Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на 4 декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при секретаря Бисерка Василева и
с участието на прокурора Добромира Кожухарова, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова к.а.н.д № 333 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на М.Б. чрез адв. М.П. *** против решение № 621 от 23.08.2019 г.,
постановено по АНД № 1118/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, в частта, с
което е потвърдено НП № 38-0000564/15.05.2019г.,издадено от началник отдел на
ОО”АА”-Русе ,с което на основание чл.93 б ал.7 т.3 ЗАвП е наложено
адм.наказание глоба в размер на 1500лв. за нарушение на чл.8 параграф 2 от АЕТR. В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се отмени
решението и да се постанови друго, с което да се отмени НП в обжалваната му
част.
Ответникът
по касационната жалба – ОО”АА”-Русе не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218,
ал 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вмененото му нарушение по ЗАвтП както от обективна, така и от субективна
страна.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата
обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода
на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал и обсъдил посочените от
страните доказателства, които обсъдил изключително подробно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми,
обсъдил е възраженията на жалбоподателя. Приел е, че нарушението е доказано-за
периода от края на предходната дневна почивка н 1,02ч на 08.05.2019г. до 1,02
ч. на 09.05.2019г.касационния жалбоподател е намалил намалената си дневна
почивка от последователни 9 часа с над два часа, а именно с 4 ч. и 50 минути. Изрично
е посочил, че е осъществен състав на нарушението по чл.93 б ал.7 т.3 ЗАвтП.Изложил
е подробни съображения относно индивидуализация на наказанието.
Мотивиран така, РРС е потвърдил
изцяло наказателното постановление.
В касационната жалба се твърди
незаконосъобразност на въззивното решение, като се излагат същите доводи,
наведени във въззивната жалба, на които Районният съд е дал мотивиран отговор в
решението си. Настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на РРС, изложени в
оспореното решение, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, приложим
съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението
на РРС, което е предмет на касационната проверка. В допълнение следва само да
се посочи, че въззивният съд се е позовал на писмените и гласни доказателства,
които категорично потвърждават правните му изводи относно доказаността на
нарушението, което е извършено на границата между РРумъния и РБългария. Неоснователно
е възражението за неправилна правна квалификация и неяснота на нарушението.
Същото е описано по еднозначен и категоричен начин, вкл. и с детайли относно
времето и часовете ползвана намалена почивка. Регламент 561/2006г. се прилага, независимо
от страната на регистрация на превозното средство, към автомобилен превоз, извършван
изцяло в Общността,/ чл.2 параграф 2/, като по силата на чл.2 параграф 3 от регламент 561/2006г.
за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън областите,
посочени в параграф 2, вместо регламент 561/2006г се прилага AETR за цялото пътуване.
Изискванията
относно намалената дневна почивка, са определени в чл.8 параграф 2 от Регламент
(ЕО) № 561/2006,които са същите като в чл.8 параграф 2 на AETR след изменението
през 2010г. с оглед хармонизиране на разпоредбите на регламента и спогодбата.
При извършената служебна проверка на
решението, съобразно нормата на чл.218, ал.2 от АПК, касационният състав
намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до
нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание
чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№ 621/23.08.2019г., постановено по АНД № 1118/2019г. на Районен съд Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.