М О Т И В И към Присъда № 2 от 07.01.2011
г., постановена по н. о. х . дело № 1697 по описа на Районен съд- П. за 2010 г.
Районна прокуратура- П. е
повдигнала обвинение против подсъдимия Г.А.Т. ***, за това, че за времето от
06.01.2009 г. до 07.01.2009 г. противозаконно присвоил чужда движима вещ- 643 литра дизелово гориво
на стойност 1 118, 82 лева, собственост на „Т.М.-***, с едноличен собственик
и управител Т.М.М. ***, която владеел и пазел въз основа на установени между
него и собственика трудови отношения по силата на трудов договор № 15/
13.10.2008 г.- престъпление по чл. 206 ал. 1
от Наказателния кодекс (НК).
Производството по делото се
проведе при условията на задочното производство поради отсъствието на
подсъдимия, който е с неустановено местожителство в С. и се представляваше и
защитаваше в процеса от свой упълномощен от ДП защитник.
Прокурорът поддържа обвинението
във вида, в който е внесено, като пледира за осъдителна присъда и налагане на
наказание „лишаване от свобода”, което да бъде отложено с изпитателен срок.
Защитникът от своя страна не
оспорва обективната и субективна съставомерност на
деянието, в извършването на което е обвинен подсъдимият, но моли за налагане на
минимално наказание, при превес на смекчаващите обстоятелства.
По делото не е предявен
граждански иск от ощетеното юридическо лице.
Районният съд, след като обсъди
събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено
следното:
Подсъдимият е работел като
международен шофьор на товарен автомобил марка „***” с ДК № ***, за „Т.М.-***,
с едноличен собственик и управител Т.М.М. ***, като е извършвал курсове по
маршрута Б.-И.и обратно. Той е работил с трудов договор № 15/13.10.2008 г.,
регистриран в НАП, издадена му е била и трудова книжка. Във връзка с превозите,
преди всяко пътуване му били давани пари за зареждане на гориво, както и сума за
други пътни разноски. След последния курс, който направил, му бил възложен нов
такъв, пак с дестинация за И., за който обаче
подсъдимият поискал предварително заплащане, тъй като работодателят вече му дължал
пари по предходни курсове, на което получил уверението, че до момента ще му
бъдат изплатени всички дължими възнаграждения.
На
06.01.2009 г. около 17.30 ч. св. К.К. и подсъдимият се срещнали на
бензиностанция „Е.Б.” ЕАД на околовръстен път Ч.. Там св. К. заредил и двата
резервоара на камиона с 1
324 литра дизелово гориво „евродизел”,
за което получил служебен бон, на който е отбелязано 17, 48 ч. като час на
издаването му. В този момент като придружаващ заедно с подсъдимия в товарния
автомобил пътувала и св. К.В., с която той живеел на семейни начала.
Тъй като
подсъдимият не искал да тръгва на път преди да е получил дължимите си пари,
решил да се прибере с камиона в с. М.К. докато уреди отношенията с работодателя
си, който още не му бил платил курса, въпреки обещанието и за времето от
06.01.2009 г. до 07.01.2009 г. източил от резервоарите на товарния автомобил 643 литра дизелово
гориво. Проведени били телефонни разговори между него и представители на
работодателя му- св. Т.М. и св. К., но до конкретен резултат от тях, свързан
със заплащане, не се стигнало. Подсъдимият отказал да остави камиона на указан от
представителите на дружеството паркинг, след което изключил мобилния си телефон
и свидетелите М. и К. започнали да го търсят, като наред с това сигнализирали в
полицията за изчезналия камион, който бил обявен за издирване. По- късно същият
бил намерен в с. М.К., като му бил извършен оглед, след което МПС- то се
откарало в Тилова база на МВР- П. и при връщането му с разписка на собственика,
св. М. установил по свои наблюдения, че липсват около 800 литра нафта. Чрез
личната работна карта на водача, от служител на ДАИ- П. и в присъствието на
разследващия орган била извадена информация за движението на камиона на
разпечатка „S. V.”. Въз основа на тази информация била назначена съдебно-
техническа експертиза, която да определи изминатите от водача на камиона
километри за датите 6 и 7 януари 2009
г., като видно от заключението на експертизата, на
06.01.2009 г. подсъдимият е изминал 71 км., а на 07.01.2009 г.- 211 км. или общо за двата
дни 282 км.
По
делото са назначени две съдебно-технически експертизи за определяне на
количеството изразходвано дизелово гориво за изминатите километри и неговата
стойност, както и количеството липсващо гориво, от които се установява, че липсващото
количество е точно 643
литра дизелово гориво, възлизащо на стойност 1 118, 82 лева.
По делото е приложен и видеозапис
от охранителната камера на бензиностанция „ЕКО” Ч., въз основа на който са
изготвени видео- техническа експертиза и лицево- идентификационната експертиза
от НИКК при МВР гр. С., установяващи, че камионът е спрял пред бензиноколонките за времето от 16:59:00 ч. до 17:46:20 ч.
на 06.01.2009 г. и, че на част от филмовите кадри е заснето именно лицето на подсъдимия.
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните
доказателства- показанията на свидетелите М., К. и П., частично от показанията
на св. В., заключенията на две технически експертизи
на вещото лице М., на видео- техническата и лицево- идентификационна
експертизи, изготвени от вещите лица Д. и С., както и приложените по ДП-
докладни записки (л. 8, 9), протокол за оглед на местопроизшествие с албум (л.
10- 13), приемо- предавателни протоколи (л. 14 и 16),
разписка (л. 19), копие от трудова книжка (л. 23- 25), свидетелства за
регистрация на МПС (л. 28- 29), лиценз (л. 33), тахографска
разпечатка, справки от НАП, пълномощни (л. 101, 122), финансов бон (л. 108), справка
за съдимост (л. 119), характеристична справка (л. 120), декларация за
материално положение и имотно състояние (л. 121) и други.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на престъплението
„обсебване”.
Няма основания да не
се кредитират показанията на свидетелите М., К., приобщени в процеса на реда на
чл. 281 ал. 5 от НПК. Макар те да са заинтересовани по делото, като
представители на ощетеното юридическо лице, техните показания в частта им, че
са заредили на бензиностанция с гориво товарния автомобил за извършване на
възложения превоз до Испания, а после са намерили камиона без част от наличното
в резервоарите гориво се подкрепят от показанията на св. П., протоколите за
оглед на местопроизшествието, финансовия бон, изслушаните технически и видео
експертизи, полицейски докладни записки. От събраните гласни, писмени и
веществени по делото данни следва, че е налице една последователна и
непрекъсната верига от доказателства, всяко от които е достоверно и допълва
другото и в съвкупността си всички те водят до безпротиворечивото
заключение за доказаност на обвинението. Именно съвкупният
анализ на изброените доказателства, които в своята цялост и логическа връзка установяват
извършеното престъпление, мотивира съдът да приеме за категорично доказано
повдигнатото спрямо Т. обвинение.
Съдът не кредитира по
никакъв начин показанията на св. В., също приобщени по делото по реда на чл. 281
ал. 5 от НПК, в частта им, че двамата с подсъдимия не били спирали да зареждат
гориво на бензиностанция в България, защото те са изолирани от останали събран
доказателствен материал и се намират в съществено противоречие с него. За факта
за присъствието на товарния автомобил на бензиностанция „ЕКО”- Ч. са налични
всякакви доказателства- писмени (финансов бон за зареденото количество и
платена за него цена), веществени (видеозапис от охранителната камера), в който
смисъл са и двете експертизи- видео- техническата и лицево- идентификационната,
както и гласни (показанията на св. К.). Тези показания на свидетелката са
дадени изцяло в подкрепа на подсъдимия и обслужват неговата защитна теза, което
е съвсем естествена реакция на лицето, предвид близките им отношения и
съвместно съжителство. Затова не са достоверни и не са обективни, поради което
и не могат да бъдат възприети като доказателства в насока отхвърляне на обвинението.
За да е налице „обсебване”
по смисъла на чл. 206 ал. 1 от НК, деецът противозаконно трябва да е присвоил
чужда движима вещ, която владее или пази. Вещта е чужда, когато не принадлежи
изключително на субекта, а за наличие на съответното престъпление се изисква
още и фактическата власт върху нея да не е била придобита неправомерно, т.е.
деецът да я осъществява на конкретно правно основание.
От обективна страна в
случая е безспорно, че дизеловото гориво не е принадлежало на дееца, защото то
е закупено със средства на пострадалото лице за нуждите на транспорта, който е
следвало да бъде осъществен, като оттук е установено и първото условие за съставомерност на деянието, а именно- наличието на чужда
движима вещ.
На следващо място,
също е безспорно, че фактическата власт върху горивото не е била осъществена
неправомерно, а напротив- камионът е бил зареден на бензиностанция от
представител на ощетеното юридическо лице в присъствието на дееца, за да се
обезпечи по този начин нужният бензин за възложения транспортен курс. Следователно,
и този елемент относно законното основание за държанието на вещта е несъмнено
установен.
Основна характеристика на
изпълнителното деяние при обсебването е фактът на присвояването- това, че
субектът на престъплението извършва противозаконно разпореждане с вещта, която
се намира в неговата фактическа власт, като действията в тази връзка могат да
бъдат фактически или юридически. В случая изпълнителното деяние се явява под
формата на активни физически действия, свързани с източване на гориво от
резервоара на товарния автомобил. Без значение е по- нататък какво е станало с
това гориво, тъй като по делото наистина това не е било установено, но с
поведението си подсъдимият обективира намерението си
да третира предмета на посегателство като свой, а действията му представляват
именно разпореждане, осъществено в интерес на лице, различно от собственика. Те
са противозаконни и не почиват на някакво правно основание, защото вещта е била
предоставена само за нуждите на превоза, без деецът да има повече от право на
ползването спрямо нея и то само във връзка с осъществяване на възложения му
транспорт за сметка на работодателя си. Наличието на граждански отношения-
неуредени взаимоотношения по изплащане на дължимо трудово възнаграждение не
изключва възможността да бъде извършено престъпление, още повече, че това не е
начина за уреждане на подобни отношения. Деецът е бил напълно наясно с
обстоятелството, че вещта не му принадлежи, че той не може да се разпорежда с
нея като със собствена, защото с това засяга правата на действителния й
собственик, възползвайки от упражняваната фактическа власт. Именно съвкупността
от наличните по делото данни водят до извода за осъществено присвояване като
престъпно поведение, с доказани признаци на състава на деянието.
От обективна страна с
престъплението са засегнати обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи. Както вече се посочи, изпълнителното
деяние е осъществено чрез отне***ето на това гориво от резервоара на камиона, с
което реалния му собственик противозаконно е бил лишен от възможността да
осъществи правомощията си спрямо него.
От субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния
характер на деянието- че не е собственик на зареденото в камиона гориво, предвиждал
е неговите обществено опасни последици- че го владее вещта на правно основание
и с оглед на това му е позволено да извършва определени действия с него (да го
ползва за движението си) и е искал настъпването им- целял е да извърши
разпоредителни действия (в случая- източил го е от резервоара), които обаче са
извън неговите правомощия, защото за тях липсва съгласие на собственика.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Т. за
извършеното от него деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 от НК
относно целите на наказанието и чл. 54 от НК при неговата индивидуализация.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия следва да се отчетат чистото
му съдебно минало, положителните му характеристични данни, сравнително
невисоката стойност на присвоеното, както и усложнения характер на трудово-
облигационните отношения между него и пострадалото лице по повод неизплатени
заплати, станали причина за настъпилото противоправно
поведение на дееца. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват.
В тази връзка при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи наказанието при
условията на чл. 54 ал. 1 от НК и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода” за срок от 6 (шест) месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1
от НК отлага с изпитателен срок за 3 (три) години. Необходимо е да се отбележи
още, че наказанието се налага и при условията на чл. 2 ал. 2 от НК, защото
редакцията на чл. 206 ал. 1 от НК към настоящия момент предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок от една до шест години, но преди изменението на
нормата с ДВ брой 26/ 2010 г.,
когато е инкриминирания период за настоящото престъпление, наказанието е било
„лишаване от свобода” до шест години, т.е. липсва минимум, което е по-
благоприятна норма на дееца.
Съдът намира, че с така
наложеното наказание най- пълно би се постигнал ефекта на личната и генерална
превенция. Целта на наказанието е с него да намери приложение идеята на
законодателя за поправяне и превъзпитание на дееца и без да се оказва ненужно
негативно и неблагоприятно въздействие върху него, да се получи максимален
резултат от наложената санкция. В този смисъл за поправянето на осъдения съдът
приема, че не е наложително наказанието да се изтърпява ефективно, след като са
налице предпоставките на закона за приложение на института на условното
осъждане. Подсъдимият не е осъждан преди това и няма установени престъпни
навици и с така определеното по вид и размер наказание според съда могат да се
постигнат целите на чл. 36 от НК, като най-вече се въздейства предупредително и
превъзпитателно върху подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави.
Приложеното по делото
веществено доказателство- CD с видеозапис от бензиностанция „Е.” в с. Ч. след
влизане в сила на присъдата следва да се върне на правоимащото
лице- „Е.Б.” ЕАД- 1083 Ч., чийто управител го е бил предоставил за нуждите на
процеса.
Предвид осъдителната присъда
и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха присъдени
направените разноски по делото, възлизащи в общ размер на 355, 84 лева, както
следва: за изготвените технически експертизи в размер на 138 лева, платими в
полза на ОД на МВР- П., за изготвените видео- техническа и лицево-
идентификационна експертизи в размер на 127, 84 лева, платими по сметка на
НИКК- МВР С., както и сумата от 90 лева за явяване на вещите лица в съдебно
заседание, платими по сметка на Районен съд- П..
Причините за извършването на
престъплението са ниската степен на обществено съзнание и правна култура на подсъдимия,
незачитането на установения правов ред в страната и желанието му за
облагодетелстване по незаконен начин.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
/А. Точевски/