повлияе върху
съдържанието на акта и да доведе издателя му до изводи, различни от
формираните.
На последно място, в оспореното
разпореждане е посочено, че изкопни дейности са извършени на територията на обект „Антична каменна кариера“ в землището на с.
Самоводене – недвижима културна ценност, в нарушение на чл. 161 от ЗКН, без
мониторинг от ***и без теренно проучване. Разпоредбите на чл. 161 от ЗКН обаче
касаят територии на които се осъществяват инвестиционни проекти и за които има
първоначални данни за наличие на археологически обекти, а не такива, вече
придобили статут на недвижима културна ценност, след провеждане на съответната
процедура. С цитираното описание и правна квалификация на соченото от него
нарушение, административният орган е създал неяснота относно изпълнителния
състав на същото, като по този начин е ограничил правото на защита на
проверявания субект и възможността му да ангажира относими към случая
доказателства. Оспореното разпореждане е издадено при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствени правила – отменително основание по
чл. 146, т. 3 от АПК
По
отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт.
Както се посочи, съгласно чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „в“ от ЗКН,
инспекторите в ГД „ИОКН“ имат правомощието да прилагат принудителни административни мерки като дават
писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по
този закон и за отстраняване на вредните последици от тях, както и да спират дейности, които създават опасност или увреждат
недвижимо културно-историческо наследство. В конкретния случай в оспорената ПАМ е разпоредено
преустановяването от „Стрела – 92“ ООД в определен от органа срок,
на изкопните дейности на територията на обект „Антична каменна кариера“, недвижима
културна ценност в землището на с. Самоводене, довели до цялостно или частично
унищожаване на пет могилообразни насипа, образувани от отпадъците при добива на
варовик в античността.
Предвид
целите на оспорената ПАМ – преустановяване на незаконосъобразни действия на
жалбоподателя и предотвратяване на евентуални бъдещи такива, за да се приеме,
че са налице основания за налагане на същата, следва да са били установени следните обстоятелства:
1. извършени изкопни дейности на територията на обект, представляващ недвижима
културна ценност по смисъла на ЗКН, съответно обявен или декларина преди
влизането на този закон в сила недвижим паметник на културата /§ 10 и № 12 от
ПЗР към ЗКН/ или алтернативно на територия за която има данни за наличието
археологически обекти по смисъла на чл. 2
от Правилника за провеждане на теренни
археологически проучвания в Република България; 2. че тези изкопни дейности са
извършени от адресата на принудителната мярка. Съгласно цитираните по-горе разпоредби на чл. 35 и чл.
36 от АПК и по аргумент от чл. 170, ал. 1 от АПК, установяването на посочените
обстоятелства, при това още в административната фаза на производството, се носи
от административния орган, и това установяване следва да предхожда издаването
на административния акт.
В
конкретния случай в оспореното разпореждане не са посочени статута,
географските координати и териториалните граници на обекта на който следва да
бъдат спрени изкопните работи, те не са отбелязани и в останалите изготвени в
хода на административното производство документи. Практически в представената
административна преписка липсват документи, от които могат да бъдат установени
координатите и териториалния обхват на установения с ПАМ обекта на забрана, а
също и такива, определящи по безспорен начин статута на този обект. В
становището на н.с. И.Ц.от 02.12.2004 г. е посочено, че
каменоломната на римския град, е регистрирана като паметник на културата под №
113 в ДВ, бр.78/1968 г. и е защитена от Закона за паметниците на културата и
музеите, като паметник с национално значение. В посочения брой на „Държавен
вестник“ /стр. 5 и 6/, действително се съдържа списък на
архитектурно-строителни паметници от Античността и Средновековието във
Великотърновски окръг, обнародван от Комитета за изкуство и култура, но в този
списък под № 113 не фигурира сочения в становището обект, а антична каменоломна
в землището на с. Хотница. Във въпросния списък няма обекти в землището на с.
Самоводене, под № 61 и № 78 са посочени още две антични каменоломни – в
землищата на с. Коевци и с. Русалия. Но дори да се приеме, че намиращата се в
землището на с. Самоводене антична каменоломна съвпада с някой от посочените
обекти /по-конкретно с каменоломната в землището на с. Хотница/, липсват данни
за определените й граници и евентуални индивидуални указания за използването и
опазването й, каквито би следвало да са изготвени най-малкото на основание § 2
от ПЗР към Наредба № 17/ 1979 г. на
председателя на Комитета по култура, за определяне границите и режима за
използуване и опазване на недвижими паметници на културата
извън населените места /отм./. Не са представени и доказателства, че някакви
данни за въпросния обект се съдържат в националния документален архивен фонд на
недвижимите паметници на културата, поддържан от НИПК, а към момента от НИНКН
на основание чл. 14 от Наредба № 5 от 1979 г. на председателя на КК /отм./, чл.
26 и сл. от Наредба № 5 от 1998 г. на МК /отм./, чл. 6 и сл. от Наредба № Н-3
от 2012 г. на МК, чл. 19, ал. 1, т. 6 от ЗКН. Липсват данни и за обявяването на
антична каменоломна в землището на с. Самоводене за паметник на културата, по
реда на някой от последващо действалите в периода от 1969 г. и до настоящия
момент относими нормативни актове - ЗПКМ /отм./, Наредба № 5 от 1979 г. на
председателя на КК за издирване, изучаване и документиране на недвижимите
паметници на културата /отм./, Наредба № 5/ 14.05.1998 г. на МК за обявяване на
недвижимите паметници на културата
/отм./, респ. за предоставяне на статут на недвижима културна ценност по реда
на Наредба № Н-12/ 21.11.2012 г. на МК за реда за идентифициране, деклариране,
предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни
ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния
регистър на недвижимите културни ценности /отм./, а към датата на приключване
на устните състезания – по Наредба № 3/ 10.07.2019 г. на МК за реда за
идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на
категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване
обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности.
Съгласно изброените нормативни актове, без изключение, предоставянето на даден
обект статут на паметник на културата, респ. на недвижима културна ценност,
представлява сложен фактически състав, включващ правни действия и изявления на
административни, специализирани и експертни органи, и приключващ с издаването
на административен акт с общозадължителен характер или на закон, които се
разгласяват по предвидения за това ред, вкл. чрез вписването им в публичен
регистър. В този приключващ процедурата акт се определят границите на обекта и
охранителната му зона, ако има такава, и режима за опазването му. Както се
отбеляза, в делото липсват безспорни доказателства по отношение на антична
каменна кариера в землището на с. Самоводене да е провеждана процедура по
обявяване на обект за паметник на културата по реда на ЗПКМ /отм./ или
предхождащ го нормативен акт, или за недвижима културна ценност по ЗКН. Следва
да се посочи и че в публично достъпния регистър на археологическите обекти с
национално значение няма регистриран такъв обект, което настоящия състав
установи при извършена служебна проверка в АИС АКБ. Горните изводи се подкрепят
от писмо изх. № 4562/ 26.04.2010 г. на НИНКН до Дирекция „Културно наследство“
при МК, съгласно което на територията на площ „Самоводене“ в землището на с.
Самоводене до него момент не са регистрирани археологически културни ценности.
Те не се променят от представения в хода на производството графичен материал
/л. 68 от делото/, с допълнително нанесени означения на площ, която подлежи на
археологическо проучване. Според изявленията на свидетеля Ц.въпросните
означения са нанесени от него, но няма данни за действително извършени
археологически проучвания по реда на Наредба № Н-00-0001/ 14.02.2011 г. на МК
за извършване на теренни археологически
проучвания, респ. на Правилника за провеждане на теренни
археологически проучвания в Република България, издаден от министъра на
културата, включително след проверката, приключила с обжалваната ПАМ. Макар и
косвена, индикация, че на античната каменна кариера в землището на с.
Самоводене, в нейната цялост, не е предоставян режим на паметник на културата,
представлява и обстоятелството, че в нейния район след 1970 г. е извършван
добив на инертни строителни материали, което е посочено в становището на И.Ц.от
2004 г., потвърдено в свидетелските му показания, и от представената от
жалбоподателя проектна документация от 1977 година. Такъв добив с практическо
унищожаване почти на целия обект /пак според становището на Ц./ не би бил
възможен при съответна въведена защита на паметник на културата /чл. 20 и сл.
от ЗПКМ, чл. 11 от Наредба № 5 от 1979 година/. При така изложеното и съобразно
действала в периода 1968 г. – м. април 2019 нормативна уредба, съдът не намира
за доказано античната каменна кариера в землището на с. Самоводене, да е
придобила статут на недвижим културен паметник и съответния на това режим на
опазване.
Всъщност
единствените данни по делото, даващи индикация за наличието на недвижима
културна ценност /по смисъла на ЗКН/ в района на находище „Самоводене – запад“,
се съдържат в разменената в периода 2004 г. – 2010 г. кореспонденция между
„Стрела – 92“ ООД, регионален исторически музей – Велико Търново, НИПК/НИНКН и
МК, по повод намерението на дружеството да кандидатства за концесия на
посоченото находище. Тези данни обаче, обратно на поддържаното от ответника,
сочат за площ значително по-малка от цялата територия на античната каменна
кариера, и по-конкретно 2,564 дка /според заключението на ВЛ/, с конкретно
определени граници /съответстващи на становището на И.Ц.от 2004 г./, означени и
на място с трайно прикрепени геодезични знаци. По отношение на тази площ също
не се установява предоставянето на статут на недвижима културна ценност, но
предвид съдържанието на писмата изходящи от НИПК/НИНКН и МК, и изцяло в полза
на ответника съдът приема, че по отношение на нея е установен определен режим
на опазване. Въпросният обект обаче заедно със заобикаляща го площ от 8,535 дка
/един вид охранителна зона/ и площ на достъп от 3,965 дка, са изключени от
концесионната площ на предоставеното на „Стрела – 92“ ООД находище на подземни
богатства, видно от решението на МС, концесионния договор и заключението на СТЕ.
Обратно на твърдяното от ответника, самите координати и граници на обекта и
охранителната му зона, са надлежно определени при сключването на концесионния
договор, което се доказва от заключението на съдебната експертиза.
Или
коментираният обект, носещ някакви характеристики на недвижима културна
ценност, заедно с охронителната му зона, не попадат в територията, предоставена
на дружеството-концесионер, съответно не се стопанисват от него. При това
положение, извършването на дейности във въпросния обект, вкл. изкопни такива
именно от „Стрела – 92“ ООД не се презюмира, а подлежи на нарочно установяване.
В разглеждания случай няма данни такова установяване да е проведено контролните
органи, което прави недоказани изводите им относно субекта на твърдяното
закононарушение, конкретно в обхвата на недвижимата културна ценност. При
анализ на установените по делото факти се установява, че на територията
изключена от концесията, и то не в сочените от НИПК/НИНКН и становището на н.с.
И.Ц.2,6 дка, а в „охранителната зона“ на обекта, в близост до т. 12 от контура,
има следи от разкопаването на един могилообразен насип. Това разкопаване, както
според заключението на ВЛ, така и според показанията на свидетеля Ч., не може
да бъде характеризирано като скорошно, обратно – обрасло е с трева и висока
храстовидна растителност, което го отнася неопределено назад във времето по
отношение момента на проверката, вкл. възможно преди сключването на договора за
концесия с жалбоподателя. Съобразно описаното състояние на разкопания насип,
при изричното отричане от страна на ответника извършването на тези изкопни
работи и липсата на доказателства /преки или косвени/ в обратна насока, съдът
не намира за установено, че разкопаването на могилообразния насип, попадащ в
охранителната зона на обекта с площ 2,6 дка, е извършено от „Стрела – 92“ ООД.
При неустановено авторство и време на извършване на тези изкопни работи, същите
не могат да представляват основание за налагане на процесната ПАМ по отношение
на оспорващото дружество, доколкото очевидно се касае до нарушение, извършено
значително назад във времето от неизвестен деец. От друга страна
преустановяването на това разкопаване, съобразно момента на извършване и
приключване на последното, поначало не изисква налагането на принудителна административна
мярка.
По
отношение на останалите изкопни работи, попадащи в зоната на концесията и
засягащи други могилообразни насипи /четири на брой според контролните органи и
два според вещото лице/. Предвид констатациите в протокола от проверката на 02
и 03.04.2019 г., заключението на СТЕ и изслушаните свидетелски показания, съдът
намира за доказано извършването на концесионната територия на изкопни работи, в
някакъв относително близък към момента на проверката период от време /вероятно
втората половина на 2018 година/. За доказано следва да се приеме и че
коментираните изкопни работи са засегнали могилообразни насипи, кото не попадат
в териториалния обхват на недвижима археологическа културна ценност с определен
реда на чл. 64 от ЗКН режим на опазване, нито самите те да представляват такива
недвижими археологически ценности. Доколкото същите попадат на територията на
предоставеното на концесия находище, фактическото владение /държането/ на което
е предадено на концесионера /чл. 126, ал. 1 от Закона за концесиите, чл. 10,
ал. 2, т. 1 от договора за концесия/, до доказване на противното следва да се
счита, че те са извършени от дружеството-концесионер или с негово знание и
съгласие. В хода на съдебното производство от оспорващото дружество не се обори
констататцията, че тези изкопни работи са извършени от него.
Съобразно
дадената в разпореждането правна квалификация, изкопните работи са извършени в
нарушение на чл. 161 от ЗКН, без мониторинг и теренно проучване. Съгласно чл.
161 от ЗКН, осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически
лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти,
задължително се предхожда преди началото на строителните работи от спасителни
теренни археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат
засегнати или нарушени археологически обекти. В процеса на строителните
дейности се провежда наблюдение от археолози. В случай на откриване на
археологически обекти се прилагат чл. 148 и чл. 160 от ЗКН. Видно е, че
цитираните разпоредби касаят територии, които нямат статут на недвижима
културна ценност /какъвто се твърди от ответника/, но за които съществуват
данни за възможно наличие на археологически обекти. Принципно отдадената на
концесия територия в землището на с. Самоводене би могла да съответства на това
определение, с уточнението, че на нея вече са били извършвани изкопни работи
през 70-те години на XX-ти век,
довели до унищожаването на преобладаващата част от археологическите обекти,
поради което и от НИПК/НИНКН в периода 2005 г. – 2010 г. са давани становища за
съгласие за предоставяне на концесия. За да се претендира нарушаване на
разпоредбата на чл. 161 от ЗКН обаче, следва да има някакви конкретни данни за
археологически обекти на отдадената на концесия територия. В случая се твърди
тези археологически обекти да са именно засегнатите от изкопните работи
могилообразни насипи, както евентуално и други такива насипи, намиращи се в на
концесионната територия /без да е уточнено кои/. Съдът намира, че въпросното
твърдение не се подкрепя от наличните в административната преписка и събрани в
хода на съдебното следствие доказателства. Тези доказателства се изчерпват със
снимковия материал, изготвен при проверката на място на 02.04.2019 г. и
показанията на свидетелите Ц.и Ч.. От снимковия материал не може да бъде
установена дори приблизително възрастта на разкопаните насипи, нито че в тях се
съдържат обработени или необработени детайли, представляващи остатък от
дейността на античната каменоломна. В показанията си свидетелите, които би
следвало да притежават и определени експертни познания, предвид специалността
им и упражняваната от тях дейност, също заявяват, че в инертния материал от
конкретните изкопани насипи не са установили обработени детайли, а такива биха
могли да се установят със сигурност само при археологически разкопки.
Твърденията си за произхода и възрастта на тези насипи осовават на
обстоятелството, че те се намират на територията на археологическия обект,
фигурират на стари карти от 50-те години на XX век и в литература от края на XIX век. Сочат и наличието в околността на други останки
от дейността на античната каменоломна /каменни блокове с различни размери/,
както и че по насипите видимо не е имало следи от съвременна дейност.
Свидетелят Ц.заявява и че съди за възрастта на насипите /всъщност на един
насип/, и по наличните в страни от него пластове пръст и камък, без да навлиза
в по-конкретни обяснения. Съдът, без да притежава специални знания в областта
на археологията и на база представения от ответника снимков материал, не намира
че поначало покрай разкопаните насипи има някакви видимо различими слоеве от
пръст и камък, даващи възможност за цитираните изводи. В самите разкопани
участъци от насипите /заснети са два частично разкопани такива/, също не се установяват
слоеве почва и камък. Обратно, касае се за сравнително еднородно смесване на
почва с каменни отломъци без видими следи от обработка, като самата почва също
е еднаква на цвят. Представеният по делото картен материал /изготвен през 1971
г., по карти от 1956 г. и 1958 г./, действително сочи за наличието на множество
могилообразни образувания в землището на с. Самоводене, вкл. и в местността
„Курниците“. Самото наличие на могилообразни насипи обаче не означава, че те по
подразбиране са резултат от дейността на античната каменоломна, доколкото в
картния материал са отразени множество такива насипи /десетки/, голяма част от
тях значително отдалечени от нейния район /дори така, както е отбелязан от И.Ц./.
От друга страна, не се установява дали разкопаните могилообразни насипи
съответстват на някои от тези на картния материал и ако да, на кои. Следва да
се има предвид и безспорното обстоятелство, че на същата територия поне от
70-те години на XX век, са извършвани изкопни
работи на инертни материали, което логично предполага образуването на насипи от
отпадъчен материал, вкл. и на разкопаните, именно при тази дейност. Нещо
повече, този вид дейност предполага с голяма степен на вероятност и предхождащо
отдаването на концесия, унищожаване на налични в района й археологически
обекти, както се твърди в становището от 2004 година. Всъщност, съгласно
показанията на свидетелите Ц.и Ч., възрастта на разкопаните насипи, както и на
останалите такива на територията на концесионния обект, може да бъде установена
по безспорен начин единствено при археологически разкопки. Както се посочи,
въпреки водената между „Стрела – 92“ ООД, НИПК/НИНКН и Министерството на
културата кореспонденция в периода 2004 г. – 2010 г., няма данни на територията
на бъдещата концесия да са извършвани теренни археологически проучвания, към
каквито задължава разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ЗКН. Започването на такива
теренни проучвания не се установява и след издаването на оспорената ПАМ, в
противовес с изискването на чл. 161, ал. 2, вр. с чл. 148 от ЗКН. Така
установеното бездействие на компетентните органи също може да се разглежда като
индикация, че увредените насипи не представляват археологически обекти, по
смисъла на чл. 2 от Правилника за провеждане на теренни
археологически проучвания в Република България, или най-малкото, че те не са
третирани като недвижима културна ценност по ЗКН. Във всеки случай обаче не
може да се приеме, че въпросното бездействие на администрацията /от чиято
система е и органът, наложил ПАМ/, е по вина на дружеството-концесионер и да се
извършва позоваване на това бездействие при издаването на оспорения
административен акт.
При
така извършеният анализ на наличните в делото доказателства, настоящият състав
не намира за безспорно установено, че разкопаните насипи в територията на
находището, предоставено на концесия на „Стрела – 92“ ООД, представляват
археологически обекти по смисъла на чл. 161 от ЗКН и цитирания по-горе
правилник. Съответно недоказано е и че изкопните дейности, довели до тяхното
цялостно или частично разрушаване, съставляват соченото от административния
орган нарушение на ЗКН. В КП от
проверката на 02 и 03.04.2019 г. и в други документи, съставени в
административната фаза на производството е посочено, че при обсъжданото по-горе
разкопаване, са засипани антични изкопи. В разпореждането за налагане на
процесната ПАМ въпросните констатации не са възпроизведени, като само за
пълнота следва да се отбележи, че засипването на такива антични изкопи също не
се установява от доказателствата по делото.
В
обобщение на изложеното, недоказани по делото се явяват извършването от „Стрела – 92“
ООД – гр. В. Търново, на изкопни дейности на територията на обект,
представляващ недвижима културна ценност по смисъла на ЗКН или на територия, за
която има данни за наличието на археологически обекти, по смисъла на чл. 161 от
ЗКН и чл. 2 от Правилника за провеждане
на теренни археологически проучвания в
Република България. Както се посочи, в тежест
на административния орган е да проведе пълно доказване за наличието на
фактическите основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ, което не бе
извършено в настоящото производство.
Като
краен извод не се установява „Стрела – 92“ ООД да е субект на нарушение по ЗКН,
изразяващо се в провеждане на неразрешени дейности на територията на недвижима
културна ценност, нито на такова по чл. 161 от ЗКН, а от там и надлежен адресат
на принудителната административна мярка, целяща предотвратяването или
преустановяването на такива нарушения. Наложената от регионалния инспектор в ГД
"ИОКН" принудителна административна мярка, противоречи на
разпоредбите на чл. 192, ал. 1, б. „а“ и б. „в“ от ЗКН, като по отношение на
същата е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
По изложените мотиви съдът намира за
основателна жалбата на „Стрела – 92“ ООД – гр. В. Търново, срещу разпореждане за налагане на
принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „в“ от
ЗКН, издадено на 12.04.2019 г. от регионален инспектор в ГД „Инспекторат за
опазване на културното наследство“ при Министерството на културата. Обжалваната принудителна административна
мярка е незаконосъобразна, като постановена при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона, и следва да бъде отменена.
При този изход на спора не следва да се
присъждат разноски в полза на ответника. При своевременно заявеното искане за
това, административният орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
направените разноски по делото, в размер общо на 900,00 лв., от които 50,00 лв.
държавна такса, 350,00 лв. за възнаграждение на *** и 500,00 лв. за възнаграждение за един
адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 04.07.2019 г. /л. 63
от делото/.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя
по
жалба на „Стрела – 92“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Цар Тодор Светослав“ № 59, ет. 3,
Разпореждане за налагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал.
1, т. 2, б. „а“ и б. „в“ от ЗКН, издадено на 12.04.2019 г. от регионален
инспектор в ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при
Министерството на културата, с което на жалбоподателя е разпоредено
преустановяване на изкопните дейности на територията на обект „Антична каменна
кариера“, недвижима културна ценност в землището на с. Самоводене, общ. Велико
Търново“, обл. Велико Търново, довели до частично или цялостно унищожаване на
пет от могилообразните насипи, образувани от отпадъците при добива и
обработката на варовика в античността.
Осъжда Министерството
на културата – гр. София, да заплати на
„Стрела – 92“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Цар Тодор Светослав“ № 59, ет. 3, разноски
по делото в размер на 900,00 /деветстотин/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :