Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2985 14.08.2015 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две
хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА
БОЕВА
при
участието на секретаря МАЛИНА ПЕТРОВА,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8813 по описа на съда за
2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от П.А.П.,
ЕГН ********** срещу „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, с която са
предявени обективно съединени искове за обявяването на нищожността на клаузата
на т.11.1.3 от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията
по сключен между страните договор за ипотечен кредит №2614/08.04.2008 г.,
даваща право на банката едностранно да увеличава годишния лихвен процент при
промяна на пазарни условия и за осъждането на ответното дружество да му заплати
сумата от 6251,18 евро, като платена без основание, поради нищожност на цитираната
клауза, за периода от 10.05.2009 г. – 10.05.2014 г., ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че след сключването на договора за ипотечен кредит е получил сумата от
37 000 евро. В договора били
определени всички условия по правоотношението, като индивидуално договаряне на
определени клаузи не било налице. Твърди, че страните се уговорили погасяването
на кредита да се извърши чрез изплащане на месечни анюитетни/равни вноски, по
лихвен план, съгласно който лихвата била определена на база променлив в хода на
изпълнение договорен годишен лихвен процент, образуван от базов лихвен такъв,
който към момента на сключване на договора е 4. 359 % и надбавка от 1,801 % или
годишен лихвен процент от 6. 16 %, съобразно уговорките между страните в чл. 4а
от договора. С оглед договореното, лихвата по кредита следвало да се префиксира
всеки месец, съобразно настъпилите изменения в обективния пазарен индекс –
EUROBOR. След отчитане на постоянен спад на БЛП, ищецът забелязал, че макар
договореният по кредита му лихвен процент също да трябва да падне значително,
такава промяна не била налице. След снабдяване с разширен лихвен лист от
банката за начина на формиране на лихвата по кредита, се установило, че без каквото
и да било правно основание банката едностранно е добавила нов допълнителен
елемент при формиране на дължимата лихва – т.нар. премия, за заплащането на
която ищецът не е давал съгласие, нито е уведомяван. Твърди се, кредитополучателят
да заплащал редовно вноските, като счита, че конкретно и подробно упоменатите
поотделно суми в ИМ, заплатени над договорената месечна анюитетна вноска, са
недължимо платени и следва да му бъдат върнати. Сочи, че увеличението е
извършено въз основа на нищожна клауза, доколкото е неравноправна на основание чл.
146 и чл. 143 ЗЗП, тъй като е в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Навежда се и доводи
за нищожност на клаузата, тъй като позволява на търговеца да променя едностранно
условията на договора. Предвид изложеното се моли предявените искове да бъдат
уважени в цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който исковете се
оспорват като неоснователни. Твърди, че с подписването на договора и условията
за усвояването по кредита, ищецът се е съгласил да заплаща лихвен процент, с
който да се олихвява кредитът, установен като определяем с плаваща компонента. Сочи,
че клаузата, чиято нищожност се претендира е индивидуално договорена между страните и не е нищожна с оглед
разпоредбата на чл. 146 ЗЗП. Заявява се, че промяната на базовия лихвен процент
е извършена правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.
146, ал.1 вр. чл.143 ЗЗП:
По
делото не се спори между страните, че са сключили процесния договор за ипотечен
кредит № 2614/08.04.2008 г., съгласно който банката, като кредитор, е
предоставила сумата от 37 000 евро за покупка на недвижим имот, като е
поето задължение за усвояване и връщане на кредита, ведно с начислените върху
него лихви и комисионни, в сроковете за погасяване по т. 12, в съответствие с
установеното в договора по чл. 7, съгласно погасителния план – неразделна част
от него и условията по кредити на физически лица – ипотечни кредити, с които
кредитополучателят е запознат, като кредитът е ипотечен съгласно т. 1 от
договора. В т. 4 е предвидено, че годишният лихвен процент за съответния период
на олихвяване е равен на базисен лихвен процент по т.10.3. и 10.4. от условията
по кредити на физически лица, определен съгласно т. 11.1.1. при подписване на
договора - едномесечен EURIBOR и
надбавка. С т. 4.1.а от договора страните са се съгласили, че периодът на
лихвения план е от 04.2008 г. до 10.04.2025 г., като базисният лихвен процент е
4, 359 %, а надбавката е 1,801 %, т.е.
годишният лихвен процент към датата на подписване на договора е определен в
размер на 6.16 %. В т. 11.1. от раздел II от договора, наименован условията за
усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за
банков кредит № 2614/08.04.2008 г. е предвидено, че кредитополучателят заплаща
на кредитора лихви, изчислявани при годишна база – 360/360 дни- за кредити,
издължавани чрез анюитетни погасителни вноски, като съответно дългът по
заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от базисен
лихвен процент плюс надбавка, определени в размер по т. 4 за съответния период
на олихвяване. Приложимият към съответния период на олихвяване от действието на
този договор базисен лихвен процент за различните валути се определя от
Управителния съвет на банката или оторизиран от него орган и/или лица въз основа на конкретно посочения
индекс, установен в т. 10.3. и т. 10.4. от общите условия на банката по кредити
на физически лица, неразделна част от този договор, с които кредитополучателят
е запознат / т. 11.1.1./. Съгласно т.11.1.2. с промяната на действащия към
съответния период на олихвяване базисен лихвен процент, лихвените условия по
раздел I, т. 4.1. до 4.5. от договора се считат автоматично променени в
съответствие с приетите изменения, които са задължителни за страните по
договора, като кредиторът уведомява кредитополучателят за настъпилите
изменения. В т. 11.1.3. е предвидено, че при кредити, издължавани чрез
анюитетни вноски /еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на
задължението за плащане на съответната анюитетна вноска/, годишният лихвен
процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в
размера по т. 4.1а. и не се променя, освен, когато пазарните условия водят до
необходимост от увеличаването му най – малко с един пункт. В същата договорна
клауза е записано, че кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да
променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период
по лихвения план по т.4.1а., определен съгласно предходната точка, съответно
размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на
допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен
процент с повече от един пункт от размера, определен от кредитора в деня на
сключване на договора или от размера му, формиран след промяна по реда на тази точка.
Съгласно чл. 10 от условията по ипотечни
кредити на физически лица на „Уникредит Булбанк” АД, действащи към датата на
сключване на процесния договор за кредит, кредитополучателят заплаща във връзка
със сключения договор за кредит и ползването на кредита разходи, включително
лихви, такси и комисионни, или други разходи. Конкретният размер на дължимите
лихви и комисионни се определя и издължава в размера, съгласно и при условията,
уговорени в договора за кредит и приложимите от банката към датата на
начисляването и изискуемостта им лихвени условия. В чл. 10.3. е предвидено, че
за базисен лихвен процент за съответния период на олихвяване се прилага
утвърдения от Управителния съвет на банката или оторизиран от него да го
определи орган и/или служители на
банката лихвен процент за кредити в съответната валута, като за кредити в евро,
това е едномесечният EURIBOR – равен на индекса, закръглен до третия десетичен
знак, публикуван на страница „EURIBOR=” на REUTERS в 11.00 часа
централноевропейско време два работни дни преди първия работен ден от всеки
месец, и се прилага от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия
работен ден на следващия месец включително. При кредити, изплащани чрез
анюитетни вноски, годишният лихвен процент за съответния лихвен период се
фиксира в размер към датата на договора за кредит и остава такъв до нарастване
с +/- 1, 00 %, съответно до поредна аналогична промяна спрямо предходно
извършената /т.10.5./.
По делото не е спорно, че банката е
увеличила годишния лихвен процент чрез увеличаването на базисния лихвен процент
/вж. признание на ответника в ОИМ/, като е признато за безспорно, че ищецът е
заплащал в срок всички дължими суми по договора, ведно с увеличението на
месечната вноска. Горните обстоятелства се установяват и от заключението на
повторната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно
и безпристрастно изготвено, като само за пълнота се посочва, че първоначално
допуснатите и приети ССЕ /с в.л. А.Г./, не се възприемат от съда, тъй като при
оспорването им, същият не можа да защити отразените си изводи, а и същите се
оборват от заключението на повторната ССЕ, което съдът приема за относимо. Вещото
лице е посочило, че олихвяването на отпуснатия кредит е договорено по БЛП,
съгласно посочените по-горе т.10.3 и 10.4 от Условията по кредити на ФЛ,
определен съобразно т.11.1.1 при подписване на договора, като към този момент,
едномесечният EURIBOR и надбавката са общо 6,16 %. Видно от разширения лихвения
лист по кредита, за исковия период, при олихвяване на кредита се начислява и
компонент премия от 10.04.2009 г. в размер на 3,000 % и от 10.07.2009 г. –
4,000 %. Приложено е конкретно описание на сумите, които Банката е получила по
договора за процесния период под формата на премия по месечни вноски и общо,
която сума е общо 3794,43 евро. Общата сума, реално заплатена от ищеца за лихва
по месечни вноски е 10 039,82 евро. Дава се заключение че размерът на
сумата за лихва, получена от ответника по договора за исковия период в повече от договорените
условия при подписване на договора, под формата на премия общо за периода е
6245,39 евро /10 039,82 евро – 3794,43 евро/.
Установява
се, че базисният лихвен процент се е формирал от 1-месечния Eurobor, а след това от същия плюс премия за
банката в посочените граници по-горе, като увеличението е извършено въз основа
на решения на управителния съвет на банката, като в тях липсва описание на
конкретните условия, които са довели до необходимостта от увеличение. От
доказателствата по делото и според уговореното между страните се установява, че
индексът EUROBOR е основната величина при определяне на годишния лихвен
процент, заедно с надбавката, която е постоянна величина. Видно е обаче, че за
отразяване на промените в пазарните условия, банката въвежда трети компонент –
премия.
Въз
основа на така установените факти, относими за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
Процесният договор за банков кредит, сключен на
08.04.2008 г., е търговска сделка с предмет предоставяне на финансова услуга,
свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на § 13, т. 12,
б. „б” ДР на ЗЗП и затова попада под правната уредба на ЗЗП,
приложим към процесното правоотношение и инкорпорирал в себе си нормите на Директива
93/13/ЕИО относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
По
делото не е спорно, че ищецът е физическо лице, на което по силата на договора
е предоставен ипотечен кредит, който не е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност, поради което и има качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. При това, същият се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в закона, който в частта, касаеща регламентацията на
неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Доколкото
в чл. 146, ал. 1 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са
нищожни само в случаите, в които те не
са уговорени индивидуално, следва на първо място да се отговори на въпроса
дали клаузата на т. 11.1.3 от договора за кредит е индивидуално уговорена с
потребителя или не.
Установява
се, че т.11.1.3 не е част от общите условия при които банката сключва
договорите за ипотечен кредит с физически лица, а е част от съдържанието на
сключения между страните договор за кредит. Това обаче не е достатъчно същата
да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена, предвид разпоредбата на чл.
146, ал. 2 ЗЗП, която предвижда, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия и с оглед направеното възражение от ищеца, че в договора били определени
предварително всички условия по отпускане на кредита и същият не могъл да обсъди част от клаузите, с които не бил съгласен.
Установяването в
процеса на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена с ищеца е в тежест на банката, като подлежащ на
доказване положителен факт, установяващ изгодни за кредитора обстоятелства и на
основание специалната норма на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. Съдът намира, че
ответното дружество не установи процесната клауза да е индивидуално уговорена. Дори
напротив, от анализа на общите условия и по-конкретно на разпоредбата на чл.
10.3 от тях, може да се заключи, че същата е такава, съдържаща се в договорите
за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, сключени през периода на
действието на тези общи условия. Това, че банката е предоставила предварително
изготвен от нея договор не означава в действителност, че някои от неговите
клаузи не могат да бъдат променяни, но това не доказва твърдението, че клаузата
на т.11.1.3 от договора е индивидуално уговорена. Това не се установи и от
показанията на разпитания по делото като свидетел банков служител. След като по
делото не се установи от страна на банката, че горната клауза от договора е
индивидуално уговорена, то за нея са
неблагоприятните последици от неангажиране на доказателства в тази насока и
съдът следва да приеме, че клаузата на т. 11.1.3 от договора е била
изготвена от банката предварително и кредитополучателят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието й при сключване на договора за банков кредит. Ето защо
и тя би била нищожна на основание чл. 146 ЗЗП, в случай, че се установи, че е
неравноправна.
Съгласно
чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на
хипотезите, при които една уговорка в договора се явява неравноправна, което не
е изчерпателно, поради което и съдът във всеки един случай следва да прецени
дали не са налице общите критерии, дадени в чл. 143 ЗЗП, дори и клаузата да не
попада в нито един от примерно посочените случаи на т. 1 до т. 17 на цитираната
норма. При формиране на крайния извод, следва да бъдат отчетени също и всички
обстоятелства, свързани със сключването на договора към датата на сключването
му, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който
той зависи. Ето защо и съдът следва да тълкува т. 11.1.3. във връзка с всички
клаузи от процесния договор за ипотечен кредит. В тази връзка от значение са на
първо място онези уговорки от сключения между страните договор, които касаят
начина на определяне на годишния лихвен процент, доколкото т. 11.1.3 урежда
правото на банката едностранно да го променя, както и относимите към това
уговорки, които са част от общите условия, при които банката предоставя
ипотечни кредити на физически лица, приложими към договора, сключен между
банката и ищеца.
С
клаузите на т. 4 и т. 11.1. от договора за банков кредит страните по него са
постигнали съгласие годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване
на главницата да се определя на база два компонента. Първият от тях е надбавка,
която е фиксирана като размер за целия лихвен период, а именно 1,801 %. Нейното
включване при изчисляване на дължимата от кредитополучателя лихва, има характер
на възнаградителна такава, която той дължи на банката за ползването на
предоставените му парични средства и гарантира печалбата на търговеца от
сключената търговска сделка. Другият компонент, който участва във формирането
на годишния лихвен процент, е базисният лихвен процент. Той е променлива
величина и е равен на конкретно посочен индекс, който по отношение на процесния
ипотечен кредит е изрично определен в договора между страните, а именно
едномесечният EURIBOR /т. 4, т. 11.1.1. от договора и т. 10.2. и т. 10.3.2. от
общите условия, при които „УниКредит Булбанк” АД предоставя ипотечни кредити на
физически лица, които са били действащи към 08.04.2008 г. – датата на сключване
на договора/. Размерът на индексът EURIBOR, е извън контрола на банката, като
същият се обявява ежедневно в 11.00 часа и показва базовата лихва на
междубанковия паричен пазар в еврозоната за депозити в евро.
С
оглед горното и съгласно изрично посоченото в клаузата на т. 11.1.3. от раздел
II от договора се налага изводът, че в нея е уредена възможността за промяна на
годишния лихвен процент при увеличаване именно на базисния лихвен процент,
което пък е обвързано единствено от стойността на пазарния лихвен индекс
едномесечен EURIBOR. Следователно страните са предвидили в сключения договор
основанието, при което банката може едностранно да променя условията по него и
то не зависи от волята на търговеца. Неговото увеличаване с повече от един
пункт е обстоятелство, което е известно и може лесно да бъде проверено и от
потребителя – фиксира се в 11.00 часа централноевропейско време и се публикува
на страница „EURIBOR=” на REUTERS.
На
следващо място, при тълкуване на клаузата на т.11.1.3. от договора за кредит се
установява, че изменението на годишния лихвен процент ще настъпи не при всяка
промяна на базисния лихвен процент с повече от един пункт, а само при неговото
увеличаване с посочената стъпка. Това се извежда от използваните в т. 11.1.3
изрази – съответно „пазарните условия водят до необходимост от „увеличаване” на
годишния лихвен процент в изречение 1-во на посочената уговорка и „при
нарастване на базисния лихвен процент” в изречение 2-ро от същата. Както
понятието „увеличаване”, така и „нарастване” имат ясно значение и употребата им
безспорно идва да покаже, че промяната в лихвата се допуска единствено при
изменение на базисния лихвен процент, съответно на пазарния лихвен индекс
EURIBOR, в посока единствено на неговото повишаване. В този смисъл е и текстът
на чл. 10.5. от действащите към момента на сключване на договора общи условия,
където също се урежда възможността за изменение на годишния лихвен процент само
при нарастване на лихвения индекс. Дори и да се приеме, че в тази клауза от
общите условия все пак е предвидено изменение както при нарастване, така и при
намаляване на лихвения индекс с 1, 00 %, предвид посочването пред цифрата на
двата знака „+/-”, то тази уговорка противоречи на т. 11.1.3., която е част от
съдържанието на самия договор за банков кредит, и на основание чл. 298, ал. 3 ТЗ е неприложима в отношенията между „УниКредит Булбанк” АД и ищеца.
За
пълнота следва да се отбележи, че в представените по делото, действащите към
настоящия момент общи условия, при които банката предоставя ипотечни кредити на
физически лица – в т. 9.2. е предвидено, че базовият лихвен процент по
кредитите се формира като сбор от съответния пазарен лихвен индекс, определен в
зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване и премия. Съгласно т.
9.3.5 банката има правото да променя /увеличава/намалява/ едностранно въз
основа на Решение на оторизирания си за това орган размера на приложимия към
даден лихвен период базов лихвен процент, като променя определения към датата
на договора размер на премията в съответствие с ценовите условия на кредитния
пазар и при спазване на методологията за това, определена в договора и ОУ.
Следователно
се налага изводът, че с т. 11.1.3. от договора за банков кредит, не е уговорена
възможност дължимата от кредитополучателя лихва да бъде намалена при промяна на
пазарните условия, водещи до понижаване на базисния лихвен процент. Това се
потвърждава и от заключението на вещото лице, където е видно, че за периода, в
който индекса EURIBOR е бил под посочения в договора размер от 4. 359 % към
датата на сключването му, това не се е отразило на размера на месечни вноски по
погасителния план, като същите са останали фиксирани и съответно са заплатени
от ищеца в този размер, независимо от намаляването на индекса EURIBOR, т.е. на
базовия лихвен процент.
В
договора следва да е предвидена възможността да бъдат съобразявани всички
изменения на пазара и на съответния пазарен индекс, а не както е в случая те да
се отчитат само, когато ползват една от страните по сделката и то по силната
икономически каквато е банката. Ето защо и липсата на възможност да бъде
изменен годишният лихвен процент, когато индексът EURIBOR се понижи, поставя
кредитополучателя в неравнопоставено положение спрямо търговеца, за който е
договорена обратната възможност за увеличаване на възнаградителната лихва при
повишаване на пазарния индекс. Освен това в отношенията му с банката,
кредитополучателят е в положение на по-слаба страна и от гледна точка на
степента му на информираност и на възможностите, които му се предоставят да
преговаря, поради което в случаите, в които търговецът използва това и се стига
до приемането от потребителя на предварително установени условия, които в
негова вреда създават неравновесие между правата и задълженията на страните,
безспорно се нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на
договорите. Спазване на принципа на добросъвестност изисква в облигационните
отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото
интерес, а не само на индивидуалния такъв на някоя от договарящите страни. Тези изисквания в случая са нарушени с включване на
процесната клауза в договора, доколкото с нея се предвижда ограничаване
възможностите на потребителя, с което се стига не просто до липса на защита, но
и до незачитане на неговите интереси.
По
изложените съображения се налага изводът, че уговорката на т.11.1.3. от раздел
II от договора за банков кредит № 2614/08.04.2008 г., не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя и то във вреда на последния.
Следователно, тя покрива общите критерии, дадени в нормата на чл.143 ЗЗП, което
я прави неравноправна и тъй като същата не е индивидуално уговорена с ищеца по
смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, е нищожна. По делото безспорно се установи, че в
настоящия случай цената на услугата, т. е. лихвата, която ищецът ще заплаща за
срока до края на договора се завишава многократно, чрез включване на
допълнителен компонент, който не е уговорен между страните.
За пълнота следва да се отбележи, че в случая е
нарушена и разпоредбата на чл. 147, ал.
1 ЗЗП, която предвижда клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин /какъвто не е
„когато пазарните условия водят до необходимост”/, като при съмнение относно
смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя
начин, съгласно чл. 147, ал.
2 от ЗЗП. В тази връзка в задължителното за националните юрисдикции
Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-472/10, е
прието, че за целите на преценката на неравноправния характер на клаузи в
договори, сключени с потребители, от значение е въпросът дали съображенията или
начинът на промяна на разходите, свързани с предоставяната услуга, са били
уточнени, дали потребителите са имали право да прекратят договора и в тази
връзка дали са имали възможността въз основа на ясни и разбираеми критерии да
предвидят промените, които продавачът или доставчикът внася в уговорените
условия по отношение на свързаните с предоставяната услуга разходи.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че спорната клауза е неравноправна, поради което
и предявеният
иск за прогласяване нищожността й е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с
правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД:
Съставът
на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Предпоставките за уважаване на иска са две: положителна - наличие на
осъществено плащане, и отрицателна - липсата на основание.
В конкретния
случай, посредством събраните доказателства, се установи, че за периода от
10.05.2009 г. – 10.05.2014 г., освен първоначално договорения размер на
месечните вноски, са платени от ищеца още общо 6245,39 евро. По изложените по –
горе съображения следва да се приеме, че клаузата от договора за банков кредит, която позволява едностранно
изменение на лихвата от страна на банката,
не е валидно правно основание, доколкото същата е нищожна.
Горната
установеност налага извод за частична основателност на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД.
Тук следва да бъде обсъдено и своевременно релевираното от страна на ответника
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането.
Приложимата такава е 5 годишната, съгласно чл. 110 ЗЗД /в т.см. Решение № 28 от
5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК/. Исковата молба е подадена на 05.06.2014 г., с което давността
е прекъсната, съгласно чл. 116 б.
"Б" ЗЗД. Съдът намира обаче, че погасени по давност
вземания няма, тъй като страните са уговорили плащане на съответните вноски на
10 число от съответния месец, като изискуемостта на съответната вноска е
настъпвала на 10 число на следващия. Видно от ССЕ, а и според заявения период
на претенцията, първата вноска е за 10.05.2009 г., която е следвало да бъде
платена на 10.06, т.е. няма претендирани вноски, по отношение на които да са
налице условията за отхвърляне поради изтекла погасителна давност.
Предявеният
иск за връщане на платеното без основание ще следва да се уважи до размера,
посочен от вещото лице по ССЕ – 6245,39 евро, като за разликата над този до
пълния претендиран размер от 6251,18 евро, искът е недоказан и следва да се
отхвърли.
Основателно
е искането за присъждане на законната лихва върху уважената главница, считано
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат в полза на двете страни. Ищецът е направил съответно искане,
представил е списък по чл. 80 ГПК /л.195/, както и доказателства за сторени
такива в размер на 539,05 лева – ДТ, 360 – депозити ССЕ, 2000 лева – платено
адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е релевирал възражение за
прекомерността му, което следва да се обсъди. Съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер на
възнаграждението е в размер на 896,79 лева. При определяне на неговата
дължимост, съдът не е обвързан от предвидените минимални размери /съгл.
разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Отделно, следва
да се има предвид, че само по себе си всяко дело притежава известна фактическа
и правна сложност и принципно няма правен спор, напълно лишен от такива. При
формиране на преценката относно конкретния размер на дължимото възнаграждение в
настоящия спор, съдът взе предвид извършените действия с цел защита интересите
на ищеца от страна на процесуалния представител, както и явяването в съдебни
заседания, ангажирането на доказателства и др., които безспорно свидетелстват
за проявена процесуална активност. Макар преценката за прекомерност винаги да е
субективна, а минималните размери на възнагражденията да са само база за
определянето на действително обосновано по стойност такова, съдът намира, че с
оглед обема на осъществените процесуални действия, както и предвид конкретната
фактическа и правна сложност на делото, която не е незначителна, претендираното
възнаграждение от 2000 лв. се явява прекомерно, с оглед нормата на чл. 78, ал.5 ГПК и следва да бъде редуцирано до справедливия и адекватен размер от 1800
лева. Така, съразмерно на уважената част от иска, дължимите разноски в полза на
ищеца са в размер на общо 2696,55 лева, които ще се присъдят в тежест на
ответника.
Ответникът също претендира разноски, представил е
списък по чл. 80 ГПК /л.197/ и доказателства за сторени такива в размер на 200
лева – депозит ССЕ и 1000 лева – адв. възнаграждение. Съразмерно на
отхвърлената част от иска, на ответника се дължат разноски в размер на 1,11
лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на т.11.1.3. от раздел ІІ, от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение
на задълженията по сключен договор за банков кредит № 2614/08.04.2008 г.,
сключен между П.А.П., ЕГН ********** и „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, като неравноправна на основание чл.146, ал.1 вр. чл.143 ЗЗП.
ОСЪЖДА
„УниКредит
Булбанк” АД, ЕИК ********* да заплати на П.А.П.,
ЕГН **********, сумата от 6 245,39 евро,
платена без основание в периода от 10.05.2009 г. – 10.05.2014 г. по сключен между страните договор за банков кредит № 2614/08.04.2008
г. , ведно със законната лихва върху горната сума от датата на постъпване на
исковата молба – 05.06.2014 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 2696,55 лева – разноски по съразмерност
за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 6251,18 евро за посочения
период, ведно със законната лихва върху разликата от подаване на исковата молба
– 05.06.2014 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА
П.А.П.,
ЕГН ********** да заплати на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, сумата от 1,11 лева – разноски
по съразмерност за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!ВГ