Номер 77102.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София6-ти наказателен
На 29.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Иван Стойчев
Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601193 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. И. Л. - защитник на подсъдимата Д. Д.,
срещу определение от 6.10.2020г. от проведено разпоредително заседание по н.о.х.д. №
2143/2014г. на СГС, с което е оставено без уважение искането на защитата за
прекратяване на съдебното производство по делото.
С жалбата се поддържа становище за неправилност на определението. Твърди
се, че обвинителният акт е изготвен в отклонение от задължителните указания на
Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. Отбелязва се, че в диспозитива на
обвинителния акт няма информация за предикатното престъпление, а информацията в
обстоятелствената част по отношение на това престъпление е недостатъчна и
противоречива. Поддържа се, че противоречиво е поднесена информацията и за
субективната страна на престъплението по чл. 253 от НК, тъй като във фактите
прокурорът твърди, че подсъдимата е знаела за престъпния произход на средствата, а
обвинението е за това, че е предполагала този произход. Отделно се посочва, че
прокурорът е извел фактология, която, тъй като няма връзка с конкретното обвинение,
затруднява правото на защита на подсъдимата. Отправената в частната жалба
претенция към тази инстанция е за отмяна на определението и за постановяване на
ново, с което да се прекрати съдебното производство и делото да се върне на
прокурора.
1. Софийски апелативен съд намира частната жалба за допустима. Същата е
депозирана срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на глава Двадесет
и втора от НПК, от процесуално легитимиран субект - упълномощен защитник на
подсъдимата, и в предвидения законов срок от 7 дни - обжалваното определение е
от 6.10.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 12.10.2020г.
2. Преди да се произнесе по съществото на частната жалба, съдът проследи
накратко процесуалното развитие на делото.
На 20.05.2014г. в СГС е внесен обвинителен акт срещу подсъдимата Д. Д., въз
основа на който е образувано н.о.х.д. № 2145/2014г. Обвинението е за това, че в
1
периода от 24.04.2007г. до 15.06.2007г., в гр. София като посредствен извършител -
чрез М. Т., подсъдимата е държала в сейф на обществения трезор на "Финтекс
България" АД имущество в особено големи размери - пари в брой 3 083 800 евро, за
които е предполагала, че са придобити чрез престъпление по чл. 354а от НК.
С определение от 31.07.2014г. на основание чл. 369, ал. 5 от НПК /отм./
съдията-докладчик, комуто делото е поверено за разглеждане, е прекратил
наказателното производство с аргумент, че прокурорът не е отстранил в срок
констатирани преди това процесуални нарушения в обвинителния акт. Като такива са
посочени непредявяване на разследването и липсата на достатъчно факти,
индивидуализиращи предикатното престъпление.
По искане на главния прокурор с решение № 195/12.5.2015г. на ВКС, ІІ НО,
определението е отменено по реда възобновяването и делото е върнато на СГС за
продължаване на процесуалните действия по него.
Първият съдия-докладчик се е отвел и чрез системата за случайно
разпределение е определен нов такъв, който и понастоящем участва в състава на съда.
След възобновяването новият съдия-докладчик е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
На 8.06.2016г. е даден ход на съдебното следствие по реда на чл. 371, т. 1 от
НПК с участие на съдебните заседатели В. В. и Д. П.. След смъртта на съдебния
заседател В. В. на 20.09.2018г. е проведено първото по делото разпоредително
заседание, в което страните не са твърдяли, а и съдът служебно не е счел, на
досъдебното производство да е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Производството се е развило по реда на глава Двадесет и седма от НПК - в
нейната първа алтернатива, като са събирани и доказателства извън приобщените по
реда на чл. 371, т. 1 от НПК. В съдебно заседание, проведено на 23.05.2019г., е приет за
основателен самоотводът на съдебния заседател Д. Б. и е насрочено ново
разпоредително заседание с участие на нови двама съдебни заседатели и привличането
на резервен съдебен заседател. След неколкократни отлагания на делото
разпоредително заседание (второ по ред за производството) е проведено на 6.10.2020г.
В това заседание при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК съдът е оставил
без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по
делото. В тази именно част определението е предмет на жалба, респективно на
проверка от въззивния съд.
3. Описаното процесуално развитие на делото предполага да се решат два
предварителни въпроса, които са от значение и за въпросите, поставени на
обсъждане в частната жалба, а именно: първо - след самоотвода на съдебния
заседател Д. Б. следвало ли е да се проведе ново разпоредително заседание или с
първото такова от 20.09.2018г., в което са разгледани въпросите по чл. 248, ал. 1
от НПК, процедурата е изчерпана и второ - били ли задължителни при обсъждане
на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК за градския съд указанията на ВКС във
възобновителното решение № 195/12.5.2015г. на ВКС.
По убеждение на САС отговорът на първия въпрос е положителен. След
приетия самоотвод на съдебния заседател Д. Б. и след случайния избор на други
съдебни заседатели градският съд е бил длъжен да проведе отново разпоредително
заседание в новия състав. Това е така заради възприетото вече като безспорно
разбиране в практиката, че принципът за неизменност, установен в чл. 258 от НПК,
2
започва от разпоредителното заседание. Съображенията за това са разнородни, но най-
вече търсят логика в естеството на разпоредителното заседание, а също и в това, че
един и същи персонален състав трябва да преценява наличието на съществените
процесуални нарушения и въпросите по съществото на обвинението. След като
принципът за неизменност важи от разпоредителното заседание, вторият-първи
съдебен състав е следвало отново да проведе такова заседание и да разгледа всички
въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК. Процедирайки по този начин, градският съд е
постъпил правилно.
Моментът, от който се прилага неизменността на състава на съда, пряко
рефлектира и върху отговора на втория поставен по-горе въпрос -задължителни ли са
указанията от възобновителното решение на ВКС за втория-първи състав, разглеждащ
делото. В сходни случаи този въпрос е бил поставян от страните при повторно
оспорване на актове по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и е засегнат пространно в няколко
произнасяния на Апелативен съд - София. В определение от 28.12.2018г. по в.н.ч.д.
1710/18 г. на САС, НО, 4 състав е прието, че "новото, второ по ред, разпоредително
заседание е със самостоятелно значение и има за предмет пълен контрол по въпросите,
посочени в чл. 248 НПК. Съставът на съда е длъжен да извърши пълна проверка на
законността на проведеното досъдебно производство, с оглед наличието на
съществени процесуални нарушения, като при контрола не е обвързан от доводите на
страните, а дължи и цялостна служебна ревизия по въпросите на чл. 248, ал. 1, т. 3
НПК." Подобно е произнасянето и в определение от 01.08.2018г. по в.н.ч.д. №
995/2018г. на САС, НО, 2 състав, в което е посочено, че "няма как да се изисква,
обвързан от чужда преценка, новият състав на съда да разгледа по същество
обвинение, което самият той определя като процесуално негодно". Така е прието и в
протоколно определение от 06.1.2018г. по н.о.х.д.№ 2987/2018г. на СГС, НО, 33 - ти
състав и в протоколно определение от 26.11.2018г. по н.о.х.д. № 3004/2018г. на СГС,
НО 34-ти състав. В последния акт изрично е посочено, че новият състав следва да се
произнесе по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, включително и да обсъди отново
наличието или не на съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, "заради
принципа на служебното начало и задължението на съдебния състав да следи във всеки
един момент на наказателното производство за спазване правата на подсъдимия, като
вторият състав трябва да провери всички хипотетични основания за прекратяване на
делото и връщането му на прокурора." Това на практика е прието и в становище на
ОСНК на ВКС с изх. № И-590/13.07.2020г., което, макар да няма задължителен
характер, има значение за уеднаквяване на практиката на съдилищата и е добър
ориентир в тази насока.
4. Направеното пред градския съд искане за прекратяване на съдебното
производство се е основавало на съображенията за допуснати процесуални
нарушения, които са релевирани и в частната въззивна жалба, а именно, че
обвинението е негодно формулирано, защото:
-в диспозитива на обвинителния акт няма конкретика по отношение на
предикатното престъпление по чл. 354а НК - място, време и начин на извършване;
-предикатното престъпление и в частност това дали то представлява трафик на
наркотици или организирана престъпна група, занимаваща се с трафик на наркотични
вещества, не е ясно описано и в обстоятелствената част на обвинителния акт;
-въведени са противоречиви твърдения относно това дали подсъдимата е знаела
или е предполагала престъпния произход на средствата;
3
-в обвинителния акт не е ясно дали изпълнителното деяние по чл. 253, ал. 4, вр.
с ал. 2, пр. 3 от НК е изпълнено само чрез съхраняване на предмета на престъплението
в обществения трезор на "Финтекс България" АД или и чрез сделките с "Кестрел
Инвестмънт България" и
-в обвинителния акт са включени факти без връзка с конкретното обвинението,
което затруднявало правото на защита на подсъдимата.
Въззивният съд на свой ред прие, че посочените от защитата основания не са
аргумент за прекратяване на съдебното производство по делото.
Внесеният в СГС обвинителен акт срещу подсъдимата Д. Д. е за пране на пари и
по-конкретно за това, че в гр. София, в периода от 24.04.2007г. до 15.06.2007г., като
посредствен извършител - чрез М. Т., е държала в сейф в хранилище на обществения
трезор на "Финтекс България" АД имущество в особено големи размери - пари в брой
3 083 800 евро, за които е предполагала, че са придобити чрез престъпление по чл. 354а
от НК - престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 2, пр. 3, вр. с ал. 1 от НК и
Като форма на престъпна дейност, прането на пари не може да съществува, ако
не е извършена предварителна дейност за създаване на имущество чрез престъпление
или друго обществено опасно деяние. Макар и вторично, престъплението по чл. 253 от
НК съществува самостоятелно от предикатното престъпление. Поради това
изискванията на чл. 246 от НК и на Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на
ВКС за описанието по време, място и начин на извършване се отнасят към
съставомерните по чл. 253 от НК елементи, а не относно тези, които характеризират
предикатното престъпление. Ето защо в диспозитива на обвинителния акт не е било
необходимо да фигурира информация за това кога, къде и при какви обстоятелства е
осъществено първичното престъпление - в случая това по чл. 354а от НК.
На следващо място, в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа
достатъчна за обезпечаване правото на защита на подсъдимата информация, касаеща
предикатното престъпление. На л. 1 от обвинителния акт е посочено, че Е. Б. (бивш
съпруг и настоящ семеен партньор на М. Д. - сестра на подс. Д. Д.) през 2002г. се
занимавал с трафик на наркотици към различни европейски държави, от което
кумулирал значителни финансови активи. Изложени са по-нататък твърдения за
последвало осъждане на първа инстанция на Е. Б. по дело за ръководене и
организиране на престъпна трупа за наркотрафик в Република Италия, за добиване на
качеството му на подсъдим по друго разследване в Конфедерация Швейцария за такава
дейност и за участието му в периода от 17.10.2002г. до 30.05.2005г. с подсъдимата и
още две други лица в организирана престъпна група, създадена да върши престъпления
по чл. 253 от НК. В обвинителния акт се съдържат фактически данни за твърдяната
предикатна дейност - наркотрафик, осъществяван от Е. Б. и свързани с него лица, като
са проследени личните отношения между подсъдимата, нейни близки и Е. Б. във връзка
с учредяването на търговски дружества с цел прикриване на престъпния произход на
средствата. С твърдението, че намерената в сейфа сума от 3 083 800 лева има
незаконен произход от приходите на Е. Б. от наркотрафик, обвинението всъщност е
описало предикатното престъпление по начин, който е достатъчно ясен от гледна точка
на правото на защита. Дали индивидуализираното по този начин от прокуратурата
предикатно престъпление има връзка с прането на пари, за което Д. е привлечена да
отговаря, е въпрос, който съдът следва да реши при обсъждане на въпросите по чл. 301
от НПК.
4
Тезата на прокуратурата, че подсъдимата само е предполагала престъпния
произход на средствата е ясно изразена на л. 6 от обвинителния акт. Там изрично е
посочено, че подсъдимата като участник в престъпната група е знаела за дейността на
участниците в нея и на нейния ръководител Е. Б., но поради преминаването на
добитите от наркотрафик средства през сметките на различни дружества и
извършването на многобройни финансови операции с конкретни сделки за наркотици,
в съзнанието й само се е проектирало предположение, че същите са от осъществявания
от Е. Б. наркотрафик. Това твърдение съответства и на приетото в диспозитива на
обвинителния акт, че подсъдимата е предполагала незаконния произход на държаните
в сейфа пари.
Противно на тезата на защитата САС приема за ясно посочено и
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 253 от НК, а то е държане на
имущество с престъпен произход. Словесно посочената форма на изпълнителното
деяние е съответна и на дадената от прокуратурата правна квалификация на същото по
чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 3, пр. 3, вр. с ал. 1 от НК. При тази приета от прокуратурата
форма на изпълнително деяние очевидно е, че документалното легализиране на
инкриминираната сума чрез сделките с "Кестрел Инвестмънт България" не може да
покрие изпълнителното деяние на държането на престъпните средства. То е
реализирано чрез осъществяваната чрез посредствения извършител фактическа власт
върху предмета на престъплението в хранилище на обществения трезор на "Финтекс
България" АД. Описаната от прокуратурата привидна сделка за закупуването на
търговски комплекс между дружеството "Пам пропърти" ЕООД (собственост на Д.) и
"Кестрел Инвестмънт България" АД обосновава тезата на обвинението, без да се
твърди да изпълва изпълнително деяние държане на престъпно придобито имущество.
На последно място-дори в обвинителния акт да са посочени факти, които наглед
да нямат отношение към обвинението по чл. 253 от НК, това не може да наруши
правото на защита на подсъдимата, защото достатъчна за предявеното й престъпление
информация съществува.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че обжалваното
определение като правилно и законосъобразно издадено следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 345 от НПК, САС, НО, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 6.10.2020г. от проведено разпоредително
заседание по н.о.х.д. № 2143/2014г. на СГС, с което е оставено без уважение искането
на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото.
5
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6