№ 6403
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100511994 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника А. П. П., чрез адв. Д. – особен
представител, срещу решение № 20061515/11.10.2022г., постановено по гр.д. №
48745/2020г. по описа на СРС, 175-и състав, с което на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр.
4 и ал. 2 КЗ, А. П. П. е осъден да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, сума в общ размер 17 583.88
лева, представляваща регресно вземане за изплатени застрахователни обезщетения за
имуществени вреди и обичайните разноски за тяхното определяне в резултат на ПТП,
реализирано на 31.12.2018г., както следва: сумата 14 993.76 лева – застрахователно
обезщетение и 35 лева – ликвидационни разноски по щета № 0000-5106-19-5-02962 за
МПС „Шкода Рапид“ с рег. № *******; сумата 1 010.72 лева - застрахователно
обезщетение и 20 лева – ликвидационни разноски по щета № 0000-5060-19-100012 за
МПС „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ с рег. № *******; сумата 224.80 лева –
застрахователно обезщетение и 10 лева – ликвидационни разноски по щета № 0000-
5000-19-100011 за МПС „Пежо 307“ с рег. № *******; сумата 772.28 лева –
застрахователно обезщетение и 10 лева – ликвидационни разноски по щета № 0000-
5060-19-100034 за МПС „Сузуки Суифт“ с рег. № *******; и сумата 497.32 лева –
застрахователно обезщетение и 10 лева – ликвидационни разноски по щета № 0000-
5060-18-102235 за МПС „Опел Астра“ с рег. № *******, ведно със законната лихва от
07.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
1
Жалбоподателят, чрез адв. Д.-особен представител, намира постановеното
съдебно решение за неправилно. По делото не били представени документи и
поставените от нея в отговора на исковата молба 13 бр. въпроса не получили отговор,
снимковият материал не установявал факти по случая. Вещото лице не дало
заключение за средна пазарна цена, а съдът неправилно кредитирал заключението и
уважил иска в пълния предявен размер. Противопоставя се доверителят й да понесе
отговорност за разноските за СТЕ и ССчЕ, тъй като първото заключение не следвало да
се кредитира, а второто не било необходимо и адвокатът изрично се противопоставила
на допускането на ССчЕ. Оспорва размера на имуществените вреди. В о.с.з. излага, че
обжалваното решение страдало от пороци и пропуски, поради което следвало да се
отмени в цялост и да се върне за ново разглеждане от друг състав на СРС. Евентуално
моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени от въззивния
съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивния съд.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Постановеното първоинстанционно решение е правилно на въведените с
въззивната жалба основания по следните мотиви:
Със сезиралата съда искова молба ищецът ЗК „Л.И.“ АД излага, че на
31.12.2018г., около 04.55 часа, в гр. София, ж.к. „Дружба“ ответникът А. П. П.,
управлявайки л.а. марка „БМВ“, модел „Х3“, рег. № ******* собственост на К.Ц. с
посока от ул. „Делийска воденица“ към ул. „******* реализирал ПТП в 5 броя
паркирани автомобили, а именно „Шкода Рапид“ с рег. № *******, „Мерцедес МЛ 270
ЦДИ“ с рег. № *******, „Пежо 307“ с рег. № *******, „Сузуки Суифт“ с рег. №
******* и „Опел Астра“ с рег. № *******. В качеството си на застраховател по ГО на
виновния за ПТП водач – ответника А. П. П. ищецът заплатил на собствениците на
увредените автомобили по образуваните 5 бр. щети №№ 0000-5106-19-5-02962, 0000-
5060-19-100012, 0000-5000-19-100011, 0000-5060-19-100034 и 0000-5060-18-102235,
застрахователни обезщетения в общ размер 17 498.88 лева и сторил ликвидационни
разноски в общ размер 85 лева, подробно описани в исковата молба. Твърди, че
виновният за ПТП водач – ответникът А. П. П. управлявал л.а. марка „БМВ“, модел
„Х3“, рег. № ******* без СУМПС и отказал да се подложи на проверка за алкохол,
поради което във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ за ищеца – застраховател по ГО
2
възникнало регресно право за заплатените застрахователни обезщетения и
ликвидационни разноски в общ размер 17 583.88 лева. Ищецът претендира последната
сума, ведно със законните лихви. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. П. П., чрез адв. Д.-особен представител,
оспорва предявените искове като неоснователни. По делото липсвали документи за
отговор на поставените в отговора въпроси, което не й позволявало да изгради
защитата на ответника, а именно: 1. каква била несъобразената скорост, довела до
реализиране на ПТП в паркираните автомобили; 2. Защо ответникът шофирал
автомобила на К.Ц. имал ли пълномощно, какви били правата и задълженията на
упълномощеното лице; 3. Защо водачът П. отказал проверка за алкохол, запознат ли
бил от служителите на КАТ с последствията; 4. Къде били обясненията и възраженията
на водача П. за настъпилото ПТП; 5. Имало ли техническа причина, напр. неработеща
спирачка; 6. На какво основание ищецът изплатил сумата 17 583.88 лева; 7. Кой
извършил оценка, с каква правоспособност и квалификация, лицензия за оценител; 8.
Средната пазарна цена ли била определена; 9. Кои били трите източника, сравнителни
графики; 10. Къде бил снимковият материал за останалите 4 пострадали автомобила;
11. Къде били описите на щетите елемент по елемент; 12. Къде били фактурите за
закупените материали за ремонтите; 13. Къде била заповедта на „ОББ И.“ ЕАД къде да
се паркира фирмената кола „Шкода Рапид“, защо била паркирана на общ паркинг с
коли на физически лица? Оспорва размера на вредите – твърди надписване, оспорва
подмяната на 78 позиции по фактура № **********/29.05.2019г. Възразява по
допускането на ССчЕ, тъй като преди да стане адвокат била вещо лице по такива
експертизи.
Предвид нормите на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по договор за
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ има право
да получи от застрахования-делинквент заплатеното на пострадалото лице
застрахователно обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато
делинквентът е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества, респ. ал. 2 на същия текст – когато
лицето, управлявало моторното превозно средство, не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което
временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.
За уважаването на исковете по делото следва да бъде установено наличие на
покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застраховател по
който е ищецът, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение за причинени от застрахования вреди, деликтната отговорност на
застрахования водач при причиняване на застрахователното събитие и причинени
щети, а съобразно заявените с исковата молба твърдения, че същият отказал да се
3
подложи на проверка за алкохол, респ., че към датата на ПТП – 31.12.2018г. ответникът
П. не притежавал правоспособност за управление на съответната категория моторно
превозно средство.
Горният фактически състав съдът намира за доказан от събраните по делото
писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ, неоспорени от страните в
законовоустановения срок по чл. 200, ал. 3 ГПК.
Страните по делото не са формирали спор и от писмените доказателства по
делото - застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ № BG/22/118003589551, сключена на 28.12.2018г. с ищеца за лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“ с рег. № ******* както и неоспорена справка от
ГФ, се установява, че към дата на ПТП застраховател на гражданската отговорност за
причинени при управлението на увреждащото МПС с рег. № ******* вреди бил
ищецът по делото ЗК „Л.И.“ АД.
По делото са представени четливи преписи на протоколи за ПТП бл. № 1725393,
1725394, 1725395, 1725396 и 1725397, всички от 31.12.2018г., издадени от сектор
„ОПП“ СДВР, АУАН, наказателни постановления, съдебни решения, уведомления за
щети, описи по щети, и др., неоспорени от страните, както и е изслушано заключение
на САТЕ, неоспорено в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, от които се установява, че на
31.12.2018г., около 04.55 часа, в гр. София, лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“ с
рег. № ******* управляван от ответника А. П. П., не спрял на подаден отчетлив сигнал
за спиране за полицейска проверка, поради което било предприето преследване от
патрулен автомобил, и по улица без име в ж.к. „Дружба-2“, с посока от ул. „Делийска
воденица“ към ул. „Обиколна“, в района на бл. 310Б, ответникът П. реализирал ПТП в
5 броя паркирани автомобили, а именно „Шкода Рапид“ с рег. № *******, „Мерцедес
МЛ 270 ЦДИ“ с рег. № *******, „Пежо 307“ с рег. № *******, „Сузуки Суифт“ с рег.
№ ******* и „Опел Астра“ с рег. № *******.
Видно от удостоверяването в протоколите за ПТП местопроизшествието било
посетено от служители на КАТ /излишното НЕ в бланката е зачертано/. Протоколите за
ПТП представляват официални свидетелстващи документи по чл. 179, ал. 1 ГПК и
обвързват съда да приеме, че на конкретната дата и час, на мястото на произшествието
се намирали описаните в протоколите автомобили, с описаните видими щети. Видно от
категоричното заключение на съдебната автотехническа експертиза, неоспорено от
страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, вредите настъпили именно в причинна връзка с
описания механизъм на ПТП.
От събраните по делото писмени доказателства - протоколи за ПТП бл. №
1725393, 1725394, 1725395, 1725396 и 1725397, всички от 31.12.2018г., издадени от
сектор „ОПП“ СДВР, АУАН, наказателни постановления, съдебни решения,
неоспорени от страните, съдът приема за установено, че отв. П. управлявал МПС без да
4
притежава СУМПС и отказал да му бъде извършена проверка за алкохол.
С поведението си ответникът П. нарушил нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20
ЗДвП. От събраните по делото доказателства и неоспореното заключение на САТЕ
настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено, че в причинна връзка с
описаното по-горе противоправно поведение на ответника П. настъпили описаните в
протоколите за ПТП вреди на 5 броя паркирани автомобили, а именно „Шкода Рапид“
с рег. № *******, „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ с рег. № *******, „Пежо 307“ с рег. №
*******, „Сузуки Суифт“ с рег. № ******* и „Опел Астра“ с рег. № *******.
Видно от заключението на САТЕ сумата на щетите по увреденото застраховано
имущество, изчислена именно по пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на
21 319.20 лева, от които 14 993.88 лева – щети по „Шкода Рапид“ с рег. № *******,
2 902 лева – щети по „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ с рег. № *******, 656.88 лева – щети по
„Пежо 307“ с рег. № *******, 1 763.72 лева – щети по „Сузуки Суифт“ с рег. №
******* и 1 002.72 лева – щети по „Опел Астра“ с рег. № *******. Ищецът-
застраховател сторил и ликвидационни разноски в размер на сумата 85 лева.
Претърпените от реализираното ПТП вреди по увредените паркирани
автомобили се установяват и от писмените доказателства, съдържащи се в
образуваните при ищеца щета № 0000-5106-19-5-02962, вкл. регресна покана на
застрахователя по имуществената застраховка „Каско“ „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД, опис-заключение по щета № 44012131900016/31.12.2018г. на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, калкулация, фактура, ликвидационен акт и др., и документите,
съдържащи се в образуваните при ищеца щета № 0000-5060-19-100012, щета № 0000-
5000-19-100011, щета № 0000-5060-19-100034 и щета № 0000-5060-18-102235, в т.ч.
описи-заключения и доклади по щета.
От представените по делото писмени доказателства – нареждане за групово
плащане от 09.10.2016г. и опис към него (позиция № 14), преводно нареждане от
12.06.2019г., 2 бр. преводно нареждане от 01.04.2019г., преводно нареждане от
22.03.2019г. и неоспореното заключение на изслушаната по делото ССчЕ се
установява, че при образуваните при него 5 бр. щети № 0000-5106-19-5-02962, № 0000-
5060-19-100012, щета № 0000-5000-19-100011, щета № 0000-5060-19-100034 и щета №
0000-5060-18-102235, застрахователят-ищец заплатил застрахователни обезщетения за
увредените паркирани автомобили по сключената застраховка „Гражданска
отговорност“ в общ размер 17 498.88 лева, както следва: по щета № 0000-5106-19-5-
02962 при средна пазарна стойност на вредите 14 993.88 лева, заплатил 14 993.76 лева,
по щета № 0000-5060-19-100012 при средна пазарна стойност на вредите 2 902 лева
заплатил 1 010.72 лева, по щета № 0000-5000-19-100011 при средна пазарна стойност
на вредите 656.88 лева заплатил 224.80 лева, по щета № 0000-5060-19-100034 при
средна пазарна стойност на вредите 1 763.72 лева заплатил 772.28 лева и по щета №
5
0000-5060-18-102235 при средна пазарна стойност на вредите 1 002.72 лева заплатил
467.32 лева.
По отношение на размера на регресното вземане съдът отчита, че причинителят
на вредата във връзка с чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди, предвид
на което и правото на регрес на застрахователя по чл. 500 КЗ се определя от заплатения
от него размер на застрахователно обезщетение, но не повече от действителния размер
на причинените от делинквента вреди. Последните, съобразно константната съдебна
практика, се равняват на необходимите средства по средни пазарни цени за
възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
Действителният размер на щетите съобразно заключението по изслушаната САТЕ е за
сумата от 21 319.20 лева и е по-голям от извършените от ищеца плащания в общ
размер 17 498.88 лева, поради което правото на регрес на ищеца възникнало за по-
малката от двете суми, т.е. за 17 498.88 лева и ликвидационните разноски в размер на
85 лева, т.е. за сума в общ размер 17 583.88 лева.
По делото са доказани всички елементи от фактическия състав на вземането на
ищеца по чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ, предвид на което предявеният от ищеца иск се
явява изцяло основателен и правилно е уважен от СРС в пълния претендиран размер.
Възраженията на въззивника в противен смисъл са напълно неоснователни. Отделно
при установено увреждане на паркираните автомобили в пряка причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на ответника, поставените с отговора на
исковата молба въпроси под №№ 1-5 и 13 са напълно ирелевантни. По останалите
въпроси настоящият съдебен състав намира, че по делото, при дължимото от ищеца
пълно и главно доказване, са установени както действителните вреди, така и
заплатеният размер на застрахователните обезщетения.
Както вече бе отбелязано по-горе, заключението на САТЕ не е оспорено в
законовоустановения за това срок по чл. 200, ал. 3 ГПК. Отделно същото напълно
кореспондира със събраните по делото писмени доказателства, предвид на което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК са налице основанията за пълно кредитиране на
изводите на вещото лице Й..
Неоснователно е и възражението, че неправилно била допусната ССчЕ - при
преценката на съда по чл. 195, ал. 1 ГПК специалните знания на процесуалните
представители на страните са без значение.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание посочената норма
препраща към изложените от СРС мотиви.
По разноските:
При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
6
въззиваемият-ищец. Същият претендира и доказва разноски в общ размер 2 082.55
лева, от които 1 982.55 лева – за особен представител и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени
2 082.55 лева – разноски, сторени пред СГС.
Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г.
ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи
държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Съобразно мотивите по същата
точка представляваната от особения представител страна не е освободена от
заплащането на такси и разноски, предвид на което с решението си съдът, съобразно
изхода на делото, следва да възложи дължимата държавна такса по жалбата и
разноските на съответната страна. В случая дължимата за въззивното производство
държавна такса възлиза в размер на сумата 351.68 лева, които, с оглед изхода на
делото, следва да бъдат понесени от ответника А. П. П..
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20061515/11.10.2022г., постановено по
гр.д. № 48745/2020г. по описа на СРС, 175-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. П. П., ЕГН **********, да
заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, сумата 2 082.55 лева – разноски по делото,
сторени във въззивното производство пред СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, А. П. П., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, сумата 351.68 лева – държавна такса за въззивното
производство.
Банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси: ******* *******.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7