ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 106
гр. Бургас , 22.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно
наказателно дело № 20212100600305 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се развива по реда на глава ХХІІ от НПК.
Образувано е по повод частен протест на Районна прокуратура – Бургас против
протоколно определение на Районен съд – Бургас от 10.03.2021 г., с което съдебното
производство по НОХД № 116/2021 г. по описа на същия съд е прекратено, а делото –
върнато на Районна прокуратура – Бургас за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
С частният протест се изразява несъгласие с постановения съдебен акт и се излагат
конкретни доводи в тази насока. Иска се отмяна на протестираното определение и връщане
на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Бургаският окръжен съд, като се запозна с мотивите на атакуваното съдебно определение,
като съобрази наведените от прокуратурата доводи срещу него и след като се запозна с
материалите от ДП № 3292 ЗМ-746/2019 г. по описа на 04 РУ – Бургас при ОД на МВР –
Бургас, пор. № 3103/2019 г. по описа на РП – Бургас, приложени към делото, в пределите на
правомощията си по чл. 345 от НПК, прие за установено следното:
Съдебното производство по НОХД № 116/2021 г. по описа на РС – Бургас е образувано по
внесен на 11.01.2021 г. в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас против
подсъдимия А. Г. Я. с ЕГН ********** за престъпления по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК и по
чл. 131, ал.2, т.4, вр. чл. 131, ал.1, т.4, предложение трето, вр. чл. 130, ал.2 от НК. В
съответствие с разпоредбата на чл. 247а, ал.2, т.1 от НПК съдията – докладчик насрочил
разпоредително заседание, на което конституираните и бъдещите страни по делото да
обсъдят и дадат своите становища по въпросите, посочени в чл. 248, ал.1 от НПК.
1
В хода на проведеното разпоредително заседание по делото, след изслушване на страните,
районният съд е приел, че на досъдебното производство, както и при изготвянето на
обвинителния акт, са били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения,
които са ограничили процесуалните права на подсъдимия, поради което е прекратил
съдебното производство на основание чл. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал.1, т.3 от НПК и е
постановил делото да се върне на прокуратурата за отстраняването им. В мотивите си,
първостепенният съд е посочил, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.
246, ал.2 и ал.З от НПК, тъй като при изготвянето му е нарушено правото на подсъдимия и
на защитника му да разберат за какво престъпление е повдигнато обвинението, поради
наличието на несъответствия между обстоятелствена и диспозитивна част на обвинителния
акт.
Районният съд е установил съществуващи неясноти, относно някои съставомерни факти,
имащи значение за фактическата и юридическа формулировка на обвинението, както в
заключителната част на обвинителния акт, така и в постановлението за привличане. По-
конкретно, според първоинстанционният съд, описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка налагала извод за осъществени от подсъдимия две отделни прояви,
осъществяващи състава на престъплението по чл. 325 от НК, през непродължителен период
от време, което обстоятелство налагало приложението на чл. 26, ал.1 от НК, а вместо това
прокуратурата е повдигнала обвинение на подсъдимия за едно единно престъпление по чл.
325, ал.2 от НК. Според първостепенният съд, по този начин подсъдимият няма яснота
срещу какво обвинение ще се защитава – срещу едно престъпление или срещу две,
осъществени при реална съвкупност, или пък срещу две отделни деяния, осъществяващи
различни състави на едно и също престъпление, включени в продължаваното престъпление.
Тази неяснота, според решаващият съд налагала връщане на делото на прокуратурата, за да
прецени правната квалификация на цялостната престъпна дейност, с оглед както на
наказуемостта на престъплението, така и на правото на защита на обвиняемия.
На следващо място, районният съд е посочил, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и по отношение на обвинението по чл. 131, ал.2, т.4, вр. чл. 131,
ал.1, т.4. пр. трето, вр. чл. 130, ал.2, вр. чл. 23, ал.1 от НК. Според първостепенния съд,
внесеният обвинителен акт не отговарял на изискванията на чл. 246, ал.2 и ал.З от НПК, тъй
като било налице несъответствие между обстоятелствена и диспозитивна част на акта, като
това е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и защитника, поради
невъзможност да разберат за какво престъпление е повдигнато обвинението. Според съда,
налице са неясноти, относно юридическата формулировка на обвинението, както в
заключителната част на обвинителния акт, така и в постановлението за привличане. По-
конкретно, съдът намира за неправилно смесването на отделни състави на едно и също
престъпление (ал.2, т.4 и ал.1, т.4. пр. трето на чл. 131 от НК) и приема, че доколкото са
причинени леки телесни повреди по чл. 130, ал.2 от НК на три отделни лица – полицейски
органи по повод изпълнение на службата им, би следвало да се приеме, че са налице три
отделни деяния, квалифицирани по чл. 131, ал.2, т.4 от НК, извършени при реална
2
съвкупност, за които следва евентуално да се налага отделно наказание за всяко едно от тях.
Настоящият въззивен състав намира за процесуално допустим частният протест, с който е
сезиран. Той е подаден в срока, посочен в чл. 342, ал.1 от НПК и е насочен срещу съдебен
акт, който подлежи на въззивна проверка по реда на глава ХХІІ от НПК – съгласно
разпоредбата на чл. 249, ал.3 от НПК на обжалване и протестиране подлежат определенията
с правно основание чл. 248, ал.1 т.3 от НПК, какъвто случай е настоящият. Частният протест
е подаден от компетентната прокуратура, която има правен интерес от проверката и
евентуалната отмяна на атакувания съдебен акт.
Разгледан по същество, частният протест се явява основателен. Определението, с което
първоинстанционното съдебно производство по НОХД № 116/2021 г. на РС – Бургас е било
прекратено, а делото – върнато на прокуратурата за отстраняване на констатирани
допуснати съществени процесуални нарушения, е незаконосъобразно и като такова следва
да се отмени, а делото – да се върне на първостепенният съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Не могат да бъдат споделени изводите на първостепенният съд за допуснато съществено
процесуално нарушение при изготвянето на обвинителния акт. В обстоятелствената част на
последния, компетентната прокуратура е посочила ясно, точно и категорично всички
установени от нея факти и обстоятелства, които тя намира за относими към предмета на
разследване и е направила правната им оценка, включително и чрез правна квалификация на
инкриминираното деяние като конкретно по вид престъпление. В частност, прокуратурата е
описала в обстоятелствената част на обвинителния акт всички действия на подсъдимия,
които, възприемани като система от телодвижения, тя намира за съответстващи, според
изискванията на закона, на изпълнителното деяние на престъплението, за което
подсъдимият е обвинен. Същите факти и обстоятелства, включително и относно
изпълнителното деяние, са преповторени и в диспозитива на обвинителния акт, където
достатъчно подробно и ясно е посочено (цифром и словом) не само престъплението за което
е обвинен подсъдимия, но и фактите и обстоятелствата, на които са гради това обвинение.
Следователно, не може да се твърди, че е налице противоречие между обстоятелствена част
и диспозитив, още по-малко за неясно обвинение, което евентуално би затруднило правото
на защита на подсъдимия, доколкото от обвинителния акт е напълно ясно какви са
фактическите твърдения на прокуратурата и каква е тяхната правна оценка. Дали
посочените в обвинителния акт факти и обстоятелства са правилно установени и дали са
относими към дадената от прокуратурата правна квалификация на инкриминираното деяние
е въпрос по същество, който се решава от съда с окончателния му съдебен акт, тъй като на
този етап от наказателното производство единствено прокуратурата има правомощието да
преценява въз основа на какви факти какво обвинение да повдигне на конкретно лице (с
всички произтичащи от това за лицето или за прокуратурата последици). В конкретният
случай, прокуратурата очевидно е преценила, че установените от нея факти и обстоятелства,
включително действията и поведението на подсъдимия, следва да се квалифицират като
едно единно престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК. Дали тази правна квалификация е
3
правилна, дали посочените в обвинителния акт факти и обстоятелства действително са се
осъществили, както и дали описаните действия на подсъдимия като цяло са били насочени
към постигане на твърдяната от прокуратурата противоправна цел и са имали обективна и
субективна връзка помежду си или могат да бъдат обособени като отделни изпълнителни
деяния на няколко еднакви или различни по вид или род престъпления, са въпроси, на които
съдът следва да даде отговори в окончателния акт на съда в хипотезата на чл. 301 от НПК.
Не може да бъде споделен изводът на първостепенният съд за наличие на юридическа
неяснота относно правната квалификация и наказуемост на деянието, за което подсъдимият
е предаден на съд, а именно – причиняването на телесни повреди на полицейски органи при
изпълнение на службата им. Съветът на първостепенният съд, противоправните телесни
увреждания на полицейските служители да бъдат квалифицирани като три отделни
престъпления по чл. 131, ал.2, т.4, вр. ал.2 от НК, не е съобразен със закона. Като се остави
настрана фактът, че съдът отново се е произнесъл предварително по правилността на
правната квалификация на инкриминираното деяние, вместо да стори това с окончателния
си съдебен акт, следва да се посочи, че принципно липсва законова забрана за
квалифициране на предполагаемата престъпна деятелност на подсъдимия по начина, по
който е сторила това прокуратурата, т.е., като престъпление по чл. 131, ал.2, т.4, вр. ал.1 т.4,
предложение трето от НК. Всяко престъпно деяние има точно определен непосредствен
обект и в конкретният случай, по отношение на телесната повреда, това е общественото
отношение, осигуряващо телесната неприкосновеност на конкретната жертва.
Квалифициращото обстоятелство по т.4 на ал.1 на чл. 131 от НК не променя това положение
– то само показва, че кръгът от отношения, явяващи се непосредствен обект, се разширява.
Това не означава, че са налице два или повече разнородни обекта, което е основна
предпоставка за наличие на съвкупност. Квалифициращите обстоятелства отразяват една по-
висока степен на обществена опасност в сравнение с престъплението по основния състав, а
когато квалификацията на едно деяние е по няколко текста на чл. 131 от НК, това
обстоятелство отразява неговата по-висока степен на обществена опасност в сравнение със
случаите, когато престъплението осъществява само един от квалифицираните състави. В
конкретният случай, както бе посочено вече, дали възприетата от прокуратурата правна
квалификация на престъплението, за което е привлечен подсъдимия, съответства от
обективна и субективна страна на установените по делото факти, както и дали е съобразена
със съдебната практика, включително и с тази, посочена от прокуратурата в частния
протест, са въпроси по съществото на делото, на които съдът следва да даде отговор при
постановяването на крайния си съдебен акт.
Доколкото диспозитивът на обвинителния акт текстово и цифрово е идентичен на
диспозитива на постановлението на разследващия орган за привличане на подсъдимия като
обвиняем, в контекста на доводите, изложени от първоинстанционния съд, изводите на
същия за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното
производство също следва да бъдат отхвърлени като незаконосъобразни
Предвид изложеното, настоящият въззивен съд приема, че следва да отмени атакуваното
4
определение на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно.
Ето защо и на основание чл. 345 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 249 ал.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 260327 от 10.03.2021 г. на Районен съд – Бургас,
постановено по НОХД № 116/2021 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5