РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300502391 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 150
от СК.
Постъпила е въззивна жалба от В. ЦВ. Б., ЕГН - **********,
действаща като майка и законен представител на малолетната Е. А. А., ЕГН –
**********, чрез адв.М. Х., против Решение № 1185/15.07.2021г.,
постановено по гр.д.№ 3051/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр.
с., с което е отхвърлен иска против ответника АС. Г. АС., присъдената по гр.
д. № 10248/2018г. на Пловдивския районен съд месечна издръжка, дължима
от ответника за детето Е. А. А., да се увеличи от 180 на 400 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба – 18.02.2021 г., до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка една закъсняла вноска; както и е осъдена да му заплати сума в
размер на 300 лв., представляваща сторени от него съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено като
1
неправилно и вместо това да се постанови друго, с което да бъде уважен
предявения иск изцяло.
Въззиваемата страна АС. Г. АС., ЕГН **********, чрез адв.Д.И.,
депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от В. Ц. Б., действаща като майка и
законен представител на малолетната Е. А. А., е заведена против АС. Г. АС.
искова молба, с която се посочва, че с ответника са били съпрузи, като
бракът им е прекратен с влязло в сила решение по гр. д. 10248/2018г. на
Пловдивския районен съд. Ответникът е осъден да заплаща на детето Е.,
месечна издръжка в размер на 180 лв., считано от 04.12.2019 г.
Оттогава са изминали около година и половина, детето е
пораснало и нуждите му са се увеличили, а ответникът имал изключително
добър доход.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Писмен отговор, с
който ответникът АС. Г. АС., с който е оспорил предявения иск по основание
и размер. Посочил е, че описаната в исковата молба обстановка не отговаря на
действителната, че детето често се вижда с баща си, който прави много
повече разходи за дъщеря си, освен издръжката в размер на 180 лева – дава й
джобни пари, купува й дрехи, обувки, както и доста по-скъпи вещи, като
лаптоп. На следващо място сочи, че е силно затруднен финансово – месечните
му доходи възлизат единствено на получваната от него инвалидна пенсия в 1
размер на 360 лева. Посочва, че е със 100 процента неработоспособност.
Моли съда да отхвърли иска и да присъди на ответник, като поради травамата
не е в състояние да се грижи за себе си, а се нуждае от чужда помощ по
битови затруднения и специализиранои медицински грижи, за които има и
допълнителни немалки разходи.
В хода на производството е разпитан един свидетел К. К. /за
2
ответника/ и един свидетел за Ю. Г. /за ищцата/. Приложени писмени
доказателства относно влошеното здравословно състояние на ответника и
бележки за доходите му.
Районният съд, за да отхвърли иска за изменение на издръжката в
посочения размер, излага основни съображения, че детето Е. е малолетно и че
ответникът е неин баща. С Решение по гр. д. 10248/2018г. на ПдРС е
определена издръжка в размер на 180 лева, считано от 04.12.2019 г. до
настъпване на условия за изменение или прекратяване на издръжката.
Аргументира, че от приложените по делото писмени доказателства за
здравословното състояние на ответника се установява, че той страда от 100
процента загуба на работоспособност, освидетелстван е от ТЕЛК. Освен това
се нуждае от чужда помощ по битови затруднения и специализиранои
медицински грижи. От служебни бележки от НОИ е видно, че получва като
регулярен месечен доход единствено лична инвалидна пенсия в размер на 366
лева. Получил е обезщетение за претърпямната злопулука, която е причинила
и трвамата, в размер на 250 000 евро.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
прецени разпоредбите на закона, намира предявения иск за неоснователен. В
рамките на производството се е изяснило, че бащата не разполага с приходи
от трудово или гражданско правоотношение и че не осъществява дейност
като самоосигуряващо се лице. В конкретния случай съществен факт е, че към
настоящия момент детето Е., е на 11 години. Изминала е малко над една
година от първоначалното определяне на размера на издръжката, през който
период от време детето расте, но не се констатират някакви специални
потребности, които да налагат извънредни разходи. Към 2020 г., когато е
определен размерът на издръжката, състоянието на детето е било идентично с
настоящото – не са налице новонастъпили значителни обстоятелства. На
следващо място, от събраните по делото доказателства, се е установило, че с
експертно решение на ТЕЛК ответникът има призната 100 % трудова
неработоспособност. От съществено значение в случая е, че единственият
доход, с който разполага ответника е отпусканата му пенсия за инвалидност,
която предвид ниския си размер /366 лв./ не е достатъчна да покрие базовите
му потребности. Полученото обезщетение за причинениете вреди от
настъпилата злопулука, причинила нетрудоспособността на А., е ирелевантен
3
за определяне размера на издръжката, тъй като има еднократен характер и
друго предназначение.
С въззивната жалба на В. ЦВ. Б., действаща като майка и законен
представител на малолетната Е. А. А., е направено само едно бланкетно
възражение, а именно, че обжалваното решение е неправилно и постановено в
противовес със събраните по делото писмени и устни доказателсва.
Въззивната инстанция намира, че възражението е неоснователно.
От приложените писмени доказателства по делото се констатира, че бащата е
със силно влошено здравословно състояние след претърпяна катастрофа,
поради което и се налага да заплаща значителни ежемесечни разходи за
закупуването на лекарства, които са поддържащи, както и за поддръжка на
електрическа инвалидна количка, понеже по друг начин не може да
придвижва, а тя има скъпи консумативи като акумулатори, гуми и др. От
показанията на свидетелите се налага извод, че въпреки тази безспорна
ситуация относно здравето му, все пак не е прекъсвал заплащането на
издръжка в размер на 180 лв. и продължавал да се вижда с детето.
Решението се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Не се претендират от въззиваемата страна, нито има данни да са
направени такива.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 1185/15.07.2021г., постановено по гр.д.
№ 3051/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, V бр. с.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5