Решение по дело №321/2024 на Административен съд - Сливен

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба, подадена от „Авантехно-БГ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Граф Игнатиев“ № 6, обект № 4, представлявано от у. И. В. О., срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-02002023004920-091-001 от 08.03.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ – Бургас, потвърден с Решение № 62 от 31.05.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление /ЦУ/ на НАП.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че обжалваният РА е незаконосъобразен, като издаден при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните разпоредби и необоснован. Счита, че: органът по приходите не е обсъдил направените срещу ревизионния доклад възражения; условие като предвиденото в чл. 21, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/, не съответства на принципа на пропорционалност; обстоятелството, че даден износител не е поставил съответните стоки под митнически режим износ, не предполага, че такъв износ не е бил извършен действително; неспазването на формалното изискване за поставянето на стоките, предназначени за износ, под митнически режим износ, не може да доведе до това износителят да загуби правото си на освобождаване при износ, при условие че е доказано действителното изнасяне на съответните стоки от територията на Съюза. Позовава се на чл. 146, § 1, б. а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност /Директива 2006/112/ЕО/ и на практика на Съда на Европейския съюз. Моли обжалваният РА да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя на дружеството и от упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата, моли да бъде уважена, претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, счита, че РА е правилен, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На „Авантехно-БГ“ ЕООД е извършена ревизия с обхват задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 01.04.2023 г. до 30.06.2023 г. През ревизирания период основната дейност на дружеството е продажба на оборудване с индустриално предназначение и извършване на сервизни услуги на оборудването.

Извършената на „Авантехно-БГ“ ЕООД ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-02002023004920-020-001 от 14.08.2023 г., издадена от Началника на Сектор при ТД на НАП Бургас, изменена със Заповед за изменение /ЗИ/ на ЗВР № Р-02002023004920-020-002 от 20.11.2023 г., издадена от Началника на Сектор при ТД на НАП – Бургас. ЗВР и ЗИ на ЗВР са подписани с електронен подпис. С горепосочената ЗВР е възложено ревизията да бъде и. от Р. Л. В. – г. и. по п. /р. на р./, и Д. Д. Н. – г. и. по п. ЗВР е връчена на „Авантехно-БГ“ ЕООД на 24.08.2023 г. по електронен път. Заповедта за изменение на ЗВР, с която първоначалният тримесечен срок за извършване на ревизията е продължен до 24.01.2024 г., е връчена на „Авантехно-БГ“ ЕООД на 30.11.2023 г. по електронен път.

Възложената ревизия е извършена от определените с горепосочената ЗВР ревизиращи органи по приходите и от същите е съставен, на основание чл. 117 от ДОПК, Ревизионен доклад /РД/ № Р-02002023004920-092-001 от 06.02.2024 г., с който в резултат на извършените действия и направените констатации и изводи, е предложено да бъдат установени размери на задълженията по видове и периоди. РД е подписан с електронни подписи от неговите съставители. РД е връчен на „Авантехно-БГ“ ЕООД на 07.02.2024 г. по електронен път.

Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-02002023004920-091-001 от 08.03.2024 г., на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК. РА е и. от: М. Х. М.-Б. на д. Н. с., в качеството на в. р., и Р. Л. В. на д. г. и. по п., в качеството на р. на р.. РА е подписан с електронни подписи от издателите си. РА е връчен на „Авантехно-БГ“ ЕООД на 11.03.2024 г. по електронен път. С РА са установени задължения за ДДС по ЗДДС в общ размер на 2 043,64 лева, от които: за периода от 01.04.2023 г. до 30.04.2023 г. – главница 41,29 лева; за периода от 01.05.2023 г. до 31.05.2023 г. – главница 91,50 лева; и за периода от 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г. – главница 1 910,85 лева. Относно данъчни периоди месец април 2023 г. и месец май 2023 г., от органите по приходите е установено, че „Авантехно-БГ“ ЕООД е упражнило право на данъчен кредит общо за 132,79 лева по фактури, издадени от „Кале” ЕООД и „Ауто В. 27“ ЕООД и от „Виктори Ко мениджмънт“ ООД, по отношение на които е констатирано, че получените от ревизираното дружество доставки не са във връзка с извършваната от него независима икономическа дейност, нито са за последващи облагаеми доставки, и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 132,79 лева. Относно данъчен период месец юни 2023 г., от органите по приходите е установено, че ревизираното дружество е декларирало облагаема доставка към чуждестранен контрагент с нулева ставка на основание чл. 28 от ЗДДС, като през месец юни 2023 г. е декларирало доставки на стоки по глава трета от ЗДДС към контрагент от К. в размер на 9 554,23 лева. Ревизиращият екип е анализирал представените от „Авантехно-БГ“ ЕООД документи за доставка по фактура № ********** от 29.06.2023, извършил е проверка в ПП „Митници“ и е направил изводи, че: не е изпълнено изискването на чл. 21, ал. 1, т. 1 от ППЗДДС; дружеството неоснователно е приложило нулева ставка на данъка на основание чл. 28 от ЗДДС, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, тъй като не е извършило износ на стоките по тази доставка и не разполага с митнически декларации, в които да е вписано като износител. Въз основа на тези изводи и на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 2, във връзка с чл. 17, ал. 2, чл. 25, ал. 2, чл. 26, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, за данъчен период месец юни 2023 г. за доставка с данъчна основа в размер на 9554,23 лева е начислен ДДС в размер на 1 910,85 лева.

РА е обжалван от „Авантехно-БГ“ ЕООД по административен ред. С Решение № 62 от 31.05.2024 г., издадено на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, обжалваният РА е потвърден. Решаващият орган е анализирал събраните в ревизионното производство доказателства и е направил е изводи, че ревизията правилно е отказала право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 132,79 лева по фактурите, предмет на спора, и че ревизиращият орган правилно и законосъобразно е начислил ДДС в размер на 1 910,85 лева и за този данъчен период е намалил размера на декларирания от дружеството данък за възстановяване. Решението е връчено на „Авантехно-БГ“ ЕООД на 03.06.2024 г. по електронен път. Жалбата срещу ревизионния акт е подадена на 17.06.2024 г.

Относно данъчен период месец юни 2023 г., в ревизионното производство се съдържат следните документи: Фактура № ********** от 29.06.2023 г. с предмет – резервни части на стойност 9 554,23 лева /4 885 евро/, издадена на контрагент от К. – WeGo (S.) Internet Technology Co.,Ltd, К.; Товарителница № 017453 от 02.08.2023 г. с изпращач „Авантехно-БГ“ ЕООД и получател „Фрилайн” ООД, гр. София; Потвърждение от 22.01.2024 г. от к. контрагент WeGo (S.) Internet Technology Co.,Ltd, за получени резервни части по фактура № 103 от 29.06.2023 г. на стойност 4 885 евро; Извлечение от б. с. за п. п. на 26.06.2023 в размер на 9554,23 лева /4 885 евро/.

В хода на съдебното дирене са събрани и показания на свидетеля П. П. П. /с. на ревизираното дружество/ относно процесната фактура № ********** от 29.06.2023 г., според които показания: сделката е реализирана и реално съществуваща; б. документи и писмото за потвърждение от страна на получателя, от с. гледна точка са напълно достатъчни за п. на с.; товарителницата не е задължителен документ, за да бъде о. п. на с.; дружеството не притежава митническа декларация, в която да е посочено като износител.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и след изчерпване на процедурата по обжалване на РА по административен ред.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Обжалваният РА е издаден от компетентни органи. Издателите на РА са оправомощени органи и са в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Същите са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на РА и РА е подписан от лицата, които са посочени като негови издатели. РА е издаден в писмена форма и има изискуемото от чл. 120, ал. 1 от ДОПК съдържание. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК, неразделна част от РА е съставеният, на основание чл. 117 от ДОПК, РД. При издаване на РА са спазени процесуалноправните разпоредби на ДОПК. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия и е приключило в указаните от ДОПК срокове. Издателите на ЗВР, на ЗИ на ЗВР и на РД са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, ЗИ на ЗВР и РД са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени.

Ревизионният акт е издаден и в съответствие с материалния закон.

От събраните по делото доказателства е установено, че определените с обжалвания РА задължения на „Авантехно-БГ“ ЕООД са установени законосъобразно по вид и размер.

Констатациите на органите по приходите относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди месец април 2023 г. и месец май 2023 г. са правилни.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

Въз връзка с упражненото право на данъчен кредит от Авантехно-БГ“ ЕООД по: фактура № ********** от 14.02.2023 г., издадена от „Виктори Ко мениджмънт“ ООД; фактура № ********** от 31.05.2023 г., издадена от „Кале“ ЕООД; и фактура № ********** от 29.05.2023 г. издадена от „Ауто В. 27“ ЕООД, в ревизионното производство не е установено фактурираните услуги да са свързани с извършваната от дружеството независима икономическа дейност, или да са използвани за осъществяване на последващи облагаеми доставки, поради което е законосъобразен изводът на органите по приходите, че по горепосочените фактури „Авантехно-БГ“ ЕООД неправомерно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит.

Съобразен със закона е и изводът на ревизиращия екип за неналичие на основание за прилагане на нулева ставка на ДДС по доставка на стоки по фактура № ********** от 29.06.2023 г.

Въз основа на представените по административната преписка и по делото доказателства, не може да се приеме за установено твърдението на жалбоподателя, че относно горепосочената доставка е налице хипотезата посочена в чл. 146, § 1, б. а) от Директива 2006/112/ЕО. Цитираната разпоредба е приложима при доставка на стоки, които се изпращат или превозват до трета страна. По делото не е установено, че стоките, предмет на доставка по процесната фактура, са изпратени или превозени до територията на К.

Съгласно чл. 28 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е: 1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика; 2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.

В чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС е регламентирано, че когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство; 2. фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока; 3. документ за превоза на тези стоки.

Следователно, за да бъде приложена нулева данъчна ставка, е необходимо да са изпълнени условията на чл. 28 от ЗДДС и данъчният субект да разполага с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. Когато лице, което прилага чл. 28 от ЗДДС, не се снабди с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, на основание чл. 39 от ППДДС се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто и данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117. ал. 2 от ЗДДС, който се издава в 15 - дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.

Анализът на събраните доказателства налагат извод за обоснованост на приетото от органите по приходите, че за доставката по фактура № ********** от 29.06.2023 г., на „Авантехно-БГ“ ЕООД следва да бъде приложена данъчна ставка 20 на сто, тъй като ревизираното дружество не разполага с всички, изискуеми по силата на закона документи, даващи основание тази доставка да бъде третирана като облагаема с нулева данъчна ставка по реда на чл. 28 от ЗДДС. Между страните не е спорно, че ревизираното дружество не разполага с митнически документ по чл. 21, ал. 1, т. 1 от ППЗДДС, в който да е вписан като износител на стоката, както и не са установени и издадени протоколи за корекция в съответствие с предвидените в закона правила за това. Спорно е пресекли ли са тези стоки границата на митническата територия на Общността. В тази връзка от „Авантехно-БГ“ ЕООД, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, а и такива не са събрани при извършена проверка в ПП „Митници“ за периода от 01.04.2023 г. до 30.06.2023 г., при която проверка не са установени направени записи за извършен от дружеството износ на стоки към К. Няма данни по делото стоките да са напускали територията на Република България, доколкото в представената от жалбоподателя товарителница № 017453 от 02.08.2023 г. е посочено, че стоките се транспортират до гр. София и техен получател е „Фрилайн“ ООД. Представеното по делото потвърждение от 22.01.2024 г. от к. контрагент WeGo (S.) Internet Technology Co.,Ltd, за получени резервни части по фактура № 103 от 29.06.2023 г., не удостоверява мястото на получаване на стоките, както и не удостоверява, че тези стоки са изнесени от територията на страната за К. и че техен износител е ревизираното дружество. Тези изводи не се променят от показанията на с. на ревизираното дружество, които са насочени към изброяване на документи, необходими за о. п. на с.

Възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на чл. 146, § 1, б. а) от Директива 2006/112/ЕО е неоснователно. Правото на освобождаване се упражнява при доказване на предпоставките за това, а последното се осъществява по правилата на националното законодателство. При липсата на доказателства, че стоките по фактура № 103 от 29.06.2023 г. са пресекли границата на митническата територия на Общността, правилно административният орган е приел, че ревизираното лице не притежава всички изискуеми съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС документи за доказване на износа, поради което не са налице основанията за прилагане на нулева ставка за доставка по чл. 28 от ЗДДС. Поради изложеното, законосъобразно на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, с РА за данъчен период месец юни 2023 г. е начислен ДДС в размер на главница 1 910,85 лева.

Цитираната в жалбата практика на Съда на Европейския съюз не е в подкрепа на тезата на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания РА, тъй като по делото липсват доказателства, че ревизираното дружество е извършило износ на стоките по процесната фактура. Съгласно разпоредбите, дадени в Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим /в случая износ/, подлежи на деклариране за съответния режим. Писменото деклариране по нормалната процедура се извършва с митническа декларация по образец и по нормативно определен ред (чл. 158 от Митническия кодекс на Съюза). Официалният образец на писмена митническа декларация е Единният административен документ (ЕАД). Следователно Митническата декларация /ЕАД/ е документът съгласно европейското законодателство, удостоверяващ извършването на износ на стоки извън територията на страна до друга държава извън Общността. Това е документът, който легитимира доставчика на стоки до получатели извън общността като износител. Износ на стоки не би могъл да бъде осъществен без оформяне на ЕАД, поради което не може да се приеме, че изискването на чл. 21, ал. 1, т. 1 от ППЗДДС за доказване на износа с представяне на митнически документ, в който доставчикът да е вписан като износител, създава допълнителни тежести върху задълженото лице.

По изложените съображения, обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, и същият не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите, в качеството й на юридическо лице, в състава на което е органът, издал обжалвания административен акт, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и е пропорционален спрямо извършената правна защита, при приложението на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АВАНТЕХНО-БГ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Граф Игнатиев“ № 6, обект № 4, представлявано от у. И. В. О., подадена срещу Ревизионен акт № Р-02002023004920-091-001 от 08.03.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Бургас, потвърден с Решение № 62 от 31.05.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на НАП, с който са установени задължения на „АВАНТЕХНО-БГ“ ЕООД за данък върху добавената стойност по ЗДДС в общ размер на 2 043,64 лева, от които: за периода от 01.04.2023 г. до 30.04.2023 г. – главница 41,29 лева; за периода от 01.05.2023 г. до 31.05.2023 г. – главница 91,50 лева; и за периода от 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г. – главница 1 910,85 лева.

ОСЪЖДА „АВАНТЕХНО-БГ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Граф Игнатиев“ № 6, обект № 4, представлявано от у. И. В. О., да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.